/проповед/
Днес започваме нова поредица проповеди върху Посланието на
ап. Павел към филипяните. Темата ни е „Исус – наша радост“ и следващият път ще
говорим повече за самото послание. Преди това обаче, днес ще видим как беше
основана църквата във Филипи.
Не знам за вас, но аз обичам историята. И ми беше много
интересно да разбера как евангелието е дошло до Варна. Как се е родила
варненската църква. Знаем от църковната история, че Бог се е явил на ап. Андрей
и му е заповядал да отиде в Скития. Той тръгнал на север покрай бреговете на
Черно море и стигнал до Одесос, до нашия град. Проповядвал известно време и
създал християнска общност. После, преди заминаването си, поставил Амплий
начело на местната църква, който бил един от седемдесетте ученици.
Знаем това, но не знаем подробности. Например, колко голяма
е била църквата, къде точно са се събирали, колко бързо благовестието е
достигнало до съседните населени места, какво е било отношението на местните
хора към християните. Това сигурно ще разберем чак на небето. Но се радвам, че
можем да знаем повече за това как е била основана църквата във Филипи!
Благодарение на Лука, разполагаме с боговдъхновено и
подробно описание на раждането на църквата там. Затова, преди да започнем със
същинското изучаване на Филипяни, мисля че ще е полезно да видим как благата
вест е дошла във Филипи и как е била основана църквата там.
Това става по време на втората мисионерска обиколка на
Павел (от 49-52 г.). Заедно с Тимотей и Сила, Павел тръгва от Антиохия
Писидийска на север, за да нагледа и укрепи църквите, основани по време на
първата обиколка. Първоначално те възнамеряват да отидат в провинция Азия,
което е западната част на днешна Турция. Taм се намирали Колос и Ефес, където са се
надявали да основат църкви. Но Духът им забранява. Как точно е станало – чрез
видение, сън, глас от небето – не знаем. Но те разбират, че сега не е Божието
време. Може би защото Бог е изпратил някой друг или защото хората още не са
подготвени да приемат благата вест.
Тръгват на североизток към Витиния, но Духът отново не им
позволява отново. Сигурно са били доста озадачени – „Боже, нали ти ни изпрати
на мисия, сега където и да отидем ни даваш затворена врата!“
Понякога Бог ни води с облачен стълб и огнен стълб и
колкото и трудно да е, по-добре да се покорим на неговото водителство, защото
то е най-доброто за нас.
Не им остава нищо друго, освен да завият на северозапад и
достигат до пристанището Троада или известно още като Троя. Тук към тях се
присъединява Лука, защото разказът продължава в 1 л. мн. ч. Докато се чудят
накъде да поемат оттам, Бог им дава видение – ангел, който или е говорил като
македонец, или е бил облечен като такъв, или му е казал, че е оттам.
Така те получават двойно водителство - двойна забрана и
отворена врата и принудa, и се озовават във Филипи. Там те срещат трима човека
и тези три срещи се оказват ключови за основаването на църквата – една жена,
една робиня и един езичник.
Това са три категории хора, на които евреите са гледали с
пренебрежение. Всяка сутрин и всяка вечер главата на семейството в Израел се
молил и благодарял на Бог, че не го е създал „езичник, жена или роб.“ Едва ли е
съвпадение, че първите три срещи и обръщения на хора във Филипи са от тези
презирани от евреите категории. Нека видим как става това.
Деяния 16:11-12 „Отплавахме от Троада направо за Самотраки,
а на другия ден продължихме за Неапол. Оттам отидохме във Филипи, римска
колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.“
Очевидно Бог този път им дава попътен вятър, защото те
преминават разстоянието от 250 км. от Троя до Неапол само за 2 дни. На връщане
това им отнема 5 дни (Деяния 20:6)!
Град Филипи е римска колония. Хората там са имали римско
гражданство, с произхождащите от това права и привилегии. И там мисионерският
квартет не си губи времето.
Деяния 16:13 „В събота излязохме край реката извън града,
където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха
събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим.“
Когато пристигат във Филипи, Павел и спътниците му
разбират, че там няма синагога. Според еврейската традиция, за да се основе
синагога в един град е нужно да има поне десет мъже – глави на семейства. Ако
тези изисквания не са изпълнени, юдеите се събирали на открито, на брега на
местната река или море.
Затова в събота Павел, Тимотей, Сила и Лука отиват до
реката и там виждат група жени. Една от тях щеше да стане първата обръщенка.
Деяния 16:14-15 „Сред тези, които ни слушаха, имаше една
жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе
истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел
казва. Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли
с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“
И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.“
Една от жените се казва Лидия и е била богата езичничка от
Тиатир, която е имала страх от Бога. Тя е поглъщала всяка дума на Павел. Тук
четем, че „Господ отвори сърцето ѝ да слуша внимателно това, което Павел
казва.“ (ст.14)
Езичничката Лидия става първият повярвал човек в Европа.
Отварянето на сърцето ѝ доведе до отваряне на дома ѝ. Изповедта ѝ на вяра
доведе до нейното кръщение и предложено гостоприемство на гостите. Това беше
външната изява на новооткритата ѝ вяра в Бога. Това беше първата важна среща,
преди да се роди местната църква.
Нека сега прочетем...
Деяния 16:16-17 „Веднъж, когато отивахме към мястото за
молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ
бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. Тя
тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви
известяват как можете да се спасите!“
Следващият обръщенец е една робиня, за която Лука казва, че
има „дух, предсказващ бъдещето.“ (ст.16) С други думи, тя е била демонично
обсебена.
Някои християни вярват, че дори християните могат да бъдат
обсебени от демон. Според богословът Чарлз Райри при демоничното обсебване „демон,
който обитава в човек и упражнява контрол и влияние над този човек, което води
до психическo разстройство. Демоничното обсебване трябва да се
разграничава от демоничното влияние върху човек. При второто демонът работи
отвън, а при първото – отвътре. Поради това християните не могат да бъдат
демонично обсебени, защото в тях обитава Святия Дух. Но християни могат да
бъдат мишена на демонична активност до такава степен, че могат да изглеждат
като демонично обсебени хора.“
И така, един ден Павел и Сила отиват към мястото за молитва
и една робиня тръгва след тях. Очевидно тя е някакъв медиум или екстрасенс. Тя
е обсебена от демон, който я използва като канал за предаване на съобщения и за
предсказване на бъдещето.
Днес всякакви врачки, гадателки, оракули и екстрасенси са
на особена почит в България. Най-красноречивото свидетелство за това е Ванга
Гущерова. Поради липса на Библейска просвета, хиляди хора са прелъстени от нея.
Но тя действа посредством контакти с падналите нисши
духове. Те притежават голяма мощ и познание, и поради това могат да предвиждат
някои неща. Тези служители на злото знаят от какво боледува човек или какви са
проблемите му. Те могат да му помогнат в някои негови желания или дори да го
изцелят, за да пленят душата му. Така той бива пленен от тях и започва да ги
почита като Самия Бог.
Димитър Попмаринов пише, че „хора, близки с Ванга,
съобщават как понякога тя изпада в транс, променя рязко лицето и гласа си и
започва да говори от името на други хора. Самата тя изповядва, че предсказва, като
общува с духовете на умрелите. Всъщност тези духове не са на покойници, а са
духове, подчинени на дявола.“ Пред близките си Ванга откровено признава: “Понякога
спя само един час. Духовете не ми дават мира. Тормозят ме, будят ме. Казват:
"Ставай. Време е да се работи". Но какво казва Библията за тези
гадателството и мистицизма?
Второзаконие 18:9 „Да няма сред тебе ... прорицател,
окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач
или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела,
е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези
народи пред тебе.“
Но да се върнем на Деяния 16 глава. Робинята върви след
мисионерите и вика, „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как
можете да се спасите!“ Точният превод на последното изречение е „Те ви
известяват път на спасение“. Тоест, думата „път“ не е членувана. С други думи,
робинята казва, че те разгласяват един път за спасение, не пътят за спасение. И
днес много хора са съгласни, че това е път за спасение, но не и пътят,
единственият път!
Това се повтаря много пъти.
Деяния 16:18 „Това продължаваше дни наред, докато Павел се
ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да
излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.“
Павел сякаш казва, „Това момиче ме разсейва. Ще сложа край
на това веднъж завинаги.“ И тя веднага е избавена. Дошла е на себе си и
най-вероятно е повярвала, приела е Христос.
Злият дух е излязъл от нея, а с това е отлетяла и надеждата
за печалба на господарите ѝ (ст.19). Гръцкият глагол, използван за излизането
на духа и за отлитането на надеждата е един и същ – exelthen. Но
ефекът върху нея и господарите ѝ беше коренно противоположен - нейното
благословение донесе финансови загуби за тях, защото вече не можеше да
предсказва бъдещето. Ето още една причина, поради която много хора се противят
на благовестието.
Затова те хващат Павел и го завеждат в съда с обвинението,
че „смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас,
като римляни, да приемаме или да пазим.“ (ст.20-21). С други думи, отправят
расистки обвинения към тях.
И без никакво съдебно разследване...
Деяния 16:22-24 „Цялото множество там ги подкрепи в
обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да
ги набият с тояги. След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и
заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. При такава заповед тъмничарят ги
хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.“
Павел и Сила са набити с с тояги и хвърлени в затвора. В
нашата църква имаме двама души, които фалшиво са обвинени в престъпление и
несправедливо са лежали в затвора. Те могат най-добре да разберат как Павел и
Сила са се чувствали. Но и останалите можем да си представим какво е без съд и
присъда да си пребит и хвърлен в затвора. За съжаление, имаме много примери за
това от недалечното ни минало.
Какво става, когато нещо ужасно се случи в живота ти? Ти се
стремиш да живееш добре, когато внезапно нещо ти се стоварва на главата.
Единствената вина на Павел и Сила беше, че проповядваха евангелието. Това не се
харесва на всички. Господарите на робинята бяха ударени в джоба и това хич не
им хареса. Те не бяха загрижени за момичето, а за тези сили, които им носеха печалба.
След побоя мисионерите са затворени в „по-вътрешната
тъмница“ (ст.24). Техните права бяха нарушени, болеше ги навсякъде. Може да
допуснем мисълта, че са започнали да се обвиняват взаимно за решението да
дойдат във Филипи:
Павел: За Бога, Сила, казах ти, че трябва да отидем в Азия!
Сила: Не обвинявай мен, Павле. Нали ти беше този, който
каза, че Духът е казал „Не.“
Павел: Разбира се, за всичко съм виновен аз. Ти защо не
настоя да отидем във Витиния, когато имахме възможност?
Сила: Доколкото си спомням, заедно решихме да не ходим там.
И преди да ме обвиняваш, че сме дошли във Филипи, не беше ли ти, който
твърдеше, че си видял ангел да ти казва да дойдем тук?
Павел: Да, но ти трябваше да имаш смелостта и здравия разум
да ми кажеш, че това е било демон, не ангел.
Но такъв диалог не се състоя. Вместо да се питат „защо?“,
те започват да се молят. Понякога е възможно Бог да позволява да се отнасят към
нас несправедливо, за да ни даде възможност да свидетелстваме.
Деяния 16:25 „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха
и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха...“
Не знам за вас, но ако това се беше случило на мен, нямаше
да ми е до пеене! Вместо да роптаят и да се оплакват, Павел и Сила се молят и
пеят хваление. Те знаеха, че са там по Божията воля. И останалите затворници
слушаха с интерес. Един вид бяха поканени на църковна служба в затвора!
Начинът, по който мисионерите реагираха на тази несправедливост не остана
незабелязана от затворниците. Предполагам, че когато са излезли от затвора,
някои от тях са потърсили църквата, основана от Павел.
Внезапно техните молитви и песни бяха прекъснати.
Деяния 16:26 „внезапно стана голям трус, така че основите
на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на
всички се развързаха. Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора
са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците
са избягали. Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!““
Началникът на тъмницата вижда, че вратите са отворени. Той
отговаря с живота си за затворниците, затова се готви да се самоубие. Можете ли
да си представите началника, застанал пред затвора и мисли, че всичко е
загубено, че затворниците са избягали и внезапно чува глас отвътре, който му
казва да не се наранява. Чудно ли е тогава, че той се втурва в тъмницата и пада
в краката на Павел и Сила.
И тогава, поради всичко, което е видял, началникът на
охраната пита,
Деяния 16:31 „Господа, какво трябва да сторя, за да се
спася? А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.“
Повярвай в Господа Исуса Христа! Отговорът на този въпрос
тогава и сега е един и същ. Истинската библейска вяра има три измерения –
разбиране, вяра и посвещение. Трябва да разберем, че Исус даде живота си заради
нашите грехове. Трябва да сме убедени, че Исус възкръсна от смъртта и отвори
вратата на вечността за всички, които вярват.
Второ, ние трябва да вярваме. Едно е да знаеш нещо, друго е
да го вярваш. Вярата е нещо по-голямо от познаването и съгласието с фактите. И
трето, истинската вяра означава посвещение на истината, в която вярваш.
В Откровение 3:20 виждаме Исус Христос да стои на вратата и
да чука. Един автор казва, че това е чудесна метафора за начина, по който
Христос идва при нас. Според него в тази картина можем да видим трите измерения
на вярата.
Първо, чувам чукането – това е знание. Второ, отивам до
вратата – това е вяра. Трето, отварям вратата – това е посвещение.
По-нататък, в ст. 32-36 виждаме, че началникът на затвора
вече е нов човек. Той не само ги взема в дома си, слага им трапеза и измива
раните им, но и „без забава се кръсти“ заеднo със семейството си (ст.33).
Този, който нанасяше рани на тези мъже, сега им изми и
превърза раните. Този, който ги хвърли в по-вътрешната тъмница, сега ги покани
в собствения си дом. Този, който им даваше от затворническата дажба, сега сложи
пред тях най-доброто, което имаше.
Когато на следващата сутрин съдиите пращат да пуснат Павел
и Сила от затвора, той казва: „Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас,
които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така
не става; но те нека дойдат и ни изведат.“ (ст.37)
Римските закони забраняваха римски гражданин да бъде
бичуван. Забележете, че Павел не изтъкна в своя защита факта, че е римски
гражданин преди да бъде бит, макар че това щеше да му спести мъките. Защо? За
да не покаже че го е страх да страда за истината, която е проповядвал.
Но защо съобщи, че е римлянин след това? Първо, за да
покаже на хората, че проповедниците на евангелието не са толкова презряни,
колкото са ги мислели, и че заслужават по-добро отношение. Но имаше още една
причина.
Той го направи, за да осуети по-нататъшни опити на
магистратите да тормозят християните във Филипи и да създаде сред населението
на града по-добро мнение за християните, като видят че е имал възможност да се
защити, но не го е направил. С една дума, Павел го направи за Божия слава.
И в ст. 40 четем...
Деяния 16:40 „А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у
Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.“
Вместо те да бъдат увещани и насърчени, те увещават и
насърчават вярващите. Сигурно е била чудесна вечер на общение, молитви и
хваление. Сигурно е имало сълзи от радост, но и много смях, докато Павел
разказва как магистратите са дошли да ги молят да си тръгнат.
В заключение, Бог избра трима напълно различни хора, за да
формира ядрото на църквата във Филипи. Лидия не основа църква за бизнесмени във
Филипи. Робинята не се присъедини към църква, съставена от бивши ясновидци.
Тъмничарят не стана член на църква за военни. Всички те трябваше да се научат
как да се приемат един друг в една и съща църква.
Молитва.
