Нова година - нови дрехи

 /проповед/

Днес ще си говорим за дрехи и не само. С всяка година ние се променяме - порасваме или остаряваме, затова са ни нужни нови дрехи. Но днес няма да ви говоря за пазарене в мола, а за друг вид дрехи, които ще са ни необходими през новата година.

Знаете ли кои са четирите етапа в живота? 1) ти вярваш в дядо Коледа, 2) не вярваш в Дядо Коледа, 3) ти си Дядо Коледа и 4) изглеждаш като Дядо Коледа

Една жена отишла при джи-пито за годишния си преглед. Сестрата я попитала колко тежи, тя казала 61 кг. Тя я претеглила и кантарът показал 72 кг. Попитала я колко е висока, тя казала 1,67 м. Измерила я и се оказало, че е 1,60 м. Накрая ѝ измерила кръвното и ѝ казала, че е високо. Жената отговорила, „Как няма да е високо! Когато дойдох тук бях висока и слаба. Сега съм ниска и дебела!“

Как приемаш факта, че остаряваш? Ако си млад или дори тийнейджър, може би ти харесва, че ставаш по-голям. Ако вече си на средна възраст, едва ли ти харесва, че все повече и повече ще остаряваш. Защо? Защото повечето хора се страхуват от това, което предстои.

Може да не ни харесва идеята, че скоро ще започне нова година, защото това означава, че остаряваме с още една година. За мен това е още по-вярно, защото съм роден в първия ден на годината. Но без значение в кой ден на годината сме родени, с всяка следваща вероятно ще имаме все повече здравословни проблеми.

Но като цяло, като кажем думата „нов“, тя извиква положителни емоции у нас, особено ако е относно ново притежание – нов дом, нова кола, нов телефон и т.н.

Един човек носил тениска с надпис, „Обичам новите неща.“ Но понякога не сме доволни и от новото. Трябва да внимаваме какво купуваме, за да не ни пробутат някое менте.

Въпреки всичко, ние скоро ще навлезем в новата година и се надяваме някои неща да станат по-добри. Но това зависи от нашето отношение и най-вече от духовното ни състояние.

Важно е да мислим какво можем да направим през новата година, за да станем по-добри хора в очите на Бога. Само когато имаме взаимоотношения с Бога и работим върху тях, нещата могат да станат по-добри.

И така, какво трябва да направим, за да имаме по-добър живот през новата година?

Първо, ние трябва да се събудим, второ, трябва да се очистим и трето – да се облечем.

1.     Събудете се.

Римляни 13:11 „И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато повярвахме.“

Една неделна учителка свършила урока в неделното училище и преди да пусне децата да се върнат в залата, ги попитала: „И защо е важно да сме тихи в църква?“ Малкият Иванчо отговорил, „Защото хората спят.“

Не виждам много хора да спят в нашата църква, но има такива, които са духовно заспали. Преди са били много развълнувани за вярата, но са минали години и постепенно са занемарили четенето на Библията и молитвата и са започнали да се отдалечават от Бога. А други изобщо не са почвали сериозно да я четат, въпреки че се наричат християни!

Днес много хора са духовно апатични. Много хора са духовно заспали и не желаят да се събудят. Идват от дъжд на вятър на църква в неделя, ако времето е хубаво и ако няма нещо друго, което да правят.

Подобно е било и отношението на християните, до които пише Павел. Той им казва, „Време е да се събудите от сън“. Ние очакваме хората в света да са духовно заспали, не тези, които са в Христос. Ами ние? Дали и ние не сме духовно заспали в някое отношение? Много е възможно!

Ние се вълнуваме, когато гледаме интересен футболен мач, но само дето не заспиваме на църква в неделя. Дали тази липса на ентусиазъм не е индикация, че има нещо сгрешено у нас?

Слава на Бога, служителите ни се увеличават. Но все още в някои служения те не достигат. Например, за нас е много трудно да намерим доброволци за неделното училище. Неделната учителка вече с месеци не е била на богослужение, защото няма кой да я смени.

Много от нещата, които правим или не правим показват, че сме духовно заспали. Затова ние продължаваме да служим, да показваме любов, да проповядваме, да поучаваме и да се молим, и дано някой бъде запален за служение. Дано броя на събудените се увеличава!

2.     Очистете се.

Римляни 13:12-13 „Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината. 13 Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.“

Свидетели сме на голяма морална поквара в нашето общество. И медиите насърчават това. Неотдавна пак стана ясно, че бащата на Мануела Горсова е изчезнал с над 360 000 лв., преведени за нейното лечение, след спечелване на дело в съда. Бащата страда от тежка хазартна зависимост.

Мануела беше блъсната преди 18 години от шампиона по фигурно пързаляне Максим Ставийски. Тя изпада в дълга кома. Днес Мануела не може да говори, да се движи и да се храни без чужда помощ.

Онова, което е още по-шокиращо е, че по онова време Максим Стависки е лице на кампания на bTV за безопасно каране по пътищата с надслов "Ако си пил, слез – искам да стигна жив".

Надявам се Максим да се е покаял и да се е обърнал към Бога след тази трагедия, в която загива спътника на Мануела.

„Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината. Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.“

Повечето от нас вероятно не са толкова лоши, колкото хората, за които Павел говори тук, но всички ние страдаме от грехове. Време е да се очистим. Но как да го направим?

Занасяме греха, който ни тежи при Господа и Го молим за милост и благодат. Молим се за милост за нашите грехове и за Неговата благодат, за да можем да ги преодолеем.

Бог ни е сътворил и Той може да ни обнови, ако ходим всеки ден с Него. Когато не общуваме с Господа в Словото и в молитва, когато пренебрегваме общението с Неговото тяло, ние забравяме за Него. Но ако искаме да ни очиства, ние трябва да мислим за Него всеки час от деня!

3.     Облечете се.

Римляни 13:14 „Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.“

Ние трябва да се събудим, да се очистим и да се облечем. Но как да се облечем?

Българите като цяло се обличат доста добре. Но ние, християните знаем, че освен външен човек, ние имаме и вътрешен човек. И докато външният ни човек може да е спретнат и елегантен, какво да кажем за вътрешния ни човек?

Преди няколко години певецът Миро разкри, че се е преборил с алкохолна зависимост. Отвън виждаме един красив човек, талантлив певец, при това християнин, но никой не е подозирал за тъмната му страна.

Това прилича на много хора днес! Напомня ни за нас! Всички ние се борим със злото в нас. Всички имаме някаква тъмна страна. Библията нарича това старият човек. Грехът все още се промъква в нас, надига грозната си глава и дори сякаш има моменти, когато побеждава.

Римляни 7:15 „Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.“

Ние страдаме, когато нашите взаимоотношения с Христос са нарушени поради грях. Но слава на Бога, знаем че „ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ (1 Йоан 1:9).

Много хора обаче не страдат, защото не са познали Христос, защото за тях животът в греха е нормалното им състояние.

Чели ли сте приказката „Новите дрехи на царя?“ Там едни измамници предлагат на суетния цар да му ушият дрехи от най-финия плат, който ще е толкова фин, че няма да се усеща и няма да се вижда от глупавите хора. Когато „дрехите“ били готови, те го облекли в тях, и никой не искал да си признае, че не вижда дрехите, за да не го изкарат глупав. Накрая едно дете извикало, „Царят е гол!“

Тази приказка напомня за първия гол цар, Адам. С първородния грях първия Адам съблече от себе си дрехата на вечността, благодатта и живота. Оттогава насам той търси дрехи в работилницата на един добър дизайнер и отличен рекламен агент, дявола. Но само вторият Адам, Христос, може да облече неговата голота, да запълни дупката в неговото сърце, да изцели неговото идолопоклонство.

Ако има някакво идолопоклонство в живота ти, трябва да го очистиш и да се облечеш с нова дреха. Трябва да облечеш Христос.

„Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.“

Как се обличаме с Христос? Това означава твоят характер да заприлича на Неговия. За разлика от приказката „Новите дрехи на царя“, новите дрехи на Христос трябва да са много видими и осезаеми за другите!

Това няма да стане изведнъж. Това отнема време, усилия, енергия и посвещение.

Една жена на 43 г. била 159 кг. Тя знаела, че с хранителните си навици се самоубива. Но един ден решила да промени това. Започнала да се храни правилно и да прави упрежнения редовно. Сега е 68 кг. и е по-здрава от всякога. Постигнала това само за 2 години!

Това, което тя направила физически, ние можем да направим духовно. Много от нас имат лоши духовни навици. Не ходят редовно на църква. Не четат Божието слово толкова, колкото трябва, а то е основен фактор за промяна в живота ни. Не се молят толкова, колкото трябва. Не служат толкова, колкото трябва. А това са нещата, чрез които се променяме и чрез които се обличаме с Христос!

Изхвърлете старите си дрехи. „Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.“ (Римляни 6:11) Не се страхувайте да облечете новите дрехи на Христос.

Не се притеснявайте какво ще си помислят хората около вас за вашата нова дреха! Облечете се с Христос и Словото ще ви затопля отвътре, дори когато е студ отвън.

Когато дойдат ветровете на страх, тревоги, умора, конфликти и объркване, ще бъдете защитени от дрехите на любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание.

Така че, през новата година всички можем да направим някои промени в нашето ежедневие, за да станем по-добри образи на Христос. За да се облечем в Него.

От януари започваме заедно изучаването на евангелието на Матей. Започваме и нов план за четене на цялата Библия за две години. Нека бъдем сериозни със Словото, да опознаваме повече и повече Бога и да търсим волята Му в молитва. Защото само Той може да ни промени!

Сигурно знаете, че един от най-влиятелните християнски мислители за всички времена е Св. Августин. Но знаете ли, че като младеж той бил горд и безпътен човек? Живеел години наред с жена без брак и дори когато майка му се опитала да уреди да го ожени, той напуснал тази жена и веднага потърсил друга.

Бил пристрастен към жените, но минавал през голяма вътрешна борба, защото от майка си знаел благата вест.

Един ден, докато бил в градината, чул глас на дете да казва: „Вземи и чети, вземи и чети.“ Не знаел дали някое дете не си играе с него или Бог не му говори. Но възприел думите като идващи от Бога да вземе книгата, която лежала до него. Книгата се оказала Посланието на ап. Павел до римляните. Той я взел и прочел пасажа, на който първо попаднали очите му – Римляни 13:13-14.

Това довело до неговото обръщение и пълна трансформация в живота му. Така той станал един от най-важните църковни богослови. Много хора го смятат за най-важния богослов между Павел и Мартин Лутер. Неговите произведения са повлияли неимоверно много на християнската история и на западната цивилизация.

Природата ни формира. Образованието ни информира. Грехът ни деформира, но само Христос ни трансформира! Избери Христос, за да станеш по-добра версия на тебе самия през новата година! 

Молитва.

_____________________

29.12.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

Искаш ли да имаш една благословена година? (Ефесяни 5:15-17)

 /проповед/

Честита Нова година!

Сигурно сте забелязали, че в края на всяка отминаваща година телевизиите правят обзорни предавания за главните събития и личности през тази година. Също така телевизиите канят политически наблюдатели и експерти и ги питат какво според тях ще се случи в световната геополитика и икономика през следващите няколко години. Някои дори се опитват да предскажат развитието на Европа и света през следващите 5, 10 и повече години. Някои от тези предвиждания се оказват верни, други пък – ужасно погрешни.

Например, през 1967 г. експерти са предвиждали, че в началото на 21 век с развитието на технологиите те ще поемат толкова много от човешките дейности, че ще ни се налага да работим само 5-6 часа на ден, само за 27 седмици на година! И един от най-големите проблеми щял да бъде какво да правим в свободното си време...

Не знам за вас, но това предвиждане не е познало за мен. Всъщност, повечето от нас са много заети. Винаги бързаме. Нямаме време за важните неща като тихо време и Библейско изучаване в църква.

И ето ни на първата неделя от 2022 година. Как ще се справим тази година? Ще продължаваме ли да сме толкова заети? Ще останем ли пленници на тиранията на неотложните неща? Или ще използваме по-добре времето си? След 363 дни, когато тази година ще свърши, ще можем ли да погледнем назад с удовлетворение? Ще гледаме ли към бъдещето с очакване или ще изпитваме ужас?

В Писанието има един пасаж, който би ни помогнал да очакваме с нетърпение да видим какво Бог ще направи през тази година, ако се вслушаме в тези думи. Пасажът се намира в Писмото на ап. Павел към Ефесяните, 5 глава, 15 до 17 стих. 

Ефесяни 5:15-17 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля.

В този пасаж ап. Павел изрича някои важни истини, върху които трябва да се замислим.

Първо, ние трябва да внимаваме как живеем, защото времето ни на тази планета е ограничено.

Давид казва в

Псалм 39:4 „Научи ме, Господи, за свършека ми и за числото на дните ми, какво е; дай ми да зная колко съм кратковременен.“

В един друг псалм Мойсей казва, „Дните на живота ни са естествено седемдесет години, или даже, където има сила, осемдесет години; но ... бързо минават и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10)

За някои от тийнейджърите тук 70 или 80 години може би изглеждат като цяла вечност. Спомням си, че когато бях на 16 години мислех, че хората на 40+ години са стари. Но вече не мисля така J. За малките деца една година е много време, а за нас, възрастните, годините минават ужасно бързо.

Малко по-долу в същия 90 псалм Мойсей казва: „Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.“ (ст.12)

Преди години някой изобретил часовник, който отброява колко дни ти остават да живееш. В часовника е зададена като средна продължителност на живота 28000 дни – точно толкова правят 76 години и 260 дни. Има си вградена батерия, за да може броенето никога да не спира. Не е изненадващо, че часовникът идва само в един цвят – черен. Цената му е 85 лв. Би ли си купил такъв часовник?

Компанията производител казва, че е направила този часовник, за да напомня на хората да използват пълноценно всеки ден от живота си. Не ни ли казва същото и псалмистът – да броим дните си така, че да придобием мъдро сърце.

Ако аз живея 76 години, изчислих че ми остават още 8914 дни. Всъщност, ние не можем да сме сигурни дали няма да отидем при Господа още утре, или дори днес.

Наистина, Библията ни казва да не се осланяме на утрешния ден, защото той може никога да не настъпи. Нашето време на земята е ценно, защото е ограничено.

Но, както е казал Сенека, „Ние винаги се оплакваме, че дните ни са малко, но се държим така, сякаш те никога няма да свършат.“ Нека внимаваме как живеем и да помним, че времето ни на земята е ограничено.

Второ, Павел ни казва, че ние трябва да „изкупваме благовремието“. Защо? Защото „дните са зли.“

Исус каза, че Сатана е крадец и разбойник. И едно от нещата, които той се опитва да открадне от нас е времето ни, защото времето е много ценно притежание.

Само си помисли за времето, което пропиляваш в незначителни неща – във висене в интернет, в гледане на посредствени филми по телевизията, в похождения в моловете...

Помисли колко време прахосваш, за да иждивяваш страстите си – за да се отдадеш на тайния си грях. Или дори колко време пропиляваш в тревожене за последствията от греховете, които си извършил. Сатана е най-големият крадец и разбойник!

Но не само грехът и безполезните неща ограбват времето ни. Понякога дори добрите неща изяждат много от него.

В Лука 10 евангелистът казва, че Исус отиде в дома на Мария, Марта и Лазар. И Исус започна да ги поучава. Мария, седнала при нозете му, попиваше всяка Негова дума. През това време Марта беше в кухнята и се залисваше с вечерята.

И Марта се ядоса, защото Мария не ѝ помагаше. И тя каза на Исус, „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам?“

„Но Господ в отговор ѝ рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно; и Мария избра добрия дял, който не ще се отнеме от нея.“ (Лука 10:40-42)

Кажете, Марта съгрешаваше ли, като приготвяше вечеря в кухнята? Разбира се, че не! Но какъв беше проблемът? Проблемът беше, че тя беше толкова залисана в работата си, че не осъзнаваше, че самият Бог бе дошъл в нейния дом.

Това е същата грешка, които ти и аз правим почти всеки ден. Толкова сме вглъбени в настоящия момент, че пропускаме вечните и значими неща.

Известният на запад автор Ричард Суенсън пише за една от най-сериозните болести на нашето време, безпокойството и стреса. Той я нарича „претоварване“ и казва, че хората просто са претоварени.

Първо, казва той, ние сме претоварени с ангажименти. Ангажираме се с много неща, да участваме в различни прояви. Познавах един пастор, който като идваше на поредното събрание на борда на едно сдружение, питаше, „Кой борд беше това?“

Също, ние сме претоварени от притежания. Гардеробите ни са пълни с дрехи. Апартаментите ни са пълни с джунджурии. Понякога дори вземаме кредит, за да си купим неща, които просто „трябва да имаме“. И след като ги имаме, започваме да се страхуваме някой да не ги открадне. Имаме прекалено много притежания.

Трето, Суенсън казва, че ние сме претоварени с работа. Ставаме рано, тичаме да хванем автобуса или се провираме през трафика с колата. Търпим лоши условия на труд, само и само да можем да изплатим нещата, които сме купили.

И накрая, има информационно претоварване. Суенсън казва, че като доктор трябва да изчита 220 статии на месец, за да е в крак с всички открития в професията му. А сега с интернет има информационна супермагистрала. Но проблемът е, че ние не можем да обработим цялата тази информация. И се чувстваме претоварени и в тази област.

Има толкова много неща, които отнемат от времето ни и толкова много неща, които трябва да се направят. Но тази година има само 8760 и вече сме използвали 35 часа. Тогава как да изкупваме благовремието? Какво да правим?

За да отговори на това, Павел казва:

Ефесяни 5:17 „Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля.“

Каква според теб е Божията воля за теб за тази нова година? Мислиш ли, че Бог иска умът ти да е зает от безпокойства и тревоги дотолкова, че да не можеш да мислиш за духовните неща? Мислиш ли, че Бог иска денят ти да е толкова натоварен, че нямаш време за важните неща?

Нека ви дам няколко предложения, които можете да обмислите. Първо, реши кои са твоите приоритети.

Щом си дошъл тук тази сутрин, предполагам че ти вярваш, че Бог трябва да е част от твоя живот. Но е важно да решиш на кое място ще Го поставиш в твоя живот. Затова се запитай, „Кой или какво е най-важно в моя живот?“

Надявам се да отговориш, „Моите взаимоотношения с Бог чрез Исус Христос са най-важните за мен.“ Ако е така, тогава сложи това като твой пръв приоритет в списъка с приоритети и кажи: „Това ще влияе на моите решения, ще определя кога какво да правя, ще се отрази на взаимоотношенията ми с другите и на цялостния ми светоглед за живота.“

Затова, когато седмицата се изтърколи и дойде неделя, нито дъжд, нито сняг, нито слънце, нито други ангажименти ще ми попречат да отида на църква, защото Бог е номер едно в живота ми. Аз ще се покланям на Господа и нищо няма да ми попречи да правя това.“

Второ, ще трябва да отделяш определено време всеки ден за молитва и четене на Словото. Моли се за твоето семейство, за хората от твоето обкръжение и за себе си. Моли се за църквата и за служителите в нея. Понякога те се чувстват самотни и обезсърчени. Не можеш да си представиш колко важни за тях са твоите молитви. Но ако го правиш, ти ще бъдеш благословен и ще израстваш във вярата и упованието си на Господа.

Трето, важно е също да споделяш време със семейството си. Всеки съпруг трябва трябва да прекарва време със съпругата си. Без телефони, само вие двамата, за да можете да поговорите. Можете да отидете на ресторант или просто да останете у дома. Няма значение къде, важно е да прекарвате време заедно.

Прекарвайте време и с децата си. Исус им отделяше време, нима имате по-неотложни задачи от Него? Децата растат много бързо. Това са ценни моменти, не ги пропускайте. Играйте с децата, докато са малки, а като станат тийнейджъри ги водете на места, които им харесват и разговаряйте с тях за нещата, които ги вълнуват. Завинаги ще помнят тези моменти с вас.

Едно момченце на 4 години казало на майка си, „Мамо, хайде да играем!“ Тя отговорила, „Не сега, иди да играеш сам, имам толкова много работа днес.“ То се усмихнало през сълзи. Тя му казала, „Ще дойда да играем, когато свърша.“

Но работата продължила цял ден и не намерила време да обърне внимание на сина си. Когато се навечеряли и измила съдовете, била твърде уморена за малкия си син. Сложила го да си легне, целунала го по бузата и го гледала, докато заспал. После си легнала, но дълго време не можала да заспи, а в ушите си чувала, „Не сега, иди да играеш сам, имам толкова много работа днес.“

Заспала и видяла сина си вече пораснал. Вече нямало разхвърляни по пода играчки, нито мръсни следи от пръсти на вратата. Нямало за кого да прави закуска, нито чии сълзи да бърше. Вече имала време да играе, но нейното скъпо момче си било отишло. Събудила се в миг и осъзнала, че всичко било сън.

Отсреща в малкото си креватче спяло къдравото ѝ момченце. И решила: работата ми ще почака един ден, защото сега трябва да намеря време за игра.

На четвърто място идва твоята работа. Християните трябва да сме добри работници. Твоят шеф на работното място трябва да се убеди, че ти вършиш съзнателно задълженията си, че си почтен и коректен във взаимоотношенията с колегите и с него. Така ти показваш, че почиташ Господа на работното си място и Го прославяш.

Така че, на първо място, подреди правилно приоритетите си.

И след това, научи се как да живееш в настоящето. Двата най-големи врагове на времето са съжалението за неща, които сме правили в миналото и безпокойството относно това какво ще се случи вбъдеще. Много от нас живеят или в миналото, или в бъдещето.

Много от нас са в плен на мантрата „Как ми се искаше да...“ Как ми се искаше да е минала тази седмица! Как ми се искаше да е минал този месец! Децата казват, „Как ми се искаше да е лято и да сме във ваканция!“

Едно момиче кандидатствало и я приели в университета, но там не ѝ харесало. Но си казала, „Ако завърша и се омъжа, ако имам деца, знам че ще се радвам на живота.“

Затова си налягала на парцалите, ходила на лекции всеки ден, вземала изпитите и накрая завършила университета. След това се омъжила, родила деца и открила, че не е лесно да отглеждаш деца. И си казала, „Ако само успея да отгледам тези деца, след това ще си почина и ще се наслаждавам на живота.“

Но когато децата ѝ поотраснали, се наложило да започне работа. Тръгнала на работа, но работата изобщо не ѝ харесвала. Но си казала, „Ако мога да плащам за образованието на децата, след като завършат ще напусна работа и ще се радвам на живота.“

Накрая всички деца завършили университета и тя влязла в офиса на шефа и казала, „Напускам.“ Той казал, „Не можеш да напуснеш сега. Не ти достига стаж за пенсия. Ако останеш още 9 години, ще получаваш добра пенсия.“

Тя си казала, „Не ми се ще да работя още 9 години, но как ще живея без пенсия, не мога да напусна.“ И тя работила още 9 години. Накрая тя и съпругът ѝ се пенсионирали по едно и също време. Извадили семейните албуми, седнали на дивана в хола и замечтали за доброто старо време.

Някой е казал: „Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове да правиш нещо друго.“ Така е, нали? Ето, че се изтърколи още една година и започна новата. Нека Господ ни помага да изкупваме благовремието. Честита нова година!

И през Новата година ти желая да имаш:

Достатъчно щастие, за да те прави добър и достатъчно изпитания, за да те правят силен. Достатъчно тъга, за да те прави човечен и достатъчно успехи, за да те правят целеустремен. Достатъчно приятели, за да те утешават и достатъчно средства, за да посрещаш нуждите си. Достатъчно ентусиазъм, за да гледаш с очакване към утрешния ден и достатъчно решителност да правиш всеки ден по-добър от предходния.

Господи, помогни ни да използваме 8760-те часа на тази година за Твоя слава. Ще завърша с...

Римляни 13:11 „И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.“

 _____________________

02.01.2022 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Молитва на Били Греъм за Нова година

Молитва на Били Греъм, написана за Тhe Saturday Evening Post през 2008 г.

Translated from Billy Graham's Prayer for a New Year.

Отче наш и Боже наш, в началото на тази нова година, изправени пред бъдещето, изповядваме нуждата си от Твоето присъствие и Твоето водителство.

Всеки от нас има надежди и очаквания за годината пред нас - но само Ти знаеш какво тя ще ни донесе и само Ти можеш да ни дадеш сила и мъдрост, от които ще се нуждаем, за да посрещнем предизвикателствата ѝ. Затова помогни ни смирено да сложим ръцете си в Твоята ръка и да Ти се доверим, да търсим Твоята воля за живота си през идващата година.

Посред несигурността на дните пред нас, дай ни увереност в сигурността на непроменимата Ти любов.

Посред неизбежните житейски разочарования и болки, помогни ни да търсим в Теб стабилността и комфорта, от които ще се нуждаем.

Посред житейските изкушения и натиска на егоцентричния ни инат, помогни ни да не губим пътя, но да имаме смелост да вършим онова, което е правилно в Твоите очи, без значение каква цена трябва да заплатим.

И посред всекидневните ни занимания и дейности, отвори очите ни за мъката и несправедливостта в нашия страдащ свят, и ни помогни да откликнем със състрадание и саможертва за тези, които нямат приятели, които да им се притекат на помощ. Нека постоянно да се молим с молитвата на древния псалмопевец: "Господи, научи ме на пътя на Твоите наредби и аз ще го пазя до край." (Псалм 119:33)

Ние се молим за нашия народ и неговите лидери в тези трудни времена и за всички, които се стремят да донесат мир и справедливост на нашия опасен и измъчен свят. Ние се молим особено за Твоята защита за тези, които служат във въоръжените ни сили и Ти благодарим за тяхното посвещение да защитават нашите свободи, дори и с цената на собствения си живот. Бъди и с техните семейства и ги уверявай в Твоята любов и загриженост за тях.

Обедини разединената ни нация и ни дай виждане относно това какви искаш да бъдем. Твоето Слово ни напомня, че е "Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ –
народът, който е избрал за Свое наследство." (Псалм 33:12). 

Докато гледаме назад към отминалата година, ние Ти благодарим за Твоята благост към нас, която е далеч по-голяма, отколкото заслужаваме. Нека никога не вземаме за даденост отминалите Ти добрини или да забравим всичките Ти милости към нас, но нека те ни водят към покаяние и към ново посвещение да те направим основа и център на нашия живот през тази година.

И Отче наш, ние Ти благодарим за обещанието и надеждата за тази нова година, и гледаме напред към нея с очакване и вяра. Това моля в името на нашия Господ и Спасител, който чрез Своята смърт и възкресение ни даде надежда както за този, така и за бъдещия свят. 

Амин.

____________________
Billy Graham Evangelisti Association, Billy Graham's Prayer for a New Year

Дано Провидението не ни попречи!

Един член на църквата написал писмо до пастора:

Скъпи пасторе, ти често подчертаваш колко важно е християните да посещаваме църква, но аз мисля, че човек има право да пропуска служби от време на време. Мисля, че всеки човек трябва да бъде извинен в следните случаи:

Коледната ваканция (неделята преди и след това) 2

Нова година (купонът продължава до сутринта) 1

3 март (национален празник) 1

Великден (на почивка за празниците) 2

1 май (имам нужда да се разсея малко) 2

Финал за шампионска лига и др. 3

Край на учебната година (децата се нуждаят от почивка) 1

Семейни тържества (мои и на съпругата) 3

6 септември (пътувам до родния ми град) 1

Начало на учебната година (много работа по подготовката на децата) 1

22 септември (със семейството сме в чужбина) 1

Спане до късно (след късно лягане събота вечер) 8

Смърт в семейството 2

Годишнина (втори меден месец) 1

Болест (една за всеки член на семейството) 5

Командировка (няма как да пропусна) 1

Ваканция (3-4 седмици) 6

Лошо време (лед, сняг, дъжд, облаци, вятър) 2

Футбол с приятели 2

Преминаване към зимно и лятно часово време (пролет и есен) 2

Притакане на зелето 2

Неочаквани гости (не мога да им кажа да си тръгнат) 2

Всичко 50 недели на година. Остават две свободни недели. Може да разчиташ, че ще дойдем на църква в четвъртата неделя на февруари и третата неделя на август, освен ако Провидението не ни попречи.

Искрено твой, верен член на църквата.

Молитва за новата година - New Year Prayer

/see the same text in English here/

Скъпи Господи,

Благодаря ти, че Ти правиш всички неща нови. Благодаря ти за всичко, което си допуснал в живота ни през изминалата година, доброто и трудностите, които ни напомнят колко много се нуждаем от Теб и разчитаме Твоето присъствие да ни изпълва всеки ден. 

Молим се Твоят Дух да ни води във всяка стъпка през новата година. Молим се да ни водиш в нашите решения и да накараш сърцата ни дълбоко да жадуват за Теб повече от всичко друго. Молим се да отвориш врати, които трябва да се отворят и да затвориш тези, които трябва да се затворят здраво. Молим се да ни помогнеш да пуснем нещата, на които си казал "не", "не още" или "чакай". Молим се за помощ да се стремим първо към Тебе, повече отколкото към всяка мечта и желание, които си вложил в сърцата ни.

Молим се Твоята мъдрост, Твоята сила и мощ да присъстват постоянно в нас. Молим се да ни направиш силни и смели в пътя пред нас. Давай ни способност отвъд нашите способности и нека Твоите дарби да оперират свободно в нас, за да си Ти почетен в нашия живот, а други да бъдат привлечени към Теб.

Молим се да ни държиш далеч от примките и капаните на изкушенията. Да прошепнеш в ухото ни, когато трябва да бягаме и да прошепнеш в сърцето ни кога трябва да останем.

Молим се за Твоята протекция над семействата и приятелите ни. Молим се за Твоята десница да ни покрива и пази далеч от злите намерения на неприятеля; Tи да си бариера около нас, а ние да сме в безопасност в твоите ръце. Молим се да ни дадеш разпознаване и проникновение, нехарактерни за възрастта ни, за да разбираме Твоята воля, да чуваме Твоя глас и да познаваме Твоите пътища.

Молим се да пазиш стъпките ни твърди, върху здрава почва, да ни помагаш да сме последователни и верни. Давай ни свръхестествено упорство да отстояваме курса, да не се отклоняваме надясно или наляво, или лесно да се разсейваме от други неща, които се стремят да ни попречат да Tе следваме неотлъчно.

Прости ни за това, че сме работили толкова много да бъдем самодостатъчни, забравяйки нуждата си от Теб, живеейки независимо от Твоя Дух. Прости ни, че сме допускали страхът и тревогата да контролират нашите умове и че сме позволявали на гордостта и егоизмът да внасят смут в живота ни. Прости ни, че не сме следвали Твоите пътища и че сме живели далеч от Твоето присъствие.

Изповядваме нашата нужда от теб отново. Молим се да направиш всичко ново в сърцата, умовете, живота ни през настъпващата година. Молим се за Твоето обновление в живота ни.

Дръж Твоите думи на истина дълбоко посадени в нас, помагай ни да сме фокусирани върху чистите и правилни неща, давай ни сила да сме покорни на Твоето слово. И когато врагът ни напомня къде сме били, съскайки лъжи и нахвърляйки се върху ни, ние вярваме че Твоят глас говори по-високо и по-силно, докато ни напомняш, че сме в безопасност с Теб и че Твоите цели и планове няма да се провалят. Молим се Ти да си нашата защита и задна стража, да пазиш чист пътя ни, да отстраняваш всички препятствия и да покриваш всяка неравност. Господи, води ни по Твоята равна земя!

Молим се Ти да снабдяваш нуждите ни, молим за Твоята благодат и милост. Молим се Твоите благословения да ни покриват, молим се да ни помагаш да благоденстваме и да направим всеки план, който си родил в сърцето ни да успее. Молим се другите да забележат Твоята доброта и да не могат да не кажат, "Тези са онези, които Господ е благословил."

Помогни ни да сме известни като щедри дарители, помогни ни да сме щедри и мили, да се грижим за нуждите на другите и да не сме заети само със собствените си нужди.

Нека да сме хора, които обичат истината, нека плодът на Духа Ти да бъде виден в живота ни - Твоята любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание. 

Нека Твоята светлина грее в нас, чрез нас и над нас. Нека внасяме промяна в този свят за Твоя слава и за Твоите цели. Да Те поставяме пред себе си. Нека всички Твои планове благоуспеят. Нека отразяваме Твоя мир и надежда пред един свят, който толкова отчайващо се нуждае от Твоето присъствие и изцеление.

На Теб да бъде слава и чест през тази нова година и завинаги!

В името на Исус,

Амин.

Деби Макданиел

---

Източник: A Prayer to Keep God First This New Year.

Големите камъни

/проповед/

Увод: Да си дадем сметка, че времето ни на земята е кратко и ценно.

Едно момченце играело само баскетбол. Хвърлило топката към коша, казвайки „Аз съм най-великият баскетболист на света!“, но не улучило и казало: „Първи опит.“ Огледало топката, за да види дали всичко е наред и я хвърлило втори път. Отново не улучило. „Втори опит“, казало то. Огледало внимателно коша, за да види дали не е изкривен, след това взело топката и хвърлило трети път. Не улучило и казало: „Еха, какъв защитник. Аз съм най-добрият защитник на света!“

Не съм сигурен дали се смятате за защитници или нападатели. Едно е сигурно, че понякога всеки от нас е пропускал да вкара кош.

Пропускали сме и през миналата година. Тя се изтърколи неусетно. Днес е първата неделя от новата година и докато гледаме назад към отминалите 12 месецa, не съм сигурен как се чувстваме. Като победители или като загубили мача?

Времето тече бързо и неумолимо. Затова е добре да можем да започнем на чисто. От утре учениците ще подновят учебните занятия в училище. Студентите ще отидат в университета за последните заверки преди да започне зимната изпитна сесия. Почивните дни около Рождество и Нова година свършват и всички ще се върнем обратно на работните си места. Вече сме в новата 2016-та година.

Какво очаквате от новата година? Очаквате ли с нетърпение да видите какво ще ви донесе всеки ден от нея? Или се ужасявате при мисълта, че тази година ще е още по-лоша за вас от предходната?

Подобно на момченцето, което играело баскетбол, от вашето отношение ще зависи и каква ще бъде новата 2016-та година за вас – година на успехи и победи, или година на провали и поражения.

Апостол Павел никога не оставаше обстоятелствата да го победят. Но с Божията помощ той е бил решен да спечели лавровия венец на победата. Вижте какво посвещение и решимост личи от тези негови думи във Филипяни 3:12-14:

„Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя - като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Като имаме предвид тези думи на Павел, можем да извлечем ценни поуки за живота си, навлизайки в новата година.

Ценим ли достатъчно времето, което имаме на земята? Колко струва една година от живота ни? Попитайте ученик, който е повтарял година в училище или затворник с присъда от една година.

Колко струва един месец? Попитайте работниците от строителната фирма, която закъсня ужасно с ремонтите във Варна и се наложи за един месец да навакса 3 месеца работа.

Колко струва една минута? Попитайте някого, който е изпускал влака или автобуса и с това важна среща, която не може да се състои по друго време.

Колко струва една секунда? Попитайте олимпийски рекордьор на 100 м. гладко бягане.

Времето е важно, защото живеем в ограничен времеви отрязък. Преминаваме през детство, юношество, младост, средна възраст и старост.

И колкото по-малко време имаме, толкова по-ценно е то. За детето и тийнейджъра времето не е чак толкова ценно, защото им се струва, че ще живеят цяла вечност. За тези от нас, прехвърлили 40-те и 50-те, времето добива съвсем друга, много по-голяма стойност.

Животът е не само кратък, но и много крехък. Може да се счупи всеки момент. Не знаем кога ще си отидем. Затова Евреи 3:15 казва, „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“

Животът ни отлита като миг.

Йов 14:1-2 казва: „Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се задържа.“

Библията сравнява живота с цвят, който окапва, със сянка, която бяга.

Средната продължителност на живота в България е почти 75 г. От тях около 3 пълни години, 24 часа дневно, отиват за учение в училище и университета, 7 години прекарваме в ядене, 14 в работа, 5 години в каране на кола или в обществения транспорт, още 5 години ще минат в разговори, 1 година ще боледуваме и чуйте това – ще прекараме 24 години в спане!

Ще сме прекарали 3 години в четене на книги, вестници и списания и 12 години в гледане на телевизия, посещение на социалните мрежи, ходене на кино, театър, спортни срещи, риболов и др.

Всичко прави 75 години и дотогава повечето от нас ще са преминали живота си.

Нека сега предположим, че си прекарал 3 часа всяка неделя от живота си, от раждане, през детството, юношеството, младостта, зрялостта и старостта в църква. Това прави година и 3 месеца. Сравнете тази година и три месеца с 5-те години, които ще прекарате в кола, влак или автобус, или с 12-те години в гледане на тв и браузване в интернет и участване в други развлечения! И това при положение, че не сте пропускали църква нито веднъж.

Какви са твоите приоритети в живота? Кое е най-ценното за теб?

1.       Не бъди заложник на миналото.

Бог ни е дал чудната способност да помним. Но нашата памет може да е или наш приятел, или наш враг. Надявам се, че си спомняте някои много хубави моменти от изминалата година, но сигурно си спомняте и неприятните моменти.

Понякога се вторачваме в негативните неща, които ни се случват и започваме да се самосъжаляваме. Може би през изминалата година си загубил работата си или си се пенсионирал и сега ти е трудно да свързваш двата края. Гледаш с носталгия назад към времето, когато не си имал такива кахъри.

Може би детето ти е станало студент в друг град или чужбина и сега ужасно ти липсва. Може би си научил, че си болен от нелечима болест. Или си се поддавал много пъти на греха и сега чувстваш вина.

Затова Павел каза, „като забравям това, което е назад...“ Павел също имаше за какво да съжалява. Той преследваше църквата, убиваше християни. Той беше този, който ръководи убийството на Стефан. Павел не допусна да стане заложник на миналото. Ако цял живот си беше посипвал главата с пепел, нямаше да стане този велик апостол, когото четем и от когото се учим днес.

Павел забрави това, което е назад. Той каза: „Господи, предавам миналото си на Теб. Прости ми всички прегрешения и ми помогни да дам всичко, което мога за Твоето дело.

2.       Не гледай напред със страх.

Освен, че допускаме да ставаме заложници на миналото, много от нас се страхуват от бъдещето. Много се питат, какво ще ни донесе 2016-та? Боим се, че бежанците ще наводнят България. Страхуваме се, че кризата и безработицата ще продължат да се задълбочават, че нашите деца ни напускат в търсене на реализация в чужбина и ще останем сами в старостта си, че най-добрите лекари напускат страната и няма да има кой да ни лекува.

Въпросът, който живо ни интересува е, ще се грижи ли Бог за нас и през 2016-та година? Ние знаем на теория, че Бог се грижи за всеки един от нас, но въпреки това се безпокоим, че може и да ни забрави. Все пак, освен нас има ощe 7,391,672,293 човека, за които да мисли!

Исус каза: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.“ (Мат. 6:25)

Какво е безпокойството? Безпокойството е силна загриженост относно нещата от живота. Тревогата, безпокойството нахлуват в живота ти, когато ти си толкова загрижен за нещо, че не можеш да мислиш за нищо друго. Ако ти ставаш от сън и си лягаш с тревога за нещо, ако се хващаш, че мислиш за него във всеки момент, когато си сам със себе си, ако споделяш тревогите си във всеки разговор, тогава ти си жертва на безпокойството.

Да си просто загрижен за нещо не е грях. Но когато не можеш да мислиш за нищо друго, когато безпокойството те разсейва от важните неща в живота, когато не можеш да правиш нищо друго, ти си парализиран от твоите страхове и тревоги.

Безпокойството е грях. Грях е, защото измества Бог в живота ти. Ти живееш така, все едно Бог не съществува или не може да разреши твоя проблем. То е и идолопоклонство, защото с него ти заявяваш на Бога, че чрез тревожене можеш да се справиш сам. С други думи, ти ставаш свой бог!

Но Исус каза: „Не се страхувай. Не се безпокой относно твоя живот. Не оставяй оправданата загриженост да се превърне в грешно тревожене."

Някой беше казал, „Ние обикновено се тревожим за неща от миналото, които вече не можем да променим, за неща от настоящето, върху които нямаме власт и за неща от бъдещето, които няма да се случат.“

Времето ти на този свят е ценно и кратко. Не го губи в самосъжаление относно минали грехове и в тревоги относно бъдещи неща.

3.       Подреди приоритетите си.

Павел каза, „но едно правя" (Фил. 3:13). Е, той сигурно е правел повече от едно неща – той е проповядвал в синагоги, по площади и пазари, основавал е църкви, изцелявал е болни, пишел е писма.

Но той каза: „основен приоритет в живота ми е да се впускам към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ (Фил. 3:14)

Експерт по управление на времето говорил пред група студенти по бизнес мениджмънт. След като говорил известно време, казал: „Сега е време за теста.“ Поставил на бюрото пред тях три-литров стъклен буркан. След това от торба извадил големи обли камъни и внимателно ги поставил един по един в буркана. Когато бурканът се напълнил, попитал: 

„Пълен ли е бурканът?“ Цялата група студенти отговорили: „Да“.

Той попитал: „Наистина ли?“ Протегнал се под бюрото и извадил оттам една кофа с чакъл. Сипал малко чакъл в буркана и го разклатил, за да паднат камъчетата между големите камъни. След това се усмихнал и попитал: „Пълен ли е бурканът?“ Студентите вече виждали накъде бие. Един отговорил, „Вероятно не“.

„Добре!“, казал лекторът. Протегнал ръка под бюрото и оттам извадил кофа пълна с пясък. Започнал да сипва пясъка в буркана и той заел пространството между камъните и чакъла. Пак попитал: „Пълен ли е този буркан?“ Студентите отговорили: „Не!“

Той пак казал „Добре!“ Взел кана с вода и започнал да налива водата в буркана, докато той се напълнил до горе. Погледнал към групата студенти и попитал: „Каква е поуката от тази илюстрация?“ Един студент вдигнал ръка и казал: „Поуката е, че без значение колко натоварена е програмата ти, ако искаш, винаги можеш да вкараш още нещо в нея.“

„Не“, казал говорителят, „не това е поуката.“ Истината, която тази илюстрация показва е следната: ако не сложиш големите камъни първо, няма изобщо да можеш да ги сложиш.

Кои са големите камъни в живота ти? Това е всекидневното време с Бог в молитва, търсенето на водителство за живота ти чрез четене на Словото, ходенето на църква и общуването с вярващи, свидетелстването за Него пред твоите близки, познати и приятели.

Не забравяй през 2016-та да сложиш първо тези камъни в буркана на твоя живот. Ако ги оставиш за най-накрая, никога няма да можеш да ги вкараш в програмата си.

Исус каза: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“ (Мат. 6:33). Първо сложете големите камъни. Имайте правилни приоритети.

Заключение

Към това ни призовава Исус. Само преди няколко дни празнувахме Рождество Христово и си припомнихме, че Бог изпрати Своя Син Исус Христос на земята, за да умре и възкръсне, да победи греха и да ни подари най-великия дар – спасение и вечен живот.

Една бедна старица свършила и последния лев. Не можела да си плаща наема и сметките. Хазяинът заплашил, че ще я изхвърли, ако не плати скоро. Имала само една свещ и на Рождество я запалила, за да се сгрее на пламъка ѝ. На вратата се почукало. Помислила, че хазяйнът ѝ идва да я изхвърли. Затова угасила свещта и в тъмното изчакала неканеният гост да си тръгне. Две седмици по-късно разбрала, че на вратата почукал неин приятел, който бил 

дошъл да ѝ даде пари да си плати наема и сметките.

Чудя се колко от вас са чували тихото чукане на Спасителя, който иска да дойде и да ви освободи от товара на греха и от парализата на безпокойството? Да ви направи победители, не пораженци. Но сте пренебрегвали Неговото чукане на вратата на живота ви.

Днес, в началото на 2016 г., Бог кани всички, които искат да го приемат за Господ и Спасител. Той дойде като бебе в яслите, но и като Изкупител на кръста и днес търпеливо чака твоето решение.

Нека изпеем една песен, след което ще се молим. 

---

БПЦ "Нов живот" Варна

03.01.2016 г.