/проповед/
Отдавна планирам да имаме Рождествена служба на свещи и
ето, че тази година календарът ни предоставя чудесна възможност, тъй като Бъдни
вечер е в неделя. Радвам се, че можем да се съберем точно на Бъдни вечер, в
навечерието на Рождество, за да празнуваме раждането на нашия Спасител.
Всичко вече е приготвено за празника. Подаръците са купени
и подредени под елхата. Гозбите са сготвени. Не е задължително да са 7, 9 или
12 и да има бъдник в огнището, както съветват да се прави на Бъдни вечер. Поне
в моята Библия не пише нищо такова. Не е задължително да имаш и огнище, между
другото.
След 2 часа ще си отидем по домовете, за да празнуваме с
нашите семейства. Но още по-прекрасно е, че можем да празнуваме Бъдни вечер с
нашето духовно семейство!
През последните три адвентни седмици говорихме за Рождество
Христово от три различни ъгъла. Видяхме обещаният Спасител в първото
пророчество в Библията, в Битие 3:15. След това в Псалм 2 разбрахме, че Божият
Син е избран да стане Помазаник, за да благослови всички, които се надяват на
Него. Миналата неделя чрез разказа на Лука си припомнихме за раждането на Исус
Христос. Днес ще видим какво означаваше това раждане за хората тогава и какво
означава за нас днес.
Защото, в края на краищата, това е най-важният въпрос.
Какво означаваше раждането на Спасителя за хората в Юдея през 1 век и какво
означава то за нас днес?
Когато се замислим, ще видим, че Рождество означава
различни неща за различните хора. За търговците това е най-натовареното време в
годината. За тях Рождество означава повече печалба, която да компенсира
по-слаби месеци и сезони. Ден година храни.
За някои от вас Рождество може да означава бонус към
заплатата или пенсията. Новото правителство реши, че вече няма да има
новогодишни добавки, а пенсията ще се увеличава целогодишно.
За тийнейджърите и студентите това е време на ваканция,
почивка от учене преди изпитите и сесията.
Но Рождество не винаги означава радост. Чудя се какво ли
означава то за бащата, загубил съпругата и трите си деца при варварското,
садистично нападение на терористичната организация Хамаз на 7 октомври? Какво
означава Рождество за украинката, загубила съпруга си, ръката си и за нейните
осакатени деца, следствие на руска бомба в жилищния им блок?
Какво ли означава Рождество за варненеца, загубил майка си
в бурята „Фредерик“ на 18 ноември?
За повечето хора, Рождество е време, в което да се съберат
със семейството и приятелите си и да се повеселят. Но дали те разбират какво
празнуват?
Едно семейство поканило роднини и приятели да отпразнуват
раждането на тяхното дете. Гостите пристигнали и домакините хвърлили палтата и
якетата на леглото в спалнята. След това влезли в хола, седнали на масата и
както се казва, яли, пили и се веселили. Шумните разговори били прекъсвани
само, за да вдигнат поредната наздравица за детето.
И тогава изведнъж някой попитал, „Къде е детето?“ Майката
отишла в спалнята и след малко се върнала разплакана – не могла да намери
бебето. Някой си спомнил, че последно видели детето на леглото и след неистово
търсене, го открили затиснато и задушено под палтата и якетата на гостите.
Главната причина, за която те бяха дошли, била забравена, пренебрегната и
унищожена.
Хората имат склонността да задушават Исус на Рождество. Той
често е забравян, пренебрегван, а ако не сме внимателни, убиван. Нашите
сънародници празнуват Коледа, колят прасета, пеят „Стани, стани нине, стани
господине“ и се молят за плодородие и берекет. Търсят даровете, но рядко се
сещат за Дарителя.
Когато нашите деца бяха малки, а и до ден днешен, Ваня
прави торта за рождения ден на Исус. Децата ни знаеха чий рожден ден
празнуваме. Разбира се, Неговото раждане беше много по-различно от всяко друго
раждане.
Лука 2:8-18 „А на същото място имаше овчари, които живееха
в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана
пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им
каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде
за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е
Христос Господ. И това ще ви бъде знакът
– ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно
войнство, което хвалеше Бога с думите: Слава на Бога във висините. И на земята
мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от
тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем,
за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и
намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха,
разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха,
се учудиха на това, което овчарите им казаха.
Авторът Н. Т. Райт се опитва да надникне зад завесата в
небесата при подготовката на този ангелски хор. Той си представя хипотетично
как хорът репетирал дълго и певците се уморили. Но диригентът държал да изпипат
всичко перфектно. Това била най-удивителната музика, която някога щели да пеят,
при това щели да имат само едно изпълнение.
Когато постигнали съвършенство в изпълнението, един ангел
попитал, „Защо ще пеем тази песен само веднъж? Тя е невероятна, не може ли да
изнесем този концерт на различни места пред различна публика?“ Диригентът
отговорил, „Не, тази музика е написана за специален случай. Трябва да се изпее
само веднъж от вас. След като я изпеете, хората които я чуят, ще трябва да се
научат да я пеят сами.“
Разбира се, щом певците са ангелите, диригентът е Бог.
Публиката щяха да бъдат овчарите, а чрез тях – всеки който чуе това
свидетелство. А специалният повод е тази вечер – раждането на единородния Божи
Син.
И в тази нощ Бог изпрати съобщение не на Пилат, нито на
религиозните водачи, а на овчарите. Защо точно на тях?
Те са били едни от най-презираните хора в Юдея. На дъното
на обществената стълбица. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да
мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните
празници. Чувствали се отхвърлени.
Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за
стадата си. Хората ги смятали за номади, на които не може да се има доверие.
Всички се страхували от тях, а всъщност те били тези, които са изложени
най-много на опасности от нападения от разбойници.
И въпреки това, Божият ангел бе изпратен при тях и им каза,
„Днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“
Бог направи това, за да ни каже нещо много важно: Без
значение колко незначителен се чувстваш, Бог
те познава и ти си важен за Него!
1 Коринтяни 1:27 „Но Бог избра глупавите неща на света, за
да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами
силните.“
Бог избра едно еврейско момче, продадено в робство и
хвърлено в затвора, за да разтълкува съня на фараона и да спаси от глад целия
познат свят. Бог избра друго момче и с неговите 5 хлебчета и 2 риби нахрани
5000 мъже, без да се броят техните жени и деца.
Бог избра едно никому неизвестно момиче, което нямаше хубав
гардероб и не беше образована в най-известния университет, беше от малко селце,
да стане майка на Неговия единороден Син.
Затова и Христос не се роди в „Майчин дом“ в Ерусалим,
заобиколен от лекар-гинеколог и медицински сестри. Той се роди в ясла.
Бог обяви това на овчарите, защото те не са му безразлични.
Бог храни небесните птици и облича полската трева, колко повече Той е загрижен
за тези, които е създал по Свой образ и подобие!
Всеки се нуждае да чуе тази истина. Самотните майки, децата
в домовете, старците в старческите домове, пациентите в центъра за зависими
„Ренесанс“, където ходим, мъже загубили съпругата или детето си, хора загубили
работата и доходите си, християни които се чувстват безполезни и самотни.
Тази истина се нуждаят да чуят моите познати Сергей,
Оксана, Aна,
които всяка нощ не заспиват от мисълта дали пак няма да полетят ракети над
главите им.
Бог ни казва: Аз предадох това съобщение на овчарите. А
сега го предавам на вас: роди ви се Спасител!
Много хора днес мислят, че да си овчар е най-лесната работа
на света. Пускаш овцете да пасат, лягаш под някоя сянка и си слушаш любимата
музика на телефона.
Ако напишете „овчар“ в интернет, ще излязат много обяви за
работа като овчар. Заплатата е добра, но няма желаещи. Защо? Защото работата е
всъщност много тежка.
Гледах интервю с жена-овчар от Родопите, която гледа над
400 овце. Тя разказваше, че овчарят трябва да може да пасе овцете, а това не е
никак лесно. Пастирът трябва да познава животните, да ги обича и да дава всичко
от себе си за тях. Той е вързан за животните денонощно.
Най-много е работата по време на родилната кампания, когато
фермерите са неотлъчно до животните. Подготовката за зимата е още по-тежка,
защото трябва да се осигури прехраната на стадото. При овцете трябва да се
вкарат 3000 бали, всяка по 35 кг и 20 тона фураж. Всичко се носи на ръка. Тя
завършва разказа си така, „Отстрани изглежда много лесно.“
Сигурно овчарите много пъти са си казвали, докато седят
край огъня, „Има ли смисъл да стоим тука и да наглеждаме тези овце?“
Сигурно и ти си си мислил, „Какъв смисъл има всяка сутрин
да ставам рано? Всеки ден едно и също! Струва ли си да живея изобщо!“
Отговорът на този въпрос зависи от житейската философия,
която изповядва човек. Най-общо, има две житейски философии.
Първата е на човека, който се стреми към съвършенство или
към Бога. Това е философията на будизма, индуизма, конфуцианството, даоизма и
на древните гърци. Чрез самодисциплина, медитация, премахване на желанията
(осемкратната пътека на Буда), различни религии са вярвали, че могат да се
слеят с абсолюта.
Но тази философия не е надеждна, тъй като ние трябва да
осъзнаем, че не можем като барон фон Мюнхаузен да се вдигнем за косата. Ние сме
ограничени в нашите възможности. Освен това, Библията ни казва, че в нас живее
звяр и той може да се освободи, ако ние забравим, че сме създадени по Божи
образ.
Но има и друга житейска философия. Тя е обратната на
първата. Според нея Бог слиза до човека. При това душата откликва на Бога, а не
взема инициативата, като в първата философия.
Когато стане на 6-7 години детето осъзнава, че майка му го
обича. Но тя го е обичала и преди това, даже го е обичала преди то да се роди.
Същото е и с човека. Бог е първият. Той ни е възлюбил много преди да сме
заченати. Любовта е първа.
В онази нощ срещу Рождество Любовта беше първата. Бог слезе
между хората. Божият Син се роди в плът и стана един от нас.
Когато Бог дойде при овчарите, чрез ангелската песен за
Спасителя Той не само им съобщи за раждането на Спасителя. С това Той каза и на
нас, „Твоят живот има смисъл. Той ти
е дар от Мене. Затова изкупвай благовремието, защото всеки ден от живота ти е
ценен в Моите очи“.
Въпросът е как го използваме. Всичко, което правим или не
правим рефлектира върху другите. По думите на известния английски поет Джон
Дън, „Никой човек не е самотен остров“.
Нашите известни футболисти Христо Стоичков, Емил Костадинов
и Боби Михайлов станаха пример за подражание за поне две поколения българчета,
когато спечелиха бронзовите медали на световното по футбол през 94-та година.
Но с какво са известни те в момента? Първият – с
рекламиране на хазарт (колко ли живота е опропастил по този начин!), вторият –
с неприличен жест към протестиращите (и с това съдейства още повече за
моралната деградация на българина) и третият – с любовта си към чашката,
тоталитарното си управление и нежеланието да си подаде оставката от БФС (с
което си навлече омразата на целокупния български народ).
Както казва Ричард Бакстър, „Една арогантна, груба дума,
един ненужен спор, една алчна постъпка могат да прережат гърлото на много
проповеди и да съсипят плодовете на всичко, което си правил дотогава.“
Защо? Защото никой човек не е самотен остров.
Овчарите чуха вестта за раждането на Спасителя и побързаха
да отидат и да видят с очите си този Спасител.
Лука 2:15-18 „Щом ангелите си отидоха от тях на небето,
овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим
това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария
и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова,
което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на
това, което овчарите им казаха.“
Овчарите видяха Младенеца в яслите и разказаха на всички, че
Месия се е родил. Те се превърнаха в първите проповедници на благата вест.
Десетки поколения благовестители са разнасяли тази вест, за да достигне и до
нас днес. Но все още има много хора, които не са чули, че Спасителят се е
родил.
Както някой беше казал, „ние предупреждаваме хората, че
Месия ще дойде отново, а те не са чули, че е дошъл за първи път.“ Не са чули
песента за Спасителя.
Какво означава за теб Рождество? Може би сега за първи път
чуваш ангелския хор и научаваш за раждането на Спасителя? Тогава знай, че
въплъщението доведе до неговата смърт и възкресение. Без Витлеем нямаше да има
Голгота и Гетсимания. Исус се роди, живя съвършен живот, бе разпнат на кръст,
за да плати цената за твоя и моя грях.
2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който
не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“
Ако вярваш в това, тогава не отлагай, покай се от греховете
си и отдай слава на Бога. Запей заедно с небесния ангелски хор тази песен:
Лука 2:14 „Слава на Бога във висините, и на земята мир
между човеците, в които е Неговото благоволение!
А може би отдавна знаеш за Рождество Христово, но това не е
довело до промяна в живота ти?
Не е достатъчно само да чуеш и да знаеш, че Спасителят се е
родил. Не е достатъчно да си чул, че в онази нощ Божията любов слезе под
формата на едно бебе.
Едно от първите задължения на повярвалия в Бога човек е да
прогласява на другите това, което е видял и изпитал. Това трябва да става на
правилното време и правилното място, но нищо не би трябвало да попречи на
християнина да споделя свидетелството си със своите приятели, познати и своите
роднини.
Когато един мюсюлманин чул благата вест за първи път,
попитал, „Откога е това послание?“ Отговорът бил, „От около 2000 години.“ Той
попитал, „Тогава защо не съм го чувал преди? Сигурно в моята страна няма
никакви християни?“ „Има, има.“ „Тогава сигурно няма в моя град.“ „Напротив,
има.“ „Тогава как досега не съм го чул? Мога да се сетя само за една причина:
вие, християните, не вярвате в собственото си благовестие!“
Хауърд Хендрикс казва, че „В едно поколение, крещящо за
отговори, християните заекват.“ Бих добавил, понякога дори не заекват. Думичка
не продумват.
Бог изпрати ангелския хор до най-презряната обществена
група, овчарите. С това ни казва, че Бог познава всеки от нас и че нашият живот
има смисъл. Той иска ние да го живеем така, че да Му принасяме слава. Овчарите
направиха точно това. Те чуха песента на ангелите и сами запяха песента за
родилия се Месия. Днес ние сме тези, които трябва да се научим, образно казано,
да пеем тази песен.
Молитва
___________________
24.12.2023 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
Линк към проповедта в youtube.
