/проповед/
Готов ли си за Божието слово? Днес ще говорим върху Изход
16 глава. В събота публикуваме в групата на църква заглавието и пасажът за
проповедта в неделя. Някой сети ли се да ги прочете, за да се подготви за проповедта?
Един пастор казал на църквата, „Следващата седмица планирам
да проповядвам за греха лъжене. За да се подготвите за проповедта искам всички
да прочетете Марк 17 гл. На следващата неделя, преди да започне проповедта си,
пасторът попитал, „Колко от вас прочетохте Марк 17 гл.? Няколко ръце се
вдигнали. Пасторът се усмихнал и казал, „Марк има само 16 глави. Нека сега
продължим с проповедта за греха лъжене.“
Добре е да познаваме добре Словото, а това става като го
четем и изучаваме. Това ще направим и днес!
Продължаваме с поредицата „Божието изкупление“ върху
първата част на книгата Изход. Днес е предпоследната ни среща върху нея.
Видяхме, че след бягството от Египет израелтяните попаднаха
в безизходна ситуация. Но Бог се намеси и даде изходен път – раздели водите на
Червено море. Израел мина по суша, водата се върна и удави египетската армия,
която ги преследваше! Казахме, че когато сме в безизходица, Бог иска да се
доверим на Господа за нашето избавление.
И така, Израел вече е в пустинята Син. Върви по заобиколния
път към Обещаната земя. Минал е месец и половина от избавлението от Египет.
Запасите храна са свършили, хората не издържат и организират протестен митинг.
Прочит на Изход 16:1-21...31
Йоан 6:32-35 „На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам
– не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от
небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на
света. 34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35 Исус им
отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да
огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“
Там, където Бог води, Той се грижи за продоволствието. Той
не ги беше довел толкова далеко, за да гладуват. Бог имаше план за евреите
така, както има план за всеки човек, включително за нас. Ние трябва да Го
следваме без значение дали пътят минава през планини, долини или клисури, през
пустини или морета. Той обещава да се грижи за нуждите ни. От нас се иска само
да Го следваме.
Аз съм се убедил в това. За толкова години служение Бог не
ни е оставил нито за ден гладни. Винаги е плащал сметките ни.
Той каза на хората, че ще се грижи да имат достатъчно, но
те не Му повярваха и отново зароптаха. И всеки път, когато роптаеха, Бог идваше
и правеше чудо. Те си мислеха, че могат да злоупотребяват с Божията милост. Но
по-късно Бог казва,
Числа 14:22-23 „Понеже от всички тези мъже, които са
виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме
раздразвали досега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 наистина нито един
от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им...“
Разбира се, не можеш да получиш, ако не помолиш. Евреите трябваше
да научат разликата между молитстване и роптаене.
И така, на другата сутрин те се събудиха и видяха манната
на земята. Ако приемем, че са били 2 милиона, тогава следва, че всеки ден в продължение
на 40 години Бог ги е снабдявал с 240 вагони с манна!
Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според
Своето богатство в слава в Христос Исус.“
За Бог няма нищо невъзможно. Той може да достави с
експресна поръчка всичко, от което се нуждаем. Забележете, тук не се казва
„всеки ваш каприз“, а „всяка ваша нужда“.
Разбира се, липсваше разнообразна храна. Ние, българите,
обичаме разнообразната храна. Според мен нашата кухня е една от най-добрите в
света. Трудно ни е да ядем всеки ден корнфлейкс за закуска!
Сигурно израелтяните са имали много рецепти за приготвяне
на манна – печена манна, пържена манна, варена манна, консервирана манна, манна
на яхния, манна на скара, манна с мляко (за десерт)... Може би най-продаваната
книга е била „1001 начини за приготвяне на манна“.
Може и да не са имали чак толкова рецепти. Но манната
наистина е можела да бъде приготвяна по различни начини. От Числа 11 гл. разбираме,
че са я мелели, чукали, варяли и са правели пити от нея. Несъмнено са имали
различни начини за приготвянето ѝ.
Но в човешката природа е да се оплакваме. Понякога това ни
става навик! Но понякога ни несправедливо ни обвиняват в това.
Един монах отишъл в манастир и се заклел с клетва за
мълчание. След първите 10 години абатът го извикал и попитал, „Имаш ли нещо да
кажеш?“ Монахът отговорил, „Храната лоша.“ След още 10 години монахът пак имал
възможност да изрази на глас мислите си. Казал, „Леглото твърдо.“ След още 10
години абатът пак го извикал. Когато го попитал дали има нещо да каже, той
отговорил, „Аз напускам.“ Абатът казал, „Изобщо не ме изненадва. Откакто си
дошъл тук не правиш нищо друго освен да се оплакваш!
Израелтяните не чакаха толкова дълго, за да започнат да се
оплакват. Те казаха, „По-добре ни беше в Египет, там ядохме месо и хляб колкото
ни душа искаше.“ Техният проблем беше, че имаха селективна памет. Помнеха
храната, но не помнеха камшикът!
Марк Твен е казал, „Не се оплаквай и не говори за всичките
си проблеми – 80 % от хората не ги е грижа. Другите 20% ще си помислят, че
заслужаваш да имаш проблеми.“ А някой друг е казал, „по принцип хората, които
се оплакват от начина, по който подскача топката са същите, които са я
пуснали.“
След като израелтяните се оплакаха, Бог в милостта си
снабди нуждата им.
Изход 16:13-14 „а на сутринта... ето, по лицето на
пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.“
Манната е преобраз на Исус. Тя беше дребна, което е символ
на Неговото смирение. Той изостави небето и дойде като малко бебе в яслите.
Първото нещо, което видя, чу и помириса бяха животни! След това демонстрира
смирението си, като се събираше с бедните и болните, а преди смъртта си уми
нозете на учениците си.
Манната беше също кръгла, което говори за Неговата Божествена
природа. Кръгът е безкраен както Бог е безкраен и вечен. Също, манната беше
бяла, което сочи към Неговата святост. Той беше безгрешен! Манната беше сладка.
Няма по-сладко име от името Исус!
Хлябът не идваше от Египет, нито беше изработван в
пустинята, а идваше от небето! Манната падаше като дар от небето там, където
бяха израелтяните. Те не трябваше да ходят на друго място, за да се наситят.
По същия начин днес Божието слово идва при теб там, където
си. Не е нужно да ходиш на Божи гроб, в Мека или на Кръстова гора. Просто Го
приеми и Той ще те насити!
Йоан 6:33,35 „Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от
небето и дава живот на света... Аз съм Хлябът на живота; който дойде при Мене,
никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“
Манната дойде през нощта. Исус също дойде на този свят през
нощта. Светлината дойде в тъмнината. „И светлината свети в тъмнината; а
тъмнината не я схвана.“ (Йоан 1:5)
Едно десетгодишно момче било много болно. Малко преди да
умре то казало на баща си, „Тате, когато умра не ме оставяй в тъмното. Обещай
ми, че няма да ме оставиш в тъмното.“ Когато умряло, бащата поръчал гроб, в
който има малко прозорче, през което се вижда положеният отдолу ковчег.
Слънчевата светлина всеки ден прониква през прозорчето.
Но ако умреш без Христос, дори да направят прозорец в гроба
ти, това няма да ти помогне. Съдбата на невярващите е да страдат във вечна
тъмнина. Те „ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане
със зъби.“ (Матей 8:12). Tъмнината
ще е толкова гъста, че ще можеш да я пипнеш.
Манната дойде също с росата.
Изход 16:13 „а на сутринта навсякъде около стана беше
паднала роса.“ Тя падаше рано сутринта, 6 дни в седмицата, но не и в събота.
Някои хора идват на църква и очакват да се нахранят духовно за цялата седмица.
Но ти имаш нужда от духовна манна всеки ден. Сам трябва да се погрижиш за това.
Вярващият мъж в семейството трябва да се грижи за духовната
храна на децата си. Ако съпругът е невярващ, съпругата трябва да прави това.
Ако всеки ден готвите физическа храна, защо пренебрегвате духовната? Не искате
децата ви да гладуват духовно, нали?
Също, израелтяните трябваше да събират манна рано, защото
след като изгрееше слънцето, тя се стопяваше (ст.21). Ядеш ли твоята духовна
манна всяка сутрин? Нищо не може да се сравни със сутрешното тихо време!
Манната символизира Исус и Словото Божие. Ние растем
духовно, като четем и изучаваме Библията всеки ден. Не може да натрупаш Слово
за много дни напред. То трябва да е свежо и ново всеки ден, всяка сутрин.
Бог изпрати манна на израелтяните в пустинята, въпреки
това, че те роптаеха срещу Него. Той можеше да изпрати огън и сяра, но вместо
това изпрати дъжд от манна.
Римляни 5:8 „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че
когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“
Бог не изпрати Спасител, защото ние го искахме, а защото
знаеше, че се нуждаем от Него.
Какво трябва да направим ние в отклик?
Яжте! Блудният син дойде на себе си и каза, „В дома на баща
ми има излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!“
Само Исус може да задоволи духовния ни глад!
Исая 55:6 „ Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте
Го, докато е близо.“ След като настъпи Съдният ден ще е късно!
Обърнете внимание, че израелтяните трябваше да се навеждат,
за да събират манната. Тя не падаше направо на масата, нито растеше по дървета,
по които да се катерят. Много хора няма да бъдат спасени, защото отказват да се
наведат и да се смирят пред Бога. Други пропускат спасението, защото мислят че
то е нещо, за което трябва да се катериш нависоко.
Всеки човек трябваше да събира манна за себе си. Те не
можеха да се наядат като гледат как другите събират, и никой не можеше да
събира за другия. Всеки трябваше да вземе своята дажба. Всеки човек е отговорен
за своето спасение. Всеки лично трябва да изповяда Исус Христос като Господ и
Спасител.
Заключение
Какво научихме от Изход 16 гл.? Видяхме, че Бог имаше план
за евреите. По същия начин Той има план и за теб. Ако се оставиш Бог да те
води, Той ще се грижи за твоите нужди. И докато Го следваш, не се оплаквай, а
се моли!
Видяхме също, че манната в пустинята беше преобраз на Исус
– на Неговото смирение и Божествената Му природа. Подобно на нея, Божието слово
идва при теб там, където си. Идва през духовната нощ, за да разпръсне мрака в
душите на хората.
Манната символизираше също Словото Божие. Тя е Божият начин
да ни напомни да ядем нашатата духовна манна всяка сутрин. Защото всеки от нас
е отговорен за собственото си спасение и за спасението на своя дом.
В следващата, 17 гл. на Изход, виждаме как въпреки това, че
Бог ги снабди с хляб или манна, израелтяните пак се разбунтуваха. Този път,
защото нямаха вода. Тогава Бог каза на Мойсей
Изход 17:5 „Вземи в ръката си и жезъла си, с който удари
реката и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти
удари канарата, и ще потече вода от нея, за да пие народът.“
Ако манната беше символ на Исус дошъл в плът на
земята (Хлябът на живота слязал на земята), то удрянето на канарата символизира
ударите, които Исус понесе на кръста и разпятието. Потичането на водата от
канарата пък символизира Святия Дух, който е достъпен за всеки, който повярва.
Хлябът на живота дойде на земята, бе ударен и от Него
потече Святият Дух. Ядеш ли Хлябът на живота? Пиеш ли от Святия Дух?
Нека се помолим!
____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
05.12.2021 г.
