Отец на вечността

/проповед/

Рожден ден. Бащата вика сина си (рожденика) при себе си и му казва: Синко, ти си вече голям и е време да разбереш някои неща. Трябва да ти кажа, че Дядо Мраз не съществува, няма Снежанка, няма джудженца, няма и златна рибка, която изпълнява три желания. Какво ще кажеш сега? Синът: - Ами кво да ти кажа... Не съм си представял точно така 40-тия си рожден ден...

Скоро ще празнуваме и моя рожден ден. Аз не искам никакви подаръци, като този мъж, когото жена му го попитала, Скъпи, кажи какво да ти купя за рождения ти ден? - Недей нищо ми купувай скъпа, че нещо съм зле с парите...

Традицията да празнуваме рождени дни е отдавна. Когато празнуваме рождения ден на човек, ние му показваме уважение и благодарим на Бог за неговото присъствие в нашия живот. С рождения ден ние отбелязваме началото на съществуването на човека, макар и то всъщност да започва в момента на зачеване.

Само след три дни ние ще отбележим най-важното раждане на планетата Земя и в цялата вселена. Ще празнуваме Рождество Христово. Ние знаем, че 25 декември едва ли е датата, когато се е родил Исус Христос. Taзи традиция да се чества тогава Рождество е езическа.

Причините, поради които повечето богослови смятат, че Исус не се е родил през декември са, че тогава времето е студено и дъждовно и овчарите не биха останали да пренощуват в полето.

Освен това знаем, че Йосиф и Мария пътуват до Витлеем заради преброяването, обявено от кесаря Август (Лука 2:1). То едва ли е било проведено през зимата, когато температурите са били ниски и пътищата са били трудно проходими.

Според много древно християнско предание Гавриил е казал на Мария, че ще зачене и ще роди на 25 март. Днес отбелязваме тази дата с празника Благовещение. Точно 9 месеца след това е 25 декември, затова се предполага, че Църквата е избрала на този ден да отбелязваме Рождество Христово. Има и други теории.

В края на краищата, няма значение кога точно Месия се е родил. Защо ли? Защото раждането Му НЕ Е началото на съществуването на Исус Христос. Той е съществувал преди да се роди.

Нещо повече, Той съществува преди творението. Всъщност, Той е този, който го създаде:

Йоан 1:1-2 В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

Не е имало време, в което Исус да не е съществувал. Той е създал времето, материята и пространството. Той е Творецът на творението.

Това съществуване преди сътворението наричаме предвечно. За това говори и Исая в своето невероятно пророчество, дадено 700 години преди раждането на Месия. Преди три седмици започнахме поредицата „Защото ни се роди Дете“ върху Исая 9:6, където се казва:

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.“

Казахме, че тук Месия е разкрит с 4 двойки имена. Вече говорихме за първите две – Чудесен Съветник (чудесно раждане, служение и възкресение на един Който е близо до нас и ни напъства) и Бог Могъщ (за Когото няма нищо невъзможно, Който живее в нас и воюва за нас). Днес ще говорим за Христос като Отец на вечността.

Още в началото това название ни изненадва. Нямаме проблеми с това да разберем, че Исус е вечен. Още повече, както обръща внимание Рави Закарайъс, в стиха се казва, че ни се е родило Дете, но Синът не се е родил. Той „ни се даде“. Божият Син е вечен и влезе в историята чрез въплъщението.

Това е ясно, доколкото можем да си представим нещо извън времето и пространството. Но как е възможно да го наричаме Отец? Ние знаем, че Бог е триединен – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. В Троицата има само един Отец, един Баща. Исус не е Отец, нито Святият Дух е Отец.

Защо тогава Исая го нарича Отец на вечността? Днес искам да говоря за два аспекта на това име на Исус, които ще ни помогнат да разберем значението му – първо, Той ни е дал живот и второ, Той се грижи за нас.

Първо, Той ни е дал живот

За основоположник или основател на България се смята кан Кубрат, създателя на Стара велика България. За Израел знаем, че това е Авраам. На Персия – Кир. За основател на Индия се смята Махатма Ганди. На Америка – Джордж Вашингтон.

Тези хора често биват наричани бащи на нациите си, защото те са участвали в раждането им. Те са присъствали, когато нациите им са се създавали.

По същия начин Исус е наш Отец, защото Той е присъствал при създаването ни. Той ни е проектирал и сътворил.

Псалм 139:16 „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“

Исус е наш Отец в смисъл, че е участвал в създаването ни. Нищо не е станало без Неговото участие в процеса на сътворение. Исус е нашият Отец на вечността. Но освен че ни е създал, Той е Отец на вечността в още един смисъл. Той е този, който ни е новородил. Дал ни е духовен живот.

Исая 63:16б „Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.“

Исус не само ни създаде, но и ни изкупи от смъртта. Той стана грях, за да можем ние да приемем Неговата праведност и да се спасим за вечността.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ето какво казва един от най-известните проповедници за всички времена, Чарлз Спърджън: „Колко комплексна е личността на нашия Господ Исус Христос! Почти на един дъх пророкът Го нарича „дете“, „съветник“, „син“ и „Отец на вечността“. Това не е противоречие... но е велико чудо, че този, който беше дете е същевременно безкраен, този който беше Човек на скърби е също Бог над всичко, благословен завинаги. Този, който в Божествената Троица винаги е наричан Син, трябва въпреки това правилно да се нарича „Отец на вечността“. Колко силно това трябва да ни напомня за необходимостта от внимателно изучаване и правилно разбиране на личността на нашия Господ Исус Христос! Ние не бива да предполагаме, че ще го разберем веднага. Един поглед ще спаси душата, но само търпеливото размишление може да изпълни ума с познанието за Спасителя. В Неговата личност са скрити славни тайни. Той ни говори с прост език и се изявява открито посред нас, но в самата Негова личност има висота и дълбочина, които човешкият интелект не може да схване.“

Има много неща относно личността на Исус, които не можем да схванем. Но има едно нещо, което всеки човек, без значение колко начетен или простоват е той, трябва да може да разбере. То е, че Исус ни даде нов живот. Исус е пътят. Никой не идва при Отца освен чрез Исус Христос.

Това се случило в Африка. Едно осемгодишно момиченце паднало в дълбока яма и си счупило крака. Случило се така, че наблизо минавала жена. Тя се спуснала в ямата. Докато помагала на момиченцето да излезе, опасна змия ухапала жената и момиченцето. Момиченцето било прието в болница, а жената си отишла вкъщи, но не се събудила от съня си.

На следващия ден една мисионерка обяснила на момиченцето защо жената е умряла. Казала ѝ: Змията ухапа и двете ви, но цялата ѝ отрова пое жената и нищо не влезе в теб. По същия начин - продължила тя - Исус пое отровата от твоя грях, за да може ти да имаш нов живот. Още там момиченцето приело Исус за Спасител и Господ.

На кръста Исус пое нашия грях и ни дари с Неговата праведност.

И като ни даде нов живот, Отецът на вечността вложи в нас копнеж към тази вечност. Чрез Святия Дух днес Христос продължава да работи и да дава нов живот и да ни променя съобразно Своя образ.

Само Той може да накара бунтаря да се покае, гордия да се смири, престъпника да зачита закона, атеиста да повярва, привърженика на фалшива религия да бъде убеден в истинността на благата вест и религиозния да спре да уповава на делата си и да се довери на Исус.

Второ, Исус се грижи за нас

Всеки добър баща се грижи за семейството си. Стреми се да им осигури покрив, дрехи, храна, образование за децата.

Такъв беше моят баща. Той беше загрижен със сестра ми да имаме всичко, от което се нуждаем. Дълги години работи в лоши условия и плати за това със здравето си, само и само да не сме в недоимък. Беше един наистина щедър баща!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Исус е нашият Небесен Баща. Той е загрижен не само за нашето духовно спасение, но и за нашите духовни, физически и емоционални нужди.

Исус ни дава надежда в безнадеждни ситуации, водителство при вземането на трудни решения и утеха когато скърбим. Той ни дава дрехи, храна, работа и всичко от което се нуждаем за физическото си здраве. Дава сила на слабия, духовно прозрение на простия, изцеление на болния.

Един човек е казал, „Не се тревожете за утрешния ден – Бог вече е там.“ Защото Той е Отец на вечността, а не просто „Отец на времето“. За Него хиляда години са като един ден.

2 Петър 3:8 „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.“

Един човек се молил на Бога и казал, „Боже, какво са милион години за теб?“ Бог му казал, „Милион години са като една секунда“. „А какво са един милион лева за теб?“ „Един милион лева за мен са като една стотинка“. Мъжът казал, „Боже, може ли да ми дадеш една стотинка“? Бог отговорил, „Разбира се. Една секунда!“

Бог е извън времето, Той е вечен и Той знае най-добре как да се грижи за твоите нужди. И обикновено това става по начин различен от твоите представи!

Един друг аспект на грижата на нашия Отец е дисциплинирането. Подобно на грижовен баща, Той ни поставя граници. Защото ни обича.

Според Агенцията за закрила на детето и новия закон за социалните услуги, ако един родител не е осигурил самостоятелна детска стая, пълен хладилник, скъп телефон и всичко, което детето поиска, то той не е добър родител. И в такъв случай детето му трябва да се изведе от дома и да се даде на приемно семейство.

Но добрият родител според Словото е този, който помага на детето да се научи да контролира своите желания и да се простира според чергата си.

Родители, вие сте отговорни да дисциплинирате и учите децата си на това кой е Бог, какво е спасение и как да живеят и вземат богоугодни решения.

В духовна семинария в Щатите направили сравнително проучване на две фамилии. Едната произхождала от Макс Джут, един безбожник, който се оженил за жена с подобен характер. Били изследвани 1200 негови наследници. От тях 310 станали скитници, 440 живели безпътен живот, 130 попаднали в затвора, 7 от тях за убийство; над 100 били алкохолици, 60 крадци, 190 проститутки. От 20-те, които усвоили занаят, 10 го усвоили в затвора.

Другото изследвано семейство произхождало от големия проповедник Джонатан Едуардс, който се оженил за християнка. От наследниците 300 станали проповедници, мисионери или професори в семинария, над 100 станали професори в колеж, над 100 прависти, 30 от които съдии, 60 лекари, над 60 автори; 14 ректори на университети, 3 конгресмени и един вицепрезидент на САЩ.

Как мислите, кой от двамата, Джут или Едуардс, е бил по-добър родител?

Добрият родител ще научи детето си, че всяко негово решение има последствия, докато последствията са малки. Ще му покаже кое е позволено и кое не. И ще го накаже, ако синът е непослушен.

Същото прави с нас и нашият Господ. Защото ни обича.

Евреи 12:6 „Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“

Едно малко момиченце казало на учителката си: „Госпожо, не искам да ви плаша, но татко каза, че ако оценките ми не се повишат, някой ще бъде нашляпан!“

Един добър баща също така показва, че се грижи за децата си, като се моли за тях. Той ги е поверил в Божията ръка и непрекъснато ходатайства в молитва за тях пред Бога.

По същия начин Исус непрекъснато се застъпва за нас. Защото ни обича.

Евреи 7:25 „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“

Това може би звучи странно. Исус е Бог. Той е в небето със своя Отец. Защо му трябва да се моли за нас. Но именно в тези стихове Спасителят се разкрива като загрижен Баща. Той живо се интересува от нашия растеж във вярата. Той се е посветил на нас. Може да е на небето, но не ни е забравил.

Той е дал живота си за нашия грях, но продължава да се интересува от нас, да ходатайства за нас.

Заключение Един родител винаги ще обича детето си. Без значение какво е направило то. Дори когато е настъпил разрив във взаимоотношенията между родител и детето му, вътре дълбоко в себе си родителят копнее да възстанови взаимоотношенията с детето си.

По същия начин Исус е Отец на вечността, защото Неговата любов никога няма да пресъхне. Нищо няма да може да ни отдели от нея.

Римляни 8:38-39 „Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“

Библията ни казва, че Спасителят ни е възлюбил преди създанието на света. Неговата любов към нас Го доведе до земята, а след това и до кръста. Той ни възлюби въпреки това, което правихме. И продължава да ни обича въпреки това, което понякога правим. И ни дисциплинира, защото ни обича.

Може да мислиш, че заслужаваш Бог да те отхвърли. Може толкова да се срамуваш от греха си, че се чудиш дали Той ще продължи да те обича. Той никога не е спирал да те обича. Обърни се от греха си и се върни при Този, който те очаква с разтворени обятия.

Затова 700 години преди Въплъщението Му Исая написа, че освен Чудесен Съветник, Бог могъщ и Княз на мир, Исус е Отец на вечността.

Но Исус е Отец само за тези, които са го приели като Божи Син. Той е Отец на вечността, но само за тези, които са Негови деца. Той е Творец на всички, но е Отец само на тези, които са се нарекли с Неговото име. Тези, които го отхвърлят, са врагове на Бога. Те са деца на дявола, а не деца на Отца на вечността.

На кое семейство принадлежиш ти? Кой е твоят отец? Ако не си се доверил на Исус за спасението си, то все още си негов враг и дете на дявола. Защо все още търпиш това? Бог иска да те осинови в семейството си. Спри да бягаш от Него и се втурни към неговите обятия. И какво по-хубаво от това да го направиш днес, в навечерието на Рождество Христово!

Какво по-хубаво от това да се довериш за спасението си на един, който те е сътворил и иска да ти даде нов, духовен живот? И не само те е родил, но и продължава да се грижи с жертвоготовна любов за тебе. Няма ли да е страхотно да имаш втория си рожден ден навръх раждането на Този, който няма начало и край?

Защото Исус не е просто един, който се е родил и е живял преди 2000 години на земята. Той не е просто история!

Но поради Витлеем имаше Голгота, а поради Голгота имаше Великден! И поради Великден ние днес можем да бъдем Негови деца и Той да се нарича Отец на вечността! Ще го направиш ли свой Отец за вечността?

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.12.2019 г.

Пътят на молитвата (Яков 5:13-18)

/проповед/

Пастор на църква наблюдавал по време на молитвата как едно момче се моли много горещо и непрекъснато повтаря „Амстердам, Амстердам, Амстердам.“ След края на службата отишъл при него и попитал: „Синко, много съм насърчен, че се молиш толкова усърдно, но чух че повтаряше непрекъснато „Амстердам, Амстердам, Амстердам.“ За какво точно се моли?“ Момчето отговорило, „Ами току-що мина теста ни по география и се моля Бог да направи Амстердам столица на Белгия.“

Аз не мисля, че Бог е помогнал на това момче. J Понякога Бог не отговаря на нашите молитви, защото искаме глупави неща! Днес ще говорим за молитвата и за нейното значение в живота ни на християни.

В посланието си Яков подчертава нейното значение. Той прави това, като започва и завършва посланието си с призив за молитва. В началото призовава вярващите да искат мъдрост от Бога, когато сме в изпитания, без да се съмняват, и тази мъдрост ще ги води към венеца на живота (1:5). Още в началото виждаме връзката между търпението и молитвата.

По същия начин стоят нещата и тук. Нещо повече. Миналият път говорихме за търпението в очакване на идващия Съдия. Ако погледнете пак Яков 4:7-12, там има седем препратки към търпението („останете твърди, „земеделецът очаква“, „търпи“ (ст.7), „останете твърди“ (ст.8), „твърдост“ (ст.10), „останали твърди“, „търпението на Йов“ (ст.11)). Толкова са и позоваванията на молитвата в ст. 13-18 („Нека се моли“, „молят“, „молитвата“, „молете се““усърдната молитва“, „помоли се“, „пак се помоли“.) Търпението и молитвата отново вървят ръка за ръка.

Какво означава това рамкиране на цялото писмо в призив за молитва? Може сами да се опитваме да водим благочестив живот, но ако не представяме прошенията си на Бога в молитва, усилията ни ще са напразни. Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите (Псалм 127:1). Правилният път в християнския живот е пътят на молитвата. А животът на християнина често е представен в Библията като воюване.

Затова Чарлз Спърджън е казал: „Молитвите са оръжията на вярващия във война. Когато битката е твърде трудна за нас, ние викаме нашия велик съюзник, който сякаш е скрит в засада, докато вярата дава сигнал с вика, СТАНИ, ГОСПОДИ!“ Молитвата е тънкият нерв, който освобождава мускулите на всесилния Бог.

Молитвата не е нещо, което опитваме, когато всички други начини да се справим с изпитанията се провалят. Вместо това, Яков ни показва, че за християнина тя трябва да е нещо естествено, като дишането. Ние трябва да се молим непрестанно. Да пребъдваме в молитва. Ние, казва Яков, имаме един Бог – и за добри, и за лоши времена. Каквото и да ни сполети, погледът ни трябва да е отправен нагоре.

1.     Молитва в страданието.

Първо, ние трябва да се молим в страданието. Яков казва:

Яков 5:13: „Зле ли страда някой от вас? Нека се моли.“

Много хора, когато изпаднат в затруднение, се гневят, избухват, кълнат и си го изкарват на другите. Аз се надявам, че ние избираме друго решение, че тръгваме по пътя на молитвата. Ейбрахам Линкълн казва, „Много пъти съм бил принуждаван да падна на колене, убеден че няма къде другаде да отида.“

Ние трябва да се молим по всяко време, не само когато имаме проблеми. Исус не трябва да е на задната седалка в автомобила на твоя живот и да го каниш да сяда зад волана само на опасните завои. Той трябва да е шофьорът в пътуването ти към вечността всеки ден, всеки час от твоя живот.

Някой беше казал, „В най-мрачните моменти онова, което ми е помагало да продължа е молитвата. Открих, че интимната връзка и общуване с моя Творец винаги ще ми помага да преодолявам изпитанията, защото знам, че Неговата помощ и подкрепа са само на една молитва разстояние.“

Ефесяни 6:18: „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.“

Големият евангелизатор Джордж Мюлер (1805-1898) бил директор на приют за сираци в Бристол, Англия. Той се грижел за 10024 деца. В дневника си той пише, „Прекарвам часове в молитва всеки ден. Живея в духа на молитва. Моля се докато ходя и когато си лягам. Моля се, когато се събуждам. Отговорите винаги идват. Молитвите ми са получавали отговор хиляди пъти.

Когато съм убеден, че нещо е правилно, продължавам да се моля, докато дойде отговорът. Никога не се отказвам. Моля се всеки ден в продължение на 52 години за двамата сина на мой приятел от детството. Още не са се обърнали към Бога, но ще го направят. Как иначе, когато имаме непроменящите се обещания на Бога!“

Това е пътят на молитвата!

Еремия 29:12; „Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам.“

Двама алпинисти седнали да си починат на върха на висока планина. Първият се обърнал към втория и попитал: „Какво те води тук горе? Това е трудно изкачване.“ Онзи отговорил, „Ами, ето какво. Всичките ми грижи и проблеми са долу в онази малка долина. Когато съм там, те изглеждат много големи. Но тук те изглеждат съвсем малки.“

Това прави молитвата за нас. Когато се изкачим в молитва горе на върха, нашите беди тук долуизглеждат много по-малки. Всъщност, те могат да станат още по-малки, ако оставаме там горе в молитва. Aко пребъдваме в молитва.

Първо, молитва в изпитания. Второ,

2.     Молитва в радост.

В живота има не само изпитания, но и радост. Яков казва,

Яков 5:13б: „Весел ли е някой? Нека пее хваления.“

Когато се срещаме, ние се поздравяваме с добро утро, добър ден или добър вечер. Но за християнина всяко утро, всеки ден и всяка вечер трябва да са добри. Всяка сутрин ние трябва да хвалим Бога. Ако навън вали дъжд или сняг, можем да благодарим на Бога за тях, защото всичко става според Божията воля. А тя е винаги добра и съвършена за нас. Как можем да не сме щастливи, като знаем че Бог е в контрол на цялата вселена и на нашия живот?

1 Солунци 5:16-18: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“

Всъщност, Бог иска ние да живеем живот на хваление на Бога. Как правим това? Като се молим непрестанно, като го хвалим в душата си, като му благодарим за всеки добър и съвършен дар. Ако имаш радост в Господа, би трябвало да Го хвалиш непрестанно! Това е пътят на молитвата.

Понякога обаче забравяме да се молим, когато всичко върви по мед и масло. Затова е добре да се вслушаме в думите на Джон Бънян, който казва, „Който бяга от Бога сутринта едва ли ще го намери в останалата част от деня.“

3.     Молитва в болест.

Дотук говорихме за молитва по време на неприятни опитности, които идват отвън и за молитва по време на радост. По време на първите се молим за способността ни търпеливо да ги издържим. В добри времена молитвата ни пък трябва да бъде като песен на хваление.

Но какво да правим, когато сме толкова болни, че не можем да отидем на църква някой да се помоли за нас?

Яков 5:14-15: „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господнето име; и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.“

Ако болестта е в лека форма, правилото е да се молим един за друг. Но ако някой е толкова болен, че е прикован на легло и не може да отиде на църква, трябва да извика презвитерите в църквата.

Кои са тези презвитери? Другото име за презвитери е стареи – това са зрели християни, натоварени с отговорността да водят църквата. В наше време в по-малките църкви тази отговорност се изпълнява от пасторите, а в по-големите – от дяконите.

Когато дойдат при болния, Яков съветва презвитерите да правят това, което правеха учениците в Марк 6:13 – „...помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.“ Това учениците явно бяха видели от Исус.

Помазването с масло има за цел болният не само да чуе, но и да почувства физически молитвата. Това не е някакъв магически ритуал. Молитвата е отправена в Господнето име (ст.14), следователно Господ, а не маслото или самата молитва, ще вдигнат болния на крака.

Преди време ви разказах за мой познат, който следствие на тютюнопушене има стеснени кръвоносни съдове и можеше да се наложи ампутация на пръстите на крака. След като се молихме в моето семейство за него, жена му се обади да каже, че в друга болница са се съгласили да му направят операция със стенд и байпас.

Операциите са успешни, след два байпаса, пръстите на краката му започват да се оросяват. Жена му ми се обади да благодари за молитвите. Казах й, Слава на Бога, Бог отговаря на молитвата с вяра. Както казва Яков, „молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне.

Но някой може да каже, днес Господ е развил медицинската и хирургическата практика, поради което трябва да привикваме на помощ нашето GP, не пастора на църквата.

Наистина, напредъкът на медицинската наука и откриването на нови лекарства са невероятни, но те са пример за безкрайната доброта на Божия промисъл. Ние трябва да приемаме като Божи дар специализираната помощ на лекарите, да я търсим и да благодарим на Бога за това, че е промислил за създаването на здравните служби.

И все пак, дори когато отиваме на лекар, трябва да си даваме сметка, че само Бог може да лекува. Не съществува недуховно лечение. Когато нурофенът действа, Господ го е накарал да действа. Когато хирургът постави байпас и възстанови кръвоснабдяването, Господ е възстановил кръвоснабдяването. Всеки добър дар е от горе!

Това, че Яков не ни съветва да се обърнем към лекар, а към презвитерите, не означава, че е против медицината. Правилото е: когато си болен, първо се обърни към Бога, а след това и към лекаря. Но има и случаи, когато едно отнасяне към Бога би било най-доброто средство и точно за такива случаи говори тук Яков.

Яков разглежда също връзката между болестта и греха. Не всяка болест е причинена от грях (Йоан 9:3), но грехът може да причини болест (1 Кор. 11:30). По тази причина мнозина измежду вас саслаби и болнави, а доста са и починали, казва Павел на коринтяни.

Ако има грях, стареите трябва първо да се погрижат за корена, преди да преминат към плода на корена – самата болест. Яков уверява читателите си, че тези грехове ще бъдат простени. Следователно, по-добре да се погрижим за греха преди той да е причинил сериозна болест.

„Изповядвайте един на друг греховете си.“ (ст.16) В този случай всеки вярващ е свещеник и няма нужда от презвитери. Ние сме хора и освен изповедта пред Исус, има смисъл да изповядваме греха си на глас и да получим увереност от друг вярващ, че сме простени. Яков ни съветва да отидем при по-зрял от нас вярващ, който ни познава и на когото можем да се доверим, за да се изповядаме.

Възможно е някой да си каже: разбирам за презвитерите, те са зрели християни, но аз съм един най-обикновен вярващ. Как мога да се моля за изцеление на някого? Как мога да слушам другите да се изповядват?

Но като вярващи ние сме оправдани, затова молитвите ни са мощни и ефективни. И тук Яков посочва, че Илия също беше обикновен човек, но той имаше един необикновен Бог, който чуваше и отговаряше на молитвите му.

Яков 5:17,18: „Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.“

По време на голяма суша шотландският проповедник д-р Гутри се молил за дъжд на сутрешната служба. Когато отивал на църква следобяд, дъщеря му Мери казала, „Ето чадъра ти, тате.“ „За какво ми е?“, попитал той. „Ти се моли за дъжд тази сутрин – не очакваш ли Бог да изпрати дъжд?“ Те взели чадъра и на връщане били благодарни, че могат да се подслонят под него от силната буря.

Онова, от което нашата църква се нуждае най-много, е не нова техника, нова организация или дори непременно нова сграда. Всичко това са следствия. Най-важното нещо, от което се нуждаем, е мъже и жени, които Святият Дух може да използва. Мъже и жени на молитва.

Един студент отишъл при професора да обясни защо толкова късно е предал курсовата си работа. „Съжалявам, господин професоре, но не се чувствах много добре.“ „Колега – отговорил професорът – имайте предвид, че по-голямата част от работата в света се извършва от хора, които не се чувстват много добре.“

Болни или страдащи, ние продължаваме. Без значение дали се чувстваме зле, дали сме щастливи или болни, ние продължаваме напред. Продължаваме да ходим с вяра и да се молим, дори когато падаме в разни изпитания. Защото изпитването на нашата вяра, произвежда твърдост, а твърдостта ще извърши делото си съвършено, за да бъдем съвършени и цели, без никакъвнедостатък, когато дойде Христос.

Нека се помолим.

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

28.01.2018 г.