/проповед/
Двама си говорили и единият
казал, „К‘ви са бъдещите ти планове?“ „Ще обядвам.“ „Имам предвид по-дългосрочните.“
„Епа сигурно и ще вечерям.“
Ние започнахме нашето
изложение върху Лука също с един план, но малко по-различен от този във вица.
Започнахме с твърдението, че Исус дойде на света, защото Бог не ни е забравил и
има изкупителен план за нас. Да ни предложи спасение и вечен живот вместо
осъждение и вечна смърт.
Видяхме това в централния
стих в Лука
19:10 „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.“ Дойде да спаси
света. Да възстанови взаимоотношенията, които хората с него имаха преди грехопадението
в градината.
Всичко започна с
пристигането на Спасителя на земята в едно бедно семейство. След това Исус се
кръсти от Йоан Кръстител и започна Своето служение като поучаваше и призоваваше
хората към радикален начин на живот.
Ние разгледахме някои от
35-те притчи и 20-те чудеса на Исус, описани от доктор Лука. От тези и
други пасажи видяхме Исус да проповядва любов към враговете, грижа за бедните, прошка
за грешниците.
Исус вървеше от град на град,
канейки хората да Го следват и да живеят в Божието царство. Той вършеше много
чудеса и знамения и много израелтяни започнаха да се надяват, че Той ще избави
Израел от римляните. Мечтаеха Той да установи ново царство на мир и
справедливост.
Религиозните водачи също се
надяваха да дойде Божието царство. Но за тях посланието на Исус беше заплаха.
Те очакваха да спечелят власт и престиж. Но Исус каза, че Божието царство принадлежи
на бедните и отхвърлените, и че истинската власт е да служиш на другите с
любов.
Конфликтът между Исус и религиозните
водачи се задълбочи още повече когато Исус изгони търговците от храма и нарече
водачите разбойници. Затова те арестуваха Исус и
Го обвиниха пред римските власти, че е бунтар, който идва да направи себе си
цар. Исус беше смачкан в пресата на Гетсимания.
Беше предаден на екзекуция,
макар че беше невинен и без грях. След това беше изведен от града и беше
умъртвен. Изпи чашата на Божия гняв заради нашите грехове.
Но три дни по-късно Той
възкръсна от мъртвите и се яви на повече от 500 свидетели! И в това беше същността
на Божия изкупителен план - Исус дойде, за да умре, да плати цената за нашите
грехове, и да възкръсне, побеждавайки смъртта и Сатана на кръста.
Защото Спасителят дойде не
за да премахне бедността, болестите и нещастията и да подобри живота ни. Той
дойде, за да даде живот. Не за да се справи с политическото робство, а за да се
справи с робството на греха.
Следователно, въпросът е разпознаваме
ли ние възкръсналият Господ? Разбираме ли защо Го наричаме Спасителят на света?
Ние мечтаем за един по-добър свят, свят за който сме създадени, но знаем ли кой
е Пътят до него?
Затова в днешната ни 16-та и
последна среща върху евангелието от Лука искам да разгледаме една история, която
да ни насърчи да разпознаем кой е истинския Исус и да помагаме на другите да
достигнат до това прозрение. Тази история е обвита в мистерия. Тя се намира в последната,
24-та глава на Лука и разказва за двама души, които вървяха от Ерусалим към
дома си в Емаус, на 11 км от Ерусалим.
Не знаем много за тях. Това
бяха двама мъже, единият от които се казваше Клеопа („прочут баща“). Те бяха от учениците на Исус.
Всичко беше чудесно до момента, когато Исус беше арестуван, съден на 6 процеса и
разпнат. Сега всичките им мечти и надежди бяха разбити. И те си отиваха у дома.
Тази сутрин те бяха чули слухове
за един празен гроб. Някои от жените бяха казали, че са отишли на гроба на Исус
и че дори Той им се беше явил, но апостолите не повярваха на това. Петър и Йоан
отидоха до гроба и потвърдиха, че е празен, но как беше станало това никой не
знаеше.
И сега, объркани и уплашени,
те напускаха Ерусалим и се връщаха в Емаус. И докато вървяха и разговаряха за
случилото се, Исус се присъедини към тях. Той продължаваше да търси и да спаси
погиналото.
И ст. 16 казва, „Те го
видяха, но не можаха да го разпознаят.“ Всеки път, когато чета този стих, си
казвам, възможно ли е да срещнеш Исус и да не го познаеш?“
Библията ни казва, че където
двама или трима са събрани в Неговото име, Исус също е там. Това не се отнася
за физическо присъствие на Исус. Но ако Исус дойде днес тук в плът? Ако дойде
на нашето богослужение и се здрависа с мен, как ще реагирам? Ще се чувствам
ужасно, ако Го погледна в очите, ръкувам се с Него и не Го позная!
Не знам дали Исус ще дойде
във възкресенското Си тяло тук, но със сигурност е идвал в църква и в плът. „Защото
огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте... Истина ви казвам: Понеже сте
направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
(Матей 25:35,40)
Познаваш ли Исус, когато
дойде в църква? А на улицата, на работното ти място?
Исус срещна тези двама мъже по
пътя, но те не го познаха. Бяха Негови ученици, но сега, когато Той беше във
възкръснало тяло, не Го разпознаха.
Миналият път говорихме за
това, че всеки от нас има своята Гетсимания. Християните в Афганистан, Китай,
Северна Корея и много други страни знаят какво означава „Гетсимания“. Но
Гетсимания означава много други неща: починал близък, нелечима болест, раздяла
с приятел, безпаричие и безработица.
Всеки от нас е минавал през
неща, когато му се е искало да извика, „Отче, нека тази чаша ме отмине. Не
искам да я изпия. Не мога да понеса това. Защо ми се случва всичко това?“
Ние сме преживявали и нашите
Голготи, когато сме се чувствали самотни и изоставени. Тогава викаме към Бога,
„Защо си ме изоставил!?“
Една самотен жабок отишъл
при гледачка. Гледачката му казала да не се тревожи, ще срещне красиво младо
момиче, което ще иска да знае всичко за него. „Това е чудесно“, казал жабокът.
„Кога ще я срещна?“ Гледачката казала, „Следващия семестър... в час по
биология.“
Джанис Джоплин, Мерилин
Монро и много други известни личности, са умрели в самота. Царят на рокендрола,
Елвис Пресли, малко преди да умре написал следните думи, „Понякога се чувствам толкова
самотен. Бих искал да можех да заспя. Но сигурно няма да мога. Помогни ми,
Господи.“
Ние сме имали нашата
Гетсимания и нашата Голгота. Но ние сме имали и нашето възкресение. Ап. Павел
казва, че всички, които са се кръстили в Исус, са се кръстили в Неговата смърт.
И както Исус беше възкресен от мъртвите, ние също сме възкресени, за да ходим в
нов живот. В Исус ние можем да преминем от смърт към вечен живот!
Ако ние сме имали нашата
Гетсимания, Голгота и възкресение, възможно ли е да сме имали и нашето
преживяване по пътя към Емаус?
Ако ти пътуваш по пътя на
живота и всичките ти мечти и надежди са разбити, ако всичките ти молитви са
останали без отговор, ти си по твоя път към Емаус. Опитваш се да се справиш с
всичко сам, но тогава Исус идва. Започва да върви до тебе, насърчава те, не те
оставя сам.
И докато вървяха,
Лука 24:17-21 „Той им каза:
Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? ... И един от тях, на
име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал
това, което стана там тези дни? И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото
с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред
целия народ; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде
осъден на смърт и Го разпънаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще
избави Израил.“
Те се надяваха, че Исус ще
избави Израил. Но какво направи Исус, отивайки на кръста и умирайки там? Той избави
Израил. И не само избави и изкупи Израил, но и целия свят. От какво изкупи
света? Изкупи го от грях и смърт.
А, от това ли? Те се
надяваха Исус да ги изкупи от Рим. Да ги избави от глада, беднотията и от
болестите. Но Той дойде да ги изкупи от греха и смъртта.
А ние? Май не сме много
различни от тях. И ние искаме същото – един Спасител, който ще направи живота
ни песен и ще отнеме всичките проблеми. Искаме възкресение без смърт, победа
без поражение.
Затова Исус им каза,
Лука 24:25 „О, неразумни и
мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! Не трябваше
ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ Няма как да имаш
възкресение без смърт.
С други думи, Исус им каза,
„Трябваше да мина през това. Ти също трябва да преминеш през това. Няма да ти
спестя този път. Но ще вървя с теб, дори и да не ме познаеш, ще бъда с теб и ще
ти давам сила във всяка твоя стъпка.“
Те продължават пътя си и скоро
стигат до село Емаус.
Лука 24:28 „И приближиха
селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.“
Харесвам този стих. Исус не
се натрапва. Той не е като нахален търговец, който се опитва да ти пробута
стоката си. Понякога на улицата ме спират амбулантни търговци, които продават
ножове или други неща и ме питат дали ми трябват. Казвам „не, благодаря“, но те
не се отказват лесно.
Искат моите пари. Ако знаеха
колко пари имам, изобщо нямаше да си правят труда да ме спират. Аз имам други
пари, други съкровища, които молец и ръжда не ги разяждат и които крадци не крадат.
От тях мога да им дам много, стига да поискат.
Тези хора се натрапват, но Исус не е като тях. Той е тактичен. Той се
спира, готвейки се да ги остави, но те Го спират с думите „Остани с нас, защото
е привечер и денят вече е превалил.“ Дори се казва, че „Го подканяха.“ След
което Той влиза да остане с тях.
Тук виждаме също, че не е
нужно много да настояваме, за да накараме Исус да остане. Трябва само да Го
поканим, да отворим вратата, защото Той чука. Ако още не си Го направил, покани
Го да влезе. Той ще се радва да влезе и да остане.
Те влизат, жената трескаво
се захваща да подреди стаята. После отваря хладилника, вади тавата с останалата
мусака и я претопля в микровълновата. J
Изважда я и сервира три порции. Те сядат на масата.
Лука 24:30 „И когато седна с
тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. Тогава очите
им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.“
През цялото време те бяха с
Исус, гледаха Го и разговаряха с Него, но не Го познаха. И след като Той
замина, те си казаха, „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по
пътя и когато ни тълкуваше Писанията?“ (ст.32)
Аз бих искал всички ние да
можем да изпитаме този огън в сърцето си. Днес най-голямото нещастие на
църквата е, че живее в доволна посредственост. Ние се задоволяваме да гледаме
без да виждаме, да слушаме без да чуваме, да се мотивираме без да откликваме.
Ние се носим по течението, оплакваме се от време на време, но не откликваме на
Неговото докосване.
Колко различно реагираха
тези двама мъже! Казва се, че те „станаха и се върнаха в Ерусалим“ (ст.33).
Трябва да е било късно вечерта. Разстоянието беше 11 км. Те можеха да почакат
до сутринта, но тръгнаха през нощта. Нямаха търпение да се върнат в Ерусалим.
И когато го направиха, намериха
апостолите и тези, които бяха с тях. Те се втурват към вратата, нямат търпение
да кажат за срещата с Исус. Но текстът ни казва, че апостолите първи започват
да говорят.
Лука 24:34 „Господ наистина
възкръснал и се явил на Симон.“
А двамата ученици отговарят,
„Да, знаем че е истина. Той ни срещна на пътя и разговаряхме с Него, и Го
познахме, когато разчупи хляба.“
Представете си
въодушевлението на всички в стаята. Всички се опитват да говорят един през друг.
Всеки казва, „Истина е! Исус Христос е възкръснал! Той е жив!“
Може би в момента някои от
нас пътуваме по пътя към Емаус. Понякога мечтите ни са разбити. Понякога ни
идва да се смеем, но понякога – да плачем.
Исус каза, „Аз не дойдох, за
да ви спестя Емаус. Дойдох, за да ходя с вас. Ще бъда с вас, докато си дойдете
у дома. Дотогава, четете Словото, за да бъдат очите ви отворени и да знаете, че
Аз съм Спасителя на света. Тогава сърцата ви ще горят за Мене.“
Откога сърцето ти не е
горяло за Исус? Много лесно е да се движиш по повърността, да плуваш по
течението на живота. Да ходиш на църква само защото е неделя сутрин, без да
преживяваш водителството на Божия Дух в живота си, топлината на Неговата любов.
Да гледаш без да виждаш, да слушаш без да чуваш.
Нали сте чували вицове за
Св. Петър и рая? Един мъж застанал пред райските двери и Св. Петър и му казал,
„Петре, готов съм да вляза и да получа наследството си.“ Петър отговорил,
„Добре, но ти трябват 1000 точки. Какво си правил на земята, за да спечелиш
1000 точки?“
Той отговорил, „Като дете
ходих на неделно училище, а после и на църква всяка неделя. Ако съм здрав,
винаги ходех на църква.“ Св. Петър отговорил, „Добре, редовен посетител на
неделно училище и църквата – 50 точки. Какво друго?“
„Ами водих хвалението много
години.“ „Водач на хвалението“ – пише Петър. „Това е 25 точки. Какво друго?“
„Ами, давах 10 процента от приходите
си на Господа. „Десятък – 25 точки. Дотук имаш 100 точки. Трябват ти още само
900. Какво друго?“
В този момент човекът вече
се потял обилно, внезапно изправен пред перспективата да не може да влезе в
небето. Започнал да извива ръце и казал, „С това точкуване ще мога да вляза
само по Божията благодат.“
Св. Петър пише, „Божията
благодат – 900 точки. Влез в Божията радост.“
Спасителят на света дойде в
света. Разпознаваш ли го ти? Гори ли сърцето ти, когато говориш за Него?
В края на тази поредица
върху Лука моята молитва е Святият Дух да е разгорял малко огънче в сърцето ти,
което да се разпалва все повече и повече в Неговото свято присъствие!
Нека се молим Бог да ни даде
сърце, което гори за Него. Да ни даде сърце, което копнее да служи и да казва
на света, че Господ е жив. Да прогласява, че Спасителят на света е жив! Защото
Исус иска и ние като Негови ученици да участваме в Неговия изкупителен план. Той дойде, потърси и спасяваше погиващите. И
иска ние да продължим Неговата мисия.
Ние знаем кой е Исус, но много
хора около нас не вярват и не Го разпознават. Той няма да им спести пътя от
тръни. Но Той върви до тях в техния път към Емаус и е готов да направи и
най-смелите им мечти реалност. Ще им помогнем ли да разпознаят Спасителя на
света, за да стане и техен личен Спасител?
Молитва.
