Къде е любовта? (Колосяни 3:9-15)

/проповед/

Oт идването на Христос до сега Църквата живее в последно време. Не знаем още колко остава до Второто идване на Христос, може да дойде днес, след 1, 5, 10, 100 или 1000 години. Но това, което става, е наистина нещо ново в съвременната ни история. Нещо, което никой от нас не е виждал. Не казвам, че подобни пандемии и по-големи от тази не са се случвали в историята.

Знаем за Голямата чума през 1346-1353 г., отнела живота на 200 милиона в Европа и Азия. Преди нея и след нея е имало много други епидемии. През 6 век в епидемията на Юстиниан са умрели 25 милиона. Знаем за т.н. испански грип отпреди век, когато са умрели поне 20 милиона.

Тогава хората не са знаели как да се предпазват и това е допринесло за големите жертви. Днес можем да благодарим на Бог за развитието на медицината. Същевременно се твърди, че COVID-19 е силно заразен и устойчив вирус, за него все още няма ваксина и никой не може да предвиди колко живота ще отнеме. Затова е важно да следваме указанията на Кризисния щаб и лекарите.

Но ние можем да правим нещо повече. Първо, да се молим Бог да дава мъдрост на управляващите в тази сложна ситуация, за болните и спиране на пандемията. И второ, за нас като християни е важно да четем Словото и да разсъждаваме върху времената. Бог не случайно е допуснал тази напаст. Дали причината не е и в нас?

В една известна песен на Black Eyed Peas, „Къде е любовта?“ се казва: „Хора убиват, хора умират, деца са наранени, чуваме ги да плачат... Повечето от нас мислят само за парите, егоизмът ни тика в погрешна посока. Медиите манипулират информацията, най-важното е да се показва злото. То заразява умовете на младите по-бързо от бактерия... Отче, Отче, Отче, изпрати ни водителство от горе, защото хората ме питат, къде е любовта?“

Дали поне една от причините всичко това да се случва не е, че нямаме любов помежду си?

Когато Исус говори за последното време, казва:

Матей 24:12 „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“

Наистина, днес виждаме как въпреки че сме свързани с телефони и интернет денонощно, сме по-отдалечени един от друг отвсякога. Въпреки че сме по-информирани, сме по-безразлични към другия отвсякога. Затова хората питат, „къде е любовта?“

Ако има място в света, където любовта трябва да съществува, това е Църквата. Ако има място, където истинската Божия любов трябва да се изявява всекидневно и в пълнота, това е Тялото Христово.

Затова в Колосяни Павел се опитва да даде отговор именно на този въпрос, къде е любовта. Как да показваме любов към братята и сестрите. И как тази любов да бъде магнитът, който да привлече хората в Църквата.

Но за да стигне до любовта, Павел държеше първо да напомни важни истини на колосяните, които бяха разколебани от присъствието на лъчеучители. Той посочи, че изкупителната смърт на Исус на кръста е единственото средство за спасение. Той е нашето съкровище на мъдростта и знанието. В него обитава телесно пълнотата на Божеството и ние имаме пълнота само в Него.

Днес повечето хора не вярват, че Исус е Бог и отхвърлят благата вест. Не търсят Него за спасението си, а се отдават на плътски удоволствия, идолопоклонство и вършене на зло.

Затова, както видяхме миналия път с помощта на Вальо Арнаудов, поради тяхното неверие „иде Божият гняв върху рода на непокорните“ (Колосяни 3:5,6).

Тази пандемия с коронавирус е само предупреждение за идещия Божи гняв поради греховете на нациите и хората. Замислете се, едно микроскопично вирусче накара целия свят да спре своя бяг, да се затвори у дома от страх и да се замисли за своите пътища. А какво ще стане, когато започнат да се отварят печатите и затръбят тръбите на осъждение, описани в Откровение!?

Ние се молим тази пандемия да доведе до съживление сред народа ни, хората да потърсят Бога и да влязат в църквите. Но от това как изглежда Църквата зависи дали те ще останат.

А Църквата също има нужда от пробуждане и промяна. Дори след новорождението ни корените на нашите грехове са толкова дълбоко у всеки от нас, че е невъзможно да бъдат изтръгнати докрай. В Колос новите учители насаждаха елементи от езически вярвания, човешки философии и безсмислени постановления. Затова Павел иска от колосяните и от нас да скъсаме напълно със своето минало на живот в греха и да не петним с недостойни постъпки своето свидетелство. Да бъдем проводници на Божията любов.

Затова в следващите стихове, които ще разгледаме днес, Павел насочва вниманието ни към новия човек, който ние обличаме след новорождението ни. Днес няма да разглеждаме подробно всички тези промени, които настъпват в живота на вярващия, но ще се съсредоточим върху най-главната: любовта. Tази тема е винаги актуална. Коронавирусът ще премине, но любовта винаги остава. Любовта никога не отпада (1 Коринтяни 13:8).

Едно момченце било на гости на приятеля си. За вечеря майката на приятеля му била сготвила супа от магданоз и го питала: „Обичаш ли магданоз?“ Момченцето казало, „Да, много обичам магданоз!“ Но когато сипвала вечерята, момченцето отказало тя да сложи в чинията му. Домакинята казала, „Мислех, че обичаш магданоз?“ Момченцето отговорило, „Да, обичам, но не толкова, че да го ям.“

Обичате ли другите християни в нашата църква? „Да, ще кажете вие, Господ ни заповядва да се обичаме един друг. Обичам Божиите хора!“ „Тогава защо не си говориш с онази сестра там?“ „А, тя е голяма клюкарка. Знаеш ли какво говори зад гърба ми? Опитвам се да съм любезна с нея, но човек като нея не заслужава много повече от това.“

Ние обичаме магданоз, но не толкова, че да го ядем (ако ядеш магданоз, замени го с нещо друго). Обичаме братята и сестрите, но не толкова, че да изглаждаме различията си. Както беше казал някой, обичам човечеството, но хората са тези, които не мога да понасям.

Така че, днес ще си говорим за Божията любов. Ще видим къде е любовта в църквата и как тази любов може да добие практични измерения. Нека прочетем Колосяни 3:9-15.

Колосяни 3:9-15 „ Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.

И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг и си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.

А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенство. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.

Молитва за Словото.

Замисляли ли сте се какво е било да си християнин в първи век в Колос или който и да било друг град? Не е имало различни църкви. Не е имало църква на еврейските баптисти, на езическите петдесятни и на скитите методисти. Църквата е била една за целия град. Ако някой не ти харесва, не си можел да си яхнеш коня и да отидеш в друга църква, където хората ти харесват повече. Имал си само две опции – или да работиш върху междуличностните си проблеми, или да не си християнин.

Днес има християни, които ако някой в църква ги нарани, вместо да положат усилия да изгладят недоразуменията си, веднага си търсят друга църква. Във Варна има около 30 църкви. Все някоя ще ги приюти. Може да минат години без да ти се налага да работиш върху взаимоотношенията си. Можеш да си казваш, „обичам магданоз, но не толкова, че да го ям.“ (Разбира се, има и случаи, когато мирът е невъзможен и преместването е оправдано).

Но ако така се справяш с проблемите във взаимоотношенията, ти никога няма да разбереш какво означава християнска любов.

В Колос лъжеучителите учеха, че човек може да израства духовно, като спазва легалистични правила. Но легализмът води винаги до гордост и разделения в тялото.

Затова Павел им казва, че да си християнин означава да се идентифицираш с Исус Христос в смъртта и възкресението Му. Ние сме съблекли стария човек с неморалността, гнева и лъжите. Облекли сме новия човек. Нещата, които преди са ни разделяли, като раса, цвят на кожата, език, национална принадлежност, обществено положение, вече нямат значение.

Колосяни 3:9-11 „Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.“

Какво означава „Христос е всичко и във всичко“ (ст.11)? Как тази истина се доказва в нашия живот на християни?

Това означава погледът ни да е насочен към Него. Както миналият път говорихме, да мислим за горното, а не за земното. Да не гледаме на проблемите, а на Този, Който единствен може да разреши проблемите.

Проблемите, трудностите и изпитанията, през които преминаваме в момента, трябва да ни карат да търсим Христос като вседостатъчен Спасител дори повече, отколкото го правим в нормална ситуация. Когато сме депресирани, да търсим Него като наша радост. Когато сме самотни, да търсим Него като наш Приятел. Когато сме разтревожени, да търсим Него като наш мир. Когато сме емоционално изтощени и изпразнени, ние търсим Него като наша пълнота. Когато ни липсва мъдрост, да търсим Него и Словото Му за прозрение.

Правилото е просто: ако ти липсва нещо, търсиш го в Христос!

Пуританът Томас Уотсън казва: „Ако един човек има слънчева светлина, не се оплаква, че му липсва светлината на свещ.“ Няма ли достатъчно този, който притежава „неизследимото Христово богатство“ (Ефесяни 3:8)?

Когато си изправен пред проблеми, облегни се на Него, довери се на Него и познай повече Него, отколкото преди. Търси Христос, защото когато имаш Христос, имаш всичко. Христос е достатъчен!

Това е характерно за новия човек, в който сме се облекли при нашето повярване. За него човешките разделения по признак на цвят на кожата, език, етнос, материално положение, статут и т.н. не значат нищо. За него Христос е всичко.

Ние сме „Божии избрани, святи и възлюбени“. И като такива, на нас подобава да се облечем в дрехите на „милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ (ст.12) Това означава, казва Павел, да си претърпяваме един друг и да си прощаваме, ако някой има оплакване против друг. Да си прощаваме както и Господ е простил на нас.

Eдин евангелизатор бил поканен да говори на евангелизация в църква, където следствие на много разделения и борби много християни напуснали църквата. Евангелизаторът проповядвал срещу греха и карал хората да очистят живота си и да се помирят с ближните си, но с това само си навлякал гнева на всички.

Една сутрин жена от църквата се готвела да се обади по телефона на евангелизатора и да му каже да не се бърка в техните работи. Но 19-годишният ѝ син я спрял и казал: „Мамо, ти грешиш! Току-що бях на молитва в гората. Знам, че той е прав. Ако ние, християните, не се помирим, не може да преживеем съживление. Аз ще се опитам да го направя.“ Майка му се отказала да се обажда.

На следващата служба евангелизаторът обявил време за лични свидетелства. Със сълзи на очи една жена станала и помолила за прошка друга, с която се били скарали. Другата жена бързо се изправила и дошла при нея. Те се прегърнали и заплакали между редовете. Всички хора започнали да се изповядват. Бог започнал да се движи. Хората търсели прошка и възобновяване на християнското общение.

Този следобяд новините се разпространили мълниеносно. Вечерта малката сграда на църквата била претъпкана. Хора, които не били идвали месец, дошли – някои от тях били се заклели, че кракът им няма да стъпи повече в сградата. От началото на службата Святият Дух бил там. Евангелизаторът проповядвал благата вест и при поканата много мъже и жени приели Исус за техен Спасител със сълзи на очи. Десетки били спасени, стотици християни били възстановени и хора идвали от километри на събранието, което продължило четири седмици!

Какъв празник настава, когато сме облечени в дрехите на смирение, кротост и прошка!

Но има още една дреха, която новият човек трябва да облече най-отгоре. Това е любовта, която свързва всичко в съвършенство. Не любов на думи, но любов, която яде магданоз и която се изразява в братски взаимоотношения в църквата.

Колосяни 3:14 „А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство.

Първо, този стих ни казва, че любовта не е автоматична и без усилия за вярващите. Като във всяко семейство, и в църквата възникват конфликти и недоразумения. Но ако в една църква има взаимоотношения на любов, те са резултат от осъзнати усилия да се работи за разрешаване на противоречията.

Павел знае, че във всяка църква ще има оплаквания (ст.13). Никоя църква не е идеална. Даже да има такава, в момента в който ти се присъединиш към нея, тя вече не е такава J. Може би в момента всичко изглежда идеално, защото общуваме само виртуално. Но в нормална ситуация дори в най-добрите църковни семейства се появяват конфликти.

Затова Павел ни заповядва да облечем любов върху всички останали добродетели, споменати тука. Изходът не е да си намерим друга църква, а да работим върху взаимоотношенията си.

Новият завет съдържа поне 55 директни заповеди да се обичаме един друг, ако не смятаме всички други стихове, в които се говори за практикуване на състрадание, милост, търпение и т.н. Ето само три от тях:

Матей 5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят.

Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Римляни 13:8 „Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона...

В тези стихове виждаме, че любовта не е опция. Тя е абсолютно важна за всички християни!

Но какво е любов? (опишете я с три думи) Ако си мислиш, че любовта е някакво неясно чувство, или винаги да си мил, ти не разбираш какво е библейската любов. Тя включва емоциите, но те не са водещи. Ти не можеш да си заповядаш да изпиташ някакви чувства към някого. Но можеш да го обичаш.

Ако искаш да видиш персонификация на любовта, погледни към Исус. Понякога Той говори строго на учениците си: „Махни се от Мене, Сатана.“ (Матей 16:23) Той нарече фарисеите лицемери и рожби ехиднини (Матей 23:33). Той нарочно ги провокира, като изцеляваше хора в събота. Можеше просто да е мил с тях и да изчака до следващия ден. Но Исус винаги действаше с любов.

Ето една дефиниция, която дава християнският автор Стивън Коул: „Любовта е саможертвено, грижовно посвещение, което се изявява в търсенето на най-висшето благо на този, който е възлюбен.”

В основата на любовта не са емоциите, а посвещението. Посвещението да търсиш най-висшето благо на другия. Да прослави Бога е най-висшето благо и цел за всеки човек. Затова понякога любовта нежно трябва да конфронтира хората, за да им помага да бъдат повече като Исус.

Библейската любов е също саможертвена. Христос ни възлюби, като се жертва за нас на кръста. Да обичаш някого означава да пренебрегнеш своите права и своя комфорт, като правиш за него това, което ти би искал да ти направят в тази ситуация.

Библейската любов е също грижовна. Това е емоционалната страна на любовта. Ако трябва да конфронтираш някого, го правиш с искрена загриженост за неговото благосъстояние. Говориш истината с любов (Ефесяни 4:15).

Любовта ни трябва да е видима, осезаема за другите. Затова се „облича“ най-отгоре. Любовта е глагол, тя е действие, не празни приказки. Не е достатъчно мъжът да каже със съчувствие на жена си, „Скъпа, съжалявам, че трябва да измиеш всичките чинии, да изкъпеш децата и да ги сложиш да лягат, а после да изпереш и да изгладиш. Ще се моля за теб!“

Всъщност, мъже, не ви съветвам да го правите... По-добре просто станете и помогнете! Целта на любовта е „да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Кол. 1:28), за да може Бог да бъде прославен чрез всеки човек.

Тази любов свързва в едно не само всички добродетели, споменати в ст. 12 и 13. Но тя свързва в едно и отделните членове на тялото Христово в съвършенство. Тук думата „съвършенство“ означава „зряло единство“. С други думи, Божията любов е тази, която ни свързва в едно, за да можем да израстваме в зрялост в Христос.

Как тази любов намира практичен израз в църквата? Как можем да обичаме хора, които са толкова различни от нас?

Колосяни 3:15 „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.“

За да може Христовият мир да царува в една общност, нейните членове трябва първо да са се помирили с Бога. Тоест, всеки трябва да се е доверил на Христос като Спасител и да Му се е поклонил като Господ. „Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше“ (Ефесяни 2:14).

Извън църквата евреи и езичници се мразеха. Така че, за да имат не само временно примирие и „спиране на огъня“, тези две групи се нуждаеха от променени сърца. Само истинското обръщение, което води до мир с Бога, е основа за истински мир с хора, които са много различни от нас.

За да имаме Христовия мир ние трябва да помним, че Бог ни е призовал към живот с Христос. А щом ни е призовал към живот с Христос, значи ние сме призовани и към живот в тялото на Христос.

Така, както не можем да си избираме плътските братя и сестри, така не можем да си избираме и духовните си братя и сестри. Господ е този, който ги избира, а ние трябва да се научим да се отнасяме с любов към тях.

Щом Бог те е призовал и те е поставил в Тялото, това означава че Той иска ти да си посветен на една местна църква. Много християни днес ходят на църква от време на време, без да се посвещават на служение, но не за такова християнство говори тук Павел. Други са „ВиК християни“, ходят само на Великден и Коледа на църква. А трети изобщо не стъпват там. Все повече стават вярващите, които са в последните две групи.

Един християнин се оплакал на приятел, че не вижда смисъл да ходи на църква всяка неделя. „Вече ходя на църква 30 години, казал той, и за това време съм чул към 3000 проповеди, но не мога да си спомня нито една от тях. Мисля, че си губя времето, а проповедниците също си губят тяхното време.“

Приятелят му отговорил: „Аз съм женен от 30 години. За това време жена ми е сготвила манджи за 32000 хранения, но аз не мога да си спомня цялото меню за нито едно от тях. Но знам това – всички те са ме нахранвали и са ми давали силата, от която се нуждая, за да работя. Ако моята жена не беше готвила за мен тези манджи, днес щях да бъда физически мъртъв. По същия начин, ако не бях ходил на църква за духовна храна, днес щях да бъда духовно мъртъв!

Ако ти сега ни слушаш онлайн и принадлежиш към тях, искам да ти кажа: няма как да си жизнен християнин, ако не принадлежиш на тялото Христово. Главнята, извадена от огнището, бързо изгасва. Трябва да се хвърли обратно в огъня, за да пламне отново. Нужно е да станеш част от тялото, за да пламне вярата ти с пълна сила и да огрява тези около тебе. Там ще намериш любовта.

И така, виждаме, че Божията воля е не само да ходим на църква, но и да сме посветени на една местна църква, да търсим мира и да се отнасяме с любов към другите вярващи.

Евреи 10:24,25 „и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

И  отново: „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло...“

Ако наистина имаме този мир с Бога, то Павел ни казва: реши как да действаш в конфликтна ситуация като човек, който не принадлежи на себе си, а на Бога. Ти си негов посланик, затова действай както Христос би действал.

Може ти и другият човек да сте много различни. Но сега вие сте едно тяло в Христос. Нека ръководен фактор за действията ти да бъде желанието да опазиш мира.

Римляни 14:19 „И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.“

Бог не ни е призовал да бъдем самотни рейнджъри, а части на едно тяло. Ако ти в пристъп на гняв отрежеш някой брат или сестра, все едно ампутираш част от тялото си. Твоите думи, жестове, отношение, постъпки трябва да съдействат за единство с другия човек.

Ти може да си кажеш, „Добре, ще се помиря с него, от мене да мине, но той трябва също да се извини.“ Това не е истинско помирение. Затова Павел завършва стиха така, „и бъдете благодарни“ (ст.15). Помири се със сърце изпълнено с благодарност към Бога, който е простил всичките ти грехове и те е направил част от тялото, макар че не го заслужаваш.

Така че, когато някой в църква те нарани, не се фокусирай на нарушените си права. Не говори зад гърба му какво е направил, не се опитвай да настроиш хората срещу него. Не се прави на мъченик. Вместо това търси Христовия мир между теб и него с благодарно сърце заради Божията благодат. Благодарение на нея ти си спасен и си станал част от тялото Христово.

Същата тази Божия благодат е действала и в живота на твоя брат или сестра. Може да са ни наранили, но Бог ги е спасил и работи в техния живот. Затова ти можеш да използваш връзката на любовта в Христос като основа за помирение. Моли се в тази ситуация двамата да израствате в зрялост и да прославите Бога.

Може след като се помириш с другия, да го попиташ: как да се моля за теб? Имаш ли нужда от нещо? Всеки, който се нарича християнин, трябва да практикува любов във взаимоотношения на мир в тялото.

Библейският учен от 4 в. Йероним Стридонски казва, че когато ап. Йоан бил на преклонна възраст, бил толкова слаб, че трябвало да го носят до църковните събрания на ръце. На младини заедно с брат си Яков те били толкова избухливи, че Исус ги нарекъл „синове на гърма“. Но след като израстнал в Христос, Йоан станал известен като „апостола на любовта“.

В края на всяка служба го изправяли, за да каже нещо за насърчение на църквата. И той винаги казвал: „Дечица, любете се един друг.“ След много седмици, в които той отправял едно и също послание, на вярващите им омръзнало. Попитали го защо винаги им повтаря едно и също нещо. Мъдрият апостол казал: „Защото това е заповед на Господа и ако спазвате само нея, това ще е достатъчно.“

Обичаш ли магданоз толкова, че да можеш да го ядеш? Обичаш ли братята и сестрите в Христа толкова, че да изглаждаш конфликтите си с тях? Отговорът на въпроса „Къде е любовта?“ е в това да започнеш сам да я проявяваш.

Когато започнеш да го правиш, Христовият мир в тялото му ще блести ярко в този изгубен свят на разрушени взаимоотношения. Практичната любов в тялото ще привлича тези, които още не я притежават. И вече те няма да задават въпроса „Къде е любовта?“, защото ще знаят къде могат да я намерят. И след като коронавирусът отмине, същата тази любов ще накара гладните и жадните, дошли да ядат Хляба на живота и да пият от Живата вода, да се превърнат в пълноценни части на Тялото Христово. Нека да се помолим.

Накрая, искам да ви оставя още няколко въпроси за размисъл след края на богослужението. Ето ги:

Едно и също нещо ли е да показваш християнска любов и да харесваш някого? Трябва ли да си приятел с някого, за да го обичаш?

Как можем да проявяваме конфронтираща любов в условия на пандемия и „социална дистанция“?

Дайте примери за саможертвена и грижовна любов в църквата? А по отношение на невярващите около нас? В настоящата ситуация?

Как можеш да обичаш някого, който те е наранил? Как би изглеждала тази любов?

Това са въпросите. Ако имате други въпроси към мене, може да запишете и тях и ще се опитам да отговоря. J

Нека сега се помолим.

_________________

Проповед в БПЦ "Нов живот" - Варна

Надежда за безнадеждните (Колосяни 1:1-8)

/проповед/

Днес започваме нова поредица изучавания върху Посланието на ап. Павел към колосяните. Очаквах с нетърпение 12 януари, защото това е едно от любимите ми послания на Павел. То е писано около 60 г.сл.Хр. от затвора в Рим. Получател е църквата в град Колос, който се намирал в югозападната част на Мала Азия. През Колос минавала река Ликус, а с нея и търговският път свързващ Ефес с река Ефрат.

В миналото бил проспериращ град, известен с местните майстори на боядисване на платове, но по времето на Павел вече славата му залязвала. Интересна подробност е, че малко след датировката на това послание Колос е бил унищожен от земетресение, за което свидетелстват Евсевий и Тацит.

Църквата в Колос е една от двете църкви, до които Павел пише без да ги е посетил (другата е църквата в Рим). Тя била основана от Епафрас, за когото научаваме в уводните думи. Макар и Колос да не бил най-големият град в областта, той се превърнал във важен християнски център, тъй като местната църква основала домашни църкви в съседните градове.

Но няколко години по-късно вярата на колосяни била заплашена. В църквата навлезли ереси с еврейски и гръцки произход. Писмото до колосяните отразява тези проблеми и това го прави толкова актуално за нас. Защото и днес ние сме бомбардирани от всякакви окултни учения и фалшиви религии, всяка от които твърди, че притежава истината.

Точно в тази обстановка, за да насърчи колоските вярващи, Павел пише, за да им напомни за тяхната надежда. Това е и темата на моята проповед. Днес ние също имаме нужда от надежда. Непрекъснато ни бомбардират с новини за пожари и наводнения, апокалиптични предсказания за войни, глобално затопляне и глобално замръзване, за нова финансова криза, увеличаване на данъците, цената на водата и тока.

Живеем във време, когато хората са все по-самотни, борят се с все повече пороци и зависимости и не виждат светлина в тунела. Чудно ли е тогава, че все повече хора се чувстват отчаяни и искат да сложат край на живота си?

Знаете ли, че всеки ден едно дете в България прави опит за самоубийство, като 5% от тях завършват с трагичен край? За една година 35 от всеки 100000 души правят опит за самоубийство! Сред основните причини са конфликт със съпруга или съпругата, конфликти с родителите, психично разстройство, несподелена любов и нелечима болест.

Защо хората губят надежда? Алкохолизъм, наркомания, безпаричие, разбити семейства, самота и болести – това са някои от причините. За някои от вас днес тук, може би е трудно да се надяват, че нещо ще се промени към по-добро? Така са се чувствали и колосяните, преди да чуят „истинското слово на благовестието“ (1:5), изложено им от Епафрас.

Ние казваме, „Надеждата умира последна“, но това не винаги е така. Понякога хората губят надежда дори когато няма конкретна причина за това. Във Варна има много хора, които живеят в големи къщи на Траката и Св. Константин и Елена, карат скъпи коли, имат къщи за гости и ходят на екзотични екскурзии. Но като ги заговориш, ще откриеш че отвътре са мъртви, кухи, без надежда.

Един пастор и жена му поканили на гости едно невярващо приятелско семейство. Говорили си цялата вечер за вярата, за Исус Христос и за това как човек може да се спаси. Прекарали чудесно. Като си отишли, мъжът се помолил и приел Исус за Свой Спасител. Години по-късно той казал на пастора, че същата вечер той планирал да се самоубие. Ако не било това гости, на което той чул благата вест, мъжът щял да се самоубие. След срещата с Исус той се превърнал в жизнерадостен християнин и служил като дякон в църквата на същия пастор много години.

Колосяните също са живели без надежда, но след служението на Епафрас сред тях те открили истинската надежда. Нека прочетем Колосяни 1:1-8:

В началото Павел нарича колосяните „святи братя“. С това той не пледира Църквата да канонизира всички тях, а просто отбелязва, че те са приели благовестието. Повярвали са в Христос.

Днес много хора мислят, че святи или светци са само тези, които Църквата е решила да канонизира след смъртта им поради чудесата, които им са правили приживе. Но в Библията светии са всички вярващи.

Всъщност, „свят“ (hagios) oзначава буквално „отделен за Бога“. „принадлежащ на Бога“. Следователно, думата свят се отнася не до това как се държиш, а кой си ти. До твоята идентичност. Ти принадлежиш на Бога. Можеш ли да кажеш, Аз принадлежа на Бога?

Колосяни бяха повярвали на благовестието, затова те принадлежаха на Бога.

Павел ги нарича също „верни“, вероятно защото иска да ги насърчи да останат „верни“ и автентични вярващи, имайки предвид странните ереси, които са се опитвали да ги отклонят от тяхната „любов в Духа“ (ст.8).

Когато предадох живота си на Христос като студент, през лятото същата година във Велико Търново чухме, че в града се е основала т.н. Църква на обединението на Муун. Като новоповярвал, другите вярващи ме предупредиха да внимавам да не бъда зарибен от този култ, чийто основател, кореецът Муун твърдеше, че е месия, който трябвало да завърши задачата на Исус и да основе мир на земята.

Точно тогава ме поканиха и на един проект за културен обмен с американски студенти-християни. Бях много внимателен, особено като видях че някои от тях са от корейски произход! Но след като поговорих с лидерите им разбрах, че те са библейски основани християни и с удоволствие се присъединих към проекта.

Ние трябва да бъдем верни на учението на Христос и като колосяните да внимаваме за странни ереси, които ще се опитват да ни отклонят от любовта ни към Исус.

И след първоначалните поздрави в писмото, Павел изрази своята благодарност към Бог за колосяните:

Колосяни 1:3 „Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, като се молим винаги за вас...“

Миналият път говорихме за изграждане на отношение на благодарност у нас. Кога за последен път ти благодари на някого? На съпруга или съпругата си? На твоите родители или деца? Сещаш ли се да благодариш на хвалителите в църква за труда им, с който ни благославят всяка неделя? На неделните учителки? Молиш ли се за тях?

Павел се молеше редовно за колосяните, въпреки че не се беше срещал с тях! И той посочва три причини за това.

Колосяни 1:4-5 „...понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за любовта ви към всичките светии, заради надеждата, която се пази за вас на небесата...“

Защо Павел благодари и се моли за Колосяните? Точно така – поради тяхната вяра, надежда и любов. Тази триада се среща и на други места в посланията на Павел. Най-известното място, разбира се, е 1 Коринтяни 13:13, главата на любовта: „И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“

Да, най-голяма е любовта. Всичко, от което се нуждаем, е любов, но откъде идва любовта? Павел казва „понеже чухме за вашата вяра в Христа Исуса и за любовта ви към всичките светии, заради надеждата, която се пази за вас на небесата, за която сте чули по-напред в истинското слово на благовестието“ (ст.4-5)

Виждаме, че вярата, любовта и надеждата са свързани. Ако ти си наистина християнин, ако си от тези „святи и верни братя“ (и сестри), ти трябва да се характеризираш с вяра и любов, които идват от надеждата, която пък се основава на благата вест.

Колосяните чуха благата вест, тя породи надежда у тях, надеждата произведе вяра, а вярата на свой ред бе намерила практичен израз в любов. Надеждата е коренът, вярата е растението, а любовта са плодовете. Следователно, надеждата е основополагаща.

Без надежда хората нямат желание за живот. Но кое произвежда надеждата? Павел отговаря: тя „се пази за вас на небесата, за която сте чули по-напред в истинското слово на благовестието“. Надеждата се ражда от благовестието!

Както бе казал някой, животът без Бог има безнадежден край. Животът с Бог има безкрайна надежда.

Това е добрата вест! Нашата надежда е само в Бога! Евангелието е за безнадеждните. Не за успешните, но за слабите, безпомощните, провалените и банкрутирали хора. „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. (Матей 9:12)

Когато нищо друго не може да им даде надежда, благата вест може. Но как разказа за раждането, живота, смъртта, възкресението и второто идване на Исус дава надежда, която събужда вяра и стимулира любов към другите?

Отговорът се крие в израза „надеждата, която се пази за вас на небесата“. Може би като чуят този израз, повечето от нас биха помисли, че тук става въпрос за живота след смъртта. След като умрем ще отидем при Господа и ще живеем във вечността с него. Това е Библейска истина за всеки новороден християнин, но не това се има предвид тук.

Много хора обвиняват нас, християните, че се интересуваме само от това да отидем на небето и не правим нищо, за да се борим срещу несправедливостите на земята. Маркс сигурно е имал предвид някои християни, като е казал че „религията е опиум за народите.“

Но тук значението на думата „небеса“ е друго. Тази дума тук се отнася не до небето, където ще отидем след като умрем, но за невидимото духовно царство около нас сега. С други думи, Павел казва че благата вест разкрива, че има надежда за нас, и тази надежда идва от невидимото духовно царство около нас.

Един пастор живеел със семейството си в полите на планината. Един ден съпругата му взела децата и слязла с тях долу в града, за да снабдят дома с хранителни продукти за седмицата. Докато пазарували се разразила голяма снежна виелица. Тя се уплашила и се помолила за Божията протекция за пътя обратно до дома. Когато седнали в колата, тя почувствала, че някой физически сяда в колата отпред до нея, макар и да не виждала никого. След това ги задминала кола и така тя можела да следва нейните задни светлини. Когато стигнала до дома и спряла, почувствала някой физически да става от седалката до нея, но отново не видяла никого.

Осъзнаваш ли реалността на невидимото духовно царство?

Исус каза, „Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.“ (Матей 28:20) Това е надеждата, породена от благовестието. Това е добрата новина, че точно тук и сега, без значение през какво преминаваш, точно в моменти на най-голямо отчаяние, Исус е с теб. Той е Бог Емануил. Той изпраща своите ангели в помощ на теб. Неговата сила става твоя сила, Неговата мъдрост е на твое разположение. Това е надеждата на истинското благовестие. Тя е тази, която ражда вяра.

А вяра означава да действаш, основавайки се на тази надежда. Да вярваш, че Исус е с теб. И това да ти даде увереност да продължиш напред и да посрещнеш предизвикателствата.

Случвало ли ти се е в тежък момент някой приятел да дойде и да те насърчи. Да ти помогне да продължиш напред? Колко по-велик приятел имаме в Исус Христос! Той те е възлюбил толкова, че би отишъл на кръста дори на света ти да беше единствения човек! Затова имаме надежда в благовестието.

За Мойсей се казва, че „издържа като един, който виждаше Невидимия.“ Именно за това Павел пише на колосяните – за тази невидима реалност, която имаме сега на разположение в Исус. Телефонът му не дава заето. Пред офиса му няма опашка. Той е винаги готов да ни помогне и насърчи.

Павел нарича също така благовестието „истинското слово“ (ст.5). Или, в други преводи, „слово на истината“. Християнският философ Дороти Сейърс казва: „Тестът за всяка религия е не дали тя ни харесва или дали е удобна, а дали е истинна.“ Отговаря ли на реалността? Прави ли това, което обещава?

Най-славното нещо в евангелието е, че то е истинно. То наистина спасява. Когато си останал без надежда, когато си уморен, депресиран, предаден, Исус ти подава ръка. Той ти предлага своето присъствие, когато си самотен, своето приемане, когато си обезверен, своята прегръдка, когато се бориш с похот, своя мир, когато си стресиран. Предлага ти прошка, когато се провалиш.

Колосяни 1:6 „...то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат“.

Много християни пренебрегват тази истина. Когато са изправени пред изпитание, те се предават, защото до тях няма приятел, който да им помогне. Аз се изкушавам в живота си да търся първо човешка помощ и забравям, че Божията помощ е на мое разположение. Ние сме като това малко момиченце, което викало някой да седне до нея в стаята през нощта. Майка ѝ ѝ казала: „Всичко е наред, не се тревожи. Ангелите ще са с теб.“ Момиченцето казало, „Аз не искам ангели. Искам хора с кожа на лицата им.“

Много от нас се чувстват така. Не искаме невидима помощ. Сърдим се, ако няма човек наоколо, който да ни помогне.

Но понякога Бог нарочно не ни дава помощ от човек, за да научим колко по-велика е помощта, която е на наше разположение в невидимото Му царство.

Павел казва, че тази невидима помощ действа в целия свят. Мисля, че това е едно от най-удивителните доказателства за истинността на Библията. Аз знам някои апологетични доказателства за достоверността на Библията. Те са полезни, когато трябва да защитим вярата си, или да си обясним някои доктринални истини. Но най-голямото доказателство за истинността на Писанията е, че те работят! За всеки от нас и по целия свят!

Чуйте свидетелството на Ива и Станимир от Лясковец, дадено преди няколко години за служението „Алфа България“: „С приятеля ми преди да повярваме сме се занимавали с много неща. Изтеглихме много кредити, мислехме че щастието е в парите. Четяхме езотерична литература – за положителната енергия, позитивното мислене и визуализирането на нещата чрез мисълта. Taзи литература води до обожествяване на самия себе си, което ни изигра лоша шега. Вярвахме в собствените си сили и че ще ни се случват само хубави неща, но ставаше точно обратното. Поради неразумни решения пострадахме не само ние, но и много други хора.

Приятелят ми се занимаваше с будизъм, йога, медитация, източни изкуства. Самата медитация изисква постигане празнота на ума, след което ти си абсолютно празен. Но Исус иска да имаме пълнота в Него. Когато дойдохме в евангелска църква за първи път, мислехме че е секта. Нищо не ме докосна. Но един наш приятел ни покани на Алфа. Започнахме да посещаваме Алфа курса, тъй като разбрахме, че той е за хора, които искат да научат повече за Исус. Обстановката беше много приятна и предразполагаща. Там чухме доказателства за истинността на Библията като Божие слово, което за нас беше много важно. Колебанията ми изчезнаха и вярата ми се затвърди. Темите ни даваха знание и подтикваха към размисъл.

Станимир: „По средата на курса осъзнахме, че трябва да се оженим, защото вече пет години живеехме на семейни начала. Нямахме много пари, но решихме да е скромна сватба, за да не живеем в грях. Трябваха ни малко пари, 30-40 лв. само да подпишем. Помолих се, но портфейлът ми пак оставаше празен. Тогава погледнах към обувките ми за сноуборд. Някакъв глас ми каза да взема обувката. Бръкнах вътре. Ако знаех, че там има пари, отдавна да съм ги похарчил! Отвътре извадих 40 лева! На следващия ден подписахме. Две седмици по-късно църквата направи почерпка за нас и събраха пари за нас. Много сме им благодарни!

Бог извърши голяма промяна в нас! Сега имаме мир, водителство и любов от Бога. Доверяваме се на Бог и за най-малките неща. Намерихме си работа. Сега се молим за близките си и за хората които са ни навредили преди в живота.“

Божието Слово действа! Нещо подобно се случваше и в Колос и по целия свят – навсякъде, където Павел отиваше.

Колосяни 1:5-6 „...истинското слово на благовестието, което дойде до вас; то принася плод и расте както в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат.“

Словото действаше и принасяше плод сред колосяните, както в целия свят. И това продължава да се случва днес. И Павел казва, че доказателство за вярата на колосяни е тяхната любов:

Колосяни 1:7,8 „както сте и научили от нашия възлюбен сътрудник Епафрас, който е за нас верен Христов служител; 8 който ни и извести за вашата любов в Духа.“

Епафрас е този, който ги беше научил на истинското благовестие. Той бе започнал всичко. Вероятно той се беше учил от самия Павел, докато Павел беше в Ефес за две години.

От Деяния 19:9-10 научаваме, че Павел е наемал училището на Тираний за 5 часа на ден, за да поучава Писанията. Бих искал и аз да съм сред тях. Много от учениците му са разпространили благовестието и Епафрас явно е един от тях. Той е дошъл в невзрачния град Колос и е стартирал там една Алфа група.

От него колосяни са научили, че Исус е Божият Син, който дойде на земята, живя безгрешен живот, умря на кръста и възкръсна от смъртта, а 50 дни по-късно изля Духа си, за да може те да го приемат и да получат надежда, която да им даде вяра и да ги стимулира към любов.

Сигурно ти си казваш, „Ако познавах толкова добре Библията, колкото пастора, Бог можеше да ме използва.“ Но виж, Бог може да те използва, както използва Епафрас! Всеки ден ти срещаш на улицата, на работа или в кафенето хора, които нямат надежда.

Ти си този, който може да разпространи словото на надеждата. Ти си този, от който зависи дали твоите близки и познати ще чуят благовестието. Алфа групите, които започваме след десетина дни, са чудесна възможност те да чуят за Исус и да положат надеждата си в Него!

Сигурно някой ще си каже: и да ги поканя, едва ли ще дойдат.

Един млад търговски посредник бил разочарован от пропадането на една голяма сделка и се оплакал на мениджъра на фирмата: „Това само доказва, че можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“ Мениджърът отговорил: „Твоята задача не е да го накараш да пие. Твоята задача е да го накараш да чувства жажда.“

Колосяните чуха за надеждата на благовестието и това ги накара да жадуват за нея. Така благовестието се разпространи в римската провинция Азия и се родиха стотици църкви. Благата вест има сила да променя, да събужда, да дава надежда, а от надеждата се раждат вяра и любов. Това е невероятно!

Бог ни е поставил в този град. И ние също можем да видим това да става тук. Колко радост ще има в живота ти, когато споделиш благата вест – единственият източник на надежда за света за безнадеждните около нас.