Излез от град Грях

 /Как да се върнем при Господа/

проповед

В началото искам да ви попитам, имало ли е време, когато си бил ревностен за Господа, но постепенно си охладнял за вярата? Когато си чел много повече Библията и си се молил повече? Бил си активен в служение, но вече не си? Идваш на църква, но вече я няма тази първоначална ревност?

Ако е така, то най-вероятно ти не си отпаднал от вярата, но си охладнял.  Духовното разложение е постепенен процес, не е като някой да те полее със студена вода през горещ летен ден. Дяволът е хитър, тактиката му е да те отдалечи от Бога постепенно.

Днес ще видим как ако това се отнася за нас, можем да се покаем и да се върнем до това блажено състояние, в което някога сме били.

Днес завършваме нашата поредица „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Давид вече беше помазан от Самуил за цар, но все още не беше се възкачил на трона. Все още трябваше да бяга от Саул. По-миналият път видяхме как Давид за малко да си отмъсти на стиснатия Навал, но благодарение на бързата намеса на съобразителната Авигея, той не оцапа ръцете си с кръв. А миналия път помощта на Брентън разгледахме и 28 глава на 1 Царе и видяхме как можем да сме покорни на Бога с цяло сърце.

Междувременно, без да се допита до Господа, Давид реши да избяга при филистимците, надявайки се че Саул ще престане да го търси там (1 Царе 27:1). Живееше в Сиклаг, филистимският цар Анхус го хареса и му се доверяваше.

След това филистимците се приготвиха за бой срещу Израел. Давид също се присъедини с мъжете си към филистимската армия, но филистимските началници му нямаха доверие, затова Анхус трябваше да го отпрати обратно.

Давид и неговите мъже тръгнаха обратно към Сиклаг, без да подозират какво е станало по време на тяхното отсъствие.

Много интересен е фактът, че по време на престоя му при филистимците, Давид не пише нито един псалм. Това е показателно – когато правиш компромис с вярата си, Бог не е пръв приоритет за теб.

Нека прочетем

1 Царе 30:1-6а „И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли. А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат. Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си.”

Всичко това се случи заради Давид. Давид потърси убежище при филистимците. После заповяда изтребването на всички и плячкосваше села чак до Египет, а лъжеше цар Анхус, че напада Израел.

Нищо чудно, че хората му бяха гневни. Филистимците го бяха отхвърлили. Амаликчаните бяха плячкосали града му. Той беше отговорен за всичко това. Цели 16 месеца бе живял във вражеска територия, но следваше своя разум. Беше се отдалечил от Бог.

Докато гледаше руините на Сиклаг, Давид осъзна тази болезнена истина. А тя е, че рано или късно Бог ще ни накара да отговаряме за нашето непокорство. Не можем да се измъкнем невредими от греха.

Давид трябваше да вземе решение дали да продължава да бяга от Бога и да правим компромиси с вярата си, или да се върне при Бога. Давид беше виновен за случилото се, но то беше същевременно израз на строгата Божия любов.

В тази 30-та глава виждаме три важни неща, които Давид направи, за да се върне при своя Бог. Ще ги разгледаме едно по едно, защото те са приложими за всеки християнин, който иска да се върне при първоначалната си ревност.

Първо нещо, което Давид направи, беше да си припомни Божията любов.

Припомни си Божията любов

Нека прочетем отново

1 Царе 30:6, но този път докрая: „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.“

В момент на най-голяма криза, Давид се укрепи в Господа.

Какво правиш, когато си достигнал дъното и няма никой, който да ти помогне? Как се укрепяваш в Господа?

Можеш да направиш това, като си спомниш кой е Бог, като си припомниш Божиите обещания и размишляваш върху Божията вярност в твоя живот.

Сега, когато бе загубил всичко, жените си, приятелите си, имота си, Давид се обърна към Този, когото не можеха да Му отнемат. Дори да загубиш всичко, ти си богат, защото имаш Бог! И обратно, колкото и богат да си, ако не познаваш Бога, ти си беден!

Както казват, не можеш да разбереш, че всичко от което се нуждаеш е Исус, докато Исус не стане всичко, което имаш. Когато нямаме към кого да се обърнем, разбираме че Бог е достатъчен, за да удовлетвори всичките ни нужди.

В своята милост, Бог допуска изпитания в живота ни, за да можем да се обърнем с цяло сърце към Него. Нидерландската авторка Кори Тен Бум, която е лежала в концлагер през ВСВ, казва: „Ние вярваме, че Бог е добър, но нашето разбиране за Неговата доброта е много повърхностно. Често съм чувала хората да казват, „Колко добър е Бог! Молихме се да не вали за църковния ни пикник и виж какво прекрасно време имаме! Да, Бог е добър когато изпраща благоприятно време. Но Бог е добър и когато позволи сестра ми Бетси да умре от глад пред очите ми в германския концлагер.“

Точно когато сме в беда се доказва нашата вяра. Когато всичко се сгромолясва около нас, ние имаме на наше разположение Бог – нещо, което светът не разбира. Невярващите могат да пренебрегват вярата ни, когато всичко е наред, но нямат отговор за това как може един християнин да свети в мрака във време на лична трагедия.

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той смирено потърси помощ от Бога.

Потърси помощ от Бога

След като си си припомнил кой е Бог, време е да потърсиш Неговата помощ.

1 Царе 30:8 „И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко.“

Бог отговори утвърдително чрез жребий, при който първосвещеника използва двата камъка урим и тумим на ефода (нагръдника).

Някой ще каже, днес ние не разполагаме с урим и тумим. Как да разбера каква е Божията конкретна воля за определени неща в моя живот? Бог може да ти даде отговор по различен начин – първо, чрез Словото си. Бог няма да ви насочи към нещо, което противоречи на Неговото слово. Често получаваме отговор, докато четем Библията, и определен стих „оживява“ или става изключително приложим към вашата ситуация.

Само недейте да четете Библията като онзи, който се помолил Бог да му говори чрез Словото, отворил на произволна страница и там прочел „Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Но този стих не му харесал и след това отново отворил на друга страница и прочел, „Иди и ти направи така. (Лука 10:37)“

Освен чрез  Библията, можем да получим потвърждение чрез Святия Дух, който дава мир относно даден избор, чрез отворени или затворени врати, чрез мъдър съвет от зрял християнин, чрез сънища… или комбинация от някои от тези. Но днес няма да отделяме много време на този въпрос.

По-важното тук е, че след 16 месеца живот при филистимците, най-накрая Давид престана да уповава на своя ум и сила, смири се и извика към Бога за помощ. Той се покая и веднага потърси Господа.

Не е лесно да се смириш, да си признаеш, че си сгрешил и да се покаеш. Но когато го направим, Господ ни посреща както бащата посрещна блудния си син, и ни дава много повече, отколкото сме искали.

Давид получи потвърждение да преследва амаликчаните, взе 400 от мъжете, откри неприятелската армия, изненада ги и спечели победа.

 „Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени… Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях.“ (ст. 18)

Бог е Бог на благодатта! Поради греха си Давид изгуби всичко, но поради благодатта си Бог го възстанови!

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той потърси помощ от Бога и спечели победа. И трето, Давид възстанови прекъснатите си взаимоотношения.

Възстанови прекъснатите си взаимоотношения

Повече от година Давид бе далеко от своите приятели в Израел. Давид разбираше, че трябва да направи нещо за тези, на които беше обърнал гръб, докато беше при филистимците. Как го направи?

1 Царе 30:26 „А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.“

Той изпрати дарове от плячката на старейшините на Юда. Сякаш искаше да им каже, „Край на живота ми във вражеска територия. Връщам се у дома – нека този дар бъде доказателство за моите думи.“

Част от истинското покаяние е да осъзнаем, че сме наранили хора около нас и да направим каквото можем, за да възстановим взаимоотношенията си. Може това да означава да се обадиш по телефона или да отидеш при човека, за да си поискаш прошка. За възстановяването на взаимоотношения е нужно време и усилия от двете страни.

Ако си се отдалечил от Господа, ако си съгрешил срещу Него и срещу твой брат или сестра, не отлагай покаянието.  

В Родопите има няколко изолирани села, които се свързват с останалия свят чрез един-единствен път. Това ги прави труднодостъпни. По един път се стига до селото и по същия път трябва да се излезе от него. По същия начин, ако искаш да се върнеш при Бога, трябва да се обърнеш на 180 градуса и да се върнеш по пътя, по който си дошъл при Него. Това включва да си вземеш прошка от хората, които си пренебрегнал или срещу които си съгрешил по пътя.

Заключение

Днес разгледахме един епизод от живота на Давид, който започна с трагично събитие – отвличането на семействата на Давид и неговите мъже и плячкосването на техния град. Но тази трагедия бе израз на твърдата Божията любов. В резултат на нея, Давид си спомни за Божията любов, покая се, върна се при Бога и потърси помощ от Него.

Подобно на Давид, ние може да се отдалечим от Бога и да заживеем в град Грях. Това става неусетно.

Може да идваш на църква, но да не чувстваш радост и да нямаш желание да четеш Словото. Може дори да си престанал да ходиш на църква и да си се върнал към някои от предишните си грехове. Ако е така, тогава припомни си Божията любов. Покай се, смири се и потърси помощ от Бога. Не отлагай. Всеки отложен ден без покаяние ще прибавя нужда от още покаяние!

Обърни се кръгом и излез от град Грях. Извикай към Бога като Давид и възстанови взаимоотношенията си с всички, които си наранил по пътя.

Знаете ли как римляните наказвали понякога пленниците? Виргилий разказва, че те завързвали за тях лице в лице и ръка за ръка мъртвец, за да ходят с него, докато зловонието разрушавало живота на живия човек. Той постепенно умирал.

Без Христос ние сме приковани за мъртъв труп – нашата греховност. Само покаянието ни освобождава от сигурна смърт, защото животът и смъртта не могат да съществуват едновременно вечно.

Един човек се покаял на старини и тогава направил нещо неочаквано – признал си, че когато бил на 19 г. участвал в банков обир. Делото отдавна било прекратено поради давност. Но той настоял да възстанови откраднатата сума.

Това е истинско покаяние!

____________________

15.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Поданикът на Божието царство (Матей 5:1-12)

/проповед/

Двама приятели се срещнали. Единият изглеждал отчаян, aха-аха да заплаче. Приятелят му попитал: „Какво става с теб, стари приятелю, защо си така посърнал?“ Човекът казал: „Ами преди три седмици чичо ми почина и ми остави четиридесет хиляди долара.“

„Това са много пари.“

— Но виждате ли, преди две седмици един братовчед, когото дори не познавах, почина и ми остави осемдесет и пет хиляди долара, безвъзмездно и безвъзмездно.

„Това звучи като огромно благословение.“

„Ти не разбираш!“ – прекъсна го той. „Миналата седмица пралеля ми почина. Наследих почти четвърт милион от нея.

Сега приятелят на мъжа бил наистина объркан. — Тогава защо изглеждаш толкова мрачен?

„Тази седмица – нищо!“

И днес ще говорим за блажените хора, но в малко по-различен смисъл!

Знаем, че Исус е изнесъл Проповедта на планината край пътя, който опасва Галилейското езеро. В северозападната част на езерото се намира един хълм, висок стотина метра, наречен „Хълм на блаженствата“. Смята се, че точно там Исус е изнесал тази своя най-знаменита проповед. Наречена е Проповедта на планината – според някои не толкова заради надморската височина на мястото, а заради величието на нейното съдържание.

В 111 стиха Исус изрича това, което наричат „Манифест на Царството“. Започва с блаженствата и след това продължава с радикално послание за заветни взаимоотношения с един любящ Бог.

Посланието на цялата Проповед, но особено на блаженствата преобръща с главата надолу доминиращата философия на света. Днешната култура ни казва, че блажени са гордите. Исус каза, „Блажени бедните по дух.“ Културата казва, „Блажени са безмилостните.“ Исус каза, „Блажени милостивите“. Културата казва, „Блажени са нечестните.“ Исус каза, „Блажени чистите по сърце“. Културата казва, „Блажени са тези, които се бият.“ Исус каза, „Блажени миротворците.“ Културата казва, „Блажени са гонещите.“ Исус каза, „Блажени гонените.“

Днес ние имаме огромна нужда да прегърнем това радикално учение на дърводелеца от първи век, ако искаме да имаме променено сърце.

Думата „блаженство“ е синоним на думата благословение и означава „чувство или състояние на върховно благословение.“

Според християнския автор Макс Лукадо блаженство е „свещена радост, това което Бог би правил в най-смелите ти мечти. Това са добри вести, влизащи през задната врата на сърцето ти. Това е онова, за което винаги си мечтаел, но никога не си очаквал. Това е сбъдването на онова, което е твърде хубаво, за да е истина. Това е да имаш Бог за твой най-голям фен и твой най-голям приятел. То е свещено, защото само Бог може да ти го дари. То е радост, която те кара да тръпнеш.“

Именно тази свещена радост Исус обеща в Проповедта на планината. Тези 8 качества, за които говори Исус в блаженствата, са Христовата препоръка какъв трябва да бъде всеки християнин. Те обрисуват идеала за всеки поданик на Божието царство. Може да се каже, че блаженствата представляват процеса, чрез който Бог води всеки вярващ да преживее нов живот в Христос.

Кои са стъпките в този процес на обновление?

1.     Осъзнай духовното си състояние.

Матей 5:3 „Блажени нищите по дух, защото е тяхно царството небесно.

Първо, ние трябва да разберем в какво състояние се намираме. Исус обеща небесното царство на тези, които са нищи по дух. Материалната бедност, казват, не е порок, но тя не е и добродетел. (Нито пък богатството може да ни осигури вход в Божието Царство.) Но духовната бедност, за която тук става въпрос, означава нещо друго.          

Да си нищ по дух означава по думите на Джон Стот, „да признаеш пред Бога своята духовна бедност, дори своя духовен банкрут.“ Да имаш съкрушен и смирен дух, защото разбираш, че всички сме грешници и се намираме под свещения гняв на Бога.

Нямаме какво да предложим, нямаме какво да защитаваме, нямаме с какво да купим Божието благоволение. Можем единствено като бирника в притчата на Исус да извикаме, „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

Само на такива се дава Божието царство. Божието спасение е незаслужен дар, затова той трябва да се приеме със смирение. Както казва Спърджън, „Начинът да се издигнем до Царството е да се снижим в самите себе си.“ Да осъзнаем, че стоим пред святия Бог.

Трима младежи влезли в катедралата Нотр Дам. Двамата казали на другия, че не може да си направи майтап със свещеника, като влезе в изповедалнята и си измисли нещо. Той приел предизвикателството и влязал, но свещеникът разбрал, че го лъже. Затова му казал за наказание да отиде при разпятието, да погледне в очите статуята на Исус и да каже три пъти „Не ме интересува какво си направил за мен.“ Младежът отишъл със смях, казал го веднъж, казал го втори път, но на третия път не можал… Осъзнал, че е грешник, застанал пред святия Бог. Върнал се в изповедалнята и се изповядал искрено на свещеника. След това повярвал и станал свещеник, а после и архиепископ на Париж.

Първо, осъзнай какво е духовното ти състояние. Второ…

2.     Покай се за греховете си.

Матей 5:4 „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

След като си се осъзнал в какво духовно състояние се намираш, идва ред на покаянието. Както ни се струва странно нисшия по дух да преживее тази свещена радост, така и изглежда парадоксално скръбта да поражда радост. Как може скърбящите да са благословени?

Тук Христос няма предвид скръб по близък човек, а скръбта на покаянието. Това е скръб поради загубата на твоята невинност и праведност. Исус плака поради греховете на другите и последствията от осъждението и смъртта. Но не само чуждите грехове трябва да предизвикват сълзи у нас, но и нашите собствени грехове. Павел каза, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Римляни 7:24)

Когато скърбиш така за своята греховност, ще бъдеш утешен само когато получиш прошката на Бога. Но не е достатъчно просто да скърбим за нашата греховност, нужно е и покаяние.

Покаянието не е съжаление за нещо, което си направил. Покаяние е да спреш да го правиш. Да спреш да грешиш. Искрената скръб по нашия духовен банкрут предизвиква Божията прошка, която очиства сърцата ни и възстановява взаимоотношенията ни с нашия небесен Отец.

Исус казва, че не дойде да осъди света, но да даде живот. Когато ние скърбим по греха и се покаем искрено за него, тогава Бог ни дава благодат и ни възстановява.

3.     Приличай на Спасителя.

Бог ни разкрива нашия грях. „Божията благост е назначена да те води към покаяние.“ (Римляни 2:4)

След като се новородим и Бог ни осинови в Своето семейство, Той продължава да работи в нас, за да ни трансформира в зрели последователи на Христос. Това не е външна промяна като в тв програмите от сорта „Преобразяване на дома“, а вътрешна промяна на сърцето и ума.

Хората се стремят да намерят щастие в материалните неща. Купуват си кола и се снимат до нея, за да се похвалят във фейсбук. Купуват си нови дрехи, нови джаджи.

През 5 в. един човек на име Арений решил да живее свят живот. Той напуснал разкоша на египетското общество и станал отшелник в пустинята. Но винаги, когато посещавал великия град Александрия, се отбивал да се разходи през нейните базари. Когато го попитали защо, той обяснил, че сърцето му се радва при гледката на всички неща, от които не се нуждае.

Истинското блаженство, свещената радост не зависи от материалните неща или обстоятелствата, а ни е обещана в блаженствата.

Нека сега разгледаме последните 6 блаженства в две групи по три.

Матей 5:5-7 „Блажени кротките, … които гладуват и жадуват за правдата…милостивите.“

Тези три не звучат много привлекателно. Да си кротък, да гладуваш и да си милостив не ти идва отвътре. Въпреки това, наградата от тях е страхотна!

Какво е кротост? Това не е слабост. Сам Исус се нарече „кротък и смирен на сърце“ (Матей 11:29). Според д-р Лойд-Джоунс кротост е „смирено и нежно отношение към другите, което се определя от правилната ни преценка за нас самите.“

Много по-лесно е да се признаем за грешници пред Бога, но колко по-трудно е да позволим на други да казват за нас, че сме грешни! Ние инстиктивно реагираме срещу това. Пак по думите на Лойд-Джоунс, „кроткостта е верен възглед за самите нас, който води до уважение към другите.“

За света кротостта води до загуби, но Исус обеща голямо наследство – кротките ще наследят земята. Както каза ап. Павел, ние християните често сме „като сиромаси, но обогатяващи мнозина; като че нищо нямаме, но притежаващи всичко.“ (2 Коринтяни 6:10)

Какво означава на практика да имаме кротост? Например, когато ни обиждат, да не се обиждаме за наранената си гордост и да не си го връщаме. Означава също да благодарим на Бога във всяко обстоятелство, като възможност да Му се покорим. Кротостта би била слабост, ако се предаваме на греха. Но ако тя е мотивирана от благочестие, тя е сила.

По-нататък, тези които гладуват и жадуват за правдата са хора, чийто главен стремеж не е материален, а духовен. Които търсят първо Божието царство и Божията правда. Какво означава да търсиш Божията правда?

Първо, да търсиш оправдание, правилни взаимоотношения с Бога. Второ, да имаш характер и поведение, които са праведни и угодни на Бога. Но това не е всичко.

Библейската правда е нещо повече. Християните сме призовани да гладуваме за правда в цялото общество – да се стремим и да работим за освобождение от потисничество, за граждански права, за справедливост в съда, за почтеност в бизнеса, дома и навсякъде другаде.

Ще кажеш, какво мога да направя аз в тази корумпирана страна! Ти не можеш, но Бог в тебе може!

Както казва Лутер, „Заповедта, която ви е дадена, не е да допълзите до някой ъгъл или в пустинята, а да избягате оттам, ако сте били там, и да предоставите ръцете, нозете и цялото си тяло, и да задействате всичко, което имате и можете да направите.“

Гладуваш ли за правда?

Може би няма по-голяма тайна за напредъка в християнския живот от един здрав, духовен апетит. И ако виждаме бавен напредък в нашия християнски живот, дали причината не е, че имаме притъпен апетит? Както казва Стот, „не е достатъчно да скърбим за минал грях; трябва да гладуваме и за бъдещата правда.“ И ако гладуваме, Исус ни обещава, че ще се наситим!

По-нататък, милостта е състрадание към хората, намиращи се в нужда. Милост е да не получим нещо, което заслужаваме. Благодат е да получим нещо, което не заслужаваме. Милостта води до облекчение, а благодатта до прошка.

Исус постоянно проявяваше състрадание. Бог е милостив и проявява милост винаги. И Той иска и ние, гражданите на Неговото царство да проявяваме милост.

Веднъж една майка се обърнала към Наполеон с молба да помилва сина ѝ. Императорът отговорил, че младежът е извършил престъпление два пъти и справедливостта изисква смърт. „Но аз не търся справедливост“, обяснила майката. — Аз моля за милост. "Но вашият син не заслужава милост", отговори Наполеон.

— Господине — извикала жената, — нямаше да е милост, ако я заслужаваше, а милостта е всичко, за което моля.

— Добре тогава — казал императорът, — ще се смиля. И той пощадил сина на жената.

Последните три характеристики са чистите по сърце, миротворците и гонените. И трите описват характера и служението на Исус Христос. И Бог обещава специално благословение за тези, които демонстрират христоподобие.

Когато говори за чистота на сърцето, Исус има предвид не спазване на церемониална чистота, а вътрешна и нраствена чистота.

Давид каза, „Сърце чисто сътвори в мене, Боже“ (Псалм 24:3,4)

Идеята тук е свързана с искреността. Когато един човек има чисто сърце, в неговите взаимоотношения с Бога и човека няма фалш. Такъв човек е напълно искрен. Неговите мисли и мотиви са чисти, без примеси на нещо низко или недостойно. Лицемерието и измамата му са противни. У него няма притворство и коварство.

Имаш ли такъв открит живот? Или се изкушаваш да слагаш маска и да играеш роли според случая? Това е изключително важно, защото само чистите по сърце ще видят Бога, ще видят славата Му в отвъдния живот. Защо ли? Защото само те могат да издържат на ослепителната Му светлина, от която всяка тъмнина на измама ще изчезне.

Ако имаме чистота на сърцето, тогава ние ще бъдем и миротворци (ст. 9). Откровеността е съществена за помирението. Според това блаженство всеки християнин трябва да бъде миротворец в обществото и в църквата.

Исус щеше да каже по-късно, че не е дошъл да донесе мир на земята, а нож. Конфликтът относно вярата дори в семействата ни понякога е неизбежен. Но тук става въпрос за това, че самите ние не бива никога да ставаме причина за конфликти. Исус иска ние да търсим мира и да се стремим, доколкото зависи от нас, да живеем в мир с всичките човеци (Римляни 12:18).

Бог е авторът на мира. Христос дойде, за да създаде в Себе Си от двата (юдеина и езичника) един нов човек и така да установи мир (Ефесяни 2:15). Ние трябва да бъдем миротворци, но най-вече, трябва да се стремим да примиряваме хората с Бога. С други думи, трябва да бъдем благовестители.

Наскоро срещнах една възрастна жена от нашия вход пред блока. Бързах, но усетих, че тя иска да си поговори с някого. Поздрави ме за новата година, аз поздравих нея и от дума на дума, ме попита какво мисля за прераждането.

Споделих библейската позиция, че Библията отхвърля такава възможност и след това казах: Нужно е да вярваме в смъртта и възкресението на Исус Христос. И след като сме повярвали, да четем Библията, да се молим и да живеем според написаното в нея. Тя приемаше, слава на Бога. Но има други, които не приемат и отхвърлят благата вест.

Затова не е странно, че Исус преминава от миротворство към гонения. Следващото блаженство е

Матей 5:10,12 „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно… радвайте се и веселете се, защото голяма е награда ви на небесата.“

Колкото и усилено да се опитваме да постигнем мир с някои хора, те отказват да живеят в мир с нас. Понякога дори започват да ни клеветят заради вярата ни. Гонението е сблъсък между две ценностни системи. И как искаше Исус да реагират учениците Му?

Матей 5:12 „радвайте се и веселете се!“

Не отмъщавайте, не оплаквайте се, а радвайте се. Защо?

Матей 5:12 „… защото голяма е наградата ви на небесата.“

Може да изгубиш всичко на земята, но ще наследиш всичко на небето – не като награда за твоите заслуги, а като незаслужена награда.

Всъщност, гонението е свидетелство за християнска автентичност, защото „така гониха пророците, които бяха преди вас“ (ст. 12).

Но главната причина, поради която трябва да се радваме е, защото страдаме заради Исус, заради нашата вярност на Христос. Както казва един богослов, „раните и ударите са медали за чест.“ Това е двойно блаженство, съдържа се в цели три стиха.

Всеки християнин трябва да бъде миротворец и всеки трябва да очаква противопоставяне. Християните винаги са били недолюбвани и гонени, затова това не бива да ни изненадва. По-скоро трябва да се изненадваме, ако при нарастване на антихристиянските настроения в обществото няма гонения.

Заключение

Блаженствата рисуват един подробен портрет на Христовия ученик и процеса, през който преминаваме, за да преживеем новия живот в Христос. Най-напред е нужно един човек да застане на колене, да признае духовната си бедност пред Бога и да скърби за греха си.

Когато го направи, това го прави смирен, кара го да гладува и да жадува за правда и да израства в благодат. Той вече не може да остане безразличен за болката на хората, проявява милост към страдащите. Той е открит и се опитва да бъде миротворец. И вместо благодарност, той ще среща съпротива и ще бъде гонен. Такъв е човекът, който е блажен и има Божието одобрение. Такъв е поданикът на Божието Царство.

Молитва.

 

Истинското покаяниe (Неемия 9)

/проповед/

Увод

Кой е Бог за теб? За непросветените Той е просто сила.  Някои си го представят като дух във вълшебната лампа на Аладин. При всяко щракане на пръстите той се явява и изпълнява желанието ни.

А за нас? Какво е Бог за нас, вярващите? Дали и ние не сме „опитомили“ Бога според собствените си разбирания? Както пише един християнски автор, „За Църквата Бог е станал доста незначителен и тривиален. Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен.“

Сякаш сме си направили едно малко богче, което да прави това, което му кажем. Ние не благоговеем толкова, колкото би трябвало, пред Неговото величие. Величаем Го с устни за Неговата мощ, но не я използваме в живота си. Вземаме за даденост благодатта Му и тя вече не ни удивлява.

Сякаш искаме не толкова Отец на небесата, колкото един добричък дядо в небето, който иска всички да са щастливи и да се забавляват. Но това съвсем не е библейската представа за Бога.

 Когато стигаме до Неемия 9, виждаме едни съвсем различни хора. Както видяхме, изграждането на стената не беше единственото чудо в тази книга. В гл. 8 Ездра прочете и разтълкува Божия закон на народа, който беше застанал прав, и след това празнуваха празника шатроразпъване.

И в гл. 9 те събраха шатрите и се събраха за пост, изповядаха греховете си и се поклониха благоговеейки пред Бога, Неговите чудни дела в историята и удивителната Му благодат въпреки техните грехове.

Нека и ние сега се изправим, за да се помолим за Божието слово.

Молитва.

В християнския живот скръбта и радостта трябва винаги да присъстват. Ние не сме създадени, за да скърбим за греха, Бог иска да се радваме в Неговото спасение. Но пътят към истинското ликуване води през долината на скръбта за греха.

В Неемия 9 виждаме как хората навлязоха в долината на скръбта за греха и това беше угодно на Бога. Днес искам да говоря за природата на истинското покаяние. Ще видим, че истинското покаяние е предизвикано от Словото и Божието дело, истинското покаяние скърби за греха и признава ужасните последствия от него и трето, истинското покаяние изцяло уповава на Божията благодат.

1.      Истинското покаяние се основава на Словото и Божието дело.

В 8 глава, след като стената се съгради, Неемия се фокусира на Божието слово:

Неемия 8:8 „Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.“

И след като хората чуха Божието слово, в 9 глава виждаме техния отклик. Ние не можем да познаем Бога и да разберем Неговия характер, нито да вникнем в дълбините на нашия грях, както го направиха людете в Неемия, ако Божието слово не заработи в ума ни и Божият Дух не предизвика сърцата ни към промяна.

Затова е нужно всеки ден да четем Словото.  Четенето на Библията е като миенето на зъбите. Знаем, че трябва да го правим всеки ден, но някои хора започват чак когато ги заболи и получат духовен кариес.

Не можеш да кажеш, вече съм си мил зъбите 500 пъти, нямам нужда да го правя отново. По същия начин не казвай, чел съм Библията вече 2-3 пъти, нямам нужда да я чета отново. Тя е, която почиства боклука в ума ти и ти помага да видиш греха си и да осъзнаеш, че имаш нужда от промяна.

Хората тук ясно разбраха, че са съгрешили срещу Бога, защото чуха Неговия закон и се огледаха в огледалото на Словото.

И когато това стана, откликнаха с искрена скръб за греховете си. И четем в

 Неемия 9:1 „След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.“

Постът не е приятно преживяване. Бог ни е направил така, че да изпитваме глад и жажда, и когато те не са задоволени, изпитваме болка!

Неемия казва, че хората постеха, облечени с вретища. Вретището беше дреха, направена от козя козина. Тя е много груба и при търкане силно възпалява кожата. Измъчваният от глад човек сядал на земята, облечен в тази ужасно груба дреха, вземал в шепа пепел и пръст от земята, и поръсвал главата си. Не е много забавно, нали?

Изповедта не беше нещо мимолетно и лековато. Те се изповядваха, признавайки своя грях и фактът, че грехът ги владее и че са се провалили пред святия Бог. Когато Исая видя видението със святия Бог със серафимите, които Му се покланяха, той възкликна: „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).

В Лука 5 гл., когато Петър срещна Исус, се засрами от своята грешна природа в присъствието на Бог, дошъл в плът на земята.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, „Как аз откликвам и осъзнавам ли сериозността на собствения си грях?

Израелтяните имаха традиция да показват, че са разбрали сериозността на греха си, като носят това неудобно облекло, като си посипят главата с пепел и като постят. Аз не ви карам да правим всички тези неща, но когато вникнем в сериозността на нашия грях и осъзнаем колко свят е Бог, не можем да гледаме на греха като на нещо тривиално.

2.      Истинското покаяние се изправя срещу грозната истина на греха.

Неемия 9:2 „Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.“

В книгата си „Изповеди“ Св. Августин Блажени пише как като младеж той водил един доста аморален живот. Бил професор по реторика в Милано. От майка си той знаел за Бога, но не бързал да се покае за греховете си. Молил се с тази молитва: „Господи, направи ме добър, но не още.“ По-късно тя преминала в молитвата „Господи, направи ме добър, но не напълно.“ Накрая, когато се покаял с цялото си сърце пред Бога, молитвата станал: „Господи, направи ме добър.“ (точка)

 Когато четем молитвата, която съставлява голяма част от тази 9-та глава, виждаме че те не гледаха лековато на греха. Те дори се идентифицираха със своите бащи и с техните грехове, които самите те не бяха извършили. Те направиха това поради две причини.

Първо, те искаха да признаят пред Бога, че онова което те бяха направили беше грешно. Например, аз не съм лично отговорен за избиването и насилственото покръстване на турци от българите в Тракия през Първата световна война.

Но това не ми пречи категорично да заявя, че това са ужасни грехове (макар и извършвани като отмъщение на подобни зверства на турците) и че ксенофобията и расизмът трябва да се отхвърлят и заклеймят.

Второ, което е може би още по-важно: израелтяните признаваха, че в тях има същата склонност да вършат зло. Макар и аз да не съм избивал хора, аз съм убивал с думи, аз съм подронвал достойнството на хора. Мога да се идентифицирам с опасността да смятам другите за по-малко достойни от мен.

Мога да разбера страха от различните от нас. Не ми е трудно да си представя как и аз бих могъл да оценявам другите по външния вид. И ако си сложиш ръката на сърцето, и ти ще можеш да се идентифицираш с това.

С тази молитва израелтяните искат да се очистят от своите грехове и от греховете на тези преди тях. Те изповядват своята арогантност, инат, гордост, неблагодарност, богохулство, идолопоклонство, беззаконие, убиването на пророците... Беше дошлo време за съграждане и възстановяване – не само на стената, но и на връзката между Бог и хората.

Обърнете внимание, че те не казват просто „Прости ни за всичко, което сме вършили.“ „Прости ни дълговете“. Някой ще каже, не ни ли заповяда Исус точно така да се молим, „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“?

Да, но това което Той ни даде беше модел на молитва, в който изповедта е съществена част от молитвата. Той нямаше предвид да не мислим върху дълбочината и сериозността на греха.

Навремето имаше една песен на „Тake That”, в която се казваше, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам да се върнеш при мен.“

Това е ужасно послание. С други думи, няма значение какво съм казал и направил, важното е да сме пак заедно. Понякога ние също отиваме към Бога с такова разбиране. Не искаме да се изправим срещу реалността на грознотата на греха си. Не се замисляме как той наранява святия Бог и как ни унищожава отвътре, за това че не сме човекът, за който ни мислят.

Искаме да пропуснем тази част. Извиняваме се пред Бога с думите, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам Твоето присъствие да се върне при мене.“ Не, истинското покаяние се изправя пред грозната истина. То има смелостта да я погледне в очите и да я изрече с точното ѝ име.

И когато го направим, ние признаваме, че не заслужаваме нищо добро от Бога. Не можеш да четеш тези редове, в които се говори за непрекъснатите провали на Израил и непрекъснатата прошка и благодат от Бога, без да се удивяваш как е възможно това! Защото Той е толкова различен от мен и теб! Той винаги е готов да даде благодат на тези, които не я заслужават.

3.      Истинското покаяние познава Божия характер и гледа към Божията благодат.

В тази молитва, с която левитите водят народа, виждаме как те славят Бога за това Кой е Той, за Неговата същност и характер.

Неемия 9:5 „После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.“

Те благославят Божието славно име, след което започват да прославят Бога за Неговите божествени атрибути. В ст. 7-8 Бог е разкрит като суверенен. Бог е Този, който ни избира, както е избрал Аврам, който работи в историята, за да извърши Своите цели.

В ст. 9-10 Бог е Този, който откликва на нашите викове за помощ. Той е справедлив – въздава на хората за техните постъпки и така принася слава на Своето име.

В ст. 11-12 виждаме Бог като Един, който снабдява своите деца от Своето богатство в слава, води ги и ги защитава. В ст. 13-15 виждаме, че Бог благоволява да разговаря с нас, че е загрижен за нашето благоденствие и че установява насоки и граници, в които да живеем така, че да Му принасяме слава.

И накрая, от 16-31 стих са изредени греховете на Израил в историята и как Бог в милостта си винаги ги възстановява. Тук са застъпени темите за нашия грях и Божия характер. В тези стихове Бог е описан като прощаващ, милостив, жалостив, дълготърпелив, многомилостив, милосърден, като даващ водителство, снабдител (както на материалните им нужди, така и на земя, която подготвя за тях).

 Гръцкият философ от 6 в.пр.Хр. Ксенофан се оплакал от неморалността на гръцките богове, като посочил че Омир приписал на боговете „всичко, което е срамно и безобразно сред хората“: те крадат, прелюбодействат и се мамят един друг.“ Не е чудно тогава, че Павел открива по време на своите мисионерски пътувания, че много езичници са се обърнали към юдеизма. Те видели, че Богът на юдеите превъзхожда във всичко техните стари богове.“

Бог е добър и любящ Бог. Това казват в молитвата си израелтяните. Дори когато ги предава в ръцете на угнетителите им, Той го прави, за да ги дисциплинира. Защото “Господ наказва този, когото обича“ (Евреи 12:6)

Той откликва на техните викове за помощ и накрая, изпраща избавители, за да ги отърве от техните угнетители. Той прави това много пъти, което ни води към основното послание в тази част, а именно, че истинското покаяние протяга ръце към удивителната Божия благодат. В своето покаяние израелтяните казваха: ние се провалихме тотално, но в благодатта си Ти ни прости и ни възстанови.

 В Своята благодат Бог ни прощава винаги, когато отидем с искрено покаяние при Него. За него няма безнадежден случай, няма невъзможна кауза. Затова благодатта е толкова удивителна.

Тя може да срещне жена, хваната в самото прелюбодейство (като в тази картина на Никола Пусен) и заслужаваща презрението на цялата общност и смърт, да я погледне в очите и да каже: „Не те осъждам“ (Йоан 8:11).

Тя може да срещне една жена при кладенеца – жена с минало и лоша репутация и да ѝ предложи всичко, за което някога е мечтала – вода, която задоволява най-голямата ѝ жажда.

Хората на Ерусалим познаваха своята превратна история, но знаеха също как Божията благодат се беше изливала върху техния народ, за да ги възстановява и изцелява. И знаете ли още какво тази непонятна, неповторима и удивителна благодат може да направи?

Тя може да достигне човек, който е провалил напълно живота си и да каже, „Елате всички, които сте отрудени и обременени, и ще ви дам почивка“.

Тя може да вземе блудния син в ръцете си и да каже, „докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“

Тя може да погледне на теб и мен, които сме давали обещания на Бога и сме ги нарушавали, и сме се държали така, сякаш не сме Божии деца, и да ни предложи прошка отново!

Удивителна благодат, по-велика от всеки мой грях, как мога да я опиша? Тя отнема моя товар, тя освобождава духа ми. Тя бе изляна на Голгота, където бе пролята кръвта на Агнеца. Той изостави Своя трон и проля кръвта си за човеците. Вторият Адам умря, за да може първият Адам да живее. Удивителна благодат. Бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега виждам!

Но трябва да кажем още нещо. Благодатта е безплатна, но тя не е евтина. Тя струва на Исус всичко и ни призовава към жертвоготовна любов. Спасението е хем безплатно, хем много скъпо. Същият Исус, който каза на разбойника на кръста, че след малко ще го види в рая, каза на тези, които искат да го следват, да пресметнат цената. Същият Исус, който каза на жената, че не я осъжда, също ѝ каза, „иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

В ст. 2 хората се подготвиха за тази молитва. Те разбираха, че трябва да се справят с някои проблеми, преди да дойдат при Бога и да искат прошка. Изповедта не се състоеше само в празни думи, но те трябваше да бъдат подкрепени и от дела. Трябваше да се направят някои трудни стъпки. Toгава разбираме дали едно покаяние е истинско.

Тези хора разбираха, че когато благодатта е дадена даром, единственият възможен отклик е животът им да бъде напълно променен от тази благодат.

 Едни съпрузи не се обичали истински. Мъжът имал високи изисквания към жена си и приготвил правила, които тя трябвало да следва. Той настоявал тя да ги прочита всеки ден и да се подчинява безпрекословно. Сред правилата му имало такива подробности като кога т трябва да става сутринта, кога закуската му трябва да е сервирана, как трябва да върши домашната работа. След няколко дълги години, съпругът умрял.

След като минало време, жената се влюбила в друг мъж, който я обичал много. Скоро те се оженили. Съпругът правел всичко, за да направи новата си съпруга щастлива, като често я обсипвал с подаръци, свидетелстващи за неговата любов.

Един ден, докато той чистил къщата, тя намерила в едно чекмедже списъка със заповедите, които първият ѝ съпруг бил написал за нея. Докато го преглеждала, изведнъж се сетила, че макар и настоящият ѝ съпруг да не ѝ бил дал никакъв списък, тя правела всичко, което първият ѝ съпруг изисквал. Тя осъзнала, че е толкова посветена на този мъж, че най-дълбокото ѝ желание е да го радва поради любовта ѝ, не от задължение.

Единственият възможен отклик на Бога е да бъдем променени от Неговата благодат!

Тук отново виждаме, че трябва да има баланс между Божието действие и готовността на хората.

В глава 10, която няма да разглеждаме, четем подробно за завета, който те сключват с Бога в ст. 38.

 Неемия 9:38 „Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.“

В този завет те обещават да пазят Божия закон, да не се женят за чужденки, за да не стават като другите народи, да пазят съботата свята, да носят приносите си в Божия дом, да дават десятъците си от първите плодове, да посвещават първородните си синове и да дават най-доброто от това, което имат на Бога.

Заключение

Всичко това се случи, защото те ясно разбраха кой е този Бог, на когото служат и който ги беше избрал. Знаем ли ние кой ни е избрал?

Или и за нас Бог е станал доста незначителен и тривиален, Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен – както се казва в мисълта, с която започнах?

Ако виждаш нещо от това в живота си, трябва да знаеш, че има лек за него. И той е в това: да имаш правилно разбиране върху Божието слово за това кой е Бог и какви са Неговите обещания. За да достигнеш до истинско покаяние.

И след това да казваш „Да“ на Святия Дух всеки път, когато Той те нуди да израстваш в покорство на Бога. Само така ще можеш да се радваш в живота си на удивителната Божия благодат, която прави от окаяните грешници, които сме ние хора, които са поканени да влязат в Божието присъствие и да станат деца на Бога.

 ____________________

08.09.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Истинското покаяние (Неемия 9)

  

/проповед/

Кой е Бог за теб? За непросветените Той е просто сила. Някои си го представят като дух във вълшебната лампа на Аладин. При всяко щракане на пръстите той се явява и изпълнява желанието ни.

А за нас? Какво е Бог за нас, вярващите? Дали и ние не сме „опитомили“ Бога според собствените си разбирания? Както пише един християнски автор, „За Църквата Бог е станал доста незначителен и тривиален. Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен.“

Сякаш сме си направили едно малко богче, което да прави това, което му кажем. Ние не благоговеем толкова, колкото би трябвало, пред Неговото величие. Величаем Го с устни за Неговата мощ, но не я използваме в живота си. Вземаме за даденост благодатта Му и тя вече не ни удивлява.

Сякаш искаме не толкова Отец на небесата, колкото един добричък дядо в небето, който иска всички да са щастливи и да се забавляват. Но това съвсем не е библейската представа за Бога.

Когато стигаме до Неемия 9, виждаме едни съвсем различни хора. Както видяхме, изграждането на стената не беше единственото чудо в тази книга. В гл. 8 Ездра прочете и разтълкува Божия закон на народа, който беше застанал прав, и след това празнуваха празника шатроразпъване.

И в гл. 9 те събраха шатрите и се събраха за пост, изповядаха греховете си и се поклониха благоговеейки пред Бога, Неговите чудни дела в историята и удивителната Му благодат въпреки техните грехове.

Нека и ние сега се изправим, за да се помолим за Божието слово.

Молитва.

В християнския живот скръбта и радостта трябва винаги да присъстват. Ние не сме създадени, за да скърбим за греха, Бог иска да се радваме в Неговото спасение. Но пътят към истинското ликуване води през долината на скръбта за греха.

В Неемия 9 виждаме как хората навлязоха в долината на скръбта за греха и това беше угодно на Бога. Днес искам да говоря за природата на истинското покаяние. Ще видим, че истинското покаяние е предизвикано от Словото и Божието дело, истинското покаяние скърби за греха и признава ужасните последствия от него и трето, истинското покаяние изцяло уповава на Божията благодат.

1.     Истинското покаяние се основава на Словото и Божието дело.

В 8 глава, след като стената се съгради, Неемия се фокусира на Божието слово:

Неемия 8:8 „Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.“

И след като хората чуха Божието слово, в 9 глава виждаме техния отклик. Ние не можем да познаем Бога и да разберем Неговия характер, нито да вникнем в дълбините на нашия грях, както го направиха людете в Неемия, ако Божието слово не заработи в ума ни и Божият Дух не предизвика сърцата ни към промяна.

Затова е нужно всеки ден да четем Словото. Четенето на Библията е като миенето на зъбите. Знаем, че трябва да го правим всеки ден, но някои хора започват чак когато ги заболи и получат духовен кариес.

Не можеш да кажеш, вече съм си мил зъбите 500 пъти, нямам нужда да го правя отново. По същия начин не казвай, чел съм Библията вече 2-3 пъти, нямам нужда да я чета отново. Тя е, която почиства боклука в ума ти и ти помага да видиш греха си и да осъзнаеш, че имаш нужда от промяна.

Хората тук ясно разбраха, че са съгрешили срещу Бога, защото чуха Неговия закон и се огледаха в огледалото на Словото.

И когато това стана, откликнаха с искрена скръб за греховете си. И четем в

Неемия 9:1 „След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.“

Постът не е приятно преживяване. Бог ни е направил така, че да изпитваме глад и жажда, и когато те не са задоволени, изпитваме болка!

Неемия казва, че хората постеха, облечени с вретища. Вретището беше дреха, направена от козя козина. Тя е много груба и при търкане силно възпалява кожата. Измъчваният от глад човек сядал на земята, облечен в тази ужасно груба дреха, вземал в шепа пепел и пръст от земята, и поръсвал главата си. Не е много забавно, нали?

Изповедта не беше нещо мимолетно и лековато. Те се изповядваха, признавайки своя грях и фактът, че грехът ги владее и че са се провалили пред святия Бог. Когато Исая видя видението със святия Бог със серафимите, които Му се покланяха, той възкликна: „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).

В Лука 5 гл., когато Петър срещна Исус, се засрами от своята грешна природа в присъствието на Бог, дошъл в плът на земята.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, „Как аз откликвам и осъзнавам ли сериозността на собствения си грях?

Израелтяните имаха традиция да показват, че са разбрали сериозността на греха си, като носят това неудобно облекло, като си посипят главата с пепел и като постят. Аз не ви карам да правим всички тези неща, но когато вникнем в сериозността на нашия грях и осъзнаем колко свят е Бог, не можем да гледаме на греха като на нещо тривиално.

2.     Истинското покаяние се изправя срещу грозната истина на греха.

Неемия 9:2 „Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.“

В книгата си „Изповеди“ Св. Августин Блажени пише как като младеж той водил един доста аморален живот. Бил професор по реторика в Милано. От майка си той знаел за Бога, но не бързал да се покае за греховете си. Молил се с тази молитва: „Господи, направи ме добър, но не още.“ По-късно тя преминала в молитвата „Господи, направи ме добър, но не напълно.“ Накрая, когато се покаял с цялото си сърце пред Бога, молитвата станал: „Господи, направи ме добър.“ (точка)

Когато четем молитвата, която съставлява голяма част от тази 9-та глава, виждаме че те не гледаха лековато на греха. Те дори се идентифицираха със своите бащи и с техните грехове, които самите те не бяха извършили. Те направиха това поради две причини.

Първо, те искаха да признаят пред Бога, че онова което те бяха направили беше грешно. Например, аз не съм лично отговорен за избиването и насилственото покръстване на турци от българите в Тракия през Първата световна война.

Но това не ми пречи категорично да заявя, че това са ужасни грехове (макар и извършвани като отмъщение на подобни зверства на турците) и че ксенофобията и расизмът трябва да се отхвърлят и заклеймят.

Второ, което е може би още по-важно: израелтяните признаваха, че в тях има същата склонност да вършат зло. Макар и аз да не съм избивал хора, аз съм убивал с думи, аз съм подронвал достойнството на хора. Мога да се идентифицирам с опасността да смятам другите за по-малко достойни от мен.

Мога да разбера страха от различните от нас. Не ми е трудно да си представя как и аз бих могъл да оценявам другите по външния вид. И ако си сложиш ръката на сърцето, и ти ще можеш да се идентифицираш с това.

С тази молитва израелтяните искат да се очистят от своите грехове и от греховете на тези преди тях. Те изповядват своята арогантност, инат, гордост, неблагодарност, богохулство, идолопоклонство, беззаконие, убиването на пророците... Беше дошли време за съграждане и възстановяване – не само на стената, но и на връзката между Бог и хората.

Обърнете внимание, че те не казват просто „Прости ни за всичко, което сме вършили.“ „Прости ни дълговете“. Някой ще каже, не ни ли заповяда Исус точно така да се молим, „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“?

Да, но това което Той ни даде беше модел на молитва, в който изповедта е съществена част от молитвата. Той нямаше предвид да не мислим върху дълбочината и сериозността на греха.

Навремето имаше една песен на „Тake That”, в която се казваше, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам да се върнеш при мен.“

Това е ужасно послание. С други думи, няма значение какво съм казал и направил, важното е да сме пак заедно. Понякога ние също отиваме към Бога с такова разбиране. Не искаме да се изправим срещу реалността на грознотата на греха си. Не се замисляме как той наранява святия Бог и как ни унищожава отвътре, за това че не сме човекът, за който ни мислят.

Искаме да пропуснем тази част. Извиняваме се пред Бога с думите, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам Твоето присъствие да се върне при мене.“ Не, истинското покаяние се изправя пред грозната истина. То има смелостта да я погледне в очите и да я изрече с точното ѝ име.

И когато го направим, ние признаваме, че не заслужаваме нищо добро от Бога. Не можеш да четеш тези редове, в които се говори за непрекъснатите провали на Израил и непрекъснатата прошка и благодат от Бога, без да се удивяваш как е възможно това! Защото Той е толкова различен от мен и теб! Той винаги е готов да даде благодат на тези, които не я заслужават.

3.     Истинското покаяние познава Божия характер и гледа към Божията благодат.

В тази молитва, с която левитите водят народа, виждаме как те славят Бога за това Кой е Той, за Неговата същност и характер.

Неемия 9:5 „После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.“

Те благославят Божието славно име, след което започват да прославят Бога за Неговите божествени атрибути. В ст. 7-8 Бог е разкрит като суверенен. Бог е Този, който ни избира, както е избрал Аврам, който работи в историята, за да извърши Своите цели.

В ст. 9-10 Бог е Този, който откликва на нашите викове за помощ. Той е справедлив – въздава на хората за техните постъпки и така принася слава на Своето име.

В ст. 11-12 виждаме Бог като Един, който снабдява своите деца от Своето богатство в слава, води ги и ги защитава. В ст. 13-15 виждаме, че Бог благоволява да разговаря с нас, че е загрижен за нашето благоденствие и че установява насоки и граници, в които да живеем така, че да Му принасяме слава.

И накрая, от 16-31 стих са изредени греховете на Израил в историята и как Бог в милостта си винаги ги възстановява. Тук са застъпени темите за нашия грях и Божия характер. В тези стихове Бог е описан като прощаващ, милостив, жалостив, дълготърпелив, многомилостив, милосърден, като даващ водителство, снабдител (както на материалните им нужди, така и на земя, която подготвя за тях).

Гръцкият философ от 6 в.пр.Хр. Ксенофан се оплакал от неморалността на гръцките богове, като посочил че Омир приписал на боговете „всичко, което е срамно и безобразно сред хората“: те крадат, прелюбодействат и се мамят един друг.“ Не е чудно тогава, че Павел открива по време на своите мисионерски пътувания, че много езичници са се обърнали към юдеизма. Те видели, че Богът на юдеите превъзхожда във всичко техните стари богове.“

Бог е добър и любящ Бог. Това казват в молитвата си израелтяните. Дори когато ги предава в ръцете на угнетителите им, Той го прави, за да ги дисциплинира. Защото “Господ наказва този, когото обича“ (Евреи 12:6)

Той откликва на техните викове за помощ и накрая, изпраща избавители, за да ги отърве от техните угнетители. Той прави това много пъти, което ни води към основното послание в тази част, а именно, че истинското покаяние протяга ръце към удивителната Божия благодат. В своето покаяние израелтяните казваха: ние се провалихме тотално, но в благодатта си Ти ни прости и ни възстанови.

В Своята благодат Бог ни прощава винаги, когато отидем с искрено покаяние при Него. За него няма безнадежден случай, няма невъзможна кауза. Затова благодатта е толкова удивителна.

Тя може да срещне жена, хваната в самото прелюбодейство (като в тази картина на Никола Пусен) и заслужаваща презрението на цялата общност и смърт, да я погледне в очите и да каже: „Не те осъждам“ (Йоан 8:11).

Тя може да срещне една жена при кладенеца – жена с минало и лоша репутация и да ѝ предло      жи всичко, за което някога е мечтала – вода, която задоволява най-голямата ѝ жажда.

Хората на Ерусалим познаваха своята превратна история, но знаеха също как Божията благодат се беше изливала върху техния народ, за да ги възстановява и изцелява. И знаете ли още какво тази непонятна, неповторима и удивителна благодат може да направи?

Тя може да достигне човек, който е провалил напълно живота си и да каже, „Елате всички, които сте отрудени и обременени, и ще видам почивка“.

Тя може да вземе блудния син в ръцете си и да каже, „докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“

Тя може да погледне на теб и мен, които сме давали обещания на Бога и сме ги нарушавали, и сме се държали така, сякаш не сме Божии деца, и да ни предложи прошка отново!

Удивителна благодат, по-велика от всеки мой грях, как мога да я опиша? Тя отнема моя товар, тя освобождава духа ми. Тя бе изляна на Голгота, където бе пролята кръвта на Агнеца. Той изостави Своя трон и проля кръвта си за човеците. Вторият Адам умря, за да може първият Адам да живее. Удивителна благодат. Бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега виждам!

Но трябва да кажем още нещо. Благодатта е безплатна, но тя не е евтина. Тя струва на Исус всичко и ни призовава към жертвоготовна любов. Спасението е хем безплатно, хем много скъпо. Същият Исус, който каза на разбойника на кръста, че след малко ще го види в рая, каза на тези, които искат да го следват, да пресметнат цената. Същият Исус, който каза на жената, че не я осъжда, също ѝ каза, „иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

В ст. 2 хората се подготвиха за тази молитва. Те разбираха, че трябва да се справят с някои проблеми, преди да дойдат при Бога и да искат прошка. Изповедта не се състоеше само в празни думи, но те трябваше да бъдат подкрепени и от дела. Трябваше да се направят някои трудни стъпки. Toгава разбираме дали едно покаяние е истинско.

Тези хора разбираха, че когато благодатта е дадена даром, единственият възможен отклик е животът им да бъде напълно променен от тази благодат.

Едни съпрузи не се обичали истински. Мъжът имал високи изисквания към жена си и приготвил правила, които тя трябвало да следва. Той настоявал тя да ги прочита всеки ден и да се подчинява безпрекословно. Сред правилата му имало такива подробности като кога т трябва да става сутринта, кога закуската му трябва да е сервирана, как трябва да върши домашната работа. След няколко дълги години, съпругът умрял.

След като минало време, жената се влюбила в друг мъж, който я обичал много. Скоро те се оженили. Съпругът правел всичко, за да направи новата си съпруга щастлива, като често я обсипвал с подаръци, свидетелстващи за неговата любов.

Един ден, докато той чистил къщата, тя намерила в едно чекмедже списъка със заповедите, които първият ѝ съпруг бил написал за нея. Докато го преглеждала, изведнъж се сетила, че макар и настоящият ѝ съпруг да не ѝ бил дал никакъв списък, тя правела всичко, което първият ѝ съпруг изисквал. Тя осъзнала, че е толкова посветена на този мъж, че най-дълбокото ѝ желание е да го радва поради любовта ѝ, не от задължение.

Единственият възможен отклик на Бога е да бъдем променени от Неговата благодат!

Тук отново виждаме, че трябва да има баланс между Божието действие и готовността на хората.

В глава 10, която няма да разглеждаме, четем подробно за завета, който те сключват с Бога в ст. 38.

Неемия 9:38 „Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.“

В този завет те обещават да пазят Божия закон, да не се женят за чужденки, за да не стават като другите народи, да пазят съботата свята, да носят приносите си в Божия дом, да дават десятъците си от първите плодове, да посвещават първородните си синове и да дават най-доброто от това, което имат на Бога.

Заключение

Всичко това се случи, защото те ясно разбраха кой е този Бог, на когото служат и който ги беше избрал. Знаем ли ние кой ни е избрал?

Или и за нас Бог е станал доста незначителен и тривиален, Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен – както се казва в мисълта, с която започнах?

Ако виждаш нещо от това в живота си, трябва да знаеш, че има лек за него. И той е в това: да имаш правилно разбиране върху Божието слово за това кой е Бог и какви са Неговите обещания. За да достигнеш до истинско покаяние.

И след това да казваш „Да“ на Святия Дух всеки път, когато Той те нуди да израстваш в покорство на Бога. Само така ще можеш да се радваш в живота си на удивителната Божия благодат, която прави от окаяните грешници, които сме ние хора, които са поканени да влязат в Божието присъствие и да станат деца на Бога.

 _____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

08.09.2024 г.