Луи Пастьор за вярата в Бога

 “Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.” Луи Пастьор

Или както казва Вернер Хайзенберг, „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.“

Разликата между повърхностния поглед и задълбоченото изследване е като от небето до земята. Едно е да си чул нещо някъде, да си гледал някакво видео, да си извадил от контекста някакво изказване (например от Библията!) - и съвсем друго да посветиш живота си да изследваш нещата.

Един от учениците на професор Пастьор го попитал: - Вие, който сте размишлявали и изучавали толкова много как може да сте вярващ? - Тъкмо, защото много съм изучавал и размишлявал, запазих вярата си в Бога като бретонец. Ако обаче бях изучавал и размишлявал още повече, то бих стигнал до вярата на бретонката.

Аз съм Пътят и Истината, и Животът

/проповед/

Преди много години пътувах от Америка до България. На летище Шарл де Гол в Париж трябваше да направя връзка с полета за София. Но презокеанският полет закъсня и имах само 30 минути, за да мина през митническа проверка и да стигна до гейта си. Бързах като за световно.

Когато се качих в самолета осъзнах, че съм забравил ... лаптопа си. В бързината явно бях оставил лаптопа на лентата за багажа. Цялата ми служебна и лична информация беше в него. Можете да си представите чувството, което изпитах.

Слава на Бога, след като се върнах писах на „загубени вещи“ на летището и след размяна на много имейли, го намерихме. След това намерих човек, който да ми го вземе и да го изпрати обратно в България. Радостта ми беше голяма. Загубеният лаптоп се намери!

Но много по-голяма загуба е, когато някой човек е духовно изгубен. Мнозина се подмамват от дяволската лъжа, че материализмът ще им донесе удовлетворение и това води до безсмислено съществуване и в крайна сметка, до изгубване на вечността с Исус.

Много хора не знаят накъде отиват. В една стара българска поп песен, се пее как лирическият герой тихо шепне на вятъра и слънцето, върви по пясъка, слиза при хората, влиза в прозорците, накрая тихо пие водата и ляга в земята. И всичко това, защото Животът с главно Ж го е повикал на земята. Звучи поетично, и все пак, остава неминуемо впечатлението за безсмислието на този живот, в който няма нищо отвъд смъртта.

Хората се лутат като духовни слепци. Затова думите на Исус „Аз съм пътят, истината и животът“ са като свеж повей посред лятната жега. Защото тези думи дават ясна посока в лабиринта на живота, в който мнозина са загубили посока.

Много хора преследват фалшиво щастие, което се оказва мираж в пустинята. Чел съм, че когато в пустинята се смесят горещи и студени въздушни маси, на слънчевата светлина се образува мираж. Тогава очите и мозъкът на човек може да помислят, че виждат вода, но там няма нищо.

Много хора са хванати в капана на търсенето на щастие. Виждали ли сте тази снимка? Магаре се опитва да достигне моркова, който се полюшва пред него, но никога не може да го направи.

Хората ламтят за повече притежания, пари, за власт и слава, но тези неща никога няма да ги задоволят.

Чували ли сте легендата за фригийския цар Мидас, който си пожелал всичко, до което се докосва, да се превръща в злато. Желанието му било изпълнено, но за негов ужас, в злато се превръщало също яденото и пиенето.

Как постигаме щастие?

Щастието не се намира в удоволствието. Лорд Байрон живял така, както малцина са си позволявали. Той пише, „Червеят, гнилостта и тъгата са само мои.“

Щастието не се намира в парите. Американският милионер Джей Гулд е имал много от тях. На смъртния си одър казва, „Предполагам, че аз съм най-нещастният човек на земята.“

Щастието не се намира в позицията и славата. Лорд Бийкънсфийлд се радвал и на двете. Той пише, „Младостта е грешка, зрелостта е борба, а старостта е съжаление.“

Щастието не се намира във военната слава – Александър Велики завладява познатия тогава свят. След като го прави, горчиво плаче в палатката си, казвайки „Няма повече светове за завладяване.“

Добрата новина е, че макар и много хора да са изгубени и объркани духовно, те могат да бъдат спасени и да намерят истинско удовлетворение в Този, който каза „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“

Исус каза тези думи на учениците Си в нощта преди да бъде предаден, за да ги подготви за дните напред. Цели три години те Го следваха и се учеха от Него. Надяваха се, че Той е техният Месия, но не разбираха как ще ги освободи.

Затова Той им каза, че след малко време ще ги напусне, но ще отиде при Отца да приготви място за тях и един ден ще се върне да ги вземе при Себе Си завинаги (Йоан 14:1-4).

Тома помисли, че Исус говори за физическо място и поиска Исус да им покаже пътя, за да Го последват по-късно. И тогава Исус обясни, че пътят до Отца е чрез вяра в Сина. Исус бе донесъл Божията истина и вечен живот на хората и който Го познава, познава Отца. Той е пътят, истината и животът. Нека разгледаме тези три твърдения поотделно.

1.     Аз съм Пътят.

Това е едно твърдение, което е едновременно изключващо и включващо. То изключва всички други пътища и пътечки. И едновременно включва всички хора, които биха го приели. Това твърдение обаче кара много хора да се възмущават.

Днес у нас има много поклонници на източните религии, които казват, че Бог е един, само че ние го наричаме по различен начин. С други думи, вярват в религиозния плурализъм.

Има и много атеисти, които смятат, че няма Бог. Може би и някои от вас, които сега слушат, мислят така. „Ние сме просто комплекс от химикали без души. Любовта е само химическа реакция, а когато умрем ние просто преставаме да съществуваме. Вселената е само един студен, безкраен механизъм, а науката – само начин да разберем как този „гигантски часовник“ работи.“

По думите на атеиста Волтер, „ние сме измъчени атоми в малко кал, погълнати от смъртта, подигравка на съдбата. Toзи свят, този театър на гордостта и злото, гъмжи от болни глупаци, които разговарят за щастие.“

От това изказване на Волтер лъха всичко друго, но не и оптимизъм и вяра в бъдещето. Това изказване по-скоро показва сърцевината на човешкото безпътство. Хората са индоктринирани да вярват, че животът им е безсмислен. Че са продукт на сляпа еволюция, че са еволюирал планктон, а не творение на интелигентен Разум.

И тогава няма значение, дали си добър, жесток или убиец. Както казват атеистите, никой няма да е тук, за да си спомня.

Разбира се, дори учените знаят, че не могат да докажат, че еволюцията е научен факт. Преди години 117 учени били попитани „За какво вярвате, че е истина, въпреки че не можете да го докажете?“ Ричард Докинс отговорил, „Вярвам, но не мога да докажа, че целият живот, целият разум, цялата креативност и всичкия дизайн във вселената са директен или индиректен продукт на Дарвиновия естествен подбор.“

Неслучайно авторът Доминик Стейтъм нарича еволюцията идеология и дори религия. Защото еволюционистите фанатично вярват в нея без никакви доказателства.

Поклонниците на другите религии пък са пленници на преобладаващия религиозен плурализъм. Според тях Бог е на върха на планина и хората могат да стигнат до него по различни пътища. Това е интересна мисъл, но Исус казва нещо различно: „Никой не идва при Отца освен чрез Мене.“ Исус е единственият Път.

Да, пътят до Бога е като изкачване на планина, но единственият начин да стигнем до върха е с Исус. Той е планинският водач. Той подава въжето, за да което да се държиш. На него трябва да довериш живота си и Той ще ти помогне да стигнеш до върха. Няма друг път.

Много хора вярват, че могат да се качат на планината със собствена екипировка и инструменти. Уповават на добри дела, заслуги и постижения. Дори на специална нагласа.

В книгата си „Хвърчило към рая“, нашумялата напоследък водеща на здравно предаване Неделя Щонова описва разговора си със Светлозар – човек с ампутирана ръка, когото среща, докато той тича за здраве. В този разговор Светлозар споделя прозрения за това как се справя в живота, и между другото казва:

„Спасението на всеки човек е в собствената му нагласа. И в упорита, дисциплинирана работа... Духовната вяра на нагласата е най-активната действаща сила на тоя свят! А тя идва тогава, когато откриеш любовта в себе си.“

Книгата е пълна с подобни „прозрения“. Хората търсят любовта в себе си, силата в себе си, търсят спасение в себе си, защото са отхвърлили своя Създател. И ако „правилната нагласа“ липсва, тогава се мъчат с добри дела да спечелят благоволението на Бога.

Надяват се, че като спазват Великденския пост, като палят свещ за здраве и ходят на гробищата на задушница, ще стигнат до върха.

Е, може и да не правят всички тези неща, но достатъчно е да кажат, че са „православни християни“ – това е магическата дума, лифтът който ще ги пренесе до планинския връх.

На какво уповаваш ти? Може да си мислиш, че вярваш в правилното нещо, но да грешиш.

Като в следната история: Един самолет летял над океана с учен, пастор и турист с раница. Единият двигател отказва и пилотът съобщава на пътниците, че ще се разбият и трябва да катапултират, но има само 3 парашута. Казва им, че тъй като това е неговият самолет, той ще вземе единия. Взема парашута и скача. Остават трима човека за двата парашута.

Ученият казва: „Аз съм на прага на голямо научно откритие и човечеството има голяма нужда от мене.“ Взема втория парашут и скача. Остават пасторът и туристът. Пасторът казва, „Виж, приятел, аз имах добър живот, знам къде отивам, а ти имаш цял живот пред себе си, ти вземи последния парашут.“

Но преди още пасторът да е свършил, младият турист казва: „Нямай грижи, приятел, видя ли онзи учен, който скочи?“ „Да“. „Ами той току-що скочи с моята раница.“

Вярваш ли в правилното нещо? Можеш да се довериш само на Исус. Само Той може да те спаси в този живот и да те пренесе безопасно до следващия.“

2.     Аз съм Истината.

Исус каза, „Аз съм Пътят, и Истината“.

Ние живеем в постмодерен свят, в който няма абсолютна истина. Истината е подложена на атака. Казват, всичко е относително. Това, което за теб е вярно, за мен не е. Така че, моля не ми пробутвай твоята истина.“

Но човек е създаден със стремеж към истината. Неслучайно рапърът „Сарафа“ пита в една песен: „Истината, къде е тя? В днешни дни на кой можеш да вярваш?“

Ние едновременно се стремим, но и се страхуваме от истината. Истината ни привлича, но и плаши. Виждаме го навсякъде – в икономиката, в бизнес отношенията, в образователната система, в политиката...

Когато Исус каза, че е дошъл да свидетелства за истината, Пилат саркастично попита, „Що е истина?“

Но Пилат не разбираше, той не можеше да види, че Исус е олицетворение на Истината. Със своето раждане, живот, смърт и възкресение Той изпълни повече от 300 пророчества, записани в Стария завет. Защото Той беше 100 процента човек, но и 100 процента Бог.

Чърчил е казал, „Истината е неоспорима. Паниката може да негодува срещу нея. Невежеството може да я осмива. Злобата може да я изкривява. Но тя остава.“

Може би и ти задаваш въпроса на Пилат, какво е истина? Moже би си скептичен или дори се присмиваш на самата мисъл за съществуването на обективна истина? Или знаеш, че тя съществува, но бягаш от нея, защото е трудно да я погледнеш в очите.

Една причина, поради много хора отхвърлят истината, е защото тя е неудобна. Един пациент отива на лекар, защото напоследък не се чувства добре. Докторът му казва да си направи цялостни изследвания. Връща се с изследванията и те показват, че той има рак. И му предписва аспирин. Ще му помогне ли това?

Не, пациентът трябва да знае истината и да се подложи на адекватно лечение. Трябваше няколко студенти-християни от студентското общежитие, където живеех, да ми кажат истината - че съм грешник и че ако продължавам да живея без Бог рискувам да прекарам и вечността без Него.

Исус казва истината за състоянието на човека. Той е най-великият Лекар, който има правилната диагноза и знае как да ни излекува. Той призова хората към покаяние.

Марк 1:15 „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието.“

Исус призова хората към покаяние, но много не харесаха това, което казва и не го приеха. Но Той не дойде да призове праведните, а грешниците към покаяние. И допълни:

Йоан 8:34 „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.

Исус каза, че грехът в живота ни ни прави затворници и ни пречи да получим вечен живот. Единственият начин да се освободим от затвора на греха е да се покаем за него.

Какво означава покаяние? В Библията „покаяние“ означава да промениш ума си. Да обърнеш гръб на греха и да последваш Исус. Да повярваш в Него като Господ и Спасител и да Му позволиш Той да започне да променя ума и поведението ти. Така, както покаялият се Закхей раздаде половината от богатството си на бедните и върна четверократно на тези, които е лъгал. От измамник се превърна във филантроп.

Когато родителите на едно дете се разведат, това води до отчуждение между тях, и между тях и тяхното дете. Но има един още по-страшен развод – отчуждението от Бога. Всички ние сме отчуждени от Него по рождение, защото се раждаме в грях. Ние се раждаме грешници и по разположение врагове на Бога.

Но Исус изостави своята небесна слава, смири Себе Си и отиде на смърт. Той дойде, за да потърси и спаси изгубените и погиналите. Той има екипировката, необходима за нашето спасение.

Римляни 5:8 „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Вярваш ли в тази истина?

Той е Пътят, Той е Истината и накрая, Той е Животът.

3.     Аз съм Животът.

Исус е Животът!

Toй не притежаваше свой дом. Никога не написа книга, не заемаше позиция. Нямаше семейство. Не учи в университета. Не стъпи в голям град. Не пътува по-далеч от 300 км от мястото, където се роди. Приятелите му го изоставиха. Един го предаде.

Бе осъден несправедливо и прикован на кръст между двама разбойници. Но днес цялата човешка история е повлияна от него. Всичките човешки армии и флотилии, всичките парламенти и всички царе взети заедно не са повлияли на живота на човечеството толкова мощно, колкото този Живот.

Чрез смъртта и възкресението си Той дава живот на всеки, който повярва в Него. Защото Той е Животът!

Когато признаем тази истина и приемем предложението за прошка, откриваме истинската цел и смисъл на живота си. Всъщност, Той е истинският Живот с главно Ж, за което се пее в онази песен и за която са копнели нейните автори, вероятно без дори да го съзнават.

Ние се скитаме като изгубени в живота, ние сме като онази изоставена изгубена вещ в бюрото за изгубени вещи, която чака да бъде намерена. Ние се нуждаем да бъдем освободени от нашия плен и да се върнем към нашия Творец, който ни възлюби толкова много, че даде Своя единороден Син, за да имаме живот с Него.

Ние не можем да го направим сами. Но Той може, защото вече е преживял това, през което преминаваме. Там, на кръста, Той беше изоставен от Отец. Премина през агонията на болката, самотата и отчуждението. Но три дни по-късно възкръсна и победи смъртта. Само Го помоли и Той ще помогне и на теб да намериш свобода и надежда в Него. Амин!

 _________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

19.02.2024 г.

Защо Бог допуска страдание в света?

/проповед/

В света има много зло и страдание. За времето, за което ще ви говоря, в света 15 жени ще бъдат изнасилени, 30 човека ще бъдат убити, 285 деца ще бъдат малтретирани и 53 човека ще умрат от СПИН.

Само през 20 век всеки ден в света са умирали от насилствена смърт почти два пъти повече хора от загиналите при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. През същия този век повече хора са умрели от насилствена смърт, отколкото през всичките векове преди това.  SLIDE Сто милиона са жертвите само на комунистическите режими.

Какво да кажем за жертвите от природни бедствия? SLIDE Непрекъснато чуваме за цунами, наводнения и земетресения, отнели живота на десетки и стотици хора. Никой не е застрахован. След пороя във Варна през 2014 г. умряха 12 човека. При пожарите в нашата съседка Гърция преди 2 години загинаха 90 човека.

В момента все още не е отшумяла заразата от коронавируса. Досега у нас са починали 300+ човека от почти 10000 тествани позитивни. Отделно, всеки ден в България умират също толкова хора (около 300).

Този вирус ни напомни, че страданието не е просто статистика. Рано или късно то става част от живота ни. Преди 5 години се запознах с една студентка в една дискусионна група, организирана от нашата църква. След това дойде и на други прояви, организирани от нас. Стана близка с хора от църквата ни.

И точно тогава до нас достигна ужасната новина, че тя е претърпяла катастрофа. Колата, в която са пътували тя и няколко приятели е попаднала в голяма дупка на магистралата и се е преобърнала. Тя беше изпаднала в кома. След няколко месеца почина. Беше голяма трагедия за всички, които я познавахме.

Днешният неудобен въпрос, който ще разгледаме в нашата поредица е „Защо Бог допуска страдание в света?“ Първо ще видим може ли атеизмът да отговори на страданието, ще разберем кой е източникът на страданието и накрая ще разгледаме причините, поради които Бог допуска страдание.

Атеизмът не е отговор

Когато страдат и и изпитват болка много хора реагират, като отхвърлят съществуването на Бога. Те се питат, как може един всесилен и любящ Бог да допуска толкова много страдание в света? Някой е казал, „Страдащата добродетел и триумфиращият порок са превърнали човечеството в атеисти.“

Самият аз бях атеист и разбирам защо хората мислят така. Но проблемът е, че отричането на съществуването на Бога не дава отговор на въпроса, а повдига много повече въпроси.  Например, без Бог въз основа на какъв критерий определяме какво е добро и какво зло?

Известният апологет и говорител Рави Закарайъс, който вече е при Бога, веднъж бил попитан защо има толкова много зло в света. Той отговорил: „Когато казваш, че в света има твърде много зло, ти допускаш, че има добро. Когато допускаш, че има добро, допускаш че има нещо като морален закон, въз основа на който различаваш между добро и зло. Но ако допускаш, че има морален закон, трябва да приемеш и съществуването на морален Законодател, но точно него ти се опитваш да отречеш, не да докажеш. Защото ако няма морален Законодател, няма морален закон. Ако няма морален закон, няма добро. Ако няма добро, няма зло. Какъв е въпросът ти тогава? Човекът помислил малко и казал, „Какъв наистина е въпросът ми?“

Когато човек не вярва в Бога, той няма критерий за добро и зло и живее в духовна тъмнина.

Притчи 4:19 „Пътят на нечестивите е като тъмнина; не знаят от какво се спъват.“

1 Коринтяни 2:14 „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.“

Наистина, без Бог какво основание имаме да кажем, че нещо е добро или зло? Защо изобщо трябва да протестираме срещу злото? Защо изобщо да очакваме нещо по-добро?

Както казва глашатаят на новия атеизъм Ричард Докинс, „Във вселена от слепи физически закони и генетични повторения, някои хора ще бъдат късметлии, а други ще бъдат наранени и ние няма да открием някаква причина или някаква справедливост в това. Вселената която наблюдаваме има характеристиките, които трябва да очакваме, ако няма план, цел, зло или добро. Нищо освен сляпо безмилостно безразличие. ДНК нито разбира, нито я е грижа. ДНК просто съществува и ние танцуваме по нейната музика.“

Ако Докинс беше прав, ако наистина нямаше причина за страданието, тогава защо протестираме срещу него? Всеки ден виждаме репортажи за войни, болести, убийства, изнасилвания, корупция и се питаме защо на света има толкова зло? В България в момента десетки хиляди протестират срещу корупцията, лъжата и кражбите на управляващите. Дори невярващите вътре в себе си разбират, че сме създадени за нещо по-добро от света, в който живеем.

Други не отричат съществуването на Бога, но се съмняват, че Той е добър. Те казват: ако имаше един добър и всесилен Бог, Той щеше да иска и да може да спре страданието. Щом не го е направил, значи или не е добър, или не е всесилен.

По времето на пророк Малахия израеляните също обвиняваха Бог, че не е добър и справедлив, защото казваха те, „които вършат беззаконие, успяват“ (Малахия 3:15). Злите хора благоденстват, а добрите страдат. Често чуваме този упрек към Бог и днес.

Но има още една възможност. Бог може да е едновременно добър и всесилен, но да има причини, поради които да позволява страданието.

Бог ни е създал със свободна воля

Първата причина, поради която Бог допуска страданието, е защото Бог ни е създал със свободна воля.

Йоан 1:12 „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име.“

1 Коринтяни 6:12 „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.“

Бог ни обича, затова когато е създал хората, той ни е дал отговорности и свобода. Защо? Защото там, където има любов, там има свобода. Цветето на любовта расте само в почвата на свободата.

За да е истинска любовта, ние трябва да сме свободни да обичаме или да не обичаме. Представете си, че на Св. Валентин едно момче подарява на приятелката си рози. Тя му казва, „Нямаше нужда!“ „Напротив, имаше – отговаря той. „Нямах избор. Днес е Св. Валентин и просто направих това, което трябваше да направя.“ Подобна връзка вероятно няма да просъществува дълго, нали? За да е истинска любовта, тя трябва да е нещо повече от задължение.

Много хора питат, Защо Бог допуска невинни хора да биват убивани? Защо не попречи на убийците да натиснат спусъка? Но ако Бог го направи, тогава защо да не спира всяко друго зло? Защо не спре малкото дете, което се кани да пипне горещата печка, или да прегради пътя на човек, пресичащ пътя в момент, когато връхлита кола?

Ако Бог правеше това, тогава той щеше да е нещо различно от Бог, щеше да е един кукловод, а ние щяхме да бъдем нещо различно от хора, щяхме да сме кукли на конци. Тези, които задават този въпрос, го задават, защото са свободни да го зададат, а са свободни да го зададат, защото са създадени със свобода на избора от един любящ Бог.

Свободата ни е дадена, за да служим на другите и да прославяме Бога. Галатяни 5:13 „Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг.“

Проблемът е, че със свободата може и да се злоупотреби. Това става, когато ние нараняваме другите и Бога. Да виниш Бога за страданието в света е все едно неверен мъж да обвинява жена си, че го е пуснала да излезе от апартамента.

Моят син си купи скъп телефон. След няколко месеца го изтърва и дисплеят се счупи. Когато отидохме в магазина, естествено отказаха да платят за нов дисплей, защото гаранцията не покрива щети, направени по вина на клиента. Същото е и със света, в който живеем. Трябва да се запитаме, дали злото в него е по вина на производителя (Твореца) или по вина на клиента (хората)?

Когато Бог създаде света, Той направи всяко нещо добро. Проблемът в света е причинен от хората, които живеят в него. Не Бог убива хора по пътищата, не Бог прави аборти на бебета, не Бог кара хората да убиват, да изнасилват, да крадат и малтретират. Всичко това правят хора, които са отхвърлили Бога и неговия морален закон и живеят както си искат.

Псалм 14:1 „Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави добро.“ Неслучайно и Достоевски е казал, че когато няма Бог, всичко е позволено.

Дори повсеместният глад може да бъде причинен от човешката алчност и злоба. През 1932-33 г., за да принуди украинските селяни да влязат в колхозите, Сталин заповядва да им се изземе всичкото зърно и продукти. Така обрича на гладна смърт цялото население. Около 10 милиона украинци, сред които и 100 000 бесарабски българи, умират от глад.

Разбира се, има и страдание, за което сякаш не е виновен човешкият фактор. Кой е виновен за цунамите, ураганите, наводненията? Кого да обвиняваме за рака, синдрома на Даун, болестта на Алцхаймер и множествената склероза?

Според Библията, първородният грях на нашите прародители има катастрофални последствия не само за нас, хората, но и за целия свят и цялото творение. То носи белезите на греха. Както казва ап. Павел, създанието беше „подчинено на немощ“ и „въздиша и се мъчи досега“ (Римляни 8:20,22). Но добрата новина е, че един ден Бог ще премахне напълно злото.

Откровение 21:4 „Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.“

Дотук видяхме, че в света има много страдание и че отричането на Бога не дава отговор на въпроса за страданието, а напротив, повдига повече въпроси. Видяхме, че страданието съществува, защото съществува свободата на избора. Но има още нещо.

Чрез страданието Бог ни дисциплинира и предупреждава

Страданието съществува, защото чрез него Бог ни дисциплинира и предупреждава. Библията ни казва, че Бог дисциплинира тези, които обича (Евреи 12:6). Бог е като добър баща, който дисциплинира сина-бунтар, за да може той да осъзнае грешката си и да поиска прошка от баща си. Да се завърне в бащината къща.

В евангелието на Лука Исус разказва историята за човек, който имал двама сина. Един ден по-малкият поискал своя дял от наследството. Въпреки болката от решението на сина му, бащата му дал парите. Малкият син отишъл в друга страна и там прахосал всичко. Настъпила икономическа криза, нямало работа в града и той толкова огладнял, че се главил да върши най-отвратителната за евреите работа – да пасе свине.

И точно тогава, в най-голямото страдание и нещастие, той дошъл на себе си и си казал: живея като куче; дори слугите на баща ми ядат до насита, а аз умирам от глад. Решил да се върне и да поиска баща му да го приеме на работа като слуга. Но баща му го чакал и се взирал ден и нощ дали синът му няма да се появи по пътя. Когато го видял, бащата се затичал към него, прегърнал го и започнал да го целува.

Синът казал: „Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.“ Но бащата заповядал да го облекат като царски син и организирал парти, на което поканил цялото село. Страданието му отворило очите за богатството, което имал във взаимоотношенията с баща си.

Следователно, страданието може да е добро за нас. Ако виждаме, че в този свят в резултат на нашите погрешни избори ние страдаме, логично е да заключим, че и в бъдещия свят ще има страдание като следствие на нашия бунт сега. По същия начин, злото и страданието може да служи като предупреждение срещу нарушаването на Божия закон и необходимост да се следва Божията истина.

Известният християнски писател Клайв Стейпълс Луис пише: „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но крещи в нашата болка: тя е неговият мегафон за събуждане на един глух свят.”

Не може ли Бог да премахне страданието?

Но някой пак може да попита: добре, но не е ли най-добре Бог да не се справя със страданието, като ни кара да страдаме. Защо изобщо не го премахне?

Понякога питам хората, „Ако ти си Бог и искаш да прекратиш страданието, от кого ще се отървеш първо? Обикновено хората казват: терористите, диктаторите, корумпираните политици, убийците, педофилите, изнасилвачите – те са първи в списъка ми. Но дали без тях светът ще стане съвършено място? Кого другиго трябва да изхвърлим? Крадците, корумпираните катаджии, хулиганите... Ще стане ли светът съвършен тогава? От кого още трябва да се отървем?

Постепенно ни става ясно: че там някъде в списъка сме и ние. Защото ние също нараняваме другите с нещата, които казваме и правим. Ние също сме част от проблема. Как тогава може да се разреши той?

Всичко казано дотук може да ни помогне да разберем защо Бог позволява страданието. Но когато ние самите страдаме, имаме нужда някой да ни разбере и да ни съчувства. Много източни религии смятат страданието за мая, илюзия. Християнството обаче ни разкрива Бог като някой, който е преживял нашето страдание.

Бог се идентифицира с нашето страдание

Бог може да се идентифицира с нашето страдание, защото самият Той дойде на земята в човешки образ. Счетоха го за незаконно родено дете. Бе отгледан като бежанец. Живя и работи под жестока чужда окупация. Семейството му не го разбираше, приятелите му го изоставиха и един от неговите последователи го предаде. Бе осъден несправедливо. Премина през ужасяващи мъчения и умря с агонизираща смърт.

Кръстната смърт беше най-жестоката и мъчителна смърт, прилагана от римските власти за най-големите престъпници. Но физическата болка бе нищо в сравнение с духовната опитност на космическо отхвърляне. По този начин в смъртта си любящият Бог се идентифицира с отхвърлените и изоставените.

Страданието на Исус означаваше, че Той може да се идентифицира с нашето страдание. Но само идентифициране не променя ситуацията ни.

Когато срещна някой, който има главоболие, ако не ме боли в момента главата, не мога да се идентифицирам с неговата болка. Бих могъл да си ударя няколко пъти главата в тухлена стена и също да си предизвикам главоболие. Но така едва ли ще помогна на човека. Когато страдаме, ние се нуждаем от нещо повече от емпатия и състрадание. Ние се нуждаем да знаем, че нещо може да бъде направено, за да се излекуваме.

Нещо повече от идентифициране

Смъртта на Исус беше нещо повече от идентифициране със страданието ни. Със Своята смърт той взе върху себе си цялото зло на света и понесе наказанието, което ние заслужаваме. Поради кръста ние можем да бъдем простени от Бога и да имаме взаимоотношения с Него. Нашият Бог не само ни разбира и чувства болката ни, но и взе нашия грях, срам и вина за да можем да бъдем простени.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Както казва Матю Хенри, „Ела и виж победите на кръста. Раните на Христос са твое изцеление, Неговата агония – твой покой, Неговите конфликти – твои победи, Неговите стенания – твои песни, Неговите болки – твоe oблекчение, Неговият срам – твоя слава, Неговата смърт – твой живот, Неговите страдания – твое спасение.

Галатяни 2:20 „Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“

Това не означава, че имаме отговори на всички въпроси. Но това, което знаем, ни помага да се доверим на Бог за онова, което не знаем. Ние не знаем защо преминаваме през дадено страдание. Но знаем, че това не е защото Той не ни обича. Както пише ап. Павел, „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“ (Рим. 8:32)

Страданието не е краят на историята. Удивителното обещание на Библията е, че поради смъртта и възкресението на Исус, страданието един ден ще се превърне в история. Ето как предпоследната глава в Библията описва надеждата, която очаква тези, които вярват в смъртта на Исус за своето опрощение:

И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците;  Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. 4 Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. 5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни.

Да, страданието в този свят е болезнено и истинско, но то бледнее в сравнение с онова, което Бог ще направи един ден.

В заключение, Бог не е виновен за страданието, през което преминаваме в света. Един ден то ще престане. Междувременно, Той знае какво е страдание и е с нас в нашето страдание, ако повярваме в него и го призовем в живота си. Ще го направим ли?

Нека се молим.

_________________

26.07.2020 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Защо Бог допуска страдание в света?

В света има много зло и страдание. За времето, за което ще ви говоря, в света 15 жени ще бъдат изнасилени, 30 човека ще бъдат убити, 285 деца ще бъдат малтретирани и 53 човека ще умрат от СПИН.

Само през 20 век всеки ден в света са умирали от насилствена смърт почти два пъти повече хора от загиналите при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. През същия този век повече хора са умрели от насилствена смърт, отколкото през всичките векове преди това.  Сто милиона са жертвите само на комунистическите режими.

Какво да кажем за жертвите от природни бедствия? Непрекъснато чуваме за цунами, наводнения и земетресения, отнели живота на десетки и стотици хора. Никой не е застрахован. След пороя във Варна през 2014 г. умряха 12 човека. При пожарите в нашата съседка Гърция преди 3 седмици загинаха 90 човека.

Но страданието не е просто статистика. Рано или късно то става част от живота ни. Преди 3 години се запознах с една студентка в една дискусионна група, организирана от нашата църква. След това дойде и на други прояви, организирани от нас. Стана близка с хора от църквата ни.

И точно тогава до нас достигна ужасната новина, че тя е претърпяла катастрофа. Колата, в която са пътували тя и няколко приятели е попаднала в голяма дупка на магистралата и се е преобърнала. Тя беше изпаднала в кома. След няколко месеца почина. Беше голяма трагедия за всички, които я познавахме.

Атеизмът не е отговор

В такъв момент някои хора реагират, като отхвърлят съществуването на Бога. Те се питат, как може един всесилен и любящ Бог да допуска толкова много страдание в света? Някой е казал, „Страдащата добродетел и триумфиращият порок са превърнали човечеството в атеисти.“

Самият аз бях атеист и разбирам защо хората мислят така. Но проблемът е, че отричането на съществуването на Бога не дава отговор на въпроса, а повдига много повече въпроси.  Например, без Бог въз основа на какъв критерий определяме какво е добро и какво зло?

 Известният апологет и говорител Рави Закарайъс разказва как веднъж го попитали защо има толкова много зло в света. Той отговорил: „Когато казваш, че в света има твърде много зло, ти допускаш, че има добро. Когато допускаш, че има добро, допускаш че има нещо като морален закон, въз основа на който различаваш между добро и зло. Но ако допускаш, че има морален закон, трябва да приемеш и съществуването на морален Законодател, но точно него ти се опитваш да отречеш, не да докажеш. Защото ако няма морален Законодател, няма морален закон. Ако няма морален закон, няма добро. Ако няма добро, няма зло. Какъв е въпросът ти тогава? Човекът помислил малко и казал, „Какъв наистина е въпросът ми?“

Наистина, без Бог какво основание имаме да кажем, че нещо е добро или зло? Защо изобщо трябва да протестираме срещу злото? Защо изобщо да очакваме нещо по-добро?

Както казва глашатаят на новия атеизъм Ричард Докинс, „Във вселена от слепи физически закони и генетични повторения, някои хора ще бъдат късметлии, а други ще бъдат наранени и ние няма да открием някаква причина или някаква справедливост в това. Вселената която наблюдаваме има характеристиките, които трябва да очакваме, ако няма план, цел, зло или добро. Нищо освен сляпо безмилостно безразличие. ДНК нито разбира, нито я е грижа. ДНК просто съществува и ние танцуваме по нейната музика.“

Нима наистина няма добро и няма зло? Всеки ден виждаме репортажи за войни, болести, убийства, изнасилвания, корупция и се питаме защо на света има толкова зло? Нещо в нас ни казва, че сме създадени за нещо по-добро от света, в който живеем.

Други не отричат съществуването на Бога, но се съмняват, че Той е добър. Те казват: ако имаше един добър и всесилен Бог, Той щеше да иска и да може да спре страданието. Щом не го е направил, значи или не е добър, или не е всесилен.

Но има още една възможност. Бог може да е едновременно добър и всесилен, но да има причини, поради които да позволява страданието.

Бог ни е създал със свободна воля

Първата причина, поради която Бог допуска страданието, е защото Бог ни е създал със свободна воля. Бог ни обича, затова когато е създал хората, той ни е дал отговорности и свобода. Защо? Защото там, където има любов, там има свобода. Цветето на любовта расте само в почвата на свободата.

За да е истинска любовта, ние трябва да сме свободни да обичаме или да не обичаме. Представете си, че на Св. Валентин едно момче подарява на приятелката си рози. Тя му казва, „Нямаше нужда!“ „Напротив, имаше – отговаря той. „Нямах избор. Днес е Св. Валентин и просто направих това, което трябваше да направя.“ Подобна връзка вероятно няма да просъществува дълго, нали? За да е истинска любовта, тя трябва да е нещо повече от задължение.

Много хора питат, Защо Бог допуска невинни хора да биват убивани? Защо не попречи на убийците да натиснат спусъка? Но ако Бог го направи, тогава защо да не спира всяко друго зло? Защо не спре малкото дете, което се кани да пипне горещата печка, или да спре крака на човек, пресичащ в момент, когато връхлита кола? Ако Бог правеше това, тогава той щеше да е нещо различно от Бог, щеше да е един кукловод, а ние щяхме да бъдем нещо различно от хора, щяхме да сме кукли на конци. Тези, които задават този въпрос, го задават, защото са свободни да го зададат, а са свободни да го зададат, защото са създадени със свобода на избора от един любящ Бог.

Свободата ни е дадена, за да служим на другите и да прославяме Бога. Но с нея може и да се злоупотреби. Това става, когато ние нараняваме другите и Бога. Да виниш Бога за страданието в света е все едно неверен мъж да обвинява жена си, че го е пуснала да излезе от апартамента.

Моят син си купи скъп телефон. След няколко месеца го изтърва и дисплеят се счупи. Когато отидохме в магазина, естествено отказаха да платят за нов дисплей, защото гаранцията не покрива щети, направени по вина на клиента. Същото е и със света, в който живеем. Трябва да се запитаме, дали злото в него е по вина на производителя (Твореца) или по вина на клиента (хората)?

Когато Бог създаде света, Той направи всичко добро. Проблемът в света е причинен от хората, които живеят в него. Не Бог убива хора по пътищата, не Бог прави аборти на бебета, не Бог кара хората да убиват, да изнасилват, да крадат и малтретират. Всичко това правят хора, които са отхвърлили Бога и неговия морален закон и живеят както си искат.

Дори повсеместният глад може да бъде причинен от човешката алчност и злоба. През 1932-33 г., за да принуди украинските селяни да влязат в колхозите, Сталин заповядва да им се изземе всичкото зърно и продукти. Така обрича на гладна смърт цялото население. Около 10 милиона украинци, сред които и 100 000 бесарабски българи, умират от глад.

Разбира се, има и страдание, за което сякаш не е виновен човешкият фактор. Кой е виновен за цунамите, ураганите, наводненията? Кого да обвиняваме за рака, синдрома на Даун, болестта на Алцхаймер и множествената склероза?

Според Библията, първородният грях на нашите прародители има катастрофални последствия не само за нас, хората, но и за целия свят и цялото творение. То носи белезите на греха. Както казва ап. Павел, създанието беше „подчинено на немощ“ и „въздиша и се мъчи досега“ (Римляни 8:20,22). Но добрата новина е, че един ден Бог ще премахне напълно злото.

Дотук видяхме, че в света има много страдание и че отричането на Бога не дава отговор на въпроса за страданието, а напротив, повдига повече въпроси. Видяхме, че страданието съществува, защото съществува свободата на избора. Но има още нещо.

Чрез страданието Бог ни дисциплинира и предупреждава

Страданието съществува, защото чрез него Бог ни дисциплинира и предупреждава. Библията ни казва, че Бог дисциплинира тези, които обича (Евреи 12:6). Бог е като добър баща, който дисциплинира сина-бунтар, за да може той да осъзнае грешката си и да поиска прошка от баща си. Да се завърне в бащината къща.

В евангелието на Лука Исус разказва историята за човек, който имал двама сина. Един ден по-малкият поискал своя дял от наследството. Въпреки болката от решението на сина му, бащата му дал парите. Малкият син отишъл в друга страна и там прахосал всичко. Настъпила икономическа криза, нямало работа в града и той толкова огладнял, че се главил да върши най-отвратителната работа – да пасе свине.

И точно тогава, в най-голямото страдание и нещастие, той дошъл на себе си и си казал: живея като куче; дори слугите на баща ми ядат до насита, а аз умирам от глад. Решил да се върне и да поиска баща му да го приеме на работа като слуга. Но баща му го чакал и се взирал ден и нощ дали синът му няма да се появи по пътя. Когато го видял, бащата се затичал към него, прегърнал го и започнал да го целува. Синът казал: „Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.“ Но бащата заповядал да го облекат като царски син и организирал парти, на което поканил цялото село. Страданието му отворило очите за богатството, което имал във взаимоотношенията с баща си.

Следователно, страданието е добро за нас. Ако виждаме, че в този свят в резултат на нашите погрешни избори ние страдаме, логично е да заключим, че и в бъдещия свят ще има страдание като следствие на нашия бунт сега. По същия начин, злото и страданието може да служи като предупреждение срещу нарушаването на Божия закон и необходимост да се следва Божията истина.

Известният християнски писател Клайв Стейпълс Луис пише: „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но крещи в нашата болка: тя е неговият мегафон за събуждане на един глух свят.”

Не може ли Бог да премахне страданието?

Но някой пак може да попита: добре, но не е ли най-добре Бог да не се справя със страданието, като ни кара да страдаме. Защо изобщо не го премахне?

Понякога питам хората, „Ако ти си Бог и искаш да прекратиш страданието, от кого ще се отървеш първо? Обикновено хората казват: терористите, диктаторите, корумпираните политици, убийците, педофилите, изнасилвачите – те са първи в списъка ми. Но дали без тях светът ще стане съвършено място? Кого другиго трябва да изхвърлим? Крадците, корумпираните катаджии, хулиганите... Ще стане ли светът съвършен тогава? От кого още трябва да се отървем?

Постепенно ни става ясно: че там някъде в списъка сме и ние. Защото ние също нараняваме другите с нещата, които казваме и правим. Ние също сме част от проблема. Как тогава може да се разреши той?

Всичко казано дотук може да ни помогне да разберем защо Бог позволява страданието. Но когато ние самите страдаме, имаме нужда някой да ни разбере и да ни съчувства. Много източни религии смятат страданието за мая, илюзия. Християнството обаче ни разкрива Бог като някой, който е преживял нашето страдание.

Бог се идентифицира с нашето страдание

Бог може да се идентифицира с нашето страдание, защото самият Той дойде на земята в човешки образ. Взеха го за незаконно родено дете. Бе отгледан като бежанец. Живя и работи под жестока чужда окупация. Семейството му не го разбираше, приятелите му го изоставиха и един от неговите последователи го предаде. Бе осъден несправедливо. Премина през ужасяващи мъчения и умря с агонизираща смърт.

Кръстната смърт беше най-жестоката и мъчителна смърт, прилагана от римските власти за най-големите престъпници. Но физическата болка бе нищо в сравнение с духовната опитност на космическо отхвърляне. По този начин в смъртта си любящият Бог се идентифицира с отхвърлените и изоставените.

Страданието на Исус означаваше, че Той може да се идентифицира с нашето страдание. Но само идентифициране не променя ситуацията ни.

Когато срещна някой, който има главоболие, ако не ме боли в момента главата, не мога да се идентифицирам с неговата болка. Бих могъл да си ударя няколко пъти главата в тухлена стена и също да си предизвикам главоболие. Но така едва ли ще помогна на човека. Когато страдаме, ние се нуждаем от нещо повече от емпатия. Ние се нуждаем да знаем, че нещо може да бъде направено, за да се излекуваме.

Нещо повече от идентифициране

Смъртта на Исус беше нещо повече от идентифициране със страданието ни. Със Своята смърт той взе върху себе си цялото зло на света и понесе наказанието, което ние заслужаваме. Поради кръста ние можем да бъдем простени от Бога и да имаме взаимоотношения с Него. Нашият Бог не само ни разбира и чувства болката ни, но и взе нашия грях, срам и вина за да можем да бъдем простени.

Както казва Матю Хенри, „Ела и виж победите на кръста. Раните на Христос са твое изцеление, Неговата агония – твой покой, Неговите конфликти – твои победи, Неговите стенания – твои песни, Неговите болки – твоe oблекчение, Неговият срам – твоя слава, Неговата смърт – твой живот, Неговите страдания – твое спасение.

Това не означава, че имаме отговори на всички въпроси. Но това, което знаем, ни помага да се доверим на Бог за онова, което не знаем. Ние не знаем защо преминаваме през дадено страдание. Но знаем, че това не е защото той не ни обича. Както пише ап. Павел, „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“ (Рим. 8:32)

Страданието не е краят на историята. Удивителното обещание на Библията е, че поради смъртта и възкресението на Исус, страданието един ден ще се превърне в история. Ето как последната глава в Библията описва надеждата, която очаква тези, които вярват в смъртта на Исус за своето опрощение:

И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците;  Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. 4 Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. 5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни.

Да, страданието в този свят е болезнено и истинско, но то бледнее в сравнение с онова, което Бог ще направи един ден.

В заключение, Бог не е виновен за страданието, през което преминаваме в света. Един ден то ще престане. Междувременно, той знае какво е страдание и е с нас в нашето страдание, ако повярваме в него и го призовем в живота си. Ще го направим ли? 

Край

______________________

Je Pense, Плевен, 19.08.2018 г.

Атеистичната наука презира интелекта?

"Някой представил ли е доказателство за несъществуването на Бога? Ни най-малко. Обяснила ли е квантовата космология появата на вселената или защо тя е тук? Ни най-малко. Науката обяснила ли е защо вселената е така фино настроена, че да е възможно съществуването на живота? Ни най-малко. Склонни ли са физиците и биолозите да повярват в нещо, стига то да не е религиозна мисъл? По-скоро да. Дават ли ни рационализмът и етиката разбиране относно това какво е добро, какво е правилно и какво е морално? Не съвсем. Беше ли секуларизмът положителен фактор през ужасния 20-ти век? Ни най-малко. Има ли тесногръда и потисническа ортодоксалност в науките? По-скоро да. Има ли нещо в науката или нейната философия, което да оправдава твърдението, че религиозната вяра е ирационална? Съвсем не. Е ли атеистичната наука лекомислено упражнение по интелектуално презрение? Точно в десетката.“

- Дейвид Бърлински, The Devil's Delusion: Atheism and Its Scientific Pretensions

Логично ли е християнството?

/проповед/

Един мъж се събудил сутринта и казал на съпругата си: „Мисля, че съм умрял.” Тя не му обърнала много внимание - той имал странно чувство за хумор и жената му помислила, че се шегува. Но човекът продължил да си говори така от време на време и да казва, че е умрял. Жена му решила да го заведе на лекар.

Завела го на група психиатри, които решили да му докажат емпирично, че е жив, като го накарат да признае, че само живите хора кървят. Доказвали му чрез формули, рисували таблици, графики, криви...

Накрая, след всичките доказателства той казал: „Май трябва да призная, че само живите хора кървят.” Веднага един лекар взел игла и я забил във вената му, кръвта шурнала и той казал: „Господи, предполагам, че и мъртвите хора кървят.”

Явно, в известен смисъл този човек наистина бил мъртъв. Каквото и да правили, не успели да го убедят, че е жив.

Някой беше казал: „Даже и да посочите доказателства на този, който не обича истината, той ще ги използва като допълнителен материал за погрешно интерпретиране.”

Логично ли е християнството? Можем ли да се доверим на това, което ни казва Библията?

Отговорът на този въпрос е: зависи. Зависи от това в какво вярваш.

За християните християнството е логично. Но тези, които не харесват християнството, остават глухи за неговите аргументи.

„Понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога...” (1 Коринтяни 1:21)

и

„ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост” (1 Коринтяни 1:23).

Кръстът

Кръстът е препъни камък за мнозина. Благата вест звучи като глупост. Римският историк Тацит нарича християнството „опасно суеверие”. Фройд вярвал, че религиите като цяло, но и християнството в частност, е психическа болест. Някой беше нарекъл християнството култ, защото християните вярвали в Библията и Второто пришествие, ходили на библейско изучаване и давали средства за християнската кауза.

Така че, добре дошли в нашия култ!

Тацит, Фройд и много други невярващи се ядосват на посланието на кръста. Те са извън себе си от яд, че някой би прегърнал вярата в Христос.

„Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.” (1 Коринтяни 1:18)

За нас словото на кръста е Божия сила.

Много хора вярват в нещо, което ще им позволи те да са в контрол. Библията обаче ги гневи, защото им заявява, че те са грешни и че трябва да се покорят на Бога.

Страданието

Или нещо се е случило в живота им или с някой техен близък, молили са се, но Бог не е отговорил по начина, по който са искали. И те са се разочаровали от Него.

Но Христос не ни обещава, че ще живеем без болка, след като повярваме в Него. Исус каза: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.” (Йоан 16:33)

Един често срещан аргумент срещу вярата в Бога е следният: „Ако Бог е добър и всесилен, то Той няма да допуска страданието. След като има страдание, значи няма Бог.”

Но това е фалшив аргумент. Тъкмо обратното е вярно: именно страданието ни показва, че има Бог. Фактът, че страдаме поради това, че страдаме, означава че страданието не е естествено за нас. Библията ни казва, че в началото не е имало страдание, болка и смърт, но те са следствие първородния грях.

А има първороден грях, защото Бог ни е дал способност да избираме. Дал ни е свободна воля. А имаме свободна воля, защото Бог ни обича. Там, където има любов, има и свобода.

А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име (Йоан 1:12)

Представете си, че отивам при моята съпруга на Св. Валентин и й подарявам цветя. Тя казва: „Нямаше нужда, скъпи.” А аз казвам: „Е, как така нямаше нужда. Всички го правят на този ден, затова и аз ти давам цветя.” Как мислите, този отговор ще й хареса ли? Ние обичаме не насила. Не обичаме заради традицията. Това е наш избор.

Моралът

Както видяхме, повечето хора смятат, че не е правилно хората да страдат. Но тук възниква въпроса: откъде знаем какво е правилно, ако няма Бог? Кой определя кое е правилно и кое грешно? Кое е добро и кое зло?

Ако няма Бог, тогава няма обективна и абсолютна истина. Всичко е субективно и относително. Атеистите изпадат в неловката ситуация да твърдят: Абсолютно съм сигурен, че няма абсолютна истина. Или „Имам безкрайно знание, че не съществува някой, който да има безкрайно знание.”

Да твърдиш, че няма Бог означава да вярваш, че всичко е материя. Но тогава как можеш да си сигурен, че това, в което вярваш е истина? Как си убеден, че въпреки хаотичното движение на атомите в твоя мозък ти можеш да правиш разумни заключения?

Сътворението

Някой беше казал: „Атеизъм е убеждението, че не е съществувало нищо и нищо не се е случило на каквото и да е и след това това нищо като по чудо е експлоадирало без някаква причина, създавайки всичко, след което част от това всичко като по чудо и без причина се е организирало в самовъзпроизвеждащи се неща, които след това се превърнали в динозаври.” Звучи много логично...”

Много по-логично е Библейското обяснение за възникването и развитието на живота:

„Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.” (Неемия 9:6)

Не може нищо да роди нещо. Не може от неживот да се пръкне живот. Не може неличност да роди личности.

Науката

Истинската наука стъпва на убеждението, че светът е сътворен от разумен Бог, който е създал вселена, която е подредена, разбираема и податлива на систематичното проучване.

К.С. Луис казва: „Хората са започнали да мислят научно, защото са търсили закони в природата, а са търсили закони в природата, понеже са вярвали в един Законодател, който е постановил тези закони.”

Освен това, вярата в Творец, отделен от творението е дала свобода на учените да правят експерименти. Това не би било възможно, ако материята или някои нейни форми се считат за богове, както е при пантеизма, индуизма, будизма и езическите религии.

Също, би било лоша идея да си правиш опити с нещо, което смяташ за зло. Ако материята е изначално зло, а духът е изначално добър, както са вярвали богомилите например, кой би рискувал да експериментира?

Според християнското гледище материята не е зло, а добро, защото всичко сътворено от Бог е добро. След всяко сътворено нещо в Битие 1 се казва: „И Бог видя, че беше добро.” Но също така, тя не е и Бог. Творението не може да бъде отъждествявано с Твореца така, както часовникът не може да претендира, че е часовникар.

Ще се изненадате ли в такъв случай, ако ви кажа, че всички най-велики учени са били християни?

Откривателят на законите на гравитацията и експертът в областта на астрономията, оптиката и диференциалното смятане, Исак Нютон, е може би най-великият учен за всички времена.

Той е вярвал в боговдъхновеността на Библията и е писал множество теологически книги. Според него библейските свидетелства са повече от доказателствата на коя да е област от науката.

Вярващи са и математикът, физик и астроном Галилео Галилей, основал съвременната механика и експериментална физика; бащата на съвременната математика Рене Декарт, откривателят на електромагнитната индукция Майкъл Фарадей, откривателят на ваксината и пастьоризацията Луи Пастьор, Джеймс Максуел, Грегор Мендел и много други.

Всички те са вярвали в Господ Исус Христос. Нима тяхното IQ e било по-ниско отколкото на повечето съвременни атеисти?

Днес хората овладяват космоса, но не могат да сложат в ред собствения си двор. Впрягат всякакви енергии за използване от човека, но не могат да укротят собствения си егоизъм. С google earth могат да намерят всяка точка от земята, но не могат да намерят себе си. Живеят в глобалното село, но въпреки това са самотни. Каква е причината?

Демонстрация с магнита. Коментар: когато прекъснеш взаимоотношенията си с Твореца, ти прекъсваш взаимоотношенията си с другите, с творението и със себе си.

Вярата е логична

Ние имаме нужда от вяра в Бога, за да намерим себе си. Вярата е логична. Тя почива на историческия факт за смъртта и възкресението на Исус Христос. Ето някои аргументи в подкрепа на възкресението на Исус:

1.     Смъртта на Христос се потвърждава от свидетелството на Йоан (Йоан 19:31-37), че когато войник пробожда Исус в ребрата, от него изтича вода и кръв – сигурно свидетелство за настъпила клинична смърт.

2.     Гробът, в който е положен Исус е затворен с камък тежък тон и половина и запечатан с римски печат, а пред него поставена стража. Стражата отговаря с живота си за тялото, нарушаването на печата също се заплаща от нарушителя със смърт.

3.     Когато Петър и Йоан отиват до гроба, плащеницата е непокътната, но тялото в нея липсва.

4.     Учениците не биха могли да откраднат тялото, за да покажат, че Исус е възкръснал – те са били твърде уплашени, за да го сторят. Фарисеите и римляните не са имали никакъв интерес да го правят.

5.     Разказът за възкресението се е разпространявал докато много от съвременниците са били живи. Те биха могли да го опровергаят, ако беше лъжа. През първите няколко века никой не възразява срещу възкресението. Първите „съмнения” се появяват много по-късно.

6.     Сбъднатите старозаветни пророчества за възкресението.

7.     Промененият живот на учениците – почти всички са умрели заради вярата си. Ти би ли умрял заради лъжа?

8.     Неговите последователи от всички времена. Ако Исус не беше Бог, щяха ли стотици милиони да вярват още в него 2000 г. след смъртта му?

Колко години след смъртта им хората ще си спомнят за тези хора (показвам снимки): Лили Иванова; Слави; Стоичков; Борисов; Исус Христос;

Вярата е парадоксална

Виждаме, че да вярваш в Христос е много по-логично, отколкото да отхвърлиш всички аргументи на християните. Същевременно, християнството е парадоксално и трудно за възприемане от невярващите.

Един студент веднъж казал на професор в семинарията: „За да повярвам в Бога, трябва да имам Бог, когото да разбирам.Професорът се усмихнал и отговорил: „Бог отказва да бъде толкова малък!”

Христос не се вписва в представите на хората от света. Дошъл е на земята, за да ни вземе на небето. Приел е човешки образ, за да може ние да станем христоподобни. Не е излизал от Израел, но Неговото учение е достигнало до най-отдалеченото кътче на света.

Той не е имал слуги, но са го наричали Господар. Не е имал образование, а са го наричали „Учител.” Не е имал лекарства, а са го наричали „Лечител”. Не е имал войска, но царете са се страхували от Него. Не е водил битки, но е покорил целия свят. Не е извършил престъпления, но е бил разпънат. Станал е беден, за да обогати нас. Умрял е, за да ни даде живот. Бил е погребан, но е жив и днес. Смирил се е, за да може да се прослави.

Ние трябва да станем слуги, за да поведем другите. Той иска да умрем за себе си, за да живеем за вечността. Да обичаме враговете си и да се молим за тях.

Едно семейство с две момчета изучавало заедно Библията и били впечатлени от стиха „Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го.” (Римляни 12:20).

Двете момчета попитали: „Защо да храним неприятеля си?” Бащата също се зачудил, но казал: „Трябва, защото Бог казва така.” На следващия ден по-големият син се върнал от училище и се оплакал на родителите си, че детето зад него го удря, докато учителката не гледа. И добавило: „Аз ще си го върна!”

Майката си казала: „Ще отида в училище и ще набия това момче. Явно е хулиган и се нуждае от дисциплиниране. А и учителката – как може да не прави нищо! Ще й се скарам и на нея!

Тогава по-малкото братче казало на брат си: „Може би трябва да нахраниш твоя враг.” Всички го погледнали. Не им изглеждало правдоподобно това момче в 5 кл. да е техен враг.  Всички погледнали към бащата. Той не знаел какво да каже, но отговорил: „Ами, май ще трябва да го нахраним, щом Бог казва така.”

Майката попитала момчето какво обича да яде момчето от задния чин. Той отговорил: „Желирани бонбони!” Купили желирани бонбони, дали ги на сина си и казали: „Следващият път, когато той пак започне да те удря, се обърни и сложи на чина му торбичката с бонбони. Ще видим дали храненето на врага ще проработи.”

На следващия ден момчетата се втурнали вкъщи след училище и извикали: „Работи, мамо, работи!” Тя попитала, „Какво направи момчето? Какво каза?” Те отговорили: „Той беше толкова изненадан, че не каза нищо – само взе бонбоните. През целия ден не ме удари нито веднъж! След няколко дни двете момчета станали най-неразделни приятели – само заради една торбичка желирани бонбони.

Като пораснали, двамата братя станали мисионери. Те показвали любов към „враговете” си, като ги канили на гости, за да споделят с тях своята трапеза. Явно враговете винаги са гладни. Може би затова Бог ни учи да ги храним.

Нека се молим парадоксалното да започне да изглежда логично на хората около нас. Нека се молим Христос да променя техния ум и сърца. 

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

11.09.2016 г.