Готов ли си за срещата?

/проповед/

 Един християнин бил доста ревностен за Бога, но бил твърде ексцентричен, което се дължало на умствена изостаналост. Затова често скандализирал хората. Докато работел като бръснар, веднъж насапунисал един клиент, за да го обръсне. Взел бръснача, насочил го към него и попитал, „Готов ли си да срещнеш Бога?“ Изплашеният човек побягнал с пяната на лицето си.

Мислиш ли за срещата с Господ?

Някой беше казал: „Както вярваме, така мислим. Както мислим, така живеем. Както живеем, така пътуваме към вечността. Както пътуваме, така ще срещнем Господ.“

 Днес е последната служба за годината и предпоследния ден на 2018-та. Този месец празнувахме 4-те адвента в очакване на Рождество. Рождество Христово, раждането на Месията Йешуа сочи не само назад към историята към първото идване на Бог на земята.

Този велик празник насочва погледа ни и напред към Неговото второ идване. Защото Господ иде.

 Човечеството винаги е вярвало, че Бог по някакъв начин посещава земята. Още Адам знаеше, че ще дойде Потомъкът на жената. Енох, седмият след Адам, пророкува че „Господ идва с десетки хиляди Свои светии.“ Той вярваше, че Бог ще се яви в славата си на земята.

В Словото явно се посочват два начина за идването на Божия пратеник: веднъж Той трябваше да дойде като унизен, и веднъж като прославен. 

 Евреите отхвърлиха първия начин и очакваха Месия в слава. Когато Исус се яви като Агнец, слуга, смирен служител, те Го отхвърлиха. Заклеймиха нечуваната Му претенция да бъде Божият Син. Осъдиха Го на смърт заради богохулство. Не е лесно да се открие в пръстен съд златното съкровище.

При един възрастен съдия-следовател довели стар просяк, който извършил някакво дребно престъпление, за да прекара зимните месеци в затвора. Съдията познал в него свой стар приятел: „Ти ли си, Николай?“, попитал той. „Да“ – отговорил доведеният. „Аз съм Кирил. Помниш ли как преди 30 години заедно пътувахме от България за Англия?

Аз ти споделих, че нямам къде да преспя и ти ме взе в своя дом. Грижеше се за мен като роден баща. Сега аз ще те взема у дома. Ще платя гаранцията за теб.“ Благородният съдия открил в просяка своя добър приятел. Могат ли човеците да открият в презрения и разпнат Исус своя личен Спасител?

Господ ще дойде отново в слава. Но ние няма нужда да чакаме второто му идване, за да Го срещнем. Неговата покана е отправена постоянно към нас.  Исус каза: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей 11:28)

Аз ще ви дам почивка.

Още от зората на човечеството нашето безоблачно щастие в Едем се превърна в пустиня на раздора.  Когато сме лишени от мира, който идва от Бога чрез спасителната благодат на Христос, ние ставаме като риба на сухо. Разводите, алкохолизмът, наркоманията и неморалността са директен резултат от безпокойството на греха.

Това безпокойство е видимо навсякъде. Психолозите признават, че психологията е безпомощна да разреши менталните и нервни разройства на хората днес. Социолозите се съгласяват, че социологията не може да се справи с огромните проблеми в човешките взаимоотношения. Политическите лидери говорят за нравствената деградация в обществото, но нямат отговор кой или какво може да възвърне на нацията ни нравствените устои и да я насърчи да изгради морална почтеност.

Единствено Христос може не само да разреши проблемите на обществото и на всеки един от нас. „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“

Защо да умираш от жажда, когато си застанал на брега на реката с живата вода? Защо да умираш от глад, когато Хлябът на живота е на една ръка разстояние? Защо да живееш в бараката на духовната мизерия, когато Христос ти подарява имение на Божествения мир?

 Защо Бог отправя своята покана към нас и винаги е готов да ни посети със своя мир, покой и радост? Той ни оказва тази голяма чест, защото ни обича. Той ни обича и търси така, както добрият пастир търси и намира загубената овца.

Още в Едем Бог посещаваше човека и разговаряше с него. Това бяха щастливи мигове за Бог и човека. Но един ден Адам не се яви на уговорената среща. Престъпи Божията заповед и се скри. Но Бог продължи да го търси и продължава да търси всеки блуден син, който страда в безпокойство далеч от Бога.

 Мнозина откликват и идват на среща с него. Бог ни среща навсякъде. На улицата, в училище и университета, на работното място, в автобуса, във влака.

 Веднъж пътувахме с група студенти да празнуваме 8 декември в Шумен. Момчето, до което бях седнал, все още не беше повярвало в Бога. Имах възможност да му обясня благата вест. По-късно отново говорихме по време на партито и аз директно го попитах дали иска да приеме Исус за Свой Господ. Той отговори утвърдително и аз го водих в молитва на покаяние.

Бог ни среща и в молитвения дом. Словото, проповедта, песните, Господната трапеза и общението са Божиите пръсти, които карат клавишите на нашата душа да засвирят в хармония с Неговата съвършена мелодия.

Той ни среща и когато четем Библията. Мнозина я четат без да я разбират. Затова винаги трябва да се молим Святият Дух да ни открива значението на пасажа. Той е онзи Небесен Рудар, който ни помага да изкопаем чудни съкровища от Божията нива.

Бог ни среща и в изпитания, болести, нещастия и злополуки. Чрез тях Той събаря всички фалшиви опори в живота ни. Посочва ни заблужденията, в които сме попаднали и пътя, за да излезем от тях. Когато повярвах в Бога, за баща ми беше трудно да се примири с избора ми. Но когато по-късно здравето му се разклати, той се смири пред Бога и Го прие в сърцето си. Благодарен съм на Бог, че Той прояви милост към него.

Бог ни среща в болестите.  Бог ни среща и в смъртта. Момчето, което прие Христос на студентския празник, за което ви разказах преди малко, скоро след това почина при нещастен инцидент на кораб. Когато изпратили вещите му до родителите му, майка му отворила куфарчето и видяла до сгънатите дрехи Библия.

Дотогава не се интересувала от християнството, но в този момент с разтреперани пръсти взела Библията и решила, че иска да прочете Книгата, която толкова много ценил приживе нейният син. В резултат тя и нейният съпруг се обърнали към Господа и днес са посветени християни, части от тялото Христово в града ни.

Смъртта ни поставя пред нова действителност, където нашите материални ценности изглеждат като гнили плодове. Тя ни хваща за яката и ни довежда до Великия Съдия на всички човеци, пред Когото трябва да застанем открити, без маска и грим, и да дадем отчет за земния си живот.

 Пастор Симеон Попов разказва как в селото, където живеели с неговото семейство, имало един човек, който наглед бил много прост и незначителен. Но всички се бояли от него. Защо ли? Защото в дома си имал стар сандък, в който пазел скъсани картончета от цигарени кутии. По тях пишел сведения за съселяните си – кой какво е казал или направил, на коя дата, на кое място. Затова всички се страхували от него.

Какво ли ще бъде, когато се отворят небесните книги и там открием нашата пълна картина? Добре е да се замислим отсега и да се подготвим за тази среща!

Срещата с Бога ще е ужасно преживяване за непокаяните хора. Преди много години дадохме 100 лв. назаем на една позната. После дълго тя избягваше да ни срещне. Употребяваше всякакви трикове, за да ни избегне.

 Така са много хора с Бога. Чувстват се длъжници и не искат да Го срещнат. Натоварени са с грехове, затова Го избягват. Някои намират извинение в атеизма: няма Бог! Бертранд Ръсел казва: „Ако имаше Бог, щеше да много малко вероятно Той да e толкова притеснително суетен, че да се обижда от тези, които се съмняват в Неговото съществуване.“

Други се утешават с фалшивото успокоение, че Бог е някаква безличностна сила, пред която ние не отговаряме за делата си. Moже би с това се успокояват и вносителите на станалия вече нов закон за вероизповеданията.  

 Има и такива, които хем не вярват в Бога, хем Го обвиняват за всички несполуки и нещастия в живота си. Поставят Съдията на вселената на подсъдимата скаймейка и Го съдят.

Затова за тези хора смъртта е тема табу. Френският крал-слънце Людовик XIV забранил да се споменава думата „смърт“ в присъствието му. Веднъж придворният проповедник казал в проповедта си, „Всички човеци са смъртни.“ Тогава кралят се обадил, „Почти всички.“

Много българи отбягват да ходят на свиждане на болни и на погребения. Повечето не вземат децата си със себе си. Самите те не са чели Библията и не могат да предадат вярата си на децата си. И когато тези деца отраснат се държат така, сякаш едва ли не ще живеят вечно.

Според футуролога Хосе Луис Кордейро в следващите 20-30 години ще се появят такива технологии, които ще дадат възможност да се подмладяват хората и дори да бъде избегната смъртта. Според него отсъства биологичен предел за човешкия живот.

 И наистина, учените не знаят защо хората остаряват и умират. Но Библията казва, че хората умират поради първородния грях. „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12)

Но с греха в света навлезе не само физическата, но и духовната смърт. Общението ни с Бог беше прекъснато. Затова много хора днес бягат от Бога както Йон бягаше, когато Бог го призова да проповядва покаяние на Ниневия. Подобно на Адам те се крият от лицето на Бога. Подобно на Петър те се отричат от Него.

Но рано или късно смъртта ще ни доведе право пред Божия престол.

Имаш ли причина да бягаш от Бога? Сега е времето да изчистиш досието си. Но как можем да направим това? Как можем да се подготвим за срещата с Бога?

 Когато с Ваня очакваме гости, ние почистваме дома си. Пускаме прахосмукачката, измиваме пода и обърсваме праха. По същия начин, когато се готвим за посещението на Бог, ние трябва да почистим сърцето си. Това става, като го отворим за Божията истина, колкото и неприятна да е за нас. “Сърце чисто сътвори в мен, Господи“ (Пс. 51:10).

Когато в покаяние Той ни даде ново сърце, Бог ще започне да обновява ума ни и да ни преобразява, така че да познаем Неговата воля и да предоставим телата си в служение на Него (Римляни 12:1,2).

Приготвил ли си сърцето си за Неговото идване?

 В дните, когато още нямало телефон и имейл, едно даровито момиче останало внезапно сираче. Добър роднина се заел да го издържа, за да учи в Софийския университет. Един ден той писал на студентката, че иска да я посети и да види как живее. Когато дошъл в квартирата ѝ, хазяйката му подала бележка.

В нея момичето му съобщавало, че е на Витоша с приятели и затова не може да го чака. Благодетелят оставил следната бележка: „Скърбя, че не си готова да жертваш няколко часа за мен. След това, което правя за теб, мисля, че имам право да видя как живееш и употребяваш моите средства. Спирам издръжката.“

Готов ли си да посрещнеш своя Вечен Благодетел? Този, който ти е дал живот, снабдява те с всичко необходимо и самият Той жертва живота си, за да можеш ти да прекараш вечността в Неговото присъствие?

 Изпитвай сърцето си. Като Йов ние трябва да извикаме към Бога: „Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.“ (Йов 13:23)

Павел каза: „Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?“ (2 Кор. 13:5)

Който безпощадно изпитва себе си, ще бъде пощаден по време на Божия изпит при Второто Му завръщане.

Срещата с Бога е най-великото преживяване, на което е способно човешкото сърце. След бомбардировките в Германия стотици хиляди семейства били пръснати и дълго след това се издирвали. Много се отказвали, смятайки своите роднини за загинали.

 Един 17-годишен младеж получил писмо с непознат женски почерк. Когато го отворил, извикал от изненада. Обаждала му се родната му сестра, която не бил виждал от 4 годишна възраст. Мислел, че е загинала. Съобщавала му деня и часа, когато ще пристигне, за да се видят. Той подредил стаята си, купил цветя и с разтуптяно сърце зачакал на гарата.

Влакът пристигнал. Слезли много пътници, мъже и жени. Но коя е сестра му? Когато всички се разотишли, към него се приближила една красива млада жена и го попитала как се казва. Той отговорил. Разплакана, тя извикала, „Братко мили!“ – бурно го прегърнала. Този момент младият ученик никога не забравил.

Ако срещата с близки е така трогателна, каква ли ще бъде нашата среща с Господ – Този, Който пръв ни възлюби и предаде живота Си за нас?

 Най-голямата трагедия е някой да се намира пред прага на рая и да си остане вън, неспасен! Млада жена сънувала кошмар и се събудила силно разтревожена за спасението на душата си. Знаела, че трябва да предаде сърцето си на Бога, но все се колебаела. Запалила нощната си лампа и написала в бележника си: След една година ще се предам на Бога.

Размислила малко, зачеркнала датата и написала: След 6 месеца. Пак ѝ се видяло много и написала: Един месец. Най-после решила: След една седмица аз непременно ще се предам на Бога.

На другата нощ отишла на едно парти и танцувала цяла нощ. На връщане към дома се простудила и само след една седмица починала. Последните ѝ думи били: „Късно, твърде късно...“

Колко трагично!  Но каква радост е, когато човек откликне на Божията покана! Един млад работник отишъл на църква. Там приел поканата да се предаде на Бога и веднага получил ново сърце.

На другия ден в завода, където работел станала експлозия. Няколко работници били убити, а други в безсъзнание били откарани в болница. Между тях бил и покаяният християнин. След малко той починал. Преди края си отворил за малко очи, видял своите домашни и пастора. Погледнал ги и прошепнал: „Добре, че не отложих!“

Нека благодарим на Бога, че ни дава възможност да се приготвим за Неговото идване. Той идва! Ще вземе църквата при Себе Си. Готов ли си за тази важна среща?

Поканата на Рождество (Maтей 1:18-21)

/проповед/

Това е предпоследната ни служба за тази година. Намираме се в навечерието на Рождество, когато в града ни всяка вечер има концерт или друга проява за празника. Парадоксът е, че тези които не вярват в Бога празнуват най-шумно и разточително – може би точно защото не разбират смисъла на празника. 

Нека прочетем Матей 1:18: „А рождението на Исус Христос беше така...“

В началото искам да ви задам въпрос. Как се роди Месията Исус? Как стана това? Матей ни казва, „Рождението на Исус Христос стана така...“ – в случай че се интересувате. И интересното нещо е, че още в началото на евангелието си, че като евреин Матей иска ние да знаем, че според него Исус е дълго очаквания Месия.

Какво означава Месия? Това е еврейска дума, а гръцкият ѝ еквивалент е... Христос, точно така. Христос не е фамилията на Исус. Това не са Мария и Йосиф Христови и синът им Исус. Христос е гръцката дума за дългоочаквания от евреите Месия.

Ето как се роди Месията. А какво означава Исус? Исус отново е гръцката транслитерация на еврейското Йешуа. Понякога може да сте чували някой да казва Йешуа вместо Исус и вие си казвате, „този пък какво се прави на много учен.“ Гърците не могат да изговорят Йешуа, затова до нас името на Месия е достигнало като Исус. По същия начин казваме и Исус Навиев. Би трябвало да наричаме и него Йешуа.

Така че, навсякъде в Новия завет и във всички песни, които пеем, ние всъщност признасяме името на Спасителя неправилно. Ако Бог не отговаря на молитвите ви, може би това е защото не изговаряте правилно името на Неговия Син J. Може би казва, „Вижте, няма да слушам вашите молитви, докато не се научите правилно да изговаряте името на Сина Ми. Не е Исус, а Йешуа.

Но за нас ще е много трудно да пренапишем Библията и всичките песни, а и Йешуа има 3 срички и ще е по-трудно да спазим ритъма им. „Йешуа, имам нужда от теб...“ Така че, ще се придържаме към Исус.

Но за да разберем значението на Рождествения разказ, ние трябва да разбираме, че Исус е кръстен на Исус Навиев. А какво означава Йешуа или Исус Навиев? Той беше воин, генерал, военен човек. И евреите в древността не очакваха още един Мойсей, защото и от първия си имаха достатъчно закони. Те очакваха един Исус Навиев – воин и цар, който да дойде и да ги освободи от техните потисници.

По-нататък в нашия разказ се казва:

„След като бе сгодена майка Му Мария за Йосиф, преди да бяха се събрали, тя се намери непразна от Святия Дух.“ Ако се беше родила преди първи век, може би тя може би щеше да бъде изгорена жива или убита с камъни, ако се открие, че е бременна без да е омъжена.

По онова време хората са се сгодявали когато са били на 10-11 г., а са се женили на 13-14 г. Ако си на 16 и още не си сгоден, всеки те съжалява. И така, тя е сгодена за Йосиф и родителите ѝ разбират, че тя е бременна. В първи век не са имали разрешение да изгарят хората на клада, но е можело да направиш други неща, ако откриеш, че жената за която си сгоден не ти е била вярна.

Другото нещо е, че Мария направо е била луда. Баща ѝ и майка ѝ ѝ казват, „Мария, кое от момчетата в селото е бащата?“ Тя казва, „А, не, няма мъж. Един ангел ми се яви...“ „А чудесно, миличка. Ами сега, какво да правим?“ Йосиф разбира, че Мария е бременна и че ангел ѝ е казал, че ще забременее от Святия Дух.

И той си казва, какво да правя с тази жена, за която щях да се женя, а сега тя ми излиза с тази невероятна история.

Матей 1:19 „А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен...

Той беше праведен, спазваше Закона. Законът казваше жена хваната в блудство да бъде изгорена или убита с камъни! Но той „.. не искаше да я изложи...“ Не искаше да я влачи до градския площад и да каже на всеослушание, че няма да се ожени за нея, защото тя не му е била вярна и е забременяла. По-нататък, „намисли да я напусне тайно.“ Той можеше да отиде при свещеник и да каже, „Така и така, случи се това, искам да разваля този договор...“

Матей 1:20 „Но когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов (не че той беше син на цар Давид, но беше от неговия род), не бой се да вземеш жена си Мария (знам, че хората ще си помислят, че ти си бащата и че репутацията ти ще бъде застрашена, но въпреки това, вземи я); „защото заченатото в нея е от Святия Дух.“

Това е наистина важна част от историята. Никой не е очаквал това. Цялата идея девица да роди дете звучи абсурдно.  В ст. 23 Матей цитира думите на пророк Исая, „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син; и ще Го нарекат Емануил (което значи Бог с нас)“ и това е страхотно...

Но еврейската дума, използвана там за „девица“ означава просто младо момиче. Затова в Израел никой не е очаквал да е възможно девица да роди дете. Те не са си казвали, „Ами това ще да е Месия, защото Месия няма да има земен баща.“ Напротив, всеки е очаквал Месия да се роди от баща, който е наследник на Давид.

Това по-скоро напомня на гръцката митология, където боговете се съвокупляват с девици, за да се роди нещо средно между бог и човек. Например, знаете ли кой е бащата на Херкулес?  Негов баща е Зевс. А знаете ли кой е бащата на Елена от Троя? Пак Зевс! Така че, Бог да има дете от девица, това е гръцка, не еврейска идея.

Така че, ако учениците на Исус бяха измислили, че той е роден от девица, това нямаше да звучи правдоподобно! Ако Матей беше измислил това, то щеше да е контрапродуктивно за историята, защото рискуваше никой да не му повярва. Единствената причина той да е написал това е че това е била самата истина!

Вижте, хората не следват Исус заради това, че се е родил от девица. Те го следват, защото е възкръснал! Никой не си е казал след смъртта му, „Вижте, той умря, но помните ли, че се роди от девица. Дайте да вдъхнем живот на мита за него, като използваме раждането от девица!“

Но никой не е казал това, защото след като е умрял, те са очаквали той да си остане мъртъв.

Така че, Матей не би си измислил това. Но той ни казва, че ангелът се е явил на Мария, после се е явил на Йосиф насън и му е казал: „Този син, който тя ще ти роди е специален. Той е заченат от Святия Дух. „Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус, Йешуа.“

Представям си, че Йосиф си мисли насън, „Това наистина ли ми се случва? Ангел да ми се яви и да ми каже, че ще ми се роди син, че аз не съм бащата, но да не се тревожа, той ще е дългоочаквания Месия и че трябва да му дам името Йешуа, Йешуа Навиев...“ 

За стотици години те са били потискани, били са части от други империи – от Асирия, Вавилон, Персия, Гърция, а сега от Рим. И Йосиф знае това.  И ангелът продължава, „Той е, Който ще спаси людете Си...“ И Йосиф казва, знам, че ще спаси людете си, нали това означава името Йешуа. Нали Йешуа Навиев заведе народа в Ханаан и изгони всичките му жители, всички потисници, за да може нашите люде да притежават земята и да определят собствената си съдба.

И ангелът продължава „...ще спаси людете Си от ...“ и Йосиф го прекъсва, „Знам от кого ще спаси людете си – от потисниците им, от тези които ги владеят, от Римска окупация... зная това от дете... и аз не мога да повярвам, че моят син ще е този, който ще ни поведе. Ние почти бяхме изоставили всяка надежда!

Нали всичко започна с Авраам, това беше преди 2000 години и всичко, което ни се случи после, помислихме, че Бог ни е забравил... И точно сега, да изпрати Месия, Йешуа... Йешуа Навиев, царя – воин...

Но ангелът продължава „ще спаси людете си от ... греховете им“. Хм, добре... Чакай малко... какво каза? „Ще спаси людете от греховете им.“ Но виж, ангеле, знам че си ангел, но това не е най-голямата ни нужда. Ние се нуждаем от спасение, но не от това. Ако направиш една анкета сред юдеите и ги попиташ от какво искат да бъдат спасени, никой няма да каже, „спаси ни от греховете ни“.

Не от това се нуждаем да бъдем спасени.  Очевидно ти не си чувал за пирамидата на потребностите на Маслоу. Чакай да ти я обясня, искаш ли? Ангеле, слушай внимателно. Най-основните ни нужди са физиологически. Ние се нуждаем от храна, вода, от всичко необходимо за оцеляването ни...

След това се нуждаем от сигурност и след като сме осигурили и тази нужда, се нуждаем от любов, от общност на която да принадлежим. И когато имаме и любов, се нуждаем от увереност, самоуважение, и най-накрая от самоусъвършенстване. Ангеле, виждаш ли „грях“ в този списък?

Ние наистина се нуждаем да бъдем спасени от някои неща, но грехът дори не присъства в списъка. Освен това, ние имаме една много сложна система за спасение от грях, която вече функционира.

Не знам дали си забелязал, това е храмът. Той е на висок хълм, не можеш да го пропуснеш. Ние можем да отидем в храма, за да принесем жертва за всеки грях за който можеш да се сетиш и така да бъдем простени. Не ни трябва друг, който да ни спасява от греховете.

Но нека ти кажа кой се нуждае от спасяване.  Рим се нуждае да бъде спасен от неговите грехове. Защото техните грехове край нямат. А ние се нуждаем от спасение от Рим. Нуждаем се от спасител с меч. Ние се нуждаем някой да ни спаси не от нашите грехове, а от Рим.

Но Йосиф не отговори така. Когато ангелът ти говори, ти не му отговаряш! Когато чуя някой да ми казва, Бог ми се яви, казвам, ами, не мисля. Лицето ти не се е стопило, това не е било Бог. Мисля, че Бог ми говори. Не, не, когато Бог говори, никой не пита, това Бог ли беше?

Когато Бог реши да говори, той не заеква, не говори с неразбираеми думи... Когато Бог се яви на Йосиф и той се събуди, той беше убеден, че това е било от Бога. И той направи това, което ангелът му заповяда. Взе Мария у дома като своя съпруга.

Знаете ли защо повечето от нас не са впечатлени от това, че Бог е изпратил Исус да ни спаси от нашия грях? Ние сме в известен смисъл като хората от първи век. ОК, това не е най-належащото в момента. Причината дори тези от нас, които са християни от много време не чувстваме почти нищо, когато чуем че Бог е изпратил Исус да ни прости греховете, е следната. Ангелът каза, „ще го наречеш Исус, защото той ще спаси людете си от греховете им.“ Но ние чуваме, „ще му дадеш името Исус, защото той ще прости на людете си греховете им.“

Така, ако не сме внимателни, ще сведем Рождество единствено до прощение. Може би дори целият ти християнски живот се свежда до това: никой не е съвършен, но Бог прощава; аз обърках конците, но Бог ще ми прости. Но посланието на Рождество и посланието до Йосиф насън и посланието на евангелията е много по-всеобхватно от това.

Ако свеждаш Рождество само до прошката, ти пропускаш най-важното послание на Рождество.  Защото Исус дойде не просто да ни избави от наказанието за греха или от последствията от греха. Всъщност, в повечето случаи ние носим последствията от греховете си. Исус дойде за да ни избави от властта на греха.

Исус дойде в духа на Йешуа Навиев, воина, който дойде да ни избави от царството, от господството, от силата, робството на греха.

Когато беше в храма, доведоха при него една жена, хваната в прелюбодейство (Йоан 8).  Искаха да хванат Исус в крачка, довлякоха тази жена по стълбите до последното място, където искаше да бъде, в храма. Тя е на 25 метра от мястото, където жертваха животни за греховете, на 60 метра от светая светих, блъскат я на земята и казват, тази жена беше хваната в прелюбодейство, законът казва, че трябва да я убием с камъни, ти какво казваш?

Исус знаеше, че блъфират, че няма да я убият там, защото пред храма е забранено да се убиват хора. Но той им казва, добре, заведете я в долината Геена и я убийте. Но, тези от вас, които не сте извършвали грях, вие започнете екзекуцията. Всеки се умълчава, пита, жено, къде са твоите обвинители, тя казва, „Заминаха.“ След това ѝ казва с усмивка, „нито Aз те осъждам.“

С други думи, аз съм Божия Агнец, няма нужда да ходиш да жертваш агнета, аз ти прощавам. Не те осъждам, ти си простена. Само един може да прощава, Бог. Когато го обвиняваха как може да прощава грехове, Исус им каза, „Добро утро, Аз кой съм?“

Така че, Исус каза, нито Aз те осъждам. Но след това ѝ каза, нещо друго, което се пропуска: „отсега не съгрешавай вече.“ (ст.11)

Отсега не съгрешавай вече. Но възможно ли е това? Можем ли да не съгрешаваме? Можем ли да напуснем плена на греха? Можем ли да кажем не на греха?

Исус говори на фарисеите и им казва нещо невероятно, „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.“ Това звучи много повече от прошката, нали? Прошката ме занулява. Аз дойдох не просто да ви простя греховете, а да ви избавя от греха!

Правилно ме нарекоха Йешуа, Аз дойдох, за да ви избавя от нещо, а не просто да ви простя нещо.

По-късно ап. Павел, един брилянтен ум, фарисей, стана последовател на Исус.  В посланието си до църквата в Рим, той пише, „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло...“ (Рим. 6:12) Не позволявайте на греха да бъде вашия цар, вашия господар, „та да се покорявате на неговите страсти.“ Не позволявай на себе си да стоиш под властта на греха.

Павле, нима имаме избор? Да, имате избор. Затова дойде Исус, за да избави своите люде от греха.  И продължава, „Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, но...“ – което означава, че има и друг път, че имаме избор. Той казва, „но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите“ (ст.13) – тук не става въпрос само за опрощаване на греховете, а за освобождение от греха.

И после Павел казва това, „Защото грехът няма да ви владее...“ За Павел грехът е като човек, като някаква сила, тук не говори за дявола, а за греха. Това означава, че ти се чувстваш така, сякаш в теб живеят двама човека. Единият казва Искам, другият – Не искам. Единият – Би трябвало да..., но другият – Не би трябвало да... Павел нарича това грях. И този грях в теб вече не е твой господар, ако ти си в Христос.

Най-накрая казва, защото заплатата, резултата от греха е смърт... Не трябва да си християнин, за да знаеш това. Грехът убива. Грехът винаги убива нещо.

Някои от вас имат брак, убит от греха. Други сте видели как поради липса на самоконтрол вашите финанси са били убити. Това е грях. Други сте преживели убийството на взаимоотношенията ви със сина ви или дъщеря ви, поради техния или вашия грях. Други сте минали през зависимост, която е убила взаимоотношенията ви с близък.

Поглеждате се в огледалото и не харесвате това, което виждате. (Цар Навуходоносор се погледна и видя животински образ). И вие не харесвате това, което виждате поради греха, защото грехът е убил начина, по който гледате на себе си. Винаги там, където има грях, нещо умира.

Дори простеният грях убива. Простеният грях продължава да убива. В затвора има хора, които са срещнали Бога, Той е простил грехът им, но те все още са в затвора. Дори простеният грях убива.

Исус дойде на света не просто да ни прости греха, но да бъде Йешуа, да бъде воинът-цар, който ще ни избави от господството, от силата, робството на греха. Защото заплатата на греха е, че винаги нещо умира.

Това е дарът на Рождество. Дарът Божий е живот вечен, но и дар който получаваш веднага в този живот. Тук получаваш Божият живот, освобождение от силата и робството на греха. Дарът на Рождество не е просто прошка, а свобода от властта на греха, чрез Христос. Това е благата вест. Това е Рождество.

Чрез Христос можеш да имаш нов Господар. Чрез Христос вече имаш нов Господар – не Божият закон, а Божият Дух в теб.

Ако ти си станал християнин като дете, или като тийнейджър, или студент в университета като мен, или като възрастен, жена ти или мъжът ти са те завели на църква, молил си се с молитва на покаяние, повярвал си в Христос, и ако християнския ти живот се описва от непрекъсната борба, падения и молитви за прощение, ти можеш да се освободиш от греха

Знай, че грехът не е твой господар. Похотта не е твой господар. Липсата на себеконтрол в някои области не е твой господар. Алкохолът не е твой господар. Лекарствата с предписание не са твой господар. Гневът ти не е твой господар. Ревността ти не е твой господар. Навикът ти не е твой господар.

Когато ти стана християнин, ти беше изкупен в Христос. Исус дойде на този свят не просто, за да прости греха ти. Той дойде, за да те освободи от греха. Върви и не съгрешавай повече.

Затова всяка сутрин в живота си аз се моля с тази молитва: Господи, давам ти моите ръце, давам ти моите очи, давам ти моето мислене, давам ти моите уста, давам ти моите уши, давам ти моите крака. Искам да покоря цялото си аз на Теб. И искам да се съглася с Тебе тази сутрин, че грехът не е мой господар. И аз няма да покоря частите на моето тяло на някой, който не е вече мой господар.

Когато приемеш това в сърцето си, тогава ще ти се прииска да кажеш на всички, „Знаете ли, аз помня деня, часа, проповедта, пасажа, книгата, в която разбрах, че не трябва да живея като пленник на греха, защото ГРЕХЪТ НЕ Е МОЙ ГОСПОДАР!

Moжете да ми говорите, да ме примамвате, да ме прилъгвате, но грехът не е мой господар!

Ако ти все още не си християнин, може би дори не си сигурен в какво вярваш, започвал си да четеш Библията, но не я разбираш, раждането на девица е непонятно, нека ти кажа: грехът не трябва да е твой господар.

И ако някога се умориш от това да падаш, от това нещо, което сякаш те контролира, от това разрушително чувство в тебе, от тези разрушителни навици, имам страхотна новина за теб.

Рождество е покана от твоя небесен Отец да влезеш във взаимоотношения с Него. Неговата ръка е протегната постоянно към тебе. И когато откликнеш, грехът вече няма да е твой господар. Защото ти не си под закон, а под благодат. Искаш ли да имаш нов Господар? Искаш ли Йешуа, а не грехът да те владее? Йешуа чака да откликнеш на поканата на Рождество!

Ще го наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им.

Небесни Отче, моля те помогни ни да превърнем това в реалност във всеки момент от живота си. Отвори очите на сърцето ни, за да видят реалността, в която сме живели дълги години. И точно сега, ако някой е бил в този ужасен цикъл на грях и прошка, грях и прошка, отвори очите му и му помогни да види, че оттук нататък той може да казва на греха „не, грехът не е мой господар.“

Когато Исус дойде, Той дойде като Йешуа, като Избавител, Воин, за да ме освободи от робството и господството на греха. Отвори очите ни, дай ни очи да видим, уши да чуем, и ни дай мъдрост да знаем какво да правим с тази извънредно добра новина. В името на Исус, амин.

_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
23.12.2018 г.