Отиват ли на небето децата, които умират?

/проповед/

Един от въпросите, зададен в нашата поредица „Щом питаш...“ е “При грабването ще бъдат ли „грабнати“ и всички деца до 12 годишна възраст?” Библията не отговаря конкретно на този въпрос, но тъй като той е свързан с друг по-широк и по-важен въпрос, предпочитам и аз да разширя темата.

По-важният въпрос е „Отиват ли на небето децата, които умират?“ Този въпрос е особено важен за тези, които са загубили бебе или дете, или са направили аборт без да разбират, че това е грях и убийство.

Но този въпрос е важен и за всички, които ще бъдат призовани да послужат на някой, който е изгубил дете.

Спомням си, че като ученик бях дълбоко потресен от смъртта на момче от съседния клас. Беше починал в големи мъки, след изгаряне от вряла вода. Макар и да не познавах родителите му, дни наред се измъчвах от мисълта как ли се чувстват те при тази загуба. Тогава още не знаех, че смъртта не е краят и мисълта за безвъзвратната загуба на тези хора не ми даваше покой.

Може би някой тук е преживял загуба на дете или аборт, или познава семейства, които са загубили детето си. Ако някой те попита „Дали моето дете е на небето?“, какво ще му отговориш? Ние сме склонни да отговаряме, „Вярвам, че то е на небето.“ Но дали имаме Библейски аргументи за това?

За смъртта е трудно да се говори. Когато твой близък е отишъл при Господа, се чувстваш така, сякаш ти си единственият човек, на когото се е случило подобно нещо.

Една източна легенда разказва, че единственото дете на една жена умряло. Тя отила при пророк и го помолила да върне детето ѝ обратно. Пророкът ѝ казал да отиде и да вземе една шепа ориз от къща, в която смъртта още не е влизала. Ако го направела, той щял да ѝ съживи детето. От врата на врата тя питала, „Всички ли сте около масата – бащата, майката, децата, никой ли не липсва?“ Но винаги отговорът бил, че нечий стол е празен. Докато ходила от къща на къща, тъгата и скръбта ѝ станали по-поносими, защото разбрала, че смъртта е посетила всички семейства.

Още по-трудно е, когато става въпрос за бебе или дете. Много често ние или избягваме темата, или се изказваме неуместно и дори нараняваме семейството на детето. Ведъж една майка чула някой да казва на мъжа ѝ, „Може би Бог не е искал жена ти да има дъщеря“.

Някои казват, „Сигурно такава е била Божията воля.“ Но дали това ще помогне на семейството да престане да скърби за загубата? Смъртта на Исус на кръста също беше Божия воля, но тя беше също безкрайно болезнена и ужасна смърт. Да, Бог може да използва смъртта на дете и да извърши чудеса, но една смърт никога не е нещо добро.

Преди години синът на една служителка от църква във Варна умря при катастрофа. Това беше голяма трагедия за семейството и за цялата църква. На погребението дойдоха няколко десетки приятели на момчето. Бог използва това, което видяха и чуха, за да говори на сърцата им и някои от тях повярваха. Бог използва смъртта на това момче, за да извърши чудото на спасение.

Бог допуска смъртта на деца, за да се спаси семейството или други хора. Но ние трябва внимателно да подбираме думите си, когато искаме да дадем утеха на опечалените.

Но нека се върнем на въпроса къде отиват починалите деца, като разгледаме какво казва Библията по темата. Библията не отговаря директно на този въпрос. Но има стихове, които взети в тяхната съвкупност, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието слово.

Първото нещо, което трябва да кажем, когато говорим за вечната съдба на неродените или умрелите деца е, че

Животът започва при зачеване.

23 хромозоми от майката се свързват с 23 хромозоми от бащата и това наричаме фертилизация. С това генетичният състав на човека е вече определен. Но дали всеки заченат живот е вече личност?

Науката не може да отговори на този въпрос, но Библията е категорична.

Псалм 139:13-15 “Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма."

Тук виждаме, че Бог е познавал псалмистът докато той е бил още неоформен и „в тайна“ изграждан. Използването на лични местоимения тук показва, че преди раждането той е бил човешко същество. Както казва Спраул, „Писанието приема, че има континуитет на живота, започващ отпреди раждането и продължаващ след него.“

Бог казва на пророк Еремия, че той е отделен за Него отпреди раждането му. Това показва, че за Бог той е бил личност преди да е бил оформен в утробата.

В Псалм 51 Давид казва, че е бил грешен от мига на зачеването си. Но само личност може да има грешна природа. Една предчовешка маса от клетки не може да има морална природа.

Можем да посочим и други текстове, от които става ясно, че всеки заченат живот е вече личност. Следователно, смърт настъпила след момента на зачеване е смърт на личност. А всяка личност има вечна съдба. Това не е просто анонимна маса от тъкан, не е просто някакъв зародиш.

Второ, Бог е вложил Божия образ в човека, затова

Бог цени живота на човека.

Битие 1:26 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“

Всяко бебе е оформено по Божи образ и подобие. Фактът, че някои бебета никога не виждат бял свят не означава, че техният живот не е свещен. Животът на всеки човек е свещен и неприкосновен.

Бог цени живота на човека, но

Бог има специално отношение към децата.

Първо, ние вярваме, че поради първородния грях на Адам всички ние наследяваме греховната природа и сме под Божие осъждение:

Римляни 5:18-19 „чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци“.

Тук глаголът „дойде“ (гр. „катеста“) е в минало свършено време, което показва че когато Адам съгреши, Бог счете всички негови наследници за грешници, които се нуждаят от спасение.

Всички членове на човешката раса бяха представени от Адам в момента на изпитване в Едемската градина. Като наш представител Адам съгреши и Бог ни счете за виновни заедно с него.

Макар и Библията да не използва този термин, много богослови от времето на Августин наричат тази доктрина доктрината за „първородния грях“. Други използва термина „наследен грях.“

Много хора протестират срещу това, че са счетени за виновни поради нечий чужд грях. Но трябва да имаме предвид, че всеки е извършвал много грехове и Бог го държи отговорен за тях. Те ще са първата причина за осъждение в Съдния ден.

2 Кориняни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Второ, на мястото на Адам най-вероятно всеки от нас също би съгрешил. И трето, ако мислиш, че е нечестно да си представляван от Адам, тогава трябва да приемеш, че е нечестно да си представляван от Христос и Неговата праведност да е ... на теб.

Защото ето как продължава Павел в Римляни:

Римляни 5:19 „Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“

Бог счита човешката раса за органично цяло, представено от Адам като негов родоначалник и счита изкупените чрез Христос като органично цяло, представени от Христос като глава на тялото Христово.

Освен наследена вина поради греха на Адам, ние наследяваме и грешна природа или грешно естество. В Ефесяни 2:3 Павел казва, че „по естество сме били чеда на гнева.“ С други думи, ние сме предразположени да грешим. Всеки, който е отглеждал деца, знае за какво говоря.

Това за възрастните. Но нека се върнем на децата. Какво става с едно дете, когато умре? И то ли е под осъждение?

Има библейски стихове, като например Второзаконие 1:39, които показват, че Бог не държи децата отговорни за греховете им, защото те не могат да различават доброто и злото и следователно нямат способността да правят информиран морален избор.

Оттук според мен (това е мое лично мнение, Библията мълчи по въпроса) същият принцип е приложим и за грабването. Ако по време на настъпването му ако някой е на 12 години или по-малко, аз вярвам, че въз основа на Своята благодат, Исус ще го вземе в Своето присъствие.

Но може би ще попитате, до каква възраст децата не са отговорни и не подлежат на наказание за греховете си? В юдеизма тази възраст е 12 години. Но Библията не дава директен отговор на този въпрос. Няма определена възраст, на която всеки човек изведнъж става отговорен и съзнаващ факта, че е грешник. Само Бог знае точно кога едно дете става отговорно.

Ето какво казва и...

Йона 4:11 „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?“

Следователно има период, в който децата не могат да различават между добро и зло и че самите те са грешници, които са нуждаят от спасение. Ако ние вярваме, че Бог плаче за грешниците и ги умолява да се примирят с Него, как би могъл същият този Бог да хвърли милиони бебета в ада?

Тогава как биват спасени децата? По същия начин, по който се спасяваме и ние – по благодат, но в този случай тя е върху тези, които не могат сами да повярват.

Един широко известен пример е случаят със сина на Давид и Витсавее във 2 Царе 12:15. Той е поразен от Господа и умира. В дните преди смъртта му Давид пости и се моли, надявайки се че Бог ще пожади детето. След смъртта му Давид се уми, яде хляб и се поклани на Бога. Когато го попитаха защо е реагирал така, Давид казва:

2 Царе 12:22-23 „Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.“

Oчевидно тук Давид няма просто предвид, че и двамата ще отидат в гроба. Давид се утешава при мисълта, че той „ще отиде при него“ във вечността. Неговата увереност в спасението на сина му е в ярък контраст със смъртта на втория му син Авесалом. Тогава той скърби, защото вярва че няма да види отново разбунтувалия се срещу него син, защото той е умрял в греха си.г

Aз не знам дали когато умре дете то отива на небето във формата на дете, но този теолог е прав, че ние ще можем да видим близките, включително децата си, които са отишли при Бога преди нас.

Тогава защо Бог не ни казва ясно, че всяко починало дете отива на небето? Както казва Ренди Алкърн, „Може би Бог предвижда изкривената логика и мисли, до които това може да ни доведе. Това може да отнеме от нас чувството за неотложност да видим децата си да дойдат с вяра при Христос. Може да ни направи по-малко загрижени за свещената и възложена ни от Бога задача да оказваме физическа и финансова помощ на непривилегированите и да донасяме благата вест до децата в света.“

Накрая, ако ти си преживял загуба на дете, имаш основателни причини да вярваш, че детето ти е на небето сега и очаква твоето пристигане. По-трудният въпрос е, ще бъдеш ли ти на небето с него? Твоето дете е било твърде малко, за да направи своя избор, но ти не си. Родители, чиито деца са на небето, не отиват автоматично там, когато умрат. За да видиш детето си отново и да се радваш на небесна среща с него, трябва да си новороден.

Нека се помолим.

_________________________

27.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Излез от калъпа!

Истинската жена: свободна да следва Бога

/проповед/

В романа „Железният светилник” главната героиня Султана приютява Стоян Глаушев в къщата си. Той е избягал от турския бей в своето село, защото при самоотбрана удушава една от неговите хрътки. В град Преспа тръгват приказки за нея и Стоян, и кметът изпраща слугата да повика Султана в общината за обяснения: „Прибрала си невенчан мъж, целият град се бунтува.” В очите на хората тя е сторила непростим грях, приютила е мъж.

           

През последните 25 г. нашето общество преживя много промени. Да не говорим за 45-те години преди това. Ролята и отношението към жената – също се промениха. До 1937 г. в България право да гласуват имат само мъжете. С налагането на еманципацията и под лозунга, че освобождава жените, комунистическата власт всъщност тика жената в другата крайност. Днес жените не само упражняват правото си на глас, но и участват в управлението (Ренета Инджова, Меглена Кунева, Цецка Цачева). Да не говорим, че участват даже в първенства по бокс и вдигане на тежести...

Векове наред ролята на жената е била да ражда, отглежда и възпитава деца. Днес представата за жена също се предефинира. Медиите са един от най-големите виновници за това. Какви послания отправят те?

Влиянието на медиите

Първо, съвсем в реда на нещата е жената да не се омъжва, даже и да живее с мъж. Жените, които дефилират по телевизиите често са самотни майки – или неомъжени, или разведени. Често те опитват да покажат, че се чувстват отлично така. Те се радват на своята независимост. Добре се оправят сами. Но дали са искрени?

Друго послание на медиите е, че е напълно в реда на нещата жените да „кривват от правия път”. Те „великодушно” оправдават провалените си бракове, любовните си връзки и недобрата грижа за дома. Под маската на привидно благополучие те крият белезите от ударите на живота. Само те си знаят, че всъщност те едва оцеляват.

Трето, според медиите, няма нищо лошо в това да си „цапнат в устата” и „да не си оставяш магарето в калта”. Това разбира се не е новост, но е удивително колко смъртоносен е огънят от лагера на жените напоследък! Има ли нужда да давам примери с жени политици? (Мая Манолова, Цецка Цачева).

И накрая – през последните години медиите почти успяха да предефинират брака. Силното гей лоби вече почти е променило традиционно християнското мислене за семейството като брак между мъж и жена и днес все повече хора са склонни да приемат брак между две жени или двама мъже.

Всички тези схващания влияят на начина, по който се чувстват жените. Те им налагат стереотипи на поведение, модели от които те трудно могат да избягат. Преди години те трябваше да се съобразяват с традиционния модел – жената майка и слугиня. Днес сме в другата крайност – еманципаципираната жена, жената мъжко момиче и бизнес дама. Жените са жертви на тиранията на променящите се очаквания към тях.

Невъзможно е да се угоди на всеки – прави това, прави онова. С векове мъжете са се опитвали да вкарат жените в калъп и да ги използват. Затова с право жените са недоволни и искат да сложат край на това отношение.

Но докато се освобождават от този товар, много от тях го заменят с друг. Много жени днес са прегърбени под товара на очакванията на други жени. „Всяка жена трябва да си живее живота. Всяка жена е свободна да решава какво да прави с живота си. Всяка жена може да се разведе, ако има несъвместимост на характерите. Всяка жена има право да избере дали да абортира или не. Всяка жена има право да си промени пола”. И т.н.

Истинско освобождаване

Сред тази какафония от гласове, Божието слово казва: „Не се съобразявайте с модела (калъпа) на този свят, но се преобразявате чрез обновяване на ума си. Тогава ще можете да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено. (перифраза върху Рим. 12:2).

Бог казва на жените: „Не си ли уморена от това да те натикват в разни калъпи? Защо се примиряваш с това? Аз те създадох уникална. Дал съм ти единствени по рода си външност, интелект и темперамент. Поставил съм в теб комбинация от интереси, духовни дарби, естествени умения и мечти, които никой друг не споделя. Защо се опитваш да подражаваш на другите?

Защо очакваш друг човек да знае как ти трябва да живееш? Не оставяй културата да определя изборите, които правиш. Не погребвай своята уникалност.

Подобно на мъжете, които са разкъсвани между мекушавостта и бабаитлъка, жените се опитват да намерят отговор. Как трябва да живеят? Как могат да са наистина свободни? Къде е идеалният баланс? Какво е да си истинска жена?

Ако си жена, Бог ти казва: „Попитай мен. Аз те направих. Аз те обичам. Имам големи планове за тебе. Довери ми се и следвай своето призвание.” За да разберем обаче какъв е Божият отговор, е нужно да изучаваме Божието слово. Какъв отговор дава Бог в него?

Три стъпки към освобождение

Първата стъпка към истинско освобождение и автентичност е жената да отхвърли модела, който обществото ѝ налага. Този модел или калъп е подигравка за творческия гений на Бога. Може ли Бог да се вкара в калъп? Може ли един гениален композитор като Бетовен да се вкара в калъп? Колко по-малко неговия Създател! Бог е вложил уникална комбинация от характер, дарби и чувства у всяка жена, които могат да бъдат изразени по уникален начин.

Но за да отхвърлят калъпа, жените трябва „да прекъснат захранването”. Да не гледат филми, реклами и токшоута, които внушават, че жените могат спокойно да се оправят без мъжете. Да не четат книги, в които жените са поощрявани да се развеждат за щяло и нещяло и да абортират. Да не слушат музика, която внушава, че извънбрачният секс е нещо добро.

Вместо това, Павел казва: „Христовото слово да се вселява във вас богато” (Кол. 3:16). Само тогава то ще може да неутрализира стереотипите в мисленето, наложени от културата.

Науката също показва колко вредни са тези културни стереотипи. Например, в изследване на Харвардския университет, направено от д-р Фреда Буш и д-р Джо Макилхейни се казва, че излагането на неморалност и сексуални преживявания в детството променя мозъка, като прекъсва естественото производство и използване на допамин, васопресин и окситоцин в мозъка.

Когато се освобождават правилно, тези хормони създават т.н. “моногамен синдром” и свързват двамата партньори. Ако това се случи извън брака, това свързване не се случва напълно дори и след като човек се ожени. Това свързване, което иначе прилича на здраво лепило, отслабва когато хората се разделят с партньора си и влизат в интимни взаимоотношения с друг, и с друг, и с друг...

И когато накрая се оженят, способността за залепване вече е нарушена. Мозъкът вече е променен и не е в състояние да осъществи тази дълбока емоционална връзка, която е толкова важна за брака. Когато такива хора се оженят е много по-вероятно те да се разведат, отколкото хора, които са били девствени, когато са се женили.   

На първо място, Бог казва на жените: „Отхвърлете културните стереотипи!”

Исус каза: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” (Йоан 8:36) С това той показа на всяка жена втората стъпка към истинско освобождаване – свобода от веригите на греха. Свобода от егоцентризма, неосъществимите мечти и бунта против Бога. Вътрешното духовно освобождаване идва, когато жените се покаят от личния си грях и поверят живота си на Исус Христос. Също както и мъжете, тогава те биват осиновени в Божието семейство.

Може би ти се сравняваш с някой мъж, който демонстрира небиблейски модел на поведение, и си казваш: „Може да не съм съвършена, но поне не съм като него! Сигурно съм много по-праведна в Божиите очи.” Спомни си притчата за фарисея и бирника (Лука 18). Това е лъжливо чувство за сигурност. При кръста на Христос всички сме грешници, които отчаяно се нуждаем от Спасител.

Това означава, че всяка жена трябва смело, мъдро, но независимо от мнението на мъжа си и другите да се посвети да следва и да се покорява на Бог. Тя трябва да осъзнае, че Бог е нейният пръв приоритет, а семейството идва на второ място. Това не означава да изостави грижите за своя съпруг и деца, напротив! Тя трябва да показва още по-голяма любов и себеотдайност в грижите за тях.

Това не означава също, че тя трябва да се разведе със своя невярващ съпруг. Ап. Павел казва: „Всяка жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, нека не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени от брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир.” (1 Кор. 7:13-15)

Но тогава, когато съпругът е невярващ (а понякога и когато е вярващ), от нея ще се иска да отстоява Библейски принципи и ценности въпреки волята на своя съпруг. Тук става въпрос за случаи, когато неговите действия влизат в разрез с Божиите заповеди. Не можеш да служиш на двама господари. Бог казва „Който не е с Мене е против Мене.” (Мат. 12:30)

Затова е изключително важно жените да се хранят с Божието слово всекидневно. Когато общува всеки ден с Него чрез Словото Му жената ще разбира все повече с каква цел Той я е сътворил. Едва тогава тя ще може да опита силата и нежността на Неговата любов.

Отхвърлянето на калъпите и покаянието са важни, но не са достатъчни. За да е истински свободна, една жена трябва да направи и трета стъпка: да търси Божията воля за себе си. „Какво искаш да направя? Ти си ме създал, Ти ме познаваш. Знаеш какъв е моят потенциал. Каква задача ще ми поставиш? Аз съм готова да следвам Твоето водителство и Твоя план без значение какво ще ми струва. Даже това да ми струва комфорта във взаимоотношенията с моя съпруг и другите хора.”

Библейски примери за автентични жени

В Библията можем да видим много жени, които не се съобразяват с човешките очаквания и с греховните практики на културата. Общувайки с Бог в молитва и Словото му, те са успели да разпознаят Божието водителство и призив. Те са получили специални задачи от Бог и са открили, че Той дава и смелост, за да ги изпълнят.

Ще спомена само две – Девора и Естир. Девора става съдия в Израел във време, когато народът на Израел е притесняван от ханаанците. Народът извиква в молитва към Бога Той да им даде водач, който да го поведе срещу нашествениците. Бог избира Девора и я използва, за да сътвори политически и военен обрат, донесал на народа 40 години мир и благоденствие.

Защо Бог избра Девора? Защото знаеше, че тя притежава характера, дарбите и духовната сила да се справи. Беше доста нетрадиционна роля за една жена, но това не попречи на Девора да откликне. Тя не се тревожеше какво ще си помислят другите мъже и жени. Тя разчупи модела и с Божията помощ промени хода на историята.

Какво да кажем за Естир? Когато един зъл гений планираше да унищожи целия Божий народ, Бог извика на сцената Естир. Той използва уникалната комбинация от физическа красота, покорство и смелост, за да спаси целия еврейски народ. Ако не сте чели тази книга, направете го още като си отидете вкъщи! Задачата, която Бог ѝ възложи, беше не само изпитание за вярата ѝ, но и изпитание за живота ѝ. Вътрешната ѝ борба накрая завърши с думите: „Ако погина, нека погина” (Естир 4:16). Тя излезе от традиционната роля на жената и рискува живота си, за да извърши поставената ѝ от Бога задача.

Автентични жени в историята и днес

Когато Райна Футекова е на 20 г., тя е главна учителка в Девическото училище в Панагюрище. Бенковски я моли да ушие знамето на Априлското въстание. След като то е ушито и осветено, тя преминава с него на кон през целия град, като оповестява, че петвековното турско иго е отхвълено завинаги. Но свободата е кратковременна. След разгрома на въстанието, Райна е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода за повече от месец. След намесата на европейски дипломати Райна Княгиня е освободена. Има петтима синове и осиновява момиченце.

Тя върши нещо доста непривично за тогавашните нрави, превръща се в символ на Априлското въстание. Защо Бог избира точно нея за тази задача? Защото тя е подготвена за това. Учила е шев и кройка в девическото училище в Ст. Загора. Тя е млада, красива, образована и най-важното – предана на делото на свободата. Тя прославя Бог със своето родолюбие и стремеж към свобода.

Истински свободна жена е 14 годишната Мари Дюран, френска християнка, живяла през 17 в., която е арестувана за това, че е протестантка. Казали ѝ, че могат да я освободят, ако изрече думите: „Отричам се.“ Вместо това тя написала на стената на килията си: „Съпротивлявай се.“ И останала там 38 години, съпротивлявайки се на режима.“ Защо Бог избира точно нея? Тя е образована и в затвора се превръща в неформален лидер, води жените в молитва и хваление и поддържа техния дух и вяра. Бог я избра, за да го прослави.

Автентична жена е Гладис Стейнс, която след като е служила със съпруга си Грейъм в Индия 3 десетилетия, научава че той и нейните двама сина, Филип (10) и Тимоти (6) са изгорени живи от същите хора, на които са служили 34 г. Това става през 1999 г. Гладис казва: „Имам само едно послание за народа на Индия. Не тая горчивина. Не съм ядосана. Нека изгорим омразата и разпространим пламъка на Христовата любов.“

Автентична жена е нейната 13 годишна дъщеря Естир (много подходящо име!), която на въпроса какво чувства след убийството на баща си, казва: „Хваля Господа за това, че счете баща ми достоен да умре за Него.“ Защо Бог избра точно тях да преминат през тази трагедия? За да го прославят!

Нека обобщим. Бог е създал жената уникална. Тя може да следва Божия план за живота си, когато отхвърли налаганите ѝ от културата модели; когато отхвърли веригите на греха и когато следва Божието водителство и воля без значение какво ще ѝ струва. Автентичната християнка показва какво Бог е имал на ум, когато е създавал жената. Нека да се помолим.

Край

БПЦ „Нов живот” Варна

01.06.2014 г.