/проповед/
Какво си мислиш, когато чуеш думата хляб? За нас от
по-старото поколение, хлябът е най-важната част от храната. Макар и да не сме
гладували, през комунизма менюто на българина беше доста по-просто и в него хлябът
играеше основна роля.
Всъщност, така е било векове наред. И днес хлябът присъства
традиционно на трапезата ни. С времето хлябът е добил почти сакрално значение –
чували ли сте изрази като „няма по-голям от хляба“.
Когато пък казваме „взе си хляба в ръцете“ имаме предвид,
че някой вече се издържа сам, тоест сам може да се изхранва. Отново хлябът е
като събирателно за храната изобщо.
Именно поради това, в нашата църква организираме евангелизационни
Хлебни къщи, на които жените се учат да месят хляб, но заедно с това чуват и за
Хляба на живота, Исус Христос. Идеята за това взехме от световното християнско движение
на Хлебните къщи. Познайте кой го е създал? Българка!
По времето на Исус хлябът също е бил най-важната част от
храната. Ако освен хляб имаш малко сирене, риба и фурми, това вече би бил
обилен обяд.
Имайки предвид всичко това, Исус каза, „Аз съм Хлябът на
живота. Това е едно от твърденията „Аз съм“ на Исус в евангелието от Йоан, които ще разгледаме в тази поредица проповеди.
Всяко от тези „Аз съм“ представя как Исус отговаря на различните
духовни нужди на хората. Исус е Светлината в тъмнината, Вратата към спасението
и сигурността, Живата вода за жадните. Той е пътя, истината и живота. Във всеки
от тези аспекти Исус иска да Го приемем не заради даровете, които може да ни
даде, но заради това, което Той може да бъде за нас. Веднага след нахранването
на 5000, Исус направи първото си от записаните твърдения „Аз съм“.
В онези дни популярността на Исус достига кулминационната си
точка. Даже тълпите искаха да Го направят техен цар. Поради това Исус прекоси
езерото, за да избегне техните настоятелни молби. Но след като разбраха къде е
Той, на следващия ден те го последваха.
И точно тогава Исус каза:
Йоан 6:35 „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога
няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“
В Йоан 6 гл. виждаме, че хората роптаеха, препираха се помежду
си, негодуваха и накрая си тръгнаха. В този текст виждаме три групи хора, които
оставиха Исус, след като Той им проповядва проповедта за Хляба на живота – материалистите,
легалистите и скептиците.
1. Материалистите.
Много от хората, които следваха Исус се надяваха Той да ги освободи
политически. Те искаха политическо разрешение на техните проблеми, искаха социални
помощи и материални блага. В Исус те виждаха своя шанс.
Вероятно тези хора знаеха за опита на Рим да се справи с
бедността чрез програмата „Хляб за мир“. В Рим имаше много гладни и бедни хора.
Правителството се беше опитало да избегне бунтове, като предложи на хората зърно
на намалена цена. Но планът се провали, защото тълпите искаха все повече и
повече.
Исус знаеше, че е изправен пред подобен проблем, след като
нахрани 5000-те хиляди с 5 хлебчета и 2 риби. И когато тълпите пристигнаха, Той
им каза:
Йоан 6:26
"Истина, истина ви казвам:
Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се
наситихте.“
В много по-малък мащаб мога да разбера как Исус се е
чувствал. По
време на коронавируса обявихме във фейсбук, че като църква ще помагаме на хора,
които са с вируса, като им доставяме безплатно храна и лекарства. Помогнахме на
няколко човека. Никой от тях след това не дойде на църква.
По израза на римския поет Ювенал, хората искат хляб и зрелища.
Дай им хляб и те ще са щастливи. Това е характерно за всички епохи, особено за комунистическите
атеистични режими.
Когато комунистите превземат
чрез преврат властта през 1944 г., те изкореняват почти напълно вярата, като
избиват свещеници, забраняват на младите хора да влизат в църква и общо взето, превръщат
църквите в музеи.
Започвайки още от детската градина и особено в училищата и
университетите имаше яростна атеистична пропаганда. За целта се използваха и
изкуствата – филми, естрада, литература и т.н. Ние имахме хляб, но не вярвахме
в Този, който дава хляба.
При рухването на комунизма през 1989 у хората имаше силен духовен
глад, затова много хора влязоха в църквите. Чуха за първи път за Хляба на
живота, Исус Христос.
Проблемът беше, че много от тях се надяваха да получат
някакви помощи или да извлекат някаква полза. Когато даренията спряха, много
напуснаха църквата.
Йоан 6:27
“Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот,
която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.”
Материалистите обърнаха гръб
на Неговото послание. Още една група щеше да ги последва – тази на легалистите.
2. Легалистите.
Йоан 6:28 “Затова те Му казаха: Какво да направим, за да
вършим Божиите дела?"
Тези хора не бяха там заради безплатния обяд. Те искаха Исус да
им даде един списък с правила, които да следват. Мъртвата религия винаги има повече
последователи от истинската вяра. Защо? Защото е по-лесно да следваш няколко
правила без да мислиш, надявайки се да получиш билет за небето.
Много по-трудно е да се посветиш на взаимоотношения с Исус
Христос чрез духовните дисциплини на изучаване на Библията, молитва, ходене на
църква и благовестие.
Освен това, срещата с истинския Бог може да е една дълбоко
травматична опитност. Повечето хора предпочитат да избегнат травмата от срещата
със святия Бог. Както Адам се скри от Бога, хората предпочитат да избягват Бог
като създават свои собствени фалшиви богове по техен образ и подобие. Това
правят и легалистите.
Легализмът е написан в нашето ДНК. Около 75 процента от
българите се смятат за източноправославни вярващи. Повечето от тях са традиционни,
номинални християни. Не са чели Библията.
Много вярват в безличностна свръхестествена сила и се изненадват
да научат, че Бог всъщност е личност. Те свеждат вярата си до следване на
традиции и ритуали. Искат да знаят какво трябва да правят, за да вършат Божиите
дела. Какво е редно да се прави на този и онзи ден.
За тях да си християнин в общи линии означава да ходиш на църква
по празници, да палиш свещ, да ходиш на гробищата на задушница и да се молиш на
Богородица и светците.
Но Исус иска да живее в сърцето на всеки вярващ. Той изпрати
Духа Си, за да напише Своя закон в нашите сърца. Той призовава всеки да изучава
Словото и да прилага наученото. Само когато правим това, ще се променяме като
личности, а с това ще се трансформира и нашето общество.
Затова в нашата църква провеждаме групи за ученичество и
библейско изучаване. Затова ви насърчаваме да четете Библията всеки ден като
следвате Плана за четене и израствате във взаимоотношенията си с Исус.
Подобно на евреите от времето на Исус, много българи искрено
вярват, че добрите им дела ще им дадат билет за небето. Опитват се да са добри
хора. Питат, какво да направя, за да отида в рая?
Когато тълпата поиска от Исус списък с дела, той им даде следния
изненадващ отговор: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е
изпратил." (Йоан 6:29)
Колкото и странно да звучеше за тях, Исус иска да има искрени взаимоотношения
на любов с всеки от нас. Тези взаимоотношения не могат да бъдат „подкупени“ с
материални блага и не могат да се основават на правила. Материалистите искаха повече
безплатни дарове, отколкото искаха Дарителя.
Легалистите искаха закон, но не и Законодателя. Те отхвърлиха
Исус, защото предпочитаха мъртвата религия. Още една група изостави Исус в онзи
ден. Това беше групата на скептиците.
3. Скептиците.
Йоан 6:30 “Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да
Ти повярваме? Какво вършиш?”
Исус току-що бе нахранил повече от 5000 човека с 5 хляба и 2
риби. И на следващия ден те поискаха знамение!
Те искаха Исус да бъде новият Мойсей, който да им дава винаги
хляб. Те имаха погрешни очаквания за Месия и Неговото служение. Затова Исус
поправи грешката им:
Йоан 6:35 “Исус им отговори: Аз съм хлябът
на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене,
никога няма да ожаднее.”
Всеки човек има в себе си духовен глад, който само Исус може да задоволи.
Френският математик, физик, изобретател и философ Блез Паскал казва, „В сърцето
на всеки човек има дупка във формата на Бога, която не може да бъде запълнена
от никое сътворено нещо, а само от Бог Творец, изявен чрез Исус Христос.“
Затова, веднага след като каза, че само Той може да задоволи
нашия духовен глад, Исус предизвика тяхното неверие:
Йоан 6:36 “Но ви казвам, че вие Ме видяхте и
пак не вярвате.”
Говорил съм с много хора, които са скептични относно
християнската вяра. Те искат знамение, чудо. Само да видя чудо и ще повярвам! Защо
Бог не ми се яви сега?
Аз не съм виждал много чудеса, но се сещам за няколко. Например,
като малък бях много притеснителен и не можех да говоря пред публика. Толкова
се притеснявах, че си забравях дори кратки реплики. Но когато повярвах в
университета, Бог започна делото си на обновление в мен и ме освободи от страха
да говоря пред публика. Сега се стремя да не пропускам да споделям с хората за
вярата си. Ако ме познаваше преди, щеше да си убеден, че Бог е направил чудо в
мен!
Споделял съм за това и за други чудеса пред скептици, но за
много от тях това не е достатъчно. В един друг разговор Исус каза на фарисеите:
Maтей 12:39 “Нечестиво и прелюбодейно
поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението
на пророк Йона.”
Йона е преобраз на делото на Исус. Йона бе готов да даде живота
си, за да задоволи Божия гняв, идещ върху спътниците му. Но смъртта не го
задържа. След три дни и нощи затворничество, той беше жив и свободен. Чрез това
Исус показа, че най-голямото знамение, което ще покаже, беше знамението на
Неговото възкресение.
В нашия град има много скептици. Често говоря с наркозависими в
центъра за рехабилитация. Накрая ги водя в молитва на покаяние и някои се молят
с мен. Други се отнасят скептично.
Как тогава да свидетелстваме на скептици? В нашия пасаж Исус
насочи тези хора към вяра в Него, като единствена надежда за вечен живот.
Йоан 6:46-47 “Не че някой е видял Отца освен
Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. Истина,
истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.”
Вярваш ли в Исус, Хляба на живота?
Този, който беше Хляба на живота,
започна своето служение с гладуване. Този, който беше Живата вода, завърши
служението си жаден. Христос гладува като човек и хранеше гладните като Бог.
Той беше уморен, но въпреки това беше нашата почивка. Той плащаше данък, но
въпреки това беше Цар. Той се молеше, но също чува молитвите. Той плачеше и Той
бърше сълзите ни. Беше продаден за 30 сребърника, а изкупва света. Беше заведен
като агне на заколение, а е Добрият Пастир. Умря и даде живота си и чрез
умиране разруши смъртта.
Насочвай погледа на хората към Исус. Казвай им да се доверят на
Исус за своя живот!
Заключение
Но това изглежда толкова трудно в нашата култура, в която материализмът,
легализмът и скептицизмът са толкова разпространени! Да не споменаваме пропагандата
против протестантските църкви и страхът от секти и култове. В България има около
1 процент новоповярвали християни. Често ние се чувстваме самотни и отхвърлени.
Не беше лесно и за Исус. Някои от най-близките му ученици Го следваха
само заради това, което се надяваха да получат от Него. Те не се интересуваха
от изграждане на взаимоотношения с Бога. Четем в ст. 66, „Поради това мнозина
от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.“
И тук, струва ми се, достигаме до един от най-решителните моменти
в Библията. Исус, който беше 100 % Бог, беше и напълно човек. Той чувстваше
това, което би почувствал всеки от нас. Той преживяваше болката на
отхвърлянето, особено от най-близките му приятели. И Той ги попита, „Да не
искате и вие да си отидете?“ (ст. 67)
Точно тогава Петър каза от името на групата:
Йоан 6:68-69 "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние
вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий."
Петър разбираше онова, което тълпите бяха пропуснали. Исус не
беше дошъл, за да им даде безплатен обяд, или за да вдигне евреите на бунт
срещу Рим, или да състави нов списък с правила, или за да върши чудеса. Той
дойде, защото знаеше, че те се нуждаеха от Хляба на живота. Те се нуждаеха от Святия
Божий, Месията. И това, от което се нуждаеха, те вече имаха – имаха Исус.
Eдна стара история разказва, че един човек паднал в яма и не
можел да излезе сам. Оттам минал фарисей и казал, „Само лошите хора падат в
яма. Заслужил си го.“ Конфуций минал и казал, „Ако ме беше слушал, нямаше да си
сега в тази яма.“ Буда минал и казал, „Твоята яма е само състояние на ума.“ Но Исус,
като видял човека, го хванал за ръка и го измъкнал от ямата.
Само Исус може да те измъкне от ямата на твоя живот и да задоволи
твоя глад. Той е Хлябът на живота.
Имаш ли Исус в живота си? Е ли Исус всичко, от което се нуждаеш?
Е ли Той твоя Хляб на живот? Ако беше присъствал в деня, когато Той проповядва
проповедта си за Хляба на живота, щеше ли да си тръгнеш или щеше да кажеш като
Петър, „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи
на вечен живот и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият
Божий.“
БПЦ "Нов живот" - Варна
07.01.2024 г.
