/проповед/
Тази сутрин започваме изучаването на книгата Деяния на
апостолите. Може би някой от вас си спомнят, че преди няколко години изучавахме
тази книга. Но си струва да се връщаме често към Деяния, защото тази книга
описва ранната църква и от нейните свидетелства можем да почерпим много
вдъхновение и практични уроци за нас като църква днес.
Деяния е и един исторически летопис. Той започва с
картината за изливането на Духа на Петдесятница и раждането на църквата, след
това се спира на служението сред езичниците, възникването на първата гръцка
църква в Антиохия и началото на мисионерската дейност в целия тогаваше свят.
Затова нарекох тази поредица проповеди „Раждането на Църквата“.
Говорейки за книгата Деяния като един летопис за раждането
и първите години на Църквата, можем да кажем, че книгата бележи няколко прехода
– географски, от Ерусалим до Рим; теологически – от Израел до раждането на
църквата и етнически – от евреите към езичниците. Деяния е хроника на Божията
сила, действаща по време на преследване. Тя е разказ за това как живият Христос
влива нов живот и здраве в едно болно общество чрез никому неизвестни хора –
точно както сме ти и аз.
Aвтор
на Деяния е Лука, който е езичник, по занятие – лекар, а по призвание –
историк. Още в увода той прави препратка към вече написаната от него биография
на Исус, известна нам още като Евангелието на Лука.
Деяния 1:1-2 „Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко,
което Исус вършеше и учеше, откакто започна, до деня, когато се възнесе, след
като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал.“
Следователно, Деяния е продължението на евангелието от
Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова
казваме, че книгата Деяния е недовършена книга. В известен смисъл тя не е
довършена и днес и все още продължава да се пише. Лука продължава разказа
оттам, където свършва в евангелието – от последните часове на земното служение
на Исус, между Неговото възкресение и възнесение.
Днес ще 1-ва глава, за да видим 3 основополагащи принципа,
на които Христос основа и построи църквата. Тези три принципа се отнасят за
посланието, силата и мисията на вярващите. По-конкретно, те са следните:
Посланието на вярващите е, че Христос възкръсна. Силата на вярващите им е
дадена от Святия Дух. Мисията на вярващите е да установят небесното Царство.
Цялото повествование в книгата по-нататък развива тези три
теми.
1.
Посланието
на вярващите.
Деяния 1:3 „на които и представи Себе Си жив след
страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет
дни и им говореше за Божието царство“
Oще в
самото начало Лука бърза да заяви, че християнството е учение, което се основава
на исторически факти. Гръцката дума за доказателства е tekmeriois, което означава „сигурно доказателство,
критерий за сигурност.“ Най-важното доказателство за достоверност на
християнството е възкресението на Христос.
Как можем да сме сигурни в историческата достоверност на
Възкресението?
Първо, Христос се явяваше на учениците 40 дни. Изразът,
преведен като „им се явяваше“ на български, всъщност звучи така в оригинал:
„беше виждан от тях“. При това, Лука използва думата оptomai, чието
значение е „гледам втренчено“. С това Лука подчертава, че учениците са го
виждали много пъти и всеки път Той е изглеждал по един и същ начин.
Всъщност, знаем за 10 явявания на учениците. Първите 5 са
станали на първия ден, веднага след Възкресението, а останалите 5 – в
последвалите 40 дни.
Той се яви на Мария в градината (Йоан 20:11-18), на жените
по пътя обратно от гроба (Матей
28:9-10), на учениците в горницата (Йоан 20:19-23), отново на учениците, за да
повярва Тома (Йоан 20:24-29), на седмина от тях на Галилейското езеро (Йоан
21:1-14), на повече от 500 наведнъж (1 Коринтяни 15:6), на учениците на
Елеонския хълм (Деяния 1:9-12).
Освен, че Го видяха, учениците го чуха да им говори. Лука
казва, че Той „им говореше за Божието царство“ (ст. 3). Очевидно Исус им се
явяваше, за да им дава напътствия за Божието царство.
Не само Го видяха и чуха да им говори, но учениците можеха
да докоснат Неговото възкресенско тяло. С помощта на рецепторите си те сами се
убедиха в реалността на възкръсналото Му тяло. Дори съмненията на Тома, който
отсъстваше при първото явяване, бяха бързо разсеяни.
Освен това, в Лука 10:41 четем, че учениците ядоха и пиха с
Него. Те видяха как храната изчезва в тялото Му. Не е много лесно да имаш
халюцинации, докато се храниш, нали?!
Ако аз виждам и чувам някого да ми говори, и ако седне и се
храни с мен, дори да съм го мислил за мъртъв, ще призная, че е жив!
Затова и учениците повярваха, че Исус наистина е
възкръснал. Тяхната убеденост ги направи смели да проповядват благата вест на
същите хора, които бяха разпнали Исус. Реалността на Възкресение Христово
превърна уплашените скептици в смели свидетели.
Апостол Йоан пише,
1 Йоан 1:1-2 „Това, което ... чухме, което видяхме с очите
си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха... каквото сме видели и чули възвестяваме
и на вас.“
През вековете много хора са се опитвали да докажат, че Исус
не е възкръснал, но са се проваляли. Тези от тях, които са имали интелектуална
почтеност, са били убеждавани в достоверността на фактите и са ставали
християни.
Исус е живият Спасител! Буда умря и още е в гроба. Конфуций
умря и още е в гроба. Мохамед умря и още е в гроба. Но когато отидем до гроба
на Исус, там чуваме посланието на ангелите, „Няма Го тука; защото възкръсна,
както и рече“ (Матей 28:6).
Исус се яви по пътя към Дамаск на най-яростния противник на
вярата, наречен Саул и го направи огнен евангелизатор. Исус се яви на един
университетски преподавател по английски език и литература, наречен Клайв
Стейпълс Луис и го направи най-влиятелният съвременен християнски писател. Исус
се яви на един син на фермер в щата Северна Каролина на име Били Греъм и го
изпрати да печели милиони души за Христос.
Исус се яви и на нас и каза „Елате и Ме следвайте, и Аз ще
ви направя ловци на човеци“. И Той все още продължава да се явява на хиляди
хора днес.
2.
Мисията
на вярващите.
Деяния 1:6-7 „И тъй, веднъж, като се събраха, те Го
попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството? А Той им
рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в
Собствената Си власт“.
Учениците изобщо не бяха наясно за природата на Царството,
което Исус иска да установи. Те вероятно виждаха Месия като революционер, който
ще поведе народа на бунт против римската власт, ще прогони римляните и ще
основе земното царство на Давид. Някои от тях вече се виждаха като негови
министри.
Затова и майката на Яков и Йоан помоли Исус да позволи на
синовете ѝ да седнат отдясно и отляво на Него в Неговото царство.
И тук ги виждаме отново да го питат,
Деяния 1:6 „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил
царството?“
Но Исус им отговори, „Не е ваша работа да знаете кога ще
основа Царството Си. Вашата задача е да бъдете свидетели за Мене в света.“
Но много хора се страхуват да свидетелстват.
Един баща попитал детето си, „За какво искаш да се молим преди
лягане? Как върви в училище? Имаш ли проблеми?“ Детето казало „Не.“ „Децата не
те ли тормозят за това, че си християнин?“ Отговорът бил пак „Не“. Бащата
казал, „Децата винаги те тормозят, когато разберат, че си християнин!“ На което
детето съвсем чистосърдечно отговорило, „Още една причина да не им
казваш!“
Подобно на това дете, много хора не свидетелстват, защото
не искат да носят последствията от това.
Други хора имат мотивация да свидетелстват, но не го правят
по най-правилния начин. Като онзи бръснар, който вдигнал бръснача над
намазаното с пяна лице на клиента и казал, „Готов ли си да се срещнаш с твоя
Бог?“
Мисията на Църквата, на всеки Негов последовател, трябва да
е да свидетелства за възкръсналия Исус.
Когато малко по-късно Исус се възнесе и облак Го скри от
погледа им, се казва в
Деяния 1:10 „И като се взираха към небето, когато
възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха:
Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас
на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“
Исус не иска да стоим и да се взираме в небето, за да видим
кога пак ще дойде. Той иска да изкупваме благовремието – да се молим, да
свидетелстваме и да правим ученици, за да приближим настъпването на Царството.
Но въпросът е, как да го правим?
3.
Силата
на вярващите.
Деяния 1:4-5 „И като се събираше с тях, заръча им да не
напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от
Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не
след много дни.“
В Йоан 14 Исус вече беше обещал на учениците Си, че ще им
изпрати Духа Си.
Йоан 14:16-17 „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде
друг Утешител, за да пребъдва с вас довека. Духът на истината, Когото светът не
може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото
той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“
И сега им каза, че когато дойде върху тях Святият Дух, ще
приемат сила за свидетелство (Деяния 1:8).
А кога идва Святият Дух върху един човек? Първите ученици
трябваше да чакат да дойде сила от Святия Дух. Но днес няма нужда да чакаме.
Кръщението със Святия Дух, за което говори Лука тук (ст.
5), става за вярващия в момента на спасение. Няма такова нещо като християнин,
който няма Святия Дух. Според 1 Коринтяни 12:13 всеки вярващ става част от
тялото Христово в момента, в който се кръсти и се изпълни с Духа:
1 Коринтяни 12:13 „[ние] се кръстихме в един Дух да съставляваме
едно тяло.“
Но също така, ние трябва да се изпълваме с Духа постоянно.
За това е нужно посвещение, освещение и работа. Ако мислиш, че като идваш
веднъж седмично на църква, това е достатъчно да се изпълваш с Духа, ще те
разочаровам.
Храниш ли се всеки ден със Словото? Молиш ли се в Духа?
Воден ли си от Исус в решенията, които вземаш?
След като повярваме и Духът дойде в нас, ние имаме
отговорността да поддържаме огъня на Святия Дух. И тогава Святият Дух ни дава
сила за свидетелство.
Големият евангелизатор Чарлз Фини пише, че когато Бог го
изпълва със Святия Дух, чувства такава сила свише, че само от няколко казани от
него думи хора са се покайвали. Той казва: „Думите ми сякаш се захващаха като
бодливи стрели за душите на хората. Режеха като меч. Разбиваха сърцето като
меч. Мнозина могат да потвърдят това... Понякога се чувстваш изпразнен от тази
сила. Отивах, говорех, но виждах че думите ми нямат този ефект. Наставлението
ми също. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках за помощ и
силата отново се връщаше върху мен.“
В Библията има един принцип и той е, че всеки път когато
Бог изпраща някого да свърши нещо, Той му дава средствата да го направи.
Когато изпрати Мойсей да изведе людете от Египетско
робство, Той му даде това, от което се нуждаеше за целта. Мойсей се оплакваше,
че не може да говори, беше уплашен, но Бог му даде думи, даде му сила. Даде му
свръхестествени чудеса, за да може да превърне жезъла в змия, да напълни Нил с
жаби, да нанесе язвите върху Египет и да изведе Израил от робство.
Днес Неговата мисия към нас е да отидем по света и да
проповядваме благата вест, като кръщаваме в името на Отца, Сина и Святия Дух и
учим всички да пазят всичко, което ни е заповядал. Това е Великото поръчение.
Може това да изглежда невъзможна задача, но Бог се
специализира във вършене на невъзможното. И Той прави невъзможното възможно,
защото ни е дал Святия Дух.
Исус каза, „Няма да ви оставя, винаги ще бъда с вас.“
Святият Дух идва и ни утешава и насърчава. Той идва и ни подсказва какво да
казваме на хората. Идва и ни дава сила да свършим работата, която Той има за
нас.
Прости хора, които нямат богословско образование, които
нямат всички отговори, но които са изпълнени с Духа имат повече сила от всички
правителства, които са управлявали света.
Римската империя не можа да устои на обикновени хора като
Петър и Павел, когато те бяха изпълнени с Духа. Светът днес няма шанс, ако
църквата осъзнае, че източник на нейната сила е Бог.
В заключение, Бог Отец изпрати Бог Свети Дух на всички
ученици на Божият Син, за да имаме цялата сила, която ни е нужна за посрещане
на предизвикателствата на живота ни. Ако не си го направил още, време е да
поканиш Святият Дух да поеме юздите на твоя живот.
Когато това стане, ще започнат да се случват интересни неща
в живота ти.
Една майка прочела на малката си дъщеричка няколко
библейски истории и след това я попитала какво мисли за тях. Момиченцето
казало, „Много ми харесва! Никога не знаеш какво ще направи Бог следващия път.“
Когато Святият Дух поеме контрол, обезсърчените се
разведряват, нечестните се изповядват, киселите се разсмиват, затворените се
отварят, клюкарите си затварят устата, конфликтните се извиняват, спящите се
събуждат, хладките се запалват, сухите кости се разтърсват и легналите се
изправят.
Но преди всичко, възкръсналият Христос бива прославян.
Нека се молим.
_________________
08.01.2023 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
