Песента за Спасителя

/проповед/

Отдавна планирам да имаме Рождествена служба на свещи и ето, че тази година календарът ни предоставя чудесна възможност, тъй като Бъдни вечер е в неделя. Радвам се, че можем да се съберем точно на Бъдни вечер, в навечерието на Рождество, за да празнуваме раждането на нашия Спасител.

Всичко вече е приготвено за празника. Подаръците са купени и подредени под елхата. Гозбите са сготвени. Не е задължително да са 7, 9 или 12 и да има бъдник в огнището, както съветват да се прави на Бъдни вечер. Поне в моята Библия не пише нищо такова. Не е задължително да имаш и огнище, между другото.

След 2 часа ще си отидем по домовете, за да празнуваме с нашите семейства. Но още по-прекрасно е, че можем да празнуваме Бъдни вечер с нашето духовно семейство!

През последните три адвентни седмици говорихме за Рождество Христово от три различни ъгъла. Видяхме обещаният Спасител в първото пророчество в Библията, в Битие 3:15. След това в Псалм 2 разбрахме, че Божият Син е избран да стане Помазаник, за да благослови всички, които се надяват на Него. Миналата неделя чрез разказа на Лука си припомнихме за раждането на Исус Христос. Днес ще видим какво означаваше това раждане за хората тогава и какво означава за нас днес.

Защото, в края на краищата, това е най-важният въпрос. Какво означаваше раждането на Спасителя за хората в Юдея през 1 век и какво означава то за нас днес?

Когато се замислим, ще видим, че Рождество означава различни неща за различните хора. За търговците това е най-натовареното време в годината. За тях Рождество означава повече печалба, която да компенсира по-слаби месеци и сезони. Ден година храни.

За някои от вас Рождество може да означава бонус към заплатата или пенсията. Новото правителство реши, че вече няма да има новогодишни добавки, а пенсията ще се увеличава целогодишно.

За тийнейджърите и студентите това е време на ваканция, почивка от учене преди изпитите и сесията.

Но Рождество не винаги означава радост. Чудя се какво ли означава то за бащата, загубил съпругата и трите си деца при варварското, садистично нападение на терористичната организация Хамаз на 7 октомври? Какво означава Рождество за украинката, загубила съпруга си, ръката си и за нейните осакатени деца, следствие на руска бомба в жилищния им блок?

Какво ли означава Рождество за варненеца, загубил майка си в бурята „Фредерик“ на 18 ноември?

За повечето хора, Рождество е време, в което да се съберат със семейството и приятелите си и да се повеселят. Но дали те разбират какво празнуват?

Едно семейство поканило роднини и приятели да отпразнуват раждането на тяхното дете. Гостите пристигнали и домакините хвърлили палтата и якетата на леглото в спалнята. След това влезли в хола, седнали на масата и както се казва, яли, пили и се веселили. Шумните разговори били прекъсвани само, за да вдигнат поредната наздравица за детето.

И тогава изведнъж някой попитал, „Къде е детето?“ Майката отишла в спалнята и след малко се върнала разплакана – не могла да намери бебето. Някой си спомнил, че последно видели детето на леглото и след неистово търсене, го открили затиснато и задушено под палтата и якетата на гостите. Главната причина, за която те бяха дошли, била забравена, пренебрегната и унищожена.

Хората имат склонността да задушават Исус на Рождество. Той често е забравян, пренебрегван, а ако не сме внимателни, убиван. Нашите сънародници празнуват Коледа, колят прасета, пеят „Стани, стани нине, стани господине“ и се молят за плодородие и берекет. Търсят даровете, но рядко се сещат за Дарителя.

Когато нашите деца бяха малки, а и до ден днешен, Ваня прави торта за рождения ден на Исус. Децата ни знаеха чий рожден ден празнуваме. Разбира се, Неговото раждане беше много по-различно от всяко друго раждане.

Лука 2:8-18 „А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос  Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

Авторът Н. Т. Райт се опитва да надникне зад завесата в небесата при подготовката на този ангелски хор. Той си представя хипотетично как хорът репетирал дълго и певците се уморили. Но диригентът държал да изпипат всичко перфектно. Това била най-удивителната музика, която някога щели да пеят, при това щели да имат само едно изпълнение.

Когато постигнали съвършенство в изпълнението, един ангел попитал, „Защо ще пеем тази песен само веднъж? Тя е невероятна, не може ли да изнесем този концерт на различни места пред различна публика?“ Диригентът отговорил, „Не, тази музика е написана за специален случай. Трябва да се изпее само веднъж от вас. След като я изпеете, хората които я чуят, ще трябва да се научат да я пеят сами.“

Разбира се, щом певците са ангелите, диригентът е Бог. Публиката щяха да бъдат овчарите, а чрез тях – всеки който чуе това свидетелство. А специалният повод е тази вечер – раждането на единородния Божи Син.

И в тази нощ Бог изпрати съобщение не на Пилат, нито на религиозните водачи, а на овчарите. Защо точно на тях?

Те са били едни от най-презираните хора в Юдея. На дъното на обществената стълбица. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните празници. Чувствали се отхвърлени.

Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си. Хората ги смятали за номади, на които не може да се има доверие. Всички се страхували от тях, а всъщност те били тези, които са изложени най-много на опасности от нападения от разбойници.

И въпреки това, Божият ангел бе изпратен при тях и им каза, „Днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“

Бог направи това, за да ни каже нещо много важно: Без значение колко незначителен се чувстваш, Бог те познава и ти си важен за Него!

1 Коринтяни 1:27 „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните.“

Бог избра едно еврейско момче, продадено в робство и хвърлено в затвора, за да разтълкува съня на фараона и да спаси от глад целия познат свят. Бог избра друго момче и с неговите 5 хлебчета и 2 риби нахрани 5000 мъже, без да се броят техните жени и деца.

Бог избра едно никому неизвестно момиче, което нямаше хубав гардероб и не беше образована в най-известния университет, беше от малко селце, да стане майка на Неговия единороден Син.

Затова и Христос не се роди в „Майчин дом“ в Ерусалим, заобиколен от лекар-гинеколог и медицински сестри. Той се роди в ясла.

Бог обяви това на овчарите, защото те не са му безразлични. Бог храни небесните птици и облича полската трева, колко повече Той е загрижен за тези, които е създал по Свой образ и подобие!

Всеки се нуждае да чуе тази истина. Самотните майки, децата в домовете, старците в старческите домове, пациентите в центъра за зависими „Ренесанс“, където ходим, мъже загубили съпругата или детето си, хора загубили работата и доходите си, християни които се чувстват безполезни и самотни.

Тази истина се нуждаят да чуят моите познати Сергей, Оксана, Aна, които всяка нощ не заспиват от мисълта дали пак няма да полетят ракети над главите им.

Бог ни казва: Аз предадох това съобщение на овчарите. А сега го предавам на вас: роди ви се Спасител!

Много хора днес мислят, че да си овчар е най-лесната работа на света. Пускаш овцете да пасат, лягаш под някоя сянка и си слушаш любимата музика на телефона.

Ако напишете „овчар“ в интернет, ще излязат много обяви за работа като овчар. Заплатата е добра, но няма желаещи. Защо? Защото работата е всъщност много тежка.

Гледах интервю с жена-овчар от Родопите, която гледа над 400 овце. Тя разказваше, че овчарят трябва да може да пасе овцете, а това не е никак лесно. Пастирът трябва да познава животните, да ги обича и да дава всичко от себе си за тях. Той е вързан за животните денонощно.

Най-много е работата по време на родилната кампания, когато фермерите са неотлъчно до животните. Подготовката за зимата е още по-тежка, защото трябва да се осигури прехраната на стадото. При овцете трябва да се вкарат 3000 бали, всяка по 35 кг и 20 тона фураж. Всичко се носи на ръка. Тя завършва разказа си така, „Отстрани изглежда много лесно.“

Сигурно овчарите много пъти са си казвали, докато седят край огъня, „Има ли смисъл да стоим тука и да наглеждаме тези овце?“

Сигурно и ти си си мислил, „Какъв смисъл има всяка сутрин да ставам рано? Всеки ден едно и също! Струва ли си да живея изобщо!“

Отговорът на този въпрос зависи от житейската философия, която изповядва човек. Най-общо, има две житейски философии.

Първата е на човека, който се стреми към съвършенство или към Бога. Това е философията на будизма, индуизма, конфуцианството, даоизма и на древните гърци. Чрез самодисциплина, медитация, премахване на желанията (осемкратната пътека на Буда), различни религии са вярвали, че могат да се слеят с абсолюта.

Но тази философия не е надеждна, тъй като ние трябва да осъзнаем, че не можем като барон фон Мюнхаузен да се вдигнем за косата. Ние сме ограничени в нашите възможности. Освен това, Библията ни казва, че в нас живее звяр и той може да се освободи, ако ние забравим, че сме създадени по Божи образ.

Но има и друга житейска философия. Тя е обратната на първата. Според нея Бог слиза до човека. При това душата откликва на Бога, а не взема инициативата, като в първата философия.

Когато стане на 6-7 години детето осъзнава, че майка му го обича. Но тя го е обичала и преди това, даже го е обичала преди то да се роди. Същото е и с човека. Бог е първият. Той ни е възлюбил много преди да сме заченати. Любовта е първа.

В онази нощ срещу Рождество Любовта беше първата. Бог слезе между хората. Божият Син се роди в плът и стана един от нас.

Когато Бог дойде при овчарите, чрез ангелската песен за Спасителя Той не само им съобщи за раждането на Спасителя. С това Той каза и на нас, „Твоят живот има смисъл. Той ти е дар от Мене. Затова изкупвай благовремието, защото всеки ден от живота ти е ценен в Моите очи“.

Въпросът е как го използваме. Всичко, което правим или не правим рефлектира върху другите. По думите на известния английски поет Джон Дън, „Никой човек не е самотен остров“.

Нашите известни футболисти Христо Стоичков, Емил Костадинов и Боби Михайлов станаха пример за подражание за поне две поколения българчета, когато спечелиха бронзовите медали на световното по футбол през 94-та година.

Но с какво са известни те в момента? Първият – с рекламиране на хазарт (колко ли живота е опропастил по този начин!), вторият – с неприличен жест към протестиращите (и с това съдейства още повече за моралната деградация на българина) и третият – с любовта си към чашката, тоталитарното си управление и нежеланието да си подаде оставката от БФС (с което си навлече омразата на целокупния български народ).

Както казва Ричард Бакстър, „Една арогантна, груба дума, един ненужен спор, една алчна постъпка могат да прережат гърлото на много проповеди и да съсипят плодовете на всичко, което си правил дотогава.“

Защо? Защото никой човек не е самотен остров.

Овчарите чуха вестта за раждането на Спасителя и побързаха да отидат и да видят с очите си този Спасител.

Лука 2:15-18 „Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.“

Овчарите видяха Младенеца в яслите и разказаха на всички, че Месия се е родил. Те се превърнаха в първите проповедници на благата вест. Десетки поколения благовестители са разнасяли тази вест, за да достигне и до нас днес. Но все още има много хора, които не са чули, че Спасителят се е родил.

Както някой беше казал, „ние предупреждаваме хората, че Месия ще дойде отново, а те не са чули, че е дошъл за първи път.“ Не са чули песента за Спасителя.

Какво означава за теб Рождество? Може би сега за първи път чуваш ангелския хор и научаваш за раждането на Спасителя? Тогава знай, че въплъщението доведе до неговата смърт и възкресение. Без Витлеем нямаше да има Голгота и Гетсимания. Исус се роди, живя съвършен живот, бе разпнат на кръст, за да плати цената за твоя и моя грях.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ако вярваш в това, тогава не отлагай, покай се от греховете си и отдай слава на Бога. Запей заедно с небесния ангелски хор тази песен:

Лука 2:14 „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!

А може би отдавна знаеш за Рождество Христово, но това не е довело до промяна в живота ти?

Не е достатъчно само да чуеш и да знаеш, че Спасителят се е родил. Не е достатъчно да си чул, че в онази нощ Божията любов слезе под формата на едно бебе.

Едно от първите задължения на повярвалия в Бога човек е да прогласява на другите това, което е видял и изпитал. Това трябва да става на правилното време и правилното място, но нищо не би трябвало да попречи на християнина да споделя свидетелството си със своите приятели, познати и своите роднини.

Когато един мюсюлманин чул благата вест за първи път, попитал, „Откога е това послание?“ Отговорът бил, „От около 2000 години.“ Той попитал, „Тогава защо не съм го чувал преди? Сигурно в моята страна няма никакви християни?“ „Има, има.“ „Тогава сигурно няма в моя град.“ „Напротив, има.“ „Тогава как досега не съм го чул? Мога да се сетя само за една причина: вие, християните, не вярвате в собственото си благовестие!“

Хауърд Хендрикс казва, че „В едно поколение, крещящо за отговори, християните заекват.“ Бих добавил, понякога дори не заекват. Думичка не продумват.

Бог изпрати ангелския хор до най-презряната обществена група, овчарите. С това ни казва, че Бог познава всеки от нас и че нашият живот има смисъл. Той иска ние да го живеем така, че да Му принасяме слава. Овчарите направиха точно това. Те чуха песента на ангелите и сами запяха песента за родилия се Месия. Днес ние сме тези, които трябва да се научим, образно казано, да пеем тази песен.

Молитва

___________________

24.12.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Линк към проповедта в youtube.

Божиите тайни агенти (Колосяни 2:18,19)

Продължаваме с разглеждането на Колосяните. Дотук говорихме, че щом сме повярвали в Исус Христос, ние трябва да продължим да растем в Него и да внимаваме за човешки философии, защото ние имаме пълнота в Христос. А в Него обитава всичката пълнота на Божеството. Христос е достатъчен!

Миналият път разгледахме 2:16,17. Нека сега прочетем Колосяни 2:18,19:

18 Никой да не ви отнеме наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и поклонение на ангели, като наднича в неща, които не е видял, и напразно се надува с плътския си ум, 19 а не държи главата Христос, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.

Христос е главата на Тялото Христово, Църквата. Без нея то не може не само да расте, но и да живее. Но гностическите лъжеучители в Колос отхвърляха Христос. Те поставяха под съмнение способността на Христос да спасява и караха колосяните да се стремят към някакво тайно познание.

И една от особеностите на тяхното учение е било поклонението на ангели. Според някои изследователи тези лъжеучители твърдели, че ангелите са създали света и стоят по-горе от Христа, понеже са безтелесни. Дори наричали архангел Михаил еврейски Бог.

Днес заблудите относно ангелите не са по-малко. Много хора изобщо не вярват в съществуването на ангелите. Други - благодарение на средновековното изобразителното изкуство, иконите и Холивуд, имат изкривена представа за ангелите. Като тези деца:

Всеки греши за ангелите. Ангелите не носят ореоли вече. Забравих защо, но учените работят по въпроса.

Не е лесно да станеш ангел! Първо, трябва да умреш. След това отиваш на небето. След това трябва да преминеш обучение за летене. И след това трябва да се съгласиш да носиш тези ангелски дрехи.

Моят ангел-хранител ми помага с математиката, но не ми върши много работа по биология и химия.

Ангелите говорят през цялото време, докато те носят нагоре към небето. Основната тема на разговора е къде си сгрешил преди да умреш.

Когато някой ангел побеснее, си поема дълбок дъх и брои до десет. И когато издиша, някъде се появява торнадо.

Ангелите живеят в къщи от облаци, направени от Бог и неговия син, който е много добър дърводелец.

Всички ангели са момичета, защото те трябва да носят рокли, а момчетата не си падат по това.

Не разбирам защо когато някой е влюбен ангелите стрелят със стрели по него?

Наистина, повечето хора вярват, че ангелите са миловидни, пухкави деца или младежи с ореоли на главата и с крила, седнали на облаци, които или свирят на арфа, или пускат стрелички на влюбените.

Ако и ти вярваш на подобни твърдения, или изобщо не вярваш че има ангели, значи си на правилното място. Важно е да знаем какво казва Библията за ангелите. Затова днес ще видим съществуват ли ангелите, кои са те, каква е задачата им и какво трябва да е отношението ни към тях.

1.     Съществуват ли ангелите и кои са те?

Ангелите не са съществували винаги. Но от сътворението са толкова реални, колкото сме аз и ти. Ангелите са част от вселената, която Бог създаде. Както казва Павел в

Колосяни 1:16, понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

Тук престоли или господства, началства или власти се отнася до света на ангелите. (Ако има някакви извънземни, това са те!) Най-вероятно те са създадени преди останалите творения още на първия ден от сътворението, защото в Йов се казва, че „всички Божии синове (друго название на ангелите) възклицаваха от радост“, когато Бог е положил крайъгълния камък на земята (Йов 38:6-7).

Един мисионер трябвало да пътува с колата си цяла нощ и се помолил Господ да му помогне да остане буден и да стигне безпрепятствено до църквата, в която трябвало да говори. Няколко минути по-късно встрани от пътя той видял човек, който махал на автостоп. Макар че мисионерът рядко вземал стопаджии, той съжалил мъжа в дъжда и му предложил да го закара.

Като се заговорили, мисионерът открил, че непознатият е вярващ. И те имали много общи познати християни. Времето летяло бързо, те се смеели и си разказвали различни случки от живота. Общението било толкова приятно, че мисионерът съжалил, че се развиделява и новият му приятел казва „Е, тук трябва да сляза.“

Преди да му каже довиждане, мисионерът го поканил на чаша кафе в едно крайпътно кафене. След това, докато се разделяли, си обещали да се молят един за друг. Мисионерът тръгнал, но след няколко минути се сетил, че е забравил да вземе адреса и телефона на мъжа.

Бързо се върнал в кафето, но там нямало и следа от него. Когато попитал сервитьора дали е видял накъде е отишъл другия човек, бил шокиран от отговора: „Какъв друг човек? Ти дойде тук сам. Аз се чудех защо си поръчваш две чаши кафе.“

Мисионерът погледнал към масата, където преди малко двамата седели и забелязал, че другата чаша още е пълна догоре. След това си спомнил, че стопаджията стоял навън в проливния дъжд. Но когато влязал в колата, не бил мокър!

Какво друго знаем за ангелите? Те са многобройни. Една трета от тях съгрешиха и паднаха от своята позиция (2 Петър 2:4, Юда 6) – това са демоните. От това съдим, че те имат воля. Същевременно, ангелите са подвластни на Божията воля.

Ангелите са творения от по-висок ранг от хората, но не са създадени като нас по Божи образ и подобие. Според едно древно предание именно намерението на Бога да даде на човеците, които са по-нископоставени от ангелите, възможност да общуват с Троицата, е било причината за бунта на Луцифер. Изгаряйки от ревност, че един ден ще бъде управляван от човеци, той отхвърлил Божията власт.

Ангелите са безсмъртни духове, които понякога получават временни физически тела като Божии пратеници, за да извършат дадена задача. Макар и духове, те не са вездесъщи (не могат да бъдат навсякъде едновременно). Те са мъдри и интелигентни и могат да дават прозрение и разбиране, но знанието им, макар и по-голямо от това на хората, е ограничено (Даниил 9:22, Матей 24:36).

Те могат да летят. Ангелите са извънредно силни. Ангел бутна огромния камък, който закриваше гроба на Исус (Матей 28:2). Един ангел бе изпратен, за да погуби целия Ерусалим, когато Сатана подбуди Давид да преброи Израил (1 Летописи 21). Ангелите са извънземно силни!

Ангелите имат емоции, могат да изразяват радост и копнеж. Йов 38:7 казва, че "когато звездите на зората пееха заедно ... всички Божии синове възклицаваха от радост." Знаем също, че ангелите не се женят и нямат деца (Матей 22:28-30). Ангелите са описвани в Библията в мъжки род, но ние не можем да знаем дали полът при тях е от същото естество като нашия.

Освен за ангели, Библията говори още за херувими, серафими и живи същества. Херувимите имат задачата да защитават входа към Едемската градина (Бит. 3:24). За Бог се казва, че възсяда херувими или че пътува с херувим като негова колесница (Езек. 10:1-22). Също, два златни херувима покриват златните плочи на ковчега и точно там Бог обещава да обитава сред народа си (Изход 25:22).

Серафимите са споменати само в Исая 6:2-7, където ги виждаме да се покланят на Бога и да викат „Свят, свят, свят, Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя.“

Живите същества също са около Божия трон. Те приличат на лъв, вол, човек и орел и така символизират цялото Божие творение, което се покланя на Бога денем и нощем (Откр. 4:8). Следователно, ангелите са създадени, за да прославят Бога и да се покланят на Бог Отец, Сина и Духа.

Ангелите имат йерархия. Най-високопоставен е архангел Михаил. Той е наречен „един от първите князе“ в Даниил 10:13. Писанията мълчат относно това дали има и други архангели. Освен него е споменат по име само ангел Гавриил. Той е изпратен от Бога да говори на Даниил, а също и до Захария и Мария в Лука 1. Гавриил се представя така: „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога.“ (Лука 1:19)

Много хора се интересуват ангелите имат ли крила, ореоли и арфи? Библията поучава, че ангелите летят (Откровение 14:6), но нищо не се казва за крила. Херувимите и серафимите са специални класове ангели с по четири или шест крила (Езекиил 10:20-21, Исая 6:2). Нищо не се споменава за ореоли и арфи.

Един друг мит, подхранван от Холивуд е, че когато умрат, християните стават ангели. Но това не се споменава никъде в Словото. Нещо повече, Библията казва, че ние ще бъдем прославени с Христос, защото сме купени с Неговата кръв – нещо което не се казва за ангелите.

2.     Каква е задачата на ангелите?

Евреи 1:14 казва, че ангелите са „служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение.“

Ангелите са изпратени в защита на християните. „Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.“ (Псалми 34:8)

В Писанията има много примери за ангели, които са изпратени на помощ на хора. Два ангела бяха изпратени от Бог да спасят Лот от унищожението на Содом и Гомор (Битие 19). Ангел затвори устата на лъвовете, за да не наранят Даниил (Даниил 6). Aнгел избави апостолите от затвора (Деяния 5). Ангели прислужваха на Исус в пустинята по време на изкушаването Му от Сатана (Матей 4).

В своята книга „Ангелите: Божиите тайни агенти“, Били Грейъм разказва историята на мисионера Джон Полък и съпругата му, които отиват в островите Нови Хебриди в южния Тих океан. Те били първите бели хора, които местните виждали. Шаманът се уплашил от тях и казал на племето, че белите искат да убият бебетата им.

През онази първа нощ местните обградили колибата на мисионерите, готвейки се да ги убият. През цялата нощ Джон и съпругата му коленичили в молитва и местните така и не ги нападнали.

След време те научили езика, спечелили доверието на хората и много от тях повярвали в Христос. Вождът на племето станал християнин и Джон го попитал, „Винаги сме се чудели, защо през онази първа нощ, когато ни обградихте с копията си, не ни нападнахте?“

Вождът казал, „Откъде взехте всички тези мъже?“ Джон отговорил, „Бяхме само жена ми и аз.“ Вождът казал, „А, не. През цялата нощ виждахме големи мъже с копия в ръка, наредени около колибата. Уплашихме се и не посмяхме да ви нападнем.“ Това е едно от хилядите явявания на Божиите специални тайни агенти – ангелите!

Ангелите са тайните агенти на Бога! За разлика от тайните агенти на Държавна сигурност в комунистическа България, ангелите служат на най-добрия, справедлив и мъдър управник – Владетеля на вселената! Те са изпратени, за да ни защитават от зло и от Сатана.

Но дали всеки човек или поне всеки християнин в света има ангел-хранител?

В Матей 18:10 се казва, че ангелите на малките деца „на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.“ Оттук някои заключават, че всеки човек има ангел. Но това може да означава само, че ангелите на които е възложена задача да защитават малките деца имат достъп до Божието присъствие.

Ако използваме аналогия от футбола и баскетбола, възможно е ангелите да използват зонова, а не персонална защита. Тоест, един ангел да се грижи за всички хора или християни в неговата зона на контрол.

3.     Нашите взаимоотношения с ангелите.

Макар и невидими за нас, хората, ангелите са реални. Като вярващи Бог иска да сме наясно с тяхното съществуване и тяхното служение. Защо? Защото така християнският ни живот може да бъде обогатен.

Първо, разбирането за съществуването на ангелите ще обогати нашето поклонение. Когато се покланяме на Бог ние ще осъзнаваме, че се свързваме не само с големия брой вярващи, които са умрели и са в Божието присъствие на небето, но и с „безбройни множества ангели, към тържествения събор“ (Евреи 12:22,23). Това би трябвало да засили чувството ни на благоговеене и радост в Божието присъствие!

Второ, съществуването на ангелите ни помага да осъзнаем, че те ни наблюдават. Те виждат, когато се покоряваме или не се покоряваме на Бога в нашето ежедневие. Дори когато си мислиш, че вършиш някой грях в тайно и това няма да засегне никого, трябва да знаеш, че може би стотици ангели виждат греха ти и това ги натъжава.

От друга страна, когато сме обезсърчени и мислим, че покорството ни на Бога не е забелязано и насърчило някого, трябва да знаем, че може би стотици ангели виждат борбата ни и се радват с нас на малките ни победи над греха.

Трето, когато сме били избавени от опасност, много вероятно е Бог да е изпратил ангели на помощ за нас, така че можем да сме благодарни.

Когато някоя кола внезапно завие и не ни удари, когато самите ние караме и успеем да избегнем пешеходец, когато загубиш равновесие, но сякаш някой изведнъж дава опора на крака ти, за да не паднеш – не трябва ли да очакваме че Бог е изпратил своите ангели, за да ни защити?

Псалми 91:11-12 „Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища. 12 На ръце ще те вдигат, да не би да удариш о камък крака си.“

По-нататък, трябва да внимаваме да не приемем лъжеучения, които са дадени уж от ангели.

Галатяни 1:8 „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.“

Такъв е случаят с лъжепророка, който заблуди Божия човек oт Юдея в 3 Царе 13, който отиде да пророкува против езичеството на Еровоам. Бог му беше говорил да не яде хляб и да не пие вода на това място. Но другият пророк му каза, че ангел му е говорил да отиде с него и да яде у тях. Той повярва на лъжата и това доведе до Божието осъждение над него.

Тези предупреждения трябва да ни предпазват от фалшивите твърдения на „свещените книги“ на други религии. Мохамед е твърдял, че ангел Джибриил (Гавриил) му е дал откровение от Аллах. Джоузеф Смит, основателя на мормонизма пък, твърдял че ангел Морони му е говoрил и разкрил основите на мормонската религия. Подобни откровения противоречат на Писанията в много отношения (доктрините за Троицата, личността на Исус, оправдание чрез вяра по благодат и много други). Библията казва:

Откровение 22:18,19 „Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, 19 и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.“

Писанията още ни предупреждават да не се покланяме или да се молим на ангели. Както вече видяхме, това беше една от лъже доктрините, поучавани в Колос: „Никой да не ви отнеме наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и поклонение на ангели“ (Колосяни 2:18).

Ние не можем да се покланяме на ангелите. Те имат Цар и Неговото име е Исус Христос. Колкото силни и мощни да са, ангелите не могат да се сравнят с Исус. Той ги превъзхожда безкрайно много!

Евреи 1:4-6 „стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното. 5 Защото на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще ми бъде Син“? 6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: „И поклонете се на Него всички Божии ангели.“

Библията е категорична, че можем да се покланяме и да се молим само на Бог Отец, Бог Син или на Бог Святи Дух. Няма други посредници между Бога и човеците, освен Господ Исус (1 Тимотей 2:5). Ако се молим на ангели или на светии, ние ги издигаме до статута на Бог. В Писанията няма нито един пример за човек, който се моли на ангел или светия.

Ние можем да се молим Бог да изпрати ангели в наша защита, но никъде в Словото няма разрешение да се молим да ни се яви ангел. Ангелите се явяват неочаквано. Бог и изпраща ангели и днес. Виждаме това например от многобройните свидетелства на мюсюлмани, които са повярвали в Исус, след като им се е явил ангел и им е свидетелствал за Него.

Ако ти се яви ангел, внимавай, защото и демоните могат да изглеждат като ангели на светлината (2 Коринтяни 11:14). Никой ангел не може да даде послание, което противоречи на Библията.

Ние трябва да се пазим от нездраво любопитство или желание да станем свидетели на някакво зрелищно събитие, свързано с поява на ангели. Не е грях да притежаваш картина, фигура или бижу с формата на ангел. Но е грях, ако гледаш на тях като на източник на помощ или късмет.

Наша основна мотивация във всичко трябва да е любовта към Бога и посвещението на Него.

Виждаме, че познаването на Библейската истина за ангелите е важно. Първо, ангелите са създадени на първия ден от сътворението. Те са духове, но някои от тях съгрешиха. Освен ангели има още херувими, серафими и живи същества. Ангелите имат йерархия.

Второ, те са служебни духове, изпратени със задачата да ни пазят от зло и от демоните на Сатана. Те са Божиите невидими тайни агенти, които помагат на християните в духовната борба. Те са безсмъртни, личностни и силни, но нямат крила, ореоли и арфи, нито са умрели хора, които са се превърнали в ангели.

И накрая, Бог иска да сме наясно с тяхното съществуване и тяхното служение, защото това ще обогати нашето поклонение, ще ни помогне да осъзнаем, че те ни наблюдават и ще сме сме благодарни за тях. Същевременно, Словото ни предупреждава да внимаваме за лъжеучения от мними ангели, да не се покланяме или да се молим на ангели и да се пазим от нездраво любопитство относно ангелите. Да се покланяме и молим само на триединния Бог.

Започнахме с думите на деца за ангелите, ще завършим с думите на друго дете за един инцидент, свързан с явяване на ангели. Деца от църква провеждали репетиция на църковния хор, когато небето притъмняло. Пасторът видял, че е надвиснала буря и бързо събрал всички деца в главния коридор на църквата. Те се сгушили един в друг.

Точно тогава църквата била разрушена и отнесена от бушуващото торнадо. Пасторът се опитал да успокои децата с песента „Исус обича малките деца.“ Някои от децата били наранени. Но като по чудо никой не бил убит. 

На другия ден в интервю пред местна телевизия, едно от децата - малко момиченце, казало: „Докато пеехме, аз видях ангели да подкрепят тавана на коридора. Но вятърът беше толкова силен, че ангелите извикаха, „Трябва ни помощ!“ И още няколко ангели дойдоха на помощ.“

Бог дал на това малко момиченце да зърне как помага от небето с ангелите Си. Обикновено ние не ги виждаме, защото те са Божиите тайни агенти. И Божието Слово ни уверява, че Неговите ангели са винаги готови да ни помогнат. Даваш ли си сметка за тяхното съществуване и присъствие? Ако го правиш, това ще обогати твоя християнски живот. Но най-важното е да се покланяш на този, който е създал и ангелите, и теб - Исус.

Нека се помолим.

___________

15.03.2020

БПЦ "Нов живот" - Варна

Надежда за безнадеждните (Колосяни 1:1-8)

/проповед/

Днес започваме нова поредица изучавания върху Посланието на ап. Павел към колосяните. Очаквах с нетърпение 12 януари, защото това е едно от любимите ми послания на Павел. То е писано около 60 г.сл.Хр. от затвора в Рим. Получател е църквата в град Колос, който се намирал в югозападната част на Мала Азия. През Колос минавала река Ликус, а с нея и търговският път свързващ Ефес с река Ефрат.

В миналото бил проспериращ град, известен с местните майстори на боядисване на платове, но по времето на Павел вече славата му залязвала. Интересна подробност е, че малко след датировката на това послание Колос е бил унищожен от земетресение, за което свидетелстват Евсевий и Тацит.

Църквата в Колос е една от двете църкви, до които Павел пише без да ги е посетил (другата е църквата в Рим). Тя била основана от Епафрас, за когото научаваме в уводните думи. Макар и Колос да не бил най-големият град в областта, той се превърнал във важен християнски център, тъй като местната църква основала домашни църкви в съседните градове.

Но няколко години по-късно вярата на колосяни била заплашена. В църквата навлезли ереси с еврейски и гръцки произход. Писмото до колосяните отразява тези проблеми и това го прави толкова актуално за нас. Защото и днес ние сме бомбардирани от всякакви окултни учения и фалшиви религии, всяка от които твърди, че притежава истината.

Точно в тази обстановка, за да насърчи колоските вярващи, Павел пише, за да им напомни за тяхната надежда. Това е и темата на моята проповед. Днес ние също имаме нужда от надежда. Непрекъснато ни бомбардират с новини за пожари и наводнения, апокалиптични предсказания за войни, глобално затопляне и глобално замръзване, за нова финансова криза, увеличаване на данъците, цената на водата и тока.

Живеем във време, когато хората са все по-самотни, борят се с все повече пороци и зависимости и не виждат светлина в тунела. Чудно ли е тогава, че все повече хора се чувстват отчаяни и искат да сложат край на живота си?

Знаете ли, че всеки ден едно дете в България прави опит за самоубийство, като 5% от тях завършват с трагичен край? За една година 35 от всеки 100000 души правят опит за самоубийство! Сред основните причини са конфликт със съпруга или съпругата, конфликти с родителите, психично разстройство, несподелена любов и нелечима болест.

Защо хората губят надежда? Алкохолизъм, наркомания, безпаричие, разбити семейства, самота и болести – това са някои от причините. За някои от вас днес тук, може би е трудно да се надяват, че нещо ще се промени към по-добро? Така са се чувствали и колосяните, преди да чуят „истинското слово на благовестието“ (1:5), изложено им от Епафрас.

Ние казваме, „Надеждата умира последна“, но това не винаги е така. Понякога хората губят надежда дори когато няма конкретна причина за това. Във Варна има много хора, които живеят в големи къщи на Траката и Св. Константин и Елена, карат скъпи коли, имат къщи за гости и ходят на екзотични екскурзии. Но като ги заговориш, ще откриеш че отвътре са мъртви, кухи, без надежда.

Един пастор и жена му поканили на гости едно невярващо приятелско семейство. Говорили си цялата вечер за вярата, за Исус Христос и за това как човек може да се спаси. Прекарали чудесно. Като си отишли, мъжът се помолил и приел Исус за Свой Спасител. Години по-късно той казал на пастора, че същата вечер той планирал да се самоубие. Ако не било това гости, на което той чул благата вест, мъжът щял да се самоубие. След срещата с Исус той се превърнал в жизнерадостен християнин и служил като дякон в църквата на същия пастор много години.

Колосяните също са живели без надежда, но след служението на Епафрас сред тях те открили истинската надежда. Нека прочетем Колосяни 1:1-8:

В началото Павел нарича колосяните „святи братя“. С това той не пледира Църквата да канонизира всички тях, а просто отбелязва, че те са приели благовестието. Повярвали са в Христос.

Днес много хора мислят, че святи или светци са само тези, които Църквата е решила да канонизира след смъртта им поради чудесата, които им са правили приживе. Но в Библията светии са всички вярващи.

Всъщност, „свят“ (hagios) oзначава буквално „отделен за Бога“. „принадлежащ на Бога“. Следователно, думата свят се отнася не до това как се държиш, а кой си ти. До твоята идентичност. Ти принадлежиш на Бога. Можеш ли да кажеш, Аз принадлежа на Бога?

Колосяни бяха повярвали на благовестието, затова те принадлежаха на Бога.

Павел ги нарича също „верни“, вероятно защото иска да ги насърчи да останат „верни“ и автентични вярващи, имайки предвид странните ереси, които са се опитвали да ги отклонят от тяхната „любов в Духа“ (ст.8).

Когато предадох живота си на Христос като студент, през лятото същата година във Велико Търново чухме, че в града се е основала т.н. Църква на обединението на Муун. Като новоповярвал, другите вярващи ме предупредиха да внимавам да не бъда зарибен от този култ, чийто основател, кореецът Муун твърдеше, че е месия, който трябвало да завърши задачата на Исус и да основе мир на земята.

Точно тогава ме поканиха и на един проект за културен обмен с американски студенти-християни. Бях много внимателен, особено като видях че някои от тях са от корейски произход! Но след като поговорих с лидерите им разбрах, че те са библейски основани християни и с удоволствие се присъединих към проекта.

Ние трябва да бъдем верни на учението на Христос и като колосяните да внимаваме за странни ереси, които ще се опитват да ни отклонят от любовта ни към Исус.

И след първоначалните поздрави в писмото, Павел изрази своята благодарност към Бог за колосяните:

Колосяни 1:3 „Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, като се молим винаги за вас...“

Миналият път говорихме за изграждане на отношение на благодарност у нас. Кога за последен път ти благодари на някого? На съпруга или съпругата си? На твоите родители или деца? Сещаш ли се да благодариш на хвалителите в църква за труда им, с който ни благославят всяка неделя? На неделните учителки? Молиш ли се за тях?

Павел се молеше редовно за колосяните, въпреки че не се беше срещал с тях! И той посочва три причини за това.

Колосяни 1:4-5 „...понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за любовта ви към всичките светии, заради надеждата, която се пази за вас на небесата...“

Защо Павел благодари и се моли за Колосяните? Точно така – поради тяхната вяра, надежда и любов. Тази триада се среща и на други места в посланията на Павел. Най-известното място, разбира се, е 1 Коринтяни 13:13, главата на любовта: „И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“

Да, най-голяма е любовта. Всичко, от което се нуждаем, е любов, но откъде идва любовта? Павел казва „понеже чухме за вашата вяра в Христа Исуса и за любовта ви към всичките светии, заради надеждата, която се пази за вас на небесата, за която сте чули по-напред в истинското слово на благовестието“ (ст.4-5)

Виждаме, че вярата, любовта и надеждата са свързани. Ако ти си наистина християнин, ако си от тези „святи и верни братя“ (и сестри), ти трябва да се характеризираш с вяра и любов, които идват от надеждата, която пък се основава на благата вест.

Колосяните чуха благата вест, тя породи надежда у тях, надеждата произведе вяра, а вярата на свой ред бе намерила практичен израз в любов. Надеждата е коренът, вярата е растението, а любовта са плодовете. Следователно, надеждата е основополагаща.

Без надежда хората нямат желание за живот. Но кое произвежда надеждата? Павел отговаря: тя „се пази за вас на небесата, за която сте чули по-напред в истинското слово на благовестието“. Надеждата се ражда от благовестието!

Както бе казал някой, животът без Бог има безнадежден край. Животът с Бог има безкрайна надежда.

Това е добрата вест! Нашата надежда е само в Бога! Евангелието е за безнадеждните. Не за успешните, но за слабите, безпомощните, провалените и банкрутирали хора. „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. (Матей 9:12)

Когато нищо друго не може да им даде надежда, благата вест може. Но как разказа за раждането, живота, смъртта, възкресението и второто идване на Исус дава надежда, която събужда вяра и стимулира любов към другите?

Отговорът се крие в израза „надеждата, която се пази за вас на небесата“. Може би като чуят този израз, повечето от нас биха помисли, че тук става въпрос за живота след смъртта. След като умрем ще отидем при Господа и ще живеем във вечността с него. Това е Библейска истина за всеки новороден християнин, но не това се има предвид тук.

Много хора обвиняват нас, християните, че се интересуваме само от това да отидем на небето и не правим нищо, за да се борим срещу несправедливостите на земята. Маркс сигурно е имал предвид някои християни, като е казал че „религията е опиум за народите.“

Но тук значението на думата „небеса“ е друго. Тази дума тук се отнася не до небето, където ще отидем след като умрем, но за невидимото духовно царство около нас сега. С други думи, Павел казва че благата вест разкрива, че има надежда за нас, и тази надежда идва от невидимото духовно царство около нас.

Един пастор живеел със семейството си в полите на планината. Един ден съпругата му взела децата и слязла с тях долу в града, за да снабдят дома с хранителни продукти за седмицата. Докато пазарували се разразила голяма снежна виелица. Тя се уплашила и се помолила за Божията протекция за пътя обратно до дома. Когато седнали в колата, тя почувствала, че някой физически сяда в колата отпред до нея, макар и да не виждала никого. След това ги задминала кола и така тя можела да следва нейните задни светлини. Когато стигнала до дома и спряла, почувствала някой физически да става от седалката до нея, но отново не видяла никого.

Осъзнаваш ли реалността на невидимото духовно царство?

Исус каза, „Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.“ (Матей 28:20) Това е надеждата, породена от благовестието. Това е добрата новина, че точно тук и сега, без значение през какво преминаваш, точно в моменти на най-голямо отчаяние, Исус е с теб. Той е Бог Емануил. Той изпраща своите ангели в помощ на теб. Неговата сила става твоя сила, Неговата мъдрост е на твое разположение. Това е надеждата на истинското благовестие. Тя е тази, която ражда вяра.

А вяра означава да действаш, основавайки се на тази надежда. Да вярваш, че Исус е с теб. И това да ти даде увереност да продължиш напред и да посрещнеш предизвикателствата.

Случвало ли ти се е в тежък момент някой приятел да дойде и да те насърчи. Да ти помогне да продължиш напред? Колко по-велик приятел имаме в Исус Христос! Той те е възлюбил толкова, че би отишъл на кръста дори на света ти да беше единствения човек! Затова имаме надежда в благовестието.

За Мойсей се казва, че „издържа като един, който виждаше Невидимия.“ Именно за това Павел пише на колосяните – за тази невидима реалност, която имаме сега на разположение в Исус. Телефонът му не дава заето. Пред офиса му няма опашка. Той е винаги готов да ни помогне и насърчи.

Павел нарича също така благовестието „истинското слово“ (ст.5). Или, в други преводи, „слово на истината“. Християнският философ Дороти Сейърс казва: „Тестът за всяка религия е не дали тя ни харесва или дали е удобна, а дали е истинна.“ Отговаря ли на реалността? Прави ли това, което обещава?

Най-славното нещо в евангелието е, че то е истинно. То наистина спасява. Когато си останал без надежда, когато си уморен, депресиран, предаден, Исус ти подава ръка. Той ти предлага своето присъствие, когато си самотен, своето приемане, когато си обезверен, своята прегръдка, когато се бориш с похот, своя мир, когато си стресиран. Предлага ти прошка, когато се провалиш.

Колосяни 1:6 „...то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат“.

Много християни пренебрегват тази истина. Когато са изправени пред изпитание, те се предават, защото до тях няма приятел, който да им помогне. Аз се изкушавам в живота си да търся първо човешка помощ и забравям, че Божията помощ е на мое разположение. Ние сме като това малко момиченце, което викало някой да седне до нея в стаята през нощта. Майка ѝ ѝ казала: „Всичко е наред, не се тревожи. Ангелите ще са с теб.“ Момиченцето казало, „Аз не искам ангели. Искам хора с кожа на лицата им.“

Много от нас се чувстват така. Не искаме невидима помощ. Сърдим се, ако няма човек наоколо, който да ни помогне.

Но понякога Бог нарочно не ни дава помощ от човек, за да научим колко по-велика е помощта, която е на наше разположение в невидимото Му царство.

Павел казва, че тази невидима помощ действа в целия свят. Мисля, че това е едно от най-удивителните доказателства за истинността на Библията. Аз знам някои апологетични доказателства за достоверността на Библията. Те са полезни, когато трябва да защитим вярата си, или да си обясним някои доктринални истини. Но най-голямото доказателство за истинността на Писанията е, че те работят! За всеки от нас и по целия свят!

Чуйте свидетелството на Ива и Станимир от Лясковец, дадено преди няколко години за служението „Алфа България“: „С приятеля ми преди да повярваме сме се занимавали с много неща. Изтеглихме много кредити, мислехме че щастието е в парите. Четяхме езотерична литература – за положителната енергия, позитивното мислене и визуализирането на нещата чрез мисълта. Taзи литература води до обожествяване на самия себе си, което ни изигра лоша шега. Вярвахме в собствените си сили и че ще ни се случват само хубави неща, но ставаше точно обратното. Поради неразумни решения пострадахме не само ние, но и много други хора.

Приятелят ми се занимаваше с будизъм, йога, медитация, източни изкуства. Самата медитация изисква постигане празнота на ума, след което ти си абсолютно празен. Но Исус иска да имаме пълнота в Него. Когато дойдохме в евангелска църква за първи път, мислехме че е секта. Нищо не ме докосна. Но един наш приятел ни покани на Алфа. Започнахме да посещаваме Алфа курса, тъй като разбрахме, че той е за хора, които искат да научат повече за Исус. Обстановката беше много приятна и предразполагаща. Там чухме доказателства за истинността на Библията като Божие слово, което за нас беше много важно. Колебанията ми изчезнаха и вярата ми се затвърди. Темите ни даваха знание и подтикваха към размисъл.

Станимир: „По средата на курса осъзнахме, че трябва да се оженим, защото вече пет години живеехме на семейни начала. Нямахме много пари, но решихме да е скромна сватба, за да не живеем в грях. Трябваха ни малко пари, 30-40 лв. само да подпишем. Помолих се, но портфейлът ми пак оставаше празен. Тогава погледнах към обувките ми за сноуборд. Някакъв глас ми каза да взема обувката. Бръкнах вътре. Ако знаех, че там има пари, отдавна да съм ги похарчил! Отвътре извадих 40 лева! На следващия ден подписахме. Две седмици по-късно църквата направи почерпка за нас и събраха пари за нас. Много сме им благодарни!

Бог извърши голяма промяна в нас! Сега имаме мир, водителство и любов от Бога. Доверяваме се на Бог и за най-малките неща. Намерихме си работа. Сега се молим за близките си и за хората които са ни навредили преди в живота.“

Божието Слово действа! Нещо подобно се случваше и в Колос и по целия свят – навсякъде, където Павел отиваше.

Колосяни 1:5-6 „...истинското слово на благовестието, което дойде до вас; то принася плод и расте както в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат.“

Словото действаше и принасяше плод сред колосяните, както в целия свят. И това продължава да се случва днес. И Павел казва, че доказателство за вярата на колосяни е тяхната любов:

Колосяни 1:7,8 „както сте и научили от нашия възлюбен сътрудник Епафрас, който е за нас верен Христов служител; 8 който ни и извести за вашата любов в Духа.“

Епафрас е този, който ги беше научил на истинското благовестие. Той бе започнал всичко. Вероятно той се беше учил от самия Павел, докато Павел беше в Ефес за две години.

От Деяния 19:9-10 научаваме, че Павел е наемал училището на Тираний за 5 часа на ден, за да поучава Писанията. Бих искал и аз да съм сред тях. Много от учениците му са разпространили благовестието и Епафрас явно е един от тях. Той е дошъл в невзрачния град Колос и е стартирал там една Алфа група.

От него колосяни са научили, че Исус е Божият Син, който дойде на земята, живя безгрешен живот, умря на кръста и възкръсна от смъртта, а 50 дни по-късно изля Духа си, за да може те да го приемат и да получат надежда, която да им даде вяра и да ги стимулира към любов.

Сигурно ти си казваш, „Ако познавах толкова добре Библията, колкото пастора, Бог можеше да ме използва.“ Но виж, Бог може да те използва, както използва Епафрас! Всеки ден ти срещаш на улицата, на работа или в кафенето хора, които нямат надежда.

Ти си този, който може да разпространи словото на надеждата. Ти си този, от който зависи дали твоите близки и познати ще чуят благовестието. Алфа групите, които започваме след десетина дни, са чудесна възможност те да чуят за Исус и да положат надеждата си в Него!

Сигурно някой ще си каже: и да ги поканя, едва ли ще дойдат.

Един млад търговски посредник бил разочарован от пропадането на една голяма сделка и се оплакал на мениджъра на фирмата: „Това само доказва, че можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“ Мениджърът отговорил: „Твоята задача не е да го накараш да пие. Твоята задача е да го накараш да чувства жажда.“

Колосяните чуха за надеждата на благовестието и това ги накара да жадуват за нея. Така благовестието се разпространи в римската провинция Азия и се родиха стотици църкви. Благата вест има сила да променя, да събужда, да дава надежда, а от надеждата се раждат вяра и любов. Това е невероятно!

Бог ни е поставил в този град. И ние също можем да видим това да става тук. Колко радост ще има в живота ти, когато споделиш благата вест – единственият източник на надежда за света за безнадеждните около нас.

Panis Angelicus - Хляб ангелски

Днес ми се наложи да потърся български превод на Panis Angelicus, но така и не намерих. Затова помествам тука един мой скромен опит за превод на този страхотен текст. Не претендирам, че е най-добрият. Под него е оригиналът.

Хляб ангелски



Хляб ангелски,

превърнат в хляб човешки.

Хлябът небесен

слага край на всички символи -

нещо чудесно!

Господ става наша храна -

беден, слуга и смирен.

Ние Те молим,

Боже в три лица,

Ти да ни посетиш,

докато Ти се покланяме.

Води ни в Твоите пътища -

ние, които желаем да достигнем светлината,

в която обитаваш Ти.



Panis Angelicus

Bread of Angels,
made the bread of men;
The Bread of heaven
puts an end to all symbols:
A thing wonderful!
The Lord becomes our food:
poor, a servant, and humble.
We beseech Thee,
Godhead One in Three
That Thou wilt visit us,
as we worship Thee,
lead us through Thy ways,
We who wish to reach the light
in which Thou dwellest.
Amen.