От Божието наказание до райските двери

 

Честит Ден на Реформацията! На този ден през 1517 г.  католическият монах Мартин Лутер закова своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Той се надява по този начин да предизвика дебат относно злоупотребите в Католическата църква. Но вместо това предизвиква революция.

Тази смела постъпка на Лутер възпламени протестантската Реформация, чийто пламък продължава да гори до днес. Той призова за завръщане към Писанията (Sola Scriptura), за оправдание чрез вяра (Sola Fide) по благодат (Sola Gracia) и заяви че само вярата в Христос спасява (Solus Christus).

Лутер пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.

И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова аз не обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.

Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведният ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.

Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ ме изпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери."

 

 

Защо има толкова много църкви?

Увод

Днес ще говорим за това защо има толкова много църкви и деноминации и възможно ли е единството въпреки това.

Един футболен треньор, който се славел с остроумието си, бил запитан от журналист как иска неговите играчи да играят. Той отговорил: „Футболистите в този отбор ще играят за името, изписано отпред на фланелките им, а не за името, което е под тях.

В първосвещеническата молитва на Исус в Йоан 17 Той се помоли за всички следващи поколения християни с думите, „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“ (Йоан 17:21).

Но днес виждаме един разделен християнски свят. Църквата Христова е разделена на хиляди деноминации или групи от местни църкви с обща форма на организация и доктрина.

В началото на 20 в. е имало приблизително 1900 деноминации. Към края на 80-те години те са вече 22000. През 2001 г. са изчислени 33830 деноминации, a днес са повече от 40000! Всъщност, този брой е малко подвеждащ, защото тук се включват всички отделни църковни организации във всяка страна в света.

Въпреки това, виждаме че днес съществуват огромен брой църкви.

Как се е стигнало дотук в исторически план?

След раждането на Църквата в Ерусалим на Петдесетница първите християни са преследвани и това ги принуждава да се пръснат в целия познат тогава свят.

Деяния 11:19, 21 „А в онези дни разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите... Господнята ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа.“

Заедно със себе си християните донасят и благата вест. След обръщението на най-големия гонител, Савел, вече като Павел той основава местни църкви и назначава стареи и дякони, които да се грижат за тях. В това дело му помагат Варнава, Сила, Лука, Тимотей и други.  

С течение на времето апостолите и учениците умират и са заменени от тези местни ръководители, наречени епископи или митрополити. В крайна сметка епископът на Рим установява власт над останалите, поне на запад.

Първите местни църкви са се събирали в храма и по домовете на вярващите.

Деяния 2:46,47 „И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.

Въпреки гоненията, през първите три века от съществуването на църквата броя на християните постепенно нараства. С обявяването на християнството за официална религия на Римската империя, започват да се строят църкви, манастири и катедрали.

С нарастването на Църквата и влизането в нея на много езичници, за да се направи прехода по-лесен към християнството, са асимилирани много от техните езически практики.

През 312 г. император Константин поставя християнската вяра под закрила на държавата. Преследванията са прекратени. Тази промяна обаче има както положителен, така и отрицателен ефект върху Църквата. Поради всички тези причини започва процес на отстъпление от чистото благовестие на Исус.

Възвеличаване на църковни сановници, строеж на величествени катедрали, молитви към светци и преклонение пред икони са само някои от белезите на отстъпничество от Новозаветната църква.

Друга причина за отстъплението е, че все още Библия притежават само най-богатите християни, липсва библейска просвета и проповед. Църква и държава се срастват и властта корумпира религиозните водачи.

Постепенно борбата за надмощие между двата центъра на християнството, Рим и Константинопол, води до разрив и Великата схизма през 1054 г. На запад се появяват хора, които се осмеляват да защитят Библейската истина. Това са Джон Уиклиф и Уилям Тиндейл в Англия, Ян Хус в Бохемия, Албигойците и валдензианците във Франция и Италия.

Накрая, както ярката слънчева светлина пронизва облаците, на сцената се появява Мартин Лутер. Неговото желание е не да основава нова църква, а да помогне на Църквата да остане верна на Писанията.

Идеите му са отхвърлени, той е отлъчен от църквата и така се ражда Протестантската Реформация – един протест срещу извращенията в църквата, целящ да възстанови вярата на Исус Христос и апостолите в църквата и да следва Писанията като единствен авторитет. Това е отразено и в известната фраза „Sola Scriptura”, само Писанието.

След Лутер в Европа се появяват и други духовни лидери, които внасят ново прозрение и разбиране върху Библията. Техните учения поставят основите на много от днешните църкви и деноминации – лутерани, баптисти, методисти, петдесятни, адвентисти, конгрешани, менонити и др.

През 19 в. се основават Библейски дружества, които превеждат Библията на много езици, включително на български. В отклик на Великото поръчение „Идете и правете ученици от всички народи“, мисионерски общества изпращат мисионери в целия свят.

Освен традиционните деноминации, днес има много свободни църкви и дори мегацъркви с повече от 2000 члена. Според някои вече сме навлезли в пост-деноминационния период, когато името на деноминацията не означава много. Непрекъснато се появяват и мултиплицират нови форми на църкви, подобно на франчайзи на Макдоналдс.

За някои това разнообразие от църкви в света е опасно. Сравняват го с разпространяващо се раково образувание в тялото на Христос. Богословът Нибур нарича деноминациите „моралния провал на християнството“, а епископ Лесли Нюбигин смята, че за да има убедително свидетелство в света, Църквата трябва да покаже видимо единство отвъд деноминационните граници.

Православният свещеник Джон Уайтфорд пък казва, че „най-обезкуражаващата черта на протестантизма... се явява неговата раздробеност на множество враждуващи помежду си секти и направления, подобно на митичната хидра, чиито “глави” непрестанно се умножават.“

Макар и да можем да се съгласим, че многото църкви и деноминации затрудняват общението, истината е че те не са истинската причина за липса на единство в Църквата. Напротив, имаме основания да вярваме, че те са най-голямата надежда за постигане на видимо съгласие в тялото на Христос на земята.

Деноминациите – надежда за постигане на съгласие в Тялото Христово

В книгата си „Преследване на Бога“, Тозер пише: „Някога идвало ли ви е наум, че сто пиана, настроени към един и същ камертон, автоматично биват настроени и едно към друго? Те са в синхрон не ако се настроят едно към друго, а към друг стандарт, на който всяко от тях трябва индивидуално да се поклони. По същия начин сто поклонници, които са заедно и всеки от тях гледа не към останалите, а към Христос, са по-близо в сърцето си един към друг, отколкото биха могли да бъдат, ако се стремяха към единство и по-близко общение, но без да гледат към Бога.“

Швейцарският католически автор Ханс Кюнг казва: „Съвместното съществуване на различни църкви само по себе си не застрашава единството на Църквата.“ Според него има две основни причини за разединение сред християните – сектантство и синкретизъм.

Първото, сектантството. То казва: „Само моята църква притежава истината. Тя е истинската църква.“ За него е характерна духовната гордост. Но „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ (Яков 4:6)

Много често разцепления в църквата, които по-късно водят до създаване на секта, се дължат на спорове за маловажни неща. Проблемът е, че в основата им лежат гордост и непростителност. Както е казал някой, всеки проблем, с който се занимават духовно незрели хора, може да раздели една църква, без значение колко малка е тя.

Затова в Посланието към ефесяните ап. Павел ни умолява да водим живот, достоен за нашия призив, като:

Ефесяни 4:3-6 „... се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа. Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“

Сектантството е отделно и изключващо останалите. Видяхме това и в гореспоменатия цитат от Уайтфорд, който нарича всички протестантски църкви „секти“. Подобно тоталитарно отношение имат католическата църква и някои религиозни култове като Мормонизма и Свидетелите на Йехова.

За разлика от сектантството, както посочва един друг автор, думата „деноминация“ е термин, който включва другите, защото се отнася към по-голяма група, към която тази деноминация принадлежи.

Вторият проблем е синкретизмът или с други думи извращаването на благата вест, като тя се смесва с други религии или идеологии. Когато една църква вкара други вярвания като свои доктрини, останалите трябва да се отделят от нея, за да съхранят единството на благовестието. Здравите ябълки трябва да се отделят от гнилите, за да не изгният и те!

Римляни 16:17 „И моля ви се, братя, да държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и странете от тях.“

Виждаме, че отделянето не винаги е грях.

През 30-те години на 20 в. основните църкви в Германия правят компромис, като приемат идеологията на национал-социализма. Тогава някои християни се отделят от тях. С това те не извършват грях срещу християнското единство. Всъщност, те защитават самите основи на християнското единство – изповедта, че Христос, а не кесарят, е Господ.

Библията предупреждава срещу синкретичното смесване на Христовата истина с езически „първоначални учения“.

Галатяни 4:9,10 „а сега, когато познахте Бога, или по-добре – като бяхте познати от Бога, как се връщате назад към слабите и жалки първоначални учения, на които отново желаете да робувате? 10 Вие пазите дните, месеците, времената и годините.“

Следователно виждаме, че отделните църкви могат да са сила за единство именно защото се съпротивляват на сектантството и синкретизма – двата истински врагове на единството.

Но все пак, някой ще възкликне, не може ли да няма деноминации? Защо няма просто една Христова църква?!

През 1599 г. в Англия се ражда Джеремая Бъроус – известен пуритански проповедник, който създава шест принципа, известни като деноминационна теория. Тя става основа за приемането на Акта на толерантността. С него се подготвя пътя за трайно приемане на деноминациите в Англия, а оттам и в света. Бъроус обяснява защо деноминациите са нужни.

Той казва, че тъй като някои въпроси в Библията, като например начин на организация и поклонението не са изцяло изяснени, доктриналните различия са неизбежни. Освен това, макар и тези въпроси да са второстепенни спрямо главните истини на спасението, те не могат да се пренебрегват, защото са част от Божието слово. Само Библията има право да диктува на съвестта, а нарушаването на нечия съвест дори по второстепенни въпроси е грешно.

Римляни 14:13 „Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.“

Нещо повече, казва Буроус, различията могат да бъдат полезни. Бог може да ги използва, за да извади на показ истините на Библията както „излизат искри при удрянето на два кремъка един в друг.“

Колосяни 3:16 „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте...“

От личен опит зная, че ние, християните, можем да бъдем укрепени във вярата, когато споделяме и дискутираме въпроси с братя и сестри от други църкви, с които имаме различия. Не мога да изброя колко пъти съм бил предизвикван да мисля по-дълбоко върху дадени въпроси на вярата след среща с пастори или вярващи от други църкви! Това ми е помагало да си доизясня в какво точно вярвам и да съм по-уверен, когато споделям вярата си.

Освен това, казва Бъроус, никоя църковна структура не може напълно да представлява истинската Църква Христова. „Бог не е единствено притежание на никоя църква и съществуването на различните църкви ... служи като постоянен коректив на претенциите на всички църкви.“

По-нататък, истинското единство се основава на благата вест и трябва да се изразява чрез сътрудничество между деноминациите. Това, че имаме различия не може да е извинение за пренебрегване на единството ни. Нашето съгласие върху благата вест е по-важно от разногласията ни по второстепенни въпроси.

Както е казал Августин Блажени преди 1600 години, в основните неща – единство. Във второстепенните – свобода. Във всичко – любов.“

1 Коринтяни 16:14 „Всичко у вас да става с любов.“

Всички Библейски основани църкви имат обща цел – благата вест на Исус Христос да стигне до всеки човек и всеки да изповяда, че Исус е Господ. Въпреки общата цел, ние се различаваме по средствата за постигането ѝ. Хубаво би било да можехме да се съгласим и относно средствата, но това не може да се очаква да стане в този свят.

Както знаете, католическата и други църкви вярват във възможността за структурно обединение на всички църкви. Това е т.н. движение за икуменизъм. Думата „икуменизъм“ е от латински произход и означава „принадлежащ на вселенската църква“. Възможен ли е той?

Един моторист карал по междуградски път, когато видял няколко мъже, които се връщали от икуменическа конференция – баптистки пастор, православен свещеник, католически свещеник и еврейски равин. Те седели на банкета на пътя и ловели риба в рекичката, която преминавала край него. До тях бил поставен знак, на който пишело, „Връщай се. Краят наближава.“ Мотористът не обичал да му се проповядва, затова се провикнал, „Гледайте си работата, религиозни фанатици!“ Няколко секунди по-късно се чуло свистене на гуми и след това плясък на вода. Баптистът се обърнал към другите и казал, „Казах ви, че трябва да напишем, „Мостът свършва.“

По-рано говорихме за синкретизъм. Ако синкретизмът казва, „смеси всички различия“, то икуменизмът казва, „пренебрегни различията“.

Икуменизмът може да звучи привлекателно за някои, но поради всичко споменато досега, той е невъзможен. Но въпреки това, ние можем да показваме на невярващия свят своето единство.

Как изразяваме това единство? Чрез сътрудничество в общи каузи. Преди около 20 години във Варна проведохме обща евангелизация с помощта на служението на Луис Палау. Цяла седмица канихме различни професионални групи – полицаи, учители, студенти и бизнесмени в ресторант, където имаше програма и проповед специално за тези групи. Повече от 400 човека чуха благата вест, защото местните църкви пренебрегнаха своите различия и се обединиха за каузата на благовестието.

Освен нея, доказателство за единството на църквите във Варна са няколкото Рождествени концерти, Тържественият концерт послучай 500 г. Християнска Реформация през 1517 г. и не на последно място, ежеседмичните срещи на пасторите за молитва и общение.

И накрая, Бъроус подчертава, че деноминационното разделение не е схизма. Природата на схизмата е несправедливо, прибързано и насилствено отделяне от единство в църквата. Ако това разделяне е осъществено в любов и мир и двете групи продължават да работят заедно за напредъка на благата вест, тези групи продължават да са част от Църквата.

Когато Ваня и аз получихме призив да основем църква „Нов живот“ във Варна, ние говорихме с предишния ни пастор и поискахме неговата благословия. Той се помоли за нас пред църквата и така ние започнахме работа. До ден днешен пазим добрите си отношения и си сътрудничим с тази църква.

Това не означава, че сред протестантските църкви няма схизми и разделения. Двадесетина години по-рано в същата църква един от хората имаше противоречия с ръководството. Напусна, повлече след себе си много хора и основа друга местна църква. Такива решения хвърлят петно върху репутацията на протестантските църкви и най-вече върху Божието име. Ние трябва да се стремим към братолюбие и сътрудничество, което отива отвъд деноминационните разделения.

Неотдавна организирахме среща на Литературно-историческия клуб към нашата църква, на която обсъждахме преследвани за вярата си свещеници и пастори. Във връзка с това се срещнах с отец Яцек, за да го поканя. Въпреки доктриналните си различия, имахме много интересен разговор. Той е чудесен събеседник. Направо не ми се тръгваше от католическата църква.

В обобщение, нека кажем отново, че доктриналните различия са неизбежни. Макар и от второстепенните истини в Словото да не зависи спасението ни, те също не могат да се пренебрегват. Всъщност, не е лошо да имаме различия, те могат да са полезни.

Различните църкви могат да служат като постоянен коректив на претенциите на някои църкви, че те са единствената църква. Разделението на деноминации не е схизма, ако е осъществено в любов и мир. И накрая, истинското единство се основава на благата вест на Исус Христос и трябва да се изразява чрез сътрудничество между деноминациите.

Заключение

Виждаме, че многото църкви и деноминациите са нужни. Не те, а сектантството и синкретизмът са заплаха за единството. Съществуването на много деноминации всъщност ни помага да се съпротивляваме на сектантството и синкретизма.

Каква в крайна сметка е целта на деноминациите? Чарлз Спърджън казва: „Когато чета за отделните стаи в Ноевия ковчег, си мисля че той може да се използва като метафора за църквата.

Тези, които са били в една стая не са понасяли или седели заедно с тези, които са били в друга, но са били на същия ковчег. По същия начин някои от нашите приятели методисти обичат Господа. Нямам съмнение, че те са в ковчега, макар и да не заемат същия апартамент като нас.

Там са нашите баптистки приятели, които обичат Господа и ние ги приветстваме в нашата стая. Там са и независимите ни приятели, които обичат Господа. Те са в друга стая. Нашите презвитериански и конгрешански братя – във всички тези отделни стаи са тези, които са призовани от Бога и доведени в ковчега, макар и в различни стаи. Но, възлюбени, всички те са в един ковчег.“

Но нашата цел не се изчерпва само с нашето спасение. Бог иска да каним в нашата стая в Ноевия ковчег на спасението и тези, които още не го познават. Да сочим към Исус като към единствен път за спасение, чрез вяра по благодат. Както Исус каза:

Йоан 5:24, „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“

Всеки вярващ, от всяка библейски основана църква е призован да прави това. Правиш ли го? Всяка библейски основана църква е призована да участва в единство с останалите местни църкви в общата мисия да прогласява Неговата славна светлина и да Го прославя в общността, където служи. Правим ли го?

Ако да, ние ще сбъднем молитвата на Исус в Йоан 17 гл, „така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“ Амин.

------------------
БПЦ "Нов живот" Варна
16.08.2020 г.

Слава само на Бога (Soli Deo Gloria)

Продължаваме да говорим за петте соли или основополагащи принципа на Реформацията. Дотук споменахме „Само Писанието“ - Писанието е най-висшият авторитет за нашата вяра; „Само вяра“ - спасяваме се само чрез вяра в смъртта и възкресението на Божия Син; „Само благодат“ - само по благодат, не чрез дела. „Само Христос“ - само Исус Христос е нашият Господ, Спасител и Цар.

Днес ще говорим за последната сола или петия принцип (стълб) на Реформацията – Слава само на Бога. Soli Deo Gloria.

Нека се помолим.

Един баща видял, че шест-годишният му син скучае и няма с кого да си играе и му казал: „Алекс, защо не отидеш да играеш с Петьо и Ваньо? Алекс отговорил презрително, „А-a-a, те са цяла година по-малки от мене. Не мога да си играя с тях.“ Бащата попитал, „Ами какво ще кажеш за Владо и Павел? Защо не излезеш да си играеш с тях?“ Алекс тъжно отговорил, „Tе се смятат за голямата работа, като са с една година по-големи от мен и не ме пускат да си играя с тях.“

Една църква провеждала конференция по повод Реформацията. Отвън на сградата сложили надпис „Само Св. Писание.“ Силен вятър отвял буквите в средата. Останал надписа „Само _ние“.

Само ние, само аз. Това е егоцентричният свят, в който живеем. Целият свят трябва да се върти около мен – моето щастие, моите желания, моето удоволствие.

Toчно по времето, когато Мартин Лутер е възмутен от ширещата се корупция и неморалност в Католическата църква и заковава своите 95 тезиса на вратата на дворцовата катедрала във Витенберг, един друг католически духовник, Николай Коперник, достига до революционното схващане, че не слънцето се върти около земята, а обратно – земята се върти около слънцето.

Може би и за теб е революционно откритие да разбереш, че светът не се върти около тебе! Твоето щастие, комфорт и удоволствие не е приоритет за Бога. Ако беше, тогава всички щяхме да бъдем постоянно щастливи!

Бог иска не ти, а Той да получава цялата почит и слава.

Писанията говорят често за Божията слава. Думата „слава“ се споменава 371 пъти в цялата Библия. Но какво е Божията слава? Джон Пайпър дава следното определение: „Божията слава е външното излъчване на вътрешната красота и величие на Неговите многобройни съвършенства. 

Следователно, Божията слава е абсолютно и обективно съществуващи вътрешна красота и величие, изразяващи се по много начини в човешката история. Как става това? По какъв начин виждаме Божията слава проявена?

Виждаме Божията слава в творението. „Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое що е на небето и на земята“ (1 Летописи 29:11). 

След това Божията слава е видна в историята на Израел. Бог създаде народа на Израел за Своя слава. „Всички, които се наричат с Моето име, Които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях , да! Аз го направих.“ (Исая 43:7).

Бог изяви славата си, като изпрати Своя единороден Син: „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

Накрая Божията слава ще изпълва нoвия Ерусалим: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ (Откровение 21:10,11)

Божията слава е в центъра на всичко. Бог иска цялата слава за себе си. Затова реформаторите възкликнаха, Soli Deo Gloria! Слава единствено на Бога!

Всичко, което прави Бог е с цел то да му отдава слава. Много хора са стъписани, когато чуят за първи път това твърдение. Няма ли Бог проблем с егото си, питат те?

Ако ти и аз си поставим за цел да спечелим слава и овации, ще ни сметнат за егоистични, арогантни и надути. Но Бог не иска Неговата слава да бъде видна заради Него Самия, а заради нас. Защото когато ние Го прославяме, това е за наше добро.

Когато ние принасяме слава на Бога, Бог ни благославя и ни дава успех в начинанията.

През 20-те години на 19 в. Британското библейско дружество решава да се сдобие с пълно издание на Новия завет на български език. За целта се отнася до търновския митрополит Иларион. Той възлага работата по превода на Неофит Рилски, който владее старогръцки, руски и сръбски. Работата е забавена и започва чак през 1836 г.

Доставени са специални букви на кирилица и през 1839 г. Неофитовият превод е отпечатан в Смирна под надзора на д-р Илайъс Ригс. Първоначално излизат само четирите евангелия и Деяния на апостолите.

Преводачът Неофит Рилски възкликва: „Днес с неизразима радост аз държа за първи път отпечатания Нов завет на нашия роден език, плод на моя дългогодишен труд, и благодаря на Създателя, че моите усилия не са отишли напразно. Работих усилено... Сега може съвсем спокойно гърците да го горят, да го палят, да го забраняват, мене това не ме интересува. Факт е, че е добре преведен – само това има значение.“

И наистина, по заповед на цариградския патриарх това първо издание е унищожено. Но през 1840 г. излиза ново издание в 30 000 екземпляра и е широко разпространено. Купували го черкви, но и частни лица.

През 1860 г. протестантите занесли 20 евангелия на пазара в Чирпан. Народът първо странял от чужденците. Едно момче взело една от тези книги, качило се на куп дъски и прочело с висок глас няколко реда. В един миг се продали и двадесетте екземпляра.

Това евангелие изиграва голяма роля за изграждане и утвърждаване на националното съзнаниена българския народ и му помага да се противопостави на гръцкия натиск за асимилация.

Бог е прославен чрез делото на Неофит Рилски.

Когато Му отдаваме слава, Бог благославя нас. Но не спира дотук. Когато работим за Божия слава, Бог благославя не само нас, но и тези около нас. Когато Неговата слава е видна в живота ни, ние свидетелстваме за Него сред невярващите. Те виждат Христос в нас.

Той иска да сме като луната. Луната не свети със собствена светлина, а отразява светлината на слънцето. По същия начин и ние трябва да отразяваме Божията слава чрез нашия живот.

2 Коринтяни 3:18: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.“

Бог каза на Своя народ Израил, „Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.“ (Псалми 96:3)

А Павел каза на вярващите в Рим: „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин“ (Рим. 11:36)

Той е във всяко нещо и всяко събитие в живота ти. Въпросът е, имаш ли очи да Го видиш?Благодариш ли му в църковното събрание? Всичко е създадено, съществува и се случва за Негова слава!

Откровение 4:11: „ Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“

Защо има небесен простор? За Божия слава!

Защо има звезди и планети? За Божия слава!

Защо те има тебе, с твоите дарби, таланти и способности? Не за твоя слава, а за Божия слава!Слава само на Бога!

Защо си благословен финансово? За Божия слава!

Защо едва свързваш двата края? За Божия слава!

Защо си здрав? Защо си болен? За Божия слава!

Всичко, което е създадено, което се случва, е за да отдава слава на Бога. Ти също си създаден да принасяш слава на Бога. Ти не си създаден, за да ти се отговаря на всички прищевки. Не си създаден, за да се върти светът около тебе.

Всъщност, искаш ли светът да се върти около тебе? Всичко да зависи от тебе? Ти да командваш парада?

Гледали ли сте „Всемогъщият Брус“? Главният герой Брус Нолан е телевизионен репортер, който смята, че не се отнасят справедливо с него. Дават му най-безинтересните репортажи и не оценяват неговия талант, а вместо него правят друг човек водещ в новинарския блок. За всички несполуки Брус обвинява Бога. Тогава, за негова изненада Бог му се явява, дава му свръхестествена сила и му възлага отговорността да отговаря на молитвите на всички хора. Ето, че Брус получава шанс да направи живота си съвършен.

Но едва успял да се зарадва на новооткритата си сила, Брус вижда, че да управляваш света не е чак толкова лесна работа, колкото е смятал. Той се опитва да даде на всички това, което искат, но това причинява огромен смут и довежда до размирици.

На всичко отгоре загубва приятелката си. Накрая Брус се отказва да е бог и моли Бог да бъде отново себе си. Брус разбира, че той не е дошъл на света, за да бъдат всички негови егоистични прищевки задоволени и се превръща в човек, който е загрижен за щастието на другите.

Бог знае, че ние сме слаби и грешни твари. Той знае, че сме с ограничени сили. Докато Бог е всесилен, извечен, всезнаещ и вездесъщ. Той е началото и края, алфа и омега, Творецът и Съдията на този свят.

Затова Той заслужава цялата слава. Това е викът на Реформацията. Soli Deo Gloria.

Бог заслужава цялата слава. И се гневи, когато се опитваме да му я отнемем за себе си. Второзаконие 4:24 казва: „защото Господ, твоят Бог, е огън пояждащ, Бог ревнив.“ А в Изход 34:14 се казва „защото ти не бива да се кланяш на друг бог, понеже Яхве, чието име е Ревнив, Той е ревнив Бог.“

Светът не се върти около тебе. Като Йоан Кръстител ние трябва да кажем, „Той (Христос) трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ (Йоан 3:30)

Затова ние не бива да се главозамайваме, когато имаме успехи и да си мислим, че сме голямата работа. Може да си най-добрият счетоводител, учител, студент или ученик в класа, но знай:

Псалм 127:1: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражата.“

1 Коринтяни 3:7: „И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който възрастява.“

Твоите успехи са ти дадени от Бога, за да принасяш слава на Бога. За да разказваш на хората за Божиите дела в твоя живот.

Какво да кажем тогава за твоите неуспехи? Нима те отнемат от Божията слава? Не! Твоите вътрешни борби и провали също могат да принасят слава на Бога. Когато преминаваш през изпитания и страдания, моли се Бог да ти дава сили да устоиш.

Когато страданието е преминало, ти ще имаш ново свидетелство за Божията сила и слава, проявени в твоя живот. Както е писано, „и Ме призови в ден на напаст; и Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.“ (Псалми 50:15)

Бог каза на Мария, Ти ще станеш майка на Моя Син за Божия слава.

На Петър каза, ти ще станеш първия проповедник на евангелието – за Божия слава.

На Павел каза, ти ще станеш благовестител сред езичниците – за Божия слава.

На самарянката каза, че ще стане първата благовестителка – за Божия слава.

На Лутер каза, че ще стане първият реформатор – за Божия слава.

На слепеца каза, Ти ще се родиш сляп за Божия слава, „за да се явят в тебе Божиите дела“ (Йоан 9:3). Ако аз бях на мястото на слепеца, сигурно щях да кажа: „Господи, нямаш ли план Б? Аз мога да те прославя още повече, ако виждам!“

Спомняте ли си Лазар? Историята на Лазар е записана в Йоан 11 глава. Когато Исус научи, че Лазар е болен, не побърза да отиде до Витания, за да го изцели. Престоя отвъд Йордан още два дни. Мария и Марта не разбираха какво още чака Исус и не идва. Те мислеха, че Бог непременно трябва да им помогне. Но тяхното здраве и щастие не беше Божи приоритет.

Лазар умря и беше погребан. Защо Исус допусна такова изпитание и мъка за своите приятели? Защо Исус допуска да се случват трагедии и изпитания в живота ти?

Може би, за да те доведе до спасение. Чухме от историята на Ели как тя е дошла в църква заради трудностите, които са изпитвали със съпруга ѝ като семейство.

Може би той те превежда през изпитание, за да укрепи вярата ти. Да те накара да се убедиш, че си зависим от Него. Слепотата, безработицата, безпаричието, загубата на имущество – е за Божия слава. Дори смъртта е за Божия слава.

Исус каза на Петър:

Йоан 21:18-19: „Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва, и ще те води, където не искаш.“ И след това Йоан добавя: „А това каза, като даваше да се разбере с каква смърт Петър щеше да прослави Бога.“

Какво стана, когато Лазар излезе от гроба? Събралото се множество стана свидетел на Божията слава.

Какво ще стане, когато хората видят как се доверяваш на Бога в изпитание? Бог ще бъде прославен.

Какво ще стане, когато хората видят как Бог снабдява нуждите ти? Бог ще бъде прославен.

Бог има план за тебе. Той те е избрал, за да изяви славата си на тези около тебе! И когато го направи, невярващите сред тях ще бъдат предизвикани да се замислят, а вярващите ще бъдат укрепени във вярата си.

Бог иска ти да отразяваш като огледало Неговата слава. Бог може да използва всяко нещо да отразява Неговата слава – слънцето, някое цвете, изгрева. Може да използва дори твоето тяло.

1 Коринтяни 6:19-20: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.“

Щом твоето тяло е храм на Святия Дух, трябва да се отнасяш с уважение към него. Да прославяш Бога с него. Как прославяме Бога с телата си?

Като не злоупотребяваме с алкохол, като не употребяваме цигари и наркотици, не рисуваме гротескни татуировки по тях, като се обличаме скромно и поддържаме лична хигиена, като се предпазваме от сексуална неморалност. Пазиш ли твоя храм? Прославяш ли Бога с тялото си?

В заключение, Бог очаква от нас да го прославяме във всичко.

1 Коринтяни 10:31: „И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

Работиш ли, работи като за Божия слава. Служиш ли, служи за Божия слава. Говориш ли, говори за Божията слава. Успешен ли си, бъди успешен за Божия слава. Страдаш ли, страдай за Божията слава.

Помни, светът не се върти около теб. Твоето щастие и комфорт не са Божий приоритет. Използвай всяка възможност да сочиш към Бога и да Му принасяш слава.

Големият композитор Йохан Себастиан Бах е роден в семейство на музиканти. Наричат го петия евангелист, като по този начин го поставят редом до Матей, Марк, Лука и Йоан.

Йохан губи двамата си родители още на 10 годишна възраст. Но това не го сломява. Решава рано в живота си, че ще пише музика в прослава на Бога. На 17 години става органист в църквата. Скоро след това го правят ръководител на хвалението в църквата.

По време на служението си във Ваймар пише по една кантата всеки месец! А за три години пише, дирижира, оркестрира и представя със своя хор и оркестър по една нова кантата наседмица!

В началото на всеки ръкопис е записвал буквите “JJ”. Toва са инициалите на латинския израз Jesu Java, който означава „Исус, помогни ми“. А на края на всеки ръкопис поставял буквите „SDG”, означаващи Soli Deo Gloria. Слава само на Бога.

Животът и делото на Бах ни напомнят, че целта на живота ни е да прославяме Бога с всичко, което правим. Въпреки всичко, което ни се случва. Когато отдаваме цялата слава на Бога, тогава Бог прославя нас. Не пропускай възможностите, които Бог ти дава, да го прославяш.

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна

29.10.2017 г.