/проповед/
Увод
В личния ни живот, а също и в живота на всяка нация има
моменти, които наричаме решаващи. Те са свързани с големи промени или важни
събития. Затова такива важни моменти в националната ни история се отбелязват с
национални празници. Идеята е да си спомняме и да сме благодарни за това, което
Бог е направил за нас в миналото.
Защото ние сме склонни бързо да забравяме.
Един човек на име Иван имал сериозен проблем с паметта.
Един ден срещнал свой приятел, когото не бил виждал от много време. Поздравил
го и казал, „Борко, помниш ли колко слаба памет имах?“ Борко отговорил, „Да,
разбира се, че помня.“ Иван казал, „Ами, вече не е слаба. Ходих на един
семинар, на който ни учеха как да помним по-добре. Беше супер и сега имам
чудесна памет.“
Борко отговорил, „Това е страхотно! Как се казваше
семинарът?“ Иван казал, „Ами, чакай малко, жена ми беше с мене, сега ще я
питам.“ Обърнал се към жена си. После пак се обърнал към Борко и казал, „Как се
казваше онова цвете с дългото стъбло, с бодлите и с червени цветове?“ Борко
отговорил, „Имаш предвид розата ли?“ „Да, благодаря“, казал Иван. „Роза, как се
казваше оня семинар, на който бяхме?“
Днес също ще говорим за едно събитие, което израелтяните
щяха да си спомнят в своята история.
Дотук в 1-ва и 2-ра глави видяхме, че Бог ни подготвя за
служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако
изучаваме Словото и сме му покорни. Част от това покорство е, че ние трябва да
поемем отговорността за нашата част от работата. Така направи и Исус Навиев,
като изпрати двама съгледвачи, за да разузнаят Обещаната земя и конкретно
Ерихон. В тази 2-ра глава видяхме, че има бъдеще за всеки грешник, който се
покае и обърне към Бога, както направи Раав. Всеки грешник има бъдеще, стига да
откликне на благата вест!
Днес ще разгледаме един важен момент от историята на
Израел, когато израелтяните пресякоха река Йордан. Ще видим, че когато
откликнем на призива на Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да
демонстрира силата си.
1. Понякога Бог действа по неочакван начин.
Исус Навиев 3:1-2а „Тогава Исус стана рано; и като вдигнаха
стана от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха,
преди да го преминат. А след три дни...“
Съгледвачите се бяха върнали с обнадеждаващ доклад. Исус
Навиев заповядва на израелтяните да се преместят до брега на река Йордан,
където да чакат по-нататъшни заповеди.
Израелтяните трябваше да чакат три дни, преди да преминат
реката. Чакането беше трудно, но беше нужно, за да се подготвят за преминаването. Но през това време те
сигурно са се питали, „Как ще преминем толкова много хора, с всичката си
покъщина?“
Река Йордан беше само 30 м широка през по-голямата част от
годината, но през пролетта ставаше пълноводна и широчината ѝ можеше да
надхвърли километър и половина.
Сигурно някои казваха, „Да се върнем!“ Други може би
подхвърляха, „На мен и от тази страна на реката ми изглежда доста добре.“ Някои
сигурно разглеждаха различни начини на преминаване. Не можеха да преплуват реката.
Не можеха да построят достатъчно салове или лодки за два милиона души. Нямаха
време да построят мост.
Но точно когато сме изправени пред непреодолими
препятствия, Бог показва своята сила. Ап. Павел казва, че Бог „според
действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или
мислим.“ (Ефесяни 3:20)
И често това става по нов, неочакван за нас начин.
Исус Навиев 3:2-4 „А след три дни военачалниците преминаха
през стана и заповядаха на народа: Когато видите ковчега с плочите на завета на
Господа, вашия Бог, и че свещениците левити го носят, тогава и вие да се
вдигнете от местата си и да вървите след него. Но между вас и него да има около
две хиляди лакътя разстояние; не се приближавайте към него, за да знаете пътя,
по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали по този път.“
Когато настъпи времето за тръгване, Бог даде на
израелтяните специфични инструкции. Преди Бог използва облак през деня и огнен
стълб през нощта като символи на Неговото присъствие, протекция и водителство.
Сега Той щеше да ги води чрез ковчега на завета. Сега ковчегът символизираше
присъствието и силата на Бога сред Неговия народ.
Той трябваше да води множеството, като по този начин Бог им
показваше, че те трябва да завладеят земята не със своята сила, но с Неговата.
Бог често ни води по неочаквани и дори парадоксални начини.
Може да те накара да направиш нещо, което изглежда направо ирационално (накара ме да подаря китарата си на един
приятел). Но не би ли трябвало да очакваме това от Бог? В края на краищата, Той
е Бог на парадоксите!
Както казва Антъни Фортосис, „Той дойде при Своите Си, но
Своите Му не Го приеха. Най-превъзвишеният дойде като превъплъщение на
смирението. Най-богатият стана най-бедният, за да може бедните да станат
богати. Не се храни 40 дни в пустинята, за да може ние да се храним с Хляба на
живота. Учи ни да обичаме враговете си. Завладя голямо царство с оръжието на
любовта. Лъвът стана Агне, за да може овцете да станат овчари. Сърцето му се
съкруши, за да превързва съкрушените сърца.
Тялото му бе разчупено, за да може ние да сме цели. Ние
идваме в света, за да живеем; Той дойде, за да умре. Господ на господарите
стана най-ниският слуга, за да служи на хората. Беше отхвърлен, за да бъдем ние
приети. Бит беше, за да бъдем ние изцелени. Беше осъден, за да бъдем ние
оправдани. Беше изоставен от Отца, за да имаме ние достъп до Отца. Умря като
невинен, за да може виновните да бъдат оневинени. Като се хващаме за живота,
умираме; чрез смърт ние намираме живот.“ Слава на нашия Бог на парадоксите!
Когато преминаваме през трудности и се нуждаем от
напътствие, трябва да се научим да сме чувствителни за водителството на този
Бог на парадоксите! Понякога Бог ни изкарва от нашата зона на комфорт и ни
призовава да направим нещо смело, неочаквано или ново.
Ако си изправен пред високите вълни на Йордан днес, това
може да е реката на твоята възможност. Това може да е някой навик, желание,
грях, критичен дух, непростителност... Бог чака да откликнеш и да нагазиш в
реката.
2.
Бог
иска да направим крачка на вяра.
Исус Навиев 3:5-8
„Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас
чудни дела. Исус говорѝ и на свещениците: Вдигнете ковчега с плочите на завета
и минете пред народа. И така, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред
народа. И Господ каза на Исус: Днес започвам да те прославям пред целия Израил,
за да познаят, че както бях с Моисей, така ще бъда и с теб. А ти заповядай на
свещениците, които носят ковчега с плочите на завета, следното: Когато стигнете
до брега на Йордан, влезте и застанете във водата.“
Първо, вяра се изискваше от Исус Навиев. Неговата вяра е
видна от това, че казва на хората да се приготвят, защото „утре Господ ще
извърши сред вас чудни дела“, без самият той да знае какви ще са тези чудеса.
Сигурно в този момент само е знаел, че Бог ще им помогне да пресекат Йордан, но
е нямал представа как ще стане това. Но той вярваше, че Бог ще му даде
напътствия, когато стане време за това.
Вярата на Исус се основаваше и на факта, че той вече беше
преживял чудодейното преминаване на Червено море. Нашата вяра не е „скок в
мрака“, както някои мислят; тя се основава на исторически факти. Имаме повече
основания да вярваме на Библията, отколкото на кои да е други исторически
извори. Вярата на Исус Навиев се основаваше не само на Божията заповед към
него, но и на личната му опитност при разделянето на Червено море.
За разлика от него, повечето от израилтяните не бяха
присъствали на това чудо или бяха твърде малки, за да имат спомени. Повечето от
тях само бяха чували разкази за това чудо.
И досега Израел се беше придвижвал през пустинята.
Обикновено това движение се описва с глагола „потеглям“ (иврит, „масса“). Но в
Ис. Навиев 3:16 се казва, че те трябва да „преминат“ (“абар”). Това е нова дума и тя е използвана 21
пъти в следващите три глави. Това показва колко решителен е този момент от
историята на еврейския народ.
Исус Навиев знае това. Затова заповядва в
Исус Навиев 3:9-13 „Тогава Исус каза на израилтяните:
Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог. Исус каза още: По
това ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците,
хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и йевусейците. Ето,
ковчегът на завета на Господа на цялата земя върви пред вас през Йордан. И
така, сега изберете дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от
всяко племе. И щом стъпят във водата на Йордан краката на свещениците, които
носят ковчега на Йехова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която
слиза отгоре, ще се раздели и ще застане на куп.“
Като говори на народа, Исус Навиев не се възползва от
ситуацията, за да се изтъкне. Той е напълно фокусиран върху Божието обещание.
Затова и Бог му се довери да го направи водач на Израел. Както някой е казал,
„Ако един лидер трябва непрекъснато да напомня на хората, че той е лидерът, той
не е.“
Исус Навиев направи крачка на вяра. За разлика от него,
ханаанците отново си направиха оглушки. Те бяха чули за преминаването на
Червено море, за манната и пъдпъдъците в пустинята, за победите над двамата
аморейски царе. С това Бог ги предупреждаваше да се обърнат от своите идоли и
да Му се поклонят. Както каза Раав, „сърцата им се стопиха“ при тези известия.
Сега, когато водите на Йордан щяха да се издигнат накуп, за
да преминат израилтяните, Бог отново демонстрираше своята сила над езическия
свят. Той обичаше тези народи и искаше те да се обърнат към Него с вяра и
покорство. Въпреки огромните доказателства, те отказаха.
Но един друг народ откликна с вяра.
3.
Вярата
ни е възможност Бог да демонстрира своята сила.
Исус Навиев 3:14-17 „И така, народът тръгна от шатрите си,
за да преминат Йордан, следвайки свещениците, които носеха ковчега на завета и
вървяха отпред. Когато носачите на ковчега стигнаха до Йордан и краката на
свещениците се намокриха в края на водата (защото Йордан наводнява всичките си
брегове през цялото време на жътвата), водата, която слизаше отгоре, се спря и
се издигна на куп много надалеч, при град Адам, който е край Царетан; а водата,
която течеше надолу към полското море, т. е. Соленото море, изтече и пресъхна.
Тогава народът премина реката срещу Йерихон. А свещениците, които носеха
ковчега на Господния завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израил
преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.“
Това беше момент, който Бог искаше те да запомнят. Затова
Той заповяда дванадесет мъже, по един от всяко племе, да вземат 12 камъка от
реката и да ги натрупат на мястото, където народът щеше да лагерува (4:1-8).
Друг паметник от дванадесет камъка бе издигнат от Исус Навиев в коритото на Йордан.
При преминаването на Червено море, водите започнаха да се
разделят, когато Мойсей вдигна своя жезъл. Сега, когато Израел преминаваше през
река Йордан, не покорната ръка на водача, а покорните нозе на людете
предизвестиха чудото.
Свещениците и целият народ се покориха на заповедта и поеха
риска - закрачиха към реката. В същия момент, в който свещениците нагазиха във
водата, тя се спря и се издигна на куп по-нагоре по течението. Според някои
изследователи Бог е спрял водите, като е причинил срутване на бреговете на
Йордан при град Адам. Не знам как го е направил Бог, но това си беше чудо.
Някой е казал, „Не можеш да откриеш нови океани ако нямаш
смелостта да загубиш от поглед брега.“
Обикновено ние не обичаме да поемаме риск. Предпочитаме
всичко да е предвидимо и познато. Не ни харесва да ни се налага да преминаваме
през буйни реки. Но рискът е възможност Бог да се прослави.
И в живота често ни се налага да го правим. Болестите могат
да са много драматично време на преминаване през води. За нас това може да е
нещо ново и плашещо. Но не и за Бога. Той ни е обещал, че няма да отстъпи от
нас и няма да ни остави. Даже и през долината на мрачната сянка ако ходя, няма
да се уплаша от зло, защото Ти Си с мене.
Най-важното преминаване на Йордан за нас е когато вземаме
решение да повярваме в Господ Исус Христос, да се обърнем към Него и да приемем
Неговата прошка.
В нашата култура това може да изглежда плашещо, особено ако
човек живее на село или в малък град.
Последният момент на преминаване през реката е смъртта.
Павел я нарече „най-последният враг“ (1 Коринтяни 15:26). Но Христос е отнел
жилото на смъртта! Той победи смъртта. И Той ще премине с нас дори през този
Йордан.
За нас преминаване през Йордан беше решението ни да основем
църква „Нов живот“. Въпреки, че бяхме служели вече 20 години сред студентите,
това беше нещо ново и плашещо за нас. Водите на реката ни изглеждаха твърде
буйни и непреодолими.
От друга страна, Божието водителство чрез различни хора
през годините беше ясно. Поехме риска и Бог ни благослови с тази чудесна
църква, чрез която Го виждаме да работи вече 10 години. Вярвам, че ще
продължава да работи за това още много хора да намерят нов живот в Исус тук.
Още по-голям Йордан трябваше да прекосят нашите мисионери,
когато решиха да се посветят на служение в страна, която не познават, да научат
напълно непознат език и да се потопят в една толкова различна култура. Но днес
Бог благославя служението на всеки един с растеж!
Нека когато се изправим пред поредния Йордан да помним, че
макар и да изглежда страшен, това е също и вълнуващ момент, в който, ако
направим крачка на вяра, ние можем да дадем възможност на Бог да извърши чудо.
Когато Израел премина през Йордан, Бог беше възвишен, Исус
Навиев беше възвеличен (4:14), хората бяха мотивирани, а народите на Ханаан –
уплашени до смърт.
Нека се помолим.
______________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
07.05.2023 г.
