"Слънцето има на повърхността си температура от 6000 градуса. В ядрото е 6 милиона градуса. Ако тази температура би била малко по-висока или по-ниска, животът на земята би изчезнал.
Луната отстои на 384000 км от Земята. При по-голяма близост приливите и отливите на океаните биха били тъй големи и страшни, че биха наводнявали голяма част от континентите два пъти на денонощието като потоп.
Земята се върти около оста си със скорост /при екватора/ от 1600 км. в час. Ако тази скорост би била 160 км. в час, тогава денонощието би било десет пъти по-продължително. В такъв случай горещината на един-единствен летен ден би изгорила целия растителен свят, а студът на една-единствена зимна нощ би замразил и сковал всеки живот.
Земната ос е наклонена под ъгъл от 23°. Ако този наклон не съществуваше, както твърдят някои метереолози, океанските мъгли щяха да нахлуят от север на юг и биха натрупали големи количества лед по континентите.
Ако земната атмосфера би била само малко по-тънка, тогава всички метеори, които всеки ден нахлуват във въздуха и изгарят, сега щяха да падат по земята като твърди тела и биха причинявали тежки повреди на земната повърхност. Знае се, че всекидневно падат върху земята около 10000 тона метеори. Но при силното триене с атмосферата те изгарят и падат въ ввид на прах.
Какво да кажем за всичко това? Платон отговаря: "Един царствен Дух управлява вселената."" - Симеон Попов, из "Защо вярвам в Бога"
