/проповед/
Преди
появата на морските карти и много преди появата на съвременните форми за
предупреждение за рифове и плитчини, за навигация корабите са използвали текстови
книги, наречени перипли и рутери. Те са описвали опасните зони, които трябвало
да се заобикалят.
Писмото
на Юда е една своеобразна текстова книга за навигиране и заобикаляне на опасни духовни
рифове за църквата. Юда казва – в миналото е имало хора, които са се отправяли
в тази посока. Те са отхвърляли Божието слово и Божия авторитет. И те всички са
корабокруширали.
Бог ни
посочва корабокрушенията в миналото, за да не ги повтаряме в настоящето.
Нека
напомним, това писмо е писано от Юда, който е един от четиримата полубратя на
Исус. Никой от тях не е вярвал, че Исус е Месията, докато Той не е възкръснал.
Както
видяхме миналия път, Юда групира различни думи и изрази в триади, за да
организира и предаде по-ясно своето послание. Toй е искал да напише едно ведро,
насърчително писмо, чиито стихове да изписваме на чашите и по стените. Но нечестиви
лъжеучители са се промъкнали в църквата. И те се стремят да покварят благодатта
на Бога.
Затова Юда
въвежда Код Червено не защото иска да е лош, а защото обича църквата. Той знае,
че доктриналното изопачаване и моралната поквара вървят ръка за ръка. Лошата
доктрина води до грешен живот.
И в ст.
5-7 Юда напомня на вярващите три примера за факта, че бунтът против Бога не
жъне успех. Това са три своеобразни корабокрушения: едното е в пустинята,
когато Израил отказва да повярва на Божието слово. Другото е в небесни места,
когато ангелите отказват да се покорят на Божията власт. И последното е в Содом
и Гомор, когато хората отказаха да живеят според Божия план.
Юда 1:5 „А искам да ви напомня
(макар вече да знаете всичко това), че Господ, като избави веднъж Своя
народ от Египетската земя, после погуби онези, които не повярваха,”
Първо,
Израил ни показва опасността от неверието. Бог избави Израил от 430 години
египетско робство. Те станаха свидетели на 10-те язви, Бог раздели Червено
море, храни ги с манна в пустинята. Когато стигнаха до Ханаан Бог им каза да
влязат в Обещаната земя, но те отказаха, защото се страхуваха от местните
жители.
Макар
че бяха видели всичките Божии чудеса, те отказаха да повярват на Божието слово
(Числа 14). И Бог каза, че всеки на 20+ години с изключение на Исус Навиев и
Халев, ще умре в пустинята поради неверието им.
Неверието
не е липса на информация. Те имаха цялата информация. Неверието е отказът да се
довериш на Бог и Неговото слово. „Аз разчитам повече на моята оценка на
ситуацията, отколкото на Бог.“
И какво
направи Исус в ст. 5?
Юда 1:5 „А искам да ви напомня
(макар вече да знаете всичко това), че Господ, като избави веднъж
Своя народ от Египетската земя, после погуби онези, които не
повярваха,”
Спасителят
е и Съдия. Исус избави Израил, но след това унищожи тези, които не повярваха.
Да си част от Божия народ не означава, че лично си повярвал в Божия Син.
Тяхното неверие доведе до тяхното унищожение.
Второ,
Юда 1:6 „и че ангели, които не
опазиха своето достойнство, а напуснаха собственото си жилище, Той ги държи
под мрак във вечни окови за съда на великия ден;
Ако
Израил ни показва опасността от неверието, падналите ангели ни показват
опасността от бунта. Бог е дал на тези ангели място под Неговата власт, но те отказаха
да останат там. Сатана ги изкуши да се разбунтуват и те изоставиха реда,
установен от Бог и нарушиха границите, създадени от Бога (Битие 6).
И
поради това Бог ги държи под мрак за съда на великия ден.
Неверието
казва: Аз не вярвам на думите на Бога. Бунтарят отива една стъпка напред и
казва: Аз отказвам да живея под Божието управление.
По-нататък,
Юда 1:7 „както и Содом, Гомор и
околните им градове, които подобно на тях се отдадоха на блудство и бяха
обзети от противоестествена страст, са ни дадени за пример, като
носят наказанието на вечния огън.“
Юда
използва историята на Содом и Гомор, за да ни напомни че сексуалната
неморалност отхвърля Божия първоначален дизайн. Може да прочетете историята в
Битие 19. Техният бунт не остана просто една теоретична идея, но подбуди у тях
страст, която доведе до покварeн
живот.
Като отхвърлиха
Божия дизайн за секса, те се опитаха да предефинират доброто и злото според
плътските си желания. Винаги когато желанието стане наш господар, се стига до
това.
Вместо
да покорим желанията си на Божия авторитет, ние ги превръщаме в най-висш
авторитет и очакваме Бог да го одобри.
И това
е предупреждение и за нас днес, особено за мъжете. Както огън падна на Содом и
Гомор, това което очаква тези, които отказват да се покаят и упорито
продължават да отхвърлят Божията власт, като предефинират Неговия дизайн за
интимност, е наказанието на вечен огън.
Сексуалните
грехове не са отвъд Божията благодат. Но ако упорито затъваш в тях, ако ги
одобряваш и защитаваш, това показва че Святият Дух не е в живота ти.
Не може
да живееш като в ада тук и да наследиш небето там горе.
Три различни епохи, три различни
истории, три различни проявления на греха. Неверието отхвърля Божието слово.
Бунтът отхвърля Божието управление и неморалността отхвърля Божия дизайн.
Но и
трите заявяват нагло на Твореца: „Аз знам по-добре от теб!“ И трите завършват с
унищожение.
Ангелите
са имали благословенията на небето, израилтяните – на Църквата, а Содом – на
света. Но със своето отстъпничество ангелите изгубват небето, роптаещите
израилтяни не са допуснати в Ханаан, а содомците заедно с плодородната им земя са
унищожени.
И в
следващия стих Юда ни казва каква е причината за тези грехове:
Юда 1:8 „При все това по същия
начин и тези хора със съновиденията си оскверняват плътта, презират властта и
хулят небесните власти.“
Юда
казва, че тези лъжеучители разчитат на своите сънища, които според тях им дават
основание да пренебрегнат ясното библейско поучение. Те уповават на своите
духовни опитности вместо на Господа. „Следвай сърцето си!“
Като
последователи на Христос Бог ни призовава да Му се покланяме в „Дух и истина“
(Йоан 4). Но тези хора казват, ако истината ни казва не, духът ни казва да. Но
проблемът е, че Духът който е вдъхновил това Слово не може да Му противоречи.
Ако
„духът“ ти казва, че тази книга е остаряла, че вярата във възкресението не е
задължителна за спасението ти, че Исус е бил наистина добър морален учител, че
Божият дизайн за секс е под въпрос, това не е Святият Дух, а демоничният дух на
тази епоха.
Това не
е нищо ново. То ни връща към първото изкушение на Сатана: Ако направите това,
ще сте като Бога. Можете сами да дефинирате доброто и злото. Вие можете да
станете най-висш авторитет за себе си. Но ако разменим Божия авторитет с нашите
страсти, те ще ни унищожат.
Както казва един проповедник,
„Когато чувствата станат наш висш авторитет, желанието става наша посока, а
унищожението – наша съдба.“
Затова
Юда казва, че тези хора „оскверняват плътта, презират властта и хулят небесните
власти.“ Техните емоции и опитности заемат мястото на Божията истина.
И за да
ни покаже колко безумна е тази позиция, Юда ни посочва един контраст. Той
казва, тези лъжеучители говорят за неща, които не разбират и претендират за духовен
авторитет, който нямат…
Юда 1:9 „Но архангел Михаил (той
е този архангел, който е изхвърлил Сатана от небето и той е този, който води
Божията армия и притежава огромна духовна власт), когато в борба с дявола се
препираше за Моисеевото тяло, не посмя да произнесе против него
хулителна присъда, а каза: Господ да те смъмри!“
Тази
история не е взета от Библията, а от една книга, наречена „Успението на Мойсей“,
с която читателите на Юда са били запознати. Има различни интерпретации, но
вероятно става дума за това, че архангел Михаил погребва тялото на Мойсей и Сатана
идва, за да го открадне и да го погребе на друго място, на което се надява
евреите да започнат да се покланят и така да ги въвлече в идолопоклонство.
Михаил можеше да изхвърли Сатана, но вместо това той оставя присъдата на Бога. Казва,
„Господ да те смъмри!“
Все
едно Юда ни казва, „Бъдете като Мишо. Не говорете със Сатана, не спорете с
него, не му викайте, дори не се опитвайте да го смъмрите. Кажете, „Господ да те
смъмри!“
Дяволът
не се страхува от теб. Не го смъмряй. Говори на Бога, остави Той да се разправя
със Сатана. Съпротивлявай се на дявола, говори с Бога.
Михаил
покори това, което знаеше, на Бога, докато лъжеучителите подчиниха всичко на инстинктите
си.
И Юда
обобщава всичко това в ст. 10:
Юда 1:10 „Тези обаче хулят
всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в
това развращават себе си.“
Когато отхвърлим
Божието слово, чувствата стават наш най-висш авторитет, желанието – наша
единствена посока и унищожението – наша съдба.
Ст. 11
ни дава още една триада с хора, при които издигането на „Аз“-а е облечено в
религиозни дрехи.
Юда 1:11 „Горко им, защото
тръгнаха по пътя на Каин, от алчност изпаднаха в заблуда като Валаам и упорство
като на Корей ги погуби.“
При неверието,
бунта и неморалността сякаш ни е лесно да казваме, това става в света, не при
нас. Но следващите 3 почти винаги се случват в църквата.
Юда 1:11 „Горко им, защото
тръгнаха по пътя на Каин…“
Знаем
от Битие 4, че Каин се опита да се поклони на Бога, но по своите правила. Докато Авел
принася на Бога от овцете на стадото си, Каин предлага на Бога зеленчуци. Бог
приема жертвата на Авел, но отхвърля Каиновата.
Пътят
на Каин е „Бог както аз го разбирам“. Това е форма на религиозност, която няма
нищо общо със спасителната вяра. Искаме Бог да приеме това, което Му даваме, но
не искаме да приемем това, което казва.
Това е
да си играем на църква. Твърдим, че Исус е Спасителят, но не се покоряваме на
Него като на Господ. Това са хората, които сами си правят свой Исус, както
говорихме миналия път. „Знам какво казва Библията, но едва ли точно това
означава.“
Пътят
на Каин е когато се покоряваме само на това, което ни харесва от Словото. Но християнството
започва тогава, когато слезем от трона на нашия живот и оставим Исус да седне
на него.
Това е
първото нещо, пътят на Каин. Второ,
Юда 1:11 „от алчност изпаднаха в
заблуда като Валаам“
Четем
за Валаам в Числа 22-25. Валаам беше пророк, който обаче не се посвени да
използва духовното си влияние за материална изгода. Той е нает като пророк от
моавския цар Валак, за да прокълне Израил. Той използва духовни дарби за егоистични
амбиции. Заблудата на Валаам е когато ние използваме Божиите дарби за лична
изгода.
И това предупреждение
не е само за пасторите. Всеки християнин може да използва духовна дарба, даване,
служение или свидетелство, за да привлече внимание и да получи одобрение. Може
да започнем добре, но после да служим за лична изгода.
Такива
хора са изпаднали в заблудата на Валаам и те ще бъдат съдени от Бога. Затова в
нашата църква се стремим да вършим всичко прозрачно, за да не даваме повод за
укор – във финансите, служенията и целия живот на църквата. Ние трябва да
използваме Божиите дарби за Божиите люде и за Божия слава, не за лична изгода.
И
накрая, вижте края на ст. 11:
Юда 1:11 „…и упорство като на
Корей ги погуби“.
Корей
отива още по-нататък. Заедно с други левитски свещеници той се разбунтува срещу
Божия авторитет, даден на Мойсей и Аарон. Опита се да осъществи преврат срещу
Мойсей. Корей узурпира Божията власт за собствена слава.
Тогава
Мойсей свиква събрание, на което Бог да избере между него и Корей. Господ се
намесва и земята поглъща разбунтувалите се водачи.
Упорството
на Корей е доста подмолно. То често изглежда като мърморене, когато родител,
шеф или пастор, или друг лидер ни отказва нещо, което мислим, че заслужаваме.
Това е да
откажеш корекция, защото не обичаш да си критикуван. Да допуснеш най-лошото
относно мотивите на друг човек и да настройваш хората на своя страна, вместо да
адресираш проблема директно. Въпросът е дали търсим истината, или искаме да се
оправдаем за нашите вярвания.
Каин искаше
да си направи свой Бог, Бог по своите правила. Валаам искаше Божиите дарби за
лично обогатяване. Корей искаше Божията власт за своя слава.
Забелязвате
ли негативната градация? Тези хора започват да ходят по пътя на Каин, след това
се оставят на заблудата на Валаам и накрая загиват в упорството на Корей.
Това е спиралата на греха.
Започва като една невинна пътечка, по която тръгваме, изведнъж става сила на
която се предаваме и накрая тя води до разрушение живота ни.
Моят
начин, моята изгода, моята слава. Различни съдби, но всички поставят мен на
трона, на който трябва да е Бог.
Това себецентриране
не разрушава само човека, който го практикува. Когато някой прилага тези
практики, всички около човека са в опасност. Това казват следващите 2 стиха:
Юда 1:12-13 „ Те са подводни
скали, когато пируват с вас на вашите трапези на любовта и без страх се
угояват; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж
умрели, изкоренени; свирепи морски
вълни, които изпускат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди,
за които се пази мрачна тъмнина довека.“
Взети
заедно, тези шест образи показват колко опасно, безплодно, разочароващо и
деструктивно е следването на лъжеучители.
Накрая
Юда нарича тези хора
Юда 1:13 „… скитащи звезди, за
които мракът на тъмнината се пази навеки.“
Той
говори за падащи звезди. В миналото пътниците са се ориентирали по звездите.
Това е била тяхната версия на google maps. Eдна падаща или скитаща звезда не би могла да служи като пътеводител.
Юда казва, лъжеученията са същото нещо.
Те
предлагат духовно напътствие, но тъй като са изоставили Божията истина, те
водят само в тъмнина и объркване. Ето защо е толкова важно да проповядваме истината,
да слушаме истината, да изучаваме истината от Божието слово в малки групи и
индивидуално.
Но след
целия този мрак и тъмнина, добрата новина е, че Юда не ни оставя без
ръководство. Юда насочва погледа ни към Господа, който идва да победи
тъмнината.
Юда 1:14-15 „За тях пророкува и
Енох (това пророчество не е в Библията, а от книга наречена Енох), седмият от
Адам, който казва: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съд
над всички…“
Юда
казва, посред цялата тази лудост, не се изненадвайте и не тръгвайте след тези
лъжеучители. В края на времената те ще бъдат съдени. Този, който има последната
дума е Исус, нашият Спасител.
Корабокрушенията
на миналото са духовните рифове, които трябва да избягваме. Предупрежденията на
апостолите трябва да са наша котва в настоящето, когато светът сякаш е полудял,
но всичко това има смисъл. След което той поглежда към бъдещето, като ни
напомня че Господ идва.
Господ идва
с хиляди Свои светии. Бог е обещал, че злото няма да остане ненаказано.
Потомъкът на жената, Исус Христос, ще стъпче главата на змията и праведният Цар
ще дойде, за да владее над Творението си.
В деня
Господен Бог ще дойде, за да осъди злото, да избави Своите люде и да установи праведност
на земята. Второто идване на Христос не е някаква доктрина за последното време,
то е онази пътеводна звезда, чрез която ние ще навигираме нашия живот. Второто
идване не е форма на ескейпизъм, то придава вечен смисъл на нашия живот.
Когато
утре отидеш на работа и откажеш да направиш компромис с почтеността си, защото
си верен последовател на Исус, завръщането на Исус показва, че твоята вярност не
е напразна.
Когато
си в майчинство и се чудиш дали някой вижда хилядите пъти, когато си проявявала
търпение и любов, завръщането на Исус ти казва, че тази любов няма да е
забравена. Когато като студент се чувстваш самотен и отхвърлен от твоите колеги
заради убежденията ти, завръщането на Исус казва, че мнението на колегите ти не
е последната присъда за живота ви.
Когато болен
от рак чува за диагнозата си, завръщането на Исус казва, че тази диагноза няма
да напише последната глава от книгата на неговия живот.
Болката,
тъгата и смъртта няма да имат последната дума пред Второто идване. Днес виждаме
много зло, но въпреки това историята не е хаотична, Бог движи историята. Исус
идва. И тогава няма да има сълзи и болка, няма да има несправедливост,
предателства и експлоатация, няма да има злоупотреби и грях, и смърт, защото
Царят който идва за света, идва и за теб.
Затова продължавай
да вярваш и да се покоряваш, да следваш Неговата истина, не твоите чувства. Той
идва, за да оправи всичко. И това е добрата новина.
Но за
да направи това, Той също ще съди. Любов, която не конфронтира злото, не е
истинска любов. В ст. 15, 4 пъти е повторена думата „всички“. Когато дойде
съдията, никой няма да бъде пропуснат. Всеки от нас ще застане пред Исус. Той
ще съди според собствения си съвършен морален характер.
Да,
Исус идва. Да, Исус ще съди. Но Исус дойде, за да спаси.
Затова, чуй предупрежденията на
Юда не като осъждение, а като покана към отворената врата на благодатта.
Нека се
помолим.

