Teзи дни от отвъд океана дойде новината, че Училищното настоятелство в Сан Франциско е решило да се преименуват 44 училища в града. Причината е, че названията са имена на известни личности, които били свързани с расизма, сексизма или робството. Сред тях са Eйбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и др. Дали това е само невинна прищявка и временно залитане? Може би дори е изява на свободомислие?
Такива тези чуваме в изявите на хора, които иначе наричат себе си "демократи" и "антикомунисти". Може би все пак те са прави? Може би наистина американските левичари са далече по-безобидни от комунистите, завзели насилствено властта в източна Европа и управлявали с терор и насилие почти половин век?
В книгата си "Заличаването на Америка: разрушаване на бъдещето ни чрез заличаване на миналото ни" Джеймс Робинс пише, че може да дойде ден, когато никой да не си спомня за Америка. Няма да има паметници, нито ще се разказва за нейните герои. Тя ще се превърне в мрачна глава от човешката история. Защо?
Защото радикалното Ляво контролира образователната система, медиите и Демократическата партия. Те се стремят да унизят, разрушат и нападат миналото на Америка, за да контролират нейното настояще.
Робинс (а и не само той) твърди, че това отровно мислене вече е промило мозъците на цяло едно поколение и бързо променя културните, историческите и духовни основи на Америка.
И ако все още си мислите, че не може да е чак толкова лошо, нека припомня още няколко факти. В Йейлския университет беше преимунуван Калхун колидж, след като студентите се оплакали, че патронът му Джон Калхуун имал про-робски сантименти. В Симънс колидж в Масачузетс твърдят, че "Бог да те благослови" е "ислямофобско изказване, съдържащо микроагресия."
Във Вирджиния университетските власти възнамеряват да забранят книгите "Да убиеш присмехулник" и "Приключенията на Хъкълбери Фин", защото родители се оплакали, че те съдържат расистки обиди.
В цяла Америка християнски песни и филми се обявяват за расистки и сексистки и биват забранявани. В Арканзъс паметник с Десетте Божи заповеди е разрушен до основи от протестър. Статуи на генерали и войници на Конфедерацията в южните щати една по една биват демонтирани.
Тези опити да се изтрие и пренапише историята обаче нямат нищо общо с историческата истина. Пропонентите на политическата коректност и кенсъл културата (англ, "cancel culture" или култура на отрицанието) се стремят да наложат новговор и да заличат християнските достижения на западната култура.
Неотдавна в Американския Конгрес дори забраниха използването на думи, които не са полово неутрални. Очевидно са се поучили от знаменитата фраза на Джордж Оруел в "1984", „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“ И вече успешно я прилагат на практика.
Разбира се, всичко това се представя като защита на правата на малцинствата, борба за свобода и равенство, като достояние на мултикултурализма, отричане на ислямофобията и хомофобията...
Но, както е казал най-мъдрият човек на земята, Еклисиаст, нищо ново под слънцето. Поредният (след теорията на еволюцията, класическия комунизъм, национал-социализма и радикалния ислям) опит на силите на злото да унищожат християнските устои на нашата цивилизация не е нищо повече от израз на бунта на съвременния човек срещу Създателя.
Последната година, в условията на пандемия, идеологията на културния марксизъм се разпространи още по-мълниеносно. Навремето всеки несъгласен с линията на Партията бе въдворяван в концлагери и затвори. Днес (засега) ако си позволиш да се усъмниш в доктрината на СЗО или левичарските медии само те изхвърлят от Facebоok или Twitter (да ви напомня това на аутодафетата при нацизма и комунизма?), а в най-лошия случай могат да те уволняват от работа или да те осъдят за говор на омразата.
Всеки, който дръзне да се изкаже срещу тази нова "свобода" на съвременния човек да се прави на Бог, всеки който критикува уродливи идеологии като тези на Black Lives Matter и Антифа, който не е съгласен с левичарските идеи на културния марксизъм, прогресивизма и трансджендъризма - бива заклеймен като расист, хомофоб, изразител на говор на омразата или фанатик. Бива чисто и просто премахнат (cancell-иран) от кенсъл културата, по светлия пример на бащите на тази култура на тоталитаризма - Ленин, Сталин и Мао Дзедун.
Някои хора вече с носталгия си спомнят за културния диалог, обмена на мнения и дебатирането с аргументи, характерни за доброто старо време. Мисля си, че филм като "Великите дебатьори" вече не е възможен!
Може би все пак тези хора е добре да се замислят над думите на Богочовека, без когото нито едно човешко същество не може да бъде свободно: "И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." А малко преди това каза: "Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици." (Йоан 8:31,32)
С други думи, познанието на истината е възможно не в бунта срещу Бога, а само в покорство на Божието слово, Библията. Може би християнството изглежда нетолерантно за cancel културата и постмодерното левичарство. Но един онколог също изглежда нетолерантен, когато съобщава на пациент, че той се нуждае от животоспасяваща операция.
Затова християните трябва да продължаваме да говорим истината в една пандемия от неистина, нетолерантност и омраза. И да го правим с любов. Защото само Христовата любов може да помогне на заблудените от кенсъл културата. Все още могат да се осъзнаят, преди същата тази "култура" да се разправи и с тях самите.
Исус каза: "Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб.“ А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата."
По онова време лявата ръка не е било прието да се използва (освен за някои хигиенични нужди). Затова ако някой е искал да удари друг човек по дясната буза, той е трябвало да използва опакото на ръката си. Тази "плесница" е била не толкова болезнена, колкото унижаваща другия.
По думите на Джим Денисън, кенсъл културата днес прави точно това - удря говорещите истината с обратното на ръката - било то като сменя имена на училища, бута паметници или налага цензура в социалните мрежи. С това цели унижаването на всеки, който се обяви в защита на традиционните семейни и християнски ценности. Какъв трябва да е отговорът ни?
Апостол Павел ни съветва: "На никого не връщайте зло за зло. Мислете за това, което е добро пред всичките хора." (Римляни 12:17) Ако апостолът живееше днес, той сигурно щеше да използва социалните мрежи, за да защитава Христовата истина. И едва ли щеше да остане незабелязан от дългата ръка на кенсъл културата!
Днес тя може да се опитва да запуши устата на тези, които прогласяват библейската истина. Но всеки християнин знае как ще завърши всичко, защото е чел последните страници на Библията. За тези, които не са, там пише, че Христос побеждава!
