Днес излезе мое интервю в "Жълт Труд." То беше взето преди повече от месец, но явно редакторите са чакали да наближат
Рождествените празници. Въпреки обещанията интервюто да се публикува без
изменения, има два важни параграфа, които отсъстват. Затова тук помествам
цялото интервю. Разбира се, със заглавието, което аз бих избрал, а не с
песимистичния акцент, подбран от редакторите.
Трифон Трифонов е пастор в Българска протестантска църква „Нов живот“ във
Варна. Има магистратура по английска филология и бакалавърска степен по
богословие. Автор е на книгите „Какво би казал Исус на...“ и „Защо не съм
атеист: 10 причини да съм християнин.“ Женен е, с три деца.
Младият пастор е ерудиран и интелигентен, макар и мнозина да го намират
малко старомоден. Държи на изконните християнски ценности – любов към ближния,
преданост към отечеството, семейството като Божествена институция и вярата като
начин на живот. Говори с болка за отчуждението на съвременния човек от Бога, но
вярва че един ден Божията любов и справедливост ще възтържествуват.
Първо, да Ви попитам, как е възникнало протестантството, към което се
числи и църквата, в която Вие служите - Българска протестантска църква
"Нов живот"?
Когато говорим за протестантство, трябва да разбираме един от трите клона
на християнството, появил се точно преди 500 години с възникване на
Реформацията. Конкретен повод е забиването на 95 тезиса на Вратата на
Витенбергската катедрала от професора по теология Мартин Лутер на 31 октомври
1517 г. Той целял предизвикване на дебат относно небиблейските практики в
Католическата църква. Протестът му е последван от много хора и изненадващо за
самия Лутер се превръща в национално движение. Лутер е изключен от
Католическата църква и е принуден да основе нова църква. По-късно тя ще се
нарече на неговото име - Лутеранска църква. Неговите последователи пък са
наречени „протестанти“. Днес към протестантството се числят много и различни
протестантски деноминации - методисти, баптисти, петдесятни, конгрешани и
др.
Каква е ролята на християнските добродетели за победа над тъмнината и
злото, което днес ни залива? По какъв път трябва да тръгне човечеството, за се
избави в наши дни от толкова много несправедилви неща?
В историята на християнството има много примери за хора, променени от
вярата в Бога, прегърнали християнските добродетели и посветили се в служба на
народа си. Християните са променили света, в който живеем. Следвайки учението
на Христос, те са променили отношението към ближния, към децата и жените,
създали са първите приюти, болници, училища и университети. Премахването на
робството и робовладелството, избирателни права за жените, правото на
образование за всеки, правата на човека, свободният пазар и капитализма,
създаване на профсъюзите - всички тези неща са резултат от борбата на християни
за повече справедливост в света, в който живеят.
Днес много хора прегръщат християнските добродетели, но не желаят да имат
нищо общо със Създателя на тези добродетели. Приемат доброто, но отказват да
приемат Източника на всяко добро. Истинско и безкористно добро обаче не е
възможно без вяра в Бога. На силите на злото може да се противопостави само
човек, който може да жертва личното си щастие, пари и живот за общественото
благо. Такъв човек може да бъде само християнинът.
За съжаление, днес ни се струва, че силите на злото и тъмнината надделяват
над доброто и светлината. А това означава, че Църквата и християнството в
нашето общество са в отстъпление. Християните са призовани да са "сол и
светлина" в обществото. Да утвърждават доброто и да се борят против злото.
Както е казал Едмънд Бърк, "Eдинственото нещо, необходимо за триумфа на
злото е добрите хора да не правят нищо."
Прави ли ни достъпът до всякакъв род информация по-възприемчиви към
Божието дело?
Технологиите дават възможност на много хора днес да се докоснат до
информация, която иначе трудно би достигнала до тях. Но това е нож с две
остриета. От една страна, можем да научим всичко, което ни интересува. От друга
- нужно е внимателно да проверяваме източниците, от които черпим сведения.
Всеки в интернет пространството може да е не само ползвател, но и
"произвеждащ новини", затова опасността от злоупотреби е реална. И
тъй като хората или нямат време, или нямат желание да проучват истинността,
често стават жертва на фалшиви новини.
Второ, информацията ни залива от всякъде. Това обаче вместо да ни освободи
за истината, я прави още по-трудна за откриване. Вече говорим за "парализа
на избора". Подобно на човек, застанал пред щанд на супермаркет, ние се
чудим от коя духовна стока да си вземем. В крайна сметка посягаме към най-добре
опакованите и рекламирани стоки. Получава се един духовен тюрлюгювеч, в който
се преплитат истина с полуистини и лъжи. Без библейска просветеност хората
приемат безкритично всичко, което им се поднася в медийното пространство.
И трето, в началото на 'технологичния нов век' се наблюдава подновен
интерес на хората към духовността. През 20-ти век човекът уби Бога, образно
казано - отказа се от вярата си в християнския Бог и се обърна към вяра в
науката, прогреса и човека. В резултат преживяхме две световни войни, няколко
геноцида (Камбоджа, Руанда и Косово) и чумата на века, комунизъм, отнела живота
на повече от 100 милиона човека. Хората разбраха, че имат нужда от духовност.
Но вместо да потърсят истинския Бог, се обърнаха към псевдо месии, източни
религии, окултни науки и мистицизъм. Всеки вярва в нещо, но малцина са тези,
които имат мъжествеността и доблестта да си признаят, че са грешни, да се
покаят за греха си и да изповядат вяра в Исус Христос като Господ и Спасител.
Така че, бих казал, че многото информация ни направи по-скоро по-нечувствителни
за Божия глас, по-егоистични и себедостатъчни.
Защо има конфликти в този технологичен век , където техничeските въведения
трябва да служат на човечеството? Възможно ли е пълно премахване на
конфликтите?
Някой беше казал: Бог може много лесно да премахне злото - достатъчно е да
унищожи човечеството. Работата е там, че, злото няма как да се премахне, защото
не е извън човека, а в него. Затова технологиите не могат да ни направят
по-добри - това се потвърждава от реалността. В началото на 21 в. светът се
тресе от тероризъм, насилие, войни, конфликти...
Причината? От зачеването си човек е грешен поради първородния грях, който
всички наследяваме. Ние сме грешни не защото грешим, а грешим защото сме
грешни. В духовен смисъл ние сме мъртви, защото сме отделени от живота в Исус
Христос. Затова преди 2000 г. Бог изпрати своя Син на земята. Бог не дойде, за
да направи лошите хора добри, а да направи мъртвите хора живи. Исус живя
съвършен живот, умря на кръста и възкръсна, побеждавайки смъртта. Чрез вяра и
по Божията благодат всеки от нас може да намери спасение и вечен живот. Но не
всеки приема този дар. В края на краищата, има две групи хора - тези, които
казват на Бога да бъде Твоята воля и тези, на които Бог казва, да бъде твоята
воля...
Накрая, какво ще пожелаете на нашите читатели?
Желая на всички читатели да търсят Истината, като пият
директно от извора - Библията. Иван Вазов е казал нея: “Аз не зная под небето
да има книга по-мъдра и така всеобща, каквато е Библията… там, където Библията
се знае и се чете, злините са случайни, а добродетелите - трайни спътници в
живота." Словото Божие е не само наръчник за успешен живот тук на земята,
но и пътеводител по пътя към вечността. Четете Библията, търсете Истината и тя
ще ви направи свободни.
Пламен Трендафилов
