Историята на Лука продължава (Деяния 1:1-26)

 /проповед/

Тази сутрин започваме изучаването на книгата Деяния на апостолите. Може би някой от вас си спомнят, че преди няколко години изучавахме тази книга. Но си струва да се връщаме често към Деяния, защото тази книга описва ранната църква и от нейните свидетелства можем да почерпим много вдъхновение и практични уроци за нас като църква днес.

Деяния е и един исторически летопис. Той започва с картината за изливането на Духа на Петдесятница и раждането на църквата, след това се спира на служението сред езичниците, възникването на първата гръцка църква в Антиохия и началото на мисионерската дейност в целия тогаваше свят. Затова нарекох тази поредица проповеди „Раждането на Църквата“.

Говорейки за книгата Деяния като един летопис за раждането и първите години на Църквата, можем да кажем, че книгата бележи няколко прехода – географски, от Ерусалим до Рим; теологически – от Израел до раждането на църквата и етнически – от евреите към езичниците. Деяния е хроника на Божията сила, действаща по време на преследване. Тя е разказ за това как живият Христос влива нов живот и здраве в едно болно общество чрез никому неизвестни хора – точно както сме ти и аз.

Aвтор на Деяния е Лука, който е езичник, по занятие – лекар, а по призвание – историк. Още в увода той прави препратка към вече написаната от него биография на Исус, известна нам още като Евангелието на Лука.

Деяния 1:1-2 „Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна, до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал.“

Следователно, Деяния е продължението на евангелието от Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова казваме, че книгата Деяния е недовършена книга. В известен смисъл тя не е довършена и днес и все още продължава да се пише. Лука продължава разказа оттам, където свършва в евангелието – от последните часове на земното служение на Исус, между Неговото възкресение и възнесение.

Днес ще 1-ва глава, за да видим 3 основополагащи принципа, на които Христос основа и построи църквата. Тези три принципа се отнасят за посланието, силата и мисията на вярващите. По-конкретно, те са следните: Посланието на вярващите е, че Христос възкръсна. Силата на вярващите им е дадена от Святия Дух. Мисията на вярващите е да установят небесното Царство.

Цялото повествование в книгата по-нататък развива тези три теми.

1.     Посланието на вярващите.

Деяния 1:3 „на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“

Oще в самото начало Лука бърза да заяви, че християнството е учение, което се основава на исторически факти. Гръцката дума за доказателства е tekmeriois, което означава „сигурно доказателство, критерий за сигурност.“ Най-важното доказателство за достоверност на християнството е възкресението на Христос.

Как можем да сме сигурни в историческата достоверност на Възкресението?

Първо, Христос се явяваше на учениците 40 дни. Изразът, преведен като „им се явяваше“ на български, всъщност звучи така в оригинал: „беше виждан от тях“. При това, Лука използва думата оptomai, чието значение е „гледам втренчено“. С това Лука подчертава, че учениците са го виждали много пъти и всеки път Той е изглеждал по един и същ начин.

Всъщност, знаем за 10 явявания на учениците. Първите 5 са станали на първия ден, веднага след Възкресението, а останалите 5 – в последвалите 40 дни.

Той се яви на Мария в градината (Йоан 20:11-18), на жените по пътя обратно от гроба (Матей 28:9-10), на учениците в горницата (Йоан 20:19-23), отново на учениците, за да повярва Тома (Йоан 20:24-29), на седмина от тях на Галилейското езеро (Йоан 21:1-14), на повече от 500 наведнъж (1 Коринтяни 15:6), на учениците на Елеонския хълм (Деяния 1:9-12).

Освен, че Го видяха, учениците го чуха да им говори. Лука казва, че Той „им говореше за Божието царство“ (ст. 3). Очевидно Исус им се явяваше, за да им дава напътствия за Божието царство.

Не само Го видяха и чуха да им говори, но учениците можеха да докоснат Неговото възкресенско тяло. С помощта на рецепторите си те сами се убедиха в реалността на възкръсналото Му тяло. Дори съмненията на Тома, който отсъстваше при първото явяване, бяха бързо разсеяни.

Освен това, в Лука 10:41 четем, че учениците ядоха и пиха с Него. Те видяха как храната изчезва в тялото Му. Не е много лесно да имаш халюцинации, докато се храниш, нали?!

Ако аз виждам и чувам някого да ми говори, и ако седне и се храни с мен, дори да съм го мислил за мъртъв, ще призная, че е жив!

Затова и учениците повярваха, че Исус наистина е възкръснал. Тяхната убеденост ги направи смели да проповядват благата вест на същите хора, които бяха разпнали Исус. Реалността на Възкресение Христово превърна уплашените скептици в смели свидетели.

Апостол Йоан пише,

1 Йоан 1:1-2 „Това, което ... чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха... каквото сме видели и чули възвестяваме и на вас.“

През вековете много хора са се опитвали да докажат, че Исус не е възкръснал, но са се проваляли. Тези от тях, които са имали интелектуална почтеност, са били убеждавани в достоверността на фактите и са ставали християни.

Исус е живият Спасител! Буда умря и още е в гроба. Конфуций умря и още е в гроба. Мохамед умря и още е в гроба. Но когато отидем до гроба на Исус, там чуваме посланието на ангелите, „Няма Го тука; защото възкръсна, както и рече“ (Матей 28:6).

Исус се яви по пътя към Дамаск на най-яростния противник на вярата, наречен Саул и го направи огнен евангелизатор. Исус се яви на един университетски преподавател по английски език и литература, наречен Клайв Стейпълс Луис и го направи най-влиятелният съвременен християнски писател. Исус се яви на един син на фермер в щата Северна Каролина на име Били Греъм и го изпрати да печели милиони души за Христос.

Исус се яви и на нас и каза „Елате и Ме следвайте, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. И Той все още продължава да се явява на хиляди хора днес.

2.     Мисията на вярващите.

Деяния 1:6-7 „И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството? А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт“.

Учениците изобщо не бяха наясно за природата на Царството, което Исус иска да установи. Те вероятно виждаха Месия като революционер, който ще поведе народа на бунт против римската власт, ще прогони римляните и ще основе земното царство на Давид. Някои от тях вече се виждаха като негови министри.

Затова и майката на Яков и Йоан помоли Исус да позволи на синовете ѝ да седнат отдясно и отляво на Него в Неговото царство.

И тук ги виждаме отново да го питат,

Деяния 1:6 „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?“

Но Исус им отговори, „Не е ваша работа да знаете кога ще основа Царството Си. Вашата задача е да бъдете свидетели за Мене в света.“

Но много хора се страхуват да свидетелстват.

Един баща попитал детето си, „За какво искаш да се молим преди лягане? Как върви в училище? Имаш ли проблеми?“ Детето казало „Не.“ „Децата не те ли тормозят за това, че си християнин?“ Отговорът бил пак „Не“. Бащата казал, „Децата винаги те тормозят, когато разберат, че си християнин!“ На което детето съвсем чистосърдечно отговорило, „Още една причина да не им казваш!“ 

Подобно на това дете, много хора не свидетелстват, защото не искат да носят последствията от това.

Други хора имат мотивация да свидетелстват, но не го правят по най-правилния начин. Като онзи бръснар, който вдигнал бръснача над намазаното с пяна лице на клиента и казал, „Готов ли си да се срещнаш с твоя Бог?“

Мисията на Църквата, на всеки Негов последовател, трябва да е да свидетелства за възкръсналия Исус.

Когато малко по-късно Исус се възнесе и облак Го скри от погледа им, се казва в

Деяния 1:10 „И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Исус не иска да стоим и да се взираме в небето, за да видим кога пак ще дойде. Той иска да изкупваме благовремието – да се молим, да свидетелстваме и да правим ученици, за да приближим настъпването на Царството.

Но въпросът е, как да го правим?

3.     Силата на вярващите.

Деяния 1:4-5 „И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.“

В Йоан 14 Исус вече беше обещал на учениците Си, че ще им изпрати Духа Си.

Йоан 14:16-17 „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“

И сега им каза, че когато дойде върху тях Святият Дух, ще приемат сила за свидетелство (Деяния 1:8).

А кога идва Святият Дух върху един човек? Първите ученици трябваше да чакат да дойде сила от Святия Дух. Но днес няма нужда да чакаме.

Кръщението със Святия Дух, за което говори Лука тук (ст. 5), става за вярващия в момента на спасение. Няма такова нещо като християнин, който няма Святия Дух. Според 1 Коринтяни 12:13 всеки вярващ става част от тялото Христово в момента, в който се кръсти и се изпълни с Духа:

1 Коринтяни 12:13 „[ние] се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло.“

Но също така, ние трябва да се изпълваме с Духа постоянно. За това е нужно посвещение, освещение и работа. Ако мислиш, че като идваш веднъж седмично на църква, това е достатъчно да се изпълваш с Духа, ще те разочаровам.

Храниш ли се всеки ден със Словото? Молиш ли се в Духа? Воден ли си от Исус в решенията, които вземаш? 

След като повярваме и Духът дойде в нас, ние имаме отговорността да поддържаме огъня на Святия Дух. И тогава Святият Дух ни дава сила за свидетелство.

Големият евангелизатор Чарлз Фини пише, че когато Бог го изпълва със Святия Дух, чувства такава сила свише, че само от няколко казани от него думи хора са се покайвали. Той казва: „Думите ми сякаш се захващаха като бодливи стрели за душите на хората. Режеха като меч. Разбиваха сърцето като меч. Мнозина могат да потвърдят това... Понякога се чувстваш изпразнен от тази сила. Отивах, говорех, но виждах че думите ми нямат този ефект. Наставлението ми също. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках за помощ и силата отново се връщаше върху мен.“

В Библията има един принцип и той е, че всеки път когато Бог изпраща някого да свърши нещо, Той му дава средствата да го направи.

Когато изпрати Мойсей да изведе людете от Египетско робство, Той му даде това, от което се нуждаеше за целта. Мойсей се оплакваше, че не може да говори, беше уплашен, но Бог му даде думи, даде му сила. Даде му свръхестествени чудеса, за да може да превърне жезъла в змия, да напълни Нил с жаби, да нанесе язвите върху Египет и да изведе Израил от робство.

Днес Неговата мисия към нас е да отидем по света и да проповядваме благата вест, като кръщаваме в името на Отца, Сина и Святия Дух и учим всички да пазят всичко, което ни е заповядал. Това е Великото поръчение.

Може това да изглежда невъзможна задача, но Бог се специализира във вършене на невъзможното. И Той прави невъзможното възможно, защото ни е дал Святия Дух.

Исус каза, „Няма да ви оставя, винаги ще бъда с вас.“ Святият Дух идва и ни утешава и насърчава. Той идва и ни подсказва какво да казваме на хората. Идва и ни дава сила да свършим работата, която Той има за нас.

Прости хора, които нямат богословско образование, които нямат всички отговори, но които са изпълнени с Духа имат повече сила от всички правителства, които са управлявали света.

Римската империя не можа да устои на обикновени хора като Петър и Павел, когато те бяха изпълнени с Духа. Светът днес няма шанс, ако църквата осъзнае, че източник на нейната сила е Бог.

В заключение, Бог Отец изпрати Бог Свети Дух на всички ученици на Божият Син, за да имаме цялата сила, която ни е нужна за посрещане на предизвикателствата на живота ни. Ако не си го направил още, време е да поканиш Святият Дух да поеме юздите на твоя живот.

Когато това стане, ще започнат да се случват интересни неща в живота ти.

Една майка прочела на малката си дъщеричка няколко библейски истории и след това я попитала какво мисли за тях. Момиченцето казало, „Много ми харесва! Никога не знаеш какво ще направи Бог следващия път.“

Когато Святият Дух поеме контрол, обезсърчените се разведряват, нечестните се изповядват, киселите се разсмиват, затворените се отварят, клюкарите си затварят устата, конфликтните се извиняват, спящите се събуждат, хладките се запалват, сухите кости се разтърсват и легналите се изправят.

Но преди всичко, възкръсналият Христос бива прославян.

Нека се молим.

_________________

08.01.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Защо имаме нужда от Петдесятница? (Деяния 2:1-17)

/проповед/

Един човек се върнал вкъщи и видял, че къщата му обхваната от огън. Веднага набрал пожарната, обадил се и казал: „Бързо идвайте. Къщата ми е подпалена!“ „Добре - отговорил пожарникарят – как да стигнем до вас?“ „Ами, имате ли още от онези големите червени камиони?“

Във физическия свят е важно да действаме бързо, за да потушим огъня. Но има един друг огън, който трябва не да потушаваме, а да разпалваме. Нека прочетем...

Прочит Деяния 2:1-17.

Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. ² Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. ⁴ Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.

⁵ В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. ⁶ Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. ⁷ Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? ⁸ Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? ⁹ Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия,¹⁰ Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, ¹¹ юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ ¹² Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ ¹³ А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“

Петър говори на множеството

¹⁴ Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно.¹⁵ Тези хора не са пияни, както си мислите – та сега е само девет часа сутринта! ¹⁶ Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:

¹⁷ «Бог казва: В последните дни ще излея Духа си върху всеки човек. Синовете и дъщерите ви ще пророкуват и младежите ви ще имат видения, а старците ви ще сънуват особени сънища.

Преди 30 години в България се случи нещо невероятно. Падна комунизма. Стотици хиляди излязоха на площадите да празнуват края на една мракобесна епоха. Те бяха живели цели 45 години в духовно робство. През цялото това време старците само сънуваха сънища, а младежите имаха видения за освобождение.

Но, както казва писателя Георги Марков, нашите илюзии за „достоен, равноправен, справедлив живот“ бяха умрели. Четиридесет и пет години ние нямахме право на свое собствено мнение, нямахме политическа, национална и духовна свобода. И ето, че сега изведнъж тоталитаризма беше рухнал.

Затова с падането на комунизма хиляди хора влязоха в евангелските църкви. Духовният глад беше огромен. Църквата в България преживяваше своето съживление.

Разбира се, Петдесятница е неповторимо събитие в човешката история. Но съживлението тогава беше една своеобразна Българска Петдесятница, когато дъждът на Святия Дух се изля над България.

В деня на първата Петдесятница се роди Църквата Христова. В деня на онази Петдесятница през ноември 1989 и следващите 2-3 години се родиха отгоре много християни в България. С Ваня също сме плод на тази Петдесятница.

Но какво е Петдесятница и откъде идва това наименование? Това е вторият голям празник в календара на юдеите, известен също като Празника на седмиците (шавуот). Той се отбелязва 7 седмици след Пасха. С него евреите празнуваха времето на жътвата, но също така и даването на закона на Мойсей на Синайската планина.

Както всяка година, на онази Петдесятница преди 2000 г. в Ерусалим се бяха събрали евреи от цялата Римска империя. По улиците имаше много народ, хората се веселяха.

Но забележете, че всички 120 ученици на Исус се бяха събрали за молитва. Те се молеха в единство техният Господ да ги посети отново.

По същия начин са се молили и вярващите в България почти 50 години за свобода за благовестието в страната. И най-накрая я дочакаха! Бог отговори на техните молитви и църквите се напълниха с жадни и гладни за Словото хора.

Петдесет дни след Възкресение учениците на Исус се молеха техният Господ да не ги забравя. И отговорът дойде! Докато се молеха чуха шум като от фучене на вятър, над тях застанаха огнени езици и те бяха осенени и изпълнени със Святия Дух. Започнаха да говорят на чужди езици.

Около тях се събраха юдеите-гости за празника. Всеки от тях говореше езика на народа, от който идваше и те с удивление чуха тези неуки галилеяни да славят Бога на техния език. Някои дори помислиха, че вярващите са попрекалили с виното на празника!

2200 години преди това Бог разбърка езиците на хората, защото вместо да се покорят на заповедта Му да се разпръснат и да населят цялата земя, те решиха да се съберат заедно и да си построят кула. Това се случваше стотина години след потопа, така че може би те искаха да си построят убежище от евентуален нов потоп. Този акт беше бунт срещу Бога и в резултат на това се родиха различните езици.

На Петдесятница стана точно обратното. Хората все още говореха на различни човешки езици, но Бог ги посети, като изля Духа си върху тях. И те заговориха на един общ език – езика на Божията любов. Петдесятница изкупи и обезсили негативния ефект на Вавилон.

По-нататък апостол Петър, движен от тази Божия любов към погиващите, изнесе една огнена проповед пред събралото се множество. В нея той им обясни, че това което виждат е изпълнение на пророчеството на Йоил. Напомни им, че те хладнокръвно са разпнали Божия Син, но Бог го възкреси и те всички са свидетели на възкресението. И след като Той се възнесе отдясно на Отца, изля обещания Святи Дух.

Как ще се почувстваш ти, ако разбереш, че си станал съучастник в убийството не просто на човек, но на Божия Син? Истината за техния грях жегна в сърцата присъстващите и те поискаха да знаят какво могат да направят, за да се спасят. Петър отговори:

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Три хиляди от тях се покаяха и така се роди Църквата Христова. На празника на жътвата настана голяма духовна жътва!

Тази Църква, която се роди на Петдесятница, е жива и днес и тя ще е тук до Второто идване на Христос. И ако ти си повярвал в Неговото име, твоите грехове са простени. Ти си се новородил и си приел дара на Святия Дух. Ти си станал част от тялото Христово. Но много хора се задоволяват само с прощението.

Както беше казал един проповедник, средно статистическият християнин днес е затънал по пътя някъде между Голгота и Петдесятница. Той е бил на Голгота за прошка, но не е бил на Петдесятница за сила. Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог заради нас. Петдесятница означава Бог в нас.

Днес някои християни са като вярващите от Ефес, които апостол Павел срещна в Деяния 19 гл. Той ги попита, приехте ли Духа когато повярвахте? Те му отговориха, че дори не са чували, че има Дух. Много християни не са чували за Святия Дух, затова и не използват силата на Духа в своя живот. Не се изпълват с Духа.

Наистина, както казва Джон Стот, „Ние нямаме нужда да чакаме Святия Дух да дойде. Той дойде в деня на Петдесетница. Никога не е напускал църквата.“ Но е вярно също така, че много християни не се молят за изпълване с Духа. В резултат, хората около тях се чудят дали те изобщо са християни!

Но някой ще каже, защо да се изпълвам с Духа? Не може ли просто да си вярвам и да знам, че един ден ще отида в рая?

Първо, имаме нужда да се изпълваме с Духа, защото се нуждаем Бог да ни променя. Когато Духът се изля върху учениците на онази първа Петдесятница, върху тях се явиха огнени езици. Защо? Огънят е символ на промяна, на трансформация. Той променя всичко, до което се докосне.

Святият Дух взе една група хора, между които имаше бивши рибари, бирници, бивши проститутки, близки на Исус и други, и ги трансформира в една единна група, която нарече църква. До Петдесятница тези хора бяха уплашени, без вяра, не разбираха Божия план. Но след като огънят на Святия Дух падна върху тях, те бяха преобразени. Споиха се в едно цяло.

Един ковач искал да спои две парчета желязо. Той ги взел, сложил ги на наковалнята както били студени и твърди и започнал да ги удря с чука с все сила. Но колкото и да удрял, те си оставали две отделни парчета, не можели да се споят. Накрая той си спомнил това, което изобщо не е трябвало да забравя. Пъхнал ги в огнената пещ, извадил ги зачервени, поставил едното парче желязо върху другото, ударил ги един-два пъти и те станали едно цяло.

Какво кара църквата да е жива днес? Божият Дух!

Никоя светска институция, програма или кауза не е успяла да трансформира така драматично живота на хора, да вземе хора от кол и въже и да ги превърне в една обединена група, която да може да постигне нещо заедно.

За това е нужен Святият Дух.

Ние се молим за България. Молим се за управниците, институциите и за цялото общество. Но обществото ни няма да се трансформира, ако църквата не се трансформира от силата на Святия Дух.

Ние се нуждаем от огъня на Святия Дух.

Когато Соломон се помоли при освещаването на храма, „огън слезе от небето и изгори всеизгарянията и жертвите, и Господнята слава изпълни дома.“ (2 Летописи 7:1).

Свръхестествен огън падна от Божието присъствие върху жертвите. Това показа на хората, че Бог приема храма да бъде Неговото обиталище.

Днес кой е храм на Святия Дух? Къде обитава Бог в Новия завет?

1 Кор. 6:19 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога?“

И сега става интересно. На Петдесятница върху учениците застанаха огнени езици. Още веднъж Бог изпрати своя огън, за да покаже че отсега нататък Той ще приема всеки вярващ за Свой храм и свое обиталище. И това е огромна отговорност!

След като нашето тяло е храм на Святия Дух, ние трябва да се грижим не само за своето физическо, но и за своето духовно здраве.

Понякога ние оскърбяваме Святия Дух, когато изговаряме „гнили думи“ на обида или вършим други грехове (Ефесяни 4:29-30). Грехът кара Духа да угасва у нас. Тогава не можем да имаме пълнотата на действието на Святия Дух и Неговата сила в нас.

Понякога ние се опитваме да скрием греха си от Бога и другите и да се правим, че всичко в живота ни е наред.

Един човек купил бяла мишка за храна за своята питомна змия. Той пуснал мишката в стъкления терариум, където змията спяла в легло от стърготини. Какво направило ужасеното животинче? То бързо се заело да зарива змията със стърготини, докато тя била напълно покрита. С това мишката явно мислила, че е разрешила проблема.

Без значение колко усилено се опитваме да прикриваме или отричаме греховете си, това е кауза пердута. Грехът ще се събуди от сън, ще се отърси от стърготините и ще ни погълне.

За да се изпълваме с Духа, ние трябва да Му позволим Той да заеме всяка област от живота ни и да се покорим под Неговото ръководство и контрол. Ние трябва да се молим нашите мисли и мотиви да са ръководени от Духа.

Псалм 19:14 „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой.“

Един млад пилот, който бил взел лиценз да лети неотдавна, летял с частния си самолет в облачен ден. Той нямал много опит с приземяването. Когато от контролната кула трябвало да го приземят, той започвал да се паникьосва. Тогава чул отсреща гласа да казва: „Ти само се покори на инструкциите, а ние ще се погрижим за обструкциите.“

Ние имаме нужда от Духа на Петдесятница, защото Бог иска да се променяме и да ставаме повече като Него. И това ни води към второто основание да се изпълваме с Духа.

Второ, ние имаме нужда да се изпълваме с Духа, защото се нуждаем от сила за свидетелство.

Малко преди да се възнесе, Исус каза на учениците да чакат, докато дойде Святия Дух (Деяния 1:4). После им обеща:

Деяния 1:8 „... ще получите сила, когато Святият Дух дойде върху вас, и ще свидетелствате за мен в Ерусалим и в цяла Юдея и Самария, и по всички краища на света.“

Силата на Святия Дух щеше да им се даде с цел – да свидетелстват навсякъде, където отидат, до всички краища на света.

Една жена отишла на часовникар и дала часовника си за ремонт. Часовникарят влязал в ателието и след малко се върнал с работещия часовник. Изненадана, тя попитала, „Как успяхте да го поправите толкова бързо?“ Той ѝ казал, „Ами трябваше му нова батерия.“ „Батерия ли? Като го купувах никой не ми каза, че трябва да му сменям батерията. Всяка сутрин го навивам.“

Много християни не разбират каква сила притежава Святият Дух и се опитват да се справят със свои сили. Но неговата сила ни е дадена, за да сме успешни свидетели. Той иска да я използваме, а не да разчитаме на своята изобретателност.

От текста в Деяния 1:4,8 по-горе се вижда, че Бог не поиска от учениците да вършат делото на благовестието без да им е дал сила за това. Затова те трябваше да чакат да дойде на тях Святия Дух. И това стана на Петдесятница.

Когато разговарям с някои християни за тяхното свидетелство, те ми казват, че са се опитвали да говорят за Бога на познати, но без успех. Дали причината не е, че се опитват да го правят без да се изпълват с Духа?

За да се изпълваш със Святия Дух е нужно да се молиш за това изпълване. Но това не е достатъчно. Трябва също така да си покорен на Божиите заповеди. За да бъдеш убедителен свидетел за Христос е нужно да се стремиш и да приличаш на Христос. Тогава ще говориш не с човешка мъдрост, а с “доказателство от Дух и сила“ (1 Коринтяни 2:4).

Силата на Духа в нашето свидетелство зависи от това дали живеем христоподобен живот.

Английският писател Джон Бъниан е казал за християните: „Когато всички техни дрехи са бели, светът ще ги счете за Негови.“ Германският поет-скептик Хайнрих Хайне се обръща така към християните: „Покажете ми вашия изкупен живот и тогава ще съм склонен да повярвам във вашия Изкупител.“

Автентичният живот, който проповядва благата вест в дух на жертвоготовна любов е възможно най-убедителен.

Ние се нуждаем да бъдем изпълвани със Святия Дух като ранната църква, ако искаме да променяме нашето обкръжение, нашия град и нашия народ за Христос. Нуждаем се от това някой да поддържа на ниво нашата духовна температура.

Човешкото тяло е удивителна система. То може да поддържа постоянна температура от около 37 °C без значение каква е външната температура. Без значение дали човек е в Северния полярен кръг или на екватора, неговата телесна температура е относително постоянна.

Съществува един вътрешен механизъм, който поддържа тази температура. Първо, митохондриите, които са клетъчни органели, генерират енергия и топлина в клетката. При повишение на външната температура потните жлези в кожата отварят порите си, за да разсеят топлина. Кръвоносните съдове също се разширяват или свиват взависимост от външните условия.

Когато е студено мускулите се съкращават и ние започваме да треперим, за да генерираме топлина. Мастната тъкан под кожата пък осигурява изолация, задържаща топлината на тялото. Бог е създал този невероятен механизъм за поддържане на постоянна телесна температура. Без него ние нямаше да можем да прежиеем и ден!

По същия начин, за да имаме постоянна духовна температура, ние се нуждаем от Святия Дух. Той е този вътрешен механизъм, който може да ни помогне да променяме нашия свят и да не се влияем от негативните промени в него!

Ние имаме нужда от Петдесятница. Преживял ли си твоята лична Петдесятница?

Един фермер имал ранчо. Трудил се от сутрин до мрак, но семейството му едва свързвало двата края. Взел заем от банката и се наложило да ипотекира ранчото. Докато пасял овцете си в ранчото, той мислил през цялото време как ще си плаща ипотеката.

Тогава дошъл екип сеизмографи, наети от петролна компания и казали, че в земята му може да има нефт. Помолили го за разрешение да дълбаят и той подписал договор с тях.

На 340 м. дълбочина те се натъкнали на огромно находище от суров нефт. Първият нефтен кладенец имал капацитет 80000 варела дневно. Много други открити кладенци били два пъти по-големи. 30 години след откритието тестове показали, че един от кладенците има потенциала да дава 125000 варела дневно.

И всичко това било притежание на този беден фермер. В деня, в който закупил ранчото, той получил правата над нефта. Но въпреки това живял на заеми. Мултимилионер, който живее като бедняк. Проблемът бил, че той не знаел, че има нефт, макар че го притежавал.

Днес е Петдесятница, денят когато Святият Дух дойде в света и в нашите сърца. Как можем да си седим доволни и непроменени, когато Божият огън идва, за да ни промени!

Днес те каня – ела и приеми огъня на Святия Дух. Предай Му всяка област от живота си и тогава Божият Дух ще те изпълни. Ще бъдеш променен и ще получиш сила за свидетелство. Амин!

  _____________________

БПЦ "Нов живот" Варна
16.06.2019 г.

Изпълваш ли се с Духа? (Деяния 6:8-7:60)

Дотук видяхме как Духът се изля на Петдесятница и какъв беше ответният удар на Сатана – вътре в църквата лицемерие, външен натиск чрез арест, заплахи и побой над апостолите и най-коварната дявоска тактика - отклоняване от попрището. Въпреки това апостолите проявиха духовна прозорливост, смелост и мъдрост, покориха се на властта на Исус и неутрализираха тези атаки. Църквата продължаваше да расте в Ерусалим.

Предстоеше Святият Дух да разпрати вярващите по широкия свят, а апостол Павел щеше да стане избрания от Бога инструмент за това. Но преди това Лука обяснява как са положени основите на мисията на Христос сред езичниците. Първият, който подготвя почвата за това развитие е мъченикът Стефан. В 6 и 7 глава ще видим кои бяха неговите качества, които Бог използва, за да даде тласък на делото на благовестието и как ние можем да изграждаме тези качества у себе си.

Прочит Деяния 6:8-15; 7:44-52.

Молитва за Словото.

Преди 20-тина години си купихме къща, в която има ел. инсталация, но никога не е имало ток. На лампите имаше крушки, но почти 4 десетилетия те не са светели. Били са безполезни. Причината е, че къщата не е била свързана с преносната електрическа мрежа. Но в момента, в който открихме партида, направихме изкоп и прокарахме кабел от електрическия стълб до къщата, по него потече ток и лампите в къщата светнаха. Те вече бяха свързани с източника на ток. Цялата къща грейна. В нея вече имаше живот.

Същото е и с Духа. Там, където е Духът на Господа, там има светлина и живот. Защото Бог е източникът на живот (Йоан 1:4).

Аз можеше да сложа моите пръсти в ел. таблото, за да произведа ток. Можеше да се опитам да ги затопля с длани или дори да ги загрея, като запаля огън. Но това нямаше да помогне. По същия начин ние, християните, не можем да направим нищо чрез собствените си сили. Нуждаем се от Духа на Господа. „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми – казва Господ на силите.“ (Захария 4:6).

На стената на един манастир било написано:

Наричате Ме Господар, но не Ми се покорявате. Наричате Ме Светлина, но не Ме виждате. Наричате Ме Пътя, но не ходите по Мене. Наричате Ме Живот, но не Ме желаете. Наричате Ме Мъдър, но не Ме следвате. Наричате Ме Справедлив, но не Ме обичате. Наричате Ме Богат, но не просите от Мене. Наричате Ме Вечния, но не Ме търсите. Наричате Ме Милостив, но не Ми се доверявате. Ако ви осъдя, не Ме обвинявайте.

Това не би могло да се каже за един човек, изпълнен с Божия Дух.

Такъв човек беше Стефан. Кой беше той? Той вече ни е представен от Лука като един от седмината, избрани от апостолите да разпределят помощите за вдовиците и бедните в началото на 6 гл. За Стефан авторът казва, че той е „пълен с вяра и със Святия Дух“ (6:5), а в началото на нашия пасаж отново е характеризиран като „пълен с благодат и сила“ (6:8).

Представяте ли си какво изумително съчетание е това? От една страна, той беше щедър и милостив човек, а от друга, „вършеше големи чудеса и знамения между людете“ (6:8). Същият този стих в един от преводите на Библията е преведен така: „Стефан, преливащ от Божията благодат и енергия, вършеше чудеса...“

Чашата на Стефан преливаше. Той живееше изобилен живот. Всяка нова капка, която Бог наливаше в чашата му, трябваше да докосне живота на друг човек. Ако я задържеше за себе си, той щеше да експлоадира! Той трябваше да напои напуканите устни на някой друг, който копнееше за Святия Дух, за Божието присъствие. И всеки, който се докоснеше до него и пожелаеше този дар, Духа Божий, биваше трансформиран от Неговата сила и благодат.

Ако ние попитаме някого с какво сме пълни, какво ще каже този човек? Тъжната истина, валидна за повечето от нас е, че ние сме пълни с нас самите – с нашето плътско естество.

Но Стефан бе пълен с Духа. Как бе станало това изпълване? Как се изпълваме с Духа?

Проповедникът Чарлз Фини пише: „В молитва Святият Дух премина през мен, сякаш през тялото и душата ми. Веднага почувствах такава сила отгоре, че няколко думи, споменати тук и там на отделни хора, довеждаха до мигновени обръщения. Думите ми сякаш се забиваха като остри стрели в душите на хората. Разсичаха ги като меч. Съкрушаваха сърцата им като чук.

Понякога обаче бях изпразнен от тази сила. Говорех, но не виждах спасени хора. Молих се, но пак нямаше резултат. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках към Бога за помощ. Силата се връщаше върху мене.“

Макар и да не е записано, мисля си, че Стефан също е прилагал духовните дисциплини на поста и молитвата. И той беше толкова изпълнен с Духа, че щеше да се пръсне. Подобно на Еремия, на Петър, на Павел по-късно, Стефан трябваше да сподели това, което го изгаряше отвътре.

Той беше изпълнен с вяра в Бога, беше покорен на Божия Дух, пълен с благодат към другите и демонстриращ голяма духовна сила. Той живееше с едничката мисъл да даде това богатство, което имаше, на повече хора. Трябваше да споделя евангелието.

Той вършеше чудеса, защото Духът течеше през него. Чрез него хора се прибавяха към църквата. И това не се хареса на юдеите. Неговото служение предизвика ожесточена съпротива. И те се надигнаха и спореха със Стефан (6:9). Но явно не знаеха с кого си имаха работа! Пред тях беше един изпълнен с Духа мъж! Затова те „не можаха да устоят срещу мъдростта и Духа, с който говореше.“ (6:11).

И днес изпълнените с Духа на Бога са пълни с Неговото слово и са готови да дадат отговор на всеки, който ги пита за тяхната надежда (1 Петър 3:15)

Въвлечени в открит спор, враговете на Стефан се заеха да го очернят. Когато аргументите не достигат, калта изглежда чудесен заместител.

Деяния 6:11,12 „Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога. И подбудиха людете, старейшините и книжниците, и като налетяха върху него, уловиха го и го докараха на синедриона.“

Когато живеем чрез Духа, ще има опозиция. Когато не могат да ни оборят, или ще ни игнорират, или ще ни обиждат, или ще ни клеветят, както наклеветиха Стефан. И тогава нашият характер е този, който трябва да издържи теста. Не по-малко важно от това, което казваш е начина, по който го казваш. Дали отговаряш с любов на твоите критици.

Както беше казал някой, животът ти вика толкова силно, че не чувам думите, които казваш.

Стефан устоя на обвиненията, защото беше изпълнен с Духа. Какво изпълва теб?

Дуайт Муди казва: „Убеден съм, че в мига когато сърцата ни се изпразнят от гордост, егоизъм и амбиция, и всичко противно на Божия закон, Святият Дух ще изпълни всяко ъгълче на сърцата ни. Но ако сме пълни с гордост, самонадеяност, амбиции и със света, няма място за Духа на Бога. Ние трябва да се изпразним, преди да се напълним.“

Стефан беше изоставил делата на плътта и живееше за Исус. За него бяха валидни думите на Павел, „за мен да живея е Христос, а да умра - придобивка.“ (Филипяни 1:21)

Той се идентифицираше с Христос. Затова обвиненията срещу него бяха същите, които те бяха отправили към Исус: „Този човек непрестанно говори думи против това свято място и против Закона“ (ст.13). Това бяха тежки обвинения. Защо те бяха гневни на Стефан? Защото за евреите няма нищо по-свято от техния храм и техния Закон.

Да, Исус беше казал, „Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще го съградя друг, неръкотворен“ (Марк 14:58), но както Йоан отбелязва, „Той говореше за храма на тялото Си“ (Йоан 2:21). Възкръснало от смъртта, Неговото тяло щеше да се превърне в нов Божи храм, заменил стария. А след като се възнесе и изпрати Духа, Негово тяло стана Църквата.

Какво да кажем за Закона? Исус каза, „Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).

Следователно, храмът и Законът щяха да намерят своето осъществяване в Исус. Стефан проповядваше това, което Исус беше поучавал, но те го разбираха буквално. В злобата и завистта си религиозните хора го обвиняваха в еретично учение и национално предателство.

А ние? Обвиняват ли и нас в същите неща? Случвало ли ти се е да те смятат за национален предател за това, че не си православен? Казвали ли са ти, че си еретик, щом четеш Библията? Или фанатик за това, че се опитваш да живееш според Божиите заповеди?

Или може би това, за което са те критикували, е вярно? Ако е така, то трябва да признаеш вината си, да се покаеш и да продължиш нататък. Но ако са клевети, можеш да ги обориш с християнския си характер.

Стефан отговори, като започна оттам, където бяха хората, за да ги доведе дотам, където трябваше да бъдат. Те почитаха историята си, затова той започна с историята. Започна с Авраам и ги доведе до Мойсей и храма. И показа, че същият този Мойсей каза на израилтяните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене.“ (7:37)  Показа, че както бащите им не са послушали Мойсей, така и те сега не слушат и отхвърлят Исус.

Ние също трябва да познаваме начина на мислене и светогледа на невярващите, за да можем да ги доведем до вяра в Христос. Това означава да задаваме въпроси, да изслушваме, да четем и да се образоваме, но също и да свидетелстваме, да просвещаваме, да умоляваме хората да се обърнат към Христос.

Стефан непрекъснато ходеше в Духа – говореше, убеждаваше, вършеше чудеса, молеше се, четеше Словото. Това трябва да правим и ние.

Ефесяни 5:19 „и разговаряйте се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си.“ Изпълвайте се с Духа.

Но някой ще каже, как точно става изпълването, какво се случва, когато Духът идва върху теб?

Илюстрация – https://www.youtube.com/watch?v=JpXwt7PsKLE

Преди няколко месеца гледахме филма “Случаят Христос“, заснен по истински случай. Основният герой в него, Лий Стробъл, е бил редактор във вестник „Чикаго Трибюн“. Той започва да изследва доказателствата за християнската вяра като интервюира известни учени-християни от различни области на познанието. Онова, което му прави най-силно впечатление е характерът на светиите – на изпълнените с Духа християни.

Доказателствата изисквали присъда и знаете ли какво повлияло най-много за решението му? Святият Дух, който изпълвал жена му. Нейното свидетелство и променен живот го накарали да започне това проучване и в края на краищата Христос победил. Лий се убедил, че Исус е възкръсналият Божи Син.

Свидетелстваш ли с живота си на тези около теб, които търсят Истината?

Стефан свидетелстваше с живота си на всички, събрали се в синедриона.

Деяния 6:15: „И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.“

Неговото лице сияеше като лице на ангел. Обърнете внимание, точно така беше озарено лицето и на Мойсей, когато той слезе със Закона от Синайската планина (Изх. 34:29 и сл.). Така Бог показа на присъстващите, че одобрява не само начина, по който Мойсей служи на Закона, но и духа, в който Стефан го тълкува!

Лицето на Стефан беше озарено като на ангел. Той беше изпълнен с Духа и това беше видно даже на лицето му. Какво разкрива нашето лице за нас?

Лицето на Стефан сияеше като на ангел. И той започна своята защитна пледоария. Припомни им историята, за да им покаже, че Бог не обитава в ръкотворни храмове. Накрая дръзко заяви, че те повтарят грешките на бащите си, като отхвърлят учението на апостолите:

Деяния 7:51-53: „Коравовратни (в някои преводи „твърдоглави“) и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, вие, които приехте закона чрез ангелското служене, и не го опазихте.“

В своята себеправедност юдеите отказваха да се покорят на Духа и да приемат истината за смъртта и възкресението на Исус Христос. Макар и да държаха на телесното обрязване, в сърцето си те бяха все още необрязани езичници и бяха глухи за истината. Те смятаха, че чрез спазване на Закона щяха да придобият праведност, но се лъжеха.

Яков 2:10 „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Затова Павел каза,

Филипяни 3:8,9 „считам всичко за измет, само Христос да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, ...“

Днес много българи смятат, че българщината, православието или славянството ги правят християни. Щом са се родили българи, щом България е православна страна и принадлежи към славянското семейство, имат запазено място на небето.

Като евреите, те смятаха, че имат монопол над истината и над Духа. Но въпросът е не дали ти имаш монопол над Святия Дух, а дали Святият Дух има монопол над теб!

Нашите съвременници се нуждаят да чуят думите на Стефан и да видят променен, христоподобен характер у нас. Да видят лицата ни озарени от Духа, който ни изпълва и прелива в тях. Само така могат да познаят, че Исус е жив и днес и че само Той дава оправдание и вечен живот.

С какво си изпълнен днес? Какво изпълва твоето сърце, ум, душа и дух? Изявен ли е Святият Дух в живота ти? Озарява ли Неговото присъствие твоето лице? Ела, изпразни всичко друго от себе си пред Него и остави Той да те изпълни със Своя Дух.

Молитва за изпълване с Духа.

Край

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

10.06.2018 г.

Получаване на Духа (Деяния 2:1-42)

/проповед/

Казахме миналия път, че първа глава свършва, когато апостолите на Христос са готови за своята мисия – те са избрани, станали са свидетели на живота, смъртта, възкресението и възнесението на Господа, съставът им е попълнен с Матия...

Оставахме ги в края на първа глава молещи се и очакващи Исус да изпълни обещанието си да изпрати Духа си. Те очакваха с Него да приемат сила, но едва ли са си представяли, че скръбта им ще се обърне на толкова голяма радост.

Попитали известен мотивационен говорител коя е била най-трудната му реч. Той отговорил: „Когато ме помолиха да говоря на национална конференция на собствениците на погребални бюра. Трябваше да говоря на тема, „Как да изглеждаме тъжни, когато говорим на погребение за 10 000 лева.“

Най-трудно е да изглеждаш тъжен, когато отвътре ти идва да крещиш от щастие.

Когато идваме на църква, ние трябва да се радваме и това да е изразено на лицата ни. И аз се радвам, че виждам тази радост на лицата на много от вас, и че не я криете.

Едно от децата в неделното училище дори толкова харесва да идва на църква, че когато първите няколко пъти трябваше да си тръгне, избухваше в плач и майка му трябваше дълго да го утешава. Това говори с какви прекрасни учителки ни е благословил Бог в неделното училище!

Когато го чух да плаче, си казах, не е ли прекрасно, че децата плачат, когато си тръгват от църква? Не успях да скрия задоволството си от този факт, надявам се майката не ми се е обидила!

Преди 2000 години на ранните християни също не им се тръгваше от църква. Всичко започна с Петдесятница – празникът, който ще честваме само след няколко дни. На този ден учениците и много други хора преживяха неизразима радост, защото се роди Църквата на Исус Христос. Но какво означава „Петдесятница“ или „Петдесетница“, както някои я наричат?

Първоначално наричали този празник „празник на жътвата“ (Изх. 23:16), защото ознаменува нейното започване, или „празник на седмиците“, защото жътвата започва 7 седмици след Пасха (Изх. 34:22). Между двата завета обаче на Петдесятница евреите отбелязвали даването на Закона на Синайската планина, защото смятали, че това е станало 50 дни след Изхода oт Египет. Оттам и думата „Петдесятница“. Тук, в Ерусалим обаче, имаме истинската Петдесятница, 50 дни след истинската Пасха, Възкресение Христово!

Нека прочетем пасажа 1-13.

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в 

Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея 

и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение се питаха един друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.“

Какво четем тук? Апостолите и други ученици (общо 120 души) се бяха събрали в стаята на горния етаж (1:13), вероятно в къщата на Йоан Марк, когато изведнъж се чува фучене на вятър. Вятърът символизира Духа, защото двете думи са подобни – съответно пнеу и пнеума.

Веднага след това се появяват огнени езици, които се разделят и спускат върху всеки един от тях. Те символизират разделените езици при Вавилонската кула. Учениците, изпълнени с Духа, започват да говорят чужди езици, които никога не са учили! Това е мечтата на хората, които идват на нашите английски уроци!

И така, целият този шум привлича минувачите, те виждат, че говорещите са от Галилея (ст.7) – а на тези хора в Ерусалим се е гледало с високомерие, като на провинциалисти. Техният смешен диалект издавал липсата им на елементарно образование. И сега изведнъж те говорили чужди езици!

Освен това, в Ерусалим по това време е имало много юдеи, дошли за празниците от всички краища на Римската империя. Те били изумени от гледката, разпознавайки как галилеяните говорят на техните езици.

Всъщност, изброявайки всички тези етноси в ст.9-11, Лука набляга на космополитния състав на множеството. Там е имало хора от „всеки народ под небето“ (ст.5). Защо всичко това е важно? За да си отговорим на този въпрос, е нужно да си припомним какво се случи във Вавилон.

Във Вавилон Бог разбърка езиците и хората започнаха да не се разбират. На Петдесятница Бог направи различните езици разбираеми и хората започнаха да се разбират. Във Вавилон Бог постави езикова бариера и се роди междуетническата омраза между народите. На Петдесятница Бог даде възможност на хората да заговорят един нов език, езика на Божията любов. Във Вавилон Бог оттегли Духа си от тези, които се разбунтуваха срещу Него. На Петдесятница Бог изля Духа си на тези, които Му се покориха.

Във Вавилон хората поискаха да станат Бог и бяха разпръснати. На Петдесятница учениците се покориха на Бога и Бог ги събра в църквата си. Земният Вавилон горделиво се опита да се възкачи на небето. В Ерусалим небето смирено слезе на земята. Проклятието на Вавилон бе неутрализирано!

Говориш ли на езика на Петдесятница? Имаш ли Христовия Дух? Живееш ли с Неговата сила?

Един проповедник казва, че много вярващи днес са заклещени между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница, за да получат сила. Голгота, Петдесятница, но преди тях беше Витлеем. Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог заради нас. А Петдесятница означава Бог в нас.

Помня моята първа Петдесятница. Бяхме се събрали няколко вярващи студенти в стая в общежитието, където живеех. Просто разговаряхме за Бога и за други неща, после някой се помоли. На тръгване едно момиче ми каза: „Радвам се, че дойде на нашето събиране. Ние се молихме за тебе.“

Тогава си казах, това е невероятно - хора, които не ме познават са се молили за мене! Почувствах една вълна на радост и благодарност да ме облива. Днес знам, че това беше Святия Дух, който слезе на мене. Отидох в стаята си и се молих в Духа. Казах на Исус, че отсега нататък съм Негов и ще Го следвам! Тази моя Петдесятница промени живота ми!

Но не с всички е така. На онази първа Петдесятница някои недоумяваха какво става, други се присмиваха. И днес действието на Духа предизвиква недоумение или неразбиране. Благата вест за Исус разделя хората на две групи – вярващи и невярващи. „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а по-скоро разделение.“ (Лука 12:51)

Затова Петър се изправи и каза на хората, че Петдесятница е дело на Триединния Бог. Бог обеща Святия Дух и засвидетелства Исус с мощни дела. Исус живя, умря, възкръсна и се възнесе при Отца. Десет дни по-късно Той „изля това, което виждате и чувате“ (ст.33).

Накрая Петър ги призова:

Деяния 2:38: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти (baptisthētō) в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Петър директно заяви на слушателите си, че те са убили Исус и ги призова да се покаят.

Някой може да каже, но аз не съм съвременник на Исус. Не съм Го убивал. Не съм убивал никого. Аз съм добър човек. Защо тогава трябва да се покая?

Римляни 3:10,11: „Няма праведен нито един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един“.

Ние сме заченати в грях. С всеки извършен грях ти забиваш гвоздей в ръцете и нозете на Исус. Затова обещанието на Святия Дух е за теб. То е за всички, които приемат призива за покаяние. В момента, в който се покаем, Святият Дух заживява в нас и ние ставаме част от тялото Христово.

И след като си повярвал, моли се да се изпълваш с Духа всекидневно. Ако всеки вярващ погледне сериозно на молитвата, тогава църквата ще расте не с 2-3 човека на година, а с толкова църкви на година!

Дарът на Духа не ни се дава просто за да притежаваме Силата Му в живота си. Святият Дух ни се дава, за да сочим към Исус, да прославяме Исус, да издигаме името Му над всяко друго име и да водим хора при Него. Затова и проповедта на Петър беше христоцентрична – в нейния център беше Христос. Ако името „Святият Дух“ е употребено в проповедта 5 пъти, то името „Исус“ се среща цели 12 пъти в нея!

Нашата проповед и свидетелство също трябва да сочат към Исус. За да може хората да кажат „Какво да сторим?“ И когато попитат, да можем като Петър да кажем:

Първо, покайте се...

Eдин мъж се молил заедно с пастора с молитва, която пасторът бил чувал много пъти преди това. „Господи, отнеми паяжината от моя живот.“ Точно когато казвал това, пасторът го прекъснал с думите: „Убий паяка, Господи.“

Много пъти молим Господа да ни прости някой грях, но оставяме източника на изкушение в живота си. Истинското покаяние е да убием източника. Убий паяка и паяжината сама ще изчезне.

Един човек отишъл на църква и Святият Дух го изобличил за грях. На следващата сутрин той отишъл при един познат и го попитал, „Познаваш ли този стар часовник?“ „Да“, отговорил другия. „Това са моите инициали, това е моят часовник. Изгубих го преди 8 години. Как е попаднал у теб? Откога го имаш?“

„Откраднах го,“ отговорил първия. „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и приех Христос за мой Господ и Спасител. Затова първото нещо, което направих таз сутрин, е да ти го върна. Ако не си беше легнал снощи, щях да дойда тогава.“

Мнозина бъркат покаянието със съжаление. Съжалението иска нещата да бяха други, без да направи нещо за тази промяна. Покаянието е признание за грях, омраза към греха и обръщане на гръб на греха пред Бога.

И след като някой откликне на призива за покаяние, ние трябва да го насърчим да се кръсти в името на Исус Христос. За какво кръщение става въпрос тука?

Тук Петър говори за водното кръщение (да се кръсти, гр. baptisthētō). Това щеше да бъде декларация пред света, че те са приели Исус като техен Спасител.

Словото изисква това от всеки вярващ. След като повярваш, без излишно забавяне трябва да направиш тази публична изповед. Както Йоан кръсти Исус в Йордан, така и всеки вярващ трябва да бъде кръстен. Потапянето във водата символизира погребването на старото ни естество. Изваждането ни над водата символизира раждането на новия ни човек.

В Колосяни 2:12 Павел казва: Вие сте „погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра.“

Водното кръщение не спасява. Спасението е по благодат чрез вяра. Но водното кръщение е тържествена декларация, че няма друг начин греховете ни да бъдат простени, освен чрез вяра в смъртта и възкресението на Христос.

Затова, ако си повярвал, какво те спира да вземеш водно кръщение? Кръстили са те като бебе или дете? Но ако кръщението не е придружено с осъзнато покаяние, тогава то е невалидно и си остава празен ритуал.

През лятото ще насрочим дата за водно кръщение. Дори да няма други освен теб, насърчавам те да направиш тази стъпка на вяра пред цялата църква и пред света!

„Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“ На първата Петдесятница в Ерусалим този призив беше послушан от много хора:

Деяния 2:41,42: „И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“

Проповедта на Петър на Петдесятница беше последвана от голямо съживление и духовна трансформация в град Ерусалим. Към току-що родената църква се прибавяха хиляди вярващи.

Неудържимите започнаха своя поход за завладяване на света в силата на Святия Дух. Заговориха езика на любовта и проклятието на Вавилон беше неутрализирано. Небето слезе на земята. Започна първото съживление в историята. Историята познава няколко такива вълни на съживления.

През 1904-05 г. в Уелс преминала вълна на съживление, довело също до прибавянето на 3000 души към църквата. Силата и ефектът на това съживление се чувствали дълго след това.

В онези години един човек пътувал от Лондон, за да присъства на една от службите в Уелс. Слязал от влака на една малка гаричка и попитал полицая на селския площад, „Къде е Уелското съживление?“ Човекът в синя униформа се изправил в пълен ръст, потупал се по гърдите и казал, „Уелското съживление, господине, е под тези копчета!“

Както всяко друго съживление, и това притежавало две основни характеристики. Първо, мощни вълни на изобличение довели хората до покаяние. Често грешниците влизали в събранията и веднага коленичили пред амвона. Никой не поглеждал часовника, събранията често траели 4 и повече часа.

Второ, християните чувствали колко е важно да споделят Христос с всеки от тяхното обкръжение поради реалността на ада и Божия съд. Те били почти обсебени от Божията любов към невярващите.

И днес хиляди хора се присъединяват всеки ден към Неговата Църква. Много от нас сме свидетели на съживлението след падането на комунизма. Но мисля, че е дошло времето за ново съживление!

Искаш ли и ти да участваш в мисията на Исус? Преживял ли си своята Петдесятница? Преживял ли си радостта на освобождаващото покаяние? Покай се за греховете си, предай живота си на Исус, кръсти се в Неговото име и ще получиш дара на Святия Дух. Амин!

___

БПЦ "Нов живот" Варна

20.05.2018 г.