/проповед/
Един от въпросите, зададен в нашата
поредица „Щом питаш...“ е “При грабването ще бъдат ли „грабнати“ и всички деца до 12
годишна възраст?” Библията
не отговаря конкретно на този въпрос, но тъй като той е свързан с друг по-широк
и по-важен въпрос, предпочитам и аз да разширя темата.
По-важният въпрос е „Отиват ли на
небето децата, които умират?“ Този въпрос е особено важен за тези, които са загубили
бебе или дете, или са направили аборт без да разбират, че това е грях и
убийство.
Но този въпрос е важен и за всички,
които ще бъдат призовани да послужат на някой, който е изгубил дете.
Спомням си, че като ученик бях дълбоко
потресен от смъртта на момче от съседния клас. Беше починал в големи мъки, след
изгаряне от вряла вода. Макар и да не познавах родителите му, дни наред се
измъчвах от мисълта как ли се чувстват те при тази загуба. Тогава още не знаех,
че смъртта не е краят и мисълта за безвъзвратната загуба на тези хора не ми
даваше покой.
Може би някой тук е преживял загуба на
дете или аборт, или познава семейства, които са загубили детето си. Ако някой
те попита „Дали моето дете е на небето?“, какво ще му отговориш? Ние сме
склонни да отговаряме, „Вярвам, че то е на небето.“ Но дали имаме Библейски
аргументи за това?
За смъртта е трудно да се говори.
Когато твой близък е отишъл при Господа, се чувстваш така, сякаш ти си
единственият човек, на когото се е случило подобно нещо.
Една източна легенда разказва, че
единственото дете на една жена умряло. Тя отила при пророк и го помолила да
върне детето ѝ обратно. Пророкът ѝ казал да отиде и да вземе една шепа ориз от
къща, в която смъртта още не е влизала. Ако го направела, той щял да ѝ съживи
детето. От врата на врата тя питала, „Всички ли сте около масата – бащата,
майката, децата, никой ли не липсва?“ Но винаги отговорът бил, че нечий стол е
празен. Докато ходила от къща на къща, тъгата и скръбта ѝ станали по-поносими,
защото разбрала, че смъртта е посетила всички семейства.
Още по-трудно е, когато става въпрос
за бебе или дете. Много често ние или избягваме темата, или се изказваме
неуместно и дори нараняваме семейството на детето. Ведъж една майка чула някой
да казва на мъжа ѝ, „Може би Бог не е искал жена ти да има дъщеря“.
Някои казват, „Сигурно такава е била
Божията воля.“ Но дали това ще помогне на семейството да престане да скърби за
загубата? Смъртта на Исус на кръста също беше Божия воля, но тя беше също
безкрайно болезнена и ужасна смърт. Да, Бог може да използва смъртта на дете и
да извърши чудеса, но една смърт никога не е нещо добро.
Преди години синът на една служителка
от църква във Варна умря при катастрофа. Това беше голяма трагедия за
семейството и за цялата църква. На погребението дойдоха няколко десетки
приятели на момчето. Бог използва това, което видяха и чуха, за да говори на
сърцата им и някои от тях повярваха. Бог използва смъртта на това момче, за да
извърши чудото на спасение.
Бог допуска смъртта на деца, за да се
спаси семейството или други хора. Но ние трябва внимателно да подбираме думите
си, когато искаме да дадем утеха на опечалените.
Но нека се върнем на въпроса къде
отиват починалите деца, като разгледаме какво казва Библията по темата.
Библията не отговаря директно на този въпрос. Но има стихове, които взети в
тяхната съвкупност, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието
слово.
Първото нещо, което трябва да кажем,
когато говорим за вечната съдба на неродените или умрелите деца е, че
Животът започва при
зачеване.
23 хромозоми от майката се свързват с
23 хромозоми от бащата и това наричаме фертилизация. С това генетичният състав
на човека е вече определен. Но дали всеки заченат живот е вече личност?
Науката не може да отговори на този
въпрос, но Библията е категорична.
Псалм 139:13-15
“Защото Ти си създал чреслата ми, обвил
си ме в утробата на майка ми. Ще
Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от
Тебе, когато
в тайна бях изграждан и
в дълбочините на земята ми
бе давана разнообразната ми форма."
Тук виждаме, че Бог е познавал
псалмистът докато той е бил още неоформен и „в тайна“ изграждан. Използването
на лични местоимения тук показва, че преди раждането той е бил човешко същество.
Както казва Спраул, „Писанието приема, че има континуитет на живота, започващ
отпреди раждането и продължаващ след него.“
Бог казва на пророк Еремия, че той е
отделен за Него отпреди раждането му. Това показва, че за Бог той е бил личност
преди да е бил оформен в утробата.
В Псалм 51 Давид казва, че е бил
грешен от мига на зачеването си. Но само личност може да има грешна природа.
Една предчовешка маса от клетки не може да има морална природа.
Можем да посочим и други текстове, от
които става ясно, че всеки заченат живот е вече личност. Следователно, смърт
настъпила след момента на зачеване е смърт на личност. А всяка личност има
вечна съдба. Това не е просто анонимна маса от тъкан, не е просто някакъв
зародиш.
Второ, Бог е вложил Божия образ в човека,
затова
Бог цени живота на човека.
Битие 1:26 „Бог каза: Да създадем
човека по Нашия образ, по Наше подобие.“
Всяко бебе е оформено по Божи образ и
подобие. Фактът, че някои бебета никога не виждат бял свят не означава, че
техният живот не е свещен. Животът
на всеки човек е свещен и неприкосновен.
Бог цени живота на човека, но
Бог има специално
отношение към децата.
Първо, ние вярваме, че поради
първородния грях на Адам всички ние наследяваме греховната природа и сме под
Божие осъждение:
Римляни 5:18-19 „чрез едно прегрешение
дойде осъждането на всички човеци... чрез едно прегрешение дойде осъждането на
всички човеци“.
Тук глаголът „дойде“ (гр. „катеста“) е
в минало свършено време, което показва че когато Адам съгреши, Бог счете всички
негови наследници за грешници, които се нуждаят от спасение.
Всички членове на човешката раса бяха
представени от Адам в момента на изпитване в Едемската градина. Като наш
представител Адам съгреши и Бог ни счете за виновни заедно с него.
Макар и Библията да не използва този
термин, много богослови от времето на Августин наричат тази доктрина доктрината
за „първородния грях“. Други използва термина „наследен грях.“
Много хора протестират срещу това, че
са счетени за виновни поради нечий чужд грях. Но трябва да имаме предвид, че
всеки е извършвал много грехове и Бог го държи отговорен за тях. Те ще са
първата причина за осъждение в Съдния ден.
2 Кориняни 5:10 „Защото всички трябва
да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е
правил в тялото – било добро или зло.“
Второ, на мястото на Адам най-вероятно
всеки от нас също би съгрешил. И трето, ако мислиш, че е нечестно да си
представляван от Адам, тогава трябва да приемеш, че е нечестно да си
представляван от Христос и Неговата праведност да е ... на теб.
Защото ето как продължава Павел в
Римляни:
Римляни 5:19 „Защото както чрез
непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието
на Единия мнозината ще станат праведни.“
Бог счита човешката раса за органично
цяло, представено от Адам като негов родоначалник и счита изкупените чрез
Христос като органично цяло, представени от Христос като глава на тялото
Христово.
Освен наследена вина поради греха на
Адам, ние наследяваме и грешна природа или грешно естество. В Ефесяни 2:3 Павел
казва, че „по естество сме били чеда на гнева.“ С други думи, ние сме
предразположени да грешим. Всеки, който е отглеждал деца, знае за какво говоря.
Това за възрастните. Но нека се върнем
на децата. Какво става с едно дете, когато умре? И то ли е под осъждение?
Има библейски стихове, като например Второзаконие 1:39, които показват, че Бог не
държи децата отговорни за греховете им, защото те не могат да различават
доброто и злото и следователно нямат способността да правят информиран морален
избор.
Оттук според мен (това е мое лично
мнение, Библията мълчи по въпроса) същият принцип е приложим и за грабването.
Ако по време на настъпването му ако някой е на 12 години или по-малко, аз
вярвам, че въз основа на Своята благодат, Исус ще го вземе в Своето присъствие.
Но може би ще попитате, до каква
възраст децата не са отговорни и не подлежат на наказание за греховете си? В
юдеизма тази възраст е 12 години. Но Библията не дава директен отговор на този
въпрос. Няма определена възраст, на която всеки човек изведнъж става отговорен
и съзнаващ факта, че е грешник. Само Бог знае точно кога едно дете става
отговорно.
Ето какво казва и...
Йона 4:11 „А Аз не трябваше ли да
пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди
души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото
добитък?“
Следователно има период, в който
децата не могат да различават между добро и зло и че самите те са грешници,
които са нуждаят от спасение. Ако ние вярваме, че Бог плаче за грешниците и ги
умолява да се примирят с Него, как би могъл същият този Бог да хвърли милиони
бебета в ада?
Тогава как биват спасени децата? По
същия начин, по който се спасяваме и ние – по благодат, но в този случай тя е
върху тези, които не могат сами да повярват.
Един широко известен пример е случаят
със сина на Давид и Витсавее във 2 Царе 12:15. Той е поразен от Господа и
умира. В дните преди смъртта му Давид пости и се моли, надявайки се че Бог ще
пожади детето. След смъртта му Давид се уми, яде хляб и се поклани на Бога.
Когато го попитаха защо е реагирал така, Давид казва:
2 Царе 12:22-23 „Докато детето беше
още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже
милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна
назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.“
Oчевидно
тук Давид няма просто предвид, че и двамата ще отидат в гроба. Давид се утешава
при мисълта, че той „ще отиде при него“ във вечността. Неговата увереност в
спасението на сина му е в ярък контраст със смъртта на втория му син Авесалом.
Тогава той скърби, защото вярва че няма да види отново разбунтувалия се срещу
него син, защото той е умрял в греха си.г
Aз не знам
дали когато умре дете то отива на небето във формата на дете, но този теолог е
прав, че ние ще можем да видим близките, включително децата си, които са отишли
при Бога преди нас.
Тогава защо Бог не ни казва ясно, че
всяко починало дете отива на небето? Както казва Ренди Алкърн, „Може би Бог
предвижда изкривената логика и мисли, до които това може да ни доведе. Това
може да отнеме от нас чувството за неотложност да видим децата си да дойдат с
вяра при Христос. Може да ни направи по-малко загрижени за свещената и
възложена ни от Бога задача да оказваме физическа и финансова помощ на
непривилегированите и да донасяме благата вест до децата в света.“
Накрая, ако ти си преживял загуба на
дете, имаш основателни причини да вярваш, че детето ти е на небето сега и
очаква твоето пристигане. По-трудният въпрос е, ще бъдеш ли ти на небето с
него? Твоето дете е било твърде малко, за да направи своя избор, но ти не си.
Родители, чиито деца са на небето, не отиват автоматично там, когато умрат. За
да видиш детето си отново и да се радваш на небесна среща с него, трябва да си
новороден.
Нека се помолим.
_________________________
27.08.2023 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна
