Историята на Лука продължава (Деяния 1:1-26)

 /проповед/

Тази сутрин започваме изучаването на книгата Деяния на апостолите. Може би някой от вас си спомнят, че преди няколко години изучавахме тази книга. Но си струва да се връщаме често към Деяния, защото тази книга описва ранната църква и от нейните свидетелства можем да почерпим много вдъхновение и практични уроци за нас като църква днес.

Деяния е и един исторически летопис. Той започва с картината за изливането на Духа на Петдесятница и раждането на църквата, след това се спира на служението сред езичниците, възникването на първата гръцка църква в Антиохия и началото на мисионерската дейност в целия тогаваше свят. Затова нарекох тази поредица проповеди „Раждането на Църквата“.

Говорейки за книгата Деяния като един летопис за раждането и първите години на Църквата, можем да кажем, че книгата бележи няколко прехода – географски, от Ерусалим до Рим; теологически – от Израел до раждането на църквата и етнически – от евреите към езичниците. Деяния е хроника на Божията сила, действаща по време на преследване. Тя е разказ за това как живият Христос влива нов живот и здраве в едно болно общество чрез никому неизвестни хора – точно както сме ти и аз.

Aвтор на Деяния е Лука, който е езичник, по занятие – лекар, а по призвание – историк. Още в увода той прави препратка към вече написаната от него биография на Исус, известна нам още като Евангелието на Лука.

Деяния 1:1-2 „Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна, до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал.“

Следователно, Деяния е продължението на евангелието от Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова казваме, че книгата Деяния е недовършена книга. В известен смисъл тя не е довършена и днес и все още продължава да се пише. Лука продължава разказа оттам, където свършва в евангелието – от последните часове на земното служение на Исус, между Неговото възкресение и възнесение.

Днес ще 1-ва глава, за да видим 3 основополагащи принципа, на които Христос основа и построи църквата. Тези три принципа се отнасят за посланието, силата и мисията на вярващите. По-конкретно, те са следните: Посланието на вярващите е, че Христос възкръсна. Силата на вярващите им е дадена от Святия Дух. Мисията на вярващите е да установят небесното Царство.

Цялото повествование в книгата по-нататък развива тези три теми.

1.     Посланието на вярващите.

Деяния 1:3 „на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“

Oще в самото начало Лука бърза да заяви, че християнството е учение, което се основава на исторически факти. Гръцката дума за доказателства е tekmeriois, което означава „сигурно доказателство, критерий за сигурност.“ Най-важното доказателство за достоверност на християнството е възкресението на Христос.

Как можем да сме сигурни в историческата достоверност на Възкресението?

Първо, Христос се явяваше на учениците 40 дни. Изразът, преведен като „им се явяваше“ на български, всъщност звучи така в оригинал: „беше виждан от тях“. При това, Лука използва думата оptomai, чието значение е „гледам втренчено“. С това Лука подчертава, че учениците са го виждали много пъти и всеки път Той е изглеждал по един и същ начин.

Всъщност, знаем за 10 явявания на учениците. Първите 5 са станали на първия ден, веднага след Възкресението, а останалите 5 – в последвалите 40 дни.

Той се яви на Мария в градината (Йоан 20:11-18), на жените по пътя обратно от гроба (Матей 28:9-10), на учениците в горницата (Йоан 20:19-23), отново на учениците, за да повярва Тома (Йоан 20:24-29), на седмина от тях на Галилейското езеро (Йоан 21:1-14), на повече от 500 наведнъж (1 Коринтяни 15:6), на учениците на Елеонския хълм (Деяния 1:9-12).

Освен, че Го видяха, учениците го чуха да им говори. Лука казва, че Той „им говореше за Божието царство“ (ст. 3). Очевидно Исус им се явяваше, за да им дава напътствия за Божието царство.

Не само Го видяха и чуха да им говори, но учениците можеха да докоснат Неговото възкресенско тяло. С помощта на рецепторите си те сами се убедиха в реалността на възкръсналото Му тяло. Дори съмненията на Тома, който отсъстваше при първото явяване, бяха бързо разсеяни.

Освен това, в Лука 10:41 четем, че учениците ядоха и пиха с Него. Те видяха как храната изчезва в тялото Му. Не е много лесно да имаш халюцинации, докато се храниш, нали?!

Ако аз виждам и чувам някого да ми говори, и ако седне и се храни с мен, дори да съм го мислил за мъртъв, ще призная, че е жив!

Затова и учениците повярваха, че Исус наистина е възкръснал. Тяхната убеденост ги направи смели да проповядват благата вест на същите хора, които бяха разпнали Исус. Реалността на Възкресение Христово превърна уплашените скептици в смели свидетели.

Апостол Йоан пише,

1 Йоан 1:1-2 „Това, което ... чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха... каквото сме видели и чули възвестяваме и на вас.“

През вековете много хора са се опитвали да докажат, че Исус не е възкръснал, но са се проваляли. Тези от тях, които са имали интелектуална почтеност, са били убеждавани в достоверността на фактите и са ставали християни.

Исус е живият Спасител! Буда умря и още е в гроба. Конфуций умря и още е в гроба. Мохамед умря и още е в гроба. Но когато отидем до гроба на Исус, там чуваме посланието на ангелите, „Няма Го тука; защото възкръсна, както и рече“ (Матей 28:6).

Исус се яви по пътя към Дамаск на най-яростния противник на вярата, наречен Саул и го направи огнен евангелизатор. Исус се яви на един университетски преподавател по английски език и литература, наречен Клайв Стейпълс Луис и го направи най-влиятелният съвременен християнски писател. Исус се яви на един син на фермер в щата Северна Каролина на име Били Греъм и го изпрати да печели милиони души за Христос.

Исус се яви и на нас и каза „Елате и Ме следвайте, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. И Той все още продължава да се явява на хиляди хора днес.

2.     Мисията на вярващите.

Деяния 1:6-7 „И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството? А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт“.

Учениците изобщо не бяха наясно за природата на Царството, което Исус иска да установи. Те вероятно виждаха Месия като революционер, който ще поведе народа на бунт против римската власт, ще прогони римляните и ще основе земното царство на Давид. Някои от тях вече се виждаха като негови министри.

Затова и майката на Яков и Йоан помоли Исус да позволи на синовете ѝ да седнат отдясно и отляво на Него в Неговото царство.

И тук ги виждаме отново да го питат,

Деяния 1:6 „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?“

Но Исус им отговори, „Не е ваша работа да знаете кога ще основа Царството Си. Вашата задача е да бъдете свидетели за Мене в света.“

Но много хора се страхуват да свидетелстват.

Един баща попитал детето си, „За какво искаш да се молим преди лягане? Как върви в училище? Имаш ли проблеми?“ Детето казало „Не.“ „Децата не те ли тормозят за това, че си християнин?“ Отговорът бил пак „Не“. Бащата казал, „Децата винаги те тормозят, когато разберат, че си християнин!“ На което детето съвсем чистосърдечно отговорило, „Още една причина да не им казваш!“ 

Подобно на това дете, много хора не свидетелстват, защото не искат да носят последствията от това.

Други хора имат мотивация да свидетелстват, но не го правят по най-правилния начин. Като онзи бръснар, който вдигнал бръснача над намазаното с пяна лице на клиента и казал, „Готов ли си да се срещнаш с твоя Бог?“

Мисията на Църквата, на всеки Негов последовател, трябва да е да свидетелства за възкръсналия Исус.

Когато малко по-късно Исус се възнесе и облак Го скри от погледа им, се казва в

Деяния 1:10 „И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Исус не иска да стоим и да се взираме в небето, за да видим кога пак ще дойде. Той иска да изкупваме благовремието – да се молим, да свидетелстваме и да правим ученици, за да приближим настъпването на Царството.

Но въпросът е, как да го правим?

3.     Силата на вярващите.

Деяния 1:4-5 „И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.“

В Йоан 14 Исус вече беше обещал на учениците Си, че ще им изпрати Духа Си.

Йоан 14:16-17 „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“

И сега им каза, че когато дойде върху тях Святият Дух, ще приемат сила за свидетелство (Деяния 1:8).

А кога идва Святият Дух върху един човек? Първите ученици трябваше да чакат да дойде сила от Святия Дух. Но днес няма нужда да чакаме.

Кръщението със Святия Дух, за което говори Лука тук (ст. 5), става за вярващия в момента на спасение. Няма такова нещо като християнин, който няма Святия Дух. Според 1 Коринтяни 12:13 всеки вярващ става част от тялото Христово в момента, в който се кръсти и се изпълни с Духа:

1 Коринтяни 12:13 „[ние] се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло.“

Но също така, ние трябва да се изпълваме с Духа постоянно. За това е нужно посвещение, освещение и работа. Ако мислиш, че като идваш веднъж седмично на църква, това е достатъчно да се изпълваш с Духа, ще те разочаровам.

Храниш ли се всеки ден със Словото? Молиш ли се в Духа? Воден ли си от Исус в решенията, които вземаш? 

След като повярваме и Духът дойде в нас, ние имаме отговорността да поддържаме огъня на Святия Дух. И тогава Святият Дух ни дава сила за свидетелство.

Големият евангелизатор Чарлз Фини пише, че когато Бог го изпълва със Святия Дух, чувства такава сила свише, че само от няколко казани от него думи хора са се покайвали. Той казва: „Думите ми сякаш се захващаха като бодливи стрели за душите на хората. Режеха като меч. Разбиваха сърцето като меч. Мнозина могат да потвърдят това... Понякога се чувстваш изпразнен от тази сила. Отивах, говорех, но виждах че думите ми нямат този ефект. Наставлението ми също. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках за помощ и силата отново се връщаше върху мен.“

В Библията има един принцип и той е, че всеки път когато Бог изпраща някого да свърши нещо, Той му дава средствата да го направи.

Когато изпрати Мойсей да изведе людете от Египетско робство, Той му даде това, от което се нуждаеше за целта. Мойсей се оплакваше, че не може да говори, беше уплашен, но Бог му даде думи, даде му сила. Даде му свръхестествени чудеса, за да може да превърне жезъла в змия, да напълни Нил с жаби, да нанесе язвите върху Египет и да изведе Израил от робство.

Днес Неговата мисия към нас е да отидем по света и да проповядваме благата вест, като кръщаваме в името на Отца, Сина и Святия Дух и учим всички да пазят всичко, което ни е заповядал. Това е Великото поръчение.

Може това да изглежда невъзможна задача, но Бог се специализира във вършене на невъзможното. И Той прави невъзможното възможно, защото ни е дал Святия Дух.

Исус каза, „Няма да ви оставя, винаги ще бъда с вас.“ Святият Дух идва и ни утешава и насърчава. Той идва и ни подсказва какво да казваме на хората. Идва и ни дава сила да свършим работата, която Той има за нас.

Прости хора, които нямат богословско образование, които нямат всички отговори, но които са изпълнени с Духа имат повече сила от всички правителства, които са управлявали света.

Римската империя не можа да устои на обикновени хора като Петър и Павел, когато те бяха изпълнени с Духа. Светът днес няма шанс, ако църквата осъзнае, че източник на нейната сила е Бог.

В заключение, Бог Отец изпрати Бог Свети Дух на всички ученици на Божият Син, за да имаме цялата сила, която ни е нужна за посрещане на предизвикателствата на живота ни. Ако не си го направил още, време е да поканиш Святият Дух да поеме юздите на твоя живот.

Когато това стане, ще започнат да се случват интересни неща в живота ти.

Една майка прочела на малката си дъщеричка няколко библейски истории и след това я попитала какво мисли за тях. Момиченцето казало, „Много ми харесва! Никога не знаеш какво ще направи Бог следващия път.“

Когато Святият Дух поеме контрол, обезсърчените се разведряват, нечестните се изповядват, киселите се разсмиват, затворените се отварят, клюкарите си затварят устата, конфликтните се извиняват, спящите се събуждат, хладките се запалват, сухите кости се разтърсват и легналите се изправят.

Но преди всичко, възкръсналият Христос бива прославян.

Нека се молим.

_________________

08.01.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Докажи, че си пораснал: потвърди своето избиране

/проповед/

Прочит на 2 Пет. 1:1-11.

Още в самото начало четем, че автор на книгата е Петър, който нарича себе си „слуга и апостол на Исус Христос. Най-вероятно посланието е писано от затвора в Рим в началото на 67 г., малко преди неговото мъченичество. Петър пише до същите църкви в Мала Азия, до които е отправено и първото послание. Но докато преди проблемът е страданието, сега основна тема на писмото са многото лъжеапостоли. Повече за това – следващите две недели.

Още в уводните думи Петър отново се обръща към тези, които чрез „правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра” (1:1). Той се обръща и към нас днес. Сякаш ни задава въпросите:

Когато за пръв път чу благата вест на Исус Христос, прие ли я за истина? Изповяда ли греховете си и прие ли свидетелството на апостолите, че Исус Христос е Господ и Спасител? „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен.” (Рим. 10:8-10). Ако не си, днес имаш възможност да го направиш!

След това Петър отново, както и в първото послание, пожелава „благодат и мир” на вярващите, които могат да разчитат на присъствието им в живота си именно защото са познали Бога и Господ Исус, Княза на мира (1:2), Който дойде не за да донесе политически мир, а за да ни освободи от робството на греха.

...“чрез познаването на Бога и Господа Исуса Христа”.

Ние нямаме нужда от мистично или езотерично познание, за да се спасим, както са твърдяли гностиците тогава и както мнозина твърдят днес. Познанието, предадено ни от апостолите и записано в Библията е напълно достатъчно за нашето спасение.

Благодатта и мира са следствие от него, но те не са единствените бонуси, които идват с вярата в Исус. Веднъж познали „Този, който ни е призвал чрез Своята слава и сила”, ние можем да имаме увереност, че Той ни е подарил всичко, което е нужно за живота и благочестието.”

Невярващите хора се стремят към много неща в този свят, защото смятат, че без тях не могат да имат пълноценен живот: материални притежания, власт, слава, сигурност. Петър обаче ни казва, че ние имаме най-скъпоценните обещания – да станем участници в Божественото естество, чрез обитаващия в нас Святи Дух.

Известният проповедник Джон Пайпър сравнява Божиите обещания с моркова като стимул за позитивно поведение. За да накараш едно магаре да дърпа каруцата, можеш да сложиш пред него морков или да го шибаш с пръчка. Когато Бог размахва моркова на Божиите обещания пред очите ни ние имаме сила да се съпротивляваме на изкушенията на злото и да вървим по пътя на благочестието.

След като сме повярвали и познали Бог и Исус Христос като Господ, ние имаме на разположение Божията сила. Именно поради тази причина, казва Петър, положете всяко старание да бъдете благочестиви (1:5). Трябва да продължим да се движим след моркова!

Последователността е следната: ние се трудим, за да изработим добродетели, защото Бог вече е извършил спасителното си дело за нас и продължава да работи в нас. Някои обръщат последователността: „Ще изработя спасението си, за да може Бог да работи в мен.” Ще запаля свещ, ще дам курбан, ще построя параклис. Но ние сами не можем да избработим спасението си. Павел казва: „Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя това, за което и аз бях уловен от Христос Исус.” (Фил. 3:12).

Има голяма разлика между брак, в който съпругът се съмнява в любовта на жена си и работи, за да я заслужи, и брак в който съпругът е спокоен и сигурен в любовта на жена си и с радост полага усилия да е достоен за нея.

Ние трябва да полагаме усилия, да се трудим, за да направим свое това, което Бог вече ни е подарил. Известният проповедник Спърджън казва: „Бог изпраща на всяка птица храна, но не я хвърля в гнездото.” Бог ни е снабдил с всичко необходимо да живеем благочестив живот, но ние трябва да направим нещо, да положим труд, за да го направим наше притежание.

Благочестивият живот, към който според Петър трябва да се стремим, включва 8 качества: вяра, добродетел (доброта), благоразумие (знание), себеобуздание (самоконтрол), твърдост (устояване), благочестие, братолюбие и любов (1:5-7; в скоби – превод на NIV). Списъкът започва с вяра и завършва с любов. Ние започваме с увереност в Божиите обещания, започваме да черпим от Божията сила и любовта се превръща в смисъл и цел на живота ни.

Между вярата и любовта има 6 други качества, които трябва да притежаваме. Петър няма предвид, че те се прибавят едно след друго в тази последователност към характера ни. Можем да кажем, че те се застъпват, защото любовта присъства и в добродетелта, и в твърдостта/търпението. По-скоро той ни казва: „Ако сте истински християни, вие няма да се задоволявате с постигнатото и ще се стараете да „растете в благодатта” (3:18), ще полагате всяко усилие, за да видите повече добродетели изявени в характера си.

Ако сте пораснали, докажете го!

Когато едно дете порасва, то иска да прави все повече и повече неща. Не се задоволява с постигнатото. Преди няколко месеца, докато бяхме в „Орбита”, Ангела и Криси искаха да чистят с прахосмукачката. Те се радваха, че вече са пораснали и могат да движат тежката прахосмукачка. Като пораснат още малко ще искат да правят и други неща – да мият чинии, да бършат прах, да ходят за хляб, да си оправят леглото. А като станат тийнейджъри, родителите им ще им възлагат много повече отговорности. Ако те изпълняват всичко, ако използват дадената им от Бога сила и ум, те ще принасят плодове. Но ако едно дете каже: „Не искам да работя, не искам да помагам!”, то натъжава родителите си, защото не използва това, което Бог му е подарил.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, използвам ли Божията сила, за да принасям плодове? Доказвам ли, че съм пораснал духовно? Или все още съм духовно джудже?

Нека погледнем още веднъж към текста. Буквалният превод на ст. 5-7 казва не „прибавете”, а „снабдете с” и „обзаведете с”. „Снабдете с добродетел вярата си, снабдете с благоразумие добродетелта си” и т.н. Можем да преведем стиховете така: „Ако сте повярвали в Христос и стоите на тази вяра, посветете се на израстване в морално отношение, и като постигнете това не се задоволявайте с него, но продължавайте да търсите Божията воля и да увеличавате способността си за владеете своите емоции; и като сте постигнали това не се задоволявайте с това, но изграждайте у себе си търпение и спокойствие; нека любовта ви към Бога става все по-силна и работете, за да имате братолюбие към другите вярващи, растете и в любов към всички човеци. Вървете напред и само напред. Не се носете по течението, а порете водата срещу течението.

Съпруг и съпруга отишли с яхтата си да ловят риба на няколко километра от брега. Жената решила да поплува, но скоро открила, че течението я е отнесло твърде далеч от лодката. Съпругът й чул виковете й и без да мисли се гмурнал и заплувал към нея, но той също бил отнесен от течението. Той бил много добър плувец, а тя не. Извикал й, че ще плува срещу течението, за да е в обсега на яхтата, докато течението престане и може да се добере до яхтата. На нея казал да пести силите си и само да се носи по водата и той щял да дойде и да я прибере. Борил се с течението 6 часа и точно когато яхтата щяла да изчезне от хоризонта, течението се обърнало и той доплувал изтощен до лодката. Слънцето било залязло и той напразно я търсил, не успял да я открие. На следващия ден при последния опит да я открият, изпратените спасители намерили съпругата му – 30 км навътре в океана и все още жива.

Християни, които се носят по течението, не остават на едно и също място. Християни, които не се покоряват на заповедите в ст.5-7 и не полагат всяко усилие да принасят плодове на вяра, биват отнесени толкова далеч, откъдето трудно могат да се върнат. Течението на изкушенията е толкова силно, че ние трябва да полагаме всяко усилие, дори за да останем на едно и също място.

Ако мъжът не беше плувал с всичките си сили, яхтата щеше да изчезне от хоризонта и той и жена му щяха да се удавят. По същия начин, стремежът да изграждаме добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие и любов не е просто черешката на тортата. Тортата може да мине без черешка отгоре, но вярата ни не може да мине без стремежът за благочестив живот.

За искрената вяра на един човек не съдим по това колко близо изглежда да е до небето, а по това колко усилено гребе. Доказателството, че Божията сила е дадена на теб чрез вяра е, че ти полагаш всяко старание, за да изработваш Христоподобен характер.

Вижте какво казва Петър в ст.8: „Защото, ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те няма да ви оставят безделни, нито безплодни относно познаването на нашия Господ Исус Христос.” Може да сме познали Христос, но впоследствие да сме станали безразлични към Божията сила в нашия живот и сме били отнесени от течението към смъртта.

Ст. 9 описва какво става с човек, който не полага усилие да изработва качествата на христоподобен характер. „Но и онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове” (1:9). Той е сляп за присъствието на Божията сила, защото е забравил първоначалния си ентусиазъм при покаянието си. Но той е и късоглед относно скъпоценните обещания, защото погледът му е замъглен от пожеланията на плътта. Неговата слепота му пречи да използва Божията сила, за да плува срещу течението и той бива отнесен в дълбокото към собственото си разрушение.

Такъв човек е забравил първоначалната си ревност за четене на Словото и вместо да се уподобява на Христос, неговият образ придобива груб и отблъскващ характер.

Една жена разглеждала в градския музей картина, която никога досега не била виждала. Тя се обърнала към музейния работник и казала: „Господине, не съм виждала тази картина досега. Намирам образа за доста груб и отблъскващ. Какво е това?” Без ни най-малка емоция, работникът отговорил: „Това, госпожо, е огледало.” Явно дамата била късогледа.

Когато сме късогледи и не можем да фокусираме Исус в Писанията, ние губим представа не само за Исус, но и за нас самите. Библията е най-доброто огледало. Можем да я отворим с желание да я критикуваме, но накрая ние сме тези, които са подложени на критика.

Така стигаме до 10 стих в нашия пасаж: „Затова, братя, постарайте се още повече да затвърждавате вашето призвание и избиране; защото като изявявате тези добродетели, никога няма да се спънете.” И обратно, ако не изявявате тези добродетели, вие показвате, че или не сте били сред избраните, или сте изгубили своето спасение. Тук не става въпрос, че в новото небе и новата земя ще останете без награди, а за опасността някои да останат извън спасителния кораб на спасението.

Потвърди своето избиране. Докажи, че си пораснал.

Поради греха си всички са обект на Божия праведен гняв, но поради любовта си Бог постанови, че всеки който повярва, ще се спаси по благодат. Това са избраните отпреди създанието на света, които Той предузна и на които заповядва да израстват в христоподобие.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е: аз сред тези избрани ли съм? Ще имам ли един ден „щедър достъп до вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (1:11)? Бог иска ние да сме сигурни и да изпитваме радост от този факт, защото тази сигурност може да ни мотивира да служим себеотдайно и да му принасяме слава.

Затова „затвърждавайте вашето избиране” (1:10). Как? Като полагаме всяко старание и прибавяме на вярата си добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие и любов. Израстването ви в освещение и христоподобие е потвърждение на избирането ви.

Вярата, добродетелта, благоразумието, себеобузданието, твърдостта, благочестието, братолюбието и любовта не са входна такса за небесното царство, а доказателство че нашата вяра е автентична. Затова нарекох поредицата проповеди върху 2 Петър, „Автентично християнство.”

Как можем да приложим този урок в своя живот? Щом потвърждаваме нашето избиране чрез израстване в христоподобие, ние трябва да се запитаме: „Полагам ли аз всяко старание да съм безупречен в морално отношение? Полагам ли всяко старание да познавам все повече Божия характер и воля? Полагам ли всяко старание да усъвършенствам способността си да се контролирам? Полагам ли всяко старание да развивам търпението си? Полагам ли всяко старание да култивирам благочестие, любов към другите вярващи и особено към хората, които не са ми симпатични?

Ако демонстрираш тези качества, няма да останеш безплоден (1:8), няма да се спънеш (1:10) и ще влезеш във вечното царство на Исус Христос (1:11). Но ако не те е грижа за тези неща, това е защото си сляп за скъпоценните Божи обещания и си забравил радостта от твоето спасение.

Когато Мони беше малка, един ден излязох и й показах как се хвърля баскетболната топка в коша. Тя беше толкова малка, че едва можеше с две ръце да хвърли топката малко над главата си. Наложи се да я вдигна високо, за да хвърли до коша. Но й харесваше да подхвърля топката, правеше го с радост. След някоя друга седмица пак излязохме, този път успя да хвърли топката няколко пъти до коша. Продължихме да излизаме и след няколко седмици вече тя можеше да вкарва, макар и рядко. След това започнах да я уча и на други неща – дрибъл, как да не прави крачки, някои неща от правилата.

Когато стана 1 клас, я записахме на баскетбол. Там треньорката й я прие много радушно и я научи на много други неща. След 2-3 години тя беше толкова добра, колкото мен, а след още 3-4, беше избрана да се явява на републикански първенства. Беше една от най-добрите. Тя израстна в уменията си, защото полагаше много старание да овладее всеки аспект от играта.

Не се задоволяваше с постигнатото, но искаше да става все по-добра и по-добра. Но след още 2-3 години се отказа от тренировки и сега играе само с училищния отбор. Продължава да е добра, но не колкото когато играеше редовно. Не може и да израства в уменията си. Но кой знае, може да реши отново да започне тренировки и тогава ще стане още по-добра!

Петър ни предупреждава да не сме лениви във вярата си и да не се носим далеч от спасителната лодка Исус Христос. Той ни насърчава да отхвърлим разтлението в света и да полагаме всяко старание за изработване на добродетелите твърдост, търпение и любов. Само така можем да сме уверени, че сме призовани и избрани да имаме достъп до вечното царство на Христос. Нека се помолим.

край

БПЦ „Нов живот”,

Варна, 28.03.2015

Енигмата «кръщение заради мъртвите»

1 Коринтяни 15:29

Чели ли сте този стих в Библията? Това е един от трудните за разбиране стихове и различни коментатори дават различни тълкувания. Има поне десетина мнения относно това какво точно Павел иска да каже.

За да разберем какво той би могъл да има предвид, трябва първо да видим контекста. В цялата глава Павел говори за възкресението. Причината Павел да отдели толкова място на него са лъжеучителите, които проповядвали че няма възкресение на мъртвите (ст. 12,13). Павел казва, че същността на благата вест е именно Христовото възкресение (ст.1-14). Той дава много доводи, че има възкресение – има свидетели на възкресението на Христос, също ако нямаше тогава и Христос не е възкръснал, проповядването на Павел е напразно, вярата им е напразна, Павел и другите апостоли са лъжци, всички вярващи са изгубени в греховете си, а умрелите вярващи са погинали непростени.

След това от 20-28 ст. Павел обяснява, че Христос е първият плод от всички, които ще бъдат възкресени. И в ст. 29 той посочва друга причина, поради която възкресението е истинно. „Иначе какво ще правят  тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?” Какво иска да каже Павел? (превод на „Издателство Верен”)

Както казах, има много и най-различни обяснения. Може би най-известното е, че вярващите са се кръщавали вместо (от името на) вече починали вярващи, които поради някаква причина (настъпило бедствие или скорошна смърт) не са могли да бъдат кръстени приживе. Те смятат, че Павел цитира тази практика като аргумент против тяхната вяра. Но ако Павел видеше небиблейска практика, би ли я подминал без да го отбележи? Това е в разрез с неговите разбирания на пастир и с критичните му бележки към поведението на коринтяните в цялото писмо.

Според други ‘заради мъртвите’ показва, че именно мъртвите са мотивирали живите вярващи да се кръщават. Това може да е или заради добрия пример на някои починали вярващи, на които искаме да подражаваме и да имаме същите награди на небето като тях. Или пък, може да е заради лошия пример на починали невярващи, който би ни мотивирал да се кръстим и да живеем за Бога, за да избегнем наказанието, пред което те са изправени (1 Кор. 10:1-11). Това обяснение обаче пренебрегва факта, че водното кръщение е символ и декларация, установени от Христос. Ние не се нуждаем от допълнителна мотивация, за да се кръщаваме.

Други считат, че показателното местоимение ‘тези’ в ст. 29 показва, че Павел няма предвид вярващите, на които пише. Иначе би казал „вие”, а стихът би звучал така: „Иначе какво ще правите вие (последователите на Христос), които се кръщавате заради мървите...” Не каза и „ние”, нито пък „аз”. Следователно, той най-вероятно има предвид именно лъжеучителите от ст. 12. С други думи той пита: „Защо ще им е на тези лъжеучители, които даже не вярват във възкресението, да се кръщават за мъртвите, ако мъртвите изобщо не възкръсват?” Като че ли контекстът подкрепя такава една интерпретация.

В коментара на Гил също се посочва, че е трудно да се разбере смисъла, който Павел влага в израза „се кръщават заради мъртвите”, като добавя че възможни интерпретации са, че тук може да става въпрос за еврейско кръщение след докосване на труп за очистване (при което се изричат думите „възкресението на мъртвите”, което би било безсмислено, ако нямаше възкресение), или християнско кръщение, в буквален или преносен смисъл. Също, според някои тук може Павел да има предвид различните ритуали на евреите за подготовка на тялото на мъртвеца за погребване (вж. Деян. 9:37).

Аргументът е, че ако няма възкресение на мъртвите, тогава защо е нужна цялата тази подготовка? Защо трябва да се мие тялото? Не може ли направо да се спусне в гроба? Но Гил не може да приеме тази теза, защото няма логика този обичай да се нарича „кръщение за(ради) мъртвите” от Павел.

Той споменава още няколко хипотези – че изразът трябва да се преведе „над мъртвите”, тъй като някои християни поставяли баптистериите си на места за погребение, като с това показвали вярата си и надеждата си във възкресението на мъртвите; или че се погребвали символично върху своите мъртви дела и грехове от миналото, или че новоповярвалите и кръстените вярващи запълват мястото на умрелите в църквата (оттук ‘кръщение за мъртвите’). Той не отхвърля обаче възможността тук да става въпрос за практиката преди кръщението да се прави изповед, в която с вяра да се декларира доктрината за възкресението на мъртвите (и оттам – „възкресение заради мъртвите”).

Все пак, като най-вероятна за Гил е хипотезата, че Павел говори за кръщение не в буквален, а в преносен, фигуративен смисъл, имайки предвид нещастията, страданията и мъченичеството, през които преминават някои християни (защото тук се говори само за ‘някои’, а не за всички християни) поради вярата си във възкресението на мъртвите. Тоест, това е тяхното ‘кръщаване заради вярата им в мъртвите’. С други думи, Гил превежда стиха така: „Ако мъртвите не биваха възкресявани, какво щеше да стане с тези, които са били ‘кръстени’ или преминали през нещастия и страдания, които са издържали толкова много болка и нараняване и дори са загубили живота си в защита на тази доктрина. Колко ужасна би била тяхната грешка!”

Друго становище обръща внимание на същността на кръщението като погребване с Христос и възкръсване за нов живот, при което вярващите се съединяват с него в неговата смърт и възкресение. Духовната опитност на кръщението сочи не просто към ‘душата’, но към цялостната личност, включително тялото на вярващия. Ранните отци са заключили въз основа на този стих, че Павел пита какъв е смисълът да се кръщаваме с кръщение заради телата (изразът заради мъртвите буквално значи ‘от името на мъртвите (тела)’, ако те ще изчезнат. Дали Павел не е имал предвид именно това?

Както виждаме, стихът е доста енигматичен и може би споровете около него няма да престанат никога. Конкретният повод да направя това проучване е въпросът, зададен от мормон към един мой познат. Той го попитал какво според него означава този стих в 1 Коринтяни.

Този въпрос разбира се, не е случаен. Първо Кор. 15:29 се използва от мормоните в подкрепа на практиката им да кръщават мъртвите. В техните „Доктрина и завети” се казва, че книгата на Мормон съдържа „пълнотата на благовестието на Исус Христос към езичниците и към евреите (Раздел 20:9), а също и че „този най-славен от всички предмет, принадлежащ на вечното благовестие е именно кръщението на мъртвите (128:17).

Защо този предмет е ‘толкова славен’ за тях? Защото даже някой да не е повярвал и да не е бил кръстен в този живот, негов роднина мормон може да бъде кръстен вместо него. Тогава умрелият може да има възможност да повярва след смъртта си, да се покае и да бъде спасен. Затова мормоните хвърлят много пари и съхраняват цели планини от сведения за своите починали, за да определят кой от тях ще се нуждае от нуждата да се кръстят за него.            

Твърдението, че умрелият може да бъде спасен чрез кръщението на друг човек обаче не може да се открие в Книгата на Мормон. Тъкмо напротив, в Алма 34:34,35 се казва:

34 И когато бъдете доведени до тази страшна беда, вие няма да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят.

35. Защото ето, ако вие отложите деня на покаянието си чак до смъртта, ето, вие ставате поданици на духа на дявола и той ви запечатва като свои; ето защо, Духът Господен се оттегля от вас и няма място у вас, и дяволът има цялата власт над вас; и това е последното състояние на нечестивия. (акцентът мой).

Библията казва, че всеки ще бъде съден според делата си, не според делата на другите (Езек. 18:20, Рим. 2:6, Фил. 2:12). Също, всеки ще бъде съден според делата си в този живот (2 Кор. 5:10, Лука 16:26, Евреи 9:27). И накрая, Библията забранява прекалените занимания с родословията по религиозни причини (1 Тим. 1:4, Тит 3:9). Дори Книгата на Мормон се съгласява с това. Нефи отказва да даде своето родословие с думите: (тези) неща ... са без ценност за чедата човешки (1 Нефи 6:6).

А 1 Нефи 2:21 казва: „И дните на чедата човешки бяха продължени според волята Божия, за да се покаят докато са в плътта.” Следователно, мормоните си противоречат, като следват тази практика.

И накрая, добре е също да споменем, че преводът на 1 Кор. 15:29 в Синодалното издание на Библията не намира потвърждение нито в оригиналния текст на гръцки, нито в най-известните преводи на Библията на английски: „Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?

Преводачите тук умело са вмъкнали два пъти израза вярвайки във възкресението, за да избегнат трудността в разбирането на текста. Този превод се доближава до едно от становищата на Гил по-горе и си остава една от многото възможни интерпретации.

В заключение, можем да кажем следното. Стихът 1 Кор. 15:29 е споменат мимоходом от Павел, само като един от многото аргументи в главата, подкрепящи истинността на възкресението. В него не се долавя нито критика, нито утвърждаване на практиката „кръщение заради мъртвите”. Контекстът сякаш подкрепя тезата, че тук апостолът говори за лъжеучителите. Тезата на Гил също не е за подценяване. Ясно е едно – не можем да използваме този стих, за да изградим доктрина за кръщаване на/заради мъртви. Това е последното нещо, което очаква от нас Павел. 

Източници:

Библия, Издателство Верен, 2001

Библия, Издание на Св. Синорд на Българската Църква, 2012

Mormonism: A Survey and Biblical Critique, http://christiananswers.net/evangelism/beliefs/mormonism-overview.html

Gospel Way, Baptism for the Dead - 1 Corinthians 15:29, http://www.gospelway.com/salvation/baptism-dead.php

Twisting 1 Corinthians 15:29 - Mormonism's Baptism for the Dead, http://www.watchman.org/lds/baptdead.htm,

Книга на Мормон, http://bg.mormonwiki.com/

1 Cor. 15:29, http://biblehub.com/1_corinthians/15-29.htm

Interlinear Bible, http://interlinearbible.org/1_corinthians/15-29.htm

Baptized For The Dead, http://www.tillhecomes.org/baptized-for-the-dead/

Дейвид Прайър, Първо послание към коринтяните, Нов човек, 2003.

New Bible Commentary, IVP, 1994.