Friday, September 18, 2015

Ще дадем ли Хляб на бежанците?


Масово преселение.

Зад гърба ти е ИДИЛ, пред тебе - гостоприемно отворените врати на Австрия и Германия. Всички бягат, бягаш и ти. Всичко е като лош сън, но един ден ще свърши. Всичко ще се оправи.



Западна Европа покани бежанците. Балканите услужливо ги пропускат. Билборд в Хърватия гласи: "Скъпи имигранти, добре дошли в Хърватия. Тук няма работа, няма пари, няма бъдеще. Продължете към Словения. Благодаря ви."

България, Унгария и Словакия вдигнаха стени на границите си. Опасенията са, че заедно с бягащите от войната има и много икономически емигранти. Вижда се, бежанската криза породи най-сериозното разминаване досега между страните от западна и източна Европа. Дали това не е началото на края на Европейския Съюз?

В цялата тази суматоха, когато всеки ден прииждат десетки хиляди нови бежанци, въпросът е, докъде ще доведе всичко това? Ще издръжи ли Европа на натиска? Как ще се отрази прииждането на още 10 милиона мюсюлмани към и без това ислямизираща се Европа?

Въпросите, които християните трябва да си зададат, са: как трябва да отговори Църквата на това предизвикателство? От една страна, Божието Слово ни заповядва да показваме любов към "чужденеца, сирачето и вдовицата", към онеправданите и маргинализираните. От друга страна, през последните години се наблюдава нежелание на мюсюлманите-бежанци да се съобразяват с местните порядки. На много места се издигат лозунги за прокарване на законите на шериата, създават се мюсюлмански полиции, има сблъсъци с местното население.  

Нещо повече - в някои християнски среди се тиражира мнението, че в изпълнение на Библейското пророчество от Откровение 11, Антихрист наводнява Европа с мюсюлмански мигранти, за да разруши християнството. 

Такава опасност имаше и преди кризата с бежанците от ИДИЛ. Но това оправдава ли безсърдечието и егоизма ("Да са мислили, преди да са тръгнали!")?

Исус ни заповяда да се грижим за бедните и нуждаещите се: "И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си. (Матей 10:42). И също: "Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили." (Матей 25:40). Нима ще рискуваме да загубим небесното царство, отказвайки хляб, вода и дрехи на тези хора? (Матей 25:41-43)

Ние трябва да се изправим срещу страховете и предразсъдъците си и да вървим срещу течението и настроенията в обществото, ако те приемат ксенофобска окраска. Християните трябва да са първите, които да посрещат и да се погрижат според възможностите си за нуждите на бежанците. Нима забравихме, че и ние самите сме били толкова пъти бежанци в нашата история?

Добре е Църквата в България и цяла Европа да издигне глас в тяхна защита. Същевременно, в молитва да търси мъдрост от Бога и да изразява позиция за справяне с кризата. И не на последно място, ние трябва да бием камбаната за опасността от радикалния ислям, без да го използва като извинение за бездействието си.

Тенденцията към радикализация ще се задълбочи. Така е, защото ислямът и западните ценности са несъвместими. Единственият начин да живеем в мир с бежанците е те да приемат нашите ценности. Но може ли да накараш един мюсюлманин да приеме насила нещо, когато е убеден в противното? Не, разбира се. Тогава какво да правим? 

Първо, секуларизираните европейци трябва да осъзнаят, че тяхната култура не е възникнала във вакуум, а е следствие на юдео-християнската вяра и ценности. Свободата, достойнството на личността, правата на човека - всичко това почива на християнското разбиране, че човек е сътворен по Божи образ. Нужно е покаяние и раздяла с мантрите на хуманизма, модернизма и релативизма. 

Само връщането към християнската вяра може да даде аргументи в подкрепа на настояването мюсюлманите да се съобразяват с "нашата култура". Защото тя не е нещо, до което сме достигнали следствие на вековни лутания от типа "проба-грешка". Тя се основава на Божието откровение за това кои сме ние, кой е Бог и как иска Той ние да живеем.

Някой ще каже, трябва чудо да стане, за да се възроди християнството в този континент. И ще е прав. Но чудеса стават. Не е ли чудо, че безпрепятствано стотици хиляди хора без визи влизат в ЕС и Шенген? Нима някой е допускал, че това може да стане? 

Бог допуска изпитания в живота на отделните хора, общности и нации, за да се осъзнаят и обърнат към помощ към Твореца. В тази критична ситуация много хора ще се замислят и ще се върнат към вярата на своите деди. Но, Божието слово ни казва, че много повече ще предпочетат да се качат на своя "Титаник" и да отплават в океана на егоизма и безсърдечието. За да намерят там и своята гибел.

Масово преселение. Напрежението и натискът ще достигнат краен предел. Не е достатъчно само гостоприемно да отворим вратата и да нахраним гладните бежанци. Нужно е първо ние да посегнем към Хляба на живота, а след това да го дадем и на тях.