Изборът на Цветница

/проповед/

Прочит Матей 21:1-11

Toва стана по време на празника Пасха. Всички религиозни водачи бяха там. Точно тогава Исус влиза в Ерусалим.

Неговото влизане не беше грешка. Исус влезе яхнал магаре. Той избра да влезе така, пред очите на всички. До този момент Той старателно избягваше публично признание. Сега Той посегна към него.

Беше по времето на Пасха. По това време преди много години ангелът на смъртта беше преминал над Египет и фараонът освободи Божиите деца. За да празнуват избавлението си от египетско робство, сега в Ерусалим бяха дошли десетки хиляди поклонници от цял свят. Градът беше задръстен от хора.

И точно тогава Исус влезе в Йерусалим по начин, който щеше да съсредоточи вниманието на целия град върху пристигането му. Той влезе, яхнал магаренце. За онази култура магарето се считаше за символ на смирение, но също и за благородно животно. Царе и генерали яздеха кон само когато отиваха на война. Когато цар идваше с мир, той яздеше магаре.

В този случай Исус язди животно, което никога не беше обяздвано (Maрк 11:2). Той дойде с мир. Бе предал да кажат на собственика единствено „Господ се нуждае от него.“

Какво можем да научим от това триумфално влизане?

Стреми се да си угоден на Бога, не на хората

Тълпите се бяха събрали, за да Го видят. Някои рецитираха Псалм 118, част от който прочетохме в началото. Бяха образували кордон, махаха с палмови клонки, постилаха клони и дрехи по пътя. Вървящите с него викаха, „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!“ (ст. 9).

Където и да отиваше, Исус привличаше тълпите. Когато проповядва на планината, се бяха събрали много хора да Го слушат. Той изцеляваше болни, притискан от всяка страна. Те го следваха и веднъж трябваше да нахрани 5000 души. Сега отново го приветстваше голямо множество. Скоро то щеше да се нахвърли срещу него и сместо „Осанна“, щеше да вика „Разпни Го!“

Така става с общественото мнение. Един ден те обичат, а на следващия вече си мразен. Някои те харесват, други не могат да те търпят. Затова не се стреми да се харесваш на хората. Не живей, за да угаждаш на тълпата и нейното мнение. Живей, за да си угоден на един, на Исус Христос.“

Дори Христос не беше долюбван от всички. Някои искаха да го направят земен цар. Други бяха убедени, че в него се е въплътил Сатана. Но тяхното мнение не променяше факта кой е Той. Той живя на земята, за да изпълни волята на Отца.

По същия начин ние не трябва да живеем за мнението на другите. Тяхното мнение не трябва да ни дефинира. Ако живеем за Исус, а не плащаме „данък обществено мнение“, тогава ще можем по-лесно да понасяме и критика. Ще можем и по-лесно да заспиваме нощем.

Нещо повече, ако се съобразяваш с хората, ти рано или късно ще започнеш ирационално да следваш човешки традиции и поверия и да изпаднеш в суеверия и идолопоклонство!

В българската култура има много дълбоко вкоренени обичаи и поверия, които нямат Библейски основания, а произлизат от езически вярвания и суеверия. Ако казваш, че си повярвал в Христос, но все още чукаш на дърво, за да те предпази от нещастие, ако се страхуваш от комбинацията „петък 13-ти“, ако внимаваш да не ти мине черна котка пътя, ако носиш мартеница за здраве и късмет… то твоята вяра е проблематична!

Първо, не се съобразявай с това какво ще кажат хората. Живей за Бога и уповавай само на Него за твоето спасение!

Второ,

Животът е пълен с долини и върхове

Псалм 23:4 „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене.“

Пускали ли сте се с влакче на ужасите. Аз не обичам влакчетата на ужасите. Не мога да разбера как хората плащат пари и доброволно се подлагат на такова мъчение! Но понякога и животът ни предлага подобни силни усещания и изпитания.

Ние трябва да знаем, че каквото и да се случва в живота ни, Бог е в контрол. Може да ни се вие свят, да ни се струва че нещата излизат от контрол и да не знаем какво ни очаква зад ъгъла, но Бог е там!

Исус също бе преминал през много долини и върхове. Когато се кръсти в Йордан, това беше своеобразен връх и начало на Неговото публично служение. Изкушението в пустинята беше долина. Когато поучаваше, изцеляваше и променяше живота на хората, това беше връх. Смъртта на Йоан Кръстител – долина.

Смъртта на Лазар – долина. Възкресяването на Лазар – връх.

И сега Исус идваше в Ерусалим по време на големия празник Пасха. Това беше отново като преживяване на върха на планината. Но това скоро щеше да се промени. След последната вечеря Исус щеше да бъде предаден и то не само от Юда.

Щеше да агонизира в Гетсимания. А след това щяха да го измъчват и да го разпнат.

Но след всяка долина следва връх. Три дни по-късно Той щеше да възкръсне от мъртвите, щеше да се издигне от долината и да се изкачи на планината. И един ден ти и аз ще се присъединим към Него.

Може в живота ти да има много долини. Може би се бориш с болест, може би със загуба на любим човек, проблеми в брака, трудности на работа, финансови затруднения… Списъкът може да продължи доста…

Може да е много трудно, но ние можем да кажем като Давид:

„Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене.“

Ако търсим Бога и се молим да ни подкрепя и дава сила всеки ден, от другата страна на долината, през която преминаваме, ще стигнем до планината. Ще видим върха.

Всеки човек трябва да реши как ще откликне на благата вест на Христос. Всеки е изправен пред този избор.

Пред този избор бяха изправени и хората в Ерусалим. Сред тълпата на онази Пасха в Ерусалим имаше няколко групи.

Първата група беше тази на критиците. Това бяха религиозните водачи.

Матей 21:15 „А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори… възнегодуваха.“

Те мразеха Исус. За тях Той беше заплаха. Те искаха да Го убият и повече никой никога да не си спомня за Него.

Днес е същото. И днес Исус има много критици. Те искат Той не просто да е мъртъв, искат да е забравен. Искат хората да забравят, че е съществувал. Казват, че Исус не е Бог, а че е просто велик морален учител. Но не е единственият път до небето.

Преди няколко седмици в центъра за зависими една жена каза: „Всички религии вярват в един и същ Бог, макар и да го наричат с различни имена“. Но Исус каза, „Аз съм пътят, истината и животът.“ (Йоан 14:6)

Втората група са сеирджиите. Те бяха излезли да Го посрещнат не защото Го обичаха, а просто искаха да видят шоуто. Искаха хляб и зрелища, искаха чудеса.

Йоан 4:48 „Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.“

Това ми напомня как в началото на промените много хора идваха заради помощите на църква. Когато престанаха да дават помощи, спряха да идват.

А днес можем да ги видим на опашки пред православните църкви на големи празници, при гостуване на мощи, на икона или на някой патриарх.

Третата група е тази на любопитните.

Матей 21:10 „И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи; и питаха: Кой е Този?“

Те искаха да разберат кой е този Исус. В целия град се говореше за Него. Те бяха като онези, които когато Исус ги призова да Го следват, те си намериха извинения. Трябва първо да погреба баща си (Лука 9:59). Или, трябва първо да се погрижа за една работа. Нека първо да се сбогувам със семейството ми.

Когато разговарям с номинални православни, много от тях спадат към категорията на любопитните. Задават въпроси, привлечени са от Исус, но се страхуват да платят цената. Намират си извинения. Когато ги поканя на църква, казват: „Аз съм православен“.

Един пастор разказва как като тийнейджър отишъл на представление за разпъването на Христос. Тогава още не бил християнин и бил любопитен, искал да знае повече за Исус. Публиката трябвало да участва в представлението. И когато Исус бил изправен пред Пилат, всички трябвало да викат „Разпни Го! Разпни Го!“

Тогава извели Исус и започнали да Го бичуват. И пасторът разказва, че макар и да знаел, че това е само театрална постановка, бил силно развълнуван. После накарали всичките зрители да вървят с Исус към хълма Голгота.

И както вървели, изведнъж Исус спрял и паднал на колене.

Тогава един римски войник погледнал към него, посочил го и извикал, „Ей ти, ти ще носиш кръста!“ И пасторът казва, „Бях поразен и объркан. Надявах се, че войникът говори на някого другиго.“ Но преди още да разбере какво става, му връчили тежкия дървен кръст и той го понесъл нагоре към хълма.

И той казва, „За първи път историята за Исус започна да ми звучи логично.“

Може би днес някои от вас, които сте тук, сте дошли от любопитство. Идвали сте и преди, слушали сте проповедта, хвалението и молитвите. Любопитно ви е. Радвам се, че сте тука. Но се моля да се придвижите оттатък любопитството и да приемете с вяра благата вест на Исус.

Защото Исус влезе в Ерусалим, за да може да влезе и в твоето сърце!

В тълпата имаше още една група, тази на покаяните. Те бяха повярвали в Исус. Но не Му бяха напълно отдадени. Искаха да Го следват, Той ги привличаше, но имаше неща, които ги спираха. Като богатия младеж, който искаше да следва Исус и да живее праведен живот, но не можеше да се откаже от богатството си. Имаше области в живота му, в които Исус не беше Господ.

Животът му прилича на този лист хартия (показвам бял лист А4   и започвам бавно да късам парченца от него) – една част е за семейството ми, друга част за работата, трета за приятелите, четвърта за хобито ми и най-накрая остава едно малко парченце за Бога.

Ние имаме много хора в църква, които са се покаяли за греховете си и са повярвали в Исус. Вие сте християни и искате да живеете за Исус. Но има неща, които ви дърпат назад. Може би това е повтарящ се грях, може би страх, с който се борите. Може би това е непростителност. Може да е и служение, което не сте готови да започнете.

Може да се стремите да живеете като християни. Но ако не направите тази крачка да предадете всичко на Исус, няма да станете това, което Бог иска да сте. Както казва Мартин Лутер, „Вяра, която не дава нищо, не струва нищо и не страда за нищо, не струва нищо.“

Критиците, сеирджиите, любопитните, покаяните. И накрая, сред тълпата бяха и учениците. Най-вече тримата най-близки до Исус – Петър, Яков и Йоан. Тези ученици не просто следваха Исус. Те щяха да вземат кръста си и да умрат за Него. Те не бяха съвършени. Някои от тях се отрекоха от Исус, но след това се покаяха и бяха готови да Го следват докрая.

И Бог ги използва, за да основе Църквата Си. Те проповядваха смело, разнасяха благата вест, живяха и умряха за Христос.

На онази Цветница в Ерусалим имаше различни групи хора. Всеки от нас тук също принадлежи към една от тези групи. В коя група си ти?

Тази на критиците? На сеирджиите? Може би си от любопитните. Или от покаяните. Или може би си ученик на Христос?

Всеки от нас е изправен пред избор на Цветница.

Някои трябва да се придвижат от критици, или от сеирджиите, до покаяните и да приемате Исус Христос за свой Господ и Спасител.

А други трябва да се придвижите от покаяние към ученичество. Трябва да спрете да се дърпате и да предадете живота си напълно на Исус. Трябва да кажеш: време е да престана да се опитвам и да започна да го правя. За всичко имам сила чрез Този, който ме подкрепя.

И колкото по-скоро го направиш, толкова по-значим и удовлетворяващ живот ще имаш. Изправен си пред избор!

Защото, в края на живота ви, въпросът няма да е колко си получил, а колко си дал. Въпросът няма да е колко си спечелил, а колко си направил. Не колко си спестил, а колко си жертвал. Въпросът няма да е колко си бил почетен, а колко си обичал и служил.

Библията казва, че един ден „Всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ.“ Какъв е твоят отговор на Него днес?

Молитва.

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

05.04.2026

Триумфалното влизане

/проповед/

Двама си говорят: Отиде ли някъде по празниците? – Да, отидох от L на XL. Понякога това движение е характерно за празниците, нали? Но днес ще говорим за един друг празник, Цветница, или Вход Господен.

На този ден преди 2000 години Исус влезе в Ерусалим. Една от религиозните секти в юдеизма, садукеите, имали предание, според което бъдещият Месия щял да дойде четири дни преди Пасха. Знаете, пова е празникът, с който те отбелязват всяка година изхода си от Египет. Заради това предание те оставяли портите на храма отворени, за да може Месия да влезе на мястото, което Му принадлежи.

Поради това на този ден националистическото чувство у евреите било в зенита си. Римският корпус бил в повишена бойна готовност тогава, защото римляните се опасявали, че някой религиозен фанатик ще вдигне евреите на бунт, както се е случвало в миналото. Напрежението било във въздуха.

Това е денят, когато Исус реши да влезе в Ерусалим, яхнал на магаренце, в изпълнение на пророчеството в

Захария 9:9 „Радвай се, Сионова дъще! Възклицавай, Ерусалимска дъще! Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел – да, на осле, рожба на ослица.“

Исус дойде, яздейки осле, което не е било оседлавано преди. То бе подложило гръб на своя Създател и с готовност го носеше по пътя. С това то прилича на нас, когато повярваме в Исус. Ние идваме при Него, свикнали да правим нещата по нашия начин, но щом срещаме нашия Създател, ние предаваме живота си на Него.

Няколко дни преди да влезе в Ерусалим, Исус бе възкресил Лазар. И сега, когато влизаше в града, сред тълпата бяха и много свидетели на това възкресение. Всички викаха „Осанна“, което означава „Избави ни сега“! Виковете им повтаряха като ехо…

Псалм 118:25-26 „О, Господи, избави, молим се! О, Господи, молим се, изпрати благоденствие! Благословен, който иде в Господнето име! Благославяме ви от дома Господен.

Исус дойде в името на Господа, т.е. имаше Неговата власт. По-нататък псалмът продължава така:

Псалм 118:27-29 „Господ е Бог, Който ни показва светлина; приведете до роговете на олтара вързаната с въжета жертва. Ти си Бог мой и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам. Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае довека.“

Псалмистът казва, че Бог е светлина. Той наистина дойде като светлина, както Исая пророкува, че Месията ще бъде Светлина за езичниците. Следващият израз „приведете до роговете на олтара вързаната с въжета жертва“ е предаден по-добре от NIV: “с клони в ръка присъединете се към празничното шествие до роговете на олтара“.

С други думи, тук виждаме пророчество за Цветница, когато хората ще махат с клонки, докато Исус отива да умре на олтара.

И накрая псалмистът призовава, „Славете Господа, защото е благ, защото неговата милост трае довека.“ Този припев се е пеел, когато Божието присъствие е изпълвало храма. Неговото присъствие е било толкова осезателно, че народът е трябвало да отстъпи назад.

И сега, на първата Цветница, Божието присъствие във въплътения Бог Исус Христос щеше да влезе в храма.

Тази картина е преобраз на теб и мен. Господ иска да те направи храм на Святия Дух. Той иска да те изпълни, за да не живееш вече ти, но Христос да живее в тебе. Ще го приветстваш ли? Ще Го поканиш ли в своя храм? Ще отвориш ли портите? Ще Го познаеш ли, когато дойде?

Той идва при нас смирено, без да се натрапва. Понякога си мислим, че просто разговаряме с някой брат или сестра, четем някой пасаж от Словото или сме в някое обстоятелство в живота ни, но зад тях не виждаме Царя на царете!

Един друг псалм, който евреите са пеели е

Псалм 24:7 „Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати вие, вечни врати и ще влезе Царят на славата.“

Бъди винаги готов за идването на Цар Исус. Дори когато идва по неочакван начин.

И на Пасха тълпата викаше:

Лука 19:38 „Благословен Царят, Който иде в господнето име; мир на небето и слава във висините!“

Тези възгласи не бяха никак безопасни. Фарисеите познаваха стиха в Исая за Царя, който идва яхнал осле. Всичко се случваше под зоркия поглед на римляните. Точно сега не беше най-подходящото да се вика за идващия Цар. Затова те помолиха Исус да смъмри учениците.

Лука 19:40 „И той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.“

Исус също познаваше това пророчество и знаеше, че дори хората да не викаха, то щеше да бъде изпълнено. Божието слово винаги се изпълнява.

Но вместо да отиват при Бога за знание, хората търсят други източници.

Хората искат да знаят какво ще стане в бъдещето, затова ходят на врачки, спиритисти и всякакви екстрасенси. В миналото атеистичната власт използваше баба Ванга като отдушник за нуждата от духовност на хората, като заместител на християнството, наречен окултизъм. Затова всеки ден пред къщата ѝ имаше опашка. Днес тя отдавна не е сред живите, но поради невежеството си хората продължават да я уважават.

Тази жена е вярвала в прераждането, фатализма, теософия, НЛО, практикувала е спиритизъм (викане на духове), врачуване и др. Библейски просветеният християнин веднага ще разпознае нечистите духове, на които тя дължи силата си.

Но най-удивителното е, че дори когато е грешала, хората пак са искали да се срещнат с нея. Тя има много несбъднати „пророчества“, като това, че през 2003 г. ще настъпи краят на света. Когато това не се е сбъднало, предрича че през 2010 г. ще избухне Третата световна война.

Да не говорим за грешките, които прави когато „пророкува“ на хората. Всичко това разбира се, се дължи на факта, че тя е изпълнена от нечисти духове, които имат известно, но не и пълното знание.

За разлика от Ванга и всички останали гледачки, Библията никога не греши. Нейните пророчества се изпълняват до най-малката подробност. И въпреки това, повечето хора изобщо не са я чели!

За разлика от тях, много съвременници на Исус бяха чували пророчеството на Захария, че Месия ще дойде „кротък и възседнал на осел.“

И когато Исус влезе в града, хората в тълпата, която Го посрещаше, наистина се радваха и празнуваха. Сестрите на Лазар бяха там щастливи, че брат им е възкръснал от смъртта. Жените, които следваха Исус се радваха, че са възлюбени от Бога и са простени. Слепецът Вартимей и бирникът Закхей подскачаха от радост, докато следваха техния Цар.

Това беше една армия, която не идваше да окупира, а следваше Княза на мира. Те не надаваха бойни викове, а огласяваха простора с радостни възгласи.

Хората очакваха Месия да ги освободи от гнета на потисниците. Но Исус дойде, за да ги освободи от гнета на греха. Те искаха освобождаване от данъци, Той им донесе освобождаване от осъждение. Исус им предложи да се примирят с Бога. Дойде с мир, за да даде на хората мир.

Мнозина се присъединяваха към тази радостна тълпа. Но само след няколко дни щяха да предпочетат Варава да бъде освободен вместо Исус. Исус знаеше, че дори докато викаха радостно и размахваха палмовите клонки, те не разбираха кой беше Той. Не знаеха какво ги очаква. Затова той плака за тях.

Лука 19:42 „Да беше знаел ти, да! Ти, поне в тоя твой ден, това, което служи за мира ти; но понастоящем е скрито от очите ти.“

Исус не беше дошъл, за да стане техен политически цар и да воюва срещу Рим. Той беше Цар, който им предлагаше мир с Бога. Исус виждаше, че желанието им да имат земен цар ще доведе до тяхното унищожение. Ако бяха получили Неговия мир, нямаше да възстанат срещу Рим и да бъдат унищожени, мнозина от тях разпънати на кръст.

Днес искам да те попитам: дали Исус плаче за теб, защото вижда че търсиш твоя мир и удовлетворение в нещо друго вместо в Него? Но това е фалшив мир. Той вижда, че това ще доведе до oпустошение в живота ти.

Той иска да приемеш предложението Му. Не бъди като Ерусалим, приеми мира на Исус. Мирът на Исус не е отсъствие на беди, а увереност, че Той е с теб винаги. Само Исус може наистина да запълни празнотата в тебе.

Ти не се нуждаеш от заместители, нуждаеш се от Исус!

В онзи ден преди Пасха Той дойде „кротък и възседнал на осел“. Така Господ Исус идва и при нас днес. Той чука тихо на вратата на сърцата ни. Влиза само след като Го поканим. Той е невероятно търпелив с нас.

Може би когато римляните са видели мирната и невъоръжена тълпа, са си отдъхнали. Когато в древността царят влизал в града възседнал кон, това предвещавало началото на битка. Но ако влизал яхнал магаре, това означавало, че идва с мир. Градът можел да си отдъхне и да се подготви за посрещането му.

Сега Исус влезе в Ерусалим на магаре. Беше дошло време за Него да предаде Себе Си за спасението на човечеството. И така, както това пророчество и Псалм 118 бяха изпълнени до най-голямата подробност, така ще се изпълнят и други пророчества.

Нека прочетем

Захария 14:2-4 „Защото ще събера всички народи на бой против Йерусалим; градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани, а жените – изнасилвани, и половината от града ще отиде в плен; а останалият народ няма да бъде изтребен от града. 3 Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой. 4 В онзи ден краката Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Йерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи по средата на изток и на запад, така че ще се образува голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и другата му половина – на юг.“

Тук е описано едно друго Триумфално влизане – това при Неговото второ идване! Ще дойде ден, когато коалиция от чужди армии ще обгради Ерусалим. Ерусалим ще падне и половината от града ще бъде взет в плен. Но тогава самият Господ ще се бие против тези народи.

Откровение 19:11-15 “След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда. 12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; 13 и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово… 15 От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите.

Тогава Царят на Юда ще дойде на кон. Същият този Исус, който показа милост и дълготърпение, ще дойде, за да въздаде правосъдие на нечестивите.

Много хора днес се питат защо Бог позволява на диктатори като Хитлер, Сталин, Си Дзинпин и Путин да вършат зло. Когато някой тиранин убива невинни, те питат, „Къде е Бог?“ Но когато настъпи този ден, всички безбожници ще се изправят пред Божието правосъдие.

И за разлика от нашето, то е неподкупно. Тогава хората няма да питат „Къде е Бог“, защото всяко око ще го вижда. Нечестивият ще пита, Къде е Богът на любовта? Той е точно тук, яхнал магаренцето и нежно те кара да размислиш дали пътят по който си поел не води до смърт.

Господният ден идва и тогава ще е твърде късно за тези, които са пренебрегвали Неговия глас през живота си.

Той ще се спусне от небето на своя кон заедно с изкупените Божиите светии. Явно ще се спусне върху Елеонския хълм, според пророчеството на Захария. И Той ще въздаде справедливост на света, защото е Верен и Истинен. Тогава ще настъпи царуването на Месия на земята.

Той ще направи това, за което хората се надяваха при първото му влизане в Ерусалим на Цветница. Религиозните водачи си представяха, че те ще управляват с Месия. Но не мощните, а кротките ще наследят земята.

При второто Триумфално влизане всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус е Господ. Тогава всеки ще узнае, че Той е Царят на царете и Господ на господарите.

Така, както се изпълни пророчеството в Псалм 118, така ще се изпълни и това пророчество. При първото влизане хората искаха да видят един войнстващ Месия, за да удовлетворят желанието си за мъст. Те искаха един месия по свой образ и подобие.

Истинският Месия не беше влязал в техните сърца. Днес все още Той предлага спасение на тези, които не Го познават. И чака ние да предадем себе си на Него. Един ден ще стане прекалено късно.

На Цветница хората викаха „Благословен, който идва в Господнето име!“ Само няколко дни по-късно някои от тях ще викат „Разпни го!“, защото не Го разпознаха. Те искаха Исус да изпълни техните очаквания, не да става Господар на техния живот.

Въпросът към всички нас е: какво искам аз – да се предам на Господ Исус или да искам Той да изпълни моите очаквания? Избави сега – но не от Рим, а от моите неразумни желания. Ако Той царува в теб днес, ще царува в теб и тогава. Къде ще бъдеш при Второто триумфално влизане?

 ____________________

13.04.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Когато аплодисментите утихнат

/проповед/ 

Честита Цветница!

Защо този празник е наречен Цветница или Връбница? На този ден, когато Исус влезе в Ерусалим, хората махаха с клонки, за да приветстват Исус, а някои ги постилаха пред Исус, за да мине по тях.

Едно семейство отишло на църква на Цветница, но детето им останало вкъщи, защото било болно. И като се върнали от църква, донесли върбови клонки и детето попитало, „Какви са тези клонки?“ Баща му казал, „Когато Исус влезе в Ерусалим хората махаха с клонки и ги постилаха пред него на земята, за да мине по тях. Затова и ние взехме върбови клонки. Детето казало, „Аз веднъж няма да отида на църква и Исус точно тогава да вземе да дойде!“

Така че, внимавай, ако пропускаш църква, може да пропуснеш Исус!

Друг начин да се срещнеш с Него е да четеш неговите биографии. Четирите евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан са всъщност 4 биографии на Исус, написани от тези евангелисти. Голяма част от тях е посветена на последната седмица от земния живот на Исус. С това авторите им ни казват, че можем да разберем най-добре кой е Исус и каква е Неговата мисия, когато изучаваме събитията от тази последна седмица.

Няколко думи, описващи преживяванията от седмицата, представят възходите и паденията в тези последни часове на Исус. Ние ги знаем: осанна, конфронтация, предателство, отричане, изпитание, бичуване, разпятие, гроб. И най-накрая, най-електризиращото изречение, произнасяно някога – „Няма го тук! Той възкръсна!“

 

Всичко започна с триумфалното влизане на нашия Господ в Ерусалим или както го наричаме, Цветница, вход Господен. Според някои това беше ден на временен триумф, но той показва също колко непостоянна е човешката природа.

 

Това е седмица, която ни въздейства емоционално с възгласи на хваление. И това е седмица, в която се сблъскваме с отричането на Петър от Исус и на предаването на нашия Господ от двуличния Юда.

Виждаме слабостта на всички ученици, които напускат града, виждаме нерешителността на Пилат, агонията на смъртта между двамата разбойници – единият, който прокълна Исус, и другият, който помоли за Неговата прошка. Пред нас се разкрива скръбта по последните приготовления за погребение и след това славната Великденска победа на Възкресение.

Ден на аплодисменти

 

Но Цветница беше ден на аплодисменти. Исус влезе в Ерусалим за последен път. Много изследователи смятат, че Исус е планирал Своето влизане. До този момент Той старателно избягваше публично признание. Сега Той посегна към него.

 

Беше по времето на Пасха. По това време преди много години ангелът на смъртта беше преминал над Египет и фараонът освободи Божиите деца. За да празнуват избавлението си от египетско робство, сега в Ерусалим бяха дошли десетки хиляди поклонници от цял свят. Градът беше задръстен от хора.

 

Исус влезе в Йерусалим по начин, който щеше да съсредоточи вниманието на целия град върху пристигането му. Той влезе на гърба на магаренце. За онази култура магарето се считаше за благородно животно. Царе и генерали яздеха кон само когато отиваха на война. Когато цар идваше с мир, той яздеше магаре.

 

В този случай Исус язди животно, което никога не беше обяздвано. Той дойде с мир. Бе предал да кажат на собственика единствено „Господ се нуждае от него.“ Вероятно Исус предварително бе избрал животното и говорил със собственика, иначе той можеше да каже, „Хубаво, ама да ми беше казал и на мен!“

 

И четем от

 

Лука 19:36-38 „И като минаваше Той, людете постилаха дрехите си по пътя. И когато вече наближаваше да превали Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: Благословен Царят, Който иде в Господнето име; мир на небето и слава във висините!“

 

Не само дванадесетте, но всички ученици, които следваха Христос от Галилея и Юдея, се радваха като виждаха това посрещане. Кой не обича аплодисментите!

 

Един човек бил на концерт на малки цигулари от Япония. След концерта учителят им споделил как учили две, три и четири годишни деца да свирят на цигулка. Първото нещо, на което ги учили, било правилната стойка.

 

А второто, което научавали дори преди да хванат цигулката, било да се поклонят. Той казал, „Ако децата само изсвирят произведението и спрат, хората може да забравят да покажат, че им е харесало. Но когато детето се поклони, публиката винаги пляска. Аплодисментите са най-добрият мотиватор за децата, който ги кара да искат да свирят.“

 

Възрастните също обичат аплодисментите. Поощрението ни кара да се чувстваме чудесно. Затова учениците гръмогласно славеха Бога, при вида на толкова радостни посрещачи.

 

Те бяха толкова шумни, че чак фарисеите ги порицаха и казаха на Исус: „Учителю, смъмри учениците Си.“ (Лука 19:39)

Всички ликуват, радват се, хвърлят клони и постилат дрехи, за да мине Исус. Хората и тогава, както и сега, обичат парадите и празниците.

Ние, българите, се славим като една от нациите с най-много празници! Скоро ще празнуваме 24 май и по улиците отново ще мине парад от ученици. Много сме добри в празниците и парадите. Но май не се справяме много добре между парадите.

По същия начин ние изглеждаме чудесно от неделя на неделя. Но как изглеждаме между неделите?!

Този ден на „временен триумф“ започва с радост и с викове осанна, и завършва с Исус, който плаче за Ерусалим. Какво можем да кажем за този последен ден преди началото на първата Страстна седмица и какво можем да научим от него?

Радост и предателство

От известно време Исус навсякъде привличаше големи тълпи. Хората се стичаха да Го слушат. Думите му говореха на сърцата на хората и убеждаваха с истинността си, както и днес.

Той говореше с власт. Нещата, които вършеше, наелектризираха тълпите. Слепи очи проглеждаха. Куци крака подскачаха с живот и сила в тях.

Всеки, който се надяваше на изцеление, се стремеше да Го докосне. Родителите довеждаха децата си, за да ги благослови. Роднини довеждаха свои близки, за да ги докосне и изцели!

Потиснатите бяха привдигнати и възстановявани. Безнадеждни сърца се осмеляваха да се надяват отново. Исус беше посрещнат с радост, когато влезе в града - и така и трябваше да бъде.

С триумфалното влизане на Цветница сякаш одобрението за публичното служение на Исус свърши и тръгна надолу, за да стигне най-ниската си точка на Разпети петък. Фарисеите, римляните и един от собствените Му ученици, който го предаде, щяха да се съюзят, за да постигнат Неговата смърт.

 

Думите, които щеше да отправи през Страстната седмица щяха да накарат мнозина да Го изоставят. Докато потта Му се превръщаше в кръв в Гетсимания, Неговите ученици сладко похъркваха, макар че бяха обещали, че ще бдят с него.

 

По-рано, когато видя че бяха разколебани, Той ги беше попитал, „Да не искате и вие да си отидете?“ (Йоан 6:67) Те го увериха чрез говорителя на групата, Петър, че няма да го оставят. Но сега усещаха опасността във въздуха. Бяха му обещали, че ще бдят с Него, но не удържаха на думата си.

 

И днес ние сме склонни да обещаваме на Исус. Да, Исусе, никога няма да те оставя. Ще те следвам навсякъде. Ще Ти служа вярно. Никога няма да те предам. Ще чета Библията всеки ден и ще се моля!

 

Ще показвам Твоята любов в семейството си, в университета и на работното място. Ще бъда верен в служението Си. Спазваме ли обещанията, които даваме на Исус? Или, за по-сигурно, изобщо нищо не обещаваме!?

 

Исус бе аплодиран на влизане в Ерусалим. Но след това голямо въодушевление Той конфронтира посрещачите си, като им показа, че е дошъл не да промени политическата система, а техните сърца. И ентусиазмът им бързо беше бързо охладен.

 

Eдин по един се изнизаха. Посрещнаха Го с радост, но малко по-късно аплодисментите утихнаха.

Наполеон пътувал през Швейцария с армията си и бил посрещнат от силни аплодисменти от ентусиазираното население. Един от приближените му отбелязал, „Трябва много да ви радват тези огромни тълпи, които така ентусиазирано ви се възхищават!“ „Ами, казал Наполеон, „същата тази управлявана като стадо тълпа при най-малката промяна в обстоятелствата ще ме последва също толкова радостно до гилотината!"

Това се случи с Исус. Същите хора, които Го приветстваха радостно в неделя, малко преди да измине седмицата викаха, „Разпни Го и ни дай Варава!“ Приветстваха Го с радост, но аплодисментите секнаха.

Исус заплака

Исус плака, защото знаеше какво беше състоянието на посрещачите и тяхната нужда. Той бе дошъл да промени сърцата, не управлението. Бе дошъл да ги освободи от робството на греха, не от робството на римляните.

В Новия завет има само още един случай, когато Исус плака – когато чу, че неговият приятел Лазар е умрял. А сега плачеше за Ерусалим, защото той бе пропуснал възможността за промяна. Исус бе обяснявал защо е дошъл, но те не разбраха посланието Му.

Дори учениците, най-близкия кръг от негови последователи, не разбираха. Всеки имаше своя дневен ред, своите собствени амбиции. Един се отрече, друг го предаде, всички се пръснаха като пилци, когато играта загрубя, за да си спасят кожата. И Исус заплака!

Учениците Му го предупредиха. „Опасно е, не отивай там.“ Но Той настояваше. Защо?

Едно изоставено дете било местено от приют в приют. Тя все повече се затваряла в себе си, в своя измислен свят на мечти. Това бил нейният механизъм за оцеляване. Накрая попаднала в приемно възрастно семейство, което се грижело общо за 15 деца срещу заплащане. Те били груби и взискателни, а понякога и жестоки в отношението си към децата. Момичето намирало радост в своя свят на фантазия, в който си тананикала мелодии и пеела песни, които сама измисляла.

Тя се преструвала, че ги записва и ги слага в плик и ги изпраща по пощата на някого. Приемното ѝ семейство се притеснило, че някое от тези писма може да съдържа критика към тях и да попадне във властите. Ако това станело, щели да им отнемат децата, а с това щели да секнат и техните доходи. Затова ѝ забранили да пише и да пее песни.

Но не след дълго тя отново започнала да пише песни. Един ден написала нещо и жената видяла как след това го сложила в плик и излязла в двора. Не тръгнала към пощата, а към едно дърво. Покатерила се на дървото и поставила песента между два клона. Приемната ѝ майка веднага повикала съпруга си, който взел стълба и свалил писмото от дървото. Подал го на жена си и тя прочела това: „Ако откриеш това това писмо, знай че те обичам.“

Исус настояваше да отиде в Ерусалим, защото отиде там с едно трансформиращо послание: „Ако протегнеш ръка към мен, знай че те обичам!“ Той заплака, защото знаеше, че те няма да откликнат. Ще го отхвърлят и ще пропуснат възможността за промяна.

Много хора и днес пропускат възможността. Исус плаче за всички, които Го отхвърлят и днес. Само ако знаеха, че един ден те ще заплачат, но ще е късно!

Когато влизаше в Ерусалим, Исус изпрати послание на собственика на ослето, „На Господа трябва“. Исус знаеше, че трябва да отиде в Ерусалим. Те пропуснаха възможността, но милиарди други трябваше да я имат. Пътят към изкуплението, пътят към възкресение минаваше през Голгота.

И Исус продължава да плаче днес за тези, които все още отхвърлят възможността да се покаят. Само преди седмица тук дойдоха много хора, които чуха за първи път, че Исус ги обича и плаче за тяхното спасение. Тези хора се нуждаят от нашата грижа и любов. Ние трябваме на Господа!

Исус очаква отклик

Въпросът, който ни предизвиква в тази Страстна седмица е този: има ли нещо, което сме готови да дадем на Исус? Защото Бог се удоволства, когато го правим.

Много харесвам историята на шотландския лекоатлет Ерик Лидъл. Животът му е описан във филма „Огнени колесници“ – препоръчвам го, ако не сте го гледали. Ерик чувства Божия призив да отиде като мисионер в Китай със сестра си.

Но тогава решава, че ще отложи отиването си на мисионерското поле, за да продължи да тренира за олимпиадата в Париж. Сестра му е съкрушена. Той се опитва да ѝ помогне да го разбере, като ѝ казва: „Джени, Джени, знам, че Бог ме е създал да Му служа, но Той също така ме е направил да мога да бягам бързо! Когато бягам, чувствам че радвам Божието сърце.“

Когато дадем на Бога нашите дарби, Бог се удоволства и ние също се чувстваме удовлетворени. Знаете ли как свършва филмът? Ерик участва в олимпиадата. Неговата коронна дисциплина е насрочена за неделя, но верен на принципа, че неделният ден е Господния ден, отказва да се състезава. Вместо това отива да проповядва в местна църква. Така докато гърмяли стартовите сигнали на стадиона, Ерик Лидъл гърмял от амвона. „Аз ще прославя ония, които Мене прославят...“ (1 Царе 2:30). Ерик вярвал от все сърце в това Божие обещание.

На 11 юли бил насрочен финала на 400 метра – дисциплина, в която той не само не бил фаворит, но и нямал кой знае какви лични постижения. Независимо от това той се класирал за финала и бил готов да бяга. „Летящият Шотландец“, както бил известен, не само спечелил олимпийското злато на 400 метра, но и поставил нов личен, световен и олимпийски рекорд в тази дисциплина!

Ерик Лидъл прославя своя Бог. И това се превръща в свидетелство за Христос пред целия свят.

Ти трябваш на Господа. Той дойде за Твоето сърце. Ще му го дадеш ли?

Англиканският проповедник и поет Джефри Стадърт Кенеди е написал едно невероятно стихотворение, озаглавено „Безразличие“, което леко ще перифразирам, защото мисля, че се отнася и за нашата действителност. Простете за недодялания превод, но мисля, че и така смисълът е ясен:

„Когато Исус на Голгота дойде,

увисна на дървото грубо.

Забиха пирони в нозе и ръце,

Положиха трънен венец,         

дълбоките рани кървяха лудо.

Жестоко време, натежал хомот,

не струваше нищо човешкий живот.

 

Когато Исус във Варна дойде,

Той седна там, на пейката във Морската.

Ни грам внимание обърнаха му те,

Но да умре оставиха го, хорската.

Нали сме веч културна нация,

не бихме болка причинили.

Минавахме отсреща с грация

И правихме очички мили.

Исус извика: „Прости им, що правят те не знаят!“

Тълпите варненски продължиха да нехаят.

Към плажа бързаха, а после - по живота!

Изрече Той, „Дайте ми Голгота!“

 

Когато погледнем към всички дарове, които Бог ни е подарил, можем ли да останем безразлични? Господ се нуждае от твоето и от моето сърце.

 

Какво ще направиш, когато аплодисментите утихнат?

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

28.04.2024 г.

 

Дай го на Исус (Лука 19:28-40)

/проповед/ 

Иска ми се някакси да можехме да отидем в Ерусалим на този ден преди 2000 години и да наблюдаваме тези невероятни събития. Би било вълнуващо да сме част от тълпата и да вървим по виещия се път от Елеонския хълм, покрай Гетсиманската градина, после през долината Кидрон и да влезем през Източната порта на Ерусалим. Щеше да е незабравимо преживяване.

Навремето участвахме в много манифестации. Слава на Бога, вече не ни задължават да минаваме чинно пред местни партийни величия, да махаме и да викаме „КПСС-БКП!“ Ако не знаеш какво означава това, се радвам за теб!

По онова време имаше много вицове за комунизма, но трябваше да се внимава на кого ги разказваш, за да не те опандизят. Като този:

Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: - Другари, при вас имаше ли революция? - Не. - А съветска власт? - Не. - А колективизация? - Не. - А култ към личността? - Не... - А перестройка? И това не? - А ленински съботници всеки месец? – Не. – А манифестации? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?

Слава Богу, това вече е в миналото. Като изключим протестите, днес само учителите и учениците преминават дефилирайки през града на 24 май. Останалите се нареждаме зад въжетата да се любуваме на пъстрата и радостна гледка.

Нашите братя и сестри от Бургаските църкви всяка година също дефилират след училищата на 24 май. Носят плакати, на които пише „Език свещен на нашите деди“, „Азбука, евангелие, вяра, народ“, „Твоето Слово е светилник на нозете ми“, „Св. Св. Кирил и Методий създадоха азбуката, за да преведат Евангелието“ и др.

На мен ми се иска да направим и ние това във Варна!

Но, когато учениците и учителите минават, е добре да ги аплодираме за положения труд през годината. Всеки обича да бъде насърчаван. И процесията при триумфалното влизане на Исус в Ерусалим беше възможност хората да викат в прослава на Бога.

Нека прочетем Лука 19:28-44.

Това се случваше по време на Пасха и евреи от целия свят се стичаха в Ерусалим. Някой беше пуснал слуха, че Исус идва насам и преминава през Витфагия и Витания, затова много хора се събраха, за да го посрещнат.

Отделно, заедно с Исус също вървяха хора от Витания. Двете множества сигурно са се слели в едно като две морски вълни, блъскащи се една в друга.

Исус влизаше в града и тълпите Го посрещаха като воин, който триумфално се завръща от война. Римският гарнизон беше вдигнат на крак. Не можеха да спрат хората, но бяха заели места, за да предотвратят възможен бунт. Юдейските началници също клатеха глава и с тревога наблюдаваха ликуващите тълпи.

Някои от хората, дошли на площада бяха просто любопитни сиирджии. Те бяха чули как Исус бил възкресил Лазар от гроба. И те искаха да видят още някое чудо.

Но повечето хора бурно приветстваха Исус. Викаха „Осанна! Блажен който идва в Божието име“. На староеврейски „осанна“ означаваше „Спаси сега!“ Те гледаха на Исус с надежда така, както много българи гледаха на Симеон, когато се завърна, за да участва в изборите за Народно събрание през 2001 г.

Много от хората в тълпата в Ерусалим също бяха убедени, че Исус ще поведе народа си към освобождение от омразните римляни.

В подобна ситуация беше невъзможно за Исус да спре и да говори на тълпата. Въодушевената тълпа не би го изслушала. Затова Исус направи нещо, което всички да видят. Той изпрати да доведат едно осле и го яхна в изпълнение на думите на пророк Захария.

Захария 9:9 „Радвай се много, сионова дъще; възклицавай, йерусалимска дъще; ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица.“

Този пасаж ни показва, че Исус идваше като Цар, но Той не беше обикновен цар. Той беше яхнал осле или магаренце. За нас магарето е животно, което по-скоро асоциираме с отрицателни качествата. В приказки, разкази, пословици, басни и поговорки то се явява като олицетворение на глупост, невежество и пословичен инат.

Но в древността в Близкия изток то е считано за благородно животно. Царе, князе и съдии са яздели на магаре. Когато царят отивал на война, той яздел кон, а когато идвал с мир, яздел на магаре.

Захария казва, че този Цар ще е „кротък и възседнал на осел“. Исус изпълнява това пророчество, за да покаже че Той идва не за да обяви война, а за да въдвори мир. Той идва в света, за да донесе мир и любов.

Направи ли ви също впечатление какво казва Лука за стопаните на ослето?

Лука 19:33 „И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?“

Интересното е, че то е било собственост на поне двама стопани. Това е така, защото магаретата били скъпи. Често един човек не можел да си позволи да си купи добро магаре. Налагало се да си поделят цената с друг съсобственик.

А чудели ли сте се как Исус е знаел, че ослето е там? Да не би да е имал рентгенов поглед, който е преминавал през стените и е могъл да види магаренцето? Не бих искал да ограничавам силата на Исус, но по-естествено обяснение е, че Исус вероятно е минавал по тази улица много пъти преди това.

Може би е виждал ослето и къде стои то. Може би вече беше говорил със стопаните му и беше обяснил, че един ден ще се нуждае от това осле. И ги беше попитал дали щяха да се съгласят да Му го дадат. И сигурно те бяха отговорили да.

Както и да е станало, накрая денят беше дошъл и Исус казва на учениците си: „Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате, ще намерите едно осле, вързано, което, никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва“ (ст. 30-31) и това ще е достатъчно.

Така и става. Те намериха ослето и го отвързаха. И докато правеха това, стопаните му изтичаха на двора да ги попитат какво правят. Отговорът беше, „На Господа трябва“.

Магаретата са били скъпо притежание. Те бяха средство за придвижване. Използваха ги и като впрегатни животни, а също и за дърпане на ралото. Те можеха да изпълнят задачи, за които беше необходима голяма сила, която човек не притежаваше. Бяха ценни животни. И въпреки това, Исус каза: „Кажете така: На Господа трябва.“

Какво е най-важното нещо в твоя живот? Твоите пари, твоят апартамент, колата ти, телефонът или нещо друго, което ти е много скъпо? Отговорът ти ще покаже много за това какъв си.

Запитай се, ако Исус дойдеше днес и кажеше, „Имам нужда от това“, каквото и да е то, ще го дадеш ли? Би ли го предал на Него така, както тези стопани предадоха магарето си? Би ли се съгласил Той да го вземе и да го използва винаги, когато се нуждае от него? Или ще си го задържиш?

Те казаха, „Вземете го, щом е за Господа.“ И дадоха ослето си.

И накрая, нека погледнем към ослето. Ослетата имат важна роля в Библията. Точно едно осле научи Валаам на важен урок. Осле носи Мария от Назарет до Витлеем. И сега виждаме осле да носи Исус при Неговото триумфално влизане в Ерусалим.

Конете са красиви животни с козина, която лъщи на слънцето. Буйната им грива се вее от вятъра, а дългите грациозни крака стопяват разстоянията. Имат влажни очи и пръхтят така, че излъчват мощ и сила.

А магарето? Неговата грива изглежда като косата ни, когато станем сутринта и още не сме се сресали. Опашката му е сплъстена. Ушите му са твърде дълги. А ревът му ни кара да се смеем.

Но въпреки това, по пътя към Ерусалим това осле чува хората да викат „Осанна!“ и ги вижда как постилат дрехите си по пътя пред него. И за няколко минути това магаре, което не бихме очаквали да видим на процесии, участва в една такава и дори в него са насочени всички погледи. Защо?

Защото то носи Царя на царете и Господаря на господарите.

Някой е написал този въображаем край към събитието на триумфалното влизане в Ерусалим, наречен „Само магаре“.

„Магарето се събуди, все още под влиянието на спомена от най-вълнуващия ден на своя живот. Никога преди то не беше чувствало толкова силно удоволствие и гордост.

То отиде в града и при кладенеца видя група хора. „Ще им се покажа“ – помисли си то. Но те не го забелязаха. Продължиха да черпят вода от кладенеца и изобщо не му обърнаха внимание.

„Постелете дрехите си“ – троснато каза то. „Не знаете ли кое съм аз?“ Те го погледнаха изумено. Някой го плясна отстрани и му заповяда да се махне.

„Нещастни езичници“ – промърмори то на себе си. „Ще взема да отида на пазара, там са добрите хора. Те ще си спомнят за мене.“ Но и там се случи същото. Никой не забеляза магарето и то тръгна с важна походка по главната улица пред пазара.

„Палмовите клони! Къде са палмовите клони?“ – викаше то. „Вчера махахте с палмови клони.“ Наранено и объркано, магарето се върна у дома при майка си.

„Глупаво дете“ – нежно каза тя. Не разбираш ли, че без Него ти си просто едно обикновено магаре?“

Знаете ли, ако някога участвам в парад или процесия, то ще е защото Исус седи на трона на моя живот. Също както магарето, ние не си принадлежим. Но след това Исус идва и това променя всичко.

Цветница или Вход Господен отправя послание към нас днес. Исус преминава и казва, „На Господа трябва.“

Ще обърнем ли гръб както направиха фарисеите? Или ще Го подкрепяме за малко, както направиха повечето хора? И когато празненството свърши, ще Го разпнем ли отново?

Или ще бъдем като стопаните на ослето, които дадоха това което имат, за да може Исус да има процесия? Ние сме като това магаренце и Бог иска да ни промени и трансформира, да не направи напълно нови създания.

Ще го поканиш ли в живота и в сърцето си? Когато си верен и покорен на Него, Той става Твой Господ и Спасител. И ти се включваш в голямата процесия от християни, която върви през вековете.

Нека да вървим в тази процесия, докато дойде Исус, да пеем „Осанна“ и да махаме с палмови клонки. Да Го направим Цар на царете и Господ на господарите.

Ако още не си част от Неговото царство, искам да те поканя да станеш един от Неговите последователи, да бъдеш променен от Неговата милост и благодат, да се покориш на Него, като изповядаш името Му с вяра и потвърдиш решението си чрез вземане на водно кръщение пред свидетели.

Нека се молим на фона на тази песен.

Господи, всичко което имам, е от Тебе. То е Твое. Ти ми даде всичко. Даде ми живота си, за да мога аз да живея. Помогни ми да се уча от Тебе на щедрост. Ти си моя Цар. Помогни ми да осъзная, че аз ти принадлежа. Научи ме да давам това, което не ми принадлежи, за да спечеля това, което не мога да изгубя. Амин!

 _________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

09.04.2023 г.