Молитва за новата година - New Year Prayer

/see the same text in English here/

Скъпи Господи,

Благодаря ти, че Ти правиш всички неща нови. Благодаря ти за всичко, което си допуснал в живота ни през изминалата година, доброто и трудностите, които ни напомнят колко много се нуждаем от Теб и разчитаме Твоето присъствие да ни изпълва всеки ден. 

Молим се Твоят Дух да ни води във всяка стъпка през новата година. Молим се да ни водиш в нашите решения и да накараш сърцата ни дълбоко да жадуват за Теб повече от всичко друго. Молим се да отвориш врати, които трябва да се отворят и да затвориш тези, които трябва да се затворят здраво. Молим се да ни помогнеш да пуснем нещата, на които си казал "не", "не още" или "чакай". Молим се за помощ да се стремим първо към Тебе, повече отколкото към всяка мечта и желание, които си вложил в сърцата ни.

Молим се Твоята мъдрост, Твоята сила и мощ да присъстват постоянно в нас. Молим се да ни направиш силни и смели в пътя пред нас. Давай ни способност отвъд нашите способности и нека Твоите дарби да оперират свободно в нас, за да си Ти почетен в нашия живот, а други да бъдат привлечени към Теб.

Молим се да ни държиш далеч от примките и капаните на изкушенията. Да прошепнеш в ухото ни, когато трябва да бягаме и да прошепнеш в сърцето ни кога трябва да останем.

Молим се за Твоята протекция над семействата и приятелите ни. Молим се за Твоята десница да ни покрива и пази далеч от злите намерения на неприятеля; Tи да си бариера около нас, а ние да сме в безопасност в твоите ръце. Молим се да ни дадеш разпознаване и проникновение, нехарактерни за възрастта ни, за да разбираме Твоята воля, да чуваме Твоя глас и да познаваме Твоите пътища.

Молим се да пазиш стъпките ни твърди, върху здрава почва, да ни помагаш да сме последователни и верни. Давай ни свръхестествено упорство да отстояваме курса, да не се отклоняваме надясно или наляво, или лесно да се разсейваме от други неща, които се стремят да ни попречат да Tе следваме неотлъчно.

Прости ни за това, че сме работили толкова много да бъдем самодостатъчни, забравяйки нуждата си от Теб, живеейки независимо от Твоя Дух. Прости ни, че сме допускали страхът и тревогата да контролират нашите умове и че сме позволявали на гордостта и егоизмът да внасят смут в живота ни. Прости ни, че не сме следвали Твоите пътища и че сме живели далеч от Твоето присъствие.

Изповядваме нашата нужда от теб отново. Молим се да направиш всичко ново в сърцата, умовете, живота ни през настъпващата година. Молим се за Твоето обновление в живота ни.

Дръж Твоите думи на истина дълбоко посадени в нас, помагай ни да сме фокусирани върху чистите и правилни неща, давай ни сила да сме покорни на Твоето слово. И когато врагът ни напомня къде сме били, съскайки лъжи и нахвърляйки се върху ни, ние вярваме че Твоят глас говори по-високо и по-силно, докато ни напомняш, че сме в безопасност с Теб и че Твоите цели и планове няма да се провалят. Молим се Ти да си нашата защита и задна стража, да пазиш чист пътя ни, да отстраняваш всички препятствия и да покриваш всяка неравност. Господи, води ни по Твоята равна земя!

Молим се Ти да снабдяваш нуждите ни, молим за Твоята благодат и милост. Молим се Твоите благословения да ни покриват, молим се да ни помагаш да благоденстваме и да направим всеки план, който си родил в сърцето ни да успее. Молим се другите да забележат Твоята доброта и да не могат да не кажат, "Тези са онези, които Господ е благословил."

Помогни ни да сме известни като щедри дарители, помогни ни да сме щедри и мили, да се грижим за нуждите на другите и да не сме заети само със собствените си нужди.

Нека да сме хора, които обичат истината, нека плодът на Духа Ти да бъде виден в живота ни - Твоята любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание. 

Нека Твоята светлина грее в нас, чрез нас и над нас. Нека внасяме промяна в този свят за Твоя слава и за Твоите цели. Да Те поставяме пред себе си. Нека всички Твои планове благоуспеят. Нека отразяваме Твоя мир и надежда пред един свят, който толкова отчайващо се нуждае от Твоето присъствие и изцеление.

На Теб да бъде слава и чест през тази нова година и завинаги!

В името на Исус,

Амин.

Деби Макданиел

---

Източник: A Prayer to Keep God First This New Year.

Тайната на благословения живот (Битие 48:1-49:28)

/проповед/

Прочит: Битие 48:8,9,20; 49:3-10;  22-24

Миналият път видяхме как Израил се засели в Египетската земя. Това беше в 46 гл. В следващата 47 глава виждаме как по време на глада семейството му живееше в благоденствие и се умножаваше. Когато стана на 147 години, Яков направи последни приготовления за смъртта си и закле Йосиф да го погребе в бащината му гробница в Ханаан. След обещанието на Йосиф, Израил му се поклoни и така изпълни пророческия сън на Йосиф.

Гл. 48 започва с известието, че Яков е болен. Йосиф отива при него с двамата си сина. В тази последна среща с Йосиф и неговите синове, а след това и с останалите синове на Яков, можем да научим важни принципи за живота на благословение, който Бог иска да имаме.

Нека да се помолим.

Четох за едно семейство, в което съпругата направила 5 неуспешни опита за убийство на съпруга си. Два пъти тя наела биячи да го бият по главата с бейзболна бухалка. Веднъж опънала въже на стълбите в къщата им, надявайки се той да се спъне и да умре от загуба на кръв. Два пъти наела убиец. Единият път той бил прострелян в главата, но като по чудо оцелял. Вторият път бил застрелян в гърдите, но се отървал само с незначителни наранявания. Щастлив семеен живот, нали?! Даже направили комедия за тях, която се казва: „Обичам те до смърт.“

Това е истински случай. Сигурно си казвате, как може такова нещо! Как са  допуснали да стигнат толкова ниско!

Бог иска най-доброто за нас. Но понякога питал ли си се, как така стигнах до положението, в което съм? Не винаги животът ни се развива както бихме искали. Развод, загуба на работа, прекъснати взаимоотношения, криза на средната възраст, непостигната цел, болест... ни карат да се питаме как допуснах всичко това? Понякога подобна равносметка може да доведе до депресия, друг път може да е стимул за ново начало.

Ако искаш да разбереш как си стигнал дотук и как можеш да отидеш там, където искаш да си,днешният пасаж може да ти помогне с ценни съвети. Не казвам, че ако ги следваш, ще станеш богат, здрав или известен. Библията не ни обещава това. Но ти можеш да се поставиш в позиция на благословение от Бога.

Въпреки ситуацията, в която си в момента, Бог иска ти да си благословен и да имашудовлетворяващ живот, за какъвто си създаден. От теб зависи дали ще застанеш под Божията десница, която се е вдигнала, за да те благослови!

1. Бог благославя тези, които са посветени и верни в това, което вършат

Битие 48 и 49 глава, откъси от които прочетохме в началото, са писани от Мойсей за израелтяните след 40 години скитане в пустинята. Те трябваше да насърчат хората преди да прекосят Йордан и да завладеят Обещаната земя.

Минали са 430 г. след идването на Яков в Египет. На израелтяните сигурно е правило впечатление, че някои от 12-те племена са по-многобройни от други; че някои племена обичат Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, а други нехаят за духовните неща. Някои от тях щяха да получат големи територии земя в Ханаан, а други – нищо. И хората от последните сигурно са се почесвали по врата и са се питали „как стигнахме дотук?“

И когато са прочели глави 48 и 49, те са им обяснявали всичко и са давали напътствие на младите как да живеят така, че да бъдат благословени. В тези глави са изброени хора, чийтопример трябва да следваме, но и такива, чиито грешки да избягваме.

Нека да вземем например Рувим, първородният син на Яков, и Йосиф, единадесетият син. Обикновено първият син получаваше лидерската позиция то баща си и двоен дял от наследството. Но Рувим беше лишен от лидерство и наследство. Защо?

Той направи някои добри неща. Не позволи на братята си да убият Йосиф и предложи да го хвърлят в рова с намерението след това да го върне на баща му, но братята му го продадоха в робство. По-късно предложи Яков да убие двамата му сина, ако не върне Вениамин при второто пътуване до Египет. Рувим изглеждаше добър човек. Но Яков пророкува за него:

Битие 49:4: „Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, защото се качи на леглото на баща си, на постелята ми и я оскверни.“

Рувим e оприличен на малко поточе, което лесно пресъхва в жегата. Неговият проблем e непостоянството. На него не можеше да се разчита. Освен това беше узурпатор. Той се опита да си осигури ръководна роля в семейството, като спи с една от жените на баща си. Сам се дисквалифицира като лидер и Бог нямаше да го благослови с това, което искаше.

Йосиф беше негов антипод. Той беше верен на Бог, дълготърпелив в страдание, смирен пред властите и мъдър в лидерство. Затова Бог го благослови с първородството и двоен дял от наследството.

Битие 49:26: „Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини; те ще бъдат на Йосифовата глава, и на темето на превъзходния сред братята си.“

Йосиф беше верен, Рувим беше непостоянен. На кого приличаш повече ти? Спазваш ли обещанията си? Може ли да се разчита на теб? Имаш проблеми или ти си част от проблема?

Посвещението и вярността не ти гарантират бъдещето, за което се надяваш, но те поставят в позиция да получиш благословението, което Бог иска за теб.

Английският комик Еди Изард искал да събере пари за благотворителната организация Спорт Рилийф, бореща се с глада в света. За целта решил да участва в маратон. Но тъй като това не би било нищо необичайно, решил да направи нещо по-голямо. В рамките на 51 дни пробягал 34 маратона. Бил следен в туитър от повече от 750,000 човека и набрал повече от 200,000 лири!

Еди изобщо не е спортна натура. Даже е леко закръглен. Никога преди това не е участвал в маратон. След всяко бягане туширал болката от пришките и падналите нокти на краката с ледена вана. Неговото невероятно посвещение му помогнало да вдъхнови стотици хиляди хора по света!

Бог може да благослови и теб да постигнеш цел, която е съзвучна с Неговата воля за тебе. Но Той благославя тези, които са посветени и постоянни в това, което правят.

2. Второ, Бог благославя според Своята суверенна воля.

Яков благослови Йосиф с двоен дял, като на мястото на Рувим и Симеон постави Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Той ги осинови и им даде права на наследници. Йосиф доведе синовете си при Яков и както повеляваше традицията, постави по-големия Манасия пред дясната ръка на Яков, а по-малкия – Ефрем, пред лявата му ръка. Разбира се, по-големият трябваше да получи по-голямото благословение. Но Яков кръстоса ръцете си и постави дясната си ръка върху главата на по-малкия брат.

Битие 48:17-19 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; и рече Йосиф на баща си: „Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава.“

Когато Мойсей пише това, племето на Манасия е с 20000 души по-голямо от това на Ефрем. Но след няколко века племето на Ефрем щеше да стане най-голямото сред 10-те племена на северното царство, така че Ефрем стана синоним на Израел.

Защо стана така? В текста няма и намек, че в характера на Манасия е имало някакъв недостатък или че Ефрем е бил по-богобоязлив. За нас е мистерия на Божията суверенна воля защо Той благоволява повече в живота на един, отколкото на друг. Ние просто трябва да я приемем, без да се опитваме да си я обясним. Това ще ни предпазва от разочарование и завист към другите.

Завистниците умират, но завистта – никога, казва Молиер. А една българска поговорка казва: „Завистта е болест.“ Ако се молим да приемаме Божията воля дори когато не разбираме Неговите пътища, Бог ще ни излекува от тази болест.

Когато говорим за благословение, има още нещо, което знаем за Бог. И то е, че Бог обича да се прославя чрез по-малките и незначителни хора:

1 Коринтяни 1:27: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните...“

Бог избра Ефрем пред Манасия, Йосиф пред Рувим, Яков пред Исав, Исаак пред Исмаил, Лия пред Ревека...

Видяхме, че Бог благославя хора, които са постоянни и верни на Него. Второ, видяхме, че Бог благославя според суверенната си воля.

3. Трето, Бог благославя тези, които служат с ревност на Господа.

Както казахме, Рувим изгуби първородството си, защото беше непостоянен – „изврял си като вода“. И Яков продължава пророчеството си в 49 гл., като казва че следващите двама синове - Симеон и Леви, също ще загубят наследството си в Обещаната земя. Защо? Защото те избиха мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си Дина.

Битие 49:5,7 „Симеон и Леви са братя; сечива насилствени са мечовете им... Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.“

Така и се случи. Племето на Симеон постепенно бе погълнато от племето на Юда и след няколко поколения вече не съществуваше. Племето на Леви също беше разпръснато, но получи 48 града и околната земя за паша. Как стана това? Те служеха пламенно на Господа!

Когато Мойсей се върна с плочите с Божиите заповеди от планината и завари израелтяните да танцуват около златното теле, призова:

Изход 32:26-28: „Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити. И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всеки меча на бедрото си, минете навсякъде от врата на врата през стана и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки ближния си. И левитите сториха според Мойсеевите думи; и в този ден паднаха от людете около три хиляди мъже.“

Ревността на левитите по-късно е демонстрирана и от внука на Мойсеевия брат Аарон –Финехас. Израелтяните бяха изпаднали в идолопоклонство, след като бяха изкушени отмадиамските жени. Бог наказа с мор народа. И докато всички плачеха пред шатъра за срещане, един мъж демонстративно доведе мадиамка и влезе с нея в своята шатра. Тогава Финехас влезе и уби с копие и двамата. Така морът престана, след като беше покосил 24000 души. И Господ каза:

Числа 25:11-13: „Финехас ... отвърна гнева Ми от израиляните, като показа ревност сред тях, подобна на Моята; така Аз не изтребих израиляните в ревността Си. Затова кажи му: Аз му давам Моя завет на мир; ще бъде на него и на потомството му след него завет за вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израиляните.“

Левитите наследиха ревността на бащите си. Те усърдно защитаваха Божията чест. В резултатбяха благословени - някои бяха избрани от Бог да станат свещеници, а останалите - да служат в храма.

Днес живеем в култура, в която всеки ден виждаме хора да казват или да вършат богухулни неща. Реагираме ли с ревност за Неговата чест, когато чуваме напразно споменаване на Божието име? Или когато се подиграват с Бога? Или говорят хули по Негов адрес? Можем като левитите да показваме ревност за Бога и тогава ще видим Неговите благословения в живота си.

4. И последно, Бог благославя тези, които водят живот на покаяние и трансформация.

Освен Йосиф, другият най-благословен син в благословията на Яков беше Юда. Той получи в наследство не само южното царство, но и му беше обещано един ден всички народи да му се покорят.

Битие 49:10: „Не ще се отнеме скиптърът от Юда и законодателят от чреслата му, докато не дойде Примирителят, и на Него ще се покоряват народите.“

Как стана това? От Юда се роди цар Давид и Бог каза, че царството на Давид ще трае вечно. Давид престана да царува през 971 г.пр.Хр. Но това пророчество се сбъдна през 1 в.сл.Хр., когато един друг негов наследник, Исус Христос, установи своето вечно царство. Яков пророкува идването на Месия 19 века преди да се случи!

Но не е ли удивителен изборът на Бога чрез Яков? На млади години Юда беше единнехранимайко. Той предложи да продадат Йосиф. После се ожени за ханаанка. Искаше да убие снаха си, след като беше преспал с нея.

Но тук вече Юда беше нов човек. Бог го беше променил чрез обстоятелствата, през които беше преминал. И когато намериха златната чаша у Вениамин, Юда каза: Битие 44:16 „Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти: ето, роби сме на господаря си...“

И когато Йосиф каза, че ще направи роб само Вениамин, той предложи сам да заеме неговото място. Юда показа, че се е покаял и е трансформиран от Божия Дух. И Бог го благослови и чрез него благослови целия свят с прощение на греховете и мир с Бога чрез Исус Христос.

Eдин евангелизатор бил на посещение при пациент в болницата, на когото били отстранили оперативно ларинкса, тъй като имал рак. Пациентът не изглеждал добре. Евангелизаторът му споделил благата вест – казал му, че той е грешник и заслужава да отиде в ада. Че трябва да повярва, че Исус е живял съвършен живот, умрял е за него на кръста и е възкръснал от мъртвите след три дни. И ако иска да е простен и спасен, трябва да покани Исус в живота си.

Пациентът не можел да говори, затова евангелизаторът казал: „Спасението е безплатен дар от Бога.“ След това извадил химикал от джоба си и казал: „Ако искам да ти подаря този химикал, какво трябва да направиш, за да стане той твой?“ Пациентът не можел да говори, затова сграбчил химикала.

Искаш ли да имаш благословен живот? Тогава хвани здраво Исус. Имай посвещението и вярността на Йосиф. Приемай суверенната Божия воля, дори когато не я разбираш. Показвай ревност за Исус като Финехас. Живей живот на покаяние и Божият Дух ще те трансформира като Юда.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

14.05.2017

Излез от лабиринта (Битие 35:1-29)

/проповед/

Прочит: Битие 35:1-12.

Колко от вас са шофьори? А колко от вас се оправяте добре с посоките, докато шофирате? Aз често се бъркам, особено когато карам по улици, които не познавам. След едно събиране трябваше да закарам един от присъстващите до дома му. На отиване той ми показа как да стигна до тях, но на връщане възникна проблем.

Там улиците бяха непознати за мен и не знаех как да изляза от карето. Завих по една улица, но се оказа грешната. И след това тя ме отведе в други погрешни улици, докато накрая напълно се обърках. Лутах се доста, докато изляза от лабиринта. Бях само на няколко километра от моя апартамент, но ми отне дълго време да изляза на булеварда и да се прибера.

Когато Яков побягна от Исав, Бог му се яви във Ветил и той обеща, че ако Бог е с него и се върне с мир, Господ ще бъде негов Бог. Миналият път видяхме как след като живя 20 години в Падан-Арам, Бог напомни на Яков за обета му да се върне в родния дом.

И Яков тръгна. Той се страхуваше как ще го посрещне брат му, но Бог вече беше работил в сърцето на Исав и на мястото на желанието за мъст бе сложил братска любов.

И след тази среща, вместо Яков да изпълни обета си да се върне във Ветил, той остана първо в Сокхот, а после в Сихемовия град Салим (33:17,18). Този престой от около 10 години едва не унищожи семейството му. Сякаш не можеше да излезе от лабиринта на своето честолюбие и измама.

Направих справка за произхода на думата лабиринт. Тя идва от гръцката митология и означава сложна структура, измислена от Дедал за цар Минос, за да може той да затвори в него един минотавър (митично същество, състоящо се от мъж и бик). Но Дедал построил лабиринта толкова хитро, че едва успял да се измъкне оттам.

Яков също бе използвал хитрост в живота си и сега се мъчеше да излезе от лабиринта, в който беше попаднал. Беше само на няколко километра от Ветил, но беше далеч от Бога на Ветил.

Много християни днес са в същото състояние като Яков. Външно могат да показват, че са близо до Господа, но вътрешно са престанали да уповават на Него. Тази глава ни помага да излезем от лабиринта и да се върнем у дома.

Бог беше говорил на Яков да се върне във Ветил (31:3,13), но той беше останал цели десет години в Сихем. През това време се бяха случили ужасни неща.

Единствената дъщеря на Яков, Дина, беше изнасилена. Двама от синовете на Яков, Симеон и Левий, бяха изклали мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си. Синовете на Яков бяха плячкосали града и бяха взели жените и децата в плен(вж. Битие 34). Съседните на Сихем градове можеше всеки момент да ги нападнат.

И в началото на 35 гл., Бог казва на Яков: „Стани, иди във Ветил и живей там; издигни там олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от присъствието на брат си Исав.“ Излез от лабиринта, върни се у дома. Този път Яков чува заповедта ясно. Удивително е как слухът ни се подобрява, когато преминаваме през криза!

На един мъж се струвало, че трудно комуникира с жена си и решил, че тя имапроблеми със слуха. Решил да провери без тя да знае. Една вечер, тя била обърната с гръб и от другия край на стаята той прошепнал: „Можеш ли да ме чуеш?“ Не последвал отговор. Приближил се малко по-близо и отново попитал: „Сега чуваш ли ме?“ Отново не получил отговор.

Тихо се приближил по-близо и прошепнал същите думи, но пак нямало отговор. Накрая дошъл точно зад нея и казал: „Сега чуваш ли ме?“ За негова изненада чул ядосания отговор: „За четвърти път, да!“ Проблемът не е, че Бог не ни говори, а че ние не чуваме! Но слухът ни се подобрява, когато преминаваме през криза.

Когато сме в беда, ние се сещаме да коленичим и да се помолим. А когато коленичим, единственото място, където да можем да погледнем, енагоре. 

Ние трябва да сме много благодарни, че Бог не е като нас. Като родители ние понякога крещим и си изпускаме нервите, когато децата ни не се покоряват. Когато ние не се покоряваме, това натъжава нашия небесен Баща, но Той ни оставя да направим това, което сме си наумили и да жънем горчивите плодове на греха. „Каквото посеете, това ще и пожънете.“ (Гал. 6:7). И след това, когато няма накъде другаде да се обърнем, Той отново ни говори и ни напомня това, което преди ни е казал.

Тук Бог отново напомня на Яков да изпълни клетвата си, дадена когато бяга от Исав – казва му, „Стани, иди във Ветил“. Яков бе изгубил ценно време. Ако сеопитваш да минеш по заобиколен път до твоя Ветил (името означава ‚Божий дом‘), знай че няма да намериш това, което търсиш. Ще се загубиш в лабиринта. Ще загубиш много време и накрая Той пак ще ти напомни къде иска да отидеш.

И сега Яков си е научил урока:

Битие 35:2-3: „Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са у вас, очистете се и променете дрехите си; да станем и да отидем във Ветил; там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих.“

В 34 гл., когато научава за изнасилването на Дина, той остава пасивен (може би защото Дина беше дъщеря от нелюбимата му жена Лия) и това довежда до саморазправата на неговите синове. Тук той се проявява като истински лидер. Казва на семейството си да махнат чуждите богове, донесени от дома на Лаван и взети от плячката от Сихем. Идолопоклонството щеше да продължава да изкушава израелтяните и по време на робството в Египет, по време на завладяването на Обещаната земя и по време на пророците.

„Може би ти си казваш, да, но сега не живеем в езически времена. А и аз съм християнин, това не ме засяга.“ Но идоли са не само малките фигурки, на които са се молили в древността. Идол е всяко нещо, което отклонява вниманието и поклонението ти от Бога и което има повече влияние в живота ти от Бога.

Кои са съвременните идоли? За някои това е несвятата троица секс, наркотици и рокендрол, но има и друго трио – власт, пари и удоволствия, описано в 1 Йоан 2:16 – „похотта на плътта, пожеланието на очите и тщестлавието на живота“. А какво да кажем за футбола, работата, интернет? Списъкът е безкраен. Лабиринтът е дълъг.

Има ли нещо, на което позволяваш да управлява живота ти? Яков каза на семейството си да се очисти от своите идоли. От какво иска Бог да очистиш живота си? Има ли идоли, които още криеш в живота си? Ако да, нищо чудно, че още не можеш да излезеш от лабиринта и да се посветиш изцяло на Бога. Да отидеш в твоя Ветил.

За Яков и семейството му завръщането във Ветил поставя ново начало на живот в посвещение. Яков иска там да издигне олтар на Бога, „Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих.“ (35:3) Бог е винаги с нас, дори да не го съзнаваме. Дори тогава, когато грешим и сме непокорни. Той е този, който отговаря, когато го призовем в напаст.

Яков поема инициативата и действа като духовен лидер на семейството си. Показва пътя за изхода от лабиринта. И всички покорно му предават идолите си. Това е пример за нас, които сме съпрузи и бащи. Нашите съпруги и деца очакват да поемем инициативата и да поведем семействата си. Те искат да ни последват. Искат да ни уважават.

За много от нас няма да е лесно, ако досега не сме го правили. Ще отнеме време да свикнем. Но Бог е създал семейството и е поставил мъжът да е глава в него. Ако откликнеш на призива си, Бог ще благослови семейството ти. А ако ти си съпруга на невярващ съпруг, моли се той първо да захвърли своите идоли. Едва тогава Бог ще го направи лидерът, който искаш да имаш.

Яков дълго бягаше от лидерските си задължения, но тук го направи. Поведе семейството си вън от лабиринта. Идолите бяха закопани под „дъба, който бе при Сихем“ (35:4). Това вероятно е същият дъб, където Бог се беше явил на Авраам, след като той влезе в обещаната земя (12:6). На това място един ден Исус Навиев, подбуден от примера на Яков, щеше да призове народа да махнат чуждите богове, които са сред тях (24:23).

Битие 35:5: „И тръгнаха; и Бог докара страх върху околните градове, така че не преследваха Якововите синове.“ Околните градове се страхуваха, защото бяха чули за трагедията в Сихем. Същевременно, виждаме как след като Яков се покори на Господа, Господ го защити, като всели страх у съседните народи.

Иронията е, че цял живот Яков се беше борил със своя страх от от Исаак, от Лаван, от Исав. Никой не се страхуваше от него. Но сега страхът от Бога го защитаваше. Бог може да постигне много повече, отколкото ние можем чрез нашите тайни кроежи.

Никой не преследва Яков и семейството му по пътя и те безпрепятствено стигат до Ветил. Четем в ст. 6 и 7:

„И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. И там издигна олтар, и наименува мястото Ел-Ветил, защото, когато бягаше от брат си, там му се яви Бог.“

Яков най-накрая изпълни обета си пред Бога. Дойде във Ветил, издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, Бог на Ветил (35:7), за да си спомня първото Божие откровение там. Там, в Божието присъствие, той беше у дома си.

И Бог пак се яви на Яков и го благослови. Отново му даде името Израил – може би за да му напомни, че неговата идентичност не се основава на неговите собствени постижения, а на това, което Бог е направил за него.

И Бог потвърди завета си с Яков, като му се разкри с името, което първо каза наАвраам – Ел Шадай, Бог всемогъщи. Обеща му много наследници (и царе!) иземя така, както обеща на Авраам и Исаак. Всеки, който се посвети на Бога, ще бъде благословен!

Някои смятат, че след като предадат живота си на Христос, всичко в живота на християните ще тече по мед и масло. Но „благословен“ не означава безпроблемен! Не беше нужно Яков да чака дълго след обновяването на завета, за да се увери в това.

В 35:8 се споменава смъртта на Девора, Ревекината бавачка. Тя дълги години беше служила вярно в дома на Исаак, а през последните години се беше присъединила към Яков. Може би така авторът на Битие, Мойсей, намеква и за смъртта на Ревека, но избягва директно да я спомене, заради заговора й срещу Исаак (гл. 27). Това трябва да напомня на всяка жена да не мами съпруга си.

Освен Девора, в тази глава са споменати още две смърти – тези на Рахил и на Исаак. Рахил умира при раждането на втория си син, когото назовава „Вен-Они, което значи Син на скръбта ми. Родилните болки са фатални за нея и можем да разберем защо му е дала това име, но представете си как би се чувствал той:

„Здравей, как се казваш?“ „Казвам се „Депресия“. „Как си, Депресия?“ „Чувствам се ужасно.“ За щастие, Яков, чиято скръб е облекчена от раждането на 12-тия му син, го наименува „Вениамин“, което означава Син на десницата ми. Това е единственият син, на когото Яков дава име, което отново говори за решението му да бъде истински лидер на семейството си.  

Смъртта на Рахил означава, че Яков трябва да избере нейна заместница. За да не избере Вала, слугинята на Рахил, Рувим решава да легне с нея. Той знае, че веднъж опозорена, Вала ще стане омразна за Яков и тогава той ще се обърне към Лия, неговата майка. Освен това, с този акт Рувим вероятно иска да покаже, че той е законният наследник на Яков.

Но Рувим си направи грешно сметката. Той загуби правото на първороден, което е дадено на Юда, от който се раждат много царе и най-накрая Господ Исус Христос. Левий пък придобива правото да стане свещеник. Двойната порция от наследството отива при Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Грехът е винаги лош съветник.

Всичко това стана след като Яков отиде във Ветил. Когато излезе от лабиринта на егото и се върна у дома при Бога. Божието присъствие и вярност обаче не означават липса на изпитания. Той иска да имаме увереност, че дори в най-големите беди Бог е с нас и ние можем да уповаваме, че Той ще ни помогне да преминем през тях.

За разлика от мъчителната смърт на Рахил, Исаак умира „стар и сит от дни“, на 180 г., след като Яков идва при него в Кириат-Арба. Там е и брат му Исав и двамата погребват баща си. Преди много години те се бяха разделили заради баща си. Сега събират, за да го погребат. Грехът разделя, покорството на Бога внася мир.

Най-накрая, след 30 годишно отсъствие, Яков се завърна у дома. Последните 10 години беше само на няколко километра от дома си, но същевременно толкова далече от него.

Колко различна е тази негова опитност от живота на Исус? Яков дойде в Сихем въпреки Божията воля, а Исус дойде на земята по Божията воля. Яков беше географски близо до дома, но духовно далеч от Бог Отец. Богочовекът Исус беше географски далеч от небесния си дом, но духовно едно с Бог Отец.

Но тук виждаме и прилики между нашия главен герой и Исус. Яков призова хората си да махнат чуждите богове, да се очистят и променят дрехите си, и да започнат нов живот. Исус призовава всички хора да премахнат чуждите богове, да облекат дреха на праведност и да започнат нов живот с Бога. Яков дойде във Ветил, Божия дом и издигна олтар, за да прослави Бога. Исус дойде в Ерусалим и принесе себе си на олтара, за да прослави Бог Отец.

И Яков беше благословен от Бога с много земя и голямо потомство, от което щеше да се роди Месия. Яков щеше да бъде наследен от много царе, но най-великият от тях щеше да притежава земята и да бъде Господ и Лидер на всички духовни деца на Яков.

Яков дълго се лута в лабиринт, но накрая се върна у дома при Бога. Чувстваш ли се така, сякаш 30 години си се лутал в лабиринт? Сякаш 10 години си бил толкова близо до Бог, но все си решавал да минеш по заобиколния път? И се отдалечаваш, вместо да се приближаваш до Бога?

Познавам един човек, който като тийнейджър не послуша вярващата си майка относно това къде да продължи средното си образование. Вследствие на това учи нещо, за което Бог не го беше призовал и загуби още 2 години, за да се подготви и кандидатства в специалност, в която беше призован.

И там, а не на предишното място, го срещна Бог. Луташе се в лабиринта на своята гордост и изгуби много време. Накрая дойде у дома, при Бога. Този човек бях аз.

Понякога може да гледаме на живота си и да виждаме в него много грешки и лутане. Виждаме падения и провали. Тогава трябва да спрем и да благодарим на Бога за пътя, който сме извървяли. Бог търпеливо чака момента, когато ясно ще чуем неговия глас. И тогава ще станем лидера, който иска да бъдем. Ще излезем от лабиринта и ще се върнем у дома.

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна

12.03.2017 г.