Можеш ли да си простиш?

/проповед/

Ето, че сме в края на евангелието от Йоан. Разгледахме Пролога - един химн за Логоса, който говори за това за Словото у Бога, което дойде на света в плът, за да разкрие Отца и да може тези, които повярват в него да станат деца на Бога. След това се спряхме на Книгата на знаменията (1:19-12:50), в която са описани 7-те чудеса и други случаи - сватбата в Кана, инцидентът в храма, срещата с Никодим, с изцеляването на сина на царския сановник, самарянката, изцелението при Ветсаида, нахранването на 5000, конфликтите в Ерусалим, слепородения, възкресението на Лазар, помазването във Витания, заговори за убийството на Исус...

Споменахме 7-те „Аз съм” – хлябът на живота, светлината на света, вратата, добрият пастир, възкресението и животът, пътя, истината и животът, истинската лоза.

И днес, на Томина неделя, ще говорим за  последното след възкресенско явяване при Тивериадското езеро (21:1-25).

Прочит Йоан 21:1-19

Днес нашият пасаж, последният от Йоан, ни насочва към един човек, когото Исус беше нарекъл ... ловец на човеци. Той беше доста припрян човек и често съжаляваше за това. Често казваше неща, които не биваше да изрича.

Но отричането от Господа трябва да му е тежало на сърцето. Той беше казал, че никога няма да се откаже от Исус, даже и другите да го направят. Но ... го направи. При това – цели 3 пъти!

Сигурно си е мислил, че това означава, че вече никога няма да може да върши делото на служението отново. В началото на тази глава Петър казва: „Отивам за риба.” Всъщност, той искаше да каже: „Не ми остава нищо друго, освен да се върна към предишния си живот. Предадох Господа. Виновен съм и не мога да си го простя.”

Той си тръгва, понесъл товара на вината на раменете си... Връща се към своя стар живот. „Неговото иго е много тежко!”

Сигурно е превъртал лентата много пъти. Представял си е мислено как се е отричал от Господа. Не е можел да си прости и сигурно се е питал дали Господ някога ще му прости.

Приятели, животът понякога може да бъде много труден. Да простиш на себе си може да не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.

Един мъж се опитвал да пресече улицата. Но тъкмо когато сложил крак на улицата, иззад ъгъла се появила кола, движеща се с бясна скорост и се насочила право срещу него.

Мъжът ускорил крачка, за да премине по-бързо улицата, но колата навлязла в отсрещното и се насочила право срещу него. Затова мъжът се обърнал назад и се опитал да се върне, но колата се върнала в другата лента и пак се приближавала право срещу него. В един момент колата била толкова близо, мъжът бил толкова уплашен, че от страх се вцепенил и останал насред пътя.

Колата отбила в последния момент и забила спирачки точно до него. Шофьорът свалил прозореца. Оказало се, че шофьорът е ... катерица. И катерицата му казала: „Какво ще кажеш, не е толкова лесно, колкото изглежда, а?”

В живота си всеки от нас е правил неща, за които продължаваме да се упрекваме и обвиняваме. Понякога ни изглежда невъзможно да ги забравим.

Нека видим какво можем да научим от този пасаж, което да ни помогне да преодолеем нещата, които ни правят подвластни на миналото.

В онзи ден там на брега, Исус покани Петър и другите ученици да закусят хляб и риба, приготвена на жаравата. Исус им каза: „Елате да закусите. Донесете от рибата, която уловихте.

В Библията има два случая, където е описан огън с жарава. Единият е този, който прочетохме днес и аз съм сигурен, че той е напомнил на Петър за жаравата, при която той отрече, че познава Исус и че е негов ученик. Имаше две жарави – жаравата на отричането и жаравата на общението и изкуплението.

Исус пое инициативата да покани Петър на закуска около огъня. За съжаление, твърде често и особено когато преминаваме през вътрешна болка, ние не откликваме на поканата на нашия Господ.

Не чуваме Исус, когато ни казва: „Елате... Елате при мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.” (Мат. 11:28) Неговото иго е леко. Защо тогава не чуваме гласът и поканата на нашия Господ? Защото твърде често ние сме погълнати от нашето всекидневие.

Ние се самообвиняваме за миналото и не можем да се освободим от чувството за вина. Исус казва: „Елате! Елате, елате при жаравата на общение с мен.” Ние сме включени.

Исус казва: „Елате, елате. Наслаждавайте се на всеки ден.” Но често ние се чувстваме недостойни. Исус казва: „Ела, ти си поканен. Ела и имай общение с мен.”

Петър може да си е мислил, че е дисквалифициран. Че Исус никога няма да му прости. Често това, което ни пречи най-много да си простим е склонността ни да се въргаляме в собствената си вина.

Ние, българите, сме склонни да се обвиняваме за много неща. Ние увиваме около себе си тези чувства като одеяло и покриваме главата си. Отказваме да натиснем бутона „Стоп” на нашето страдание. Понякога отказваме да си простим и сами се самонаказваме. Чувстваме, че трябва да страдаме заради това, което сме извършили.

Дайте всичко, дайте всичко на Исус. Не го задържайте, не задържайте скръбта или тъгата, дайте всичко на Исус. Дайте всичко на Исус и той ще превърне скръбта ви в радост! Именно радостта в Господа е нашата сила.

Петър можеше да откаже поканата да закусва с Исус. Можеше да каже: „Сутрин не закусвам.” Или, „Ще остана тук. Няма да рискувам. Няма да рискувам отново да се проваля.” Но той рискува. Той откликна на поканата.

Мисля, че трябва да се поучим от Петър. Трябва да се научим да поемаме риск. Защото вяра без риск не е никаква вяра. Все едно да искаш да имаш успешен бизнес без да правиш инвестиции! Вяра без риск не е никаква вяра!

Исус каза: „Елате, елате... нека да хапнем заедно.” Исус ни кани на общение с него.

Йоан ни казва, че учениците са хванали 153 големи риби с едно издърпване на мрежата. Когато Писанията използват конкретно число, и особено в евангелието от Йоан, има причина за това.

Не беше случайно, че в мрежата се озоваха 153 риби. Хората по онова време са смятали, че съществуват 153 вида риби. Исус бе нарекъл учениците „ловци на човеци” (Марк 1:17). Следователно, Исус искаше да им каже, че Неговата смърт на кръста предлага спасение за всички хора, от всички нации. Той събира всички, Той кани целият свят да дойде при него.

Общение, прошка... Това бяха неща, от които се нуждаеха всички, не само Петър.

Но Исус имаше специално послание за Петър. Петър трябваше да продължи.

Ние трябва да се справим с миналото си, за да преживеем не само опрощението, което Исус ни даде на кръста, но и за да разберем, че неговата благодат е достатъчна. Неговата благодат е достатъчна, за да простим и на себе си.

Да си християнин и да се самообвиняваш за миналото са две несъвместими неща. Неговата благодат е достатъчна!

Този ден с Исус на брега означаваше много повече от една закуска с хляб и риба. След като закусиха, Исус извика Петър и го попита: „Симоне Йонов, любиш ли ме повече отколкото Ме любят тези?”

Петър гордо бе заявил, че никога няма да изостави Христос, даже ако другите го направят. И след като се провали, Петър не можеше да си прости. И сега Исус деликатно докосна болното място на Петър. Исус му каза: „Петре, време е да си простиш.”

Исус го нарече с името, което използва при първата им среща преди три години. Исус каза: „Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тези?”

Той не го нарече Кифа, Петър (= канара) – името, което му беше дал по време на неговото служение. Исус му напомня първата им среща. Той връща Петър към началото, когато се обърна към него по същия начин. (Симон = Симеон = Бог „слуша”)

Сякаш Исус искаше да разбере дали посвещението на Петър е плитко или е здраво като канара. Дали той беше готов да бъде канарата, върху която Той ще построи църквата си.

Исус се канеше да попита Петър и от отговорите на Петър щеше да проили каква е степента на неговото посвещение.

Eдин човек отишъл за риба със сина си. След като чакали в лодката няколко часа без да се появи нещо, синът започнал да задава въпроси на баща си. „Тате, защо лодката не потъва?” Бащата помислил за момент и казал: „Хвана ме натясно, не знам!” „А как рибите дишат под водата?” Човекът се почесал по главата и казал: „Не знам отговора и на този въпрос.” Момчето продължило настоятелно да задава въпроси: „Защо небето е синьо?” Бащата отговорил: „Наистина не знам, сине.” Момчето започнало да се тревожи, че баща му ще се ядоса на неговите въпроси и казало: „Досаждам ли ти с толкова много въпроси?” Баща му веднага го успокоил: „Не, разбира се, че не, сине! Ако не задаваш въпроси, никога няма да научиш нищо!”

В Йоан 21 гл. обаче Исус получи по-добри отговори от момчето.

Исус пита: „Симоне Йонов, любиш ли ме?” Петър отговаря: „Да, Господи, ти знаеш, че Те обичам.” Исус го пита отново, и за трети път...

След всеки отговор на Петър, Исус му възлага задача. След първия му казва: „Паси агънцата ми” – т.е., паси младите във вярата.

След втория въпрос Той му казва: „Паси овцете Ми.” Бъди пастир на моите овце. Грижи се за тях. Пази ги в безопасност от беди.

Третият път Исус каза: „Паси овцете Ми. Заведи овцете на места, където има паша.”

Исус предизвиква Петър към ново посвещение и потвърждение на неговия призив. На практика Исус казва: „Следвай ме. Продължавай да ме следваш.”

Петър трябва да превъзмогне чувството за вина от миналото, за да стане отново това, което името му означава ... канара.

Преди няколко години група студенти-християни от Варненската група на БХСС отидоха на бригада в САЩ. Поради това, че работиха през цялото време на две места, нямаха време да ходят на църква, да четат Библията и да се молят. Това се беше отразило и на техните взаимоотношения, бяха взели и други неправилни решения. Когато се върнаха в България се бяха отдалечили от Бога и им беше много трудно да се възстановят духовно. Но с помощта на останалите студенти те отново тръгнаха на църква. Но някои от тях се упрекваха, че са допуснали това и най-трудното за тях беше да си простят.

За Петър беше трудно да си прости. Сигурно всяка вечер е имал кошмари и му се е присънвало как се отрича от Исус. Но Исус го предизвика да се посвети отново на Него. Той му каза: „Имам работа за теб. Ако наистина ме обичаш, паси агънцата ми, грижи се за овцете ми. Ти ще си канарата.

Защо Исус го пита три пъти дали Петър го обича?

Сигурен съм, че Исус искаше Петър да помисли хубаво за себе си, за своето посвещение. Исус пита Симон Йонов три пъти „Обичаш ли ме?” Дали това беше с цел да му напомни за трите случая, когато Петър се отрече от Исус?

Може би, но аз мисля че може да има още една причина.

Когато Исус попита Симон Петър дали го обича, Той използва една дума, която означава специален вид любов.

Думата, която Христос използва на гръцки е „агапе”. Агапе означава жертвоготовна любов на пълно посвещение. Любов, която не очаква нищо в замяна.

С други думи, Исус искаше да види дали Петър е готов да жертва всичко и да му се отдаде напълно. Но вижте какво отговори Петър. Той каза: „Да, Господи, ти знаеш, че Те обичам.”

На пръв поглед това звучи като положителен отговор. Но интересното тук е, че Петър използва различна дума от думата, използвана от Исус. Думата, употребена на гръцки тук е „филео”. Тази дума означава „харесвам, падам си по”; = лична привързаност; приятелство.

И дори след този отговор, Исус казва на Петър: „Паси агънцата ми.”

Исус го пита втори път: „Петър, любиш ли ме (използва агапе)?” Петър отговаря: „Знаеш, че те обичам (филео).” Исус казва: „Паси овцете Ми.”

Третият път Исус променя думата и пита: „Симоне Йонов, обичаш ли ме (филео)?” и Петър отговаря: „Господи, ти знаеш всичко, Ти знаеш, че Те обичам (филео).”

Колко пълен с благодат е нашия Господ! Исус среща Петър на нивото на неговата способност да откликне.

Сериозността на заповедта на Христос към Петър не се променя. Без значение колко силна беше неговата любов, Петър трябваше да се грижи за стадото.

Всъщност, Исус дори казва на Петър, че той ще остарее във вярата. Той ще достигне до тази самопожертвователна любов и един ден ще даде живота си за вярата (21:18).

Преданието ни казва, че Петър наистина умира за вярата и е разпънат с главата надолу в Рим.

Последната заповед на Исус към Петър беше същата, като първата заповед, която Той му бе дал преди три години: ... Исус просто каза „Върви след Мене.” (Мат. 4:19).

Исус знае с каква любов го обичаме. Може би го обичаме с филео, а може би с агапе любов.

И в двата случая отговорът на Господ Исус на Симон Петър и към нас е: давайте благодат на тези, които Бог поставя в живота ви. Грижете се за Моите агънца. Грижете се за моите овце.

Исус искаше Петър да получи и да преживее пълно опрощение (Пауза).

Пълна прошка ... истинска радост ... имаме само тогава, когато позволим на Исус да работи в живота ни. Когато му позволим да е Господар над всеки аспект от нашия живот.

Натисни бутона „Стоп”. Слез от въртележката на вината. Престани да проиграваш миналото отново и отново.

Петър не можеше да се върне назад и да изтрие казаното от него.

Петър не можеше да се върне назад и да промени импулсивните си постъпки.

Петър не можеше да направи така, че трите пъти когато се отрече от Исус да не са се случвали.

Може би в момента Бог ти напомня неща в живота ти, за които все още не си си простил. Неща, извършени от теб, за които се самообвиняваш и за които имаш кошмари. Лъжи, изневери, аборт, порнография, зависимости...

Той идва при теб тази сутрин и те кани да потвърдиш своето посвещение, там където си.

Исус те изпраща да бъдеш негов ученик, да показваш неговата благодат ... да споделяш Неговата радост с тези, които Той поставя в живота ти.

Приеми пълнотата на Неговата агапе любов. И бъди преобразен в образа на Христос. Амин

27.04.2014, Томина неделя

Варна

Та-ра-та-та! Христос воскресе!

/проповед/

През последните няколко месеца разгледахме почти цялото евангелие на Йоан. Спряхме се на всички чудеса и знамения от гл.1-12 (Книга на знаменията), с които Исус показа превъзходството си над Стария Завет, храма, Мойсей, Авраам и природата, след като видяхме как Исус подготви учениците за своята смърт и възкресение и беше арестуван и предаден на Понтий Пилат, от гл.13-19, днес завършваме Книгата на славата с 20 гл, в която ще говорим разбира се за Възкресение Христово. Нека прочетем Йоан 20:1-16,19,24-28.

Една неделна учителка тъкмо завършвала урока за това как Исус умрял и бил поставен в гроба, а отпред сложили огромен камък.

И за да предаде вълнението си от възкресението, попитала: „И какви според вас са били първите думи на Исус, когато е излязал от гроба?” Едно момиченце вдигнало ръка, скочило и развълнувано започнало да вика: „Нека аз, нека аз да кажа!” „Добре”, казала учителката, „Кажи ни, Криси, какво според теб е казал Той?” Протягайки ръцете си високо във въздуха, тя казала: „Та-ра-та-та!”.

Възкресението на Исус за света беше наистина едно „Та-ра-та-та.” То е променяло живота на вярващите през всички векове.

Да.... Та-ра-та-та. Христос воскресе!

В онзи Великден Христос излезе от гроба и влезе в живота ни мощно и победоносно.

Великден е велик празник на възкресението на Исус Христос от мъртвите.

И от Великден до Петдесятница вярващите в България прогласяват възкресението на Исус Христос с един чудесен поздрав: „Христос воскресе!” И хората отговарят: „Воистина воскресе!”

Но откъде знаем, че това е вярно?

Проф. Чарли Мул, известен богослов и специалист по Нов Завет, казва: „Раждането и бързият възход на Христовата Църква ... остава неразрешима загадка за всеки историк, който отказва да вземе насериозно единствено възможното обяснение, с което разполагаме ... възкресението.”

Истината на възкресението възпламени ранната Църква.

Всяка седмица ние изповядваме вярата си във възкресението на Исус Христос от мъртвите, докато го хвалим с песните си, докато отправяме молитви към него и се храним с Неговото слово.

Нашата вяра чудесно е предадена от Апостолското символ верую, прието на събора в Никея (325 г.): „Вярвам в Господ Исус Христос, единородния Син Божий, заченат от Святия Дух, роден от Дева Мария, който бе разпнат за нас при Понтий Пилат и страда, и бе погребан, и възкръсна в третия ден.”

В центъра на нашата вяра е Възкресението. В Първото си послание към Коринтяните, ап. Павел го казва така: „ако Христос не е бил възкресен, суетна (напразна) е вашата вяра.” (1 Кор. 15:17).

Божието слово свидетелства за историческата достоверност на Възкресението:

„Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока” (1 Кор. 15:3-8).

Павел пише, че повече от 500 човека са видели възкръсналия Господ.

Чудили ли сте се някога защо Йоан споменава само 4 след възкресенски явявания на възкръсналия Исус?

В тази 20-та глава на евангелието на Йоан, ние четем за три от тях. Той се явява на Мария Магдалина, на всички ученици с изключение на Тома и накрая на Тома.

А в следващата 21-ва глава четем, че Исус се явява на 7 ученици: на Петър, Яков и Йоан, Тома, Натанаил и двама неназовани ученици, и закусва с тях.

Ако възкресението е толкова важно, защо Йоан не разказва за повече от тези срещи в евангелието си? Мисля, че причината Йоан да не опише повече от след възкресенските срещи е тази: не такава е била целта за написване на евангелието.

Каква е всъщност тя? Йоан обобщава така целта на написване на книгата:

„Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са записани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Йоан 20:31) КРАЙ.

С други думи, Йоан не пише исторически справочник; той пише Книга, която да събуди вяра у хората.

Следователно, тези три след възкресенски събития в Йоан 20 са предадени, за да се събуди вяра у нас.

Все едно Йоан казва: „От вас зависи дали ще повярвате или не. Аз съм написал достатъчно, за да повярвате.”

Но защо Йоан е избрал точно тези срещи на учениците с възкръсналия Христос в гл. 20? Според мен той е избрал точно тези срещи, защото всяка от тях разкрива някаква бариера за вярата, която може да бъде преодоляна чрез среща с Исус Христос.

И всички тези бариери са нещо, което и ние ще преживяваме като християни от време на време.

Първата от тези бариери за вярата е СКРЪБТА... Тя беше преодоляна ... от гласа на Исус.

Мария Магдалина не можеше да види Исус ясно поради скръбта си. Чак когато чу Исус да я вика по име, когато чу „Марийо” тя разбра, че Той е възкръснал. И извика „Равуни!”, което означава „Учителю!”

Исус й говори и я неговите думи прогониха нейната скръб.

Приятели, ще има моменти, когато ще изпитваме скръб. Скръб по загуба на близък човек. Родител, съпруг/а, дете, приятел. И точно тогава ние се нуждаем да чуем... да чуем гласа на Исус.

Помните ли обещанието на Исус, дадено на тези, които са от неговото стадо?

Моите овце слушат гласа ми. Не казва „Може би те ще чуят гласа ми, ... или трябва да чуят гласа ми, ... или те биха могли да чуят гласа ми.”

Думите на Исус към нас са много ясни, неговото обещание е кристално ясно: „Моите овце слушат гласа ми.”

Един християнин загубил работата си по време на рецесията, изгубил значително състояние и прекрасната си къща. След време се поминала и неговата съпруга. Скръбта му била огромна. Един ден, докато отчаяно се скитал в търсене на работа, се спрял да погледа няколко мъже, които обработвали големи камъни за строежа на голяма църква. Един от тях дялал един триъгълен камък. „Къде ще слагаш това?”, попитал християнинът.

Работникът отговорил: „Виждаш ли онзи малък отвор там горе до кулата? Е, аз оформям този камък тук долу, за да пасне там горе.” Докато се отдалечавал, в очите на човека нахлули сълзи. Защото той чул как Бог му говори чрез думите на работника. „Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.”

Приятели, можем да преодоляваме скръбта като слушаме гласа на Исус: Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.

Втората бариера за вярата е СТРАХЪТ. Страхът се преодолява като преживеем присъствието на Исус.

Има много и различни страхове. Това може да е страх от неизвестното, от промяната. Страх от неща, които не разбираме напълно.

Библията казва, че където двама или трима са събрани в неговото име ... Исус е посред тях, Исус присъства сред тях (Мат. 18:20).

Осемгодишният Филип, роден с Даун синдром, посещавал неделно училище с още няколко момчета и момичета на негова възраст. И като на всички други деца на тази възраст, на тях им било трудно да приемат Филип, защото бил различен от тях и те често си правили майтап с него.

Една неделя учителката донесла празни пластмасови яйца без шоколада от Киндер Сюрприз. След това казала на всички деца да излязат навън в двора на църквата и да намерят някакъв символ на новия живот, и да го сложат в яйцето.

След като ги оставила известно време да бягат около църквата и да търсят предмети, децата се върнали в неделното училище и поставили яйцата си на масата.

Обградена от децата, учителката започнала да отваря яйцата едно след друго. При всяко вадене на различни неща от яйце – било то цвете, пеперуда, лист ... всички деца издавали вик на възхищение или одобрение. Накрая учителката отворила последното яйце, но в него нямало нищо.

Децата се развикали: „Ама че глупаво! Не е честно! Някой не е изпълнил задачата!”

Тогава Филип казал: „Това е моето!”

Децата се нахвърлили върху него: „Филип, едно нещо не можеш да свършиш както трябва! В яйцето ти няма нищо!”

Но Филип настоявал: „Аз също съм го направил! Празно е. Гробът беше празен!”

Последвала тишина. Оттогава децата започнали да приемат Филип като напълно нормално дете.

Скоро след това той умрял от инфекция, която повечето деца нямаше и да забележат.

На погребението в църква цялата група от 8-годишни деца, заедно с учителката, отишли да, но не за да положат цветя на ковчега, а за да сложат там празно яйце.

Страхът от неизвестното или от различното може да ни парализира. Ако му позволим.

Учениците се бяха събрали и заключили от страх.

Исус бе разпънат и те се страхуваха, че с тях може да се случи същото.

Исус влезе при тях и ги утеши. Исус каза: „Мир вам!”

След това им показа прободените си ръце. Йоан пише: „Зарадваха се учениците, като видяха Господа.” (Йоан 20:20)

Страхът може да ни парализира. Може да ни накара да реагираме ирационално.

В тези моменти ние се нуждаем от присъствието на Исус. Нуждаем се той да влезе в живота ни, както влезе в онази стая. Да застане пред нас, както застана посред тях.

Защото само в Неговото присъствие можем напълно да познаем мира.

(1) Бариерата на скръбта беше преодоляна от гласа на Исус.

(2) Бариерата на страха беше преодоляна от присъствието на Исус.

И (3) третата бариера за вярата е СЪМНЕНИЕТО, което се преодолява от докосването ... на Исус.

Малко незаслужено Тома си е спечелил лошо име през последните 2000 г. Словосъчетанието „Тома неверник” дори е навлязло в българския и в другите езици и с него наричаме човек, който не вярва в нищо.

Но спомнете си, че Тома не беше с другите ученици, когато те видяха възкръсналия Господ. Той не можа да види това, което видяха те.

Той не можеше да си представи, че Исус е възкръснал. Това беше извън неговите възприятия.

Скъпи приятели, нашата вяра не е нерационална вяра. Нашата вяра се основава на здрава основа, на историческия факт на смъртта и възкресението. Исус знаеше, че Тома се нуждае от потвърждение.

Тома поиска нещо много разумно и Исус му даде това, от което се нуждаеше – да го докосне.

И когато Тома видя Исус, той просто каза: „Господ мой и Бог мой!”

Ако сме искрени, трябва да си признаем – има моменти, когато се нуждаем от специално докосване от Бога.  

Един мъж вървял по улицата, когато забелязал във витрината на магазин прекрасна репродукция на разпятието на Исус Христос.

Картината толкова го пленила, че останал да я наблюдава дълго време. След доста време усетил, че някой стои зад него. Обърнал се и видял едно момченце.

Погалил по главата момченцето и го попитал: „Знаеш ли какво означава тази картина?”

Малкото момченце казало: „Ти не знаеш ли?”

Този човек там е Исус, жената дето плаче е майка му, а тези там са римските войници. Те го убиха.

Човекът се усмихнал и си тръгнал.

След няколко секунди чул някой да бяга след него, обърнал се и видял че е малкото момченце.

То стигнало задъхано до мъжа, поело си дъх и казало: „Господине, господине, забравих да ви кажа ... той не остана мъртъв.”

Скъпи приятели, Слава на Бога, Той не остана мъртъв!

Та-ра-та-та, Христос воскресе!

Исус среща всеки човек по индивидуален начин.

Исус среща всеки човек по различен начин.

(1) Мария се нуждаеше само да чуе гласа на Исус ... и нейната скръб отлетя.

(2) Учениците се нуждаеха да получат мира на Исус ... и техният страх отлетя.

(3) Тома се нуждаеше да види ... да почувства докосването от Възкръсналия Христос ... и то изцели съмненията му.

Всеки от нас има различни нужди – всички ние имаме различни въпроси, но за всички тях има само един отговор – Исус Христос, възкръсналият Господ.

Нека Великден да е ден, в който ние да потърсим и да получим докосване от възкръсналия Исус.

Докосване, което ще ни преобрази.

Докосване, което ще ни направи повече като Исус.

Това докосване преобрази учениците в онази първа великденска утрин. Това докосване е достъпно и за вас днес.

Скъпи приятели, ТА-РА-ТА-ТА,  Христос воскресе!

Амин и амин!

Служба на Възкресение Христово,

Варна, 20.04.2014 г.

Христос Воскресе! Christ is Risen!

Ляв терор

Присмиватели, сиирджии, лакоми кучета или поклонници

/Проповед върху Йоан 12:12-19/

Представете си, че сте в Ерусалим преди повече от 2000 г. В този ден там се беше събрала голяма тълпа, която беше дошла да празнува празника Пасха. Може би е било нещо като празнуването на 24 май в България.

Пасха е един от най-големите еврейски празници. Според големия еврейски историк Йосиф, на този празник в Ерусалим се принасяли в жертва около 250 000 агнета. Ако всяко агне се жертва за семейство от около 10 човека, излиза че за празника в Ерусалим е имало около 2-3 млн. човека! Хиляди евреи от други места се стичат към храма, за да празнуват пасха. Представяте ли си колко храна е била нужна за изхранването на всички тези хора?

И докато хората се готвят да празнуват, да отбележат един от най-важните празници, изведнъж се разнася вестта, че Исус идва към града. Какво бихте направили, ако Исус дойдеше във Варна и влезеше сега в църква?

Веднъж на Цветница семейство християни оставили 5-годишния си син вкъщи, защото го боляло гърлото и отишли на църква. Като се върнали, носели няколко върбови клонки. Петьо попитал за какво са тези клонки? Баща му отговорил: „Хората ги държаха над главата на Исус, докато той минаваше.” „Знаех си, аз веднъж няма да дойда на църква и Исус точно тогава ще дойде!”

И така, рядко се случва и четирите евангелия да опишат едно и също събитие от живота на Исус. Понякога едно или две евангелия описват определен случай; някои събития са описани от три евангелия. Но случилото се през този ден е описано от всички четири евангелисти. Даже само поради тази причина трябва да ни е ясно, че случилото се тогава е много важно.

Тълпата се събира, докато Исус влиза в града, яхнал осле и хората започват да махат с палмови клонки и да приветстват Исус. Но кои са тези хора в тълпата? Опитайте се да си ги представите. Да видите лицата им. За какво си мислят те? Какво очакват да видят?

           

Вярвам, че ако хвърлим един поглед на хората от множеството, събрали се в онзи ден, можем да открием себе си и някои наши познати сред тях.

1. Там бяха римските войници.

Вероятно там е имало много войници. По време на Пасха често се случвало някои от по-крайните привърженици на юдеизма, зелотите, да се опита да вдигне хората на бунт срещу римската окупация на града и страната. Римските власти са знаели, че те могат да се възползват от струпването на много хора, затова са взимали мерки. Вероятно там е имало много войници, които са наблюдавали какво става, както днес правителството обгражда с полиция парламента, когато има големи протести. И задачата на военния гарнизон е била да държат евреите под око и под контрол.

Със сигурност войниците са наблюдавали внимателно какво става в този ден. И точно тогава идва Исус, яхнал осле. Предполагам, че някои от римските войници са се усмихнали снизходително на това „триумфално влизане”, защото то изобщо не можело да се мери с техните триумфални шествия в Рим.

Когато римски генерал се връща след победа над врага, в която е убил поне 5000 вражески войни и е придобил нова територия, за него се устройва триумфално шествие при влизането му в града. Нещо като посрещането на националния ни отбор по футбол след спечелването на 4-то място на Световното в САЩ през 1994 г., само че много по-бляскаво.

Генералът влизал в града в позлатена каляска, теглена от бели жребци. Той показвал трофеите, които е спечелил. Пленените командири на вражеската армия вървяли оковани във вериги след генерала. Парадът свършвал на арената, където за удоволствие на гражданите на Рим пускали пленниците да се бият с диви зверове.

Затова предполагам, че някои от тези войници са се присмивали на допотопния начин на празнуване на тълпата в онзи ден и при гледката на този т.н. Цар. Та кой цар би яздил магаре? Кой водач би паднал толкова ниско? Вероятно това ги е развеселявало. Разбира се, римляните не можели да знаят, че в историята на Израел царят влизал в града възседнал осле тогава, когато идвал с мир. Цар възседнал кон влизал в град само с намерение да воюва и завладее града и страната.

Не се ли отнасят така към Исус някои хора и днес? Те се подсмихват на разказите за Него. Присмиват се над хората, които вярват в Него. Казват си: как е възможно хората да са толкова заблудени? Кой образован човек би повярвал на нещата, които хората казват, че Той е правел? Правел слепите да прогледнат. Куците да ходят. Глухите да чуват. Вървял по водата. Говорил на бурите и те утихвали. Нахранил 5000 човека с 5 хляба и две риби! Кой с всичкия си би повярвал на подобни неща? С една дума, хората се присмиват на християните за вярата им в Исус от Назарет.

Един професор атеист решил да се подиграе със студентите-християни в аудиторията и казал: „Някой от тук присъстващите колеги виждал ли е Бога? Ако има такива, нека да се изправят.” Всички студенти останали безмълвни по местата си. „Виждате ли, колеги? Никой не е виждал Бога, следователно няма доказателства за Неговото съществуване. В такъв случай можем да сме сигурни, че Бог не съществува!” След малко един студенти вдигнал плахо ръка.

Професорът кимнал, той станал и казал: „Колеги, някой виждал ли е мозъка на г-н професора?” Никой от присъстващите не казал нищо. „Щом никой не е виждал мозъка на професора, значи нямаме доказателства за неговото съществуване. Можем да заключим, че професорът няма мозък.”

Подигравките с християнството могат понякога да доведат до неочакван резултат...

Но в онзи ден със сигурност в тълпата е имало хора, които са се подигравали на Исус.

2. Но освен тях, в онзи ден имаше още една група хора в тълпата, събрала се да празнува Пасха. Ако прочетем предхождащите стихове в Йоан 12 гл., ще видим тези хора:

Йоан 12:9 „А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исус, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.”

Преди да дойде в Ерусалим, Исус прекара време с Мария, Марта и Лазар във Витания. Там виждаме друга голяма тълпа заради възкресението на Лазар малко преди това. Йоан казва, че те са отишли там не само за да видят Исус, но и за да видят Лазар, когото Исус е възкресил от мъртвите.

Тази тълпа искаше да види какво ще стане. Тези хора бяха там, за да видят шоуто, не Учителя. Те искаха да знаят какво става, не ги интересуваше защо Исус беше там. Те дойдоха заради зрелището, да видят Лазар – човека, за когото се говореше, че е възкресен от мъртвите. Нямаха търпение да видят този човек-феномен и да разберат дали се различава по нещо от нормален човек.

И тълпата дойде да празнува един голям празник. Те дойдоха за купона. Където беше Исус ставаха интересни неща, имаше екшън. Там се стичаха всички. Те искаха да участват в купона.

Днес виждаме тези хора да се тълпят по стадиони и молове, в арена „Армеец” и Хепи Суши, но църквите са полупразни. Виждаме ги пред телевизорите, докато върви X-Factor или някоя холивудска продукция, но не и в храма.

Преди десетина години един приятел от студентското служение отиде на гости на студентската християнска група в Тимишоара, Румъния, за да участва в евангелизация сред местните студенти. Когато се върна, го попитах кое му е направило най-силно впечатление. Той каза: „Бях силно впечатлен от пълните с хора трамваи в Тимишоара в неделя в 10 без нещо сутринта. Всички тези хора отиваха на църква.”

Един член на църквата написал писмо до пастора:

Скъпи пасторе, ти често подчертаваш колко важно е християните да посещаваме църква, но аз мисля, че човек има право да пропуска служби от време на време. Мисля, че всеки човек трябва да бъде извинен в следните случаи:

Коледната ваканция (неделята преди и след това) 2

Нова година (купонът продължава до сутринта) 1

3 март (национален празник) 1

Великден (на почивка за празниците) 2

1 май (имам нужда да се разсея малко) 2

Финал за шампионска лига и др. 3

Край на учебната година (децата се нуждаят от почивка) 1

Семейни тържества (мои и на съпругата) 3

6 септември (пътувам до родния ми град) 1

Начало на учебната година (много работа по подготовката на децата) 1

22 септември (със семейството сме в чужбина) 1

Спане до късно (след късно лягане събота вечер) 8

Смърт в семейството 2

Годишнина (втори меден месец) 1

Болест (една за всеки член на семейството) 5

Командировка (няма как да пропусна) 1

Ваканция (3-4 седмици) 6

Лошо време (лед, сняг, дъжд, облаци, вятър) 2

Футбол с приятели 2

Преминаване към зимно и лятно часово време (пролет и есен) 2

Притакане на зелето 2

Неочаквани гости (не мога да им кажа да си тръгнат) 2

Всичко 50 недели на година. Остават две свободни недели. Може да разчиташ, че ще дойдем на църква в четвъртата неделя на февруари и третата неделя на август, освен ако Провидението не ни попречи.

Искрено твой, верен член на църквата.

Това е отношението на някои хора. Какво ще направиш за мен, Исус? Какво ще ми дадеш? Искам „хляб и зрелища”, иначе не ме брой.

Йоан 12:9 „А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исус, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.”

Колко много хора търсят чудесата, но пропускат Господаря? Сигурно в тълпата е имало такива хора в онзи ден.

3. И накрая, сред тълпата в онзи ден имаше още една група хора. Религиозните водачи също бяха там.

Йоан 12:19 „Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.”

Това беше тази религиозна секта в юдеизма, която стриктно спазваше всяка заповед от закона, но беше критикувана от Исус за липсата на любов. Затова в българския език фарисей е синоним на лицемер.

Фарисеите обичаха властта и почестите. Те обичаха славата. Те гледаха на другите отвисоко. Искаха да са фактор в обществото. Всичко беше наред, стига те да са в центъра на вниманието, в светлината на прожекторите.

Хората обаче започваха да идват при Исус и да го следват. И фарисеите чувстваха, че тяхната могъща власт е застрашена.

Колко трагично е, че църквата понякога е свързана с политическата власт. Колко трагично е хора да отхвърлят Христос заради земни блага. Колко трагично е да замениш вечността за социални и политически придобивки. Бог не обича такива водачи.

Езeкиил 34:2-3 „Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и им речи: Така казва Господ Яхве на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадото? Вие ядете тлъстината, обличате се във вълната и колите угоените; но не пасете стадото.”

В Църквата днес има много хора, които се стремят към позиции и власт. Те искат да могат да влияят на другите. И за да спечелят постове и власт, те са готови на всичко.

Неотдавна Светият Синод реши да започне църковно-наказателно дело срещу игумена на Бачковския манастир. Той беше един от двамата кандидати за митрополит на Варна. Но изборът беше касиран след протести на православната общност в града ни. Впоследствие разследването показа, че той е извършвал редица финансови злоупотреби, с неговото име са свързани дори секс скандали. Същият епископ иначе поддържал железен ред в манастира и се карал на посетители, които се кръстели неправилно.

Исая 56:11 „Лакоми кучета, които никога не се насищат. Те са пастири, които не могат да разсъждават, всички са се обърнали към своя си път, всеки за печалбата си, всички до един.”

Да, в тълпата онзи ден имаше някои от тези лоши пастири. И те стигнаха дотам, че заговорничеха, за да убият Исус.

Това бяха хората в тълпата в онзи ден:

Тези, които бяха развеселени и се присмиваха на Исус.

Тези, които искаха да участват в купона и да получат нещо за себе си.

И тези, които искаха власт и престиж.

4. О, почти забравих една група. В онзи ден там имаше още една група.

Йоан 12:20-21 „А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. И те дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исус.”

„Искаме да видим Исус”.

Веднъж пътувах от Шумен за Варна. Оставаха няколко минути до идването на влака. Бях седнал на пейката в чакалнята и очаквах да съобщят за влака. Тогава до мен седна възрастна жена и ме попита дали влака за Русе е заминал. Казах й, че още не е и след това добавих: „Не сте го изпуснала, но по-важното е да не изпуснем другия влак.” Тя каза, „Кой влак?” Отговорих й: „За вечността”. И тогава за 1 минута й казах какво Исус е направил за нея. Очаквах всеки момент говорителят да обяви, че моят влак е пристигнал и да прекъсне разговора. Чудех се защо изобщо захванах тази тема, сигурно и без друго тя щеше да ме прекъсне и да отхвърли благата вест. Но не ме прекъсна, слушаше с голям интерес. Успях да свърша и тя каза: „Момче, аз вярвам в Исус. Какво трябва да направя, за да се спася и да видя Исус? Казах й да се помоли за прошка на греховете и да изповяда, че Исус е Господ и Спасител. Когато свърших, обявиха моя влак. Бяха минали само 2 минути, откакто ме заговори. И докато вървях към перона, думите й кънтяха в ушите ми: „Искам да видя Исус.”

Искам да видя Исус.

Моето горещо желание е всички да кажем: „Искам да видя Исус”. Всички да дойдем в Неговото присъствие, за да му се поклоним. Каква промяна би настъпила в живота ни, ако можехме да кажем „Искаме да видим Исус.”

Защото когато видим Исус и се поклоним на Святото Му име, ние Го приемаме за наш Господ и Спасител и Бог се прославя. Когато разберем, че Исус показа Божията любов към нас, като умря на кръста заради нас, можем да бъдем променени. Когато осъзнаем, че Бог даде своя единствен Син да умре за теб и за мен, за да не погинем но да имаме вечен живот, това променя начина ни на мислене.

Когато видим и повярваме в тази славна истина, тогава наистина започваме да му се покланяме. Започваме да Го следваме и да се покоряваме на волята Му, да го почитаме и да го славим за всичко, което е направил и което ще направи за нас. Да, когато наистина търсим Исус, името Божие е прославено. Тогава се случва истинското поклонение.

Хората в тълпата в този ден викаха нещо, което беше много по-важно, отколкото разбираха. Те викаха „Осанна, осанна!”

Тази еврейска дума означава „Спаси сега”. Те приветстваха своя Цар. Но това не беше цар, който щеше да царува над Израел. Не, този цар беше много по-важен, много по-могъщ от който е и да е земен цар.

И макар и да не го разбираха, те отдаваха почит на Царя на вселената. Те почитаха Царя на царете и Господ на господарите. Те почитаха Царя, който щеше да победи смъртта. Те пееха хваление на Божия Агнец, който щеше да вземе греха на света.

Не трябва ли да правим същото и днес?

От коя група си ти днес?

БПЦ "Нов Живот" Варна

13.04.2014 г.

Вързал ли си Бога?

/проповед върху Йоан 18:1-14/

Прочит Йоан 18:1-14.

Срещата насаме в горницата е свършила. Исус е казал на учениците всичко, което е имал да им  казва, помолил се е Бог да ги пази, да ги освещава и за единство помежду им. Тук го виждаме да излиза и да отива с учениците си в една градина. В следващите 2 глави ще видим, че страданията му и възкресението също щяха да станат в градина. Грехопадението пък стана в Едемската градина. Грехът дойде и беше победен в градина.

И Йоан отбелязва, че Юда знаеше къде да намери Исус, защото Исус често се събираше там с учениците си (18:2). Знаем ли ние къде да търсим Исус? Къде е Исус днес? В ритуалите? В зодиака? В добрите дела? Ефес. 2:8,9.

Юда предава Исус на войниците, той се идентифицира без да се съпротивлява и да прави опит за бягство. Пълководецът на небесната армия е арестуван от шепа войници на Синедриона. Единствената молба на Исус е стражата да освободи учениците му (18:8). Петър отсича с нож ухото на Малх, слугата на първосвещеника, но Исус го скастря (18:11). Учениците се разбягват, а войниците и юдейските служители хващат Исус и Го вързват (18:12).

Отвеждат го при Анна, предишния първосвещеник (13). Анна изпраща Исус вързан при Каяфа (24) Марк ни казва, че там Синедрионът се съвещава отново рано сутринта, вероятно за да покажат, че това което вършат е законно и го изпраща вързан при Пилат с надеждата да бъде осъден на смърт.

Обърнете внимание, че тези които вързаха Исус бяха най-религиозните хора. Защо те вързаха Исус?

А. Те го вързаха, за да го направят безпомощен пред тяхната сила.

Б. Те го вързаха, за да го обезвредят, в случай че реши да ги нападне.

В. Светът няма нищо против да вярва в един Исус, който не ги застрашава. За този подход Павел пише във 2 Тим. 3:5: „тези хора изглеждат благочестиви, но отричат силата му. От такива се отвръщай.” Хората искат да вярват в един опитомен, добричък Исус, който не ги заплашва с нищо.

Преди 1 година по време на една евангелизация във Варна разговарях с един студент. Попитах го, Какъв искаш да бъде Бог, ако го има? Той каза: добър, да ми помага да си вземам изпитите, да имам достатъчно пари и изобщо да прави всичко за мене, но не и да им се бърка в личния живот.

Такъв искаха да направят Исус и юдеите, като го вържат. Разбира се, Исус би могъл да мине сред тях и да изчезне в мрака, както бе правил преди това, но не го направи. Той би могъл да повика дванадесет легиона ангели, но не го направи (Мат. 26:52-53). Той би могъл да ги унищожи със Слово в един миг, но не го направи.

Защо Исус се остави да бъде заловен? Толкова ли здраво беше въжето? Толкова силни ли бяха войниците?

Не въжето на войниците, а кордата на любовта беше тази, която го задържа в ръцете им.

Не тяхната воля, а Неговата воля беше тази, която го накара да се остави да бъде вързан.

Не тяхната сила, а Неговата милост беше тази, която го отведе в съдебната зала

Исус се остави да бъде вързан, след като беше демонстрирал силата си толкова пъти. И днес има много хора, които образно казано, вързват ръцете на Исус.

Не е ли странно някой да се опитва да върже ръцете на Бог?
Не враговете на Исус са тези, които имат силата да го вържат.

Най-странното е, че ние можем да вържем Този, който единствен е способен да ни освободи (Пс. 116:16, Йоан 8:31,32 – Ако пребъдвате в моето учение... ).

Днес почти няма такива, които да не са виновни в това, че вързват ръцете на Исус.

Какво да кажем за нас? Виновни ли сме и ние? И ако да, по какъв начин ние вързваме ръцете на Исус?

Илюстрация: вързвам ръцете на някого, за да илюстрирам как неверието или липсата на посвещение може да ни пречи в служението.

1. Нашето неверие може да върже ръцете Му.
Йоан 1:11 „У своите си дойде, но своите му не го приеха.”

Йоан 12:37 „Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него.”

А. Ние вързваме ръцете му, когато Той иска да ни даде спасение.

Ние често ние вързваме ръцете му, като се опитваме сами да се спасим.

Уочман Ний разказва как по време на престоя му в Китай с още двадесетина християни, баните в общежитието не били достатъчни и те се къпали в близката река. Но веднъж един от мъжете в реката получил мускулни спазми и започнал да потъва.

Уочман Ний направил знак на един от хората, който бил чудесен плувец, да помогне на давещия се. Но за негово учудване човекът не се помръднал. Просто си седял там и наблюдавал потъващия човек. Гласът му ставал все по-слаб и отчаян и невярващия на очите си Уочмън Ний гледал в потрес как плувецът стои и гледа от брега, вместо да се хвърли и да спаси давещия се. Накрая, когато давещия се се скрил под водата, плувецът се изстрелял и след малко и двамата били на брега.

Уочман Ний отишъл при плувеца и го обвинил, че поради егоизма му без малко човекът да си отиде. Но той отговорил: Ако се бях хвърлил веднага, давещият се щеше да ме хване здраво и двамата щяхме най-вероятно да потънем. Давещ се човек не може да бъде спасен, докато не се умори напълно и престане да се опитва сам да се спаси.

Същото е и със спасението. Когато спрем да се опитваме сами да се спасим и се предадем на Господ, Той може да се намеси и да ни спаси.

Б. Ние вързваме ръцете му, когато Той иска да отговори на нашите молитви, а ние не се молим или спираме да се молим.

Руби Хамилтън, бизнес дама на 50+ г., загубила мъжа си при катастрофа след 32 г. брак. Гневът и разочарованието й били огромни. Още на 20 г. тя станала християнка, но съпругът й не споделял нейния интерес в духовните неща. Тя се молила горещо и непрекъснато той да познае Господа. Един ден докато се молила почувствала да я облива вълна на мир и чула този тих глас, който я уверявал, че съпругът й ще се спаси. С нетърпение очаквала деня, когато той ще предаде живота си на Исус. А сега това.

Какво правиш, когато изведнъж се случи най-лошото? Когато Бог не отговаря и не отваря врати пред теб? Руби Хамилтън престанала да живее за Бога.

2. Нашето непостоянство в поклонението ни може да върже ръцете Му

А. Участието в живота на църквата. „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.” (Евр. 10:25)

Б. Нашето даване за Божието дело (Мария помаза Исус с най-скъпоценното си, Йоан 12:3)

Беше юни месец, 1993 г. Тъкмо бях повярвал в Бога. Сега трябваше да премина втората си сесия в университета. Един от изпитите ми беше особено труден. Имах само 5 дни, а обемът който трябваше да прочета беше огромен. Бях си разпределил времето, за да ми стигне долу-горе, но имаше един проблем. Изпитът беше в понеделник, а в неделя имаше църква. От няколко месеца бях тръгнал редовно на богослуженията, но сега се изкушавах да си остана вкъщи и да си уплътня максимално времето с учене. Исках в деня преди изпита да премина всички въпроси, но това нямаше как да стане, ако отидех на църква. След като се колебах няколко минути, реших все пак да отида. Беше чудесно богослужение. Благодарих на Бог и се помолих той да ми помогне въпреки загубеното време да успея да се подготвя за изпита.

Не знам как стана, но като се върнах, успях да премина всички въпроси, а на сутринта да ги премина още веднъж! На другия ден получих шестица.

„И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно...”

3. Нашата незаинтересованост да свидетелстваме може да върже ръцете Му
А. Божието желание е всеки да се спаси – Йоан 20:31 („тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.”)

Б. Ние отлагаме. „Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жътва.” (Йоан 4:35)

Преди малко ви разказах историята на Руби Хамилтън. Но тя има продължение.

Роджър Симънс пътува на стоп за дома. Той никога няма да забрави този ден – 7 май. Тежкият му куфар вече бил изцедил силите му и той нямал търпение да се прибере у дома и да съблече завинаги войнишката униформа. Вдигнал ръка при приближаването на кола, но се отказал, като видял че е черен, лъскав нов кадилак. За негова изненада, колата спряла.

Вратата се отворила. Той изтичал към колата, хвърлил куфара отзад и благодарил на красивия, добре облечен мъж, докато сядал до него. „Завинаги ли се връщаш?”

„Да.”

„Имаш късмет, ако отиваш в Чикаго”

„Не чак толкова далече – в Чикаго ли живеете?”

„Имам бизнес там. Казвам се Хамилтън.”
Те поговорили за малко и тогава Роджър, който бил християнин, почувствал че Бог сякаш го подканя да сподели вярата си с този 50-годишен, успешен бизнесмен. Но продължил да го отлага, докато накрая разбрал, че остават 30 мин. до дома. Нямало вече закъде да отлага.
„Г-н Хамилтън, бих искал да ви кажа нещо много важно.” И после просто казал на г-н Хамилтън за Божия план за спасение и накрая го попитал дали иска да приеме Исус за свой Спасител и Господ.

Кадилакът отбил до пътя. Роджър очаквал човекът да го изхвърли от колата. Вместо това той навел глава и приел Христос, а след това благодарил на Роджър: „Това е най-великото нещо, което ми се е случвало.”

Минали 5 години. Роджър се оженил, родили му се две деца, започнал бизнес. Докато си приготвял багажа за пътуване до Чикаго, намерил визитката, която Хамилтън му бил дал преди 5 години. В Чикаго отишъл в Хамилтън Ентърпрайсиз. Рецепционистката му казала, че няма как да види г-н Хамилтън, но може да види г-жа Хамилтън. Малко объркан, той бил въведен в много хубав офис, където го чакала жена на около 50 г.

Тя протегнала ръка: „Познавали сте съпруга ми?”

Роджър й разказал как Хамилтън го взел на стоп след войната. „Можете ли да ми кажете кой ден беше това?”

„Разбира се, беше 7 май, преди 5 г., денят в който ме уволниха от армията.”

„Имаше ли е нещо необикновено по време на срещата ви?”, попитала тя.

Той се поколебал, не знаейки дали да спомене как споделил за Исус със съпруга й. „Г-жо Хамилтън, обясних благата вест на вашия съпруг в онзи ден. Той отби до пътя и заплака върху волана. В онзи ден той предаде живота си на Христос.”

Като чула това, тялото й се разтърсило в плач. Накрая се овладяла и казала: „Бях се молила за спасението на съпруга ми с години. Вярвах, че Бог е го спаси.”

„Къде е съпругът ти, Руби?”
„Почина. Катастрофирал е след като те е оставил. Така и не се прибра. Разбираш ли, мислех че Бог не е спазил обещанието си. Престанах да живея за Бога преди 5 г., защото мислех, че Бог не си е спазил обещанието!”

На този свят няма материално въже, което да може да върже Исус.

Самсон, за когото четохме преди няколко дни, беше вързван неколкократно и успяваше да разкъса въжетата. Но дори Исус не може да разкъса въжетата на неверие, непостоянство и незаинтересованост.

Моята молитва тази сутрин е всички да разберем, че когато вързваме ръцете на Исус, вързваме своите собствени ръце.

Знаете ли, вие сте много силни хора. Всеки от вас разполага с голяма сила – да върже или да развърже ръцете на Бога.

Вързали ли сте ръцете на Исус в живота си по някакъв начин? Ако да, отвържете ги и преживейте Неговата сила. Нека се помолим.

- край -

06.04.2014 г.,

БПЦ „Нов живот” - Варна