Хлябът от небето (Изход 16)

 /проповед/

Готов ли си за Божието слово? Днес ще говорим върху Изход 16 глава. В събота публикуваме в групата на църква заглавието и пасажът за проповедта в неделя. Някой сети ли се да ги прочете, за да се подготви за проповедта?

Един пастор казал на църквата, „Следващата седмица планирам да проповядвам за греха лъжене. За да се подготвите за проповедта искам всички да прочетете Марк 17 гл. На следващата неделя, преди да започне проповедта си, пасторът попитал, „Колко от вас прочетохте Марк 17 гл.? Няколко ръце се вдигнали. Пасторът се усмихнал и казал, „Марк има само 16 глави. Нека сега продължим с проповедта за греха лъжене.“

Добре е да познаваме добре Словото, а това става като го четем и изучаваме. Това ще направим и днес!

Продължаваме с поредицата „Божието изкупление“ върху първата част на книгата Изход. Днес е предпоследната ни среща върху нея.

Видяхме, че след бягството от Египет израелтяните попаднаха в безизходна ситуация. Но Бог се намеси и даде изходен път – раздели водите на Червено море. Израел мина по суша, водата се върна и удави египетската армия, която ги преследваше! Казахме, че когато сме в безизходица, Бог иска да се доверим на Господа за нашето избавление.

И така, Израел вече е в пустинята Син. Върви по заобиколния път към Обещаната земя. Минал е месец и половина от избавлението от Египет. Запасите храна са свършили, хората не издържат и организират протестен митинг.

Прочит на Изход 16:1-21...31

Йоан 6:32-35 „На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“

Там, където Бог води, Той се грижи за продоволствието. Той не ги беше довел толкова далеко, за да гладуват. Бог имаше план за евреите така, както има план за всеки човек, включително за нас. Ние трябва да Го следваме без значение дали пътят минава през планини, долини или клисури, през пустини или морета. Той обещава да се грижи за нуждите ни. От нас се иска само да Го следваме.

Аз съм се убедил в това. За толкова години служение Бог не ни е оставил нито за ден гладни. Винаги е плащал сметките ни.

Той каза на хората, че ще се грижи да имат достатъчно, но те не Му повярваха и отново зароптаха. И всеки път, когато роптаеха, Бог идваше и правеше чудо. Те си мислеха, че могат да злоупотребяват с Божията милост. Но по-късно Бог казва,

Числа 14:22-23 „Понеже от всички тези мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали досега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 наистина нито един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им...“

Разбира се, не можеш да получиш, ако не помолиш. Евреите трябваше да научат разликата между молитстване и роптаене.

И така, на другата сутрин те се събудиха и видяха манната на земята. Ако приемем, че са били 2 милиона, тогава следва, че всеки ден в продължение на 40 години Бог ги е снабдявал с 240 вагони с манна!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

За Бог няма нищо невъзможно. Той може да достави с експресна поръчка всичко, от което се нуждаем. Забележете, тук не се казва „всеки ваш каприз“, а „всяка ваша нужда“.

Разбира се, липсваше разнообразна храна. Ние, българите, обичаме разнообразната храна. Според мен нашата кухня е една от най-добрите в света. Трудно ни е да ядем всеки ден корнфлейкс за закуска!

Сигурно израелтяните са имали много рецепти за приготвяне на манна – печена манна, пържена манна, варена манна, консервирана манна, манна на яхния, манна на скара, манна с мляко (за десерт)... Може би най-продаваната книга е била „1001 начини за приготвяне на манна“.

Може и да не са имали чак толкова рецепти. Но манната наистина е можела да бъде приготвяна по различни начини. От Числа 11 гл. разбираме, че са я мелели, чукали, варяли и са правели пити от нея. Несъмнено са имали различни начини за приготвянето ѝ.

Но в човешката природа е да се оплакваме. Понякога това ни става навик! Но понякога ни несправедливо ни обвиняват в това.

Един монах отишъл в манастир и се заклел с клетва за мълчание. След първите 10 години абатът го извикал и попитал, „Имаш ли нещо да кажеш?“ Монахът отговорил, „Храната лоша.“ След още 10 години монахът пак имал възможност да изрази на глас мислите си. Казал, „Леглото твърдо.“ След още 10 години абатът пак го извикал. Когато го попитал дали има нещо да каже, той отговорил, „Аз напускам.“ Абатът казал, „Изобщо не ме изненадва. Откакто си дошъл тук не правиш нищо друго освен да се оплакваш!

Израелтяните не чакаха толкова дълго, за да започнат да се оплакват. Те казаха, „По-добре ни беше в Египет, там ядохме месо и хляб колкото ни душа искаше.“ Техният проблем беше, че имаха селективна памет. Помнеха храната, но не помнеха камшикът!

Марк Твен е казал, „Не се оплаквай и не говори за всичките си проблеми – 80 % от хората не ги е грижа. Другите 20% ще си помислят, че заслужаваш да имаш проблеми.“ А някой друг е казал, „по принцип хората, които се оплакват от начина, по който подскача топката са същите, които са я пуснали.“

След като израелтяните се оплакаха, Бог в милостта си снабди нуждата им.

Изход 16:13-14 „а на сутринта... ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.“

Манната е преобраз на Исус. Тя беше дребна, което е символ на Неговото смирение. Той изостави небето и дойде като малко бебе в яслите. Първото нещо, което видя, чу и помириса бяха животни! След това демонстрира смирението си, като се събираше с бедните и болните, а преди смъртта си уми нозете на учениците си.

Манната беше също кръгла, което говори за Неговата Божествена природа. Кръгът е безкраен както Бог е безкраен и вечен. Също, манната беше бяла, което сочи към Неговата святост. Той беше безгрешен! Манната беше сладка. Няма по-сладко име от името Исус!

Хлябът не идваше от Египет, нито беше изработван в пустинята, а идваше от небето! Манната падаше като дар от небето там, където бяха израелтяните. Те не трябваше да ходят на друго място, за да се наситят.

По същия начин днес Божието слово идва при теб там, където си. Не е нужно да ходиш на Божи гроб, в Мека или на Кръстова гора. Просто Го приеми и Той ще те насити!

Йоан 6:33,35 „Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света... Аз съм Хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“

Манната дойде през нощта. Исус също дойде на този свят през нощта. Светлината дойде в тъмнината. „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.“ (Йоан 1:5)

Едно десетгодишно момче било много болно. Малко преди да умре то казало на баща си, „Тате, когато умра не ме оставяй в тъмното. Обещай ми, че няма да ме оставиш в тъмното.“ Когато умряло, бащата поръчал гроб, в който има малко прозорче, през което се вижда положеният отдолу ковчег. Слънчевата светлина всеки ден прониква през прозорчето.

Но ако умреш без Христос, дори да направят прозорец в гроба ти, това няма да ти помогне. Съдбата на невярващите е да страдат във вечна тъмнина. Те „ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 8:12). Tъмнината ще е толкова гъста, че ще можеш да я пипнеш.

Манната дойде също с росата.

Изход 16:13 „а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.“ Тя падаше рано сутринта, 6 дни в седмицата, но не и в събота. Някои хора идват на църква и очакват да се нахранят духовно за цялата седмица. Но ти имаш нужда от духовна манна всеки ден. Сам трябва да се погрижиш за това.

Вярващият мъж в семейството трябва да се грижи за духовната храна на децата си. Ако съпругът е невярващ, съпругата трябва да прави това. Ако всеки ден готвите физическа храна, защо пренебрегвате духовната? Не искате децата ви да гладуват духовно, нали?

Също, израелтяните трябваше да събират манна рано, защото след като изгрееше слънцето, тя се стопяваше (ст.21). Ядеш ли твоята духовна манна всяка сутрин? Нищо не може да се сравни със сутрешното тихо време!

Манната символизира Исус и Словото Божие. Ние растем духовно, като четем и изучаваме Библията всеки ден. Не може да натрупаш Слово за много дни напред. То трябва да е свежо и ново всеки ден, всяка сутрин.

Бог изпрати манна на израелтяните в пустинята, въпреки това, че те роптаеха срещу Него. Той можеше да изпрати огън и сяра, но вместо това изпрати дъжд от манна.

Римляни 5:8 „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“

Бог не изпрати Спасител, защото ние го искахме, а защото знаеше, че се нуждаем от Него.

Какво трябва да направим ние в отклик?

Яжте! Блудният син дойде на себе си и каза, „В дома на баща ми има излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!“

Само Исус може да задоволи духовния ни глад!

Исая 55:6 „ Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо.“ След като настъпи Съдният ден ще е късно!

Обърнете внимание, че израелтяните трябваше да се навеждат, за да събират манната. Тя не падаше направо на масата, нито растеше по дървета, по които да се катерят. Много хора няма да бъдат спасени, защото отказват да се наведат и да се смирят пред Бога. Други пропускат спасението, защото мислят че то е нещо, за което трябва да се катериш нависоко.

Всеки човек трябваше да събира манна за себе си. Те не можеха да се наядат като гледат как другите събират, и никой не можеше да събира за другия. Всеки трябваше да вземе своята дажба. Всеки човек е отговорен за своето спасение. Всеки лично трябва да изповяда Исус Христос като Господ и Спасител.

Заключение

Какво научихме от Изход 16 гл.? Видяхме, че Бог имаше план за евреите. По същия начин Той има план и за теб. Ако се оставиш Бог да те води, Той ще се грижи за твоите нужди. И докато Го следваш, не се оплаквай, а се моли!

Видяхме също, че манната в пустинята беше преобраз на Исус – на Неговото смирение и Божествената Му природа. Подобно на нея, Божието слово идва при теб там, където си. Идва през духовната нощ, за да разпръсне мрака в душите на хората.

Манната символизираше също Словото Божие. Тя е Божият начин да ни напомни да ядем нашатата духовна манна всяка сутрин. Защото всеки от нас е отговорен за собственото си спасение и за спасението на своя дом.

В следващата, 17 гл. на Изход, виждаме как въпреки това, че Бог ги снабди с хляб или манна, израелтяните пак се разбунтуваха. Този път, защото нямаха вода. Тогава Бог каза на Мойсей

Изход 17:5 „Вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода от нея, за да пие народът.“

Ако манната беше символ на Исус дошъл в плът на земята (Хлябът на живота слязал на земята), то удрянето на канарата символизира ударите, които Исус понесе на кръста и разпятието. Потичането на водата от канарата пък символизира Святия Дух, който е достъпен за всеки, който повярва.

Хлябът на живота дойде на земята, бе ударен и от Него потече Святият Дух. Ядеш ли Хлябът на живота? Пиеш ли от Святия Дух?

Нека се помолим!

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

05.12.2021 г. 

Среща при градската порта (Лука 7:11-17)

/проповед/

Днес ще разгледаме пасаж, в който майка погребва своя син. Ние продължаваме с поредицата „Спасителят на света“. Видяхме, че след 400 години мълчание Бог изпрати ангел Гавриил, който предрече раждането на Йоан Кръстител и Исус Христос. Йоан излезе, за да приготви пътя за Господа, като призоваваше към покаяние и живот в очакване на идването на Господ.

След като Исус беше кръстен от Йоан, беше изпитан в пустинята и започна своето служение. Видяхме как Той скандализира хората в синагогата със своите изявления, че е дошъл да прогласи освобождение на пленниците. Това беше Неговата мисия, но малцина повярваха и накрая дори се опитаха да Го убият. Но Той продължи да проповядва Божието царство и да потвърждава, че е Божият Син, като върши чудеса и знамения.

Последния път разгледахме част от проповедта на равнината в Лука 6 глава и научихме, че ние трябва да обичаме дори враговете си, защото самите ние бяхме врагове на Бога, защото това не ни идва отвътре и защото Той прави това. Разгледахме различни начини, по които да проявяваме любов към неприятелите си.

В нашето изучаване тази сутрин върху Лука 7:11-17, евангелист Лука ни разказва за една среща, която се състои при портите на град Наин в Галилея. Това не беше среща на двама човека, а на две групи хора. Срещнаха се две процесии. Процесията на смъртта и скръбта срещна процесията на живота и надеждата.

Едната се водеше от мъж, който беше победен от смъртта, а другата – от Един, който щеше да победи смъртта. Мъртвият щеше да оживее, а Живият трябваше да умре.

И когато двете групи се сляха, те оформиха нова група – групата на победата над смъртта и тържеството на живота.

С Божията помощ, ще разгледаме три аспекта на тази среща. Първо, ще видим как смъртта и скръбта излизаха от града. Второ, ще се замислим над начина, по който живота и надеждата влязоха в града. И трето, ще видим че вестта за тържеството над смъртта се разнесе навсякъде.

Нашият текст започва с думите „А скоро след това“ (ст.11). Исус отива в град Наин скоро след като изцелява слугата на стотника. А тук прави нещо още по-впечатляващо, възкресява мъртвец. Както казахме, чрез чудесата Исус демонстрира, че е наистина Този, който казва че е – Всесилният Син Божи.

Освен това, всяко чудо носи конкретно послание за нас. Чрез тях ние виждаме любовта и състраданието на Исус. Виждаме, че Той е загрижен дори за на пръв поглед незначителни неща като нашата храна. Нека видим какво можем да научим от срещата при портата на Наин.

Първо, смъртта и скръбта излизаха от Наин.   

Лука 7:11-12 „А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.“

Като пастор ми се налага да говоря на погребения и знам, че погребенията не са радостна гледка. Особено голяма е скръбта, когато е умряло дете. Когато си е отишъл стар човек, ние сме благодарни за дългите му години живот и за това, че неговите страдания са прекратени. Ако той е вярващ, нашата утеха е, че той отива в Божието присъствие.

Но когато умира дете или младеж, ние не разбираме защо става това. Преди няколко седмици след зверска катастрофа в Добрич почина малко момченце, племенник на мой познат. Трудно е да се приеме такава загуба. Няма как човек да остане равнодушен при гледката на опечалените родители и семейството.

Ето какво пише един човек, загубил тримата си сина – един на осемнадесет дни, след операция; другият на 5 годинки, от левкемия; третият след инцидент с шейна, на 18 години.

От всички смърти, тази на дете е най-неестествена и трудна за понасяне. По думите на Карл Юнг, „това е точка, поставена преди края на изречението“, а понякога и когато изречението едва е започнало. Ние очакваме старите да умрат. Раздялата е винаги трудна, но не е изненадваща. Но детето, младият човек? Животът, с неговата красота, очарование и потенциал тепърва започва. Смъртта е жесток крадец, когато удря младите.“

Страданието, което обикновено предхожда смъртта е друга причина смъртта на деца да е толкова трудна за понасяне от родителите. Децата са създадени за радост и смях, за светлина, не болка... В известен смисъл това е различно от всяка друга връзка. Детето е кост от костта на родителите, плът от тяхната плът. Когато дете умре, част от родителите бива погребана... Срещнах мъж на седемдесет и няколко години. След първите десет минути от разговора той ми показа избеляла снимка на дете, която извади от портфейла си – неговото дете, умряло почти преди 50 години.“

Всичко това се отнасяше и за траурната процесия, която излизаше от Наин в деня, когато Исус влизаше в града. Един млад човек беше умрял. Една майка погребваше сина си. Тя вече е погребала мъжа си. Сега е напълно сама. Това беше огромен удар за нея.

По думите на християнския автор Доналд Милър, „вдовиците по онова време били достойни за съжаление, защото нямали никакви права и не можели да получават наследство. Те зависели от синовете или роднините си... Смъртта на сина ѝ беше оставилa вдовицата беззащитна в един жесток свят. Без наследник семейното име щеше да бъде заличено от Израел. Това е една от най-големите човешки трагедии. Сълзите на вдовицата бяха красноречиво свидетелство за победата на смъртта. Смъртта наистина беше дошла по жесток начин в живота на тази жена.“

Сигурно само най-студените сърца в Наин не са били трогнати от тази траурна процесия. Вероятно много малко очи са останали сухи сред излизащата от града група. Сигурно много от тях са се питали, „Кога ли ще ме навести и мен смъртта? Дали не съм следващият? Какво ще стане със семейството ми като умра?“ Подобни въпроси сигурно са се въртяли в главите на хората, които излизаха с траурната процесия през градските порти на Наин. Това беше една процесия на смъртта и скръбта.

Не сме ли и ние част от тази траурна процесия, която излизаше от градските стени в деня, когато Исус пристигна? От времето на Авел, който беше убит от брат си Каин до последния човек, който ще бъде погребан преди да се установят новото небе и новата земя, ние вървим към това гробище.

Евреи 9:27 „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

Защо всички хора умират?

Римляни 5:12 „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“

Смъртта, а с нея и болестите и страданията са наш постоянен спътник поради бунта на нашите прародители срещу Бога. Затова траурни процесии като тази в Наин днес излизат от всеки град и всяко село по лицето на земята. Наследниците на Адам и Ева трябва да се върнат в пръстта, откъдето са взети. Смъртта разбива сърца, убива мечти, причинява раздяли.

Знаете ли, че археолози са открили гробища от първи век в Гърция и Рим. На много от тях на гръцки или латински е изписано, „Няма надежда.“ Много българи днес се чувстват точно така. Те се приближават към смъртта си, предполагайки че отиват към една вечна нощ, без никаква надежда!

Но има и надежда! Когато смъртта и скръбта се срещнат с живота и надеждата всичко се променя. Лука ни разказва за тази среща, когато смъртта излизаше от Наин и надеждата влизаше. Исус водеше учениците си и голяма тълпа от хора с тях към Наин. Смъртта срещна живота. Скръбта срещна надеждата. И всичко се промени!

Лука 7:13 „И Господ, като я видя, смили се над нея и рече ѝ: Недей плака. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани. И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.“

Господарят на живота говори на живите и на мъртвеца. В живота ни ще се случва често да вървим в погребална процесия. Да участваме в погребение. Тази среща в Наин може да ни помогне да се подготвим за тези случаи.

Сигурно не беше случайно, че Водачът на групата, която влизаше в Наин я доведе до града точно когато траурната процесия излизаше. Благодарение на тази среща, която Лука е описал за нас, можем да се поучим от думите на Исус.

Първо, виждаме че Исус прояви състрадание към вдовицата, която се беше отправила да погребе своя син. Исус е не само вечния Божи Син, но и Човешкият Син. Той беше 100 процента Бог и 100 процента човек, затова не са Му чужди чувства като състрадание и болка, тъга и радост.

Може би някога, когато си бил при гроба на близък, си бил изкушен да мислиш, че Бог не знае през какво преминаваш. Тогава си спомни, че Исус имаше човешка, не само божествена природа. Той се просълзи, когато го заведоха при гроба на приятеля Му Лазар (Йоан 11:35). Той знае колко болезнена е смъртта за нас, хората.

Но Той може не само да състрадава.

Ако мой приятел дойде и се оплаче от главоболие, мога да си ударя главата няколко пъти в стената, докато ме заболи и да кажа: „Сега и аз изпитвам същото, знам какво е.“ Но дали това ще помогне да спре НЕГОВОТО главоболие?!

Исус може не само да състрадава на опечалените, но и има власт над смъртта. Той каза на момчето да стане, той стана и започна да говори.

Исус не дойде, за да донесе само краткосрочно решение на проблема смърт. Не, Той дойде, за да отнеме силата на смъртта.

Евреи 2:14,15 „да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.“

Затова Исус можеше да говори директно на мъртвеца и да му заповяда да стане. Защо? Защото Той щеше да пострада и да понесе заплатата на греха на всички умрели и всички умиращи. Той получи смъртната присъда, която всеки грешник заслушаваше.

И три дни по-късно Исус победи смъртта, като възкръсна от гроба, където беше погребан. Чрез своята смърт Христос донесе смъртта на смъртта!

Римляни 14:9 „Защото Христос затова умря и оживя – да господства над мъртвите, и над живите.“

Водачът на групата, която влизаше в Наин, е Господар над живота и смъртта. На опечалените в онзи ден в Наин Той донесе живот и надежда. И днес дава живот и надежда на всички, които се обърнат с вяра към Него и Го изповядат като Господ и Спасител.

И днес Исус идва при нас, за да донесе живот и надежда в нашия живот. Той казва,

Йоан 11:25 „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека.“ Каква утеха бяха тези думи за Марта, когато тя скърбеше за смъртта на брат си Лазар.

Откровение 1:18 „бях мъртъв, и ето, жив съм до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“

Всеки от нас един ден ще умре. И докато приближаваме нашата среща със смъртта, нека се държим здраво за думите на Този, който отне нейната власт.

Павел също писа,

2 Тимотей 1:10 „...Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието“.

Посланието на Водача на групата, която влизаше в Наин е същото и днес, 2000 години по-късно. Той казва: „Не плачете, уповавайте в Мене. Вижте Моята власт над смъртта и вярвайте в Мене.“

В Наин се срещнаха две процесии. Смъртта и скръбта излизаха от града, а животът и надеждата влизаха. Заплатата за греха излизаше. Жертвата за греха влизаше. Исус прояви състрадание към опечалените и възстанови отнетия живот чрез Своята сила.

И резултатът от срещата в Наин се усети навсякъде. Лука продължава:

Лука 7:16 „И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и: Бог посети Своите люде.“

Тук по-добър превод на страх би бил „страхопочитание“. Виждаме, че новината за Исус „се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.“ (ст.17)

Смъртта и скръбта отстъпиха място на живота и надеждата. В резултат на срещата животът триумфира над смъртта.

И забележете, че Лука пише, че „страх обзе всички, и славеха Бога“. Вече имаше не две, а една процесия. Двете групи се бяха слели в една – групата на живота. Всички бяха удивени от чудото, което Исус направи. Учениците на Исус получиха още едно доказателство, че Исус е Спасителят. Радостта им стана по-голяма. Хората, които следваха опечалената майка, получиха надежда.

Трудно е да си представим промяната, която настъпи за няколкото секунди, в които Исус каза на мъртвото момче да стане. Скърбящата майка получи сина си възкръснал от смъртта. С него получи и бъдеще. Отново имаше кой да я подкрепя и да ѝ помага.

Всеки от нас рано или късно ще трябва да участва в такава траурна процесия. Срещата в Наин ни показва, че когато Исус посрещне тази процесия, резултатът е победа над смъртта. Защото Той носи живот и надежда. Страхуваш ли се от смъртта? Ако е така, можеш да бъдеш насърчен от думите на ап. Павел:

1 Коринтяни 15:55-57 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“

Исус победи смъртта и дава тази победа на всеки, който вярва в Него! И това не е метафора, а факт! Животът и надеждата срещнаха смъртта и скръбта и ги победиха.

Срещата при градските порти на Наин бяха само преобраз на срещата на живота и смъртта при кръста. Там животът извоюва победа над смъртта. Може това да е станало преди 2000 години, но в известен смисъл може да се каже, че ти и аз също сме били там. С греха си ние сме забивали гвоздеи в ръцете и нозете на Исус!

Виждали ли сте картината на Рембранд, наречена „Трите кръста“? Ако можете я потърсете в интернет. Когато я погледнете, вниманието ви първо ще бъде привлечено към централния кръст, на който умря Исус. След това, като погледнете към тълпата в подножието на кръста, ще бъдете впечатлени от различните изражения на лицата и фигурите на хората, които участват в ужасното престъпление с разпъването на Божия Син. Накрая погледът ви ще се отмести към края на картината и ще зърнете една почти скрита в сянката фигура. Критиците на изобразителното изкусво смятат, че Рембрад е изобразил там самия себе си, защото си е давал сметка, че чрез своя грях той е помогнал Исус да бъде прикован на кръста. 

Но Исус възкръсна и победи греха. Животът победи смъртта. Нейното жило е отнето. И един ден Христос ще се върне, за да премахне завинаги смъртта. Приел ли си Неговата победа за своя?

В Наин Бог посети своите люде. И Той продължава да посещава всеки, който страда, който е опечален от загуба на близък. Той посещава всеки, който се страхува от смъртта. Нека тази среща в Наин бъде източник на увереност за нас. Един ден смъртта и скръбта ще излязат от портите на нашето съществуване. Животът и надеждата ще влязат на тяхно място. Защото Този, който е в нас, победи смъртта. Амин!

 _______________

БПЦ "Нов живот" Варна

06.06.2021 г.

Отец на вечността

/проповед/

Рожден ден. Бащата вика сина си (рожденика) при себе си и му казва: Синко, ти си вече голям и е време да разбереш някои неща. Трябва да ти кажа, че Дядо Мраз не съществува, няма Снежанка, няма джудженца, няма и златна рибка, която изпълнява три желания. Какво ще кажеш сега? Синът: - Ами кво да ти кажа... Не съм си представял точно така 40-тия си рожден ден...

Скоро ще празнуваме и моя рожден ден. Аз не искам никакви подаръци, като този мъж, когото жена му го попитала, Скъпи, кажи какво да ти купя за рождения ти ден? - Недей нищо ми купувай скъпа, че нещо съм зле с парите...

Традицията да празнуваме рождени дни е отдавна. Когато празнуваме рождения ден на човек, ние му показваме уважение и благодарим на Бог за неговото присъствие в нашия живот. С рождения ден ние отбелязваме началото на съществуването на човека, макар и то всъщност да започва в момента на зачеване.

Само след три дни ние ще отбележим най-важното раждане на планетата Земя и в цялата вселена. Ще празнуваме Рождество Христово. Ние знаем, че 25 декември едва ли е датата, когато се е родил Исус Христос. Taзи традиция да се чества тогава Рождество е езическа.

Причините, поради които повечето богослови смятат, че Исус не се е родил през декември са, че тогава времето е студено и дъждовно и овчарите не биха останали да пренощуват в полето.

Освен това знаем, че Йосиф и Мария пътуват до Витлеем заради преброяването, обявено от кесаря Август (Лука 2:1). То едва ли е било проведено през зимата, когато температурите са били ниски и пътищата са били трудно проходими.

Според много древно християнско предание Гавриил е казал на Мария, че ще зачене и ще роди на 25 март. Днес отбелязваме тази дата с празника Благовещение. Точно 9 месеца след това е 25 декември, затова се предполага, че Църквата е избрала на този ден да отбелязваме Рождество Христово. Има и други теории.

В края на краищата, няма значение кога точно Месия се е родил. Защо ли? Защото раждането Му НЕ Е началото на съществуването на Исус Христос. Той е съществувал преди да се роди.

Нещо повече, Той съществува преди творението. Всъщност, Той е този, който го създаде:

Йоан 1:1-2 В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

Не е имало време, в което Исус да не е съществувал. Той е създал времето, материята и пространството. Той е Творецът на творението.

Това съществуване преди сътворението наричаме предвечно. За това говори и Исая в своето невероятно пророчество, дадено 700 години преди раждането на Месия. Преди три седмици започнахме поредицата „Защото ни се роди Дете“ върху Исая 9:6, където се казва:

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.“

Казахме, че тук Месия е разкрит с 4 двойки имена. Вече говорихме за първите две – Чудесен Съветник (чудесно раждане, служение и възкресение на един Който е близо до нас и ни напъства) и Бог Могъщ (за Когото няма нищо невъзможно, Който живее в нас и воюва за нас). Днес ще говорим за Христос като Отец на вечността.

Още в началото това название ни изненадва. Нямаме проблеми с това да разберем, че Исус е вечен. Още повече, както обръща внимание Рави Закарайъс, в стиха се казва, че ни се е родило Дете, но Синът не се е родил. Той „ни се даде“. Божият Син е вечен и влезе в историята чрез въплъщението.

Това е ясно, доколкото можем да си представим нещо извън времето и пространството. Но как е възможно да го наричаме Отец? Ние знаем, че Бог е триединен – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. В Троицата има само един Отец, един Баща. Исус не е Отец, нито Святият Дух е Отец.

Защо тогава Исая го нарича Отец на вечността? Днес искам да говоря за два аспекта на това име на Исус, които ще ни помогнат да разберем значението му – първо, Той ни е дал живот и второ, Той се грижи за нас.

Първо, Той ни е дал живот

За основоположник или основател на България се смята кан Кубрат, създателя на Стара велика България. За Израел знаем, че това е Авраам. На Персия – Кир. За основател на Индия се смята Махатма Ганди. На Америка – Джордж Вашингтон.

Тези хора често биват наричани бащи на нациите си, защото те са участвали в раждането им. Те са присъствали, когато нациите им са се създавали.

По същия начин Исус е наш Отец, защото Той е присъствал при създаването ни. Той ни е проектирал и сътворил.

Псалм 139:16 „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“

Исус е наш Отец в смисъл, че е участвал в създаването ни. Нищо не е станало без Неговото участие в процеса на сътворение. Исус е нашият Отец на вечността. Но освен че ни е създал, Той е Отец на вечността в още един смисъл. Той е този, който ни е новородил. Дал ни е духовен живот.

Исая 63:16б „Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.“

Исус не само ни създаде, но и ни изкупи от смъртта. Той стана грях, за да можем ние да приемем Неговата праведност и да се спасим за вечността.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ето какво казва един от най-известните проповедници за всички времена, Чарлз Спърджън: „Колко комплексна е личността на нашия Господ Исус Христос! Почти на един дъх пророкът Го нарича „дете“, „съветник“, „син“ и „Отец на вечността“. Това не е противоречие... но е велико чудо, че този, който беше дете е същевременно безкраен, този който беше Човек на скърби е също Бог над всичко, благословен завинаги. Този, който в Божествената Троица винаги е наричан Син, трябва въпреки това правилно да се нарича „Отец на вечността“. Колко силно това трябва да ни напомня за необходимостта от внимателно изучаване и правилно разбиране на личността на нашия Господ Исус Христос! Ние не бива да предполагаме, че ще го разберем веднага. Един поглед ще спаси душата, но само търпеливото размишление може да изпълни ума с познанието за Спасителя. В Неговата личност са скрити славни тайни. Той ни говори с прост език и се изявява открито посред нас, но в самата Негова личност има висота и дълбочина, които човешкият интелект не може да схване.“

Има много неща относно личността на Исус, които не можем да схванем. Но има едно нещо, което всеки човек, без значение колко начетен или простоват е той, трябва да може да разбере. То е, че Исус ни даде нов живот. Исус е пътят. Никой не идва при Отца освен чрез Исус Христос.

Това се случило в Африка. Едно осемгодишно момиченце паднало в дълбока яма и си счупило крака. Случило се така, че наблизо минавала жена. Тя се спуснала в ямата. Докато помагала на момиченцето да излезе, опасна змия ухапала жената и момиченцето. Момиченцето било прието в болница, а жената си отишла вкъщи, но не се събудила от съня си.

На следващия ден една мисионерка обяснила на момиченцето защо жената е умряла. Казала ѝ: Змията ухапа и двете ви, но цялата ѝ отрова пое жената и нищо не влезе в теб. По същия начин - продължила тя - Исус пое отровата от твоя грях, за да може ти да имаш нов живот. Още там момиченцето приело Исус за Спасител и Господ.

На кръста Исус пое нашия грях и ни дари с Неговата праведност.

И като ни даде нов живот, Отецът на вечността вложи в нас копнеж към тази вечност. Чрез Святия Дух днес Христос продължава да работи и да дава нов живот и да ни променя съобразно Своя образ.

Само Той може да накара бунтаря да се покае, гордия да се смири, престъпника да зачита закона, атеиста да повярва, привърженика на фалшива религия да бъде убеден в истинността на благата вест и религиозния да спре да уповава на делата си и да се довери на Исус.

Второ, Исус се грижи за нас

Всеки добър баща се грижи за семейството си. Стреми се да им осигури покрив, дрехи, храна, образование за децата.

Такъв беше моят баща. Той беше загрижен със сестра ми да имаме всичко, от което се нуждаем. Дълги години работи в лоши условия и плати за това със здравето си, само и само да не сме в недоимък. Беше един наистина щедър баща!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Исус е нашият Небесен Баща. Той е загрижен не само за нашето духовно спасение, но и за нашите духовни, физически и емоционални нужди.

Исус ни дава надежда в безнадеждни ситуации, водителство при вземането на трудни решения и утеха когато скърбим. Той ни дава дрехи, храна, работа и всичко от което се нуждаем за физическото си здраве. Дава сила на слабия, духовно прозрение на простия, изцеление на болния.

Един човек е казал, „Не се тревожете за утрешния ден – Бог вече е там.“ Защото Той е Отец на вечността, а не просто „Отец на времето“. За Него хиляда години са като един ден.

2 Петър 3:8 „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.“

Един човек се молил на Бога и казал, „Боже, какво са милион години за теб?“ Бог му казал, „Милион години са като една секунда“. „А какво са един милион лева за теб?“ „Един милион лева за мен са като една стотинка“. Мъжът казал, „Боже, може ли да ми дадеш една стотинка“? Бог отговорил, „Разбира се. Една секунда!“

Бог е извън времето, Той е вечен и Той знае най-добре как да се грижи за твоите нужди. И обикновено това става по начин различен от твоите представи!

Един друг аспект на грижата на нашия Отец е дисциплинирането. Подобно на грижовен баща, Той ни поставя граници. Защото ни обича.

Според Агенцията за закрила на детето и новия закон за социалните услуги, ако един родител не е осигурил самостоятелна детска стая, пълен хладилник, скъп телефон и всичко, което детето поиска, то той не е добър родител. И в такъв случай детето му трябва да се изведе от дома и да се даде на приемно семейство.

Но добрият родител според Словото е този, който помага на детето да се научи да контролира своите желания и да се простира според чергата си.

Родители, вие сте отговорни да дисциплинирате и учите децата си на това кой е Бог, какво е спасение и как да живеят и вземат богоугодни решения.

В духовна семинария в Щатите направили сравнително проучване на две фамилии. Едната произхождала от Макс Джут, един безбожник, който се оженил за жена с подобен характер. Били изследвани 1200 негови наследници. От тях 310 станали скитници, 440 живели безпътен живот, 130 попаднали в затвора, 7 от тях за убийство; над 100 били алкохолици, 60 крадци, 190 проститутки. От 20-те, които усвоили занаят, 10 го усвоили в затвора.

Другото изследвано семейство произхождало от големия проповедник Джонатан Едуардс, който се оженил за християнка. От наследниците 300 станали проповедници, мисионери или професори в семинария, над 100 станали професори в колеж, над 100 прависти, 30 от които съдии, 60 лекари, над 60 автори; 14 ректори на университети, 3 конгресмени и един вицепрезидент на САЩ.

Как мислите, кой от двамата, Джут или Едуардс, е бил по-добър родител?

Добрият родител ще научи детето си, че всяко негово решение има последствия, докато последствията са малки. Ще му покаже кое е позволено и кое не. И ще го накаже, ако синът е непослушен.

Същото прави с нас и нашият Господ. Защото ни обича.

Евреи 12:6 „Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“

Едно малко момиченце казало на учителката си: „Госпожо, не искам да ви плаша, но татко каза, че ако оценките ми не се повишат, някой ще бъде нашляпан!“

Един добър баща също така показва, че се грижи за децата си, като се моли за тях. Той ги е поверил в Божията ръка и непрекъснато ходатайства в молитва за тях пред Бога.

По същия начин Исус непрекъснато се застъпва за нас. Защото ни обича.

Евреи 7:25 „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“

Това може би звучи странно. Исус е Бог. Той е в небето със своя Отец. Защо му трябва да се моли за нас. Но именно в тези стихове Спасителят се разкрива като загрижен Баща. Той живо се интересува от нашия растеж във вярата. Той се е посветил на нас. Може да е на небето, но не ни е забравил.

Той е дал живота си за нашия грях, но продължава да се интересува от нас, да ходатайства за нас.

Заключение Един родител винаги ще обича детето си. Без значение какво е направило то. Дори когато е настъпил разрив във взаимоотношенията между родител и детето му, вътре дълбоко в себе си родителят копнее да възстанови взаимоотношенията с детето си.

По същия начин Исус е Отец на вечността, защото Неговата любов никога няма да пресъхне. Нищо няма да може да ни отдели от нея.

Римляни 8:38-39 „Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“

Библията ни казва, че Спасителят ни е възлюбил преди създанието на света. Неговата любов към нас Го доведе до земята, а след това и до кръста. Той ни възлюби въпреки това, което правихме. И продължава да ни обича въпреки това, което понякога правим. И ни дисциплинира, защото ни обича.

Може да мислиш, че заслужаваш Бог да те отхвърли. Може толкова да се срамуваш от греха си, че се чудиш дали Той ще продължи да те обича. Той никога не е спирал да те обича. Обърни се от греха си и се върни при Този, който те очаква с разтворени обятия.

Затова 700 години преди Въплъщението Му Исая написа, че освен Чудесен Съветник, Бог могъщ и Княз на мир, Исус е Отец на вечността.

Но Исус е Отец само за тези, които са го приели като Божи Син. Той е Отец на вечността, но само за тези, които са Негови деца. Той е Творец на всички, но е Отец само на тези, които са се нарекли с Неговото име. Тези, които го отхвърлят, са врагове на Бога. Те са деца на дявола, а не деца на Отца на вечността.

На кое семейство принадлежиш ти? Кой е твоят отец? Ако не си се доверил на Исус за спасението си, то все още си негов враг и дете на дявола. Защо все още търпиш това? Бог иска да те осинови в семейството си. Спри да бягаш от Него и се втурни към неговите обятия. И какво по-хубаво от това да го направиш днес, в навечерието на Рождество Христово!

Какво по-хубаво от това да се довериш за спасението си на един, който те е сътворил и иска да ти даде нов, духовен живот? И не само те е родил, но и продължава да се грижи с жертвоготовна любов за тебе. Няма ли да е страхотно да имаш втория си рожден ден навръх раждането на Този, който няма начало и край?

Защото Исус не е просто един, който се е родил и е живял преди 2000 години на земята. Той не е просто история!

Но поради Витлеем имаше Голгота, а поради Голгота имаше Великден! И поради Великден ние днес можем да бъдем Негови деца и Той да се нарича Отец на вечността! Ще го направиш ли свой Отец за вечността?

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.12.2019 г.

Какво очакваш на Рождество? (Лука 2:25-38)

/проповед/

За всички нас е трудно да чакаме. Още по-трудно е за децата. Всяка година очакват с нетърпение рождения си ден. Но най-нетърпеливи те стават преди Рождество Христово. Когато децата ни бяха малки, нямаха търпение да станат на Рождество и да видят какви подаръци сме приготвили за тях под елхата.

Нашите деца знаеха, че всички подаръци идват от Исус, не от дядо Коледа. Но не всички деца знаят. Едно написало следното писмо на дядо Коледа:

Скъпи дядо Коледа, няма да искам много. Ето моя списък: магическа дъска за рисуване, два комплекта с цветни моливи, флумастери Крейола и мой собствен цветен телевизор! Е, oт мен да мине, може да махнем моливите. Да не помислиш, че съм егоистка.

Рождество често се свързва с очакване. Когато бях малък, в атеистична България се насърчаваше празнуването на Нова година вместо Рождество. Около една нова година със сестра ми искахме много да имаме касетофон. Но знаехме, че нашите не могат да си позволят,затова не настоявахме. Една вечер преди Рождество докато си играехме, намерихме чисто новнеразопакован касетофон, скрит зад завесата. Тайната бе разкрита, но радостта ни не беше по-малка!

Какво очакваш ти на това Рождество? За какво копнееш? Очакваш ли нещо специално на това Рождество?

В Евангелието от Лука срещаме двама герои, които се появяват в края на историята за Рождество – Симеон и Ана. Тях няма да видите изобразени на рождествени картички или сцени с обора, където се е родил Исус. Но те са важни участници в събитията, свързани с Рождество. Те двамата също очакваха нещо, или по-скоро очакваха Някого.

Лука 2:25,26: „И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израил; и Святият Дух беше върху него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник.“

Симеон беше праведен човек със силна вяра в Бога. Той постоянстваше в молитва и Святият Дух му бе открил, че Господният Помазаник ще дойде и ще утеши Израел преди Симеон да умре.

А Израел наистина се нуждаеше от утеха. От няколко десетилетия Юдея беше под римско управление. Те бяха загубили своята независимост и живееха в страх от хитрия и жесток Ирод Велики. Хората се питаха, защо Бог мълчи? Ще дойде ли изобщо някога Месия?

Очакването на Симеон беше свързано с утехата, която Христос щеше да донесе. Сред евреите от онова време едно от популярните имена за Месия беше Утешител. Хората копнееха да видят Месия, който да ги утеши в тяхното страдание.

Днес ние също копнеем за утеха. Хората от Хитрино копнеят някой да ги утеши в тяхното страдание и болка. Хората в нашия град жадуват някой да ги избави от самотата, празнотата, несигурността и отчаянието.

Сънародниците на Симеон също бяха загубили надежда. Но не и Симеон. Той очакваше Утехата на Израел. И един ден Святият Дух му каза да отиде в храма и точно тогава Йосиф и Мария дойдоха със своя син. И когато Симеон погледна към бебето Исус, който вече беше на 40 дни, той разбра, че Бог е изпълнил обещанието си. Това бебе беше Емануил, „Бог с нас“ и щеше да промени всичко – да премахне самотата, болката, несигурността и отчаянието.

И тогава Симеон протегна ръце, взе Исус от Мария и започна да благославя Бога. Всъщност, той започна да пее хвалебствен химн на Бога. Как според вас са се чувствали Йосиф и Мария? Какво щяхте да реагирате вие, ако някой вземеше бебето от ръцете ви и започнеше да пее?

Сигурно и Йосиф и Мария са се почувствали малко неудобно. Но Симеон не изглеждаше толкова страшен. Той взе бебето и започна да благодари на Бог за това, че е изпълнил Своето обещание, както и пророчествата да изпрати Помазаника, за да утеши не само юдеите, но и езичниците.

Лука 2:29-32: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думата си; защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред всички люде; светлина да просвещава езичниците, и слава на Твоя народ Израил.“

Но не само Симеон очакваше с нетърпение идването на Помазаника. Там, в храма, беше ипророчицата Ана. Веднага след смъртта на нейния съпруг, тя се беше посветила на пост и молитва в храма. Всъщност в ст. 37 се казва, че тя никога не излизаше от храма и служеше там денонощно.

Как ви се струва това? Да живееш в храма!

Когато поканя някого на църква за първи път, обикновено минават месеци, докато той дойде. И след това минават още няколко месеца преди да дойде втори път. Защо? Хората в България са свикнали да ходят на църква само на Рождество и Великден, ако не се брои когато ги носят на ръце (и ги кръщават като бебета) и когато ги внасят с краката напред (за опело преди погребение!). И трябва да мине много време, да дойдат няколко пъти на църква, за да разберат колко важно е те да станат част от тялото Христово и да идват и участват активно във всяко богослужение.

За Ана това не беше проблем. Тя дори не си тръгваше от църква!

Ана също очакваше Месия. Но вместо да се моли за утеха, тя търсеше прошка.

Лука 2:38: „И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.“

Думата „изкупление“ се свързва с плена. Бяха минали 1440 години от освобождението на Израел от Египетско робство. Бог беше заръчал на юдеите да празнуват всяка година своето освобождение чрез празника Пасха. За Ана обаче Пасхата сочеше към едно много по-велико освобождение – освобождението от робството на греха чрез Агнеца Божий.

И когато Ана видя Исус, тя благодари на Бога и започна да говори за Него на всички, които очакваха изкуплението. Най-накрая беше дошъл Този, който ще спаси своите люде от греха.

Когато Исус дойде, Той донесе точно това, което Симеон и Ана очакваха – Божията утеха и Неговата прошка. Но аз искам да ви запитам, какво очаквате вие на това Рождество? Каквото и да е то, Исус може да ви го даде.

Някои от вас копнеят за утеха подобно на Симеон. Може би вие се чувствате самотни, изоставени и потиснати. Имате нужда от утеха, от това да усетите Божието присъствие. Можете да откриете това в Исус. Защото Той дойде да ни утеши в нашата болка.

Или, може би се отъждествявате повече с Ана? Може би някой се измъчва от вина поради нещо, което е направил или от грешния си начин на живот? Чувствате се така, сякаш сте хванати в капана на греха и няма измъкване от него? Ако се нуждаете от прошка, Исус може да ви я даде днес. Няма по-добро време от Рождество, когато можеш да поискаш прошка от Исус.

Но как да направим това? Как да получим утехата и прошката, която ни е необходима преди Рождество?

Първо, нужно е да видим чудото на Рождество. Когато Йосиф и Мария се опитваха да осъзнаят какво се случва, в ст. 33 се казва, че те „се чудеха на това, което се говореше“ за Исус. Да се чудиш означава да си изпълнен с учудване, удивление и изненада. Да осъзнаеш, че Рождество не е просто легенда, а истинско чудо, случило се в реален исторически момент и разделило времето на две части – преди и след Христа.

Видял ли си чудото на Рождество? Или си погълнат от празничната суета и стреса да свършиш всичко навреме – работа, деца, покупки, подаръци, готвене...? Чувал си рождествения разказ толкова много пъти, че вече не се замисляш над него. Рождество е станало твърде предсказуемо, вземаш за даденост чудото на Рождество?

Ето какво можеш да направиш. Когато се върнеш вкъщи, намери време, седни и прочети Лука 2 глава. След това си представи, че си един от героите – Мария, Йосиф, овчарите, мъдреците, Симеон или Ана. Опитай се да преживееш историята.

Второ, освен че е нужно да преживеем чудото, нужно е и да откликнем. Ст. 27 казва, че подбуден от Святия Дух, Симеон дойде в храма. А в 38 се казва, че Ана се приближи и благодареше на Бога.

Симеон и Ана откликнаха. Святият Дух им говори и те не останаха безучастни. Чудя се какво щеше да стане, ако не бяха реагирали? Не само те, но всички останали участници в събитията около Рождество откликнаха на водителството на Духа, с изключение на Ирод.

Мария откликна, когато каза на ангел Гавраил: „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал.“ (Лука 1:38)

Йосиф откликна, когато се събуди от сън и „стори както му заповяда ангелът от Господа и прие жена си.“ (Матей 1:24)

Овчарите откликнаха също, когато казаха: „Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало, което Господ ни изяви.“ (Лука 2:15)

Mъдреците също откликнаха - щом видяха звездата те излязоха от зоната си на комфорт, за да намерят родилия се Цар.

Когато Бог те подтиква да направиш нещо, е нужно да го направиш. Това може да е подтик да се покаеш и да приемеш Исус за Господ и Спасител. Може да е да се покориш на Неговата воля за нещо. Може би Той иска да се включиш по-активно в служение на другите.

Чуваш ли Го да те подтиква да направиш нещо днес? Ще откликнеш ли? Не отлагай, щом Бог те кара да направи нещо – да не би да пропуснеш чудото на Рождество.

Mлада жена отишла на круиз. Докато се облягала на перилата на кораба, любувайки се на синята морска шир, тя загубила равновесие и паднала през борда. Веднага някой се гмурнал във вълните до нея и я извадил на повърхността, докато дошла спасителната лодка. За всеобща изненада героят се оказал най-възрастният член на екипажа, който бил на повече от 80 г. Вечерта устроили в негова чест тържество. „Реч, реч!“, завикали другите пътници. Старият господин бавно се изправил и огледал възторжената тълпа. „Искам да знам само едно нещо“, казал той малко ядосано, „Кой ме бутна?“

С повечето от нас е така. Бог ни побутва и подтиква да направим нещо, за което не ни достига или смелост, време или желание. Но когато чуем Божия глас, какво друго ни остава? Исус каза: „Блажени са онези, които слушат Божието слово и го пазят.“ (Лука 11:28)

Имаш ли очи за чудото на Рождество. Ще откликнеш ли на Божия глас преди Рождество?

Забележете какво каза Симеон на Мария в ст. 34. „Това Детенце е поставено за падането и за ставането на мнозина в Израел и за белег, против който ще се говори“.

Това не прилича на радостно рождествено послание. Симеон не казва „Честито Рождество и щастлива нова година! Айде, живи-здрави!“ Не каза „На многая лета!“ Той й каза, че Рождество няма да е честито и новата година няма да е щастлива, докато хората не отликнат и не предадат живота си на Христос.

Защото истината е, че Рождество разделя хората на два лагера. Исус дойде на земята и раздели човечеството. Исус ще накара мнозина да падат и стават. Божият Син дойде на земята, живя сред нас, умря безгрешен и възкръсна, за да победи смъртта. И Той очаква хората да вземат решение – дали да повярват в Него или да отхвърлят Неговото свидетелство.

Библията казва, че Исус е или крайъгълният камък, на който се изправяш и основаваш живота си, или камъкът, о който се спъваш и падаш. И днес, седмица преди Рождество, Исус ни призовава да вземем решение. Ако откликнем, образно казано, ние ще станем. Ако не откликнем, ние ще паднем.

Не можеш да останеш неутрален спрямо Исус. Или си с Него или си против Него. Или се приближаваш към Него, или се отдалечаваш. Или имаш Сина, или нямаш Сина.

Интересното нещо е, че ако положим усилия да видим чудото, няма начин да не откликнем на него. И това ни отвежда до последната стъпка – да станем посланици. Нека прочетем отново ст. 38: „И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.“

Имаш ли близки и приятели, които са погълнати от подготовката около Рождество или Коледа, както наричат те празника? Преди няколко дни една съседка ми каза: „Вече очаквам с нетърпение празниците“.

Може би зад тяхното очакване и копнеж се крие вътрешен стремеж да получат утеха и прошка – неща, които само Месия може да даде. Ако познаваш такива хора, Бог иска да станеш Негов посланик и да им разкажеш историята за Рождество.

Ако ние преживеем чудото на Рождество, няма как то да не ни удиви. Тогава ще бъдем предизвикани да откликнем на Него и нуждата ни от утеха и прошка ще бъде посрещната. А ако погледнем сериозно на ролята си на посланици, ще можем да запознаем други хора с Христос и случилото се на Рождество. Тогава и те ще могат да намерят това, което са търсили.

Рождество е едно чудно и предизвикващо послание! В него може да намерим това, което сме търсили. И когато го намерим, не е възможно да мълчим. Ако имаш Сина, имаш всичко.

Един богат човек колекционирал скъпи картини заедно със своя син. Те притежавали безценни творби от известни художници – от Пикасо до Ван Гог, които украсявали стените на тяхната къща.

Но с приближаването на зимата избухнала война и синът отишъл да служи на страната си. След няколко седмици баща му получил телеграма. Синът му бил убит, докато се опитвал да спаси друг войник.

Измъчен и самотен, старият човек очаквал приближаващото Рождество с досада и тъга. Радостта от празника била изчезнала със смъртта на неговия син.

Сутринта на Рождество Христово почукване на вратата събудило потиснатия човек. Докато отивал да отвори, шедьоврите по стените само му напомняли, че синът му никога няма да се върне у дома. Щом отворил вратата видял войник, който носел голям пакет в ръцете си и казал: „Господине, вие не ме познавате, но аз съм приятел на вашия син. Той бе прострелян, докато ме спасяваше. Мога ли да вляза за малко? Искам да ви покажа нещо.“

Войникът споменал, че е художник и след това дал на бащата пакета. Когато бащата го разтворил, се показал портрет на неговия син. Макар и картината да не била произведение на изкуството, на нея лицето на младия мъж било изобразено невероятно точно. Едва сдържащ емоциите си, домакинът закачил портрета над огнището, отмествайки картини, струващи милиони долари. След като свършил, бащата седнал на стола и прекарал Рождество съзерцаващ подаръка, който получил.

Портретът на неговия син скоро станал най-ценното му притежание, далеч надхвърлящo интереса му към картини, за които мечтаели световните музеи.

На следващата пролет бащата починал и тъй като нямал друг наследник, цялата колекция била обявена на търг. Съгласно волята на бащата, всички картини трябвало да бъдат продадени на Рождество – деня когато той получил своя подарък.

Денят скоро настъпил и колекционери от цял свят се събрали, за да наддават за някои от най-впечатляващите картини на света.

Търгът започнал с картина, която не била в списъка с желания на нито един колекционер. Това бил портретът на сина на починалия. Водещият търга поискал първоначално предложение, но залата останала тиха. „Кой ще открие наддаването с $100?“ Никой не отговорил.

Накрая съседът на бащата предложил $10. „Това е всичко, което имам. Познавах сина, затова искам да я имам.“ Тъй като никой не предложил повече, човекът получил картината.

Когато всички зачакали следващите картини, търгът бил обявен за закрит. Не вярващи на ушите си, хората в залата започнали да викат и да искат обяснение. Тогава водещият казал: „Когато обявих търга, имаше клауза в завещанието, която не можех да разкрия досега. По желание на починалия се продава само портрета на сина му. Който вземе него, получава всичко.“

Посланието на Рождество е същото. Поради любовта на Бащата, който вземе Сина, получава всичко. Ще Го вземеш ли на това Рождество?

На Рождество ти си поканен на Рожден ден. Това е рожденият ден на Исус. Но на своя рожден ден Той е този, който иска да ти даде подарък. Той иска да ти подари Себе Си. Ще го вземеш ли?

Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна 

18.12.2016 г.