Песента за Спасителя

/проповед/

Отдавна планирам да имаме Рождествена служба на свещи и ето, че тази година календарът ни предоставя чудесна възможност, тъй като Бъдни вечер е в неделя. Радвам се, че можем да се съберем точно на Бъдни вечер, в навечерието на Рождество, за да празнуваме раждането на нашия Спасител.

Всичко вече е приготвено за празника. Подаръците са купени и подредени под елхата. Гозбите са сготвени. Не е задължително да са 7, 9 или 12 и да има бъдник в огнището, както съветват да се прави на Бъдни вечер. Поне в моята Библия не пише нищо такова. Не е задължително да имаш и огнище, между другото.

След 2 часа ще си отидем по домовете, за да празнуваме с нашите семейства. Но още по-прекрасно е, че можем да празнуваме Бъдни вечер с нашето духовно семейство!

През последните три адвентни седмици говорихме за Рождество Христово от три различни ъгъла. Видяхме обещаният Спасител в първото пророчество в Библията, в Битие 3:15. След това в Псалм 2 разбрахме, че Божият Син е избран да стане Помазаник, за да благослови всички, които се надяват на Него. Миналата неделя чрез разказа на Лука си припомнихме за раждането на Исус Христос. Днес ще видим какво означаваше това раждане за хората тогава и какво означава за нас днес.

Защото, в края на краищата, това е най-важният въпрос. Какво означаваше раждането на Спасителя за хората в Юдея през 1 век и какво означава то за нас днес?

Когато се замислим, ще видим, че Рождество означава различни неща за различните хора. За търговците това е най-натовареното време в годината. За тях Рождество означава повече печалба, която да компенсира по-слаби месеци и сезони. Ден година храни.

За някои от вас Рождество може да означава бонус към заплатата или пенсията. Новото правителство реши, че вече няма да има новогодишни добавки, а пенсията ще се увеличава целогодишно.

За тийнейджърите и студентите това е време на ваканция, почивка от учене преди изпитите и сесията.

Но Рождество не винаги означава радост. Чудя се какво ли означава то за бащата, загубил съпругата и трите си деца при варварското, садистично нападение на терористичната организация Хамаз на 7 октомври? Какво означава Рождество за украинката, загубила съпруга си, ръката си и за нейните осакатени деца, следствие на руска бомба в жилищния им блок?

Какво ли означава Рождество за варненеца, загубил майка си в бурята „Фредерик“ на 18 ноември?

За повечето хора, Рождество е време, в което да се съберат със семейството и приятелите си и да се повеселят. Но дали те разбират какво празнуват?

Едно семейство поканило роднини и приятели да отпразнуват раждането на тяхното дете. Гостите пристигнали и домакините хвърлили палтата и якетата на леглото в спалнята. След това влезли в хола, седнали на масата и както се казва, яли, пили и се веселили. Шумните разговори били прекъсвани само, за да вдигнат поредната наздравица за детето.

И тогава изведнъж някой попитал, „Къде е детето?“ Майката отишла в спалнята и след малко се върнала разплакана – не могла да намери бебето. Някой си спомнил, че последно видели детето на леглото и след неистово търсене, го открили затиснато и задушено под палтата и якетата на гостите. Главната причина, за която те бяха дошли, била забравена, пренебрегната и унищожена.

Хората имат склонността да задушават Исус на Рождество. Той често е забравян, пренебрегван, а ако не сме внимателни, убиван. Нашите сънародници празнуват Коледа, колят прасета, пеят „Стани, стани нине, стани господине“ и се молят за плодородие и берекет. Търсят даровете, но рядко се сещат за Дарителя.

Когато нашите деца бяха малки, а и до ден днешен, Ваня прави торта за рождения ден на Исус. Децата ни знаеха чий рожден ден празнуваме. Разбира се, Неговото раждане беше много по-различно от всяко друго раждане.

Лука 2:8-18 „А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос  Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

Авторът Н. Т. Райт се опитва да надникне зад завесата в небесата при подготовката на този ангелски хор. Той си представя хипотетично как хорът репетирал дълго и певците се уморили. Но диригентът държал да изпипат всичко перфектно. Това била най-удивителната музика, която някога щели да пеят, при това щели да имат само едно изпълнение.

Когато постигнали съвършенство в изпълнението, един ангел попитал, „Защо ще пеем тази песен само веднъж? Тя е невероятна, не може ли да изнесем този концерт на различни места пред различна публика?“ Диригентът отговорил, „Не, тази музика е написана за специален случай. Трябва да се изпее само веднъж от вас. След като я изпеете, хората които я чуят, ще трябва да се научат да я пеят сами.“

Разбира се, щом певците са ангелите, диригентът е Бог. Публиката щяха да бъдат овчарите, а чрез тях – всеки който чуе това свидетелство. А специалният повод е тази вечер – раждането на единородния Божи Син.

И в тази нощ Бог изпрати съобщение не на Пилат, нито на религиозните водачи, а на овчарите. Защо точно на тях?

Те са били едни от най-презираните хора в Юдея. На дъното на обществената стълбица. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните празници. Чувствали се отхвърлени.

Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си. Хората ги смятали за номади, на които не може да се има доверие. Всички се страхували от тях, а всъщност те били тези, които са изложени най-много на опасности от нападения от разбойници.

И въпреки това, Божият ангел бе изпратен при тях и им каза, „Днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“

Бог направи това, за да ни каже нещо много важно: Без значение колко незначителен се чувстваш, Бог те познава и ти си важен за Него!

1 Коринтяни 1:27 „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните.“

Бог избра едно еврейско момче, продадено в робство и хвърлено в затвора, за да разтълкува съня на фараона и да спаси от глад целия познат свят. Бог избра друго момче и с неговите 5 хлебчета и 2 риби нахрани 5000 мъже, без да се броят техните жени и деца.

Бог избра едно никому неизвестно момиче, което нямаше хубав гардероб и не беше образована в най-известния университет, беше от малко селце, да стане майка на Неговия единороден Син.

Затова и Христос не се роди в „Майчин дом“ в Ерусалим, заобиколен от лекар-гинеколог и медицински сестри. Той се роди в ясла.

Бог обяви това на овчарите, защото те не са му безразлични. Бог храни небесните птици и облича полската трева, колко повече Той е загрижен за тези, които е създал по Свой образ и подобие!

Всеки се нуждае да чуе тази истина. Самотните майки, децата в домовете, старците в старческите домове, пациентите в центъра за зависими „Ренесанс“, където ходим, мъже загубили съпругата или детето си, хора загубили работата и доходите си, християни които се чувстват безполезни и самотни.

Тази истина се нуждаят да чуят моите познати Сергей, Оксана, Aна, които всяка нощ не заспиват от мисълта дали пак няма да полетят ракети над главите им.

Бог ни казва: Аз предадох това съобщение на овчарите. А сега го предавам на вас: роди ви се Спасител!

Много хора днес мислят, че да си овчар е най-лесната работа на света. Пускаш овцете да пасат, лягаш под някоя сянка и си слушаш любимата музика на телефона.

Ако напишете „овчар“ в интернет, ще излязат много обяви за работа като овчар. Заплатата е добра, но няма желаещи. Защо? Защото работата е всъщност много тежка.

Гледах интервю с жена-овчар от Родопите, която гледа над 400 овце. Тя разказваше, че овчарят трябва да може да пасе овцете, а това не е никак лесно. Пастирът трябва да познава животните, да ги обича и да дава всичко от себе си за тях. Той е вързан за животните денонощно.

Най-много е работата по време на родилната кампания, когато фермерите са неотлъчно до животните. Подготовката за зимата е още по-тежка, защото трябва да се осигури прехраната на стадото. При овцете трябва да се вкарат 3000 бали, всяка по 35 кг и 20 тона фураж. Всичко се носи на ръка. Тя завършва разказа си така, „Отстрани изглежда много лесно.“

Сигурно овчарите много пъти са си казвали, докато седят край огъня, „Има ли смисъл да стоим тука и да наглеждаме тези овце?“

Сигурно и ти си си мислил, „Какъв смисъл има всяка сутрин да ставам рано? Всеки ден едно и също! Струва ли си да живея изобщо!“

Отговорът на този въпрос зависи от житейската философия, която изповядва човек. Най-общо, има две житейски философии.

Първата е на човека, който се стреми към съвършенство или към Бога. Това е философията на будизма, индуизма, конфуцианството, даоизма и на древните гърци. Чрез самодисциплина, медитация, премахване на желанията (осемкратната пътека на Буда), различни религии са вярвали, че могат да се слеят с абсолюта.

Но тази философия не е надеждна, тъй като ние трябва да осъзнаем, че не можем като барон фон Мюнхаузен да се вдигнем за косата. Ние сме ограничени в нашите възможности. Освен това, Библията ни казва, че в нас живее звяр и той може да се освободи, ако ние забравим, че сме създадени по Божи образ.

Но има и друга житейска философия. Тя е обратната на първата. Според нея Бог слиза до човека. При това душата откликва на Бога, а не взема инициативата, като в първата философия.

Когато стане на 6-7 години детето осъзнава, че майка му го обича. Но тя го е обичала и преди това, даже го е обичала преди то да се роди. Същото е и с човека. Бог е първият. Той ни е възлюбил много преди да сме заченати. Любовта е първа.

В онази нощ срещу Рождество Любовта беше първата. Бог слезе между хората. Божият Син се роди в плът и стана един от нас.

Когато Бог дойде при овчарите, чрез ангелската песен за Спасителя Той не само им съобщи за раждането на Спасителя. С това Той каза и на нас, „Твоят живот има смисъл. Той ти е дар от Мене. Затова изкупвай благовремието, защото всеки ден от живота ти е ценен в Моите очи“.

Въпросът е как го използваме. Всичко, което правим или не правим рефлектира върху другите. По думите на известния английски поет Джон Дън, „Никой човек не е самотен остров“.

Нашите известни футболисти Христо Стоичков, Емил Костадинов и Боби Михайлов станаха пример за подражание за поне две поколения българчета, когато спечелиха бронзовите медали на световното по футбол през 94-та година.

Но с какво са известни те в момента? Първият – с рекламиране на хазарт (колко ли живота е опропастил по този начин!), вторият – с неприличен жест към протестиращите (и с това съдейства още повече за моралната деградация на българина) и третият – с любовта си към чашката, тоталитарното си управление и нежеланието да си подаде оставката от БФС (с което си навлече омразата на целокупния български народ).

Както казва Ричард Бакстър, „Една арогантна, груба дума, един ненужен спор, една алчна постъпка могат да прережат гърлото на много проповеди и да съсипят плодовете на всичко, което си правил дотогава.“

Защо? Защото никой човек не е самотен остров.

Овчарите чуха вестта за раждането на Спасителя и побързаха да отидат и да видят с очите си този Спасител.

Лука 2:15-18 „Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.“

Овчарите видяха Младенеца в яслите и разказаха на всички, че Месия се е родил. Те се превърнаха в първите проповедници на благата вест. Десетки поколения благовестители са разнасяли тази вест, за да достигне и до нас днес. Но все още има много хора, които не са чули, че Спасителят се е родил.

Както някой беше казал, „ние предупреждаваме хората, че Месия ще дойде отново, а те не са чули, че е дошъл за първи път.“ Не са чули песента за Спасителя.

Какво означава за теб Рождество? Може би сега за първи път чуваш ангелския хор и научаваш за раждането на Спасителя? Тогава знай, че въплъщението доведе до неговата смърт и възкресение. Без Витлеем нямаше да има Голгота и Гетсимания. Исус се роди, живя съвършен живот, бе разпнат на кръст, за да плати цената за твоя и моя грях.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ако вярваш в това, тогава не отлагай, покай се от греховете си и отдай слава на Бога. Запей заедно с небесния ангелски хор тази песен:

Лука 2:14 „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!

А може би отдавна знаеш за Рождество Христово, но това не е довело до промяна в живота ти?

Не е достатъчно само да чуеш и да знаеш, че Спасителят се е родил. Не е достатъчно да си чул, че в онази нощ Божията любов слезе под формата на едно бебе.

Едно от първите задължения на повярвалия в Бога човек е да прогласява на другите това, което е видял и изпитал. Това трябва да става на правилното време и правилното място, но нищо не би трябвало да попречи на християнина да споделя свидетелството си със своите приятели, познати и своите роднини.

Когато един мюсюлманин чул благата вест за първи път, попитал, „Откога е това послание?“ Отговорът бил, „От около 2000 години.“ Той попитал, „Тогава защо не съм го чувал преди? Сигурно в моята страна няма никакви християни?“ „Има, има.“ „Тогава сигурно няма в моя град.“ „Напротив, има.“ „Тогава как досега не съм го чул? Мога да се сетя само за една причина: вие, християните, не вярвате в собственото си благовестие!“

Хауърд Хендрикс казва, че „В едно поколение, крещящо за отговори, християните заекват.“ Бих добавил, понякога дори не заекват. Думичка не продумват.

Бог изпрати ангелския хор до най-презряната обществена група, овчарите. С това ни казва, че Бог познава всеки от нас и че нашият живот има смисъл. Той иска ние да го живеем така, че да Му принасяме слава. Овчарите направиха точно това. Те чуха песента на ангелите и сами запяха песента за родилия се Месия. Днес ние сме тези, които трябва да се научим, образно казано, да пеем тази песен.

Молитва

___________________

24.12.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Линк към проповедта в youtube.

Надежда в хаоса (Рут 1)

/проповед/

Четох някъде следната сентенция: Една проповед трябва да има добро начало и добър край, и те трябва да са възможно най-близо един до друг. Последните две не мога да обещая, но ще се опитам да направя поне началото добро.

Пациент отива на психиатър, сяда на дивана и психиатърът казва, „Не знам какъв е вашият проблем, затова може би най-добре е да започнете от началото.“ „Разбира се“, казва пациентът. „В началото аз създадох небето и земята...“

И така, днес поставяме началото на разглеждането на книгата „Рут“. В Библията тя е осмата книга подред, след 5-те книги на Мойсей – Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие, и след Исус Навиев и Съдии.

Наречена е „най-великото литературно произведение, писано някога“. Друг автор нарича историята на Рут „Пепеляшка на Библията“. Това е история за една езичничка, която става част от народа на Израел. В 100-те стиха на книгата е разказана една история за любовта, благодатта и надеждата.

Действието в книгата Рут се развива по време на съдиите. Научаваме това още от първия стих.

Рут 1:1а „В дните, когато съдиите съдеха, настана глад в земята.“

Това е периодът от 1380 г.пр.Хр. до към 1050 г.пр.Хр. – от смъртта на Исус Навиев до коронацията на Саул, която е записана в 1 Царе 10 гл. През този период Израел е ръководен от племенни водачи, наречени съдии. Те са спасявали народа от враговете им и са го водели обратно към поклонение на Бога.

Това е време на ужасен социален и религиозен хаос в Израел. Както се изразява един коментатор, „Книгата Съдии бъка от стихийни набези, вероотстъпничество, необуздано беззаконие и междуплеменни войни.“ И това е меко казано.

Тези от вас, които сте чели Съдии знаете, че това описание не е преувеличение. Всъщност, последният стих на Съдии характеризира най-добре този период. „В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.“ (Съдии 21) Това са едни от най-мрачните векове от историята на Израел в Библията.

Случайно ли е тогава, че във време на хаос, беззаконие, морална деградация и потисничество, в земята настава глад? В резултат на тяхното неверие, Бог ги беше предал на техните врагове, които ограбваха посевите им. Четем по-нататък,

Рут 1:1б „И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя – той и жена му, и двамата му сина.“

Град Витлеем, който един ден щеше да стане родното място на Давид и на Исус, градът с име „дом на хляб“, житницата на Юда, страдаше от глад! Все едно днес хората в Добруджа да нямат какво да ядат.

Ноемин губи семейството си

От този стих научаваме, че един човек от Витлеем на име Елимелех, заедно с жена си Ноемин и двамата си сина Маалон и Хелеон, напускат Витлеем и „отиват да престоят“ в Моав.

Имената на синовете им означават съответно „болен“ и „провалящ се“. Представяте ли си, отиват някъде и баща им казва, „Запознай се с моите синове, това е Болен, а това е Загубеняк! И другият казва, „Приятно ми е, Болен. Радвам се да се запознаем, Загубеняк!“

Някои хора обичат да избират библейски имена за децата си – моля ви не избирайте тези имена! Добре, че Рут и Орфа не са знаели иврит, иначе едва ли щяха да се оженят за тях!

Както и да е. Те решават да емигрират. Не е лесно да отидеш в друг град, да не говорим в друга страна. Нов език, нова култура, нови обичаи и порядки. Много българи също изпитват това. За последните 35 години около 3 милиона българи отидоха на запад в търсене на по-добър живот.

Но тук става въпрос за юдеи, които живеят в земята, която им бе дадена от Бог. И сега те си тръгваха от нея, за да отидат в Моавската пустиня. По-рано евреите се скитаха 40 години в пустинята, преди да отидат в Обещаната земя. Сега Елимелех и семейството му напускаха Обещаната земя, за да отидат в пустинята.

Моав беше на изток от Мъртво море. Моавците бяха наследници на сина на Лот, Моав, роден след кръвосмешение. Те бяха много горделив, нечестив и идолопоклоннически народ. Исторически двата народа не се долюбваха.

Но Елимелех помисли, че „тревата е по-зелена от другата страна на оградата“ и реши да напусне Витлеем. Изостави „дома на хляб“, за да търси хляб в пустинята.

Между другото, това семейство бяха „ефратци“, а Ефрат е старото име на Витлеем. Според някои коментатори това означава, че те са били сред най-старите заселници, сред аристокрацията и затова са били известни в града (неслучайно когато Ноемин се завръща „целият град“ се развълнува от този факт).

Следователно, пред тях най-вероятно не е стоял въпросът за прехраната. Елимелех е търсел по-добър живот. Иронията е, че неговото име означава „Моят Бог е цар“. А сега той с лека ръка пренебрегваше своя Цар!

Хората, които търсят по-добро икономическо бъдеще мислят, че като се преселят ще започнат живота си отначало и всичко ще тече по мед и масло. Но забравят, че с преселване не можеш да избягаш от проблемите си. И в чужбина ти си същият човек, какъвто си и в България. Промяната идва отвътре навън, не отвън навътре!

Eлимелех знаеше къде отива, затова планираше да остане там „временно“. Това разбираме от израза „отиде да престои“. С други думи, той мислено се опитваше да оправдае греха си. Това беше сериозна грешка и той щеше да заплати скъпа цена за нея.

Титаник потъва при първото си плаване през април 1912 г. Доскоро се смяташе, че айсберг прави 100-метров прорез в 300-метровия кораб. Останките му са открити през 1985 г. на 4 км дълбочина до брега на Нюфаундленд. През 1995 г. екип от учени и инженери изследват причината за катастрофата. Прорезът на кораба бил погребан под океанското дъно, затова учените са проникнали под калта със звукови вълни. Това, което открили, ги поразило.

Вместо 100-метров прорез, както преди се е смятало, пълната площ на пробива е ... 1,2 кв. м. Шест малки пробива били достатъчни, за да потопят кораба, за който някои казвали, че дори Бог не може да го потопи. Често ние мислим, че като избягваме „големите грехове“ това ще ни държи на повърхността, но на практика, дори най-„малкия“ грях може да ни потопи.

Елимелех също криво си беше направил сметката. Ще отидат само за малко в Моав, после ще се върнат. Но в ст. 2 се казва, „и там останаха“. Той си играеше с греха и мислено се оневиняваше. И скоро след като отидоха в Моав, той умря.

Много хора завършват там, където завърши и той. Започват с малко близване и завършват в изтрезвителното или в центъра за зависими. 

И Ноемин е тази, която трябва да понесе последиците от неговото решение. Тя е останала без съпруг и с двама сина, които трябва да отгледа в чужда страна. Няма кой да ѝ помага, няма кой да я утешава в скръбта ѝ. Няма социални помощи, няма работа за нея.

Когато пораснаха, синовете на Ноемин се ожениха за езичнички моавки – Орфа и Рут. Женитбата с моавки не беше изрично забранена от закона, но на моавските съпруги и децата от смесените бракове беше забранено да влизат в Божието събрание (Второзаконие 23:3,4).

Mинават десет години и семейството е сполетяно от още по-голяма трагедия. Маалон и Хелеон също умират. Ноемин, Орфа и Рут остават три бездетни вдовици. Вдовиците са били най-онеправданата група в древността. Няма кой да се грижи за теб и ти зависиш от подаянията на другите.

Орфа: „Мнозина тръгват и пак се връщат.“

Ситуацията изглежда напълно безнадеждна. И тогава се появява първият лъч надежда – Ноемин чува, че гладът в Юда е преминал. Затова решава да се върне в своята родина. И понеже знае, че нейните снахи ще бъдат считани там за чужденки, макар и да е самотна и да има нужда от помощ, тя проявява благост (hesed) към тях и казва:

Рут 1:8 „Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене... И те пак плакаха с висок глас, и Орфа целуна за сбогом свекърва си, а Рут не се отдели от нея.“

Заедно с Рут, Орфа също предлага да отидат с Ноемин (ст. 10), но по-късно решава да се върне при своя народ. Тя решава да се върне към своя народ и своите богове, след като е била омъжена за евреин и е била запозната с Бога на Израел! Сигурно неслучайно името „Орфа“ означава „врат“ – дали авторът не намеква, че е била коравовратна? Или, по аналогия с въртенето на врата, „нерешителна“?

В случая второто ми изглежда по-подходящо. И днес хората много лесно се връщат към стария си начин на живот, след като са били запознати с Исус Христос.

Аз съм виждал много Орфи в живота си. Те са идвали в църква, докосвали са се до вярата с целувка – изповядвали са вяра в Исус Христос и са започвали да правят първи стъпки от Ханаан към Обещаната земя.

Но после са се отказвали, за да се върнат при старите си богове, старата си религия и старите си приятели. Както се пее в песента, „Мнозина тръгват и пак се връщат...“

Такъв човек е още по-нещастен от невярващия. По думите на епископа на Ливърпул Джон Райл, такъв човек има „наранена съвест, ум отвратен от себе си, памет пълна със самоукоряване, сърце прободено от Господните стрели, дух съкрушен с товар от вътрешни обвинения – всичко това е предвкусица за ада. То е ад на земята.“

Но тук виждаме и една много различна реакция.

Рут: „Аз се реших да следвам Господа“

Рут 1:16 „А Рут каза: Не ме карай да те оставя и да се отделя от тебе; защото където идеш ти, и аз ще дойда, и където останеш, и аз ще остана; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; където умреш ти, и аз ще умра, и там ще ме погребат; така да ми направи Господ, че и повече да прибави, ако друго освен смъртта, ме разлъчи от тебе.“

Рут беше видяла нещо в живота на Ноемин, което не виждаше в живота на моавските жени. Нейната вяра в нейния Бог беше различна от моавските богове. Рут харесваше това, което виждаше в живота на своята свекърва. Не можеше да забрави онзи блясък в очите на Ноемин, когато тя чу, че гладът в земята ѝ е престанал.

Свидетелството на Ноемин я беше спечелило за нейния Бог. И Рут беше решила да остави езическите богове на своя народ и да следва Бога Творец, на който се покланяше Ноемин.

Вярата не е чувство, тя е решение. Може да си кажеш, „Не ми се става тази сутрин. Не ми се ходи на работа. Не ми се ходи на църква. Не ми се... (вие попълнете многоточието).

Исус винаги даваше на хората избор. Той предложи на хората два пътя, широк и тесен. Павел също каза,

Римляни 10:9 „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“

Бог ни е дал свободна воля и ни дава избор. Вярата е акт на волята, тя е решение.

Колкото и настоятелно Ноемин да я караше да се върне, Рут отказа. Тя демонстрира вяра там, където човешката логика не виждаше смисъл. Оставайки с Ноемин, Рут показа верността си към нейния Бог.

Завръщане в „дома на хляб“

Рут е прекрасен пример за жена, чиято безкористност, смирение, любов и вярност към Ноемин сочат към Исус, който е най-висшият пример за безкористност, смирение, любов и вярност.

Бог иска от нас да бъдем като Рут, не като Орфа. Да не се колебаем, но да вземем решение да следваме Исус и да се посветим на Него. Да тръгнем по пътя към Обещаната земя и да не поглеждаме назад.

Когато се женим, ние се посвещаваме да бъдем верни на съпруга/та си, докато смъртта ни раздели. Същото посвещение очаква и Бог от своята Невяста Христова, от всеки вярващ. Както се пее в песента, всеки последовател на Христос трябва да може да каже: „Аз се реших да следвам Господа. Нивга назад, нивга назад!“ Можеш ли заедно с Рут да изречеш тези думи?

Когато вземем това решение, дори когато всичко изглежда безнадеждно, Той ще се покаже верен и ще работи в живота ни, за да се прославя.

Рут 1:19-20, 22 „И тъй, двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях; и жените питаха: Това ли е Ноемин? А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин; наричайте ме Мара; защото Всесилният ме много огорчи... Така се върна Ноемин и с нея снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичената жетва.“

Първа глава започва с глад и завършва с пристигането на Ноемин и Рут във Витлеем в началото на жътвата. Започва с хаос и завършва с лъч надежда. Надежда в хаоса. Ноемин е все още огорчена, затова казва на хората да я наричат „Мара“, което значи „горест“. Но последната дума „жътва“ в главата загатва за обрата, който Бог ще направи в живота на двете жени.

В началото казахме, че малките грехове могат да доведат до трагични последици. Но дори в най-големите затруднения Бог дава надежда за спасение. И Той ни дава избор – дали да изберем Него или да се върнем обратно при старите си богове и грехове. Рут видя свидетелството на Ноемин и се превърна във вдъхновяващ пример за посвещение, смирение и любов. Това беше само началото. Бог подготвяше сцената, за да върши велики дела чрез верността на Рут.

Молитва.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Свищов и БПЦ "Нов живот" - Плевен

05.11.2023 г.

Идете и внимателно потърсете Детето (Матей 2:1-12)

/проповед/

Как започна вашето духовно пътуване към Исус? Какво беше онова нещо, кой беше онзи момент, кой беше човекът, коя беше историята, която чухте, какво се случи в живота ви, когато решихте да потърсите Христос?

За мен това беше нощта, в която пътувах за първия ми кандидат-студентски изпит в София през лятото на 1990 г. В купето имаше едно момче, с което се заговорихме. След първоначалните думи, които разменихме, много скоро стана ясно, че той е християнин. Говореше с блясък в очите за вярата си. Имаше нещо, което аз нямах, но много исках да имам. Още не знаех какво беше.

Пътувах с нощния влак и отдавна трябваше да съм се опитал да подремна. На следващия ден ме чакаше труден изпит. Но в това момче имаше нещо, което ме караше да задавам въпрос след въпрос. За да не пречим на другите в купето, излязохме в коридора и там продължихме разговора си. Това момче ме насърчи да чета Библията и внимателно да изследвам нещата. Това събитие постави началото на едно не много дълго търсене. След почти две години аз намерих това, което търсех. Поклоних се на Христос и Го поканих за Господ на моя живот.

Как беше при тебе? Колко време продължи твоето духовно търсене? Мисля, че най-общо хората спадат в две категории. Едните са тези, които Христос просто изненадва някой ден с появата си. А другите са тези, които тръгват на пътешествие, което може да отнеме години.

Някои хора просто биват изненадани от Исус. Един ден Той се появява и казва здравей. Овчарите в полето бяха от тази група. Те си гледаха работата, пасяха овцете, надяваха се да избутат нощта без някоя буря да ги връхлети и без някой хищник да нападне стадото. Говореха за маловажни неща, „Как е жена ти, децата ти, кой клас станаха...? А добре“ „Ами твоите...?“

Те не очакваха нищо необичайно да се случи. Тогава изведнъж небето се озари, появиха се ангели и им казаха, „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ И овчарите си казаха, „Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало.“

Исус просто се появи. Божията слава ги осия. Те си гледаха работата и изведнъж някой се появява и им казва за Христос и те решават да го потърсят. Дотогава не са мислели за това.

Но има още една група хора като мъдреците. Тези хора не само не  се надяват да премине нощта, те нямат търпение да настъпи нощта. Защото тогава ще могат да наблюдават звездите. Те изучават съзвездията, нанасят ги върху карти. Изучават свещените книги, за да научат кога ще се сбъднат пророчествата. Интересуват се от смисъла на живота.

Те живееха във Вавилон и бяха чели еврейските пророчества за Месия. След плена на евреите много от тях останаха да живеят във Вавилон. От техните писания мъдреците знаеха, че Месия ще се роди, когато изгрее ярка звезда. „Ще изгрее звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил.“ (Числа 24:17). След звездата ще дойде Царят.

Те бяха духовно гладни и искаха да знаят кога ще се случи това. Затова те нямаха търпение да настъпи нощта. Цял живот те очакваха да открият истината. Внимателно я търсеха.

В повечето филми и рождествени постановки мъдреците се изобразяват в ясла. Те са и част от фигурките в нашата ясла тук, в църква. Счита се, че са били трима, защото са донесли три дара – злато, ливан и смирна. Но е възможно да са били много повече и няколко от тях да са носили от всеки дар.

Те са били от знатен произход. Разстоянието от Вавилон до Витлеем е почти 1500 км, затова най-вероятно са имали голям антураж. С тях е имало много слуги, каравани, камили, храна. Те са били гледка, която е приковала вниманието на хората в Ерусалим.

Също, те не са дошли в яслата във Витлеем, както се изобразяват в Рождествените сцени. В ст. 11 се казва, че те са дошли да се поклонят в „къщата“, не в яслата. Исус отдавна не е в яслата. Действието се развива почти 2 години след раждането. Разбираме това от заповедта напараноичния Ирод да се погубят всички мъжки деца във Витлеем и околностите му „от две години надолу“ (Матей 2:16).

Затова, ако забелязахте на влизане, днес мъдреците не са в нашата ясла, а тук, на прозореца.

Важно е да знаем за тях, че те бяха езичници до мозъка на костите си. Бяха магьосници, но не такива като мистър Сенко. Не вадеха воали от ръкава си и заек от шакпата си. Те изцяло вярваха в магиите си. И бяха астролози. Вярваха, че звездите предсказват бъдещето. Но те търсеха истината за света около тях.

И Бог изпрати звезда, за да привлече вниманието им. Предлагани са много естествени обяснения на това каква е била тази звезда - комета, нова или супернова. Според китайски документи в 5 или 4 г. пр.Хр. е забелязана супернова. Други свързват това явление със струпването на Сатурн и Юпитер през 7 г.пр.Хр., което било разтълкувано от вавилонските астролози като знамение за раждането на цар в „западните земи“, както те са наричали Палестина.

Когато видяха тази звезда, те знаеха, че трябва да отидат и да я последват. Искаха да потърсят това чудно дете, което ще им помогне да намерят истината. Трябваше да пътуват 4 месеца в пек, студ, умора, лишения и опасности. Но нищо не ги спря в стремежа им да намерят родилия се Цар. Сякаш чуваха Божия глас да им казва:

Идете и внимателно потърсете детето.

Бог изпрати звезда, за да доведе тези езичници до Себе Си. Той иска ние, християните, да бъдем светлина, да водим хората към Него (заставам пред светлината на проектора така, че да ме освети). Да ги насърчаваме да отидат и да потърсят Детето. Но ако някъде няма църква, или ако църквата не го прави, тогава той отива сам при хората.

Той отива при всички, защото обича всички. Отиде при овчарите, а после отиде и при царските особи, при мъдреците.

Колко са пътищата до Бога според Библията? Само един, нали? Как стигаме до Бога? Чрез Исус, Той е единственият Път. Той е вратата. Няма друго име, дадено на хората под небето, чрез което трябва да се спасим (Деян. 4:12). Но колко пътища има до Исус? Толкова, колкото са и хората. Исус използва всякакви начини, за да ги накара да Го потърсят.

Бог би използвал и някой камък или дърво, за да ти се открие. Но Той предпочита да използва църквата. Иска Божиите хора да са светлина за другите. Те да са Витлеемската звезда, която да помогне в духовното търсене на невярващите.

Филипяни 2:15,16: „бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота...“

Бог иска ти да си Витлеемска звезда в това извратено поколение. Хората днес се влияят от всякакви религии и странни учения, но много от тях са търсещи. По медиите им казват какъв им е хороскопът за деня и те слушат. Ние трябва да им кажем, че това е грешно и глупаво, но ако не го направим, Бог ще изпрати друга звезда!

Интересно, че хората които бяха най-далеч от истината, я търсеха най-упорито. Те идват в Ерусалим. Представете си сцената. Идват и питат всеки срещнат, „Къде е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме, да Му се поклоним.“

Слухът за тях стига до Ирод, който е смутен, а с него и целият град. Тяхната наивност се състоеше в това, че те мислеха, че юдеите ще саразвълнувани от събитието. В края на краищата, нали тези пророчества бяха дадени от Бога на тях. Те очакваха Месия от хилядолетия. Тенаивно смятаха, че тези на които Бог е поверил истината ще се радват като тях!

Но те бяха забравили, че когато човек знае истината, той започва да я приема за даденост и спира да търси. „Виждали ли сте царя? Царя! Царя, който се роди! Знаете ли къде е?“ „Оставете ме на мира. Не виждате ли, че съм зает, пазарувам.“

Дори вярващите могат да бъдат погълнати от комерсиализацията на Рождество и да забравят, че на Рождество се роди Царят, който е Христос Господ. Ние се поддаваме на натиска на културата и забравяме да светим.

Но хората, които най-малко знаят истината, гладуват и жадуват най-силно за нея. Те я търсят в това, което знаят. Четат хороскопи, гледат звездите, търсят пророчествата, хвърлят боб, леят си куршум. Биха пропътували хиляди километри, за да потърсят Бога. Да потърсят Детето.

Говорих с една жена за вярата и я поканих на църква. Тя каза, да, трябва да дойдем. Ние вярваме. Миналата година ходихме в Португалия да видим дева Мария от Фатима. Дева Мария се явява на три деца на 13-то число от май до октомври 1917 година и им дава три пророчества. Две се отнасят до възхода на комунизма и втората световна война.

Децата разказвaт, че тя слиза от небето при един дъб и им говори. И това място се счита за свято от католиците. Днес е голямо място за поклонение.

Хората, които разполагат с най-малко знание, го търсят. Мъдреците видяха звездата, тръгнаха на далечен път, за да потърсят детето и очакваха да научат истината от юдеите, да запълнят празните полета. Но срещнаха само неразбиране и незаинтересованост!

В Ерусалим имаше една група хора, които познаваха Писанията и спазваха буквата на закона. Това бяха религиозните водачи и книжниците. Те бяха интелектуалците на Израел. Когато Ирод чу от мъдреците, че Месия се е родил, той привика религиозните водачи и ги попита къде трябва да се роди Помазаникът.

Матей 2:5-6 „А те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка: „И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малъкмежду Юдовите началства; защото от тебе ще произлезе Вожд, който ще бъде пастир на Моя народ Израил.“

Те цитираха Михей 5:2. Не се съмнявам, че веднага са цитирали по памет този стих. Някои от тях знаеха наизуст целия Закон. Те знаеха отговорите на всички въпроси!

Но какво направиха? Зарадваха ли се? Не, по-скоро се смутиха (ст.3). Тръгнаха ли към Витлеем? Нищо такова не се казва. Поклониха ли се на Помазаника? Даже и не си помислиха да го направят. Трябваше само, както се казва, да преминат на отсрещната страна на улицата! Тяхната религия беше интелектуално занимание, но нямаше нищо общо с истинското поклонение.

Това е предупреждение за мен. Какво правя със знанието, което имам? Днес има много такива хора в църквите. Дали не съм като някои християни, които цял живот ходят на църква, знаят какво казва Библията, могат да цитират Йоан 3:16 наизуст, имат отговор на всеки въпрос, но животът им остава непроменен.

Знаенето на истината не ги спасява. „И бесовете вярват и треперят.“ (Яков 2:19)

Те не отидоха да потърсят Детето. Тридесет години по-късно някои от тях са били живи. Някои от тях вероятно са били сред тълпата, викаща „Разпни го, разпни го.“

Не беше по-добра реакцията и на цар Ирод. Ирод Велики беше пристрастен към властта и славата.

Той изпрати мъдреците да намерят бъдещия Цар и да му кажат къде се намери, уж за да Му се поклони и той (ст.7,8). Негови бяха думите: „Идете и внимателно потърсете детето.“

Всъщност лицемерният Ирод се страхуваше за трона си. Той беше убил жена си, трима от синовете си, тъща си, чичо си. Сега целеше даелиминира и тази евентуална заплаха за него.

Мисля си, че в мен има малко от отношението на Ирод, а вероятно и във вас. Не че искате да убиете Христос, но не може да седите на трона и да имате Исус в живота си. Не може да управляваш живота си сам и едновременно с това Исус да го управлява. Да градиш своето царство и да се молиш „Твоето царство да дойде.“

Удивително е, че дори в църквата има хора, които имат извънбрачна сексуална връзка. Удивен съм, че има хора в църквата, които се хвалят с това как въртят всички на пръста си. Удивен съм, че има хора в църквата, които идват само заради някаква облага – безплатна храна, подаръци, но не и да се покланят на Бога. Всъщност те бъркат поклонението с използването.

Те се покланят на това, което трябва да се използва и използват това, на което трябва да се покланят. Покланят се на неща и използват Бога. Нека всеки от нас изпита сърцето си и да види дали няма от отношението на Ирод и у него!

Заключение

При всичката лоша слава на Ирод, забележете че той даде най-добрият съвет в историята: „Идете и внимателно потърсете детето. И като Го намерите, известете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.“ (ст.8) Той, разбира се, лъже. Няма да отиде да се поклони. Ще отиде с книжал скрит под наметалото.

Но това е добър съвет. Сигурно ви е странно, че ви насърчавам да се вслушате в съвета на един лош човек. Но въпреки това, ще го направя. Идете и внимателно потърсете Детето.“

Ако познаваш Бога, ако знаеш истината за Него, но си се отдалечил от Него. Четеш Библията и идваш на църква по навик, но не и за да Го търсиш, иди при Исус. Иди и Той ще ти припомни истината. Ще видиш отново славата и блясъка на Царя в Детето Исус.

Ако търсиш Бога в хороскопи, окултизъм, врачки и всякакви странни теории и религии, иди и потърси Детето Исус, колкото и дълго и трудно да е това пътуване. Предлагам ти през последната седмица на тази година да разтвориш една от биографиите на Исус – някое от евангелията, и да се запознаеш с Царя. Иди и внимателно потърси Исус.  

Ако ли пък познаваш някой, който е объркан от нещо прочетено или гледано, насочи го като Витлеемската звезда към Детето. Нека внимателно да изследва Детето.

Ако Детето е на няколко километра, иди и внимателно го потърси. Ако е на стотици километри, иди и внимателно го потърси. Струва си пътя. Той е този, в когото се сбъднаха всички старозаветни пророчества за Месия. Той е този, който единствено може да задоволи твоя глад. Само Той заслужава да Му дадеш всичките дарове, които си донесъл. Да му дадеш своя живот.

И когато го направиш, животът вече няма да е същия. Поклони се на Царя и радостта на мъдреците ще влезе в твоя живот. Той ще запълни онова, което ти липсва. Неговата истина ще те води. Бъди светлина за другите и ги насърчавай внимателно да търсят бебето Исус. Представяш ли си какво ще стане, ако съседите ти от блока открият истината в Исус? Ако само 100 учители в града ни открият истината в Исус. Ако само 1000 деца станат светлина за своите родители?

Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ!

Нека да се молим

---

БПЦ "Нов живот" Варна

24.12.2017