Отче наш, Който си на небесата

 

/проповед/

Двама дядовци си говорили и единият споменал нещо за молитвата. Другият казал, „Щом си толкова религиозен хайде ми кажи Господната молитва. Обзалагам се за 20 лева, че не я знаеш.“ Другият казал, „Знам я: Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша.“ Приятелят му му казал, „Браво бе, не знаех, че я знаеш.“ И му дал една двайсетолевка.

Някои възрастни и деца в България знаят Вазовата молитва, но не са чували за Господната молитва „Отче наш“. Други са чували за молитвата „Отче наш“, но не я знаят. Нещо повече, повечето хора не само не знаят Господната молитва, но не знаят изобщо как да се молят.

Двама африкански племенни вождове дошли при един мисионер и го помолили да изпрати християнски учители в техните села. Той се извинил и казал, че няма кого да прати.

След две години вождовете се върнали със същата молба и този път той решил да отиде сам. Когато пристигнал в едно от селата, бил изненадан от това, което видял. Било неделя и всички хора били коленичели, но всички пазели пълна тишина.

Мисионерът попитал, „Какво правите?“ Те казали, „Молим се.“ „Но вие не казвате нищо“. Тогава вождът казал, „Бели човече, ние не знаем какво да кажем. Две години, всяка неделя сутринта, се срещаме тук. Четири часа стоим на колене и се молим, но не знаем какво да кажем.“

Дали положението е по-различно в България?

Почти всички молитви започват с поредица просби, в които хората изливат пред Бога своите проблеми, нужди и болки. Това само насочва вниманието им към това, което ги безпокои и към неспособността им да го оправят. Затова и много хора са още по-депресирани и объркани, след като са се молили.

Един автор обобщава как мнозина се чувстват, след като са се молили: „Когато сме свършили да се молим, много трудно можем да се накараме да вярваме, че нашите немощни стенания са били чути или че са променили нещо относно това, за което сме се молили. Ние сме казали молитвите си, но не сме се молили.“

Исус даде Господната молитва в отговор на молбата на учениците „Господи, научи ни да се молим.“ (Лука 11:1) Всъщност, Исус даде тази молитва два пъти – веднъж в Матей 6:9-13 и втори път в Лука 11:2-4. Вторият случай е година и половина след първия.

Нека прочетем молитвата в Матей:

Матей 6:9-13: „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. 13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!“

А ето пасажа и в Лука:

Лука 11:2-4 „А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; 3 давай ни всеки ден насъщния ни хляб; 4 и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.“

Някои спорят, че това не е Господната молитва и че молитвата, записана в Йоан 17 гл. заслужава повече тази титла. Но няма значение дали наричаме тази молитва Господната молитва или молитвата на учениците. Важното е да осъзнаем, че тя е модел за всяка истинска молитва.

Щом двата варианта в Матей и Лука леко се различават, това означава, че Господната молитва не ни е дадена, за да бъде рецитирана като ритуал. Всъщност, тя ни е дадена като модел на молитва, която е приемлива за Господа.

И забележете как Исус отговори на молбата на учениците „Господи, научи ни да се молим.“ Той им каза, молете се така, или „когато се молите, казвайте...“ Тоест, смисълът е, че ние се научаваме как да се молим, като се молим. И тук Исус ни дава насоки какво трябва да включва една молитва.

Има разлика между това да кажеш Господната молитва и да се молиш с Господната молитва. Господната молитва често се повтаря без да се влага смисъл. Иронията е в това, че предходните няколко стиха в Матей предупреждават именно срещу опасностите на безсмисленoто повтаряне.

Матей 6:7 „А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.“

Исус не иска ние да повтаряме като папагал или да повтаряме като мантра някоя молитва отново и отново. Има разлика между това да говориш много и да се молиш много. И второ, Той иска да знаем, че Бог не се впечатлява от това колко дълги са нашите молитви.

Един автор казва, „Ефективната молитва се измерва не от това колко силно се молиш, или колко дълго се молиш, или дори дали повтаряш многократно думите на Господната молитва. Твоят молитвен живот ще е ефективен, ако си искрен (твоето отношение) и ако молиш за правилните неща (съдържанието на молитвата).“

Затова в следващите няколко седмици ще изследваме Господната молитва като модел за молитва. Ще се опитаме да я разберем, като я разделим на отделните ѝ части и разглеждаме всяка от тях поотделно. Моята молитва е ние да позволим на прозренията, които получим от това изучаване да преобразят нашия молитвен живот и ние да се молим с увереност и ефективност.

Преди да разгледаме отделните молби в Господната молитва, е добре да кажем, че тя се състои от седем молби. Първите три започват с думата „Твоето“ или „Твоята“ и са насочени към Бога:

да се свети Твоето име

да дойде Твоето царство

да бъде Твоята воля

/слайд/

Последната група молби са насочени към нас:

дай ни ежедневния хляб

прости греховете ни

не ни въвеждай в изкушение

избави ни от лукавия.

Следователно, Господната молитва е насочена първо към прослава на Бога, а след това се занимава с човешките нужди. Когато разглеждахме Десетте заповеди видяхме, че и те са разделени на две части – първият скрижал отразява нашия дълг към Бога, а вторият – нашия дълг към ближния.

Ние ще започнем нашето изучаване на Господната молитва, като разгледаме първите 6 думи: „Отче наш, Който си на небесата.“ Думата „отец“ означава „баща“. Когато изричаме тези думи, ние трябва да вярваме, че Той е наистина нашият Баща и че ние трябва да се отнасяме към Него като към наш Баща.

Но някой може да възкликне, „Само това не! Ако мисля за Бог като за мой баща, все едно да му припиша всички слабости и провали, които съм виждал в моя земен баща!“ За съжаление, не всички хора асоциират думата „баща“ с хубави спомени. Някои от нас са имали земни бащи, които са били прекалено строги с тях и не са им показвали любов. Затова за някои е трудно да се научат да гледат на Бог като на техния любящ небесен Баща.

Но Исус подчертава колко важно е да започваме молитвите си съзнавайки, че Бог е нашият Баща. Всъщност, тук Исус не използва официалната дума за „баща“, а думата на арамейски, с която едно дете би се обърнало към баща си – „Авва“.

По времето на Исус всяко дете е използвало думата „абба“, но никой никога не я е използвал по отношение на Бога. „Авва“ означава нещо като „татко“, но съдържа в себе си много повече благоговейно отношение, отколкото когато я използваме днес.

Тя означава нещо като „най-скъпи Татко“. Фактът, че Бог е нашият най-скъп Баща трябва да е основно разбиране в нашите молитви. Павел казва в Галатяни,

Галатяни 4:6 „И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“

Следователно, в израза „Отче наш“ (или по-добре, „Татко наш“), се съдържа ново измерение на интимно общение с Бог – същата интимност, която съществува между дете и неговия татко, трябва да съществува и между нас и Бог.

За да е ефективна една молитва, тя трябва да почива на разбирането, че Бог притежава бащино сърце, бащина любов, бащина сила и бащина загриженост за доброто на своите деца.

Чували ли сте историята за онзи цар, който заседавал в тронната зала заедно със своите съветници, благородници и министри. Внезапно се чуло блъскане и тропот на вратата и в залата нахлуло едно малко момченце. Един от стражата извикал, „Стой на място, момче! Не знаеш ли, че смущаваш съвета на царя?“ Момчето се усмихнало: „Той е твоят цар, но за мен той е моят тати!“ И се хвърлил в разтворените обятия на баща си, царя.

Детето на царя стои по-високо от всеки съветник, министър или благородник. Това е позицията, която имаме пред Бог. Ние имаме достъп до Неговата тронна зала.

Като Божии деца ние знаем, че не отправяме молитвите си към някакъв анонимен бог, някаква неясна висша сила или духовна сила, която е продукт на нашето въображение. Ние не вярваме на съдбата или природата. Освен това, ние говорим директно на Бога – не на светии или ангели. Бог като наш Татко предполага интимни взаимоотношения на доверие.

Но как можем да дойдем при Бог като при наш Баща? Това става само когато се родим в Неговото семейство посредством вяра в Исус Христос. Точно затова един автор нарича тази молитва „семейната молитва“, защото тя се основава на взаимоотношения с Бога чрез вяра в Христос и може да бъде произнесена само от тези, които са в семейството.

Един член на племе в Нигерия повярвал в Бог и казал: „Колко невероятно! Зад тази вселена стои един Бог, а не много воюващи духове, както винаги сме вярвали, а един Бог. И този Бог ме обича!

Би трябвало всички ние да споделяме почудата на този човек, породена от факта, че Бога на вселената ни обича! Именно благодарение на съзнанието, че сме обичани, ние можем истински да разберем прошката и изцелението, което идва след като си обичан и простен.

Евреите, на които Исус говореше, смятаха Бог за отдалечен и непристъпен в Своята святост. Цялата идея, че Бог е Баща беше революционна мисъл! Както и тогава, и днес много българи имат проблеми с приемането на това твърдение.

Сигурно сте чували поговорката „Бог високо, цар далеко“. Тя се употребява, когато някой иска да подчертае, че няма кой да му помогне, когато е изпаднал в беда.“ Подтекстът е, че Бог е далечен и непристъпен, ако изобщо съществува.

Тази погрешна представа за Бог като за незаинтересован и отдалечен Владетел се дължи на липсата на библейска просвета, на неразбиране на това кой е Бог.

А в църквата се наблюдава и обратният проблем. Някои християни толкова принизяват Бога, че забравят че Той е свят Бог. Обръщат се към Бог с лекомислена фамилиарност.

Но, както казва един богослов, с уводните думи на Господната молитва Исус предлага лек за двете грешки: „Отче наш, който си на небесата.“ „Отче“ подчертава Божията иманентност, Неговото вътрешно присъствие в нас. Той участва в живота ни и трябва да се обръщаме към Него с думата „Татко.“

А „Който си на небесата“ подчертава Божията трансцедентност. Това означава, че Бог е отделен и независещ от материалната вселена и физическите закони. Той е превъзвишен над всички човеци. Той е суверенен владетел. С една дума, Той е нашият Отец и нашият Цар.“

Божията трансцедентност е подчертана още повече от първата молба в Господната молитва, „да се свети Твоето име“. Както казва Джон Стот, „Името Бог не е просто комбинация от трите букви „б“, „о“ и „г“. Името е еквивалентно на личността, която го носи, на нейния характер и дейност.

Затова Божието „име“ е Самият Бог... Неговото име е „свято“, тъй като е отдлеено от всяко друго име и се извисява над него... ние се молим то да „се свети“, т.е. да бъде зачетено като свято, защото желаем горещо да Му се отдаде заслужена почит, т.е. на Онзи, Чието име е то – в нашия живот, в църквата и в света.“

В Библията Бог има много имена, които разкриват различни аспекти от Неговия характер. Например, Елохим (мощен Творец, Битие 1:1), Адонай (Господар, Битие 15), Ел Шадай (Всемогъщ, Битие 17), Йехова (Този, Който е, Изход 3:14-15), Йехова Ире (Господ наш Снабдител, Битие 22), Йехова Ниси (Господ наше знаме, Изход 17:8-16) и много други.

Ние можем да отдаваме почит и поклонение на Бог, като благодарим на Бог за това кой е Той.

В заключение, Господната молитва е модел за молитва, който трябва да използваме в нашите молитви. Когато един вярващ се моли с Господната молитва „Отче наш“ ще открие, че се е молил за всичко, за което Бог иска той да се моли. Искам да ви насърча да се молите с Господната молитва всеки ден.

Ако го правите, вие ще издигате Бог всеки ден, когато казвате, „да се свети Твоето име.“ Ще бъдете насърчени да прилагате на практика молитвите си, когато изричате думите „да дойде Твоето царство.“ Ще получавате Божието водителство, когато се молите с думите „да бъде Твоята воля“.

Освен това, в резултат на молитвата с „Отче наш“, ще получавате повече отговори на вашите молитви. Ще почувствате как Бог ви очиства от всяка неправда, когато се молите с думите „прости ни дълговете“. И най-накрая, ще имате победа, когато изричате „не ни въвеждай в изкушение“, и ще имате Божията протекция, когато казвате „но избави ни от лукавия“.

Молитва.

_____________

БПЦ "Нов живот" - Варна

19.09.2021 г.

Отец на вечността

/проповед/

Рожден ден. Бащата вика сина си (рожденика) при себе си и му казва: Синко, ти си вече голям и е време да разбереш някои неща. Трябва да ти кажа, че Дядо Мраз не съществува, няма Снежанка, няма джудженца, няма и златна рибка, която изпълнява три желания. Какво ще кажеш сега? Синът: - Ами кво да ти кажа... Не съм си представял точно така 40-тия си рожден ден...

Скоро ще празнуваме и моя рожден ден. Аз не искам никакви подаръци, като този мъж, когото жена му го попитала, Скъпи, кажи какво да ти купя за рождения ти ден? - Недей нищо ми купувай скъпа, че нещо съм зле с парите...

Традицията да празнуваме рождени дни е отдавна. Когато празнуваме рождения ден на човек, ние му показваме уважение и благодарим на Бог за неговото присъствие в нашия живот. С рождения ден ние отбелязваме началото на съществуването на човека, макар и то всъщност да започва в момента на зачеване.

Само след три дни ние ще отбележим най-важното раждане на планетата Земя и в цялата вселена. Ще празнуваме Рождество Христово. Ние знаем, че 25 декември едва ли е датата, когато се е родил Исус Христос. Taзи традиция да се чества тогава Рождество е езическа.

Причините, поради които повечето богослови смятат, че Исус не се е родил през декември са, че тогава времето е студено и дъждовно и овчарите не биха останали да пренощуват в полето.

Освен това знаем, че Йосиф и Мария пътуват до Витлеем заради преброяването, обявено от кесаря Август (Лука 2:1). То едва ли е било проведено през зимата, когато температурите са били ниски и пътищата са били трудно проходими.

Според много древно християнско предание Гавриил е казал на Мария, че ще зачене и ще роди на 25 март. Днес отбелязваме тази дата с празника Благовещение. Точно 9 месеца след това е 25 декември, затова се предполага, че Църквата е избрала на този ден да отбелязваме Рождество Христово. Има и други теории.

В края на краищата, няма значение кога точно Месия се е родил. Защо ли? Защото раждането Му НЕ Е началото на съществуването на Исус Христос. Той е съществувал преди да се роди.

Нещо повече, Той съществува преди творението. Всъщност, Той е този, който го създаде:

Йоан 1:1-2 В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

Не е имало време, в което Исус да не е съществувал. Той е създал времето, материята и пространството. Той е Творецът на творението.

Това съществуване преди сътворението наричаме предвечно. За това говори и Исая в своето невероятно пророчество, дадено 700 години преди раждането на Месия. Преди три седмици започнахме поредицата „Защото ни се роди Дете“ върху Исая 9:6, където се казва:

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.“

Казахме, че тук Месия е разкрит с 4 двойки имена. Вече говорихме за първите две – Чудесен Съветник (чудесно раждане, служение и възкресение на един Който е близо до нас и ни напъства) и Бог Могъщ (за Когото няма нищо невъзможно, Който живее в нас и воюва за нас). Днес ще говорим за Христос като Отец на вечността.

Още в началото това название ни изненадва. Нямаме проблеми с това да разберем, че Исус е вечен. Още повече, както обръща внимание Рави Закарайъс, в стиха се казва, че ни се е родило Дете, но Синът не се е родил. Той „ни се даде“. Божият Син е вечен и влезе в историята чрез въплъщението.

Това е ясно, доколкото можем да си представим нещо извън времето и пространството. Но как е възможно да го наричаме Отец? Ние знаем, че Бог е триединен – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. В Троицата има само един Отец, един Баща. Исус не е Отец, нито Святият Дух е Отец.

Защо тогава Исая го нарича Отец на вечността? Днес искам да говоря за два аспекта на това име на Исус, които ще ни помогнат да разберем значението му – първо, Той ни е дал живот и второ, Той се грижи за нас.

Първо, Той ни е дал живот

За основоположник или основател на България се смята кан Кубрат, създателя на Стара велика България. За Израел знаем, че това е Авраам. На Персия – Кир. За основател на Индия се смята Махатма Ганди. На Америка – Джордж Вашингтон.

Тези хора често биват наричани бащи на нациите си, защото те са участвали в раждането им. Те са присъствали, когато нациите им са се създавали.

По същия начин Исус е наш Отец, защото Той е присъствал при създаването ни. Той ни е проектирал и сътворил.

Псалм 139:16 „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“

Исус е наш Отец в смисъл, че е участвал в създаването ни. Нищо не е станало без Неговото участие в процеса на сътворение. Исус е нашият Отец на вечността. Но освен че ни е създал, Той е Отец на вечността в още един смисъл. Той е този, който ни е новородил. Дал ни е духовен живот.

Исая 63:16б „Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.“

Исус не само ни създаде, но и ни изкупи от смъртта. Той стана грях, за да можем ние да приемем Неговата праведност и да се спасим за вечността.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ето какво казва един от най-известните проповедници за всички времена, Чарлз Спърджън: „Колко комплексна е личността на нашия Господ Исус Христос! Почти на един дъх пророкът Го нарича „дете“, „съветник“, „син“ и „Отец на вечността“. Това не е противоречие... но е велико чудо, че този, който беше дете е същевременно безкраен, този който беше Човек на скърби е също Бог над всичко, благословен завинаги. Този, който в Божествената Троица винаги е наричан Син, трябва въпреки това правилно да се нарича „Отец на вечността“. Колко силно това трябва да ни напомня за необходимостта от внимателно изучаване и правилно разбиране на личността на нашия Господ Исус Христос! Ние не бива да предполагаме, че ще го разберем веднага. Един поглед ще спаси душата, но само търпеливото размишление може да изпълни ума с познанието за Спасителя. В Неговата личност са скрити славни тайни. Той ни говори с прост език и се изявява открито посред нас, но в самата Негова личност има висота и дълбочина, които човешкият интелект не може да схване.“

Има много неща относно личността на Исус, които не можем да схванем. Но има едно нещо, което всеки човек, без значение колко начетен или простоват е той, трябва да може да разбере. То е, че Исус ни даде нов живот. Исус е пътят. Никой не идва при Отца освен чрез Исус Христос.

Това се случило в Африка. Едно осемгодишно момиченце паднало в дълбока яма и си счупило крака. Случило се така, че наблизо минавала жена. Тя се спуснала в ямата. Докато помагала на момиченцето да излезе, опасна змия ухапала жената и момиченцето. Момиченцето било прието в болница, а жената си отишла вкъщи, но не се събудила от съня си.

На следващия ден една мисионерка обяснила на момиченцето защо жената е умряла. Казала ѝ: Змията ухапа и двете ви, но цялата ѝ отрова пое жената и нищо не влезе в теб. По същия начин - продължила тя - Исус пое отровата от твоя грях, за да може ти да имаш нов живот. Още там момиченцето приело Исус за Спасител и Господ.

На кръста Исус пое нашия грях и ни дари с Неговата праведност.

И като ни даде нов живот, Отецът на вечността вложи в нас копнеж към тази вечност. Чрез Святия Дух днес Христос продължава да работи и да дава нов живот и да ни променя съобразно Своя образ.

Само Той може да накара бунтаря да се покае, гордия да се смири, престъпника да зачита закона, атеиста да повярва, привърженика на фалшива религия да бъде убеден в истинността на благата вест и религиозния да спре да уповава на делата си и да се довери на Исус.

Второ, Исус се грижи за нас

Всеки добър баща се грижи за семейството си. Стреми се да им осигури покрив, дрехи, храна, образование за децата.

Такъв беше моят баща. Той беше загрижен със сестра ми да имаме всичко, от което се нуждаем. Дълги години работи в лоши условия и плати за това със здравето си, само и само да не сме в недоимък. Беше един наистина щедър баща!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Исус е нашият Небесен Баща. Той е загрижен не само за нашето духовно спасение, но и за нашите духовни, физически и емоционални нужди.

Исус ни дава надежда в безнадеждни ситуации, водителство при вземането на трудни решения и утеха когато скърбим. Той ни дава дрехи, храна, работа и всичко от което се нуждаем за физическото си здраве. Дава сила на слабия, духовно прозрение на простия, изцеление на болния.

Един човек е казал, „Не се тревожете за утрешния ден – Бог вече е там.“ Защото Той е Отец на вечността, а не просто „Отец на времето“. За Него хиляда години са като един ден.

2 Петър 3:8 „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.“

Един човек се молил на Бога и казал, „Боже, какво са милион години за теб?“ Бог му казал, „Милион години са като една секунда“. „А какво са един милион лева за теб?“ „Един милион лева за мен са като една стотинка“. Мъжът казал, „Боже, може ли да ми дадеш една стотинка“? Бог отговорил, „Разбира се. Една секунда!“

Бог е извън времето, Той е вечен и Той знае най-добре как да се грижи за твоите нужди. И обикновено това става по начин различен от твоите представи!

Един друг аспект на грижата на нашия Отец е дисциплинирането. Подобно на грижовен баща, Той ни поставя граници. Защото ни обича.

Според Агенцията за закрила на детето и новия закон за социалните услуги, ако един родител не е осигурил самостоятелна детска стая, пълен хладилник, скъп телефон и всичко, което детето поиска, то той не е добър родител. И в такъв случай детето му трябва да се изведе от дома и да се даде на приемно семейство.

Но добрият родител според Словото е този, който помага на детето да се научи да контролира своите желания и да се простира според чергата си.

Родители, вие сте отговорни да дисциплинирате и учите децата си на това кой е Бог, какво е спасение и как да живеят и вземат богоугодни решения.

В духовна семинария в Щатите направили сравнително проучване на две фамилии. Едната произхождала от Макс Джут, един безбожник, който се оженил за жена с подобен характер. Били изследвани 1200 негови наследници. От тях 310 станали скитници, 440 живели безпътен живот, 130 попаднали в затвора, 7 от тях за убийство; над 100 били алкохолици, 60 крадци, 190 проститутки. От 20-те, които усвоили занаят, 10 го усвоили в затвора.

Другото изследвано семейство произхождало от големия проповедник Джонатан Едуардс, който се оженил за християнка. От наследниците 300 станали проповедници, мисионери или професори в семинария, над 100 станали професори в колеж, над 100 прависти, 30 от които съдии, 60 лекари, над 60 автори; 14 ректори на университети, 3 конгресмени и един вицепрезидент на САЩ.

Как мислите, кой от двамата, Джут или Едуардс, е бил по-добър родител?

Добрият родител ще научи детето си, че всяко негово решение има последствия, докато последствията са малки. Ще му покаже кое е позволено и кое не. И ще го накаже, ако синът е непослушен.

Същото прави с нас и нашият Господ. Защото ни обича.

Евреи 12:6 „Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“

Едно малко момиченце казало на учителката си: „Госпожо, не искам да ви плаша, но татко каза, че ако оценките ми не се повишат, някой ще бъде нашляпан!“

Един добър баща също така показва, че се грижи за децата си, като се моли за тях. Той ги е поверил в Божията ръка и непрекъснато ходатайства в молитва за тях пред Бога.

По същия начин Исус непрекъснато се застъпва за нас. Защото ни обича.

Евреи 7:25 „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“

Това може би звучи странно. Исус е Бог. Той е в небето със своя Отец. Защо му трябва да се моли за нас. Но именно в тези стихове Спасителят се разкрива като загрижен Баща. Той живо се интересува от нашия растеж във вярата. Той се е посветил на нас. Може да е на небето, но не ни е забравил.

Той е дал живота си за нашия грях, но продължава да се интересува от нас, да ходатайства за нас.

Заключение Един родител винаги ще обича детето си. Без значение какво е направило то. Дори когато е настъпил разрив във взаимоотношенията между родител и детето му, вътре дълбоко в себе си родителят копнее да възстанови взаимоотношенията с детето си.

По същия начин Исус е Отец на вечността, защото Неговата любов никога няма да пресъхне. Нищо няма да може да ни отдели от нея.

Римляни 8:38-39 „Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“

Библията ни казва, че Спасителят ни е възлюбил преди създанието на света. Неговата любов към нас Го доведе до земята, а след това и до кръста. Той ни възлюби въпреки това, което правихме. И продължава да ни обича въпреки това, което понякога правим. И ни дисциплинира, защото ни обича.

Може да мислиш, че заслужаваш Бог да те отхвърли. Може толкова да се срамуваш от греха си, че се чудиш дали Той ще продължи да те обича. Той никога не е спирал да те обича. Обърни се от греха си и се върни при Този, който те очаква с разтворени обятия.

Затова 700 години преди Въплъщението Му Исая написа, че освен Чудесен Съветник, Бог могъщ и Княз на мир, Исус е Отец на вечността.

Но Исус е Отец само за тези, които са го приели като Божи Син. Той е Отец на вечността, но само за тези, които са Негови деца. Той е Творец на всички, но е Отец само на тези, които са се нарекли с Неговото име. Тези, които го отхвърлят, са врагове на Бога. Те са деца на дявола, а не деца на Отца на вечността.

На кое семейство принадлежиш ти? Кой е твоят отец? Ако не си се доверил на Исус за спасението си, то все още си негов враг и дете на дявола. Защо все още търпиш това? Бог иска да те осинови в семейството си. Спри да бягаш от Него и се втурни към неговите обятия. И какво по-хубаво от това да го направиш днес, в навечерието на Рождество Христово!

Какво по-хубаво от това да се довериш за спасението си на един, който те е сътворил и иска да ти даде нов, духовен живот? И не само те е родил, но и продължава да се грижи с жертвоготовна любов за тебе. Няма ли да е страхотно да имаш втория си рожден ден навръх раждането на Този, който няма начало и край?

Защото Исус не е просто един, който се е родил и е живял преди 2000 години на земята. Той не е просто история!

Но поради Витлеем имаше Голгота, а поради Голгота имаше Великден! И поради Великден ние днес можем да бъдем Негови деца и Той да се нарича Отец на вечността! Ще го направиш ли свой Отец за вечността?

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.12.2019 г.

Най-великата молитва

/проповед/

Текст: Йоан 17:1-26

Някои смятат, че колкото по-дълго се молят, толкова по-велика е молитвата им. „Истинската молитва се измерва не по дължина, а по нейната дълбочина.” Чарлз Спърджън

В СЗ първосвещеникът е отправял застъпнически молитви за Божия народ. Само той е имал право да влиза в светая светих. В Евреи 3:1 Библията нарича Исус нашия първосвещеник. Тук го виждаме да се моли за своите последователи и неслучайно тази молитва е наречена Първосвещеническата молитва на Исус Христос. Затова много наблюдатели я наричат най-великата молитва. Има няколко причини за това.

1. Това беше най-великата молитва, защото бе отправена от най-великия човек, живял на земята, богочовекът Исус Христос.

Всеизвестна е фразата на Левски, „Времето е в нас и ние сме във времето”. Всеки знае тази фраза, защото я е изрекъл велик човек, велик българин. Ако я беше казал някой умен, но неизвестен човек, така и щеше да си остане неизвестна.

Тази молитва, тези думи бяха изречени от Исус. Кой беше Той? Исус не беше просто най-великия човек, живял на тази земя. Той беше богочовекът Исус Христос. Йоан дава едни от най-прекрасните портрети на Исус в Писанията.

В началото на евангелието от Йоан видяхме, че Исус е бил с Бог Отец отпреди създаването на света. „В началото беше словото и словото беше у Бога, и словото беше Бог.” (Йоан 1:1). „И словото стана плът...” (1:14) В Йоан 17:2 се казва, че Бог Отец е дал власт на Исус над всяка плът”. На гръцки „над всяка плът” тук означава „над целия живот на земята” и е препратка към участието на Исус в сътворението. А докато разглеждахме евангелието видяхме, че Исус използва 7 израза „Аз съм”, за да каже на своите последователи кой е Той: хлябът на живота, светлината на света, вратата, добрият пастир, възкресението и животът, пътя, истината и живота и живата лоза.

2. Тази молитва е велика поради уникалния исторически момент, в който беше отправена.

Чии бяха думите: „Това е малка крачка за един човек, но голяма крачка за човечеството.” Точно така, тези думи са изречени от Нийл Армстронг. Ако той беше казал това, докато играеше на дама на двора, никой нямаше да го чуе. Но той казал това, слизайки от космическия кораб – първият човек, стъпил на луната. Уникалният момент придал тежест на думите му. 

Какъв беше моментът, когато Исус отправи тази молитва? Той започна с думите: „Отче, настана часът” (17:1). За какъв час говори? Това беше часът на срещата с кръста. За него Той говори в края на 16 гл., когато предупреди учениците, че всеки ще се разпръсне при своите си. Това щеше да е време на предателство, раздяла, страдание и разпятие. Време, в което Бог щеше да осъществи своя спасителен план за човечеството, когато Исус щеше да понесе неговия грях на кръста.

Този исторически момент придава огромна тежест на думите му. „Отче, настана часът...”

3. Тази молитва е велика, защото съдържа и велики теми.

Тя споменава създанието на света (17:5) и бъдещата слава в небето (17:24) и по този начин подчертава факта, че цялата човешка история се направлява от Бог Отец.

И след това говори за славата на Бога. Колко славен е Богът, в който вярваме?

Ето как го описва проповедикът С. М. Локридж в „НЕОПИСУЕМИЯТ ХРИСТОС”.

Любовта му никога не се променя. Словото му е достатъчно. Благодатта му е достатъчна. Царуването му е праведно. Игото му е благо и товарът му е лек. Е, бих искал да можех да ти го опиша. Но Той е неописуем. Да. Той е необятен. Той е непобедим. Той е неустоим. Е, фарисеите не можеха да го понасят, но те се убедиха, че не могат да го спрат. Пилат не можа да намери никаква грешка в него. Ирод не можа да го убие. Смъртта не можа да се справи с Него и гробът не можа да го задържи. Това е моят цар!

Той винаги е бил и Той винаги ще бъде. Говоря за Този, който нямаше предшественик и Този, който няма наследник. Преди него не е имало никого и Той няма да се оттегли. Ние се опитваме да спечелим престиж, почит и слава за себе си, но цялата слава е Негова. Твое е Царството, и силата, и славата завинаги, и винаги, и винаги, и винаги. Колко дълго е то? И винаги, и винаги, и винаги, и винаги, и накрая на всички ‘завинаги’ идва ‘Амин’. Бих искал да можех да ти го опиша.”

Освен Божията слава, тази молитва говори и за любовта – любовта на Отца към учениците и любовта на Отца към Сина. „Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене” (17:23).

Момче написало на приятелката си: „Скъпа, даже този свят да беше горещ като пустинята в Сахара, бих долазил по горящия пясък, за да дойда при теб.  Ако и светът да беше като Атлантическия океан, бих плувал през гъмжящите от акули води, за да бъда с теб. Бих се бил с най-страшната ламя, за да се добера до теб. Ще се видим в четвъртък, ако не вали.”

„Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене”!

4. Тази молитва е най-великата молитва, защото Исус се моли за своите и бъдещите ученици.

Исус се моли най-вече за три неща:

А. Защита (ст. 11-16). Исус вече беше предупредил учениците за скърбите, през които щяха да минат. Той свършваше своята мисия и скоро щеше да се възнесе при Отца. Но учениците щяха да останат в света, за да продължат мисията му, след като получеха сила от Святия Дух. И Той се помоли Бог да ги пази от атаките на Сатана и омразата на света. Забележете, Исус не се помоли Бог да ги вземе от света, а да ги пази в света. Ние не сме призовани да бъдем отшелници и да се изолираме от света, а да бъдем проводници на Божията любов сред хората. От друга страна, не сме призовани да приемаме всичко в света – ценностите, целите и приоритетите му.

Преди месец телефонът иззвъня. Съпругата ми вдигна телефона. Беше жена от „България търси таланти”. Молеше ни да запишем сина ни да участва в телевизионното състезание. Нашият син е на 11 г. и се занимава с пеене вече 5 години, има спечелени детски песенни конкурси. Очевидно от някъде бяха разузнали за успехите му. Съпругата ми отказа с мотива, че предпочитаме да не го излагаме на всички тези емоции и че като родители имаме друга представа за успеха, друга ценностна система и не искаме да правим компромиси с това. Тя останала изненадана и казала, че ако той участва, ще стигне доста напред, че продуцентите ще го лансират, но съпругата ми отново отказа. След време започна записване и за друг формат, „Големите надежди”, където също не записахме Стефчо. След това видях разговор на Ваня с една майка, която очевидно беше записала и двете си деца да участват, в който тя казва: „Ти беше права, че не записа Стефчо да участва”. Бяха преживяли голямо разочарование.

Как да бъдем в света, но не от него. Не е лесно, всеки ден се изправяме пред нови предизвикателства. Ние трябва да демонстрираме различна ценностна система от тази в света. Да живеем в здравословно напрежение между това да утвърждаваме доброто, но и да отхвърляме всяка небиблейска традиция или мода и да предлагаме един нов модел на живот – на библейското християнство. Да бъдем контракултурни в една култура, обсебена от материализма, славата и успеха.

Б. Освещение (ст. 17-19). Думата „освети” тук (хагиазо) произлиза от свят (хагиос) и означава ‘отделям’. Има значение на отделяне с цел подготовка за среща с Бога (напр. за свещеник). Как могат те да бъдат осветени? Те са ‘осветени чрез истината’. Какво е истината? Истината е Божието слово! Тя е тази, която ще ни помогне да разграничаваме доброто от злото, библейските от небиблейските практики в нашата култура. Тя е необходимия партньор на Божията любов.

Много често ни обвиняват, че сме твърде праволинейни и тесногръди, когато твърдим, че само Исус е пътят към Бога и че Бог се открива на хората само чрез Библията. Но Исус също казва, че Божието слово е истина. Нима той също е тесногръд?

Преди седмица летяхме със съпругата ми и приятели от Цюрих за Варна. Времето беше слънчево и полетът премина без всякакви премеждия. Но да си представим, че пилотът беше решил да прояви свободомислие, когато получи инструкции за приземяване. „Те ще ми кажат на колко метра да се издигна. Айде, сега пък и да захождам за приземяване. Защо пък точно на тази писта!” Неизпълнението на заповедите от командния пулт на летището би довело до фатални последици за него и всички нас, които се намирахме на борда! Разбира се, това не се случи и аз благодаря на Бог за ‘тесногръдието’ на пилота, който изпълни безпрекословно всички инструкции!

Накрая, освен, че Исус се помоли Бог да пази неговите ученици, докато те разнасят неговата любов и истина в света, и да ги освещава чрез Словото си, Той се помоли и за тези, които ще повярват чрез тяхното свидетелство.

В. Единство (ст. 20-26). Тук Исус се моли учениците му да бъдат не просто ‘на един дух’ или ‘на един акъл’, както често обичаме да казваме. Той се моли те да участват в единството и славата на Отца и Сина.

Преди десетина години във Варна се изсипа най-големият сняг, който съм виждал в този черноморски град. Докато гледах как снегът бавно засипваше колите пред блока, си мислех какво чудо е това: снежинките са едни от най-крехките неща в природата, но какви чудеса могат да направят, ако се държат заедно!

Всепроникващото единство на Отца и Сина е едновременно причина и модел за единството на учениците. Това трябва да е единство на волята и единство в любовта. Вярващите в Сина и Сина във вярващите, както Сина в Отца и Отец в Сина. Чрез Сина вярващите имат достъп до Отца и участват в Неговия вечен живот. И целта на това единство е светът да повярва, че Ти си ме изпратил (ст. 21). Да повярваме, че Отец е изпратил Исус означава да приемем, че Отец е такъв, какъвто Исус го е открил и че Исус е единствения път към Отца.

Разбира се, единство не може да се постигне на всяка цена.

А. Това не означава, че трябва да демонстрираме единство въпреки фундаментални различия с други групи. Единство не на всяка цена и с компромиси. Единство само с тези, които са свързани с истинската лоза Исус. Които вярват и живеят според истината. В църквата има много вълци в овча кожа. Те идват да ограбят, заколят и погубят. Исус идва, за да даде живот, и то изобилен живот.

Б. Това не означава, че трябва да търсим институционално обединение. Екуменизмът е невъзможен и излишен.

Преди няколко дни отидох да купя някои неща от кварталното магазинче. С продавачката се познаваме. Попитах я как са, как са децата им. Тя сподели, че едното е било болно. Казах, че ще се помоля за детето и за лечението, което те да прилагат като родители. Нищо особено, но тя ми благодари. Колко хора ти казват, че ще се помолят за тебе? Взех продуктите, плати, казах й довиждане и докато излизах и вървях към нас, си мислех: Колко е хубаво, че имаме квартално магазинче, в което познавам продавачката и мога да поговоря с нея. И колко е хубаво, че всеки магазин има своя атмосфера и разнообразие. Какво щеше да е, ако трябваше да пазаруваме в едни и същи хипермаркети? Скука! Разнообразието е дар от Бога, а ние сме различни. Затова, колко хубаво е, че има различни църкви, за различни хора. Мисията е една, целта е една, методите и средствата са различни.

Унифицирането на църквите няма да направи мисията на Църквата по-успешна, напротив!

Да обобщим. Учениците са изпратени на мисия така, както и Исус беше изпратен на мисия, и целта на техния живот в единство е да свидетелстват за Отца и Сина. Това единство трябва да се характеризира от живот в общност и в любов. Тя ще е доказателството за Божията милост, любов и истина. Ние се превръщаме в жива реклама, която кани хората да станат част от тази общност на любов. Стратегията на евангелието на Йоан е мисионерска – изграждане на общности от ученици, в които обитава Божия живот, любов и истина, които да свидетелстват за Отца и Сина чрез слово и дело. Това е и целта на „Нов живот” Варна!

Въпросът, който ние трябва да си зададем е, доколко ние се вписваме в този живот на единство и мисия. Показваме ли дела на любов? Говорим ли истината с любов? Каним ли и други да се присъединят към нашата малка общност?

Ето защо тази молитва си струва да бъде изучавана, проповядвана и имитирана. Исус иска ние да се молим на Отца с вяра, че Той държи човешката история в ръцете си, че Той се е прославил чрез Сина и че обича Сина и нас. Той иска ние да се молим за Божията защита, освещение и за единство, за да познае светът, че е изпратен от Бога. Нека се помолим.

30 март 2014 г.,

БПЦ „Нов живот” Варна