Реките на твоя живот (Исус Навиев 3)

/проповед/

Увод

В личния ни живот, а също и в живота на всяка нация има моменти, които наричаме решаващи. Те са свързани с големи промени или важни събития. Затова такива важни моменти в националната ни история се отбелязват с национални празници. Идеята е да си спомняме и да сме благодарни за това, което Бог е направил за нас в миналото.

Защото ние сме склонни бързо да забравяме.

Един човек на име Иван имал сериозен проблем с паметта. Един ден срещнал свой приятел, когото не бил виждал от много време. Поздравил го и казал, „Борко, помниш ли колко слаба памет имах?“ Борко отговорил, „Да, разбира се, че помня.“ Иван казал, „Ами, вече не е слаба. Ходих на един семинар, на който ни учеха как да помним по-добре. Беше супер и сега имам чудесна памет.“

Борко отговорил, „Това е страхотно! Как се казваше семинарът?“ Иван казал, „Ами, чакай малко, жена ми беше с мене, сега ще я питам.“ Обърнал се към жена си. После пак се обърнал към Борко и казал, „Как се казваше онова цвете с дългото стъбло, с бодлите и с червени цветове?“ Борко отговорил, „Имаш предвид розата ли?“ „Да, благодаря“, казал Иван. „Роза, как се казваше оня семинар, на който бяхме?“

Днес също ще говорим за едно събитие, което израелтяните щяха да си спомнят в своята история.

Дотук в 1-ва и 2-ра глави видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото и сме му покорни. Част от това покорство е, че ние трябва да поемем отговорността за нашата част от работата. Така направи и Исус Навиев, като изпрати двама съгледвачи, за да разузнаят Обещаната земя и конкретно Ерихон. В тази 2-ра глава видяхме, че има бъдеще за всеки грешник, който се покае и обърне към Бога, както направи Раав. Всеки грешник има бъдеще, стига да откликне на благата вест!

Днес ще разгледаме един важен момент от историята на Израел, когато израелтяните пресякоха река Йордан. Ще видим, че когато откликнем на призива на Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да демонстрира силата си.

1.     Понякога Бог действа по неочакван начин.

Исус Навиев 3:1-2а „Тогава Исус стана рано; и като вдигнаха стана от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да го преминат. А след три дни...“

Съгледвачите се бяха върнали с обнадеждаващ доклад. Исус Навиев заповядва на израелтяните да се преместят до брега на река Йордан, където да чакат по-нататъшни заповеди.

Израелтяните трябваше да чакат три дни, преди да преминат реката. Чакането беше трудно, но беше нужно, за да се подготвят за преминаването. Но през това време те сигурно са се питали, „Как ще преминем толкова много хора, с всичката си покъщина?“

Река Йордан беше само 30 м широка през по-голямата част от годината, но през пролетта ставаше пълноводна и широчината ѝ можеше да надхвърли километър и половина.

Сигурно някои казваха, „Да се върнем!“ Други може би подхвърляха, „На мен и от тази страна на реката ми изглежда доста добре.“ Някои сигурно разглеждаха различни начини на преминаване. Не можеха да преплуват реката. Не можеха да построят достатъчно салове или лодки за два милиона души. Нямаха време да построят мост.

Но точно когато сме изправени пред непреодолими препятствия, Бог показва своята сила. Ап. Павел казва, че Бог „според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим.“ (Ефесяни 3:20)

И често това става по нов, неочакван за нас начин.

Исус Навиев 3:2-4 „А след три дни военачалниците преминаха през стана и заповядаха на народа: Когато видите ковчега с плочите на завета на Господа, вашия Бог, и че свещениците левити го носят, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да вървите след него. Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние; не се приближавайте към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали по този път.“

Когато настъпи времето за тръгване, Бог даде на израелтяните специфични инструкции. Преди Бог използва облак през деня и огнен стълб през нощта като символи на Неговото присъствие, протекция и водителство. Сега Той щеше да ги води чрез ковчега на завета. Сега ковчегът символизираше присъствието и силата на Бога сред Неговия народ.

Той трябваше да води множеството, като по този начин Бог им показваше, че те трябва да завладеят земята не със своята сила, но с Неговата.         

Бог често ни води по неочаквани и дори парадоксални начини. Може да те накара да направиш нещо, което изглежда направо ирационално (накара ме да подаря китарата си на един приятел). Но не би ли трябвало да очакваме това от Бог? В края на краищата, Той е Бог на парадоксите!

Както казва Антъни Фортосис, „Той дойде при Своите Си, но Своите Му не Го приеха. Най-превъзвишеният дойде като превъплъщение на смирението. Най-богатият стана най-бедният, за да може бедните да станат богати. Не се храни 40 дни в пустинята, за да може ние да се храним с Хляба на живота. Учи ни да обичаме враговете си. Завладя голямо царство с оръжието на любовта. Лъвът стана Агне, за да може овцете да станат овчари. Сърцето му се съкруши, за да превързва съкрушените сърца.

Тялото му бе разчупено, за да може ние да сме цели. Ние идваме в света, за да живеем; Той дойде, за да умре. Господ на господарите стана най-ниският слуга, за да служи на хората. Беше отхвърлен, за да бъдем ние приети. Бит беше, за да бъдем ние изцелени. Беше осъден, за да бъдем ние оправдани. Беше изоставен от Отца, за да имаме ние достъп до Отца. Умря като невинен, за да може виновните да бъдат оневинени. Като се хващаме за живота, умираме; чрез смърт ние намираме живот.“ Слава на нашия Бог на парадоксите!

Когато преминаваме през трудности и се нуждаем от напътствие, трябва да се научим да сме чувствителни за водителството на този Бог на парадоксите! Понякога Бог ни изкарва от нашата зона на комфорт и ни призовава да направим нещо смело, неочаквано или ново.

Ако си изправен пред високите вълни на Йордан днес, това може да е реката на твоята възможност. Това може да е някой навик, желание, грях, критичен дух, непростителност... Бог чака да откликнеш и да нагазиш в реката.

2.     Бог иска да направим крачка на вяра.

Исус Навиев 3:5-8 „Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. Исус говорѝ и на свещениците: Вдигнете ковчега с плочите на завета и минете пред народа. И така, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа. И Господ каза на Исус: Днес започвам да те прославям пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисей, така ще бъда и с теб. А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега с плочите на завета, следното: Когато стигнете до брега на Йордан, влезте и застанете във водата.“

Първо, вяра се изискваше от Исус Навиев. Неговата вяра е видна от това, че казва на хората да се приготвят, защото „утре Господ ще извърши сред вас чудни дела“, без самият той да знае какви ще са тези чудеса. Сигурно в този момент само е знаел, че Бог ще им помогне да пресекат Йордан, но е нямал представа как ще стане това. Но той вярваше, че Бог ще му даде напътствия, когато стане време за това.

Вярата на Исус се основаваше и на факта, че той вече беше преживял чудодейното преминаване на Червено море. Нашата вяра не е „скок в мрака“, както някои мислят; тя се основава на исторически факти. Имаме повече основания да вярваме на Библията, отколкото на кои да е други исторически извори. Вярата на Исус Навиев се основаваше не само на Божията заповед към него, но и на личната му опитност при разделянето на Червено море.

За разлика от него, повечето от израилтяните не бяха присъствали на това чудо или бяха твърде малки, за да имат спомени. Повечето от тях само бяха чували разкази за това чудо.

И досега Израел се беше придвижвал през пустинята. Обикновено това движение се описва с глагола „потеглям“ (иврит, „масса“). Но в Ис. Навиев 3:16 се казва, че те трябва да „преминат“ (“абар”). Това е нова дума и тя е използвана 21 пъти в следващите три глави. Това показва колко решителен е този момент от историята на еврейския народ.

Исус Навиев знае това. Затова заповядва в

Исус Навиев 3:9-13 „Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог. Исус каза още: По това ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и йевусейците. Ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя върви пред вас през Йордан. И така, сега изберете дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. И щом стъпят във водата на Йордан краката на свещениците, които носят ковчега на Йехова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се раздели и ще застане на куп.“

Като говори на народа, Исус Навиев не се възползва от ситуацията, за да се изтъкне. Той е напълно фокусиран върху Божието обещание. Затова и Бог му се довери да го направи водач на Израел. Както някой е казал, „Ако един лидер трябва непрекъснато да напомня на хората, че той е лидерът, той не е.“

Исус Навиев направи крачка на вяра. За разлика от него, ханаанците отново си направиха оглушки. Те бяха чули за преминаването на Червено море, за манната и пъдпъдъците в пустинята, за победите над двамата аморейски царе. С това Бог ги предупреждаваше да се обърнат от своите идоли и да Му се поклонят. Както каза Раав, „сърцата им се стопиха“ при тези известия.

Сега, когато водите на Йордан щяха да се издигнат накуп, за да преминат израилтяните, Бог отново демонстрираше своята сила над езическия свят. Той обичаше тези народи и искаше те да се обърнат към Него с вяра и покорство. Въпреки огромните доказателства, те отказаха.

Но един друг народ откликна с вяра.

3.     Вярата ни е възможност Бог да демонстрира своята сила.

Исус Навиев 3:14-17 „И така, народът тръгна от шатрите си, за да преминат Йордан, следвайки свещениците, които носеха ковчега на завета и вървяха отпред. Когато носачите на ковчега стигнаха до Йордан и краката на свещениците се намокриха в края на водата (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жътвата), водата, която слизаше отгоре, се спря и се издигна на куп много надалеч, при град Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, т. е. Соленото море, изтече и пресъхна. Тогава народът премина реката срещу Йерихон. А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израил преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.“

Това беше момент, който Бог искаше те да запомнят. Затова Той заповяда дванадесет мъже, по един от всяко племе, да вземат 12 камъка от реката и да ги натрупат на мястото, където народът щеше да лагерува (4:1-8). Друг паметник от дванадесет камъка бе издигнат от Исус Навиев  в коритото на Йордан.

При преминаването на Червено море, водите започнаха да се разделят, когато Мойсей вдигна своя жезъл. Сега, когато Израел преминаваше през река Йордан, не покорната ръка на водача, а покорните нозе на людете предизвестиха чудото.

Свещениците и целият народ се покориха на заповедта и поеха риска - закрачиха към реката. В същия момент, в който свещениците нагазиха във водата, тя се спря и се издигна на куп по-нагоре по течението. Според някои изследователи Бог е спрял водите, като е причинил срутване на бреговете на Йордан при град Адам. Не знам как го е направил Бог, но това си беше чудо.

Някой е казал, „Не можеш да откриеш нови океани ако нямаш смелостта да загубиш от поглед брега.“

Обикновено ние не обичаме да поемаме риск. Предпочитаме всичко да е предвидимо и познато. Не ни харесва да ни се налага да преминаваме през буйни реки. Но рискът е възможност Бог да се прослави.

И в живота често ни се налага да го правим. Болестите могат да са много драматично време на преминаване през води. За нас това може да е нещо ново и плашещо. Но не и за Бога. Той ни е обещал, че няма да отстъпи от нас и няма да ни остави. Даже и през долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти Си с мене.

Най-важното преминаване на Йордан за нас е когато вземаме решение да повярваме в Господ Исус Христос, да се обърнем към Него и да приемем Неговата прошка.

В нашата култура това може да изглежда плашещо, особено ако човек живее на село или в малък град.

Последният момент на преминаване през реката е смъртта. Павел я нарече „най-последният враг“ (1 Коринтяни 15:26). Но Христос е отнел жилото на смъртта! Той победи смъртта. И Той ще премине с нас дори през този Йордан.

За нас преминаване през Йордан беше решението ни да основем църква „Нов живот“. Въпреки, че бяхме служели вече 20 години сред студентите, това беше нещо ново и плашещо за нас. Водите на реката ни изглеждаха твърде буйни и непреодолими.

От друга страна, Божието водителство чрез различни хора през годините беше ясно. Поехме риска и Бог ни благослови с тази чудесна църква, чрез която Го виждаме да работи вече 10 години. Вярвам, че ще продължава да работи за това още много хора да намерят нов живот в Исус тук.

Още по-голям Йордан трябваше да прекосят нашите мисионери, когато решиха да се посветят на служение в страна, която не познават, да научат напълно непознат език и да се потопят в една толкова различна култура. Но днес Бог благославя служението на всеки един с растеж!

Нека когато се изправим пред поредния Йордан да помним, че макар и да изглежда страшен, това е също и вълнуващ момент, в който, ако направим крачка на вяра, ние можем да дадем възможност на Бог да извърши чудо.

Когато Израел премина през Йордан, Бог беше възвишен, Исус Навиев беше възвеличен (4:14), хората бяха мотивирани, а народите на Ханаан – уплашени до смърт.

Нека се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.05.2023 г.

Вселената, Троицата и Богоявление

Честито Богоявление! Бог знаеше, че в историята винаги ще има хора, които ще се подлъгват от псевдо месии. Затова се яви при р. Йордан и засвидетелства чрез Святия Дух, изпратен във формата на гълъб, и чрез Своя глас, че Исус е Божият Помазаник: „Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ Отец се яви на нашия слух, Духът се яви на човешкото зрение, а Синът се яви на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Гласът дойде от небето, гълъбът слезе на земята, а Синът бе потопен във водата. Цялата вселена и цялата Троица присъства на водното кръщение на Исус. А за нас е актуален въпросът - какво виждаме на Богоявление - Сина Божи или голите до кръста мъже, състезаващи се кой пръв да стигне до кръста.

Скачай в ледените води на Богоявление

Гледах интервю с кмета на Калофер, който каза, че традицията да се играе хоро в ледените води е възникнала преди около 30 г. Градската управа била решена да я съхранят, защото привличала туристи в града...

След това прочетох няколко репортажа за хвърлянето на кръста на Богоявление. Ето няколко извадки от тях:

„За поредна година ритуалът бе опорочен. И тази година се стигна до здрав въргал между над 50-те мераклии да уловят християнския символ... Най-напред, още във въздуха, го хвана младеж, който обаче бе нападнат от представители на останалите ..."

"...Във Варна кръстът бе изваден от човек, който чистосърдечно си призна, че е атеист..."

"...Грозните сцени са започнали веднага щом отецът е хвърлил кръста..."

"...Местният поп е хвърлил толкова силно богоявленския кръст, че той е прехвърлил реката и е паднал на сушата." Авторът на репортажа добавя: "Дали е лоша поличба, един Господ знае!"

Очевидно нещо не е наред с вярата на българите. Вярно е това Слово: „по плодовете им ще ги познаете.“ (Матей 7:16)

Тъжно е, че символът на християнството – кръстът, се свързва от хората с такива унизителни сцени. Това е естественият резултат от отдалечаването на хората от вярата. Когато не вярваш в смисъла на нещо, а почиташ само символа, резултатът е в полза на дявола. Той няма нищо против символите, стига хората да не знаят техния смисъл.

Но какво точно се случи на Богоявление? Преди 2000 г., в началото на публичното си служение, Исус беше кръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. Цялата Троица се яви пред всички каещи се, затова нашият народ нарича този празник Богоявление.

Всички сме свикнали с този празник. Но запитвали ли сте се защо се кръсти Исус?

Нека прочетем Матей 3:13-17.

Тогава Исус дойде от Галилея край Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него. 14 А Йоан Го възпираше и казваше: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?“ 15 Но в отговор Исус му каза: „Остави това сега, понеже на нас подобава да изпълним цялата Божия правда.“ Тогава Йоан се съгласи. 16 И след като се кръсти, Исус веднага излезе от водата. И, ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него. 17 И, ето чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“

В този пасаж виждаме, че Бог се яви именно при водите на Йордан поради три причини.

1   1. Чрез кръщението на Исус Отец показа, че Неговите изисквания за Месия са напълно удовлетворени в личността на Неговия Син. (ст.15,16)

Първото нещо, което виждаме от този пасаж е, че Исус се кръсти, „за да изпълни всичко, което е право“ или както казва друг превод, „да изпълни цялата праведност.“ Той беше официално одобрен от Бог Отец да бъде Месия или Помазаник. Бог показа това чрез спускането на Святия Дух във формата на гълъб и чрез Собствените Си думи: „Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ (ст.16)

С други думи, Бог каза: „Аз не благоволявам в никой друг; това е моят избран Месия. Защо според Бог Отец нямаше друг подходящ Спасител за човечеството?

Исус беше Божият Син, второто лице на Троицата. Исус Е Бог. Беше нужно самият Бог да умре за нас, защото трябваше някой от по-висше естество да умре и плати цената на нашия грях - толкова сериозен е той.

Генерал от армията на Наполеон бил смъртно ранен в битка. Докато лежал умирайки в шатрата си, той изпратил да повикат неговия военноначалник. Наполеон дошъл. Бедният човек мислил, че императорът може да направи нещо. Може би дори гледал на него като на Бог. Затова горещо го помолил да спаси живота му. Императорът тъжно поклатил глава и се обърнал. Но усещайки студената, безмилостна ръка на смъртта, теглеща го зад завесата на невидимия свят, генералът изкрещял: „Спаси ме, Наполеон! Спаси ме!“ В смъртния си час той разбрал, че дори всесилният Наполеон не може да му даде физически живот.

Чудото на въплъщението беше, че Божият Син стана човек. Исус не беше роден от мъжка похот, защото бе заченат от Святия Дух, затова беше съвършен и свят. Tой беше „във всичко изкушен като нас, без да се открие в него грях.“ (Евреи 4:15).

Беше нужно някой съвършен и свят да умре за нас, за да удовлетвори Божието изискване към нас за святост.

И тогава, и сега има много други кандидати за месия. Преди няколко дни разговарях с една млада жена, която каза: „Аз съм християнка, но вярвам и в будизма. Просто на различни нива ми действа или Христос, или Буда.“

Несъмнено във всяка религия има зрънце истина. Проблемът обаче е, че Буда като всички останали кандидати за месия, е грешник, защото е заченат от мъж и жена. Буда, Конфуций, Кришна, Мохамед и всички останали не биха могли да изпълнят Божието изискване за Месия.

Бог знаеше, че в историята винаги ще има хора, които ще се подлъгват от псевдо месии. Затова се яви при Йордан и засвидетелства чрез Святия Дух, изпратен във формата на гълъб, и чрез Своя глас, че Исус е Божият Помазаник:

„Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“

Чуваш ли днес неговия глас? Виждаш ли Сина Божи при Йордан? Това беше гледка много различна от начина, по който днес е популярно да се празнува Богоявление.

Защото преди 2000 г. Бог се яви на човеците. Отец се яви на нашия слух, Духът се яви на човешкото зрение, а Синът се яви на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Гласът дойде от небето, гълъбът слезе на земята, а Синът бе потопен във водата. Цялата вселена и цялата Троица присъства на водното кръщение на Исус.

За Бог беше важно ние да разберем кой е Месия, затова Творец и творение заедно свидетелстваха за Него. Това е Богоявление.

Чрез своето кръщение Исус показа, че Той е святият Божи Син, който единствен може да удовлетвори Божието изискване за Месия.

2    2. Чрез кръщението си Исус се идентифицира напълно с човешкия грях (2 Кор. 5:21).

Второ, чрез кръщението си Исус се идентифицира с нашия грях.

Един бизнесмен подхванал разговор в самолета с млад мъж, който седнал до него. „По работа ли пътувате или на почивка?“ Мъжът отговорил, „Отивам на медения си месец.“ „Така ли – попитал объркан бизнесменът – а къде е съпругата ви?“ „Тя е отзад, нямаше две свободни места едно до друго.“ Тогава бизнесменът предложил: „Нямам нищо против да седна на нейното място, а тя да дойде до вас.“ Младият мъж отговорил: „А, няма нищо. Бях с нея цяла седмица.“

Близостта се превръща в навик, а навикът взема благословенията за даденост. За съжаление много хора престават да оценяват богатството, което Бог им дава в човека до тях. Същото е станало и в историята на Израел. Бог благославя евреите, в началото те са благодарни, но след това приемат Божиите благословения за даденост и обръщат гръб на Бога. Тогава Бог им напомня за себе си, като им изпраща изпитание.

Не става ли същото и днес? Колко много хора приемат за даденост всички изяви на всеобщата Божията благодат и дори не подозират, че не ги заслужават! Защото „всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.“ (Римляни 3:12)

Когато Йоан излезе да кръщава в Юдейската пустиня, Израел минаваше през поредното изпитание, тъй като беше изпаднал в самодоволство и идолопоклонство. Бог пак беше изпратил изпитание – сега бяха под римско владичество. И евреите пак очакваха своето избавление. Но за целта първо трябваше да се покаят. Затова Йоан Кръстител казва: „Покайте се, защото небесното царство наближава.” (Матей 3:2)

Но покаянието дотогава не изискваше водно кръщение. В СЗ измиване във вода се извършваше, за да се изпълнят изискванията на закона относно ритуална чистота, преди човек да можеше да принесе жертва в храма. По-късно езичниците, желаещи да се обърнат към юдеизма, преминавали през дълга процедура, по време на която трябвало да принесат жертва, да бъдат обрязани и накрая били кръщавани.

Но сега Йоан не кръщаваше езичници, а юдеи. Toгава защо кръщаваше покаялите се юдеи?

Йоан кръщаваше, защото искаше да покаже, че Божият народ не се състои от тези, които са се родили евреи, а от искрено покаялите се и вярващи хора. (Матей 3:9) Йоановото кръщение беше предвестник на мисията за изкупление на цялото човечество от Исус.

Това беше целта на идването на Месия. И макар, че Исус беше без грях, Той се кръсти от Йоан, за да се идентифицира с нашия грях. Макар, че не се нуждаеше от покаяние и очистване от греха, Той се подложи на този ритуал. Той, безгрешният, беше кръстен от един грешник. Той, Авторът на живота, се остави да бъде потопен във вода от един, който не заслужаваше да развърже сандалите му (3:11).

Това беше акт на идентифициране с греха, акт на смирение от страна на Исус. Когато Йоан се опита да го спре, Исус му каза: „Остави сега, защото така подобава да изпълним всичко, което е право.“ Исус се смири и направи това, което Бог Отец поиска от него. Той живя живот на пълно покорство на Отца.

Павел описва Неговото смирение така: „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ (Филипяни 2:6-8)

В началото на своето публично служение Исус се идентифицира с нас и нашия грях и страдание. Но целият живот и смъртта на Господ Исус могат да бъдат описани с думите идентифициране и смирение.

Този, който беше Хляба на живота, започна своето служение с гладуване. Този, който беше Живата вода, завърши служението си жаден. Христос гладува като човек и хранеше гладните като Бог. Той беше уморен, но въпреки това беше нашата почивка. Той плащаше данък, но въпреки това беше Цар. Наричаха го дявол, но Той гонеше дявола. Той се молеше, но също чува молитвите. Той плачеше и Той бърше сълзите ни. Беше продаден за 30 сребърника, а изкупва света. Беше заведен като агне на заколение, а е Добрият Пастир. Умря и даде живота си и чрез умиране разруши смъртта.

3    3. Неговото кръщение беше пример за Неговите последователи.

Кръщението на Исус беше не само потвърждение, че само Той е Месия. То беше смирено идентифициране с греха. Но то беше и нещо повече. Кръщението на Исус беше пример за Неговите последователи.

Един пастор на църква извършвал водно кръщение в реката и изведнъж там се оказал някакъв пиян човек. Пияният влязал в реката и спрял точно до пастора. Пасторът се обърнал, забелязал стария пияница и казал: „Готов ли си да намериш Исус?“ Тогава служителят потопил пияния във водата и след това го вдигнал. Попитал го, „Намери ли Исус?“, а пияният отговорил: „Не.“ Тогава проповедникът го потопил и го държал малко по-дълго под водата. Като го издърпал нагоре, пак го попитал, „А сега, намери ли Исус?“ „Не, не го намерих, пасторе.“ Тогава с неприязън проповедникът потопил пияния още веднъж и този път го държал под водата 30 секунди. После го издърпал и го попитал с твърд тон, „Приятелю, сигурен ли си, че още не си намерил Исус?“ Старият пияница избърсал водата от лицето си, докато едва си поемал дъх и отговорил: „Виж, пасторе, ти сигурен ли си, че той е паднал тук?“

Съществува една заблуда, че водното кръщение ни прави християни. Много хора мислят, че когато вземаме водно кръщение, ние „намираме“ Исус. Затова някои църкви кръщават дори бебета и невярващи възрастни. Но тази практика няма библейски паралели.

Спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела. Не в Йордан, в Ниагара да се потопим, това няма да ни ползва нищо, ако не вярваме! Водното кръщение е външен белег за нашето единение с Христос и с Църквата след нашето новорождение.

Но всички християни ли са длъжни да го правят? Малко след възкресението си и преди възнесението си, Исус каза:

„И тъй, идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух, и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. (Матей 28:19,20)

Да се кръщаваме е заповед от Господа, това не е предложение. Всъщност, Бог изисква това от всеки вярващ. Защо?

Кръщението е символ, външен белег, но не само. Чрез кръщението всъщност ние показваме на нашите близки и познати, че сме взели решение да следваме Исус; че сме погребали стария човек с неговите грехове и че вече сме нови създания в Исус Христос.

Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Когато Исус се кръсти, Той ни каза: „Това, че сте родени в България не ви прави християни. Но ако се погребете с моята смърт, ще имате моя живот. И след като се кръстите, ще живеете като нови създания.“

Тогава няма да е нужно да скачате в ледени води, за да вадите кръста, защото кръстът ще е в сърцето ви. Но ще е нужно да скачате в ледените води на страха, омразата и отхвърлянето, за да спасявате от тях вашите ближни. Трябва да погребете старото си естество и да се научите да обичате и прощавате като Мене, казва Исус.

Една жена повярвала в Бога и се кръстила в църквата. Когато казала на невярващия си мъж какво е направила, той я пребил от бой. Докато лежала на пода, кървяща, мъжът иронично попитал: „Какво ще направи твоя Исус за теб сега?“

Жената се поизправила и казала през сълзи: „Той може да ми помогне да ти простя.“

Нека се помолим.

---

БПЦ "Нов живот" Варна

08.01.2017 г.