/проповед/
Днес започваме нова
поредица изучавания върху Посланието на ап. Павел към колосяните.
Очаквах с нетърпение 12 януари, защото това е едно от любимите ми
послания на Павел. То е
писано около 60 г.сл.Хр. от затвора в Рим. Получател е
църквата в град Колос, който се намирал в югозападната част на
Мала Азия. През Колос минавала река Ликус, а с нея и търговският път свързващ
Ефес с река Ефрат.
В миналото бил проспериращ
град, известен с местните майстори на боядисване на платове, но по
времето на Павел вече славата му залязвала. Интересна подробност е, че малко след
датировката на това послание Колос е бил унищожен от земетресение,
за което свидетелстват Евсевий и Тацит.
Църквата
в Колос е една от двете църкви, до които Павел пише без да ги е посетил
(другата е църквата в Рим). Тя била основана от Епафрас, за когото научаваме в
уводните думи. Макар и Колос да не бил най-големият град в областта, той
се превърнал във важен християнски център, тъй като местната църква
основала домашни църкви в съседните градове.
Но
няколко години по-късно вярата на колосяни била заплашена. В
църквата навлезли ереси с еврейски и гръцки произход. Писмото до
колосяните отразява тези проблеми и това го прави толкова актуално
за нас. Защото и днес ние сме бомбардирани от всякакви окултни
учения и фалшиви религии, всяка от които твърди, че притежава истината.
Точно в тази обстановка, за да
насърчи колоските вярващи, Павел пише, за да им напомни за тяхната надежда.
Това е и темата на
моята проповед. Днес ние също имаме нужда от надежда. Непрекъснато ни
бомбардират с новини за пожари и наводнения, апокалиптични предсказания за
войни, глобално затопляне и глобално замръзване, за нова финансова
криза, увеличаване на данъците, цената на водата и тока.
Живеем
във време, когато хората са все по-самотни, борят се с все
повече пороци и зависимости и не виждат светлина в тунела. Чудно
ли е тогава, че все повече хора се чувстват отчаяни и искат да сложат
край на живота си?
Знаете ли, че всеки ден
едно дете в България прави опит за самоубийство, като 5% от тях завършват с
трагичен край? За една година 35 от всеки 100000 души правят опит за
самоубийство! Сред основните причини са конфликт със съпруга или
съпругата, конфликти с родителите, психично разстройство,
несподелена любов и нелечима болест.
Защо хората губят надежда?
Алкохолизъм, наркомания, безпаричие, разбити семейства, самота и
болести – това са някои от причините. За някои от вас днес тук, може би е
трудно да се надяват, че нещо ще се промени към по-добро? Така са се чувствали и
колосяните, преди да чуят „истинското слово на благовестието“ (1:5),
изложено им от Епафрас.
Ние казваме, „Надеждата
умира последна“, но това не винаги е така. Понякога хората губят надежда
дори когато няма конкретна причина за това. Във Варна има много хора, които
живеят в големи къщи на Траката и Св. Константин и Елена, карат скъпи
коли, имат къщи за гости и ходят на екзотични екскурзии. Но като ги заговориш,
ще откриеш че отвътре са мъртви, кухи, без надежда.
Един пастор и жена му
поканили на гости едно невярващо приятелско семейство. Говорили си цялата
вечер за вярата, за Исус Христос и за това как човек може да се спаси. Прекарали
чудесно. Като си отишли, мъжът се помолил и приел Исус за
Свой Спасител. Години по-късно той казал на пастора, че същата вечер той планирал
да се самоубие. Ако не било това гости, на което той чул благата вест,
мъжът щял да се самоубие. След срещата с Исус той се превърнал в
жизнерадостен християнин и служил като дякон в църквата на същия пастор
много години.
Колосяните също са живели
без надежда, но след служението на Епафрас сред тях те открили истинската
надежда. Нека прочетем Колосяни 1:1-8:
В
началото Павел нарича колосяните „святи братя“. С това той не пледира
Църквата да канонизира всички тях, а просто отбелязва, че те са приели благовестието.
Повярвали са в Христос.
Днес много хора мислят, че святи
или светци са само тези, които Църквата е решила да канонизира след смъртта
им поради чудесата, които им са правили приживе. Но в Библията светии са
всички вярващи.
Всъщност, „свят“ (hagios) oзначава буквално „отделен за
Бога“. „принадлежащ на Бога“. Следователно, думата свят се отнася не до
това как се държиш, а кой си ти. До твоята идентичност. Ти
принадлежиш на Бога. Можеш ли да кажеш, Аз принадлежа на Бога?
Колосяни бяха повярвали на
благовестието, затова те принадлежаха на Бога.
Павел
ги нарича също „верни“, вероятно защото иска да ги насърчи да останат
„верни“ и автентични вярващи, имайки предвид странните ереси, които са
се опитвали да ги отклонят от тяхната „любов в Духа“ (ст.8).
Когато предадох живота си
на Христос като студент, през лятото същата година във Велико Търново
чухме, че в града се е основала т.н. Църква на обединението на Муун.
Като новоповярвал, другите вярващи ме предупредиха да внимавам да не бъда зарибен
от този култ, чийто основател, кореецът Муун твърдеше, че е месия, който трябвало да завърши задачата на Исус
и да основе мир на земята.
Точно тогава ме поканиха и
на един проект за културен обмен с американски студенти-християни.
Бях много внимателен, особено като видях че някои от тях са от корейски
произход! Но след като поговорих с лидерите им разбрах, че те са библейски
основани християни и с удоволствие се присъединих към проекта.
Ние трябва да бъдем верни
на учението на Христос и като колосяните да внимаваме за странни ереси,
които ще се опитват да ни отклонят от любовта ни към Исус.
И
след първоначалните поздрави в писмото, Павел изрази своята благодарност
към Бог за колосяните:
Колосяни 1:3 „Благодарим на
Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, като се молим винаги за вас...“
Миналият път говорихме за изграждане
на отношение на благодарност у нас. Кога за последен път ти благодари на
някого? На съпруга или съпругата си? На твоите родители или деца?
Сещаш ли се да благодариш на хвалителите в църква за труда им, с който
ни благославят всяка неделя? На неделните учителки? Молиш ли се за тях?
Павел се молеше редовно за
колосяните, въпреки че не се беше срещал с тях! И той посочва три причини
за това.
Колосяни
1:4-5 „...понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за любовта ви към
всичките светии, заради надеждата, която се пази за вас на небесата...“
Защо Павел благодари и се моли
за Колосяните? Точно
така – поради тяхната вяра, надежда и любов. Тази триада се среща
и на други места в посланията на Павел. Най-известното място, разбира се, е 1
Коринтяни 13:13, главата на любовта: „И така, остават тези трите: вяра,
надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“
Да, най-голяма е любовта.
Всичко, от което се нуждаем, е любов, но откъде идва любовта? Павел казва „понеже чухме за вашата вяра в
Христа Исуса и за любовта ви към всичките светии, заради надеждата,
която се пази за вас на небесата, за която сте чули по-напред в истинското
слово на благовестието“ (ст.4-5)
Виждаме, че вярата, любовта и
надеждата са свързани. Ако ти си наистина християнин, ако си от тези
„святи и верни братя“ (и сестри), ти трябва да се характеризираш с вяра и
любов, които идват от надеждата, която пък се основава на благата
вест.
Колосяните чуха благата вест,
тя породи надежда у тях, надеждата произведе вяра, а вярата на
свой ред бе намерила практичен израз в любов. Надеждата е коренът,
вярата е растението, а любовта са плодовете. Следователно,
надеждата е основополагаща.
Без надежда хората нямат
желание за живот. Но кое произвежда надеждата? Павел отговаря: тя „се пази
за вас на небесата, за която сте чули по-напред в истинското слово на благовестието“.
Надеждата се ражда от благовестието!
Както бе казал някой, животът
без Бог има безнадежден край. Животът с Бог има безкрайна надежда.
Това е добрата вест!
Нашата надежда е само в Бога! Евангелието е за безнадеждните. Не
за успешните, но за слабите, безпомощните, провалените и банкрутирали
хора. „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. (Матей 9:12)
Когато нищо друго не може да
им даде надежда, благата вест може. Но как разказа за раждането,
живота, смъртта, възкресението и второто идване на Исус дава надежда,
която събужда вяра и стимулира любов към другите?
Отговорът се крие в израза
„надеждата, която се пази за вас на небесата“. Може би като чуят този
израз, повечето от нас биха помисли, че тук става въпрос за живота след
смъртта. След като умрем ще отидем при Господа и ще живеем във
вечността с него. Това е Библейска истина за всеки новороден християнин, но не
това се има предвид тук.
Много хора обвиняват нас,
християните, че се интересуваме само от това да отидем на небето и не
правим нищо, за да се борим срещу несправедливостите на земята. Маркс сигурно е
имал предвид някои християни, като е казал че „религията е опиум за народите.“
Но тук значението на думата
„небеса“ е друго. Тази дума тук се отнася не до небето, където ще отидем
след като умрем, но за невидимото духовно царство около нас сега. С
други думи, Павел казва че благата вест разкрива, че има надежда за
нас, и тази надежда идва от невидимото духовно царство около нас.
Един
пастор живеел със семейството си в полите на планината. Един ден
съпругата му взела децата и слязла с тях долу в града, за да
снабдят дома с хранителни продукти за седмицата. Докато пазарували се
разразила голяма снежна виелица. Тя се уплашила и се помолила за Божията
протекция за пътя обратно до дома. Когато седнали в колата, тя
почувствала, че някой физически сяда в колата отпред до нея, макар и
да не виждала никого. След това ги задминала кола и така тя можела да следва
нейните задни светлини. Когато стигнала до дома и спряла,
почувствала някой физически да става от седалката до нея, но отново не
видяла никого.
Осъзнаваш ли реалността на
невидимото духовно царство?
Исус
каза, „Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.“ (Матей 28:20) Това е надеждата,
породена от благовестието. Това е добрата новина, че точно тук и сега, без
значение през какво преминаваш, точно в моменти на най-голямо отчаяние, Исус е
с теб. Той е Бог Емануил. Той изпраща своите ангели в помощ на теб.
Неговата сила става твоя сила, Неговата мъдрост е на твое разположение.
Това е надеждата на истинското благовестие. Тя е тази, която ражда вяра.
А вяра означава да действаш,
основавайки се на тази надежда. Да вярваш, че Исус е с теб. И това
да ти даде увереност да продължиш напред и да посрещнеш предизвикателствата.
Случвало ли ти се е в тежък
момент някой приятел да дойде и да те насърчи. Да ти помогне да
продължиш напред? Колко по-велик приятел имаме в Исус Христос! Той те е възлюбил
толкова, че би отишъл на кръста дори на света ти да беше единствения човек!
Затова имаме надежда в благовестието.
За Мойсей се казва, че „издържа
като един, който виждаше Невидимия.“ Именно за това Павел пише на
колосяните – за тази невидима реалност, която имаме сега на разположение
в Исус. Телефонът му не дава заето. Пред офиса му няма опашка.
Той е винаги готов да ни помогне и насърчи.
Павел
нарича също така благовестието „истинското слово“ (ст.5). Или, в други
преводи, „слово на истината“. Християнският философ Дороти Сейърс казва:
„Тестът за всяка религия е не дали тя ни харесва или дали е удобна, а
дали е истинна.“ Отговаря ли на реалността? Прави ли това, което
обещава?
Най-славното нещо в
евангелието е, че то е истинно. То наистина спасява. Когато си останал
без надежда, когато си уморен, депресиран, предаден, Исус ти подава ръка.
Той ти предлага своето присъствие, когато си самотен, своето приемане,
когато си обезверен, своята прегръдка, когато се бориш с похот, своя
мир, когато си стресиран. Предлага ти прошка, когато се провалиш.
Колосяни
1:6 „...то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня,
когато чухте и наистина познахте Божията благодат“.
Много християни пренебрегват
тази истина. Когато са изправени пред изпитание, те се предават, защото
до тях няма приятел, който да им помогне. Аз се изкушавам в живота си да
търся първо човешка помощ и забравям, че Божията помощ е на мое
разположение. Ние сме като това малко момиченце, което викало някой да
седне до нея в стаята през нощта. Майка ѝ ѝ казала: „Всичко е наред, не се
тревожи. Ангелите ще са с теб.“ Момиченцето казало, „Аз не искам ангели.
Искам хора с кожа на лицата им.“
Много от нас се чувстват
така. Не искаме невидима помощ. Сърдим се, ако няма човек наоколо,
който да ни помогне.
Но понякога Бог нарочно не ни
дава помощ от човек, за да научим колко по-велика е помощта,
която е на наше разположение в невидимото Му царство.
Павел казва, че тази невидима
помощ действа в целия свят. Мисля, че това е едно от най-удивителните
доказателства за истинността на Библията. Аз знам някои апологетични
доказателства за достоверността на Библията. Те са полезни, когато трябва
да защитим вярата си, или да си обясним някои доктринални истини. Но
най-голямото доказателство за истинността на Писанията е, че те работят! За
всеки от нас и по целия свят!
Чуйте
свидетелството на Ива и Станимир от Лясковец, дадено преди няколко
години за служението „Алфа България“: „С приятеля ми преди да повярваме
сме се занимавали с много неща. Изтеглихме много кредити, мислехме че
щастието е в парите. Четяхме езотерична литература – за положителната
енергия, позитивното мислене и визуализирането на нещата чрез мисълта. Taзи литература води до обожествяване на
самия себе си, което ни изигра лоша шега. Вярвахме в собствените си сили и
че ще ни се случват само хубави неща, но ставаше точно обратното. Поради
неразумни решения пострадахме не само ние, но и много други хора.
Приятелят ми се занимаваше
с будизъм, йога, медитация, източни изкуства. Самата медитация изисква
постигане празнота на ума, след което ти си абсолютно празен. Но Исус иска
да имаме пълнота в Него. Когато дойдохме в евангелска църква за
първи път, мислехме че е секта. Нищо не ме докосна. Но един наш приятел
ни покани на Алфа. Започнахме да посещаваме Алфа курса, тъй като
разбрахме, че той е за хора, които искат да научат повече за Исус. Обстановката
беше много приятна и предразполагаща. Там чухме доказателства за
истинността на Библията като Божие слово, което за нас беше много важно. Колебанията
ми изчезнаха и вярата ми се затвърди. Темите ни даваха знание и подтикваха
към размисъл.
Станимир: „По средата на курса
осъзнахме, че трябва да се оженим, защото вече пет години живеехме на семейни
начала. Нямахме много пари, но решихме да е скромна сватба, за да не
живеем в грях. Трябваха ни малко пари, 30-40 лв. само да подпишем. Помолих
се, но портфейлът ми пак оставаше празен. Тогава погледнах към
обувките ми за сноуборд. Някакъв глас ми каза да взема обувката.
Бръкнах вътре. Ако знаех, че там има пари, отдавна да съм ги похарчил!
Отвътре извадих 40 лева! На следващия ден подписахме. Две седмици
по-късно църквата направи почерпка за нас и събраха пари за нас. Много
сме им благодарни!
Бог извърши голяма промяна
в нас! Сега имаме мир, водителство и любов от Бога. Доверяваме се на Бог и
за най-малките неща. Намерихме си работа. Сега се молим за близките
си и за хората които са ни навредили преди в живота.“
Божието Слово действа! Нещо
подобно се случваше и в Колос и по целия свят – навсякъде, където Павел
отиваше.
Колосяни
1:5-6 „...истинското слово на благовестието, което дойде до вас; то принася
плод и расте както в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и
наистина познахте Божията благодат.“
Словото действаше и
принасяше плод сред колосяните, както в целия свят. И това продължава да се
случва днес. И Павел казва, че доказателство за вярата на колосяни е тяхната
любов:
Колосяни 1:7,8 „както сте и
научили от нашия възлюбен сътрудник Епафрас, който е за нас верен Христов
служител; 8 който ни и извести за вашата любов в Духа.“
Епафрас е този, който
ги беше научил на истинското благовестие. Той бе започнал всичко. Вероятно той
се беше учил от самия Павел, докато Павел беше в Ефес за две години.
От Деяния 19:9-10 научаваме,
че Павел е наемал училището на Тираний за 5 часа на ден, за да поучава
Писанията. Бих искал и аз да съм сред тях. Много от учениците му са разпространили
благовестието и Епафрас явно е един от тях. Той е дошъл в невзрачния
град Колос и е стартирал там една Алфа група.
От него колосяни са научили,
че Исус е Божият Син, който дойде на земята, живя безгрешен живот, умря
на кръста и възкръсна от смъртта, а 50 дни по-късно изля Духа си, за да може те
да го приемат и да получат надежда, която да им даде вяра и да ги
стимулира към любов.
Сигурно ти си казваш, „Ако
познавах толкова добре Библията, колкото пастора, Бог можеше да ме
използва.“ Но виж, Бог може да те използва, както използва Епафрас!
Всеки ден ти срещаш на улицата, на работа или в кафенето хора, които нямат
надежда.
Ти си този, който може да разпространи
словото на надеждата. Ти си този, от който зависи дали твоите близки
и познати ще чуят благовестието. Алфа групите, които започваме след десетина
дни, са чудесна възможност те да чуят за Исус и да положат надеждата си в
Него!
Сигурно някой ще си каже: и да
ги поканя, едва ли ще дойдат.
Един
млад търговски посредник бил разочарован от пропадането на една голяма
сделка и се оплакал на мениджъра на фирмата: „Това само доказва, че
можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“
Мениджърът отговорил: „Твоята задача не е да го накараш да пие.
Твоята задача е да го накараш да чувства жажда.“
Колосяните чуха за надеждата
на благовестието и това ги накара да жадуват за нея. Така
благовестието се разпространи в римската провинция Азия и се родиха
стотици църкви. Благата вест има сила да променя, да събужда, да дава
надежда, а от надеждата се раждат вяра и любов. Това е
невероятно!
Бог ни е поставил в този
град. И ние също можем да видим това да става тук. Колко радост
ще има в живота ти, когато споделиш благата вест – единственият източник
на надежда за света за безнадеждните около нас.
