Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)

/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.

Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

Принос на протестантите в България - концерт по повод 500 г. от Реформацията

Пролетно почистване (Матей 21:12-16)

Днес е Цветница – честит празник на всички! В България Цветница се свързва освен с всичко друго и с пролетното почистване. Много домакини мият прозорци, бършат прах и почистват целия дом от мръсотията, натрупала се през зимата.

Четох един виц:

- Може ли утре да не идвам на училище? - пита Иванчо. - Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да ѝ помогна.

- Изключено! - казва учителя.

- Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.

Днес ще говоря върху един пасаж, в който Исус Христос направи едно пролетно почистване. В това пролетно почистване по време на първата Цветница, Той почисти своя земен дом – храма в Ерусалим. С това Той ни показа, че иска да влезе в нас и да направи едно своеобразно „пролетно почистване“. Но Той се интересуваше не от физическата, а от духовната чистота. Исус дойде не за да промени нашия бит, а да промени нашето сърце. Той дойде, не за да разведри нашия април, а да трансформира нашия живот.

Нека прочетем Матей 21:12-16.

Този пасаж разкрива какво се случи точно след влизането на Исус в Ерусалим, за което чухме в сценката. Какво виждаме в него?

КОГАТО ИСУС ВЛЕЗЕ, ПРОГОНИ ЗЛОТО (ст. 12a)

Първо, тук се казва: „И Исус влезе в Божия храм.“ Забележете, щом влезе в Ерусалим, Исус не отиде в съда, макар че беше Съдията на съдиите. Не отиде в двореца, макар че беше Царят на царете. Той влезе в храма, защото неговото царство е духовно и не от този свят.

Матей 21:12 Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби.

Какво точно се случи там? Нека си представим следната картина:

Рано сутрин е, но дворът на храма е изпълнен с глъчка и врява. Между масите на чейнчаждиите, клетките с гълъбите и оборите за добитъка, хората се тълпят, бъбрят с приятели, избират гълъб за жертва и срещу парите си, донесени от Персия, Египет или Гърция получават половин шекел – таксата, събирана за поддържане на храма.

Удобно е да купуваш жертвата на място, вместо да я мъкнеш от разстояние. Удобство е срещу пари с образа на императора (нещо неприемливо в храма) да получиш половин шекел. Удобството се беше институиционализирало. Спорещи гласове, крясъци, клетви, подрънкване на монети, които падат в касите на масата... можеш да чуеш всякакви звуци издаващи алчност в двора на святото място. Няма тишина, няма мир. Никой не може да се моли там. 

Изведнъж настъпва объркване. Изненадани от внезапната тишина, поглеждаме и виждаме странна, но позната фигура между две от огромните каменни колони.

Това е Исус. Лицето му гори от гняв. Върви решително напред с поглед, пред който всеки отстъпва. Устните му са стиснати в тясна линия. Навежда се и вдига някакви въжета, хвърлени от търговците. Сръчно ги завързва в камшик. Има нещо в държането му, в погледа и лицето му, което кара мъжете да го гледат с неудобство в очите. И след това Той дава израз на гнева си. С няколко бързи крачки пресича двора.  Вдига кутиите с парите и ги изпразва на каменния под. Звънтейки, те се разпръсват на сто посоки. Масите са на земята и обменителите се втурват да събират монетите от мръсната земя. Обезумели от страх и в алчността си крещят, протестирайки,докато Мъжът с камшика стои над тях. След това той подкарва обезумелите от страх животни. В очите му проблясват светкавици. Никой не протестира, никой не вдига ръка срещу Него. Дори храмовата стража само гледа безпомощно как великолепната му фигура се издига над останалите. Гласът му кънти и ехото се връща от каменните колони. Звучи като личба, гласът му като гласа на самия Бог...

„Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва», а вие го превръщате в «свърталище на разбойници».“

Когато Исус влезе в храма, Той беше ядосан. Защо? Храмът беше огромна сграда, чийто двор беше почти 500 на 400 м. И цялото това пространство бе превърнато в мол. Всичко бе започнало поради необходимост. Хората се нуждаеха да купуват животните на място и да обменят пари. Но всичко се беше обърнало на схема за правене на пари. Свещениците и местните политици контролираха реда за получаване на разрешителни от търговците и не допускаха да се появят алтернативни места за търговия. Срещу това получаваха своя дял. Корупцията процъфтяваше. Там, където трябваше да бъде святото Божие присъствие, властваше злото и несправедливостта. И Исус беше гневен.

И Той започна пролетно почистване на злото. Когато Исус влезе в храма, злото не може да устои в неговото присъствие. Исус прогонва злото.

Една възрастно семейство, мъж и жена, съответно на 70 и 65 г., се разхождали в планината, когато изневиделица един лъв ги нападнал и повалил на земята мъжа. Жената се приближила и започнала да крещи на лъва. После взела един клон и започнала да го удря по гърба, но той не се помръдвал. Тогава мъжът казал на жена си да вземе химикала от джоба му и да намушка лъва в очите. Тя опитала, но химикалът се счупил.

После се сетила нещо друго. Обърнала клона и го натикала в носа на лъва. Голямата котка отстъпила назад и я погледнала кръвнишки със заострени назад уши. Жената си казала, „Сега вече ще се хвърли върху мене“. Вместо това лъвът се мушнал в храсталака и изчезнал.

Скъпи приятели, нашият враг Сатана е точно като този лъв. Не се отказва и не иска да ни остави. Продължава да посяга с нокти и да ни заблуждава, да ни контролира. Иска да ни погуби. Но когато Исус влезе в живота ни, Той ще избяга!

Исус направи пролетно почистване в храма и очисти злото в храма. Божието слово ни казва, че ние, повярвалите в Исус, които имаме Духа, сме храм на Святия Дух:

1 Коринтяни 6:19: Нима не знаете, че тялото ви е храм на Святия Дух, който е във вас и който ви е даден от Бога, и че не принадлежите на себе си? Бог ви купи и заплати цената; затова прославете Бога с телата си.

Ти не принадлежиш на себе си, а на Христос. Той умря и те изкупи от Сатана.

Затова Исус иска този храм да е чист. Иска да почисти твоя и моя живот.

Представи си, че си сам тук, в църквата. Дошъл си да помогнеш с нещо – да направиш сандвичи, например, и без да искаш се порежеш. Или подреждаш столовете и без да искаш си прискрипеш пръста. И в момента, когато изпиташ болка, от устата ти неволно се изтърси една ругатня. Няма ли да се почувстваш неудобно, че си го направил в църквата? Сигурно веднага ще се помолиш за прошка.

Но знаеш ли, Бог не се интересува от тази сграда. Той се интересува от теб, защото ти си неговия храм. И би трябвало да се чувстваш така неудобно без значение къде се намираш, когато кажеш ругатня.

Трябва да се чувстваш неудобно, когато гледаш неморални предавания или филми, които Бог не би одобрил.

Трябва да се чувстваш неудобно, когато гледаш неща в интернет, които не трябва да гледаш.

Трябва да се чувстваш неудобно, когато живееш с човек от другия пол без брак.

Не може да казваш: „Какво да правя, такъв съм. Не съм съвършен!“ Ти си храм на Святия Дух! Не се извинявай, защото нямаш извинение, а поискай прошка. И не греши повече.

Ти си Божие дете и Той те призовава към живот на святост и чистота.

Позволи на Исус да направи пролетно почистване в своя храм. Нека Той изгони твоя егоизъм. Да обърне масите на лъжата и на съмнението. Да разпръсне монетите на непростителността и омразата. Да ритне стола на твоя материализъм!

Един проповедник казва: „Аз съм срещу греха. Ще го ритам, докато имам крака. Ще го бия, докато имам юмруци. Ще го хапя, докато имам зъби. И когато остарея и остана без крака, ръце и зъби, ще го хапя с небцето си, докато си отида у дома в слава и той отиде у дома си в погибел.“

Второ, когато Исус влезе в храма,

ТОЙ ПРИЗОВА КЪМ МОЛИТВА (ст.12)

Матей 21:13: и им каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва», а вие го превръщате в «свърталище на разбойници».“

Когато Исус разчисти храма, Той обяви каква е същността на неговия дом. Той ще бъде наречен дом на молитва. Ние решихме да направим нашата църква място на молитва. Затова започнахме да се молим преди, а не само по време и след служба. Прoвеждаме пост и молитва. Там, където има молитва, има взаимоотношения, хваление и поклонение, там е храмът на Святия Дух.

Но Исус иска не само църквата, но и нашите домове и нашият живот да са „дом на молитва“. Често обаче нашият живот е не дом на молитва, а дом на объркване и конформизъм. Объркване, защото позволяваме на неотложните неща да превземат нашето всекидневие и така не ни остава време за разговор с Бога.

Конформизъм, защото се влияем от околните, вместо да се оттеглим и да имаме тихо време с Бога. Но Бог иска да сме хора на молитвата. Не на повърхностната молитва, а на молитви, които проникват в сърцето ни и в сърцето на Бога.

Първите африкански вярващи били верни в молитва. Всеки от тях си имал място в гората, където изливал сърцето си пред Бога. Пътеките, по които стигали до тези места, били добре утъпкани. Когато някой започвал да пренебрегва молитвата, другите внимателно му напомняли: „Братко, тревата расте по твоята пътека.“

Расте ли тревата по твоята пътека до Бога? За християнина молитвата би трябвало да е едно от най-естествените неща, които да правим постоянно.

Филипяни 4:6-7: Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.

Някой е казал: „Молитвата не е лесен начин да получим това, което искаме, но е единственият начин да станем това, което Бог иска.“ Този, който коленичи най-много, стои изправен най-добре.

Трето, когато Исус влезе в храма,

ТОЙ ДОНЕСЕ ИЗЦЕЛЕНИЕ

Матей 21:14: Някои от намиращите се в храма слепи и сакати хора се приближиха до Исус и той ги излекува.

Един известен пастор бил помолен да се моли за мъж с рак. Той го направил. На следващия ден получил обаждане от съпругата на човека. Тя казала: „Вие се молихте за моя съпруг. Той имаше рак.“

Проповедникът помислил, че след като тя говори в минало време, ракът е бил изцелен. Но след това тя казала: „Той почина.“ Проповедникът се почувствал ужасно. Но тя продължила: „Не се обвинявайте. Когато дойде с мен на църква в неделя, той беше изпълнен с гняв. Усещаше, че умира и беше гневен на Бог.

Той беше на 58 и искаше да живее още, за да види как ще пораснат внуците му. По цял ден проклинаше Бога за това. Беше кошмар да се живее с него. Но след като вие се помолихте, в него влезе някакъв необясним мир и радост. Последните три дни бяха най-хубавите дни в живота ни. Ние пяхме, молихме се, смяхме се, четохме Библията... Обаждам се, за да ви благодаря, че се молихте за изцеление. Той не беше излекуван, но беше изцелен!

Исус не винаги ще изцели някои физически болести, но Той иска да донесе духовно изцеление. Иска да направи духовно пролетно почистване!

И накрая, когато Исус влезе в храма,

ТОЙ ПРЕДИЗВИКА ХВАЛЕНИЕ

Матей 21:15-16: Когато главните свещеници и законоучителите видяха чудесата, които извърши, и чуха възклицанията на децата в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, те се разгневиха и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези деца?“ Исус им отговори: „Чувам. А вие никога ли не сте чели: «Научил си децата и бебетата да те прославят»?“

Когато слушам нашия министър-председател да говори за това какво е постигнал по време на поредния си мандат, ми става тъжно. Той говори в първо лице единствено число, сякаш всичко е направил сам с двете си ръце. Смешни и жалки са хората, които са станали жертва на собственото си его.        

Всеки път, когато говорим за себе си и за собствените си постижения, ние нагазваме в опасни води. Това ми напомня за хората, описани в...

Римляни 1:25: те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца...

Много хора служат на сътворени неща, включително на себе си, вместо на Твореца. Мнозина хвалят себе си, вместо Твореца.

Точно обратното се случваше, когато бразилската футболна звезда Кака вкарваше всеки от своите десетки голове за Милан, Реал Мадрид и националния отбор на Бразилия. Всеки път той вдигаше ръце към небето в знак на благодарност към Бога. Кака печели Златната топка и наградата Футболист на годината за 2007 г., става световен шампион с отбора на Бразилия 2002 г. За всяко постижение Кака отдава благодарност на Исус.

Думите „Благодаря Ти, Господи“, трябва да изпълват живота ни. Научи се да ги казваш наум или на глас винаги, когато Бог ти помогне в нещо, колкото и малко да е то. Ако Исус живее в храма на твоето сърце, то хвалението трябва да е част от твоя живот!

2 Кор. 5:17 Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.

Всичко стана ново, включително твоето сърце!

Една неделна учителка попитала малко момиченце: „Мислиш ли, че ти имаш ново сърце?“ „Да, сигурна съм“, отговорило то. „Защо си толкова сигурна?“, попитала учителката. Момиченцето отговорило простичко: „Защото обичам нещата, които преди мразех, и мразя нещата, които преди обичах.“

Ако Исус е влязал в теб и е направил сърцето ти свой храм, не спирай дотук. Остави Христос да почиства своя храм в тебе всеки ден. Да влиза в храма, да те води, да ти говори, напътства и благославя. Да продължи да те очиства от злото, за да те превърне в човек на молитвата, хвалението и изцеление за другите. И тогава ще обичаш нещата, които обича Той и ще мразиш нещата, които Той мрази.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

09.04.2017

Свобода или смърт

/проповед/

Днес продължаваме с разглеждането на Галатяни. Казахме, че отхвърлянето на благовестието на благодатта води до смърт. Единствено вярата в смъртта и възкресението на Исус Христос могат да ни дадат сила да се справяме с трудности и конфликти. Вярата превъзхожда закона, защото законът само изявява греха, а ние можем да сме простени чрез вяра.

Последният път, преди да прекъснем поредицата, за да могат да проповядват нашите гости, видяхме че когато се опитваме да постигнем Божията цел с човешки план, се сблъскваме с две препятствия – първо, следваме човешкото, а не Божието разписание, и второ, използваме човешката, а не Божията сила.

Аврам последва религията „направи си сам” и това не доведе до удовлетворение. Животът му приличаше на недопечено пиле. Второ, религията „направи си сам” води до две последствия – отделяне от Бога, а оттам и от хората, и робство на греха и закона.

Днес ще разгледаме Галатяни 5:1-15. Темата на проповедта ми е „Свобода или смърт" или Как да стоим в свободата на Христос.

Нека прочетем пасажа.

Какви асоциации имате, когато чуете лозунга „Свобода или смърт?”

„Свобода или смърт” са думите, извезани на знамето на Априлското въстание от Райна Княгиня. Но те не са българско изобретение. „Свобода или смърт” е фраза от речта на Патрик Хенри, произнесена на 23 март 1775 г. на конвенцията на Вирджиния, на която щатът трябвало да реши дали да се включи във войната срещу Англия. Речта била толкова силна, мотивираща и убедителна, че след нея голям брой хора се записали доброволци във войната.

Политик на име Едуард Карингтън, който слушал речта пред прозореца на църквата, помолил да бъде погребан на това място.

Речта завършва с думите „Толкова скъп ли е животът, или толкова сладък ли е мирът, че да бъдат купени с цената на вериги и робство? Да не бъде, Всемогъщи Боже! Не знам какво ще направят другите, но колкото до мен, дайте ми свобода или дайте ми смърт!”

Свобода! Не знам дали има друга дума, която да съдържа такава привлекателна сила и очарование, и същевременно да е предизвиквала толкова бурни движения и стихийни вълнения сред нациите, както думата „свобода”. Човек е създаден от Бога, за да живее свободен. Затова мнозина предпочитат смърт пред живот в робство.

Но политическата свобода не може да ни направи истински свободни. Много народи даватскъпи жертви за своето освобождение само за да установят, че едно робство се е заменило с друго. Затова в началото на нашия пасаж Павел напомня на галатяните, че те могат да бъдат истински свободни единствено в Исус Христос. (5:1)

1.   Първото нещо, което научаваме от пасажа е, че ние сме свободни единствено в Христос (Гал. 5:1)

Галатяните бяха вкусили от тази свобода.

Те бяха спасени по благодат (5:4). Те знаеха, че „човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос” (2:16). Те бяха тръгнали добре (5:7) – събираха се заедно, за да се поучават от Словото, отправяха ревностни молитви към Бога, показваха любов към ближния, благовестваха на съседите си и роднините си, живееха автентичен християнски живот и чрез техния заразителен пример много хора бяха повярвали. Самите те забравяха за собствените си болести и проблеми.

Еврейският философ Мартин Бубер си спомня: „Дядо ми беше сакат. Веднъж го помолили да разкаже за своя учител и той разказал как учителят му подскачал и танцувал, докато се моли. Докато говорил, дядо ми се изправил и толкова се вживял в историята, която разказвал, че самият той започнал да подскача и танцува, за да покаже как учителят му го правел. В същия час бил изцелен!”

Когато повярваме в Исус Христос, радостта в нас е толкова голяма, че забравяме за собствените си проблеми и нямаме търпение да споделим с всички за това какво е направил в живота ни.

Животът ни заприличва на едно прекрасно цвете. Много хора идват и се възхищават на неговата красота. Но често с времето започваме да вземаме за даденост Божията благодат в живота си. Започваме да пренебрегваме връзката си с Бога.

Постепенно в градината на нашия живот избуяват бурени, които засенчват това цвете и то започва да увяхва. Постепенно страстта на плътта, пожеланието на очите и тщестлавието на живота изместват първоначалната ни ревност към Бога (1 Йоан 2:16). Така ние отново попадаме в плен на идолите, от които сме избягали.

Затова второто нещо, което Павел казва на галатяните в тази глава е:

2.     Не се заплитайте отново в робско иго (5:1).

Тери Уейт е английски борец за граждански права. Като пратеник на Англиканската църква през 1987 г. отива в Бейрут, за да преговаря за освобождението на четирима заложници, но самият той е отвлечен от ислямистка джихад организация.

След освобождението си в автобиографичната си книга „Взето на доверие” Тери Уейт описва как е бил прикован за стената и пускан да ходи само веднъж на ден до тоалетната. Той бил прикован за радиатор 1763 дни, повече от 4 години. Можете да си представите колко се радва сега на свободата.

Но представете си, че след като са го пуснали на свобода, той минава покрай сградата, където е бил държан като заложник. И един от похитителите му му казва: „Г-н Уейт, няма ли да се върнете отново в плен? Ще ви дадем нови белезници, нова верига, нова стая и нов радиатор, към който да бъдете прикован. Ще отиде ли Тери Уейт там? Разбира се, че няма. Ти би ли отишъл?

Защо задавам този въпрос ли? Защото много хора, които познавам, правят точно това.

Превъртаме лентата назад с 3440 г. Малко, след като бяха освободени от робство в Египет, евреите възроптаха срещу Бог и не се покориха на неговата заповед да завладеят Обещаната земя. Затова Той ги наказа да бродят 40 г. в пустинята. 

Галатяните бяха изоставили благовестието на благодатта и се бяха върнали към робството на закона. Това бе отнело тяхната радост и удовлетворението от живота. Те бяха на път да загубят своето спасение.

Преди почти 27 г. българите бяхме освободени от робството на комунизма. Имахме исторически шанс да се освободим напълно от неговите метастази, да се обърнем към вярата в Христос и да останем твърдо в тази свобода. Църквите се напълниха с хора. Известно време изглеждаше сякаш много българи ще се обърнат към вярата.

За съжаление, този първоначален религиозен ентусиазъм скоро се изпари. Вместо това постепенно се заплетохме в робството на материализма, консумеризма и релативизма.

Ние имахме нужда да чуем църковни камбани, но слуха ни галеше шумоленето на банкнотите. Имахме нужда от църкви, но си построихме молове. Имахме нужда от Библия, но се тълпяхме да си купим „Тъй рече Заратустра” и „Бхагавадгита”. Имахме нужда от Христос, но последвахме Буда, Кришна и Ванга.

Забравихме истинския Бог. Поклонихме се на мамона и отхвърлихме абсолютната истина. И днес се чудим кога ще свърши нашия преход, нашето бродене в пустинята.

„Вие вървяхте добре; кой ви попречи да се покорявате на истината? Това убеждаване не беше от Онзи, Който ви е призовал.” (5:7-8)

Те бяха призовани да повярват в благовестието на благодатта от Исус Христос. Но сега лъжеучителите ги бяха убедили да не се покоряват на истината.

И днес има много лъжеучители. И днес много хора се подлъгват дори след като са повярвали в Бога. Но ще кажете, защо го правят? Защо след като са познали Христа, тръгват след лукавия?

Много хора се подлъгват, защото не са готови да платят цената за свободата.

Свободата е отговорност. Свободният човек трябва да се бори всеки ден, за да я защитава от посегателства. Много по-лесно е да следваме изкушението на парите, властта и славата.

„И аз, братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? (5:11)

Подобно на Петър и Варнава, много християни в Галатия бяха гототови да направят лицемерен компромис с вярата си, за да не бъдат гонени от юдеите. За да не бъдат отхвърлени като национални предатели. За да не ги нарекат последователи на секта.

Днес мнозина се страхуват да изповядат Христос, за да не ги нарекат сектанти и национални предатели. Затова предпочитат да плуват в безопасните води на битовото православие. Да се оплитат в робското иго на неразбираеми човешки традиции, ритуали и закони. И продължават да скитат в духовна пустиня.

Докато разхождах в София екипа от американци след евангелизационния ни проект, стигнахме до църквата „Св. Петка Самарджийска” в подлеза на хотел „Шератон”. Днес е запазена неголяма част, само една корабна постройка, иззидана от тухли и камъни с дебели до един метър стени.

Някой от групата попита: „Можем ли да влезем вътре?” и тъй като и аз не бях влизал, поведох любопитните ни приятели по стълбите надолу. Когато влязох, с учудване установих, че неголямото помещение епревърнато в магазин за религиозни сувенири, литература и свещи. Една жена тъкмо завършваше молитвата си и забоде запалената си свещ в сандъчето с пясък.

Няма нищо лошо в това да запалиш свещ и да отправиш молитва към Бога. Стига да не се молиш заупокой на душата на мъртвец и да се молиш с искрено сърце и в дух на покаяние, Бог ще чуе молитвата ти. Проблемът е когато започнеш да мислиш, че самите тези традиции и ритуали могат да донесат оправдание и спасение.

Какво ли щеше да каже ап. Павел, ако дойдеше днес и станеше свидетел на начина, по който се чества някой християнски празник? Предполагам, че от гърдите му щяха да се изтръгнат думите: „Да, повторно заявявам на всеки човек, който уповава на закона, че е длъжен да изпълни целия закон.” (по 5:3)

Ако си казал „а”, трябва да кажеш и „я”. Кaто си се хванал на хорото, трябва да го играеш. Но това хоро няма край и никога не свършва! Никога няма да можеш да изпълниш целия закон!

Вместо това, ап. Павел предлага на галатяните и нас една по-печеливша стратегия. Той ни насърчава „да стоим твърдо в свободата, за която Христос ни освободи.” (5:1)

Трето, Павел настоява: „Стойте твърдо в свободата на Христос.” (5:1)

Свобода или смърт. Как можем да стоим твърдо в свободата на Христос?

Първо, като разпалваме огъня на вярата си чрез пребъдване в Словото и обновяване на нашия ум с Христовия ум. Чрез вертикално общение в молитва с Исус Христос и хоризонтално общение в църква чрез нашите братя и сестри в Господа. Чрез благовестие на тези, които са още не са повярвали в смъртта и възкресението на Исус Христос.

Второ, ние стоим твърдо в свободата в Христос, когато „вярата ни действа чрез любов” (5:6). Там, където има любов, там има свобода.  "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот." (Йоан 3:16)

Свободен ли си да обичаш така, както Христос те възлюби и предаде Себе Си за тебе?

Забележете контраста между ст. 3 – „който се обрязва, е длъжен да изпълни целия закон” и ст. 14 - „Защото целият закон се изпълнява в една дума, в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си.”

Това е забележително прозрение за нас! Няма друг начин да изпълним закона, освен чрез любов! Тъй като Христос умря заради мен поради любовта си към мен, Моята любов към Него, изразена чрез любовта ми към ближния е единственото средство Неговата жертва да покрие моя грях!

Затова на друго място Павел казва: „Любовта покрива множество грехове!” (1 Петър 4:8).

Първо, ние стоим твърдо в свободата на Христос, когато общуваме с Него и участваме в живота на църквата и в благовестие. Второ, ние отстояваме свободата си в Христос, като демонстрираме любов към ближния. И трето, свободата в Христос не трябва да се бърка със слободията.

„Защото вие, братя, към свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата си за повод да се разобуздава плътта.” (ст.13а)

Виждаме, че робството на закона или легализмът не е единствената опасност да излезем от свободата на Христос. Другата крайност, в която можем да изпаднем, е слободията, разюздаността.

Някой беше казал, че слободията е злоупотреба с благодатта, за да служиш на себе си егоистично и в грях. Това е живот без задръжки, който презира Божиите заповеди. Такива християни мислят, че Бог ще им прости, защото ги обича, но забравят думите в Рим. 6:15: „Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!”

Свобода или смърт.

Истинска свобода има само в Христа. 

Виждаме, че свободата крие много опасности. По думите на големия български духовник Симеон Попов, „човек е най-големият риск на Твореца”. Защо ли? Защото бидейки свободен, той е склонен да избира злото, а не Христос. Понякога това зло е маскирано като добро и е трудно различимо (легализъм). Друг път е явно (слободия), но днес и тя се приема за нещо нормално!

Понякога ме питат, защо след като знае всичко, Бог е дал възможността на човека да избира злото. Отговорът е, че Бог ни е направил свободни, защото ни обича. Любовта дава свобода. Робството води до смърт. Цветето на свободата вирее в почвата на любовта, но умира на каменистото място на закона.

В този пасаж Павел ни напомня, че ние сме свободни само в Христос. Той ни умолява да не се заплитаме в робско иго, но да стоим твърдо в свободата на Христос. И ние правим това, като пребъдваме в Словото му, като демонстрираме любов към Тялото Христово и като не бъркаме свободата със слободията.

Един влак е свободен само докато стои върху релсите. Влак, който скача от релсите се освобождава от тях, но не е вече свободен в най-дълбокия смисъл на думата. Той е свободна развалина, която не може да отиде никъде. Освободен, но вече не истински свободен.

На какъв влак прилича твоят живот? Дали той се движи по релсите, които водят към вечен живот? Или е изскочил от тях и лежи като куп безжизнена развалина край пътя?

Нека се помолим. 

БПЦ "Нов живот" Варна

17.07.2016 г.