От надежда към изкупление (Рут 4)

/проповед/

Днес завършваме разглеждането на една от най-очарователните истории в Библията, книгата Рут. Тя ни привлича и очарова, защото в нея се разказва за една любов, която напомня за Божията любовна история с човечеството.

В гл. 1 видяхме, че във Витлеем, което означава „хляб на живот“, върлуваше глад. Затова Елимелех, жена му Ноемин и двамата им сина напуснаха Витлеем, в търсене на по-добър живот в Моав, без Бога. В резултат Елимелех умря, синовете им се ожениха за моавки, но 10 години по-късно умряха и те. Видяхме, че малките грехове могат да доведат до трагични последици.

 След това Ноемин реши да се върне във Витлеем. Рут видя свидетелството ѝ и и последва нея и нейния Бог, ставайки пример за посвещение, смирение и любов.

 Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата и Божието провидение направи така, че Рут срещна един мъж на име Вооз, който се погрижи за нея, а тя от своя страна, се грижеше за прехраната на Ноемин. Видяхме, че точно когато се чувстваме най-слаби и самотни, Бог ни помага да продължим напред, дава ни сила да се погрижим за хората в нужда и ни помага да се смирим пред нозете на нашия Спасител.

 В 3 глава четохме за едно необичайно предложение за брак. Ноемин предложи на Рут рискован план – моавката Рут направи предложение за брак на Вооз, но се яви неочаквано усложнение. Видяхме, че подобно на Рут, когато се подслоним под Божиите криле, Той работи чрез нашите избори, за да извърши волята си в живота ни.

Нито едно от тези неща не беше късмет или съвпадение. Бог работеше зад сцената. Той го направи не само защото обичаше Рут, Вооз и Ноемин, но и заради една много по-голяма демонстрация на любов, която ще видим след малко.

Всичко, което ставаше в живота на Рут и Ноемин беше чудесно, с изключение на една малка пречка. Имаше един близък сродник, който беше по-близък родственик на Ноемин от Вооз. Нека прочетем Рут 4:1-6.

 Рут 4:1-6 „Вооз излезе на портата и седна там; и ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Отбий се, седни тук. Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и каза: Седнете тук. И те седнаха. После каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брат ни Елимелех; а аз рекох да ти известя и да ти кажа:  Купи го в пред седящите тук, пред старейшините на народа ми. Ако искаш да го откупиш като сродник, откупи го. Но ако не искаш да го откупиш, кажи ми, за да зная, защото освен тебе няма друг, който да го откупи; а аз съм след тебе. И той рече: Аз ще го откупя. И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин и от моавката Рут, трябва да вземеш и жената на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.  Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.“

Вооз отива на градската порта, където обикновено се формализират сделки. В присъствието на десет градски старейшини, той предлага на най-близкия роднина да откупи земята, която принадлежи на Елихелех и той се съгласява!

Сигурно в този момент сърцето на Вооз е щяло да се пръсне от напрежение. Но веднага след това Вооз му напомня, че не може да купи земята без да се ожени за снахата на Ноемин - Рут, за да се продължи името на починалия.

Но ако този човек трябваше да изкупи Рут и да има син от нея, нейният син би получил дяла от земята, която този сродник изкупва и вероятно част от наследството, което е запазено за синовете, които вече има. Затова той казва, че не може, „за да не напакости на своето наследство“ (ст. 6).

Почти чувам как Вооз си отдъхва в този момент!

За да финализират сделката в присъствието на старейшините и други свидетели, най-близкият сродник си сваля обувката и я дава на Вооз. Този обичай може би е означавал, че той се отказва от правата над собствеността и ги предава на другия. С други думи, казва: „Сега ти имаш правото да ходиш в нивата като новият ѝ собственик“.

Вооз потвърждава, че купува всичко, което принадлежи на Елимелех и взема за жена моавката Рут. Старейшините и всички свидетели благославят Вооз, казвайки:

 Рут 4:11 „Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти като Рахил и като Лия...“

И по-нататък четем, че Вооз и Рут се женят.

 Рут 4:13 „И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ ѝ даде зачатие, и тя роди син.“

 Сигурно е била голяма сватба, с много гости, красива церемония и много щастливи младоженец и булка.

Рут ражда момче. Цели десет години тя е била бездетна в брака си в Моав.  Изведнъж Бог я благославя с дете. Както неведнъж сме казвали, децата са наистина дар от Бога и никое дете не се ражда случайно. Бог има план за всяко дете.

Всички жени благославят Господ за бебето, защото то ще „бъде обнова на живота и прехрана в старините“ на Ноемин. Те хвалят Бога и заради Рут, която е за нея „повече от седем сина“ (ст. 15).

И Ноемин става бавачка на детето. Каква радост трябва да е било това за нея! Когато моята съпруга вземаше някое от новородените ни внучета, беше толкова красива! Колко по-голяма трябва да е била радостта на Ноемин след загубата на нейния съпруг и двама синове!

От хаоса и трагедията на 1 глава, Бог даде бъдеще и надежда на нейното семейство. И по-нататък научаваме, че това бебе, Овид, ще стане дядо на цар Давид!

Какво виждаме тук?

1.      Бог има свой начин да осъществи волята си.

Видяхме това във 2 и 3 глави. Бог е суверенен над нашия живот и Той може да накара всичко да работи за наше добро и за Негова слава. „Всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28)

Божията воля не може да бъде отменена. От човешка гледна точка уреждането на въпроса между Вооз и най-близкия сродник може би е накарал Ноемин и Рут да прекарат една безсънна нощ. Но това ни най-малко не е притеснило Бога.

Можеш ли да си представиш Бог да каже, „Съжалявам, Вооз и Рут, не можах да изпълня плана си за вашия живот, защото вашия сродник ме надхитри!“

Абсурд!

Но ако сме напълно искрени, трябва да признаем че е имало моменти, когато сме се чудели дали Божията воля не е била възпрепятствана в живота ни. „Дали Бог не е пропуснал някоя подробност? Май Сатана се е вмъкнал и е надхитрил Бога...“

Йов 42:2 „Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.“

Притчи 21:30 „Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж против Господа.“

Бог работеше зад сцената и оркестрираше една красива любов между Вооз и Рут, от която щеше да се роди техния брак. Той им даде надежда, която нямаше да умре. Божията воля за Вооз беше той да стане изкупител и съпруг на Рут. И нищо не можеше да попречи това да се случи.

 Когато Брентън и Деби трябваше да дойдат за първи път в България като стажанти, той си подаде документите за българска виза в Чикаго. Деби беше бременна с Джейми и искаха да се върнат преди раждането, иначе идването им се отлагаше с почти година.

Но от консулството казаха на Брентън, че поради ковид пандемията, временно са преустановили издаването на визи за България. Те двамата бяха готови, нямаха търпение да се върнат. Ние усърдно се молихме, но след няколко обаждания отговорът беше същият! След още няколко дни щеше да е късно.

Тогава Бог вложи в сърцето на Ваня да се обади във Външно министерство в София. Когато Ваня обясни проблема, отсреща служителката много вежливо ѝ каза, че напротив, не са спирали издаването на визи за роднини на българи. Бяхме в ситуация, „царят дава, пъдарят не дава!“

Предадохме това на Деби, тя се обади в консулството отново, предавайки им казаното от външно министерство. Останалото е история. Приеха още на другия ден Брентън, той си предаде документите и визата бе издадена своевременно. Малко след пристигането им Джейми се роди във Варна.

Чарлз Спърджън пише, „Има един, който се грижи за теб. Неговите очи са втренчени в тебе, Неговото сърце бие със състрадание за твоето нещастие и Неговата всемогъща ръка ще ти донесе помощта, от която се нуждаеш. Най-мрачният облак ще се разпръсне от дъжда на милост. Ако си част от Неговото семейство, Той ще превърже раните ти и ще изцели съкрушеното ти сърце. Не се съмнявай в Неговата благодат поради твоите изпитания, но вярвай че Той те обича във време на беда точно толкова колкото и във време на щастие. Ако Бог е загрижен за теб, защо трябва да го правиш и ти? Можеш ли да му се довериш за твоята душа, не за твоето тяло? Той не е отказвал да носи твоите товари, никога не е припадал под тяхното тегло. Тогава ела, душо! Кажи довиждане на безпокойството и предай всичките си грижи в ръката на един милостив Бог.“

2.      Бог прави невъзможното - възможно.

Довери се на Бог! Довери Му се с цяло сърце. Няма по-сигурно място от Неговите ръце.

Довери му се за твоето здраве, за твоята работа, за църквата, за брака ти, за твоите деца, за финансите ти, за приятелите ти, за внуците ти...

Може би слушаш това и все още не вярваш в Бога. Все още отровата на атеизма и богоборчеството, която си поглъщал през живота си е притъпила сетивата ти за истината. Ако е така, знай че можеш да я неутрализираш само с четене на Словото. Защото „вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово!“

Божието слово, Библията, ще просветли ума ти и ще съживи духа ти за нов живот с Исус Христос. То ще ти помогне да изповядаш с уста, че Исус Христос е Господ и да повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите!

Не отлагай за после, направи го сега! Приеми Го за Твой Господ и Спасител! И след като го направиш, повери живота си на Бога. Бог е в контрол. Неговите цели за твоя живот не могат да бъдат осуетени. Той знае как да ги реализира.

Ние често цитираме стиха, „За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.“ (Матей 19:26)

Изглеждаше невъзможно Бог да покаже милост към тези две отчаяни жени. Изглеждаше невъзможно Ноемин отново да се засмее. Изглеждаше невъзможно Рут и Ноемин да се хранят с нещо различно от дневната дажба ечемичена каша. Изглеждаше невъзможно Рут да се омъжи отново, бидейки моавка, която е обещала на Ноемин да се грижи за нея във Витлеем.

Изглеждаше невъзможно Рут да има дете, след като е била 10 години бездетна в брака си. Но това, което изглеждаше невъзможно в техните очи, беше възможно в Божиите очи!

А за теб?

Може да изглежда невъзможно едно закоравяло сърце да омекне и да приеме Исус като Спасител. Може да ти изглежда невъзможно Бог да възстанови брака ти след това, което се е случило между теб и твоя съпруг/а. Може да изглежда невъзможно постигането на помирение в семейството ти.

Може да ти изглежда невъзможно ... Бог да те приеме обратно, след като си съгрешил. Но това, което е невъзможно за нас, е възможно за Бог!

Вярвай в Него! Никога не обръщай гръб на Бог. Не губи надежда и вяра в Неговата любов, милост, благодат и снабдяване.

Насърчавам те да имаш надежда, въпреки хаоса в който може би се намираш!

 Римляни 15:13 „А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.“

Заключение

В живота има много препятствия, бури, долини на мрачната сянка, заобиколни, хълмове, задръствания, дълги монотонни пасажи, спукани гуми, мрачни тунели и даже задънени улици. Такъв беше животът на Ноемин и Рут.

Джон Пайпър казва, „Животът на благочестивия човек може и да не е права линия към славата, но те стигат там.“

Животът на християнина не е като да караш по магистрала Тракия, от Бургас до София без да спираш. По-скоро животът на християнина прилича на майка, която бута детска количка, опитвайки се да стигне от т. А до д. Б по разбита улица в града.

В живота не винаги парченцата пъзел се нареждат веднага. Не винаги получаваме това, което искаме. Хората обещават и нарушават обещанията си. Ние също понякога нарушаваме обещанията си.

Едва ли Ноемин и Рут са мечтали за всички благословения, които получиха след трагедията, която ги сполетя. Но те прегърнаха надеждата в Бога и откликнаха с вяра. И Той обърна отчаянието в радост, тъгата в спасение, мъката в благословение, плача в хваление и хаоса в надежда.

И накрая научаваме, че Вооз стана предтеча на един от най-великите царе в историята.

 Рут 4:17-22 „И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин. И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид. Ето родословието на Фарес: На Фарес се роди Есрон, на Есрон се роди Арам, на Арам се роди Аминадав, на Аминадав се роди Наасон, на Наасон се роди Салмон, на Салмон се роди Вооз, на Вооз се роди Овид, на Овид се роди Есей, а на Есей се роди Давид.“

Вооз стана прадядо на цар Давид и предтеча на Исус! Изкупителят на Рут роди изкупител на човечеството! Бог свърза в едно Вооз и Рут не само защото обичаше тях, но и защото обича теб и мен. Чрез тях Бог донесе изкупление за теб и мен.

Затова, когато Ноемин взе в ръце Овид, тя взе в ръце своето изкупление. А чрез него и нашето Изкупление. Исус Христос е нашият Изкупител, който изкупва и дава нов живот на всеки, който дойде при Него. И Той продължава да изкупва души и днес, когато някой изповяда вяра в Него.

Молитва

_______________

26.11.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Отиват ли на небето децата, които умират?

/проповед/

Един от въпросите, зададен в нашата поредица „Щом питаш...“ е “При грабването ще бъдат ли „грабнати“ и всички деца до 12 годишна възраст?” Библията не отговаря конкретно на този въпрос, но тъй като той е свързан с друг по-широк и по-важен въпрос, предпочитам и аз да разширя темата.

По-важният въпрос е „Отиват ли на небето децата, които умират?“ Този въпрос е особено важен за тези, които са загубили бебе или дете, или са направили аборт без да разбират, че това е грях и убийство.

Но този въпрос е важен и за всички, които ще бъдат призовани да послужат на някой, който е изгубил дете.

Спомням си, че като ученик бях дълбоко потресен от смъртта на момче от съседния клас. Беше починал в големи мъки, след изгаряне от вряла вода. Макар и да не познавах родителите му, дни наред се измъчвах от мисълта как ли се чувстват те при тази загуба. Тогава още не знаех, че смъртта не е краят и мисълта за безвъзвратната загуба на тези хора не ми даваше покой.

Може би някой тук е преживял загуба на дете или аборт, или познава семейства, които са загубили детето си. Ако някой те попита „Дали моето дете е на небето?“, какво ще му отговориш? Ние сме склонни да отговаряме, „Вярвам, че то е на небето.“ Но дали имаме Библейски аргументи за това?

За смъртта е трудно да се говори. Когато твой близък е отишъл при Господа, се чувстваш така, сякаш ти си единственият човек, на когото се е случило подобно нещо.

Една източна легенда разказва, че единственото дете на една жена умряло. Тя отила при пророк и го помолила да върне детето ѝ обратно. Пророкът ѝ казал да отиде и да вземе една шепа ориз от къща, в която смъртта още не е влизала. Ако го направела, той щял да ѝ съживи детето. От врата на врата тя питала, „Всички ли сте около масата – бащата, майката, децата, никой ли не липсва?“ Но винаги отговорът бил, че нечий стол е празен. Докато ходила от къща на къща, тъгата и скръбта ѝ станали по-поносими, защото разбрала, че смъртта е посетила всички семейства.

Още по-трудно е, когато става въпрос за бебе или дете. Много често ние или избягваме темата, или се изказваме неуместно и дори нараняваме семейството на детето. Ведъж една майка чула някой да казва на мъжа ѝ, „Може би Бог не е искал жена ти да има дъщеря“.

Някои казват, „Сигурно такава е била Божията воля.“ Но дали това ще помогне на семейството да престане да скърби за загубата? Смъртта на Исус на кръста също беше Божия воля, но тя беше също безкрайно болезнена и ужасна смърт. Да, Бог може да използва смъртта на дете и да извърши чудеса, но една смърт никога не е нещо добро.

Преди години синът на една служителка от църква във Варна умря при катастрофа. Това беше голяма трагедия за семейството и за цялата църква. На погребението дойдоха няколко десетки приятели на момчето. Бог използва това, което видяха и чуха, за да говори на сърцата им и някои от тях повярваха. Бог използва смъртта на това момче, за да извърши чудото на спасение.

Бог допуска смъртта на деца, за да се спаси семейството или други хора. Но ние трябва внимателно да подбираме думите си, когато искаме да дадем утеха на опечалените.

Но нека се върнем на въпроса къде отиват починалите деца, като разгледаме какво казва Библията по темата. Библията не отговаря директно на този въпрос. Но има стихове, които взети в тяхната съвкупност, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието слово.

Първото нещо, което трябва да кажем, когато говорим за вечната съдба на неродените или умрелите деца е, че

Животът започва при зачеване.

23 хромозоми от майката се свързват с 23 хромозоми от бащата и това наричаме фертилизация. С това генетичният състав на човека е вече определен. Но дали всеки заченат живот е вече личност?

Науката не може да отговори на този въпрос, но Библията е категорична.

Псалм 139:13-15 “Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма."

Тук виждаме, че Бог е познавал псалмистът докато той е бил още неоформен и „в тайна“ изграждан. Използването на лични местоимения тук показва, че преди раждането той е бил човешко същество. Както казва Спраул, „Писанието приема, че има континуитет на живота, започващ отпреди раждането и продължаващ след него.“

Бог казва на пророк Еремия, че той е отделен за Него отпреди раждането му. Това показва, че за Бог той е бил личност преди да е бил оформен в утробата.

В Псалм 51 Давид казва, че е бил грешен от мига на зачеването си. Но само личност може да има грешна природа. Една предчовешка маса от клетки не може да има морална природа.

Можем да посочим и други текстове, от които става ясно, че всеки заченат живот е вече личност. Следователно, смърт настъпила след момента на зачеване е смърт на личност. А всяка личност има вечна съдба. Това не е просто анонимна маса от тъкан, не е просто някакъв зародиш.

Второ, Бог е вложил Божия образ в човека, затова

Бог цени живота на човека.

Битие 1:26 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“

Всяко бебе е оформено по Божи образ и подобие. Фактът, че някои бебета никога не виждат бял свят не означава, че техният живот не е свещен. Животът на всеки човек е свещен и неприкосновен.

Бог цени живота на човека, но

Бог има специално отношение към децата.

Първо, ние вярваме, че поради първородния грях на Адам всички ние наследяваме греховната природа и сме под Божие осъждение:

Римляни 5:18-19 „чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци“.

Тук глаголът „дойде“ (гр. „катеста“) е в минало свършено време, което показва че когато Адам съгреши, Бог счете всички негови наследници за грешници, които се нуждаят от спасение.

Всички членове на човешката раса бяха представени от Адам в момента на изпитване в Едемската градина. Като наш представител Адам съгреши и Бог ни счете за виновни заедно с него.

Макар и Библията да не използва този термин, много богослови от времето на Августин наричат тази доктрина доктрината за „първородния грях“. Други използва термина „наследен грях.“

Много хора протестират срещу това, че са счетени за виновни поради нечий чужд грях. Но трябва да имаме предвид, че всеки е извършвал много грехове и Бог го държи отговорен за тях. Те ще са първата причина за осъждение в Съдния ден.

2 Кориняни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Второ, на мястото на Адам най-вероятно всеки от нас също би съгрешил. И трето, ако мислиш, че е нечестно да си представляван от Адам, тогава трябва да приемеш, че е нечестно да си представляван от Христос и Неговата праведност да е ... на теб.

Защото ето как продължава Павел в Римляни:

Римляни 5:19 „Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“

Бог счита човешката раса за органично цяло, представено от Адам като негов родоначалник и счита изкупените чрез Христос като органично цяло, представени от Христос като глава на тялото Христово.

Освен наследена вина поради греха на Адам, ние наследяваме и грешна природа или грешно естество. В Ефесяни 2:3 Павел казва, че „по естество сме били чеда на гнева.“ С други думи, ние сме предразположени да грешим. Всеки, който е отглеждал деца, знае за какво говоря.

Това за възрастните. Но нека се върнем на децата. Какво става с едно дете, когато умре? И то ли е под осъждение?

Има библейски стихове, като например Второзаконие 1:39, които показват, че Бог не държи децата отговорни за греховете им, защото те не могат да различават доброто и злото и следователно нямат способността да правят информиран морален избор.

Оттук според мен (това е мое лично мнение, Библията мълчи по въпроса) същият принцип е приложим и за грабването. Ако по време на настъпването му ако някой е на 12 години или по-малко, аз вярвам, че въз основа на Своята благодат, Исус ще го вземе в Своето присъствие.

Но може би ще попитате, до каква възраст децата не са отговорни и не подлежат на наказание за греховете си? В юдеизма тази възраст е 12 години. Но Библията не дава директен отговор на този въпрос. Няма определена възраст, на която всеки човек изведнъж става отговорен и съзнаващ факта, че е грешник. Само Бог знае точно кога едно дете става отговорно.

Ето какво казва и...

Йона 4:11 „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?“

Следователно има период, в който децата не могат да различават между добро и зло и че самите те са грешници, които са нуждаят от спасение. Ако ние вярваме, че Бог плаче за грешниците и ги умолява да се примирят с Него, как би могъл същият този Бог да хвърли милиони бебета в ада?

Тогава как биват спасени децата? По същия начин, по който се спасяваме и ние – по благодат, но в този случай тя е върху тези, които не могат сами да повярват.

Един широко известен пример е случаят със сина на Давид и Витсавее във 2 Царе 12:15. Той е поразен от Господа и умира. В дните преди смъртта му Давид пости и се моли, надявайки се че Бог ще пожади детето. След смъртта му Давид се уми, яде хляб и се поклани на Бога. Когато го попитаха защо е реагирал така, Давид казва:

2 Царе 12:22-23 „Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.“

Oчевидно тук Давид няма просто предвид, че и двамата ще отидат в гроба. Давид се утешава при мисълта, че той „ще отиде при него“ във вечността. Неговата увереност в спасението на сина му е в ярък контраст със смъртта на втория му син Авесалом. Тогава той скърби, защото вярва че няма да види отново разбунтувалия се срещу него син, защото той е умрял в греха си.г

Aз не знам дали когато умре дете то отива на небето във формата на дете, но този теолог е прав, че ние ще можем да видим близките, включително децата си, които са отишли при Бога преди нас.

Тогава защо Бог не ни казва ясно, че всяко починало дете отива на небето? Както казва Ренди Алкърн, „Може би Бог предвижда изкривената логика и мисли, до които това може да ни доведе. Това може да отнеме от нас чувството за неотложност да видим децата си да дойдат с вяра при Христос. Може да ни направи по-малко загрижени за свещената и възложена ни от Бога задача да оказваме физическа и финансова помощ на непривилегированите и да донасяме благата вест до децата в света.“

Накрая, ако ти си преживял загуба на дете, имаш основателни причини да вярваш, че детето ти е на небето сега и очаква твоето пристигане. По-трудният въпрос е, ще бъдеш ли ти на небето с него? Твоето дете е било твърде малко, за да направи своя избор, но ти не си. Родители, чиито деца са на небето, не отиват автоматично там, когато умрат. За да видиш детето си отново и да се радваш на небесна среща с него, трябва да си новороден.

Нека се помолим.

_________________________

27.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Как върви християнският ти растеж? (Колосяни 1:9-14)

/проповед/

Миналият път говорихме за надеждата. Видяхме, че благата вест има сила да променя, да дава надежда, а от надеждата се ражда вяра, която ни стимулира към любов. Това се случи, когато Епафрас сподели благата вест с колосяните. Това се случва навсякъде по земята, където се проповядва благовестието.

Днес продължаваме да разглеждаме молитвата на Павел за колосяните, като ще разгледаме една много важна тема за всеки християнин – духовния растеж.

Нека се помолим!

Когато стане дума за растеж, обикновено се сещаме за децата. Те нямат търпение да пораснат. А като пораснат, някои искат пак да са деца. Други направо се държат като деца! А има и такива, на които им е все едно.

Един човек казал: „Когато бях малък, нашите не ми купуваха нищо. Но после пораснах, почнах да работя и вече можех сам да не си купувам нищо.

Друг виц за порасването: Колко е хубаво, че пораснах и не ми се налага да ставам в 7 часа за училище! - мислех си аз, ставайки в 6 за работа.

Когато децата ни бяха малки, почти всеки месец мерехме колко са пораснали и отбелязвахме на касата на вратата височината с молив. Много им харесваше да видят с колко са пораснали.

За нас, родителите, е радост да виждаме как децата ни растат не само на височина, но и на ум и в послушание. Ние изискваме от тях да правят определени неща като да си подреждат леглото и стаята, а после да хвърлят боклука и да си измиват чиниите след ядене. Когато започнат да правят тези неща разбираме, че са пораснали.

Но как измерваме духовния си растеж? „Някой ще каже, аз едвам оцелявам духовно, ти ми говориш за растеж!“ За съжаление, има християни, които не правят почти нищо, за да растат духовно! Остават си духовни бебета, но това поставя под въпрос идентичността им на християни. Това е видно от следния пример.

Секвоята е вечнозелено иглолистно дърво, което се счита за най-високото дърво в света. Някои секвои достигат над 115 м! Сега се опитай да си представиш как една новопосадена секвоя порасва около метър и казва: „Предпочитам да си остана малък храст“? Това звучи абсурдно, нали? Защото тогава тя просто няма да е секвоя, а храст!

Така става с някои християни. Често те прочитат малко от евангелията и Новия завет, отиват няколко пъти на църква и научават малко за Бога. И смятат, че това е достатъчно. Но Бог иска да не се задоволяваме с това!

Божията воля е ти редовно да четеш Словото, да ходиш на църква и да се включваш в служения. Тези неща са важни, те могат да отразяват духовен растеж, но дори те не са определящи за него. В сърцевината на духовния растеж е да научим как Бог иска да живеем, за да можем като Негови деца да сме Му угодни, като живеем по този начин.

Миналият път казахме, че Павел започна писмото си с молитва за колосяните (ст.3-8). Днес ще разгледаме останалата част от тази молитва. Ще видим как Павел се молеше за тези новоповярвали, които той не познаваше лично. От тази и други молитви на Павел можем да се научим как да се молим за нашите семейства, приятели, за другите вярващи и за себе си.

Днес ще разгледаме Колосяни 1:9-14. Желанието ми е да разгледаме тази молитва от гледна точка на духовния растеж. Нека прочетем пасажа.

Колосяни 1:9-14 „Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране, за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; 11 подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост; 12 като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината; 13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. 14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете “

Тук Павел се моли колосяните да се изпълват с познание за Божията воля, за да постъпват достойно и да са Му угодни във всичко. След което той посочва четири неща, които са угодни на Господа – 1) принасяне на плод във всяко добро дело; 2) Божията подкрепа с пълна сила и славна мощ, 3) издържливост и дълготърпение с радост; 4) благодарност на Отца за великото ни спасение.

1. Духовният растеж означава да израстваме в познание как Бог иска да живеем.

Първо, в ст.9 Павел се моли колосяните да познават Божията воля. Кой от нас не иска да знае каква е Божията воля за него? Тийнейджърите се молят къде да кандидатстват, младите – за кого да се оженят, семейните и възрастните – какво да работят.

Но тук Павел няма предвид, че Бог иска те да знаят дали да изберат дадена работа или дали да се оженят за даден човек. Той има предвид те да познават Божията морална воля, разкрита в Божието слово.

Лъжеучителите, които бяха навлезли в църквата в Колос вероятно са казвали, че техните учения ще дадат пълното познание на вярващите. За да покаже колко несъстоятелни са тези твърдения, Павел подчертава, че пълнота можем да имаме единствено в Христос.

Това е видно от думите, които използва: „да се изпълните“, „угодни във всичко“, „принасяте плод във всяко добро дело“, „подкрепяни с пълна сила“, „да издържите и дълготърпите всичко.“

С други думи, Павел казва: всяка духовна нужда, която имаме, може да бъде напълно задоволена от Христос. Защо да търсим другаде? Христос е достатъчен!

Но за да имаме това познание, ние имаме нужда от духовна мъдрост. Павел се моли за колосяните така:

Колосяни 1:9 „да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране“.

Духовната мъдрост и разбиране идват от Бога и ярко контрастират на светската мъдрост на лъжеучителите, което е видно и от Колосяни 2:23, където Павел казва: „Тези неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват нищо.“

Но какво точно означава мъдрост? В еврейското мислене думата се свързва със „способност, умение“. Бог изпълни Веселеил „с мъдрост, със способност, със знание и с всякакво изкуство“ (Изход 31:2,3), за да изработи предметите в скинията.

Така, както един грънчар може да вземе парче глина и да я оформи в прекрасен съд, така мъдрият човек е способен да вземе суровите елементи на живота и да ги оформи според Божия план в нещо прекрасно, което Бог да използва. Той е духовно мъдър, защото се учи от Бог как да живее така, че животът му да не бъде съсипан от греха, а да се превърне в прекрасно изделие, което кара хората да бъдат привлечени от Твореца на това изделие.

А какво е разбиране? Ако „мъдрост“ се отнася до това как Бог ни заповядва да живеем, „разбиране“ означава по-скоро прозрение, възприятие или способност да различаваме нещата. Разбирането ни помага да свързваме парченцата мъдрост в конкретни ситуации.

Във 2 Тимотей 2:7 Павел използва метафорите на войник, атлет и земеделец, за да опише посветения служител на Христос. И след това Павел заръчва на Тимотей да размишлява над това, което му казва и Господ ще му даде да разбере всичко. Тоест, Бог ще помогне на Тимотей да схване значението на тези метафори и да ги свърже в едно, за да получи прозрение как да води служението си.

Чел съм, че когато кораб на брегова охрана плава в морето при гъста мъгла, той използва две неща, за да не се блъсне в нещо. Първо, използва радара, който сигнализира, ако корабът се доближи до брега или друг обект. Но освен радара един моряк застава на носа. Той има слушалки и микрофон, с които комуникира с мостика и може да предупреди за опасност.

По същия начин на нашата духовна мъдрост и разбиране могат да помагат две неща, за да не се заблудим в моралната мъгла на света. Първото е да четем и размишляваме в молитва над Словото. Когато препрочитам Библията и мисля над прочетеното, аз моля Бог за разбиране и Той ми показва на екрана опасностите, за да не се блъсна в тях. Бог изважда на показ не само грешните и мъгляви светски философии, светогледи и практики, но и опасните доктринални ветрове, които духат днес.

Словото също показва как Сатана изкушава хората и какви са последствията, когато те се хванат на Неговата въдица.

Например, когато четат Притчи 7, младите мъже трябва да хубаво да си набият в главата образа на безумния младеж, чиято грешка беше, че приближи дома на леката жена. След това той се поддаде на ласкателствата ѝ „както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.“ (Притчи 7:23) Божието слово дава духовна мъдрост и разбиране.

Второто нещо, което може да ни помогне е да четем църковна история и християнски биографии. Божието слово е като радара, но четенето на църковна история е като моряка на носа. Не може да зависиш само от него, но понякога той може да ти помогне да разтълкуваш това, което виждаш на екрана на радара или да ти посочи нещо, което си пропуснал. Като четеш през какво са преминавали християните през вековете, за успехите и грешките им, получаваш разбиране за нашето съвремие.

Например, на много места в Божието слово се казва, че църквата трябва да е отделена от държавата. „Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога…“ (Марк 12:17)

С това Исус им каза: давайте почит, покорство и данъци на властите, но не допускайте властите да се месят в Божиите неща.

Но в историята на Българската православна църква виждаме какво става, когато тази заповед е нарушена.

Още с покръстването кан Борис I възприема източния модел, при който църквата е неделим елемент от държавно-административната структура. По думите на проф. Пламен Цветков, християнството в България е „наложено от Борис І с огън и меч“, а „в следващите векове църквата редовно става разменна монета на чисто държавнически сметки...

Чисто политически характер има и борбата за независима българска църква през ХІХ в... Учредяването на Екзархията през 1870 ... е много повече “държава в зародиш”, отколкото църква в пълноценния смисъл на думата... след приемането на Търновската конституция през 1879 г. църквата се подчинява изцяло на българската държава.“

По време на комунизма „църквата е обезглавена, за да бъде превърната в допълнителен инструмент за борба срещу “западното влияние”.“

А по действащия вече нов Закон за вероизповеданията, православната църква е заплашена да се превърне в придатък към държавата, тъй като е финансирана от държавния бюджет. Това са исторически грешки, от които ние като библейски основани християни трябва да се поучим.

Първо, духовен растеж означава да знаем как да живеем. Божието слово и църковната история ни помагат да имаме духовна мъдрост и разбиране.

      2.     Второ, духовен растеж имаме, когато живеем достойно за Господа и се стремим да сме Му угодни във всичко.

Познаването на Божията воля води до живот, който е достоен за Господа. А достоен за Господа е единствено благочестивия живот. Основен мотив за благочестив живот не трябва да е желанието да сме щастливи, а да сме угодни на Бога и да Го прославяме.

В първи век призивът християните да водят живот достоен за Господа е имал много по-силно звучене. Тъй като тогавашната култура била култура на срама, за хората е било много важно какво мислят другите за тях, отколкото днес. Ако тогава донесеш срам на баща си със своите постъпки, това е било равносилно на трагедия. Затова Павел насърчава колосяните да живеят така, че да принасят слава на Небесния си Баща.

И така, как можем да сме угодни на Бога?

Първо, ние сме Му угодни, като принасяме плод във всяко добро дело (ст.10). Исус каза, „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.“ (Йоан 15:5) Когато уповаваме на Христос, добрите дела са следствие на това, че Христос живее в нас, не условие за спасение.

В моята градина имам няколко ябълкови дървета. Всяка година аз подрязвам здравите клони. Ако видя изсъхнали клони, ги отрязвам. Защо? Защото знам, че са отделени от корена и няма да дадат никакъв плод. И когато дойде лятото гледам с нетърпение да видя дали ще има плодове. Ако има, това ми доставя радост.      

Второ, ние сме угодни на Бога, когато растем в познаването на Бога (ст.10). Ние растем духовно, когато познаваме Бога по-добре. Бог е безкраен, затова познаването на Бога е безкраен процес.

Като родител винаги съм се радвал, когато децата ни са искали да прекарват време с мен, за да ме опознаят по-добре. По същия начин ние сме угодни на Бога, когато прекарваме време с Него в Словото Му, за да Го познаваме по-добре.

И когато Го познаваме по-добре, ще знаем по-добре каква е волята Му и ще можем да се покоряваме на нея. А когато се покоряваме, ще сме Му угодни и ще принасяме плод.

Йоан 14:21 „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично.“

И с хората е така. Обикновено ние споделяме съкровените си чувства и мисли с някого, който ни обича и е спечелил доверието ни. По същия начин, когато Господ види, че Го обичаме и че се покоряваме на заповедите ни, ще ни се открива.

По-нататък, ние сме угодни на Бога, когато сме „подкрепяни с пълна сила,“ (ст.11), за да сме издържливи и търпеливи.

Ние имаме нужда непрекъснато от подкрепата на Божията сила. Тя е „пълна“, т.е. неограничена и ни се дава „съобразно с Неговата славна мощ“. Божията славна мощ или Божията слава е външното проявление на Неговото величие и вътрешна красота.

Изпитвал ли си тази славна мощ в живота си?

Сигурно си казваш, не съм виждал някой да е бил изцелен или демони да излизат, след като съм се молил за човек. Не съм водил в покаяние тълпа от 3000 души!

Но Павел казва нещо друго тук. Той казва: подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост (ст.11).

Някой би казал, „Какво?! Нима искаш да ми кажеш, че се нуждая от издържливост и дълготърпение, когато Бог ме избавя от всяка ситуация с чудо? Обикновено имам нужда от издържливост и дълготърпение, когато няма чудодейно избавление! И на всичко отгоре да се радвам?“

Eдин човек се молил: Скъпи Боже, дай ми издържливост и търпение и ми ги дай сега!

Един проповедник бил известен със своя хрисим и спокоен нрав. Но неговите близки приятели знаели, че понякога той може да става много неспокоен и нервен. Един ден приятел го видял да върви напред-назад в стаята като лъв в клетка. „Какво има?“, попитал го той. Проповедникът отговорил, „Бедата е, че аз бързам, а Бог не.“ Той имал нужда от търпение.

Всъщност, тук Павел казва, че когато издържаме в трудна ситуация или с трудни хора с радост в Господа поради Неговото спасение, ние преживяваме мощната сила на Бога в живота си. Ние сме угодни на Бога, когато Той е достатъчен в нашата слабост и когато Неговата благодат ни подкрепя в изпитанията ни.

2 Коринтяни 12:9 „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“

Следователно, ние сме угодни на Господа, когато носим плод, когато израстваме в познание на Него и когато преживяваме Неговата сила, за да сме издържливи и търпеливи в изпитания. И накрая,

Ние сме угодни на Бога, когато сме благодарни за Неговото велико спасение.

Колосяни 1:12 „като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината“.

Бог се радва, когато не мърморим, но сме изпълнени с благодарност към Него. Ние живеем в свят на мърморковци. Ако имаме радост и сме благодарни, ще правим впечатление като звезди в мрака (Филипяни 2:14-15).

Как да имаме това отношение на благодарност? Отговорът на Павел е: като насочим мислите си към факта, че Отец ни дава възможност да участваме в наследството на светиите в светлината. Когато говори за наследство Павел си представя разделянето на Ханаан в Стария завет.

След като Израел завладя Ханаан, те разделиха земята чрез жребий. Всяко племе получи част от земята, където да живее и което да даде на своите наследници.

Но сега, казва Павел, това наследство е много по-трайно и от много по-висш порядък от Ханаан, защото е в царството на светлината, т.е. на небето. То принадлежи на духовното измерение и не може да бъде отнето чрез война, глад или друго бедствие.

Това наследство се пази за нас на небесата – нашето наследство е самият Господ Исус. Ние сме получили това наследство и трябва да го предадем на нашите деца и внуци. Те трябва да виждат нашата радост в Господа дори когато преминаваме през изпитания, и да пожелаят да изпитат същите благословения, които ние имаме.

В заключение, има много начини, по които да разберем дали децата ни растат. Може да измервам височината им на вратата, или да установя че панталоните им окъсяват или обувките омаляват. Или ядат колкото мене. Или разговарят с мен на важни и сериозни теми. Струва ми се, че нашите деца пораснаха много бързо и скоро най-голямото ще отглежда свое дете и ще се радва на неговия растеж.

Как върви твоя духовен растеж? И как можеш да разбереш дали растеж духовно?

Има много начини, но тук Павел показва, че ние растем, когато се учим все повече от Словото как Той иска да живеем. И ти растеш, ако като Негово дете се стремиш да живееш както Той иска да живееш, за да си Му угоден. За да си духовна секвоя, не духовен храст.

Молитва.

Идете и внимателно потърсете Детето (Матей 2:1-12)

/проповед/

Как започна вашето духовно пътуване към Исус? Какво беше онова нещо, кой беше онзи момент, кой беше човекът, коя беше историята, която чухте, какво се случи в живота ви, когато решихте да потърсите Христос?

За мен това беше нощта, в която пътувах за първия ми кандидат-студентски изпит в София през лятото на 1990 г. В купето имаше едно момче, с което се заговорихме. След първоначалните думи, които разменихме, много скоро стана ясно, че той е християнин. Говореше с блясък в очите за вярата си. Имаше нещо, което аз нямах, но много исках да имам. Още не знаех какво беше.

Пътувах с нощния влак и отдавна трябваше да съм се опитал да подремна. На следващия ден ме чакаше труден изпит. Но в това момче имаше нещо, което ме караше да задавам въпрос след въпрос. За да не пречим на другите в купето, излязохме в коридора и там продължихме разговора си. Това момче ме насърчи да чета Библията и внимателно да изследвам нещата. Това събитие постави началото на едно не много дълго търсене. След почти две години аз намерих това, което търсех. Поклоних се на Христос и Го поканих за Господ на моя живот.

Как беше при тебе? Колко време продължи твоето духовно търсене? Мисля, че най-общо хората спадат в две категории. Едните са тези, които Христос просто изненадва някой ден с появата си. А другите са тези, които тръгват на пътешествие, което може да отнеме години.

Някои хора просто биват изненадани от Исус. Един ден Той се появява и казва здравей. Овчарите в полето бяха от тази група. Те си гледаха работата, пасяха овцете, надяваха се да избутат нощта без някоя буря да ги връхлети и без някой хищник да нападне стадото. Говореха за маловажни неща, „Как е жена ти, децата ти, кой клас станаха...? А добре“ „Ами твоите...?“

Те не очакваха нищо необичайно да се случи. Тогава изведнъж небето се озари, появиха се ангели и им казаха, „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ И овчарите си казаха, „Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало.“

Исус просто се появи. Божията слава ги осия. Те си гледаха работата и изведнъж някой се появява и им казва за Христос и те решават да го потърсят. Дотогава не са мислели за това.

Но има още една група хора като мъдреците. Тези хора не само не  се надяват да премине нощта, те нямат търпение да настъпи нощта. Защото тогава ще могат да наблюдават звездите. Те изучават съзвездията, нанасят ги върху карти. Изучават свещените книги, за да научат кога ще се сбъднат пророчествата. Интересуват се от смисъла на живота.

Те живееха във Вавилон и бяха чели еврейските пророчества за Месия. След плена на евреите много от тях останаха да живеят във Вавилон. От техните писания мъдреците знаеха, че Месия ще се роди, когато изгрее ярка звезда. „Ще изгрее звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил.“ (Числа 24:17). След звездата ще дойде Царят.

Те бяха духовно гладни и искаха да знаят кога ще се случи това. Затова те нямаха търпение да настъпи нощта. Цял живот те очакваха да открият истината. Внимателно я търсеха.

В повечето филми и рождествени постановки мъдреците се изобразяват в ясла. Те са и част от фигурките в нашата ясла тук, в църква. Счита се, че са били трима, защото са донесли три дара – злато, ливан и смирна. Но е възможно да са били много повече и няколко от тях да са носили от всеки дар.

Те са били от знатен произход. Разстоянието от Вавилон до Витлеем е почти 1500 км, затова най-вероятно са имали голям антураж. С тях е имало много слуги, каравани, камили, храна. Те са били гледка, която е приковала вниманието на хората в Ерусалим.

Също, те не са дошли в яслата във Витлеем, както се изобразяват в Рождествените сцени. В ст. 11 се казва, че те са дошли да се поклонят в „къщата“, не в яслата. Исус отдавна не е в яслата. Действието се развива почти 2 години след раждането. Разбираме това от заповедта напараноичния Ирод да се погубят всички мъжки деца във Витлеем и околностите му „от две години надолу“ (Матей 2:16).

Затова, ако забелязахте на влизане, днес мъдреците не са в нашата ясла, а тук, на прозореца.

Важно е да знаем за тях, че те бяха езичници до мозъка на костите си. Бяха магьосници, но не такива като мистър Сенко. Не вадеха воали от ръкава си и заек от шакпата си. Те изцяло вярваха в магиите си. И бяха астролози. Вярваха, че звездите предсказват бъдещето. Но те търсеха истината за света около тях.

И Бог изпрати звезда, за да привлече вниманието им. Предлагани са много естествени обяснения на това каква е била тази звезда - комета, нова или супернова. Според китайски документи в 5 или 4 г. пр.Хр. е забелязана супернова. Други свързват това явление със струпването на Сатурн и Юпитер през 7 г.пр.Хр., което било разтълкувано от вавилонските астролози като знамение за раждането на цар в „западните земи“, както те са наричали Палестина.

Когато видяха тази звезда, те знаеха, че трябва да отидат и да я последват. Искаха да потърсят това чудно дете, което ще им помогне да намерят истината. Трябваше да пътуват 4 месеца в пек, студ, умора, лишения и опасности. Но нищо не ги спря в стремежа им да намерят родилия се Цар. Сякаш чуваха Божия глас да им казва:

Идете и внимателно потърсете детето.

Бог изпрати звезда, за да доведе тези езичници до Себе Си. Той иска ние, християните, да бъдем светлина, да водим хората към Него (заставам пред светлината на проектора така, че да ме освети). Да ги насърчаваме да отидат и да потърсят Детето. Но ако някъде няма църква, или ако църквата не го прави, тогава той отива сам при хората.

Той отива при всички, защото обича всички. Отиде при овчарите, а после отиде и при царските особи, при мъдреците.

Колко са пътищата до Бога според Библията? Само един, нали? Как стигаме до Бога? Чрез Исус, Той е единственият Път. Той е вратата. Няма друго име, дадено на хората под небето, чрез което трябва да се спасим (Деян. 4:12). Но колко пътища има до Исус? Толкова, колкото са и хората. Исус използва всякакви начини, за да ги накара да Го потърсят.

Бог би използвал и някой камък или дърво, за да ти се открие. Но Той предпочита да използва църквата. Иска Божиите хора да са светлина за другите. Те да са Витлеемската звезда, която да помогне в духовното търсене на невярващите.

Филипяни 2:15,16: „бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота...“

Бог иска ти да си Витлеемска звезда в това извратено поколение. Хората днес се влияят от всякакви религии и странни учения, но много от тях са търсещи. По медиите им казват какъв им е хороскопът за деня и те слушат. Ние трябва да им кажем, че това е грешно и глупаво, но ако не го направим, Бог ще изпрати друга звезда!

Интересно, че хората които бяха най-далеч от истината, я търсеха най-упорито. Те идват в Ерусалим. Представете си сцената. Идват и питат всеки срещнат, „Къде е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме, да Му се поклоним.“

Слухът за тях стига до Ирод, който е смутен, а с него и целият град. Тяхната наивност се състоеше в това, че те мислеха, че юдеите ще саразвълнувани от събитието. В края на краищата, нали тези пророчества бяха дадени от Бога на тях. Те очакваха Месия от хилядолетия. Тенаивно смятаха, че тези на които Бог е поверил истината ще се радват като тях!

Но те бяха забравили, че когато човек знае истината, той започва да я приема за даденост и спира да търси. „Виждали ли сте царя? Царя! Царя, който се роди! Знаете ли къде е?“ „Оставете ме на мира. Не виждате ли, че съм зает, пазарувам.“

Дори вярващите могат да бъдат погълнати от комерсиализацията на Рождество и да забравят, че на Рождество се роди Царят, който е Христос Господ. Ние се поддаваме на натиска на културата и забравяме да светим.

Но хората, които най-малко знаят истината, гладуват и жадуват най-силно за нея. Те я търсят в това, което знаят. Четат хороскопи, гледат звездите, търсят пророчествата, хвърлят боб, леят си куршум. Биха пропътували хиляди километри, за да потърсят Бога. Да потърсят Детето.

Говорих с една жена за вярата и я поканих на църква. Тя каза, да, трябва да дойдем. Ние вярваме. Миналата година ходихме в Португалия да видим дева Мария от Фатима. Дева Мария се явява на три деца на 13-то число от май до октомври 1917 година и им дава три пророчества. Две се отнасят до възхода на комунизма и втората световна война.

Децата разказвaт, че тя слиза от небето при един дъб и им говори. И това място се счита за свято от католиците. Днес е голямо място за поклонение.

Хората, които разполагат с най-малко знание, го търсят. Мъдреците видяха звездата, тръгнаха на далечен път, за да потърсят детето и очакваха да научат истината от юдеите, да запълнят празните полета. Но срещнаха само неразбиране и незаинтересованост!

В Ерусалим имаше една група хора, които познаваха Писанията и спазваха буквата на закона. Това бяха религиозните водачи и книжниците. Те бяха интелектуалците на Израел. Когато Ирод чу от мъдреците, че Месия се е родил, той привика религиозните водачи и ги попита къде трябва да се роди Помазаникът.

Матей 2:5-6 „А те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка: „И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малъкмежду Юдовите началства; защото от тебе ще произлезе Вожд, който ще бъде пастир на Моя народ Израил.“

Те цитираха Михей 5:2. Не се съмнявам, че веднага са цитирали по памет този стих. Някои от тях знаеха наизуст целия Закон. Те знаеха отговорите на всички въпроси!

Но какво направиха? Зарадваха ли се? Не, по-скоро се смутиха (ст.3). Тръгнаха ли към Витлеем? Нищо такова не се казва. Поклониха ли се на Помазаника? Даже и не си помислиха да го направят. Трябваше само, както се казва, да преминат на отсрещната страна на улицата! Тяхната религия беше интелектуално занимание, но нямаше нищо общо с истинското поклонение.

Това е предупреждение за мен. Какво правя със знанието, което имам? Днес има много такива хора в църквите. Дали не съм като някои християни, които цял живот ходят на църква, знаят какво казва Библията, могат да цитират Йоан 3:16 наизуст, имат отговор на всеки въпрос, но животът им остава непроменен.

Знаенето на истината не ги спасява. „И бесовете вярват и треперят.“ (Яков 2:19)

Те не отидоха да потърсят Детето. Тридесет години по-късно някои от тях са били живи. Някои от тях вероятно са били сред тълпата, викаща „Разпни го, разпни го.“

Не беше по-добра реакцията и на цар Ирод. Ирод Велики беше пристрастен към властта и славата.

Той изпрати мъдреците да намерят бъдещия Цар и да му кажат къде се намери, уж за да Му се поклони и той (ст.7,8). Негови бяха думите: „Идете и внимателно потърсете детето.“

Всъщност лицемерният Ирод се страхуваше за трона си. Той беше убил жена си, трима от синовете си, тъща си, чичо си. Сега целеше даелиминира и тази евентуална заплаха за него.

Мисля си, че в мен има малко от отношението на Ирод, а вероятно и във вас. Не че искате да убиете Христос, но не може да седите на трона и да имате Исус в живота си. Не може да управляваш живота си сам и едновременно с това Исус да го управлява. Да градиш своето царство и да се молиш „Твоето царство да дойде.“

Удивително е, че дори в църквата има хора, които имат извънбрачна сексуална връзка. Удивен съм, че има хора в църквата, които се хвалят с това как въртят всички на пръста си. Удивен съм, че има хора в църквата, които идват само заради някаква облага – безплатна храна, подаръци, но не и да се покланят на Бога. Всъщност те бъркат поклонението с използването.

Те се покланят на това, което трябва да се използва и използват това, на което трябва да се покланят. Покланят се на неща и използват Бога. Нека всеки от нас изпита сърцето си и да види дали няма от отношението на Ирод и у него!

Заключение

При всичката лоша слава на Ирод, забележете че той даде най-добрият съвет в историята: „Идете и внимателно потърсете детето. И като Го намерите, известете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.“ (ст.8) Той, разбира се, лъже. Няма да отиде да се поклони. Ще отиде с книжал скрит под наметалото.

Но това е добър съвет. Сигурно ви е странно, че ви насърчавам да се вслушате в съвета на един лош човек. Но въпреки това, ще го направя. Идете и внимателно потърсете Детето.“

Ако познаваш Бога, ако знаеш истината за Него, но си се отдалечил от Него. Четеш Библията и идваш на църква по навик, но не и за да Го търсиш, иди при Исус. Иди и Той ще ти припомни истината. Ще видиш отново славата и блясъка на Царя в Детето Исус.

Ако търсиш Бога в хороскопи, окултизъм, врачки и всякакви странни теории и религии, иди и потърси Детето Исус, колкото и дълго и трудно да е това пътуване. Предлагам ти през последната седмица на тази година да разтвориш една от биографиите на Исус – някое от евангелията, и да се запознаеш с Царя. Иди и внимателно потърси Исус.  

Ако ли пък познаваш някой, който е объркан от нещо прочетено или гледано, насочи го като Витлеемската звезда към Детето. Нека внимателно да изследва Детето.

Ако Детето е на няколко километра, иди и внимателно го потърси. Ако е на стотици километри, иди и внимателно го потърси. Струва си пътя. Той е този, в когото се сбъднаха всички старозаветни пророчества за Месия. Той е този, който единствено може да задоволи твоя глад. Само Той заслужава да Му дадеш всичките дарове, които си донесъл. Да му дадеш своя живот.

И когато го направиш, животът вече няма да е същия. Поклони се на Царя и радостта на мъдреците ще влезе в твоя живот. Той ще запълни онова, което ти липсва. Неговата истина ще те води. Бъди светлина за другите и ги насърчавай внимателно да търсят бебето Исус. Представяш ли си какво ще стане, ако съседите ти от блока открият истината в Исус? Ако само 100 учители в града ни открият истината в Исус. Ако само 1000 деца станат светлина за своите родители?

Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ!

Нека да се молим

---

БПЦ "Нов живот" Варна

24.12.2017