Луи Пастьор за вярата в Бога

 “Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.” Луи Пастьор

Или както казва Вернер Хайзенберг, „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.“

Разликата между повърхностния поглед и задълбоченото изследване е като от небето до земята. Едно е да си чул нещо някъде, да си гледал някакво видео, да си извадил от контекста някакво изказване (например от Библията!) - и съвсем друго да посветиш живота си да изследваш нещата.

Един от учениците на професор Пастьор го попитал: - Вие, който сте размишлявали и изучавали толкова много как може да сте вярващ? - Тъкмо, защото много съм изучавал и размишлявал, запазих вярата си в Бога като бретонец. Ако обаче бях изучавал и размишлявал още повече, то бих стигнал до вярата на бретонката.

Атеистичната наука презира интелекта?

"Някой представил ли е доказателство за несъществуването на Бога? Ни най-малко. Обяснила ли е квантовата космология появата на вселената или защо тя е тук? Ни най-малко. Науката обяснила ли е защо вселената е така фино настроена, че да е възможно съществуването на живота? Ни най-малко. Склонни ли са физиците и биолозите да повярват в нещо, стига то да не е религиозна мисъл? По-скоро да. Дават ли ни рационализмът и етиката разбиране относно това какво е добро, какво е правилно и какво е морално? Не съвсем. Беше ли секуларизмът положителен фактор през ужасния 20-ти век? Ни най-малко. Има ли тесногръда и потисническа ортодоксалност в науките? По-скоро да. Има ли нещо в науката или нейната философия, което да оправдава твърдението, че религиозната вяра е ирационална? Съвсем не. Е ли атеистичната наука лекомислено упражнение по интелектуално презрение? Точно в десетката.“

- Дейвид Бърлински, The Devil's Delusion: Atheism and Its Scientific Pretensions

Уравнението на Дарвин

Защо не съм атеист | 10 причини да съм християнин

Мислил ли си, че моралът действа като спирачка? И че смисълът е билет за някъде, а историята издава Божи почерк? По какво истината прилича на инжекция, а любовта на витамин? Чувал ли си Божия смях? Чувствал ли си Неговото вдъхновение?

Ако не си, „Защо не съм атеист” ще ти помогне. Изключи телефона, вземи си повече бисквитки и сок, настани се удобно и се потопи в удоволствието на това уникално четиво.

Taзи книга предлага много аргументи от различни области на познанието в подкрепа на вярата в Бога и християнството. Тя е едно предизвикателство към мислещите хора и чудесен помощник за тези, които търсят истината относно най-важния въпрос на битието – има ли Бог и кой е Той.

За да свалите книгата кликнете върху заглавието на постинга.

Върви, народе възродени?

"Химнът на Св.св. Кирил и Методий" е написан преди 121 години. Време, когато България гледа с надежда и вяра към 'светлите бъднини'. Тази вяра е отразена в текста на Ст. Михайловски, превърнал се в химн благодарение на вдъхновяващата музика на Панайот Пипков.

Колко различно е това време от днешното! Не че и тогава не е имало превратности в съдбата на Отечеството ни, но колко променени сме днес, след 45 години тоталитарно управление и 20 години лутане в посткомунистическата ни реалност. Оптимизмът днес е заменен с песимизъм, вярата с апатия и цинизъм, а надеждата - с отчаяние.

Ако има един урок, който би трябвало да сме научили за толкова години, той е че 'мощната просвета' без вяра в Бога няма да ни доведе до никъде. Науката се оказа не 'слънце, което във душите грей', а един от многото идоли, на които напразно се надявахме. Решихме, че можем да постигнем всичко чрез писменост, книжовност и мощна просвета. Но всичко това се оказа сапунен мехур, който се спука под тежестта на собствената ни гордост, егоизъм и индивидуализъм.

Знаят ли те какво точно празнуваме на 24 май?

Днес цинично продължаваме да говорим за тази писменост и книжовност и да се гордеем с нейните постижения, но забравяме причината, поради която те са били създадени. Каквито и да са били конюнктурните съображения от онова време, истината е че вярата в Бога е била онази движеща сила, накарала блестящите умове на Кирил, Методий и техните ученици да създадат българската азбука. За да може тя да стане средството, чрез което Светото Писание да достигне до българите в обширната Българска държава.

Те са знаели, че не просветата сама за себе си, а знанието за Бога и вярата в Него могат да дадат мощен импулс за развитието на нашия народ. Те са ставали и лягали с едничката мисъл да доведат Божието Слово до непросветния ни народ. Именно за тази Просвета са копняли и в крайна сметка са постигнали целта си. Библията е била преведена на български език. За съжаление, днес не разполагаме с този превод.

Поради историческите превратности, с малки изключения България е живяла твърде дълго без библейска просвета. Днес, повече от 140 г. след публикуването на първия пълен превод на Библията на новобългарски език, нашите сънародници продължават да са библейски непросветени.

Затова и резултатите са плачевни - посредствено средно образование, неконкурентно способно висше образование, немотивирани лекари, учители, икономисти, съдии и политици, масова емиграция, корупция, престъпност, незаконност и ненаказуемост. Днес народът ни върви, но изроден и отчужден от Бог, от библейските истини и от самия себе си.

За да се възроди и тръгне народът ни пак към светла бъднина, нужно е да постави Бог там, където му е мястото - в центъра. Това се е случвало в историята с много народи, може да се случи и с нас. За духовното обновление на нацията ни обаче е нужна много, много работа. И не по-малко молитва.

Кирил и Методий са знаели това и са дали всичко от себе си, за да дадат на българите и други народи възможност да се докоснат до истините на Словото и те да ги променят. Сега този призив е отново актуален. Дали ще се намерят новите Кириловци и Методиевци?

текст: Стоян Михайловски музика: Панайот Пипков

Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови! Върви към мощната просвета! В световните борби върви, /от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови! /2 Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, /духовно покори страните, които завладя със меч! /2 Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - /в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... /2 Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; /за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир. /2 Бе и тъжовно робско време... тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин... Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, /о, мъдреци! През десет века все жив остана ваший глас! /2 О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина. Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, /апостоли високославни, звезди върху славянский мир, /2 бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нек името ви да живее във всенародната любов, /речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков! /2