Хлябът на живота

/проповед/

Какво си мислиш, когато чуеш думата хляб? За нас от по-старото поколение, хлябът е най-важната част от храната. Макар и да не сме гладували, през комунизма менюто на българина беше доста по-просто и в него хлябът играеше основна роля.

Всъщност, така е било векове наред. И днес хлябът присъства традиционно на трапезата ни. С времето хлябът е добил почти сакрално значение – чували ли сте изрази като „няма по-голям от хляба“.

Когато пък казваме „взе си хляба в ръцете“ имаме предвид, че някой вече се издържа сам, тоест сам може да се изхранва. Отново хлябът е като събирателно за храната изобщо.

Именно поради това, в нашата църква организираме евангелизационни Хлебни къщи, на които жените се учат да месят хляб, но заедно с това чуват и за Хляба на живота, Исус Христос. Идеята за това взехме от световното християнско движение на Хлебните къщи. Познайте кой го е създал? Българка!

По времето на Исус хлябът също е бил най-важната част от храната. Ако освен хляб имаш малко сирене, риба и фурми, това вече би бил обилен обяд.

Имайки предвид всичко това, Исус каза, „Аз съм Хлябът на живота. Това е едно от твърденията „Аз съм“ на Исус в евангелието от Йоан, които ще разгледаме в тази поредица проповеди.  

Всяко от тези „Аз съм“ представя как Исус отговаря на различните духовни нужди на хората. Исус е Светлината в тъмнината, Вратата към спасението и сигурността, Живата вода за жадните. Той е пътя, истината и живота. Във всеки от тези аспекти Исус иска да Го приемем не заради даровете, които може да ни даде, но заради това, което Той може да бъде за нас. Веднага след нахранването на 5000, Исус направи първото си от записаните твърдения „Аз съм“.

В онези дни популярността на Исус достига кулминационната си точка. Даже тълпите искаха да Го направят техен цар. Поради това Исус прекоси езерото, за да избегне техните настоятелни молби. Но след като разбраха къде е Той, на следващия ден те го последваха.

И точно тогава Исус каза:

Йоан 6:35 „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“

В Йоан 6 гл. виждаме, че хората роптаеха, препираха се помежду си, негодуваха и накрая си тръгнаха. В този текст виждаме три групи хора, които оставиха Исус, след като Той им проповядва проповедта за Хляба на живота – материалистите, легалистите и скептиците.

1. Материалистите.

Много от хората, които следваха Исус се надяваха Той да ги освободи политически. Те искаха политическо разрешение на техните проблеми, искаха социални помощи и материални блага. В Исус те виждаха своя шанс.

Вероятно тези хора знаеха за опита на Рим да се справи с бедността чрез програмата „Хляб за мир“.  В Рим имаше много гладни и бедни хора. Правителството се беше опитало да избегне бунтове, като предложи на хората зърно на намалена цена. Но планът се провали, защото тълпите искаха все повече и повече.

Исус знаеше, че е изправен пред подобен проблем, след като нахрани 5000-те хиляди с 5 хлебчета и 2 риби. И когато тълпите пристигнаха, Той им каза:

Йоан 6:26 "Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.“

В много по-малък мащаб мога да разбера как Исус се е чувствал. По време на коронавируса обявихме във фейсбук, че като църква ще помагаме на хора, които са с вируса, като им доставяме безплатно храна и лекарства. Помогнахме на няколко човека. Никой от тях след това не дойде на църква.

По израза на римския поет Ювенал, хората искат хляб и зрелища. Дай им хляб и те ще са щастливи. Това е характерно за всички епохи, особено за комунистическите атеистични режими.

 Когато комунистите превземат чрез преврат властта през 1944 г., те изкореняват почти напълно вярата, като избиват свещеници, забраняват на младите хора да влизат в църква и общо взето, превръщат църквите в музеи.

Започвайки още от детската градина и особено в училищата и университетите имаше яростна атеистична пропаганда. За целта се използваха и изкуствата – филми, естрада, литература и т.н. Ние имахме хляб, но не вярвахме в Този, който дава хляба.

При рухването на комунизма през 1989 у хората имаше силен духовен глад, затова много хора влязоха в църквите. Чуха за първи път за Хляба на живота, Исус Христос.

Проблемът беше, че много от тях се надяваха да получат някакви помощи или да извлекат някаква полза. Когато даренията спряха, много напуснаха църквата.

Йоан 6:27 “Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.”

Материалистите обърнаха гръб на Неговото послание. Още една група щеше да ги последва – тази на легалистите.

2. Легалистите.

Йоан 6:28 “Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?" 

Тези хора не бяха там заради безплатния обяд. Те искаха Исус да им даде един списък с правила, които да следват. Мъртвата религия винаги има повече последователи от истинската вяра. Защо? Защото е по-лесно да следваш няколко правила без да мислиш, надявайки се да получиш билет за небето.

Много по-трудно е да се посветиш на взаимоотношения с Исус Христос чрез духовните дисциплини на изучаване на Библията, молитва, ходене на църква и благовестие.

Освен това, срещата с истинския Бог може да е една дълбоко травматична опитност. Повечето хора предпочитат да избегнат травмата от срещата със святия Бог. Както Адам се скри от Бога, хората предпочитат да избягват Бог като създават свои собствени фалшиви богове по техен образ и подобие. Това правят и легалистите.

Легализмът е написан в нашето ДНК. Около 75 процента от българите се смятат за източноправославни вярващи. Повечето от тях са традиционни, номинални християни. Не са чели Библията.

Много вярват в безличностна свръхестествена сила и се изненадват да научат, че Бог всъщност е личност. Те свеждат вярата си до следване на традиции и ритуали. Искат да знаят какво трябва да правят, за да вършат Божиите дела. Какво е редно да се прави на този и онзи ден.

За тях да си християнин в общи линии означава да ходиш на църква по празници, да палиш свещ, да ходиш на гробищата на задушница и да се молиш на Богородица и светците.

Но Исус иска да живее в сърцето на всеки вярващ. Той изпрати Духа Си, за да напише Своя закон в нашите сърца. Той призовава всеки да изучава Словото и да прилага наученото. Само когато правим това, ще се променяме като личности, а с това ще се трансформира и нашето общество.

Затова в нашата църква провеждаме групи за ученичество и библейско изучаване. Затова ви насърчаваме да четете Библията всеки ден като следвате Плана за четене и израствате във взаимоотношенията си с Исус.

Подобно на евреите от времето на Исус, много българи искрено вярват, че добрите им дела ще им дадат билет за небето. Опитват се да са добри хора. Питат, какво да направя, за да отида в рая?

Когато тълпата поиска от Исус списък с дела, той им даде следния изненадващ отговор: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил." (Йоан 6:29)

Колкото и странно да звучеше за тях, Исус иска да има искрени взаимоотношения на любов с всеки от нас. Тези взаимоотношения не могат да бъдат „подкупени“ с материални блага и не могат да се основават на правила. Материалистите искаха повече безплатни дарове, отколкото искаха Дарителя.

Легалистите искаха закон, но не и Законодателя. Те отхвърлиха Исус, защото предпочитаха мъртвата религия. Още една група изостави Исус в онзи ден. Това беше групата на скептиците.

3. Скептиците.

Йоан 6:30 “Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?” 

Исус току-що бе нахранил повече от 5000 човека с 5 хляба и 2 риби. И на следващия ден те поискаха знамение!

Те искаха Исус да бъде новият Мойсей, който да им дава винаги хляб. Те имаха погрешни очаквания за Месия и Неговото служение. Затова Исус поправи грешката им:

Йоан 6:35 “Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.”

Всеки човек има в себе си духовен глад, който само Исус може да задоволи. Френският математик, физик, изобретател и философ Блез Паскал казва, „В сърцето на всеки човек има дупка във формата на Бога, която не може да бъде запълнена от никое сътворено нещо, а само от Бог Творец, изявен чрез Исус Христос.“

Затова, веднага след като каза, че само Той може да задоволи нашия духовен глад, Исус предизвика тяхното неверие:

Йоан 6:36 “Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.”

Говорил съм с много хора, които са скептични относно християнската вяра. Те искат знамение, чудо. Само да видя чудо и ще повярвам! Защо Бог не ми се яви сега?

Аз не съм виждал много чудеса, но се сещам за няколко. Например, като малък бях много притеснителен и не можех да говоря пред публика. Толкова се притеснявах, че си забравях дори кратки реплики. Но когато повярвах в университета, Бог започна делото си на обновление в мен и ме освободи от страха да говоря пред публика. Сега се стремя да не пропускам да споделям с хората за вярата си. Ако ме познаваше преди, щеше да си убеден, че Бог е направил чудо в мен!

Споделял съм за това и за други чудеса пред скептици, но за много от тях това не е достатъчно. В един друг разговор Исус каза на фарисеите:

Maтей 12:39 “Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.”

Йона е преобраз на делото на Исус. Йона бе готов да даде живота си, за да задоволи Божия гняв, идещ върху спътниците му. Но смъртта не го задържа. След три дни и нощи затворничество, той беше жив и свободен. Чрез това Исус показа, че най-голямото знамение, което ще покаже, беше знамението на Неговото възкресение. 

В нашия град има много скептици. Често говоря с наркозависими в центъра за рехабилитация. Накрая ги водя в молитва на покаяние и някои се молят с мен. Други се отнасят скептично.

Как тогава да свидетелстваме на скептици? В нашия пасаж Исус насочи тези хора към вяра в Него, като единствена надежда за вечен живот.

Йоан 6:46-47 “Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.”

Вярваш ли в Исус, Хляба на живота?

Този, който беше Хляба на живота, започна своето служение с гладуване. Този, който беше Живата вода, завърши служението си жаден. Христос гладува като човек и хранеше гладните като Бог. Той беше уморен, но въпреки това беше нашата почивка. Той плащаше данък, но въпреки това беше Цар. Той се молеше, но също чува молитвите. Той плачеше и Той бърше сълзите ни. Беше продаден за 30 сребърника, а изкупва света. Беше заведен като агне на заколение, а е Добрият Пастир. Умря и даде живота си и чрез умиране разруши смъртта.

Насочвай погледа на хората към Исус. Казвай им да се доверят на Исус за своя живот!

Заключение

Но това изглежда толкова трудно в нашата култура, в която материализмът, легализмът и скептицизмът са толкова разпространени! Да не споменаваме пропагандата против протестантските църкви и страхът от секти и култове. В България има около 1 процент новоповярвали християни. Често ние се чувстваме самотни и отхвърлени.

Не беше лесно и за Исус. Някои от най-близките му ученици Го следваха само заради това, което се надяваха да получат от Него. Те не се интересуваха от изграждане на взаимоотношения с Бога. Четем в ст. 66, „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.“

И тук, струва ми се, достигаме до един от най-решителните моменти в Библията. Исус, който беше 100 % Бог, беше и напълно човек. Той чувстваше това, което би почувствал всеки от нас. Той преживяваше болката на отхвърлянето, особено от най-близките му приятели. И Той ги попита, „Да не искате и вие да си отидете?“ (ст. 67)

Точно тогава Петър каза от името на групата:

 Йоан 6:68-69 "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий."

Петър разбираше онова, което тълпите бяха пропуснали. Исус не беше дошъл, за да им даде безплатен обяд, или за да вдигне евреите на бунт срещу Рим, или да състави нов списък с правила, или за да върши чудеса. Той дойде, защото знаеше, че те се нуждаеха от Хляба на живота. Те се нуждаеха от Святия Божий, Месията. И това, от което се нуждаеха, те вече имаха – имаха Исус.

Eдна стара история разказва, че един човек паднал в яма и не можел да излезе сам. Оттам минал фарисей и казал, „Само лошите хора падат в яма. Заслужил си го.“ Конфуций минал и казал, „Ако ме беше слушал, нямаше да си сега в тази яма.“ Буда минал и казал, „Твоята яма е само състояние на ума.“ Но Исус, като видял човека, го хванал за ръка и го измъкнал от ямата.

Само Исус може да те измъкне от ямата на твоя живот и да задоволи твоя глад. Той е Хлябът на живота.

Имаш ли Исус в живота си? Е ли Исус всичко, от което се нуждаеш? Е ли Той твоя Хляб на живот? Ако беше присъствал в деня, когато Той проповядва проповедта си за Хляба на живота, щеше ли да си тръгнеш или щеше да кажеш като Петър, „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.“

 

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.01.2024 г.

Хлябът от небето (Изход 16)

 /проповед/

Готов ли си за Божието слово? Днес ще говорим върху Изход 16 глава. В събота публикуваме в групата на църква заглавието и пасажът за проповедта в неделя. Някой сети ли се да ги прочете, за да се подготви за проповедта?

Един пастор казал на църквата, „Следващата седмица планирам да проповядвам за греха лъжене. За да се подготвите за проповедта искам всички да прочетете Марк 17 гл. На следващата неделя, преди да започне проповедта си, пасторът попитал, „Колко от вас прочетохте Марк 17 гл.? Няколко ръце се вдигнали. Пасторът се усмихнал и казал, „Марк има само 16 глави. Нека сега продължим с проповедта за греха лъжене.“

Добре е да познаваме добре Словото, а това става като го четем и изучаваме. Това ще направим и днес!

Продължаваме с поредицата „Божието изкупление“ върху първата част на книгата Изход. Днес е предпоследната ни среща върху нея.

Видяхме, че след бягството от Египет израелтяните попаднаха в безизходна ситуация. Но Бог се намеси и даде изходен път – раздели водите на Червено море. Израел мина по суша, водата се върна и удави египетската армия, която ги преследваше! Казахме, че когато сме в безизходица, Бог иска да се доверим на Господа за нашето избавление.

И така, Израел вече е в пустинята Син. Върви по заобиколния път към Обещаната земя. Минал е месец и половина от избавлението от Египет. Запасите храна са свършили, хората не издържат и организират протестен митинг.

Прочит на Изход 16:1-21...31

Йоан 6:32-35 „На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“

Там, където Бог води, Той се грижи за продоволствието. Той не ги беше довел толкова далеко, за да гладуват. Бог имаше план за евреите така, както има план за всеки човек, включително за нас. Ние трябва да Го следваме без значение дали пътят минава през планини, долини или клисури, през пустини или морета. Той обещава да се грижи за нуждите ни. От нас се иска само да Го следваме.

Аз съм се убедил в това. За толкова години служение Бог не ни е оставил нито за ден гладни. Винаги е плащал сметките ни.

Той каза на хората, че ще се грижи да имат достатъчно, но те не Му повярваха и отново зароптаха. И всеки път, когато роптаеха, Бог идваше и правеше чудо. Те си мислеха, че могат да злоупотребяват с Божията милост. Но по-късно Бог казва,

Числа 14:22-23 „Понеже от всички тези мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали досега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 наистина нито един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им...“

Разбира се, не можеш да получиш, ако не помолиш. Евреите трябваше да научат разликата между молитстване и роптаене.

И така, на другата сутрин те се събудиха и видяха манната на земята. Ако приемем, че са били 2 милиона, тогава следва, че всеки ден в продължение на 40 години Бог ги е снабдявал с 240 вагони с манна!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

За Бог няма нищо невъзможно. Той може да достави с експресна поръчка всичко, от което се нуждаем. Забележете, тук не се казва „всеки ваш каприз“, а „всяка ваша нужда“.

Разбира се, липсваше разнообразна храна. Ние, българите, обичаме разнообразната храна. Според мен нашата кухня е една от най-добрите в света. Трудно ни е да ядем всеки ден корнфлейкс за закуска!

Сигурно израелтяните са имали много рецепти за приготвяне на манна – печена манна, пържена манна, варена манна, консервирана манна, манна на яхния, манна на скара, манна с мляко (за десерт)... Може би най-продаваната книга е била „1001 начини за приготвяне на манна“.

Може и да не са имали чак толкова рецепти. Но манната наистина е можела да бъде приготвяна по различни начини. От Числа 11 гл. разбираме, че са я мелели, чукали, варяли и са правели пити от нея. Несъмнено са имали различни начини за приготвянето ѝ.

Но в човешката природа е да се оплакваме. Понякога това ни става навик! Но понякога ни несправедливо ни обвиняват в това.

Един монах отишъл в манастир и се заклел с клетва за мълчание. След първите 10 години абатът го извикал и попитал, „Имаш ли нещо да кажеш?“ Монахът отговорил, „Храната лоша.“ След още 10 години монахът пак имал възможност да изрази на глас мислите си. Казал, „Леглото твърдо.“ След още 10 години абатът пак го извикал. Когато го попитал дали има нещо да каже, той отговорил, „Аз напускам.“ Абатът казал, „Изобщо не ме изненадва. Откакто си дошъл тук не правиш нищо друго освен да се оплакваш!

Израелтяните не чакаха толкова дълго, за да започнат да се оплакват. Те казаха, „По-добре ни беше в Египет, там ядохме месо и хляб колкото ни душа искаше.“ Техният проблем беше, че имаха селективна памет. Помнеха храната, но не помнеха камшикът!

Марк Твен е казал, „Не се оплаквай и не говори за всичките си проблеми – 80 % от хората не ги е грижа. Другите 20% ще си помислят, че заслужаваш да имаш проблеми.“ А някой друг е казал, „по принцип хората, които се оплакват от начина, по който подскача топката са същите, които са я пуснали.“

След като израелтяните се оплакаха, Бог в милостта си снабди нуждата им.

Изход 16:13-14 „а на сутринта... ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.“

Манната е преобраз на Исус. Тя беше дребна, което е символ на Неговото смирение. Той изостави небето и дойде като малко бебе в яслите. Първото нещо, което видя, чу и помириса бяха животни! След това демонстрира смирението си, като се събираше с бедните и болните, а преди смъртта си уми нозете на учениците си.

Манната беше също кръгла, което говори за Неговата Божествена природа. Кръгът е безкраен както Бог е безкраен и вечен. Също, манната беше бяла, което сочи към Неговата святост. Той беше безгрешен! Манната беше сладка. Няма по-сладко име от името Исус!

Хлябът не идваше от Египет, нито беше изработван в пустинята, а идваше от небето! Манната падаше като дар от небето там, където бяха израелтяните. Те не трябваше да ходят на друго място, за да се наситят.

По същия начин днес Божието слово идва при теб там, където си. Не е нужно да ходиш на Божи гроб, в Мека или на Кръстова гора. Просто Го приеми и Той ще те насити!

Йоан 6:33,35 „Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света... Аз съм Хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“

Манната дойде през нощта. Исус също дойде на този свят през нощта. Светлината дойде в тъмнината. „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.“ (Йоан 1:5)

Едно десетгодишно момче било много болно. Малко преди да умре то казало на баща си, „Тате, когато умра не ме оставяй в тъмното. Обещай ми, че няма да ме оставиш в тъмното.“ Когато умряло, бащата поръчал гроб, в който има малко прозорче, през което се вижда положеният отдолу ковчег. Слънчевата светлина всеки ден прониква през прозорчето.

Но ако умреш без Христос, дори да направят прозорец в гроба ти, това няма да ти помогне. Съдбата на невярващите е да страдат във вечна тъмнина. Те „ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 8:12). Tъмнината ще е толкова гъста, че ще можеш да я пипнеш.

Манната дойде също с росата.

Изход 16:13 „а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.“ Тя падаше рано сутринта, 6 дни в седмицата, но не и в събота. Някои хора идват на църква и очакват да се нахранят духовно за цялата седмица. Но ти имаш нужда от духовна манна всеки ден. Сам трябва да се погрижиш за това.

Вярващият мъж в семейството трябва да се грижи за духовната храна на децата си. Ако съпругът е невярващ, съпругата трябва да прави това. Ако всеки ден готвите физическа храна, защо пренебрегвате духовната? Не искате децата ви да гладуват духовно, нали?

Също, израелтяните трябваше да събират манна рано, защото след като изгрееше слънцето, тя се стопяваше (ст.21). Ядеш ли твоята духовна манна всяка сутрин? Нищо не може да се сравни със сутрешното тихо време!

Манната символизира Исус и Словото Божие. Ние растем духовно, като четем и изучаваме Библията всеки ден. Не може да натрупаш Слово за много дни напред. То трябва да е свежо и ново всеки ден, всяка сутрин.

Бог изпрати манна на израелтяните в пустинята, въпреки това, че те роптаеха срещу Него. Той можеше да изпрати огън и сяра, но вместо това изпрати дъжд от манна.

Римляни 5:8 „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“

Бог не изпрати Спасител, защото ние го искахме, а защото знаеше, че се нуждаем от Него.

Какво трябва да направим ние в отклик?

Яжте! Блудният син дойде на себе си и каза, „В дома на баща ми има излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!“

Само Исус може да задоволи духовния ни глад!

Исая 55:6 „ Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо.“ След като настъпи Съдният ден ще е късно!

Обърнете внимание, че израелтяните трябваше да се навеждат, за да събират манната. Тя не падаше направо на масата, нито растеше по дървета, по които да се катерят. Много хора няма да бъдат спасени, защото отказват да се наведат и да се смирят пред Бога. Други пропускат спасението, защото мислят че то е нещо, за което трябва да се катериш нависоко.

Всеки човек трябваше да събира манна за себе си. Те не можеха да се наядат като гледат как другите събират, и никой не можеше да събира за другия. Всеки трябваше да вземе своята дажба. Всеки човек е отговорен за своето спасение. Всеки лично трябва да изповяда Исус Христос като Господ и Спасител.

Заключение

Какво научихме от Изход 16 гл.? Видяхме, че Бог имаше план за евреите. По същия начин Той има план и за теб. Ако се оставиш Бог да те води, Той ще се грижи за твоите нужди. И докато Го следваш, не се оплаквай, а се моли!

Видяхме също, че манната в пустинята беше преобраз на Исус – на Неговото смирение и Божествената Му природа. Подобно на нея, Божието слово идва при теб там, където си. Идва през духовната нощ, за да разпръсне мрака в душите на хората.

Манната символизираше също Словото Божие. Тя е Божият начин да ни напомни да ядем нашатата духовна манна всяка сутрин. Защото всеки от нас е отговорен за собственото си спасение и за спасението на своя дом.

В следващата, 17 гл. на Изход, виждаме как въпреки това, че Бог ги снабди с хляб или манна, израелтяните пак се разбунтуваха. Този път, защото нямаха вода. Тогава Бог каза на Мойсей

Изход 17:5 „Вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода от нея, за да пие народът.“

Ако манната беше символ на Исус дошъл в плът на земята (Хлябът на живота слязал на земята), то удрянето на канарата символизира ударите, които Исус понесе на кръста и разпятието. Потичането на водата от канарата пък символизира Святия Дух, който е достъпен за всеки, който повярва.

Хлябът на живота дойде на земята, бе ударен и от Него потече Святият Дух. Ядеш ли Хлябът на живота? Пиеш ли от Святия Дух?

Нека се помолим!

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

05.12.2021 г. 

Среща по пътя към Емаус (Лука 24:13-35)

 /проповед/

Двама си говорили и единият казал, „К‘ви са бъдещите ти планове?“ „Ще обядвам.“ „Имам предвид по-дългосрочните.“ „Епа сигурно и ще вечерям.“

Ние започнахме нашето изложение върху Лука също с един план, но малко по-различен от този във вица. Започнахме с твърдението, че Исус дойде на света, защото Бог не ни е забравил и има изкупителен план за нас. Да ни предложи спасение и вечен живот вместо осъждение и вечна смърт.

Видяхме това в централния стих в Лука 19:10 „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.“ Дойде да спаси света. Да възстанови взаимоотношенията, които хората с него имаха преди грехопадението в градината.

Всичко започна с пристигането на Спасителя на земята в едно бедно семейство. След това Исус се кръсти от Йоан Кръстител и започна Своето служение като поучаваше и призоваваше хората към радикален начин на живот.

Ние разгледахме някои от 35-те притчи и 20-те чудеса на Исус, описани от доктор Лука. От тези и други пасажи видяхме Исус да проповядва любов към враговете, грижа за бедните, прошка за грешниците.

Исус вървеше от град на град, канейки хората да Го следват и да живеят в Божието царство. Той вършеше много чудеса и знамения и много израелтяни започнаха да се надяват, че Той ще избави Израел от римляните. Мечтаеха Той да установи ново царство на мир и справедливост.

Религиозните водачи също се надяваха да дойде Божието царство. Но за тях посланието на Исус беше заплаха. Те очакваха да спечелят власт и престиж. Но Исус каза, че Божието царство принадлежи на бедните и отхвърлените, и че истинската власт е да служиш на другите с любов.

Конфликтът между Исус и религиозните водачи се задълбочи още повече когато Исус изгони търговците от храма и нарече водачите разбойници. Затова те арестуваха Исус и Го обвиниха пред римските власти, че е бунтар, който идва да направи себе си цар. Исус беше смачкан в пресата на Гетсимания.

Беше предаден на екзекуция, макар че беше невинен и без грях. След това беше изведен от града и беше умъртвен. Изпи чашата на Божия гняв заради нашите грехове.

Но три дни по-късно Той възкръсна от мъртвите и се яви на повече от 500 свидетели! И в това беше същността на Божия изкупителен план - Исус дойде, за да умре, да плати цената за нашите грехове, и да възкръсне, побеждавайки смъртта и Сатана на кръста.

Защото Спасителят дойде не за да премахне бедността, болестите и нещастията и да подобри живота ни. Той дойде, за да даде живот. Не за да се справи с политическото робство, а за да се справи с робството на греха.

Следователно, въпросът е разпознаваме ли ние възкръсналият Господ? Разбираме ли защо Го наричаме Спасителят на света? Ние мечтаем за един по-добър свят, свят за който сме създадени, но знаем ли кой е Пътят до него?

Затова в днешната ни 16-та и последна среща върху евангелието от Лука искам да разгледаме една история, която да ни насърчи да разпознаем кой е истинския Исус и да помагаме на другите да достигнат до това прозрение. Тази история е обвита в мистерия. Тя се намира в последната, 24-та глава на Лука и разказва за двама души, които вървяха от Ерусалим към дома си в Емаус, на 11 км от Ерусалим.

Не знаем много за тях. Това бяха двама мъже, единият от които се казваше Клеопа („прочут баща“). Те бяха от учениците на Исус. Всичко беше чудесно до момента, когато Исус беше арестуван, съден на 6 процеса и разпнат. Сега всичките им мечти и надежди бяха разбити. И те си отиваха у дома.

Тази сутрин те бяха чули слухове за един празен гроб. Някои от жените бяха казали, че са отишли на гроба на Исус и че дори Той им се беше явил, но апостолите не повярваха на това. Петър и Йоан отидоха до гроба и потвърдиха, че е празен, но как беше станало това никой не знаеше.

И сега, объркани и уплашени, те напускаха Ерусалим и се връщаха в Емаус. И докато вървяха и разговаряха за случилото се, Исус се присъедини към тях. Той продължаваше да търси и да спаси погиналото.

И ст. 16 казва, „Те го видяха, но не можаха да го разпознаят.“ Всеки път, когато чета този стих, си казвам, възможно ли е да срещнеш Исус и да не го познаеш?“

Библията ни казва, че където двама или трима са събрани в Неговото име, Исус също е там. Това не се отнася за физическо присъствие на Исус. Но ако Исус дойде днес тук в плът? Ако дойде на нашето богослужение и се здрависа с мен, как ще реагирам? Ще се чувствам ужасно, ако Го погледна в очите, ръкувам се с Него и не Го позная!

Не знам дали Исус ще дойде във възкресенското Си тяло тук, но със сигурност е идвал в църква и в плът. „Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте... Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили. (Матей 25:35,40)

Познаваш ли Исус, когато дойде в църква? А на улицата, на работното ти място?

Исус срещна тези двама мъже по пътя, но те не го познаха. Бяха Негови ученици, но сега, когато Той беше във възкръснало тяло, не Го разпознаха.

Миналият път говорихме за това, че всеки от нас има своята Гетсимания. Християните в Афганистан, Китай, Северна Корея и много други страни знаят какво означава „Гетсимания“. Но Гетсимания означава много други неща: починал близък, нелечима болест, раздяла с приятел, безпаричие и безработица.

Всеки от нас е минавал през неща, когато му се е искало да извика, „Отче, нека тази чаша ме отмине. Не искам да я изпия. Не мога да понеса това. Защо ми се случва всичко това?“

Ние сме преживявали и нашите Голготи, когато сме се чувствали самотни и изоставени. Тогава викаме към Бога, „Защо си ме изоставил!?“

Една самотен жабок отишъл при гледачка. Гледачката му казала да не се тревожи, ще срещне красиво младо момиче, което ще иска да знае всичко за него. „Това е чудесно“, казал жабокът. „Кога ще я срещна?“ Гледачката казала, „Следващия семестър... в час по биология.“

Джанис Джоплин, Мерилин Монро и много други известни личности, са умрели в самота. Царят на рокендрола, Елвис Пресли, малко преди да умре написал следните думи, „Понякога се чувствам толкова самотен. Бих искал да можех да заспя. Но сигурно няма да мога. Помогни ми, Господи.“

Ние сме имали нашата Гетсимания и нашата Голгота. Но ние сме имали и нашето възкресение. Ап. Павел казва, че всички, които са се кръстили в Исус, са се кръстили в Неговата смърт. И както Исус беше възкресен от мъртвите, ние също сме възкресени, за да ходим в нов живот. В Исус ние можем да преминем от смърт към вечен живот!

Ако ние сме имали нашата Гетсимания, Голгота и възкресение, възможно ли е да сме имали и нашето преживяване по пътя към Емаус?

Ако ти пътуваш по пътя на живота и всичките ти мечти и надежди са разбити, ако всичките ти молитви са останали без отговор, ти си по твоя път към Емаус. Опитваш се да се справиш с всичко сам, но тогава Исус идва. Започва да върви до тебе, насърчава те, не те оставя сам.

И докато вървяха,

Лука 24:17-21 „Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? ... И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил.“

Те се надяваха, че Исус ще избави Израил. Но какво направи Исус, отивайки на кръста и умирайки там? Той избави Израил. И не само избави и изкупи Израил, но и целия свят. От какво изкупи света? Изкупи го от грях и смърт.

А, от това ли? Те се надяваха Исус да ги изкупи от Рим. Да ги избави от глада, беднотията и от болестите. Но Той дойде да ги изкупи от греха и смъртта.

А ние? Май не сме много различни от тях. И ние искаме същото – един Спасител, който ще направи живота ни песен и ще отнеме всичките проблеми. Искаме възкресение без смърт, победа без поражение.

Затова Исус им каза,

Лука 24:25 „О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ Няма как да имаш възкресение без смърт.

С други думи, Исус им каза, „Трябваше да мина през това. Ти също трябва да преминеш през това. Няма да ти спестя този път. Но ще вървя с теб, дори и да не ме познаеш, ще бъда с теб и ще ти давам сила във всяка твоя стъпка.“

Те продължават пътя си и скоро стигат до село Емаус.

Лука 24:28 „И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.“

Харесвам този стих. Исус не се натрапва. Той не е като нахален търговец, който се опитва да ти пробута стоката си. Понякога на улицата ме спират амбулантни търговци, които продават ножове или други неща и ме питат дали ми трябват. Казвам „не, благодаря“, но те не се отказват лесно.

Искат моите пари. Ако знаеха колко пари имам, изобщо нямаше да си правят труда да ме спират. Аз имам други пари, други съкровища, които молец и ръжда не ги разяждат и които крадци не крадат. От тях мога да им дам много, стига да поискат.

Тези хора се натрапват, но Исус не е като тях. Той е тактичен. Той се спира, готвейки се да ги остави, но те Го спират с думите „Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил.“ Дори се казва, че „Го подканяха.“ След което Той влиза да остане с тях.

Тук виждаме също, че не е нужно много да настояваме, за да накараме Исус да остане. Трябва само да Го поканим, да отворим вратата, защото Той чука. Ако още не си Го направил, покани Го да влезе. Той ще се радва да влезе и да остане.

Те влизат, жената трескаво се захваща да подреди стаята. После отваря хладилника, вади тавата с останалата мусака и я претопля в микровълновата. J Изважда я и сервира три порции. Те сядат на масата.

Лука 24:30 „И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.“

През цялото време те бяха с Исус, гледаха Го и разговаряха с Него, но не Го познаха. И след като Той замина, те си казаха, „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?“ (ст.32)

Аз бих искал всички ние да можем да изпитаме този огън в сърцето си. Днес най-голямото нещастие на църквата е, че живее в доволна посредственост. Ние се задоволяваме да гледаме без да виждаме, да слушаме без да чуваме, да се мотивираме без да откликваме. Ние се носим по течението, оплакваме се от време на време, но не откликваме на Неговото докосване.

Колко различно реагираха тези двама мъже! Казва се, че те „станаха и се върнаха в Ерусалим“ (ст.33). Трябва да е било късно вечерта. Разстоянието беше 11 км. Те можеха да почакат до сутринта, но тръгнаха през нощта. Нямаха търпение да се върнат в Ерусалим.

И когато го направиха, намериха апостолите и тези, които бяха с тях. Те се втурват към вратата, нямат търпение да кажат за срещата с Исус. Но текстът ни казва, че апостолите първи започват да говорят.

Лука 24:34 „Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.“

А двамата ученици отговарят, „Да, знаем че е истина. Той ни срещна на пътя и разговаряхме с Него, и Го познахме, когато разчупи хляба.“

Представете си въодушевлението на всички в стаята. Всички се опитват да говорят един през друг. Всеки казва, „Истина е! Исус Христос е възкръснал! Той е жив!“

Може би в момента някои от нас пътуваме по пътя към Емаус. Понякога мечтите ни са разбити. Понякога ни идва да се смеем, но понякога – да плачем.

Исус каза, „Аз не дойдох, за да ви спестя Емаус. Дойдох, за да ходя с вас. Ще бъда с вас, докато си дойдете у дома. Дотогава, четете Словото, за да бъдат очите ви отворени и да знаете, че Аз съм Спасителя на света. Тогава сърцата ви ще горят за Мене.“

Откога сърцето ти не е горяло за Исус? Много лесно е да се движиш по повърността, да плуваш по течението на живота. Да ходиш на църква само защото е неделя сутрин, без да преживяваш водителството на Божия Дух в живота си, топлината на Неговата любов. Да гледаш без да виждаш, да слушаш без да чуваш.

Нали сте чували вицове за Св. Петър и рая? Един мъж застанал пред райските двери и Св. Петър и му казал, „Петре, готов съм да вляза и да получа наследството си.“ Петър отговорил, „Добре, но ти трябват 1000 точки. Какво си правил на земята, за да спечелиш 1000 точки?“

Той отговорил, „Като дете ходих на неделно училище, а после и на църква всяка неделя. Ако съм здрав, винаги ходех на църква.“ Св. Петър отговорил, „Добре, редовен посетител на неделно училище и църквата – 50 точки. Какво друго?“

„Ами водих хвалението много години.“ „Водач на хвалението“ – пише Петър. „Това е 25 точки. Какво друго?“

„Ами, давах 10 процента от приходите си на Господа. „Десятък – 25 точки. Дотук имаш 100 точки. Трябват ти още само 900. Какво друго?“

В този момент човекът вече се потял обилно, внезапно изправен пред перспективата да не може да влезе в небето. Започнал да извива ръце и казал, „С това точкуване ще мога да вляза само по Божията благодат.“

Св. Петър пише, „Божията благодат – 900 точки. Влез в Божията радост.“

Спасителят на света дойде в света. Разпознаваш ли го ти? Гори ли сърцето ти, когато говориш за Него?

В края на тази поредица върху Лука моята молитва е Святият Дух да е разгорял малко огънче в сърцето ти, което да се разпалва все повече и повече в Неговото свято присъствие!

Нека се молим Бог да ни даде сърце, което гори за Него. Да ни даде сърце, което копнее да служи и да казва на света, че Господ е жив. Да прогласява, че Спасителят на света е жив! Защото Исус иска и ние като Негови ученици да участваме в Неговия изкупителен план. Той дойде, потърси и спасяваше погиващите. И иска ние да продължим Неговата мисия.

Ние знаем кой е Исус, но много хора около нас не вярват и не Го разпознават. Той няма да им спести пътя от тръни. Но Той върви до тях в техния път към Емаус и е готов да направи и най-смелите им мечти реалност. Ще им помогнем ли да разпознаят Спасителя на света, за да стане и техен личен Спасител?

Молитва.

 ________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.08.2021 г.

Ще дадем ли Хляб на бежанците?

Масово преселение.

Зад гърба ти е ИДИЛ, пред тебе - гостоприемно отворените врати на Австрия и Германия. Всички бягат, бягаш и ти. Всичко е като лош сън, но един ден ще свърши. Всичко ще се оправи.

Западна Европа покани бежанците. Балканите услужливо ги пропускат. Билборд в Хърватия гласи: "Скъпи имигранти, добре дошли в Хърватия. Тук няма работа, няма пари, няма бъдеще. Продължете към Словения. Благодаря ви."

България, Унгария и Словакия вдигнаха стени на границите си. Опасенията са, че заедно с бягащите от войната има и много икономически емигранти. Вижда се, бежанската криза породи най-сериозното разминаване досега между страните от западна и източна Европа. Дали това не е началото на края на Европейския Съюз?

В цялата тази суматоха, когато всеки ден прииждат десетки хиляди нови бежанци, въпросът е, докъде ще доведе всичко това? Ще издръжи ли Европа на натиска? Как ще се отрази прииждането на още 10 милиона мюсюлмани към и без това ислямизираща се Европа?

Въпросите, които християните трябва да си зададат, са: как трябва да отговори Църквата на това предизвикателство? От една страна, Божието Слово ни заповядва да показваме любов към "чужденеца, сирачето и вдовицата", към онеправданите и маргинализираните. От друга страна, през последните години се наблюдава нежелание на мюсюлманите-бежанци да се съобразяват с местните порядки. На много места се издигат лозунги за прокарване на законите на шериата, създават се мюсюлмански полиции, има сблъсъци с местното население.  

Нещо повече - в някои християнски среди се тиражира мнението, че в изпълнение на Библейското пророчество от Откровение 11, Антихрист наводнява Европа с мюсюлмански мигранти, за да разруши християнството. 

Такава опасност имаше и преди кризата с бежанците от ИДИЛ. Но това оправдава ли безсърдечието и егоизма ("Да са мислили, преди да са тръгнали!")?

Исус ни заповяда да се грижим за бедните и нуждаещите се: "И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си. (Матей 10:42). И също: "Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили." (Матей 25:40). Нима ще рискуваме да загубим небесното царство, отказвайки хляб, вода и дрехи на тези хора? (Матей 25:41-43)

Ние трябва да се изправим срещу страховете и предразсъдъците си и да вървим срещу течението и настроенията в обществото, ако те приемат ксенофобска окраска. Християните трябва да са първите, които да посрещат и да се погрижат според възможностите си за нуждите на бежанците. Нима забравихме, че и ние самите сме били толкова пъти бежанци в нашата история?

Добре е Църквата в България и цяла Европа да издигне глас в тяхна защита. Същевременно, в молитва да търси мъдрост от Бога и да изразява позиция за справяне с кризата. И не на последно място, ние трябва да бием камбаната за опасността от радикалния ислям, без да го използва като извинение за бездействието си.

Тенденцията към радикализация ще се задълбочи. Така е, защото ислямът и западните ценности са несъвместими. Единственият начин да живеем в мир с бежанците е те да приемат нашите ценности. Но може ли да накараш един мюсюлманин да приеме насила нещо, когато е убеден в противното? Не, разбира се. Тогава какво да правим? 

Първо, секуларизираните европейци трябва да осъзнаят, че тяхната култура не е възникнала във вакуум, а е следствие на юдео-християнската вяра и ценности. Свободата, достойнството на личността, правата на човека - всичко това почива на християнското разбиране, че човек е сътворен по Божи образ. Нужно е покаяние и раздяла с мантрите на хуманизма, модернизма и релативизма. 

Само връщането към християнската вяра може да даде аргументи в подкрепа на настояването мюсюлманите да се съобразяват с "нашата култура". Защото тя не е нещо, до което сме достигнали следствие на вековни лутания от типа "проба-грешка". Тя се основава на Божието откровение за това кои сме ние, кой е Бог и как иска Той ние да живеем.

Някой ще каже, трябва чудо да стане, за да се възроди християнството в този континент. И ще е прав. Но чудеса стават. Не е ли чудо, че безпрепятствано стотици хиляди хора без визи влизат в ЕС и Шенген? Нима някой е допускал, че това може да стане? 

Бог допуска изпитания в живота на отделните хора, общности и нации, за да се осъзнаят и обърнат към помощ към Твореца. В тази критична ситуация много хора ще се замислят и ще се върнат към вярата на своите деди. Но, Божието слово ни казва, че много повече ще предпочетат да се качат на своя "Титаник" и да отплават в океана на егоизма и безсърдечието. За да намерят там и своята гибел.

Масово преселение. Напрежението и натискът ще достигнат краен предел. Не е достатъчно само гостоприемно да отворим вратата и да нахраним гладните бежанци. Нужно е първо ние да посегнем към Хляба на живота, а след това да го дадем и на тях.

Panis Angelicus - Хляб ангелски

Пак публикувам тази чудесна песен, този път в изпълнение на моя син. Приятно слушане.
I post again this great song, this time performed by my son. Enjoy.

Panis Angelicus - Хляб ангелски

Днес ми се наложи да потърся български превод на Panis Angelicus, но така и не намерих. Затова помествам тука един мой скромен опит за превод на този страхотен текст. Не претендирам, че е най-добрият. Под него е оригиналът.

Хляб ангелски



Хляб ангелски,

превърнат в хляб човешки.

Хлябът небесен

слага край на всички символи -

нещо чудесно!

Господ става наша храна -

беден, слуга и смирен.

Ние Те молим,

Боже в три лица,

Ти да ни посетиш,

докато Ти се покланяме.

Води ни в Твоите пътища -

ние, които желаем да достигнем светлината,

в която обитаваш Ти.



Panis Angelicus

Bread of Angels,
made the bread of men;
The Bread of heaven
puts an end to all symbols:
A thing wonderful!
The Lord becomes our food:
poor, a servant, and humble.
We beseech Thee,
Godhead One in Three
That Thou wilt visit us,
as we worship Thee,
lead us through Thy ways,
We who wish to reach the light
in which Thou dwellest.
Amen.