Излез от затвора "Непростителност"

/проповед/

Една неделна учителка тъкмо завършила урока си и искала да се увери, че децата са го разбрали. Тя казала, „Може ли някой да ми каже какво трябва да направим, преди да получим опрощение на греха ни?“ След кратко мълчание, от задните редици едно момченце казал. „Да съгрешим“.

Днес прошката не е на мода. Живеем в култура, която е ужасно фрагментирана. Отдавна отмина времето на масовата култура, когато всички гледахме и въздишахме пред екраните, гледайки един и същ филм. Всеки днес живее в своята социална мрежа и вижда само информация, която отговаря на неговите убеждения. Това разделя обществото на информационни „племена“.

Обществото се е поляризирало и е силно разделено по политически и религиозни въпроси, затова намирането на общ език става все по-трудно. Традициите и общите ценности отстъпват на глобализацията, а тя води от своя страна към засилена изолация.

Патриархалното семейство отдавна не е на мода. Децата растат под влияние на социалните мрежи и нямат търпение да избягат от дома си в търсене на любов и разбиране. Братя се карат за имоти. Роднини се виждат само на сватби и погребения.

Баща и син в тийнейджърска възраст не се разбирали добре и синът избягал от дома. Баща му започнал да го търси. Накрая, в последен, отчаян опит да го открие, сложил обява в местния вестник: „Скъпи Пако, да се видим пред редакцията на вестника наобяд. Всичко съм простил. Обичам те. Баща ти.“ На следващия ден пред редакцията се събрали 800 Паковци!

Днес във Варна растат много тийнейджъри, които са отчуждени от баща си и майка си. В Аспарухово, Чайка, Кайсиева градина и Владиславово има много хора, за които е трудно да простят. Както казва Лили Иванова, „Аз не прощавам, само Бог може да прости!“

А ние как сме с простителността? Докато благодарим на Бог за това, че е простил греховете ни, запазваме ли си правото да се гневим на тези, които са ни наранили?

Петър се опита да си запази това право, като попита Исус:

Матей 18:21 „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“

Исус тъкмо бе свършил да говори за това, че сме отговорни да покажем вината на брат, който е съгрешил срещу нас (18:15-17). Това може да изглежда логично, но какво да кажем за този, който се е извинил и продължава да върши същия грях? Петър мислеше, че всичко трябва да си има граници!

Но отговорът на Исус ни озадачава.

Матей 18:22 „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“

Както говорихме и преди няколко седмици, това е против естественото ни желание за отмъщение. Ние искаме да контролираме ситуацията, да става това, което искаме. Но желанието за контрол и желанието за отмъщение не са от Бога, те идват от плътта. И затова са израз на бунта на Сатана срещу Бога.

А прошката е точно обратното на желанието ни да сме в контрол. Затова да простиш означава да се откажеш от правото си да контролираш взаимоотношенията си.

За да покаже всичко това, Исус използва една притча.

Прочит Матей 18:23-35.

Един цар извикал хората да уредят сметките си. Един човек му дължал 10 000 таланта (250-300 милиона евро), но не можел да плати. Царят заповядал той и семейството му да бъдат продадени, за да се плати дълга. Мъжът помолил за състрадание и царят простил дълга. Забележете, царят не казал: „дайте му още време“ или „нека изработи план за плащане“... той простил дълга!! Същият този човек излязъл и намерил друг слуга, който му дължал 100 пеняза или 10 динария (20 евро), и поискал плащане. Този човек също помолил за отсрочка, но човекът не искал да прости дълга и го хвърлил в затвора. Царят чул за това и хвърлил и него в затвора!

Смисълът на притчата е ясен – ако нашият небесен Отец ни е простил толкова голям дълг колкото нашия грях, тогава ние трябва като него да прощаваме на другите много по-малки дългове.

Исая 43:25 „Аз, Аз съм, който изличавам твоите престъпления заради Себе Си...”

Бог е заличил нашите престъпления заради Своето име. Затова, заради Неговото име, ние също трябва да прощаваме. Защо заради Неговото име? Защото когато прощаваме, ние отразяваме Неговия характер. А това е угодно на Бога.

За Него е също така угодно неговите последователи да бъдат свободни, не хвърлени в затвора на непростителност. Както разбираме от тази притча, ако откажем да простим, небесният ни Баща ще направи с нас това, което немилостивият слуга направи – ще ни хвърли в затвора. Не че Бог буквално ще ни окове, но последствията от нашата непростителност ще го направят.

Кои са тези тъмничари, които ще ни държат оковани в нашата килия? Горчивина, гняв, ревност… А Бог ни заповядва да оставим всички тези неща, като простим.

Ако откажем да простим, може да изпаднем в депресия. Както казва един автор, „Депресията се подхранва от живот, пълен с непростени наранявания.“

Непростителността може да ни държи в затвора на вината. Исус показа ясно, че прошката, която търсим от Бога е свързана с  това дали ние прощаваме на другите. Ако не простим, няма да ни бъде простено.

Това не означава, че нашето спасение зависи от нашите дела. Но ако кажем, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат.

Нещо повече, ако кажем, че не можем да простим, може би не вярваме, че Бог може да прощава. Защото, ако твърдим, че сме били онеправдани толкова, че не можем да простим, как можем да сме уверени, че огромния ни дълг към Бог може да бъде опростен?

В крайна сметка, докато не си простил на твоя родител или твоето дете, на твоя съпруг или съпруга (а прошката е особено трудна в брака, когато знаеш че съпругът/а ти не я заслужават и могат да злоупотребят с нея), на твоя шеф, на твоя съсед, или дори на някого, който те е наранил физически, този човек се превръща в твоя „тъмничар“.

Авторът Люис Смийдс пише, „Ако кажем, че чудовищата (хората, които са извършили ужасно зло) не могат да бъдат простени, ние им даваме власт, която не трябва да имат – властта да държат живо злото в сърцата на тези, които са страдали най-много. Ние им даваме власт да осъждат своите жертви да живеят завинаги с болезнената памет за своето минало. Ние даваме на чудовищата последната дума. Ако ти не можеш или не искаш да простиш, ти се превръщаш в кукла на конци в ръцете на този, който те е наранил.”

За да излезем от този затвор, ние трябва да простим. Както казва ап. Павел,

Колосяни 3:13 „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие“

За да ти помогна да излезеш от твоя затвор, нека ти кажа какво прошката не е.

Първо, да простиш не означава да забравиш. Колкото по-дълбоко си бил наранен, толкова по-вероятно е да не го забравиш. Но ти можеш да простиш, дори да не можеш да забравиш.

Също, да простиш не означава да се помириш. Помирението винаги е за предпочитане, но за него са нужни двама човека. Но истината е, че съгрешилият може и да не се извини за причиненото зло.

Синът на наша позната бе убит в катастрофа, докато карал мотора си. 27-годишна жена отнема предимството на мотоциклетиста. Виновната така и не се е извинила. Вече няколко години след събитието, майката продължава да настоява за съд и възмездие. От нейните постове става ясно, че тя не е простила. Тази непростителност я изяжда отвътре.

Трето, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение или да си затвориш очите пред злото. Често хората не прощават, защото мислят, че така ще оправдаят постъпката на човека, който ги е наранил. Но прошката не извинява лошото поведение. Затова, когато учим децата ни да се извиняват за нещо, нараненото дете не бива да казва „няма нищо.“ То трябва да прости, но не трябва да казва, че няма нищо, защото има нещо!

Да простиш също не означава да дадеш амнистия. Когато прощаваме, ние се освобождаваме от желанието да отмъстим. Но поведението на другия може да има последствия, които той трябва да понесе. Убиецът, насилникът, крадецът, ще трябва да отговарят пред закона за престъплението си. Те ще трябва да отговарят и пред Бога.

Това прошката не е. Сега да видим какво прошката е.

Първо, да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Когато прощаваме, ние трябва да хвърлим списъка с тези, които са ни онеправдавали.

Двама бизнесмени, които в университета били съквартиранти, се срещнали на едно бизнес събитие, където били отишли със съпругите си. Тъй като не се били виждали от университета, останали да говорят цяла нощ в лобито на хотела. Знаели, че ще имат проблеми със съпругите си. На следващия ден, когато се видели, единият попитал: „Какво каза жена ти?“ Другият отговорил, „Щом влязох в стаята, жена ми стана исторична.“ „Искаш да кажеш истерична?“ „Не, точно исторична. Каза ми всичко лошо, което някога съм правил.“

Първо, прошката е да се откажеш да си го върнеш и да държиш сметка на този, който те е засегнал.

Второ, да простиш означава да не правиш квалификации, да не слагаш етикети. Махни етикета, на който пише, че този човек е лош и осъзнай, че той или тя са същите слаби, нуждаещи се и егоистични хора, какъвто си и ти. Имай състрадание.

И накрая, ние трябва да се молим Бог да благослови човека, който ни е засегнал. Прошката не е завършена, докато не сме изпълнили втората от двете най-големи заповеди да обичаме ближния като себе си.

Една жена, майка на 3 деца, била убита от любовницата на съпруга ѝ. Тяхната съседка, намразила убийцата. Казала, „Приятелката ми беше убита, а нейните деца останаха без майка. Имам всяко право да мразя убийцата.“ Всеки път, когато чувала името ѝ да се споменава по телевизията, настръхвала.

Извършилата престъплението била осъдена на доживотен затвор, но това не успокоило съседката. Всеки път, когато минавала покрай къщата на приятелката си, това отново разпалвало гнева ѝ.

Но някой я поканил на домашна група за Библейско изучаване. По време на дискусията Бог казал на тази жена, че тя трябва да прости. Тя протестирала, „Няма начин, тази жена уби майка на три деца!“

Накрая се предала. Написала писмо на убийцата в затвора, в което ѝ казвала, че ѝ прощава. Щом пуснала писмото в пощенската кутия, сякаш товарът ѝ се вдигнал от нея. Тогава, казва тя, разбрах, че гневът и горчивината, непростителността, ти пречат да преживееш истинска радост. Но това не било всичко.

Другата жена ѝ отговорила от затвора. „Съжалявам, че убих приятелката ти.“ Те започнали да си пишат и скоро се сприятелили. Съседката разбрала, че това което започнало като задължение в отговор на Божията заповед да прости, се превърнало в източник на Божия благодат в собствения ѝ живот. Тя била освободена от затвора „непростителност“. А жената в затвора станала за нея приятелка както убитата ѝ предишна приятелка.

Това е квинтесенцията на християнския живот. Неспособността да прости прибавя още повече нещастие към живота на засегнатия човек. Изборът е твой – дали да живееш автентичен християнски живот, или да си навличаш още повече неприятности. Знам, че си бил нараняван, но ти можеш да простиш.

В заключение, ако казваме, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат. Нежеланието да простим в крайна сметка ни хвърля в затвора на горчивина, гняв, ревност, вина и депресия.

Божията воля за нас е да прощаваме. Когато прощаваме, ние отразяваме Божия характер – неговата любов и благодат. Да простиш не означава да забравиш, да простиш не означава да се помириш, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение на злото. Да простиш също не означава да дадеш амнистия на провинилия се.

Да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Да простиш означава да не лепиш етикети. Да простиш означава да се молиш Бог да благослови човека, който те е засегнал.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.03.2026 г.

Подаръкът на Рождество

/проповед/

На Рождество Христово, или както го наричат в България, на Коледа, много хора казват: Това е най-светлият празник, затова нека загърбим различията си и нека станем малко по-добри!“

На мен ми се иска да кажа, „Чудесно пожелание! Но само на Рождество ли трябва да сме по-добри?! Защо не можем да сме добри и през останалото време на годината?“

И сигурно ще ми отговорят, „Ти да не си се побъркал!“

И наистина, ако ние гледаме сериозно на Рождество Христово, могат да ни сметнат за побъркани. (В този объркан свят ненормалното се счита за нормално, а разумното за побъркано.) Но Рождество би трябвало да е именно време на мир и доброта:

Лука 2:14 „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“

Пасажът започва така:

Лука 2:8-14 „А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изпашиха много. 10 Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: 14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

Колко различен щеше да бъде животът ни, ако прилагахме на практика думите „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

В България нямаше да се налага всеки месец хората да излизат на улицата и да протестират срещу несправедливости. В Украйна и Израел хората щяха да си живеят щастливо, необезпокоявани от външни врагове. Нямаше да има толкова много разводи, раздели и конфликти.

A може би това не е невъзможно. Може би можем да имаме сърца, пълни с любов към ближния. Да сме добри едни към други – не само на Коледа, както удобно наричат Рождество, но цялата година!

Един от изразите на любовта ни към най-близките ни хора са подаръците, които подаряваме на Рождество.

С нашите деца тази година решихме да теглим жребий кой на кого да подари подарък, иначе всеки трябва да купува много подаръци! Повечето от вас сигурно също са приготвили своите подаръци за хората, които обичате.

Защо правим всичко това? Точно така, защото На Рождество получихме най-големия подарък – бебето Исус! Днес искам да говоря за това какво влючва този най-голям подарък.

1.     Прощение на греховете.

В Исус Христос Бог ни даде възможност греховете ни да бъдат простени.

Деяния 3:19 „Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви.“

Римляни 5:1 „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ние не можем да имаме мир с нашите ближни, докато нямаме мир със себе си. И не можем да имаме мир със себе си, докато нямаме мир с Бога. И не можем да имаме мир с Бога, докато нашите грехове не са простени.

Четох, че преди години в Щатите иззели от книжарниците и унищожили една книга за готварски рецепти. Знам, че по време на комунизма в България е имало голям контрол върху книгоиздаването от комунистическата партия, но въпреки това някои книги като „Един ден на Иван Денисович“ на Солженицин и „Люти чушки“ на Радой Ралин успяват да се промъкнат през цензурата, само и само след това да бъдат иззети от властта. Но защо ще изземат кулинарна книга?

Защото в една от рецептите била изпусната важна съставка. И издателите осъзнали, че ако някой следва насоките на рецептата и пропусне тази съставка, останалите ще eксплоадират в лицето му. Поради това книгата била иззета и унищожена.

По същия начин Бог ни е дал рецептата за живот. Той казва, „Искаш мир? Тогава това е рецептата – покай се за греха си и приеми Исус Христос. Живей според моите правила и принципи. Те са всички съставки, необходими за твоя мир.“

Но ако не прибавиш някои от съставките или сложиш някои от съставките на света, тогава какво става? Животът може да експлодира в лицето ти. Поради това толкова много хора страдат от депресия, много се чувстват отхвърлени, а някои дори се самоубиват.

Хората следват грешни рецепти за живот.

На Рождество Бог каза на човечеството: ето моя дар. Това не е просто едно бебе, а предложение за опрощение и спасение.

2.     Помощ в нашата ситуация.

Второто нещо, което Бог ни предлага е помощ в настоящата ни ситуация.

Когато се роди Исус, ангелът съобщи първо на овчарите в околността. Що за хора бяха те?

Били са едни от най-презираните хора в Юдея. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните празници. Чувствали се отхвърлени.

Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си. Хората ги смятали за номади, на които не може да се има доверие. Всички се страхували от тях, а всъщност те били тези, които са изложени най-много на опасности от нападения от разбойници. Не са имали никаква надежда за нещо по-добро.

И изведнъж една нощ ангели се явяват и обявяват, „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ (Лука 2:11)

И всичко се променя. Бог става реален за тях. Бог идва, за да им помогне, да стане техния Спасител и да донесе „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (ст. 14)

В другия край на обществената йерархия бяха мъдреците, влъхвите – хора, които разполагаха с власт и богатство. Но в техния живот също имаше празнота. И когато видяха звездата, те я последваха, защото разбираха, че този Цар ще запълни тази празнота.

Без значение дали сме богати или бедни, силни или слаби, ние се нуждаем от помощ. И Бог ни е обещал, че когато Младенецът влезе в нашето сърце и живот, ние ще получим Неговата помощ. И когато Святият Дух ни помага, Той ще ни научи как да сме чувствителни и състрадателни към другите.

Много хора ни се обаждат за езиковите курсове, които провеждаме и питат, „Ама наистина ли са безплатни?“ Хората са подозрителни, знаят че няма нищо безплатно. Но ние им казваме, че ние се учим от Господ Исус Христос как да жертваме време, сили и средства, за да служим на нашата общност. Не само на Рождество!

А на Рождество ставаме още по-чувствителни за нуждите на другите. Затова събираме помощи, даваме милостиня, храним гладните, защото Рождество ни напомня, че Бог дойде на земята и стана един от нас, за да ни помага в нашата немощ и страдание. И на свой ред сега ние искаме да помагаме на другите.

Царят на царете и Господ на господарите дойде, за да страда заедно с нас. Когато разберем това, тогава изразът „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ става малко по-реалистичен.

3.     Надежда за бъдещето.

И накрая, на Рождество в Исус Бог ни даде надежда за бъдещето.

1 Петър 1:3 „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите.“

Знаете ли, какво помогна на овчарите да не се отказват въпреки трудностите? Бог беше обещал на Своя народ, че един ден ще им изпрати Месия. И когато това стане, всичко щеше да си дойде на мястото. И тази надежда гореше в сърцата и умовете на хората в Израел.

Знаете ли какво помогна на мъдреците да не се отказват? Надеждата. Всяка нощ те изследваха звездите и търсеха звездата от пророчеството (Числа 24:17). И когато я видяха, знаеха че трябва да я последват, защото това беше знамение от Бога и тази звезда обещаваше да се роди Цар. Надеждата им помогна.

По същия начин Бог носи надежда и на нас на това Рождество. Ще кажете, когато днес говорим за това, че в други държави си имат мафия, а при нас мафията си има държава, за каква надежда ми говориш!

Когато България е прояждана от беззаконие и корупция, а недалеч от нас терористични държави и групировки водят войни и избиват хиляди хора, обещанието „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ звучи като неосъществима мечта.

Да, ние знаем, че на земята винаги ще има войни и слухове за войни. Знаем, че винаги ще има бедни и гладни. Човечеството ще трябва да се бори още дълго с тероризъм, престъпност, корупция и насилие.

Но едно нещо ни дава сили да продължим. Един ден небето ще се отвори и Исус Христос ще дойде отново. Тогава мечтата ни за мир и благоволение ще се сбъдне завинаги. Яхве Шалом ще управлява вечно в небесния Ерусалим!

Децата от неделното в една църква трябвало да изиграят сцената с пристигането на Йосиф и Мария в гостилницата във Витлеем. Гостите пристигнали и сценката започнала. Йосиф и Мария излезли на сцената, където бил поставен макет на гостилницата. Те стигнали до нея и почукали на вратата.

Детето, което играело ролята на гостилничаря, отворило. То било доста едро за възрастта си, затова избрали него за тази роля. Но той бил и с малко забавено ментално развитие. Когато отворил вратата, той казал: „Няма свободна стая в гостилницата. Няма място за вас тук.“

Йосиф казал, „Но жена ми е бременна и е много уморена. Няма ли някоя малка стаичка, където да подслоним глава?“

Гостилничарят отново отсякъл, „Ще трябва да потърсите място другаде. Няма свободна стая в гостилницата.“ Йосиф отново помолил да ги пусне да пренощуват за една нощ. След това настъпила дълга пауза, защото момчето което играело ролята на гостилничаря забравило следващата си реплика. Публиката и актьорите започнали да се споглеждат неловко.

Зад сцената някой започнал да подсказва: „Не, отивайте си! Не, отивайте си!“ Накрая момчето казало с тих глас, „Не, отивайте си.“ Йосиф и Мария се обърнали с тъжен поглед и тръгнали да си вървят. И точно тогава гостилничарят извикал със силен глас, „Чакайте малко! Можете да отседнете в моята стая, а аз ще спя в плевнята.“

В последвалата тишина неделната учителка си помислила, че сценката е тотално съсипана. Но после помислила отново за думите на момчето и си казала, че те са предали истината за Рождество по-добре от всичко друго. „Можете да отседнете в моята стая, а аз ще спя в плевнята.“

Не направи ли и Исус това? Той каза, „Няма нужда да умирате в греховете си. Аз ще заема вашето място на кръста. Вие можете да влезете в небесния си дом. Аз приготвям място за вас там.“

Рождество наистина промени всичко. Бог уви един подарък и ни го даде. Сега Той чака да види какво ще направим с този подарък. Ще го приемем ли с радост? Или ще се отнесем с безразличие. Или, още по-лошо, ще го отхвърлим?

Ако ти си приел вече този подарък, ако си повярвал в Исус Христос, имаш Неговата прошка, Неговата помощ и Неговата надежда. Дори земята да се тресе от корупция, беззаконие и войни, няма от какво да се страхуваш.

Ако все още не си приел този подарък, защо не го направиш сега? Ако приемеш подаръка, ще получиш опрощение. Той ще е с тебе и ще ти помага и ще ти дава надежда.

Нека да се помолим!

____________

21.12.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Грешници, обединени от любовта си към Бога

Пет цитата за брака:

“Добрият брак не е нещо, което намираш, а нещо, което изработваш.“ – Гери Томас

„Ако си женен или все още не, но се надяваш да се ожениш, запомни това: всеки брак се състои от двама грешници. Най-добрият брак е този, в който двамата грешници са обединени от своята любов към Бога, от своето посвещение да служат един на друг и от дух на смирение. В брака ти ще научиш колко жертви са нужни, за да обичаш един грешник през всички превратности на живота. Това е картина на любовта на Христос към нас.“ – Кери ван дер Вине

„Всички ние сме безкрайно посветени и дълбоко отдадени на нашия „стил“, нашия „начин“, нашия „подход към живота.“ И нямаме никакво намерение да се откажем от него. Даже и за да спечелим любовта. Затова Бог създаде една среда, в която трябва да го направим. Казва се „брак“.“ – Джон Елдридж

„Щастлив брак е съюза между двама души, които са добри и си прощават.“ – Рут Греъм

„Бракът е призив да умрем за себе си… Християнските брачни клетви слагат началото на едно практикуване на смърт за цял живот, на предаване не само на всичко, което имаш, но и на всичко, което си. Това призив за мрачна бесилка ли е? В никакъв случай! Това не е по-мрачно от умирането за себе си и следването на Христос. Всъщност, тези които умират поради любов към своя съпруг или съпруга са тези, които познават най-голямата радост, имат най-удовлетворяващи бракове и преживяват най-голямата любов.“ – Р Кент Хъджис

Снимка - Интернет.

Прости ни дълговете

 /проповед/

Eдин шофьор поставил бележка под чистачката на колата, която бил паркирал на забранено място. На бележката пишело, „Обикалях карето 20 минути. Закъснявам за среща и ако не паркирам тук, ще загубя работата си. Прости ни нашите дългове.“

Когато се върнал при колата, намерил на нея квитанция за глоба и бележка от полицая: „Обикалям това каре от 20 години и ако не те глобя, ще си изгубя работата. „Не ни въвеждай в изкушение.“

Една учителка в неделното училище попитала децата, „Какво трябва да направите първо, преди да можете да бъдете простени?“ Едно дете отговорило, „Да съгрешим.“

Днес продължаваме с разглеждането на Господната молитва. Ще се спрем на втората молба относно това как да се молим за себе си. Нека прочетем Господната молитва до нея включително.

 Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.“

 Два стиха по-надолу, в Матей 6:14-15, Исус казва: „Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Поне на повърхността не изглежда хората да се тревожат много за греховете си. Но дълбоко в себе си хората копнеят за прошка.

Съвременната ню ейдж философия учи, че няма добро и зло, че трябва да се осланяме на нашето усещане и преценка за нещата, и че организираните религии са тези, които ни внушават чувство за вина.

 Ето например какво пише на сайта на Боуен център за „позитивна психология и психотерапия“ в София: „Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.“

С помощта на тези лъжеучители хората се опитват да заметат под килима чувството си за вина, но само християнството помага на човек да бъде освободен от вина.

В нашата молитва-модел, след като сме помолили нашия Отец да снабди нуждите ни, ние молим за прошка. „Прости“ идва след „Дай“. Забележете, че съюзът „и“ свързва молбата за ежедневния хляб с молбата за ежедневна прошка. Много от нас съзнават своята нужда от ежедневен хляб, но изобщо не се замислят за нуждата си от ежедневна прошка.

 Може би част от причината е традицията, установена в България, прошка да се взема и дава само на Сирни заговезни. Този празник се отбелязва в неделята 7 седмици преди Великден. Къде искрено, къде заради традицията, на този ден хората си искат прошка и смятат, че това е достатъчно. Господната молитва ни напомня, че трябва да прощаваме на всички винаги и за всичко.

Когато Петър попита Исус до колко пъти да прощаваме, когато някой ни съгреши, Той каза: „Седемдесет пъти по седем.“ С други думи, винаги. Какъв контраст между тези думи и думите на Ницше, "Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“

Молитвата за прошка

Ако сме искрени, когато се молим с молитвата „прости ни дълговете наши“ или „прости ни греховете“, тогава ние открито признаваме, че сме извършили грях. Някои християни се самозалъгват, че тъй като са спасени, вече няма нужда да молят за прошка и да изповядват греховете си. Но те грешат.

 1 Йоан 1:8-9 „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Християните продължават да грешат, затова имат нужда да изповядват всеки ден греховете си и да искат прошка.

Когато признаем нашата греховност, ние все едно казваме като Давид,

 Псалми 51:2-3,10 „Измий ме съвършено от беззаконието ми и ме очисти от греха ми.  Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене... Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Трябва да помним, че това е „семейна молитва“. Тя не се занимава с греховете на невярващите. Тя не се отнася до нашата позиция пред Бога, която е установена при нашето спасение. Тази молба се отнася до греховете на Божиите деца, които спъват нашето общение с Отца.

Никой невярващ не получава опрощение въз основа на това, че е простил на някой друг. Преди да получи прощение, той трябва да повярва в смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Когато повярваме ние получаваме спасение и прощение на нашите грехове. Но трябва да помним също, че ние няма да можем напълно да получим освещение в нашия християнски живот, ако не сме готови да прощаваме на тези, които ни нараняват.

 Как да прощаваме?

Когато сме изправени пред нуждата да простим, ние често откликваме по един от трите начина: казваме че не можем да простим, казваме че не искаме да простим или казваме, че искаме да простим.

Забележете, че Исус не каза на учениците да се молят „Господи, прости ми греховете и аз ще се опитам да простя на тези, които са ми съгрешили.“ Не, Исус им каза, че едва след като простят на другите, могат да получат самите те прошка. „Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Както казахме, тук не става въпрос че ще изгубим спасението си, ако не сме простили. Но тогава какво означава това, че Бог няма да ни прости, ако ние не простим?

Божието слово ни казва, че Бог е любов. Затова можем да заключим, че Неговото нежелание да ни прости в този случай е мотивирано от Неговата любов. Ще кажете, как така хем ни обича, хем няма да ни прости?

Когато Исус казва, че Отец няма да ни прости ако ние не прощаваме, това означава че Бог ще ни остави да ходим в нашия грях, докато не осъзнаем какво сме направили. Бог иска да извади на показ греха ни и да ни накара да се засрамим и отвратим от него. И често резултатът е изпълване с Духа, искрено покаяние, любов и простителност.

Понякога ние извиняваме липсата на прошка у нас с това, че човекът който ни е засегнал или наранил не заслужава да му простим. Но истината е, че никой не те е наранявал толкова, колкото ти си наранявал Бога!

 В Матей 18:23-35 Исус разказва притчата за непростителния слуга, за да илюстрира тази истина. Един цар преглежда своето счетоводство и открива, че един от неговите длъжници му дължи 17 милиона лева. Той не може да върне заема, затова царят заповядва да продадат него, жена му и децата му, заедно с цялото му имущество. Но мъжът идва и пада по лице на земята пред царя и казва, „Господарю, бъди търпелив с мен и ще изплатя всичко.“ Царят го съжалил и го пуснал и опросил дълга му.

Тогава този човек отива при един друг, който му дължал 3000 лв., хваща го за яката и поисква веднага да му се издължи. Този започва да моли за отсрочка, но кредиторът му не иска да чака. Заповядва човекът да бъде арестуван и вкаран в затвора, докато не си върне парите.

Приятелите му отиват при царя и му казват какво е направил кредиторът. Царят повиква същия този човек, на когото бил простил и му казал, „Ах ти, нещастнико! Аз ти простих огромен дълг, защото ти ме помоли. Не трябваше ли и ти да проявиш милост, както аз прових към теб?“

Тогава гневният цар изпраща този да бъде измъчван, докато не му плати последната стотинка.

Нашият небесен Баща ни е простил огромен дълг, който никога не можем да върнем. Това е нашият грях. Колко повече ние трябва да сме готови да прощаваме провиненията на хората спрямо нас.

Бог иска ние да не държим сметка за зло (1 Коринтяни 13:5) и да прощаваме толкова пъти, колкото е нужно. Ако отказваме да простим, това показва че у нас има обида, горчивина и гняв. Никое от тези неща не е черта на зрелия християнин.

 Какво прави прошката?

Но какво да кажем за случаите, когато у отсрещната страна няма покаяние и не иска да им простим? Ние пак трябва да им прощаваме, да не държим злоба в сърцето си, да не говорим лошо за тях, да сме готови да вършим добро и винаги да сме готови да им дадем прошка, ако помолят за нея.

Както казва американския епископ и автор Т.Д. Джейкс, „Прошката не оневинява извършителя. Прошката освобождава жертвата. Това е дар, който даваш на себе си.” Прошката е покорство на призива ти да следваш Христос.

Освен че ни освобождава от затвора на горчивината и омразата, прошката превръща нашите врагове в наши приятели.

Когато първите мисионери дошли в Алберта, Канада, срещнали яростна съпротива от младия вожд на племето кри, Маскипетун. Но той откликнал на благата вест и приел Христос. Малко след това член на племето Черни крака убил неговия баща.

Маскипетун отишъл в селото, където живеел убиеца и поискал той да бъде доведен пред него. Като застанал пред виновния мъж, той казал: „Ти уби баща ми, затова сега трябва ти да си мой баща. Ти ще яздиш най-добрият ми кон и ще носиш най-хубавите ми дрехи.“ В крайно удивление и покаяние, врагът му възкликнал, „Сине мой, сега ти ме уби!“ Той искал да каже, разбира се, че омразата в собственото му сърце била напълно изтрита от прошката и милостта на индианския вожд.

Оскар Уайлд казва, „Прощавайте на враговете си, така единствено може да ги обезоръжите.“

А когато не искаме да простим?

 Един мъж казал на своя пастор, „Знам, че съм християнин, но веднъж един човек ми направи нещо ужасно – нещо което не мога да простя или да забравя. Пасторът го попитал, „Сигурен ли си, че не можеш да му простиш?“ Той настоявал, че се е опитвал да му прости, но не можел. Пасторът казал, „Знаеш ли, аз съм се убедил, че често използваме думите „не мога“, но всъщност имаме предвид „не искам“. Дали и ти не искаш да кажеш, че не искаш, а не че не можеш да простиш? Ако е вярно, че не можеш да простиш на този човек, това показва че самият ти не си бил простен и само се заблуждаваш, че си християнин.“

Това разтърсило другия. Той помислил малко и смутено отвърнал, „Предполагам, че имаш право. Май не искам.“ Не след дълго той дошъл при пастора и му казал с радост, че най-накрая простил на човека, който го бил наранил.

Мартин Лутър Кинг казва, „Ние трябва да развием и поддържаме способност да прощаваме. Този, който не притежава силата да прощава, не притежава силата да обича.“

Когато Божията благодат влезе в сърцето ни, ни кара да прощаваме. Ние показваме дали сме били простени, като прощаваме. В крайна сметка, ако отказваш да простиш, може да има само една причина и тя е, че не си приел благодатта на Христос. Не си бил простен.

Когато Джон Уесли служил като мисионер в Америка, изпитвал затруднения в общуването с един генерал. Този генерал бил известен като горд човек с много груби обноски. Веднъж генералът му казал, „Аз никога не прощавам.“ Уесли отговорил, „Тогава, господине, надявам се че и никога не грешите.“

Библейският коментатор Уилям Баркли перифразира така тази молба в Матей 6 гл.: „Прости ни нашите грехове право пропорционално на простените от нас грехове на другите към нас.“ A един друг библейски учен прави още по-стряскащ превод: „Отче, прости ми дълговете само до степента, до която съм готов да простя на тези, които са съгрешили срещу мен.“

Когато ние откажем да простим тази част от Господната молитва се превръща в проклятие. Все едно се молим, „Моля Те, Господи, отнеси се с мен така, както аз се отнасям към моя ближен. Той беше неблагодарен към мен (макар и дори не една стотна от моята неблагодарност към Теб), но при все това не мога да забравя неговата неблагодарност. Отнеси се с мен, Господи, както аз се отнасям към него.“

Заключение: да прощаваме както Бог прощава на нас

 Псалм 86:5 „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават.“

Бог е прощаващ и добър и иска ние да приличаме на Него. Често ни е трудно да прощаваме и това влияе на живота ни. Не можем да спим, не можем да намерим покой, непростителността ни измъчва. Тя влияе и на нашите молитви. Причината е, че ние не можем да простим със собствени сили, но можем да прощаваме с Неговата простителност.

Холандката Кори тен Бум споделя своя опитност с прошката в книгата си „Скришно място.“ Тя пише, „Беше на една църковна служба в Мюнхен, на която говорих за прошката, когато го видях - предишния есесовец, най-жестокия от пазачите в концентрационния лагер Ревенсбрюк, където бях преживяла най-ужасните унижения и където собствената ми сестра беше умряла. Докато хората се разотиваха след богослужението, той дойде до мен, целият сияещ и ми каза с поклон: „Колко благодарен съм за вашето слово, госпожо! Само като си помисля, че Той е измил всички мои грехове!“

Протегна ръка, за да се здрависа с мен. И аз, която бях проповядвала толкова често за нуждата да прощаваме, оставих ръката си да виси отпусната. Когато в мен закипяха гневни и отмъстителни мисли, видях греха в тях. Исус Христос бе умрял за този човек, какво повече исках от него? Помолих се, Господи Исусе, прости ми и ми помогни да му простя. Опитах се да се усмихна и да вдигна ръката си. Не можех. Не чувствах нищо, нито топлина, нито милост. И затова отново се помолих наум. Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоята простителност. И когато поех ръката му, се случи най-невероятното нещо. От рамото през ръката ми сякаш потече електричество към неговата ръка, а в сърцето си почувствах огромна любов към този непознат. И открих, че изцелението на света зависи не от нашата прошка или нашата доброта, но от Неговата. Когато Той ни казва да обичаме враговете си, Той ни дава заедно със заповедта и самата любов.“

В заключение, ние имаме нужда да бъдем простени и да прощаваме. Непростителността не е решение, защото болката остава в нас. Да се правим, че не се чувстваме виновни също не разрешава проблема. Единствено Христос дава отговор на копнежа ни да бъдем простени и той е да приемем Него за наш Господ и Спасител и да прощаваме на другите, както Той е простил на нас. Прошката ни освобождава от затвора на гнева, и омразата.

Молитва.

__________________

10.10.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

Поканата на Рождество (Maтей 1:18-21)

/проповед/

Това е предпоследната ни служба за тази година. Намираме се в навечерието на Рождество, когато в града ни всяка вечер има концерт или друга проява за празника. Парадоксът е, че тези които не вярват в Бога празнуват най-шумно и разточително – може би точно защото не разбират смисъла на празника. 

Нека прочетем Матей 1:18: „А рождението на Исус Христос беше така...“

В началото искам да ви задам въпрос. Как се роди Месията Исус? Как стана това? Матей ни казва, „Рождението на Исус Христос стана така...“ – в случай че се интересувате. И интересното нещо е, че още в началото на евангелието си, че като евреин Матей иска ние да знаем, че според него Исус е дълго очаквания Месия.

Какво означава Месия? Това е еврейска дума, а гръцкият ѝ еквивалент е... Христос, точно така. Христос не е фамилията на Исус. Това не са Мария и Йосиф Христови и синът им Исус. Христос е гръцката дума за дългоочаквания от евреите Месия.

Ето как се роди Месията. А какво означава Исус? Исус отново е гръцката транслитерация на еврейското Йешуа. Понякога може да сте чували някой да казва Йешуа вместо Исус и вие си казвате, „този пък какво се прави на много учен.“ Гърците не могат да изговорят Йешуа, затова до нас името на Месия е достигнало като Исус. По същия начин казваме и Исус Навиев. Би трябвало да наричаме и него Йешуа.

Така че, навсякъде в Новия завет и във всички песни, които пеем, ние всъщност признасяме името на Спасителя неправилно. Ако Бог не отговаря на молитвите ви, може би това е защото не изговаряте правилно името на Неговия Син J. Може би казва, „Вижте, няма да слушам вашите молитви, докато не се научите правилно да изговаряте името на Сина Ми. Не е Исус, а Йешуа.

Но за нас ще е много трудно да пренапишем Библията и всичките песни, а и Йешуа има 3 срички и ще е по-трудно да спазим ритъма им. „Йешуа, имам нужда от теб...“ Така че, ще се придържаме към Исус.

Но за да разберем значението на Рождествения разказ, ние трябва да разбираме, че Исус е кръстен на Исус Навиев. А какво означава Йешуа или Исус Навиев? Той беше воин, генерал, военен човек. И евреите в древността не очакваха още един Мойсей, защото и от първия си имаха достатъчно закони. Те очакваха един Исус Навиев – воин и цар, който да дойде и да ги освободи от техните потисници.

По-нататък в нашия разказ се казва:

„След като бе сгодена майка Му Мария за Йосиф, преди да бяха се събрали, тя се намери непразна от Святия Дух.“ Ако се беше родила преди първи век, може би тя може би щеше да бъде изгорена жива или убита с камъни, ако се открие, че е бременна без да е омъжена.

По онова време хората са се сгодявали когато са били на 10-11 г., а са се женили на 13-14 г. Ако си на 16 и още не си сгоден, всеки те съжалява. И така, тя е сгодена за Йосиф и родителите ѝ разбират, че тя е бременна. В първи век не са имали разрешение да изгарят хората на клада, но е можело да направиш други неща, ако откриеш, че жената за която си сгоден не ти е била вярна.

Другото нещо е, че Мария направо е била луда. Баща ѝ и майка ѝ ѝ казват, „Мария, кое от момчетата в селото е бащата?“ Тя казва, „А, не, няма мъж. Един ангел ми се яви...“ „А чудесно, миличка. Ами сега, какво да правим?“ Йосиф разбира, че Мария е бременна и че ангел ѝ е казал, че ще забременее от Святия Дух.

И той си казва, какво да правя с тази жена, за която щях да се женя, а сега тя ми излиза с тази невероятна история.

Матей 1:19 „А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен...

Той беше праведен, спазваше Закона. Законът казваше жена хваната в блудство да бъде изгорена или убита с камъни! Но той „.. не искаше да я изложи...“ Не искаше да я влачи до градския площад и да каже на всеослушание, че няма да се ожени за нея, защото тя не му е била вярна и е забременяла. По-нататък, „намисли да я напусне тайно.“ Той можеше да отиде при свещеник и да каже, „Така и така, случи се това, искам да разваля този договор...“

Матей 1:20 „Но когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов (не че той беше син на цар Давид, но беше от неговия род), не бой се да вземеш жена си Мария (знам, че хората ще си помислят, че ти си бащата и че репутацията ти ще бъде застрашена, но въпреки това, вземи я); „защото заченатото в нея е от Святия Дух.“

Това е наистина важна част от историята. Никой не е очаквал това. Цялата идея девица да роди дете звучи абсурдно.  В ст. 23 Матей цитира думите на пророк Исая, „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син; и ще Го нарекат Емануил (което значи Бог с нас)“ и това е страхотно...

Но еврейската дума, използвана там за „девица“ означава просто младо момиче. Затова в Израел никой не е очаквал да е възможно девица да роди дете. Те не са си казвали, „Ами това ще да е Месия, защото Месия няма да има земен баща.“ Напротив, всеки е очаквал Месия да се роди от баща, който е наследник на Давид.

Това по-скоро напомня на гръцката митология, където боговете се съвокупляват с девици, за да се роди нещо средно между бог и човек. Например, знаете ли кой е бащата на Херкулес?  Негов баща е Зевс. А знаете ли кой е бащата на Елена от Троя? Пак Зевс! Така че, Бог да има дете от девица, това е гръцка, не еврейска идея.

Така че, ако учениците на Исус бяха измислили, че той е роден от девица, това нямаше да звучи правдоподобно! Ако Матей беше измислил това, то щеше да е контрапродуктивно за историята, защото рискуваше никой да не му повярва. Единствената причина той да е написал това е че това е била самата истина!

Вижте, хората не следват Исус заради това, че се е родил от девица. Те го следват, защото е възкръснал! Никой не си е казал след смъртта му, „Вижте, той умря, но помните ли, че се роди от девица. Дайте да вдъхнем живот на мита за него, като използваме раждането от девица!“

Но никой не е казал това, защото след като е умрял, те са очаквали той да си остане мъртъв.

Така че, Матей не би си измислил това. Но той ни казва, че ангелът се е явил на Мария, после се е явил на Йосиф насън и му е казал: „Този син, който тя ще ти роди е специален. Той е заченат от Святия Дух. „Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус, Йешуа.“

Представям си, че Йосиф си мисли насън, „Това наистина ли ми се случва? Ангел да ми се яви и да ми каже, че ще ми се роди син, че аз не съм бащата, но да не се тревожа, той ще е дългоочаквания Месия и че трябва да му дам името Йешуа, Йешуа Навиев...“ 

За стотици години те са били потискани, били са части от други империи – от Асирия, Вавилон, Персия, Гърция, а сега от Рим. И Йосиф знае това.  И ангелът продължава, „Той е, Който ще спаси людете Си...“ И Йосиф казва, знам, че ще спаси людете си, нали това означава името Йешуа. Нали Йешуа Навиев заведе народа в Ханаан и изгони всичките му жители, всички потисници, за да може нашите люде да притежават земята и да определят собствената си съдба.

И ангелът продължава „...ще спаси людете Си от ...“ и Йосиф го прекъсва, „Знам от кого ще спаси людете си – от потисниците им, от тези които ги владеят, от Римска окупация... зная това от дете... и аз не мога да повярвам, че моят син ще е този, който ще ни поведе. Ние почти бяхме изоставили всяка надежда!

Нали всичко започна с Авраам, това беше преди 2000 години и всичко, което ни се случи после, помислихме, че Бог ни е забравил... И точно сега, да изпрати Месия, Йешуа... Йешуа Навиев, царя – воин...

Но ангелът продължава „ще спаси людете си от ... греховете им“. Хм, добре... Чакай малко... какво каза? „Ще спаси людете от греховете им.“ Но виж, ангеле, знам че си ангел, но това не е най-голямата ни нужда. Ние се нуждаем от спасение, но не от това. Ако направиш една анкета сред юдеите и ги попиташ от какво искат да бъдат спасени, никой няма да каже, „спаси ни от греховете ни“.

Не от това се нуждаем да бъдем спасени.  Очевидно ти не си чувал за пирамидата на потребностите на Маслоу. Чакай да ти я обясня, искаш ли? Ангеле, слушай внимателно. Най-основните ни нужди са физиологически. Ние се нуждаем от храна, вода, от всичко необходимо за оцеляването ни...

След това се нуждаем от сигурност и след като сме осигурили и тази нужда, се нуждаем от любов, от общност на която да принадлежим. И когато имаме и любов, се нуждаем от увереност, самоуважение, и най-накрая от самоусъвършенстване. Ангеле, виждаш ли „грях“ в този списък?

Ние наистина се нуждаем да бъдем спасени от някои неща, но грехът дори не присъства в списъка. Освен това, ние имаме една много сложна система за спасение от грях, която вече функционира.

Не знам дали си забелязал, това е храмът. Той е на висок хълм, не можеш да го пропуснеш. Ние можем да отидем в храма, за да принесем жертва за всеки грях за който можеш да се сетиш и така да бъдем простени. Не ни трябва друг, който да ни спасява от греховете.

Но нека ти кажа кой се нуждае от спасяване.  Рим се нуждае да бъде спасен от неговите грехове. Защото техните грехове край нямат. А ние се нуждаем от спасение от Рим. Нуждаем се от спасител с меч. Ние се нуждаем някой да ни спаси не от нашите грехове, а от Рим.

Но Йосиф не отговори така. Когато ангелът ти говори, ти не му отговаряш! Когато чуя някой да ми казва, Бог ми се яви, казвам, ами, не мисля. Лицето ти не се е стопило, това не е било Бог. Мисля, че Бог ми говори. Не, не, когато Бог говори, никой не пита, това Бог ли беше?

Когато Бог реши да говори, той не заеква, не говори с неразбираеми думи... Когато Бог се яви на Йосиф и той се събуди, той беше убеден, че това е било от Бога. И той направи това, което ангелът му заповяда. Взе Мария у дома като своя съпруга.

Знаете ли защо повечето от нас не са впечатлени от това, че Бог е изпратил Исус да ни спаси от нашия грях? Ние сме в известен смисъл като хората от първи век. ОК, това не е най-належащото в момента. Причината дори тези от нас, които са християни от много време не чувстваме почти нищо, когато чуем че Бог е изпратил Исус да ни прости греховете, е следната. Ангелът каза, „ще го наречеш Исус, защото той ще спаси людете си от греховете им.“ Но ние чуваме, „ще му дадеш името Исус, защото той ще прости на людете си греховете им.“

Така, ако не сме внимателни, ще сведем Рождество единствено до прощение. Може би дори целият ти християнски живот се свежда до това: никой не е съвършен, но Бог прощава; аз обърках конците, но Бог ще ми прости. Но посланието на Рождество и посланието до Йосиф насън и посланието на евангелията е много по-всеобхватно от това.

Ако свеждаш Рождество само до прошката, ти пропускаш най-важното послание на Рождество.  Защото Исус дойде не просто да ни избави от наказанието за греха или от последствията от греха. Всъщност, в повечето случаи ние носим последствията от греховете си. Исус дойде за да ни избави от властта на греха.

Исус дойде в духа на Йешуа Навиев, воина, който дойде да ни избави от царството, от господството, от силата, робството на греха.

Когато беше в храма, доведоха при него една жена, хваната в прелюбодейство (Йоан 8).  Искаха да хванат Исус в крачка, довлякоха тази жена по стълбите до последното място, където искаше да бъде, в храма. Тя е на 25 метра от мястото, където жертваха животни за греховете, на 60 метра от светая светих, блъскат я на земята и казват, тази жена беше хваната в прелюбодейство, законът казва, че трябва да я убием с камъни, ти какво казваш?

Исус знаеше, че блъфират, че няма да я убият там, защото пред храма е забранено да се убиват хора. Но той им казва, добре, заведете я в долината Геена и я убийте. Но, тези от вас, които не сте извършвали грях, вие започнете екзекуцията. Всеки се умълчава, пита, жено, къде са твоите обвинители, тя казва, „Заминаха.“ След това ѝ казва с усмивка, „нито Aз те осъждам.“

С други думи, аз съм Божия Агнец, няма нужда да ходиш да жертваш агнета, аз ти прощавам. Не те осъждам, ти си простена. Само един може да прощава, Бог. Когато го обвиняваха как може да прощава грехове, Исус им каза, „Добро утро, Аз кой съм?“

Така че, Исус каза, нито Aз те осъждам. Но след това ѝ каза, нещо друго, което се пропуска: „отсега не съгрешавай вече.“ (ст.11)

Отсега не съгрешавай вече. Но възможно ли е това? Можем ли да не съгрешаваме? Можем ли да напуснем плена на греха? Можем ли да кажем не на греха?

Исус говори на фарисеите и им казва нещо невероятно, „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.“ Това звучи много повече от прошката, нали? Прошката ме занулява. Аз дойдох не просто да ви простя греховете, а да ви избавя от греха!

Правилно ме нарекоха Йешуа, Аз дойдох, за да ви избавя от нещо, а не просто да ви простя нещо.

По-късно ап. Павел, един брилянтен ум, фарисей, стана последовател на Исус.  В посланието си до църквата в Рим, той пише, „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло...“ (Рим. 6:12) Не позволявайте на греха да бъде вашия цар, вашия господар, „та да се покорявате на неговите страсти.“ Не позволявай на себе си да стоиш под властта на греха.

Павле, нима имаме избор? Да, имате избор. Затова дойде Исус, за да избави своите люде от греха.  И продължава, „Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, но...“ – което означава, че има и друг път, че имаме избор. Той казва, „но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите“ (ст.13) – тук не става въпрос само за опрощаване на греховете, а за освобождение от греха.

И после Павел казва това, „Защото грехът няма да ви владее...“ За Павел грехът е като човек, като някаква сила, тук не говори за дявола, а за греха. Това означава, че ти се чувстваш така, сякаш в теб живеят двама човека. Единият казва Искам, другият – Не искам. Единият – Би трябвало да..., но другият – Не би трябвало да... Павел нарича това грях. И този грях в теб вече не е твой господар, ако ти си в Христос.

Най-накрая казва, защото заплатата, резултата от греха е смърт... Не трябва да си християнин, за да знаеш това. Грехът убива. Грехът винаги убива нещо.

Някои от вас имат брак, убит от греха. Други сте видели как поради липса на самоконтрол вашите финанси са били убити. Това е грях. Други сте преживели убийството на взаимоотношенията ви със сина ви или дъщеря ви, поради техния или вашия грях. Други сте минали през зависимост, която е убила взаимоотношенията ви с близък.

Поглеждате се в огледалото и не харесвате това, което виждате. (Цар Навуходоносор се погледна и видя животински образ). И вие не харесвате това, което виждате поради греха, защото грехът е убил начина, по който гледате на себе си. Винаги там, където има грях, нещо умира.

Дори простеният грях убива. Простеният грях продължава да убива. В затвора има хора, които са срещнали Бога, Той е простил грехът им, но те все още са в затвора. Дори простеният грях убива.

Исус дойде на света не просто да ни прости греха, но да бъде Йешуа, да бъде воинът-цар, който ще ни избави от господството, от силата, робството на греха. Защото заплатата на греха е, че винаги нещо умира.

Това е дарът на Рождество. Дарът Божий е живот вечен, но и дар който получаваш веднага в този живот. Тук получаваш Божият живот, освобождение от силата и робството на греха. Дарът на Рождество не е просто прошка, а свобода от властта на греха, чрез Христос. Това е благата вест. Това е Рождество.

Чрез Христос можеш да имаш нов Господар. Чрез Христос вече имаш нов Господар – не Божият закон, а Божият Дух в теб.

Ако ти си станал християнин като дете, или като тийнейджър, или студент в университета като мен, или като възрастен, жена ти или мъжът ти са те завели на църква, молил си се с молитва на покаяние, повярвал си в Христос, и ако християнския ти живот се описва от непрекъсната борба, падения и молитви за прощение, ти можеш да се освободиш от греха

Знай, че грехът не е твой господар. Похотта не е твой господар. Липсата на себеконтрол в някои области не е твой господар. Алкохолът не е твой господар. Лекарствата с предписание не са твой господар. Гневът ти не е твой господар. Ревността ти не е твой господар. Навикът ти не е твой господар.

Когато ти стана християнин, ти беше изкупен в Христос. Исус дойде на този свят не просто, за да прости греха ти. Той дойде, за да те освободи от греха. Върви и не съгрешавай повече.

Затова всяка сутрин в живота си аз се моля с тази молитва: Господи, давам ти моите ръце, давам ти моите очи, давам ти моето мислене, давам ти моите уста, давам ти моите уши, давам ти моите крака. Искам да покоря цялото си аз на Теб. И искам да се съглася с Тебе тази сутрин, че грехът не е мой господар. И аз няма да покоря частите на моето тяло на някой, който не е вече мой господар.

Когато приемеш това в сърцето си, тогава ще ти се прииска да кажеш на всички, „Знаете ли, аз помня деня, часа, проповедта, пасажа, книгата, в която разбрах, че не трябва да живея като пленник на греха, защото ГРЕХЪТ НЕ Е МОЙ ГОСПОДАР!

Moжете да ми говорите, да ме примамвате, да ме прилъгвате, но грехът не е мой господар!

Ако ти все още не си християнин, може би дори не си сигурен в какво вярваш, започвал си да четеш Библията, но не я разбираш, раждането на девица е непонятно, нека ти кажа: грехът не трябва да е твой господар.

И ако някога се умориш от това да падаш, от това нещо, което сякаш те контролира, от това разрушително чувство в тебе, от тези разрушителни навици, имам страхотна новина за теб.

Рождество е покана от твоя небесен Отец да влезеш във взаимоотношения с Него. Неговата ръка е протегната постоянно към тебе. И когато откликнеш, грехът вече няма да е твой господар. Защото ти не си под закон, а под благодат. Искаш ли да имаш нов Господар? Искаш ли Йешуа, а не грехът да те владее? Йешуа чака да откликнеш на поканата на Рождество!

Ще го наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им.

Небесни Отче, моля те помогни ни да превърнем това в реалност във всеки момент от живота си. Отвори очите на сърцето ни, за да видят реалността, в която сме живели дълги години. И точно сега, ако някой е бил в този ужасен цикъл на грях и прошка, грях и прошка, отвори очите му и му помогни да види, че оттук нататък той може да казва на греха „не, грехът не е мой господар.“

Когато Исус дойде, Той дойде като Йешуа, като Избавител, Воин, за да ме освободи от робството и господството на греха. Отвори очите ни, дай ни очи да видим, уши да чуем, и ни дай мъдрост да знаем какво да правим с тази извънредно добра новина. В името на Исус, амин.

_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
23.12.2018 г.