Религията „Христос плюс“ (Галатяни 1:1-10)

/проповед/

Неделен учител преподавал на децата в неделното как могат да бъдат спасени. Казал им, „Ако продам всичко и го дам на църквата ще отида ли на небето?“ Децата отговорили, „Не“. „Много добре, правилно. Ако работя здраво и спазвам 10-те заповеди ще отида ли на небето?“ Децата отговорили, „Не.“ Много добре. Ако се покая от греховете си и повярвам, че Исус е умрял за моите грехове и го помоля да ме спаси, ще отида ли на небето?“ За изненада на учителя, децата пак отговорили „Не.“ „Не? Тогава как мога да отида на небето?“ Децата отговорили“ „Умри!“

Днес започваме нова поредица върху книгата Галатяни “Няма друг път“. Ние вече сме разглеждали това послание, но оттогава мина доста време. През това време Бог ни благослови с много нови хора, някои от които са нови във вярата. Моето желание е всички хора в „Нов живот“ да познават добре библейските истини на християнската вяра и на благата вест. Ние трябва да знаем как човек се спасява, за да сме сигурни, че сме в числото на спасените и за да знаем как да споделяме благата вест с другите.

И точно тук ще ни помогне посланието към Галатяните. Негов автор е ап. Павел, писано е около 50 г.сл. Хр. Писмото е кратко, може да го прочетеш за половин час. Но, както един проповедник казва, тази книга е като духовен динамит.

Когато Мартин Лутер я прочита, тя причинява такава експлозия в неговото сърце, че това довежда до Протестантската Реформация. Джон Уесли чува проповед върху коментара на Лутер върху Галатяните и това довежда до неговото новорождение и основаването на Методистката църква.

Галатяни е говорила на всички поколения от 1 век досега и дава отговор на въпросите кои сме ние и коя е спасителната вяра.

Днес много хора смятат, че има много пътища към Бога. Някои търсят Бог в спазването на правилата. Това са легалистите. Прави добро, ходи на църква по празниците, кръсти се, вземай причастие, изповядвай се на свещеника, пости ако здравето ти го позволява, давай милостиня от време на време, пали свещ за здраве, ходи на гробищата на задушница, моли се на Дева Мария и на светиите. И ако правиш всичко това, може да се надяваш, че твоите праведни дела ще натежат на Божиите везни повече от твоите грехове.

Но проблемът е, че никога не можеш да си сигурен дали си направил достатъчно. Колко молитви на ден са достатъчни? Колко свещи и от кои – от 80 ст. или от 2 лв. трябва да запалиш?

Други търсят спасението в отхвърлянето на всички правила. Прави, каквото искаш. Веднъж се живее! Ако се чувстваш добре, направи го! Това са хедонистите. Колко много хора така се поробват и пристрастяват към най-различни неща!

Пият и на сутринта се събуждат с махмурлук. Играят комар и прахосват парите си на семейството си. Спят с когото им падне и дори да не хванат някоя болест, на следващата сутрин се събуждат с угризения и с дупка в сърцето. Изпитват това, което изпита Соломон, който опита от всичко и каза с отчаяние, „Намразих живота“ (Еклисиаст 2:16-18).

Но ако легализмът, преследването на щастието чрез следване на правила, и хедонизмът – животът за удоволствие без правила, не работят, къде намираме смисъл и спасение?

Галатяни ни казва, че спасението не идва от следването или отхвърлянето на правилата, а от личните взаимоотношения с Господ Исус Христос. Както казва Той,

Йоан 14:6 „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мене.“

Няма друг път за спасение. Това е посланието на ап. Павел в Галатяните. Затова тази книга е толкова важна – тя ни помага да открием смисъла на живота. Ако искаш да знаеш как можеш да имаш мир с Бога, истинска свобода и сила за нов живот, присъедини се към това пътешествие в изучаване на Галатяните.

Днес ще разгледаме първите 10 стиха от Галатяни 1 гл.    

В началото писмото започва с поздрав.

Галатяни 1:1-2 „Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го е възкресил от мъртвите, и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви.“

Тук Павел нарича себе си „апостол“, която дума на гр. означава „човек, изпратен с делегирана власт“. Павел казва, че той не е изпратен от хора или избран на църковен събор, а неговият призив и власт идват директно от Бога.

Също научаваме, че писмото е написано до църквите в Галатия – област в днешна централна Турция. Тези земи са се населявали от езичници, следователно църквите са били предимно „езически“, не еврейски.

Павел проповядва в Галатия по време на първото си мисионерско пътуване (47-48 г.сл.Хр.) и основава църкви там. Поучава вярващите в основите на християнската вяра и назначава водачи. След заминаването му обаче пристигат група юдейски християни, които твърдели че са изпратени от апостолите в Ерусалим. Те започват да говорят, че Павел не е „истински“ апостол и че не проповядва пълното евангелие.

По-конкретно, те казват на новоповярвалите галатяни, че те трябва да се обрежат, за да се спасят. Тоест, карали ги да правят нещо, което било практикувано от евреите в Старозаветния закон. И това объркало галатяните, а някои били силно повлияни от тези „юдаисти“.

За Павел това не беше маловажен въпрос. Той проповядваше оправдание чрез вяра без делата на закона. Павел проповядваше само Исус, юдаистите проповядваха религията „Исус плюс“. Те не отхвърляха, че Исус е Божият Син, който е умрял и възкръснал, но казваха: „Това, което Христос започна, вие трябва да довършите. Трябва да довършите недовършеното дело на Христос.“

Самата доктрина за спасение по благодат бе под заплаха. Галатяните трябваше да си отговорят как се спасяваме – чрез вяра или чрез дела? И Павел спешно седна да напише писмо, в което вложи цялото си сърце и душа, за да предупреди обръщенците в Галатия да не се подвеждат от заблудителната ерес на юдаистите.

Затова веднага след поздрава той казва:

Галатяни 1:3-5 „Благодат и мир на вас да бъде от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос, Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец, на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.“

Павел казва, че благата вест е за това какво Бог е направил чрез Своя Син Исус Христос. Същността на благата вест е смъртта и възкресението на Христос. Преди 2000 години Исус дойде на земята с мисията да ни спаси от греховете и да ни избави от силата на злото. Това стана по волята на Отца и донесе слава на Отца. Чрез Христос всяко благословение става притежание на този, който повярва в Него. И галатяните рискуваха да забравят тези истини.

Обикновено в писмата си, след поздрава към своите читатели, Павел се моли и благодари за тях. В писмото до галатяните обаче такава благодарност липсва и Павел преминава направо по същество. Започва „право куме в очи“, както казваме.

Галатяни 1:6-7 „Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие; което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат христовото благовестие.“

„Чудя се как вие така скоро преминавате“. Гръцката дума за „преминавате“ е метатитесте и означава „прехвърляне на преданост“. Употребява се за войници, които дезертират и за хора, които напускат политическите или философските си позиции.

Дезертьори има във всяка война. През втората световна война в Германия са екзекутирани 15000 дезертьори. В Съветския съюз – 158000!

Във войната на Русия срещу Украйна в първата половина на 2023 г. са били образувани 2076 наказателни дела срещу руски войници, обвинени в напускане на частите си без позволение. Твърди се, че това е два пъти повече от общия брой за 2022 г. и три пъти повече в сравнение с годината преди Русия да нахлуе в Украйна - 2021-ва. Но реалните цифри са много по-високи.

Но Павел говори не за военни дезертьори, а за напускане на фронта на истината от много вярващи в църквите в Галатия.

Павел все едно казва: „Вие сте духовни дезертьори! Как така се отвръщате от Бог, който ви призова в Христа и прегръщате друго евангелие. Вашето е извращение на евангелието, пародия на евангелието на благодатта!

Павел не можеше да понесе, че те прибавяха човешки дела и заслуги към делото на Христос.

Културата, в която живеем, ни е накарала да повярваме, че „няма нищо без пари“. Но Божията благодат ни учи, че с нищо не можем да заслужим нашето спасение.

Анонимните алкохолици имат програма от 12 стъпки за преодоляване на зависимостта си от алкохола. Знаете ли коя е първата? „Признахме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем.“ Те разбират, че изцелението започва с признанието, че сами не могат да се справят със зависимостта си.

Същото е и с греха. Каквото и да правим, не можем сами да се освободим от неговата мъртва хватка. Ние сме обречени, ако не признаем нашата невъзможност чрез собствени усилия да се спасим и ако не позволим на Христос да ни освободи.

Бившият търговец на роби Джон Нютън казва, „Аз не съм това, което можех да бъда; не съм това, което трябва да бъда; не съм това, което искам да бъда; не съм това, което се надявам да бъда. Но благодаря на Бога, че не съм това, което някога бях и мога да кажа заедно с великия апостол, „С Божията благодат съм това, което съм“.

Това извращение на евангелието, че ние трябва да добавим нещо към делото на Исус за нашето спасение, беше дошло в църквите в Галатия. Причината това да стане бяха неколцина, които ги „смущават“ (ст. 7). Глаголът за „смущавам“, (гр. тарасо), означава „да разтърся, да раздвижа“. Галатяните бяха хвърлени в смут от това фалшиво учение, което обръщаше с краката нагоре благовестието.

Следователно, тук виждаме, че две основни характеристики на фашивите учители се изразяват в това, че те смущават църквата и променят евангелието. И те са свързани. Когато някои подправят евангелието, те смущават църквата. „Най-големите смутители на църквата не са тези, които ѝ се присмиват и гонят, а онези отвътре, които се опитват да променят евангелието“ (Дж. Стот).

Реакцията на Павел беше учудване: Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова... И веднага след учудването идва негодуванието срещу фалшивите учители, което преминава в тежка клетва:

Галатяни 1:8-9 „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както казахме и преди, пак го казвам и сега: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“

Гръцката дума, преведена като „проклет“, е анатема. Апостол Павел желае тези лъжеучители да бъдат постигнати от божественото проклятие и Божието осъждение. С други думи, да отидат в ада!

Възниква въпросът, това невъздържан изблик на гняв ли е? Възможно ли е Павел да е изразил нещо, което не съответства на Христовия Дух?

За да си отговорим на тези въпроси, трябва да четем внимателно текста. В него виждаме, че първо, това проклятие не е насочено само към юдаистите в Галатия, а към всички, които биха проповядвали друго благовестие, пък било то и те да са ангели! Павел е толкова ревностен към евангелието, че е готов Божието проклятие да падне даже върху него, ако той се окаже виновен в извращаването му.

Освен това, Павел повтаря това два пъти, което говори не за прибързано изказано твърдение, а за добре премерени думи.

Тези стихове звучат скандално в нашите уши, които сме свикнали да говорим за толерантност, за плурализъм в мненията. Но те идват от един човек, който пише под вдъхновението на Святия Дух. Павел изобличава идеята, че всички религии са равни и че в края на краищата всички ще отидем на едно място. 

Когато тръбата с нечиста вода в пералното вкъщи се запуши, ние повикахме водопроводчик, не онколог. Но водопроводчикът няма да може да изцели рак. Аспиринът няма да премахне тумора. Повишаването на налягането в гумите няма да оправи повредения карбуратор. Всеки проблем си иска свое разрешение. Понякога само едно лекарство ще помогне за дадена болест.

Човечеството е изправено пред подобен проблем. Хората са съкрушени, защото връзката ни с Бога е прекъсната. Всички ние сме виновни, поробени, изгубени, мъртви. Вината трябва да бъде наказана, дългът трябва да бъде изплатен, робът трябва да бъде изкупен. Някой спасител трябва да изкупи робите, близък нам трябва да изплати семейния дълг, заместник трябва да поеме вината. Няма друг начин за измъкване.

Освен че са разпространявали лъжеучение, може би тези юдаисти са обвинявали Павел в още нещо - че угодничи на човеци със своите послания. Затова той продължава:

Галатяни 1:10 „Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга.“

Павел можеше да не повдигне въпроса за това лъжеучение. Или поне можеше да бъде много по-мек в изказа. Но той написа това, защото бе загрижен за вечната съдба на читателите си. Затова, с риск да загуби приятелите си, се осмели да им каже истината за юдаистите и тяхното фалшиво евангелие. Той бе загрижен повече за Божието, не за човешкото одобрение.

От какво се ръководиш ти, когато разговаряш с хората?

Все пак, някой може да попита, „Защо Павел е толкова суров в изказа си?“ Първо, той си служи с този език, защото тук на риск бе изложена славата на Христос. Да се твърди, че човешките дела са необходими за спасението означава, че Христовото дело е недостатъчно, което е грубо изопачаване на благовестието.

Второ, Павел пише тук не за някаква второстепенна доктрина, а основополагаща такава. Ако юдаистите бяха оставени да продължат да поучават, това щеше да доведе до погубването на много души в ада.

В заключение, трябва да кажем, че има само едно евангелие – евангелието на благодатта, което е проповядвано от апостолите и е записано в Новия завет. Има само един път за спасение, Христос. Solus Christus! Всички други учения са изопачения на евангелието. Toва е религията „Христос плюс“. Всеки, който отхвърля новозаветното евангелие, който добавя нещо към Христос, трябва сам да бъде отхвърлен, дори да е ангел от небето.

Днес има много харизматични проповедници, които привличат с ерудиция и излъчване. Когато четем и гледаме различни „християнски“ послания във фейсбук, тикток и инстаграм, дори когато гледаме проповеди по християнската телевизия, нека подлагаме всяко от тях на тази проверка. Да се питаме дали тяхното мнение е в съгласие с учението на апостолите за Божията благодат в Новия завет.

Сатана се представя за светъл ангел и дори да си във вярата от много време, можеш да бъдеш заблуден. Затова, внимавай за себе си и за новоповярвалите около тебе. Отхвърляй всеки, който проповядва евангелие различно от евангелието на благодатта.

Както някой е казал, „Външността на вестителя не утвърждава неговата вест; по-скоро естеството на вестта дава стойност на вестителя.“

Ние трябва да отстояваме истината и да изтъкваме грешките, когато на карта е заложено спасението на хората. Не ви казвам да спорите за щяло и нещяло, за доктрини, oт които не зависи спасението, като как и кога ще настъпи грабването например. Ние можем да имаме общение с вярващи от всички деноминации.

Но когато говорим за основни доктрини, които са в сърцевината на християнската вяра, не е време да си мълчим. Днес, както и в 1 век в Галатия, всеки който проповядва нещо различно от Библията е под Божието проклятие и осъждение.

Ако някой казва, че Библията е мит, че Исус не е Бог или че не е единственият път за спасение, ако някой смята, че всички пътища водят към Бога, ако някой вярва, че чрез дела може да се спаси, ако някой мисли, че няма абсолютна истина, ако се подиграва с кръста, ако отхвърля небето и се смее на ада...

Ако тези хора не се покаят и не се обърнат от злите си учения, те са под Божието осъждение.

Накрая, нека повторя: най-важното нещо са твоите взаимоотношения с Христос. Христос достатъчен ли е за теб? Или си последовател на религията „Христос +“? Смири се, обърни се от гордостта си и се поклони на Този, който те възлюби толкова, че умря за теб. Довери Му се като на твой Господ и Спасител. Амин!

__________________

12.05.2024 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Хлябът на живота

/проповед/

Какво си мислиш, когато чуеш думата хляб? За нас от по-старото поколение, хлябът е най-важната част от храната. Макар и да не сме гладували, през комунизма менюто на българина беше доста по-просто и в него хлябът играеше основна роля.

Всъщност, така е било векове наред. И днес хлябът присъства традиционно на трапезата ни. С времето хлябът е добил почти сакрално значение – чували ли сте изрази като „няма по-голям от хляба“.

Когато пък казваме „взе си хляба в ръцете“ имаме предвид, че някой вече се издържа сам, тоест сам може да се изхранва. Отново хлябът е като събирателно за храната изобщо.

Именно поради това, в нашата църква организираме евангелизационни Хлебни къщи, на които жените се учат да месят хляб, но заедно с това чуват и за Хляба на живота, Исус Христос. Идеята за това взехме от световното християнско движение на Хлебните къщи. Познайте кой го е създал? Българка!

По времето на Исус хлябът също е бил най-важната част от храната. Ако освен хляб имаш малко сирене, риба и фурми, това вече би бил обилен обяд.

Имайки предвид всичко това, Исус каза, „Аз съм Хлябът на живота. Това е едно от твърденията „Аз съм“ на Исус в евангелието от Йоан, които ще разгледаме в тази поредица проповеди.  

Всяко от тези „Аз съм“ представя как Исус отговаря на различните духовни нужди на хората. Исус е Светлината в тъмнината, Вратата към спасението и сигурността, Живата вода за жадните. Той е пътя, истината и живота. Във всеки от тези аспекти Исус иска да Го приемем не заради даровете, които може да ни даде, но заради това, което Той може да бъде за нас. Веднага след нахранването на 5000, Исус направи първото си от записаните твърдения „Аз съм“.

В онези дни популярността на Исус достига кулминационната си точка. Даже тълпите искаха да Го направят техен цар. Поради това Исус прекоси езерото, за да избегне техните настоятелни молби. Но след като разбраха къде е Той, на следващия ден те го последваха.

И точно тогава Исус каза:

Йоан 6:35 „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“

В Йоан 6 гл. виждаме, че хората роптаеха, препираха се помежду си, негодуваха и накрая си тръгнаха. В този текст виждаме три групи хора, които оставиха Исус, след като Той им проповядва проповедта за Хляба на живота – материалистите, легалистите и скептиците.

1. Материалистите.

Много от хората, които следваха Исус се надяваха Той да ги освободи политически. Те искаха политическо разрешение на техните проблеми, искаха социални помощи и материални блага. В Исус те виждаха своя шанс.

Вероятно тези хора знаеха за опита на Рим да се справи с бедността чрез програмата „Хляб за мир“.  В Рим имаше много гладни и бедни хора. Правителството се беше опитало да избегне бунтове, като предложи на хората зърно на намалена цена. Но планът се провали, защото тълпите искаха все повече и повече.

Исус знаеше, че е изправен пред подобен проблем, след като нахрани 5000-те хиляди с 5 хлебчета и 2 риби. И когато тълпите пристигнаха, Той им каза:

Йоан 6:26 "Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.“

В много по-малък мащаб мога да разбера как Исус се е чувствал. По време на коронавируса обявихме във фейсбук, че като църква ще помагаме на хора, които са с вируса, като им доставяме безплатно храна и лекарства. Помогнахме на няколко човека. Никой от тях след това не дойде на църква.

По израза на римския поет Ювенал, хората искат хляб и зрелища. Дай им хляб и те ще са щастливи. Това е характерно за всички епохи, особено за комунистическите атеистични режими.

 Когато комунистите превземат чрез преврат властта през 1944 г., те изкореняват почти напълно вярата, като избиват свещеници, забраняват на младите хора да влизат в църква и общо взето, превръщат църквите в музеи.

Започвайки още от детската градина и особено в училищата и университетите имаше яростна атеистична пропаганда. За целта се използваха и изкуствата – филми, естрада, литература и т.н. Ние имахме хляб, но не вярвахме в Този, който дава хляба.

При рухването на комунизма през 1989 у хората имаше силен духовен глад, затова много хора влязоха в църквите. Чуха за първи път за Хляба на живота, Исус Христос.

Проблемът беше, че много от тях се надяваха да получат някакви помощи или да извлекат някаква полза. Когато даренията спряха, много напуснаха църквата.

Йоан 6:27 “Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.”

Материалистите обърнаха гръб на Неговото послание. Още една група щеше да ги последва – тази на легалистите.

2. Легалистите.

Йоан 6:28 “Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?" 

Тези хора не бяха там заради безплатния обяд. Те искаха Исус да им даде един списък с правила, които да следват. Мъртвата религия винаги има повече последователи от истинската вяра. Защо? Защото е по-лесно да следваш няколко правила без да мислиш, надявайки се да получиш билет за небето.

Много по-трудно е да се посветиш на взаимоотношения с Исус Христос чрез духовните дисциплини на изучаване на Библията, молитва, ходене на църква и благовестие.

Освен това, срещата с истинския Бог може да е една дълбоко травматична опитност. Повечето хора предпочитат да избегнат травмата от срещата със святия Бог. Както Адам се скри от Бога, хората предпочитат да избягват Бог като създават свои собствени фалшиви богове по техен образ и подобие. Това правят и легалистите.

Легализмът е написан в нашето ДНК. Около 75 процента от българите се смятат за източноправославни вярващи. Повечето от тях са традиционни, номинални християни. Не са чели Библията.

Много вярват в безличностна свръхестествена сила и се изненадват да научат, че Бог всъщност е личност. Те свеждат вярата си до следване на традиции и ритуали. Искат да знаят какво трябва да правят, за да вършат Божиите дела. Какво е редно да се прави на този и онзи ден.

За тях да си християнин в общи линии означава да ходиш на църква по празници, да палиш свещ, да ходиш на гробищата на задушница и да се молиш на Богородица и светците.

Но Исус иска да живее в сърцето на всеки вярващ. Той изпрати Духа Си, за да напише Своя закон в нашите сърца. Той призовава всеки да изучава Словото и да прилага наученото. Само когато правим това, ще се променяме като личности, а с това ще се трансформира и нашето общество.

Затова в нашата църква провеждаме групи за ученичество и библейско изучаване. Затова ви насърчаваме да четете Библията всеки ден като следвате Плана за четене и израствате във взаимоотношенията си с Исус.

Подобно на евреите от времето на Исус, много българи искрено вярват, че добрите им дела ще им дадат билет за небето. Опитват се да са добри хора. Питат, какво да направя, за да отида в рая?

Когато тълпата поиска от Исус списък с дела, той им даде следния изненадващ отговор: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил." (Йоан 6:29)

Колкото и странно да звучеше за тях, Исус иска да има искрени взаимоотношения на любов с всеки от нас. Тези взаимоотношения не могат да бъдат „подкупени“ с материални блага и не могат да се основават на правила. Материалистите искаха повече безплатни дарове, отколкото искаха Дарителя.

Легалистите искаха закон, но не и Законодателя. Те отхвърлиха Исус, защото предпочитаха мъртвата религия. Още една група изостави Исус в онзи ден. Това беше групата на скептиците.

3. Скептиците.

Йоан 6:30 “Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?” 

Исус току-що бе нахранил повече от 5000 човека с 5 хляба и 2 риби. И на следващия ден те поискаха знамение!

Те искаха Исус да бъде новият Мойсей, който да им дава винаги хляб. Те имаха погрешни очаквания за Месия и Неговото служение. Затова Исус поправи грешката им:

Йоан 6:35 “Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.”

Всеки човек има в себе си духовен глад, който само Исус може да задоволи. Френският математик, физик, изобретател и философ Блез Паскал казва, „В сърцето на всеки човек има дупка във формата на Бога, която не може да бъде запълнена от никое сътворено нещо, а само от Бог Творец, изявен чрез Исус Христос.“

Затова, веднага след като каза, че само Той може да задоволи нашия духовен глад, Исус предизвика тяхното неверие:

Йоан 6:36 “Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.”

Говорил съм с много хора, които са скептични относно християнската вяра. Те искат знамение, чудо. Само да видя чудо и ще повярвам! Защо Бог не ми се яви сега?

Аз не съм виждал много чудеса, но се сещам за няколко. Например, като малък бях много притеснителен и не можех да говоря пред публика. Толкова се притеснявах, че си забравях дори кратки реплики. Но когато повярвах в университета, Бог започна делото си на обновление в мен и ме освободи от страха да говоря пред публика. Сега се стремя да не пропускам да споделям с хората за вярата си. Ако ме познаваше преди, щеше да си убеден, че Бог е направил чудо в мен!

Споделял съм за това и за други чудеса пред скептици, но за много от тях това не е достатъчно. В един друг разговор Исус каза на фарисеите:

Maтей 12:39 “Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.”

Йона е преобраз на делото на Исус. Йона бе готов да даде живота си, за да задоволи Божия гняв, идещ върху спътниците му. Но смъртта не го задържа. След три дни и нощи затворничество, той беше жив и свободен. Чрез това Исус показа, че най-голямото знамение, което ще покаже, беше знамението на Неговото възкресение. 

В нашия град има много скептици. Често говоря с наркозависими в центъра за рехабилитация. Накрая ги водя в молитва на покаяние и някои се молят с мен. Други се отнасят скептично.

Как тогава да свидетелстваме на скептици? В нашия пасаж Исус насочи тези хора към вяра в Него, като единствена надежда за вечен живот.

Йоан 6:46-47 “Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.”

Вярваш ли в Исус, Хляба на живота?

Този, който беше Хляба на живота, започна своето служение с гладуване. Този, който беше Живата вода, завърши служението си жаден. Христос гладува като човек и хранеше гладните като Бог. Той беше уморен, но въпреки това беше нашата почивка. Той плащаше данък, но въпреки това беше Цар. Той се молеше, но също чува молитвите. Той плачеше и Той бърше сълзите ни. Беше продаден за 30 сребърника, а изкупва света. Беше заведен като агне на заколение, а е Добрият Пастир. Умря и даде живота си и чрез умиране разруши смъртта.

Насочвай погледа на хората към Исус. Казвай им да се доверят на Исус за своя живот!

Заключение

Но това изглежда толкова трудно в нашата култура, в която материализмът, легализмът и скептицизмът са толкова разпространени! Да не споменаваме пропагандата против протестантските църкви и страхът от секти и култове. В България има около 1 процент новоповярвали християни. Често ние се чувстваме самотни и отхвърлени.

Не беше лесно и за Исус. Някои от най-близките му ученици Го следваха само заради това, което се надяваха да получат от Него. Те не се интересуваха от изграждане на взаимоотношения с Бога. Четем в ст. 66, „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.“

И тук, струва ми се, достигаме до един от най-решителните моменти в Библията. Исус, който беше 100 % Бог, беше и напълно човек. Той чувстваше това, което би почувствал всеки от нас. Той преживяваше болката на отхвърлянето, особено от най-близките му приятели. И Той ги попита, „Да не искате и вие да си отидете?“ (ст. 67)

Точно тогава Петър каза от името на групата:

 Йоан 6:68-69 "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий."

Петър разбираше онова, което тълпите бяха пропуснали. Исус не беше дошъл, за да им даде безплатен обяд, или за да вдигне евреите на бунт срещу Рим, или да състави нов списък с правила, или за да върши чудеса. Той дойде, защото знаеше, че те се нуждаеха от Хляба на живота. Те се нуждаеха от Святия Божий, Месията. И това, от което се нуждаеха, те вече имаха – имаха Исус.

Eдна стара история разказва, че един човек паднал в яма и не можел да излезе сам. Оттам минал фарисей и казал, „Само лошите хора падат в яма. Заслужил си го.“ Конфуций минал и казал, „Ако ме беше слушал, нямаше да си сега в тази яма.“ Буда минал и казал, „Твоята яма е само състояние на ума.“ Но Исус, като видял човека, го хванал за ръка и го измъкнал от ямата.

Само Исус може да те измъкне от ямата на твоя живот и да задоволи твоя глад. Той е Хлябът на живота.

Имаш ли Исус в живота си? Е ли Исус всичко, от което се нуждаеш? Е ли Той твоя Хляб на живот? Ако беше присъствал в деня, когато Той проповядва проповедта си за Хляба на живота, щеше ли да си тръгнеш или щеше да кажеш като Петър, „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.“

 

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.01.2024 г.