Saturday, May 05, 2012

"Шоуто" на Меркюри - ода за безсмислието на живота или критичен анализ на миналото?

"Празни пространства - за какво ли живеем? Изоставени места - пред резултата немеем. И все така, и все така, какво ли пак търсим тук и сега?

Герои се сменят след безумно падение, зад завесата всичко е едно представление. А ти продължавай, продължавай играта. Ще можеш ли още да удържиш на нещата? Шоуто трябва да продължи! Шоуто трябва да продължи! О! Сърцето ми забързано тупти. Гримът размазва се полека, но усмивката единствено стои!


Каквото и да става, оставям всичко на шанса. Любовта си отива - в сърцето болка остава. И все така, и защо ли така? За какво ли родени сме тук и сега? Предполагам, се уча по-човечен да бъда, защото може би скоро оттук ще си тръгна. Тъмата навън отстъпва път на зората, но там някъде в мрака аз зова свободата. 


Шоуто трябва да продължи! Шоуто трябва да продължи! О! Сърцето ми забързано тупти. Гримът размазва се полека, усмивката единствено стои! 


Като пеперуда е душата ми, пази спомени от детство. Те няма да умрат, след мене ще живеят вечно. Приятели, аз мога да летя! 


Шоуто трябва да продължи! О да! Шоуто трябва да продължи! С усмивката умирам, без да се отказвам, без да спирам. 


Напук на всичко ще живея. Да превъзмогна всичко ще успея. Ще намеря начин - аз умея в шоуто да оцелея! Ще трябва шоуто да продължи!" ("Шоуто трябва да продължи", източник - „Интернет”)

Британският певец и вокалист на Куин Фреди Меркюри се ражда на 5 септ. 1946 г. и умира на 24 ноември 1991 г., днес след като публично оповестява, че е болен от СПИН. Тогава бях студент първи курс във ВТУ и мълвата обходи за секунди СО, където живеех. Както и след смъртта на Майкъл Джексън и Уитни Хюстън, най-големите хитове на Фреди се завъртяха безспирно по радиата. Песента The Show Must Go On, беше излязла месец преди това. Спомням си, че един колега ме помоли да му я преведа – дали щеше да го направи, ако Меркюри не беше умрял!?

Цитираният по-горе превод е много по-добър от онзи, направен от мен в първи курс на университета. Но още тогава, докато превеждах думите на песента, ми направиха впечатление странното съчетание на отчаяние от безсмислието на битието и надеждата, че все пак, там някъде, зад ъгъла, лирическият герой ще намери смисъл и надежда: 

Каквото и да става, оставям всичко на шанса. Любовта си отива - в сърцето болка остава. И все така, и защо ли така? За какво ли родени сме тук и сега? Предполагам, се уча по-човечен да бъда, защото може би скоро оттук ще си тръгна. Тъмата навън отстъпва път на зората, но там някъде в мрака аз зова свободата. 

В песента си Куин повдигат много теми – за смисъла на живота, за свободата на духа, за взаимоотношенията, за щастието... В едно интервю малко преди това, на въпроса: „Сега имаш пари, слава... има ли нещо, което ти липсва? Фреди Меркюри казва: „Щастие ли? Не мисля, че съм го постигнал.” Поразително! Не е ли странно, че човекът, който е опитвал всичко – секс с мъже и жени, правел е покупки за милиони, имал е скъпи къщи, владеел е тълпите на концертите си, упражнявал е влияние над милиони млади хора в целия свят, ... казва, че не е щастлив!

За други това е песен възпяваща нихилизма и хедонизма. Животът е пълен с ‘празни пространства’, от които напразно се опитваме да се отскубнем; с герои на деня, които се сменят бързо както сменяме носните си кърпички; с мимолетни моди и увлечения (всяко чудо за три дни и на всеки три дни чудо). Лирическият герой се мята от крайно отчаяние и скептицизъм („всичко е едно преставление – за какво ли живеем?”) до търсене на смисъл и надежда („Напук на всичко ще живея. Да превъзмогна всичко ще успея.”)

Фреди Меркюри не е сам в своя скептицизъм и способност на човека да се справи с големите въпроси на живота. Известният френски философ-екзистенциалист Камю също смята, че животът е безсмислен. Най-често срещаната тема в неговото творчество е темата за абсурда, произтичащ от конфликта между очакванията ни за рационална и справедлива вселена и реално съществуващата такава, която е доста безразлична към нашите очаквания. Той казва: „Нетърпимо е да смяташ, че животът е лишен от смисъл. Нетърпимо е непрекъснато да ти повтарят, че нашето съществуване няма смисъл. Човек не може да живее без някаква причина да съществува.”

За съжаление Камю приживе не намира причина да съществува. Човекът е измет. Той произлиза от планктон и е предопределен да изчезне. Това е всичко. Затова единствената му надежда е да създаде смисъл там, където няма такъв. Същата безизходица личи и в думите на известния английски философ, политик и автор от 16 в. Франсиз Бейкън. На него се приписват следните думи: „Човекът разбира, че е случайност... Той трябва да изиграе играта без да търси смисъл.”

Точно това се опитва да прави и лирическият герой в песента на Фреди Меркюри – да играе играта, без да търси смисъл. Но явно не може – дълбоко в себе си знае, че смисъл има. Затова и пресмъртната лебедова песен на гениалния музикант подчертава още повече агонията на търсещия, но затворен в тъмницата на греха човек. Безразборният секс, алкохолът и наркотиците са начините, чрез които той се опитва да избяга от болката на самотата и безсмислието, но те не му дават утеха. Хедонизмът, преследването на удоволствията отдалечава болката само временно, само за да я направи още по-нетърпима.

Но песента, както и животът на автора й е много по-сложна и комплексна в своето послание. Струва ми се, че в тази титанична битка между злото и доброто, бушуваща в душата на лирическия герой, все пак победител е надеждата. Надеждата крепи човека, тя крепи и Фреди. Той вярва, че един ден пак ‘ще живее’, ще ‘превъзмогне всичко’ и ще ‘успее’. Дали това наистина не е някакво морално измерение на живота след смъртта?

Някои приписват това на неговата религия. Като произлизащ от семейство, вярващо в зороастризма, той може би се е надявал, че е вършил повече добро, отколко зло. А привържениците на тази религия смятат, че това им дава надежда, че ще отидат в рая, а не в ада. Друго основно вярване е, че колективните добри дела на човечеството постепенно ще превърнат несъвършения материален свят в неговия небесен идеал. Дали това не е провокирало и възклицанието: „Напук на всичко ще живея!”?

Има и такива, които смятат, че към края на живота си Меркюри преосмисля вярата си и че дори се обръща към християнството. В едно интервю той сочи към небето и казва: „Той се грижи за мене”. В “Somеbody Тo Love” основателят на Куин казва: „Коленича и започвам да се моля”, на фона на речитатива „Слава на Бога”. Случайно ли е всичко това?

Тогава как да си обясним ‘нехристиянските’ изказвания в песента? Диалог между старото и новото аз на лирическия герой? А какво да кажем за непрекъснато повтарящия се припев-поанта: „Шоуто трябва да продължи”? Ако заложим на промяната у Фреди, възможно е това да е опит за иронизиране и критика към цялата музикална индустрия, произвеждаща хора зависими от успеха, парите и наркотиците. И заедно с това - дълбоко изстрадана болка и съжаление за пропиляния в гонене на 'празни пространства' живот.

Ние не знаем дали Меркюри е станал християнин и е повярвал в Исус Христос в залеза на живота си. Но всичко ни дава основание да кажем, че е мислил сериозно над тази възможност. „The Show Must Go On” e писана малко преди смъртта на Фреди, така че много вероятно е тя да е не ода, възпяваща безсмислието на живота, а напротив – безпощадна себекритика на напразно изживяния, макар и посветен на музиката живот.

Критика, в която вероятно авторът се присъединява към Еклесиаст и повтаря в хор с него: "Всичко е суета и гонене на вятъра." (Eкл. 2:11) За разлика от Соломон обаче, на Меркюри не е достигнало време, а може би и смелост, за да добави като него: "Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека." (Екл. 12:13б).

Само Бог знае какво става в сърцето на всеки човек. Бог знае с каква мисъл е издъхнал Фреди Меркюри. Към края на песента Фреди признава, че се учи да бъде ‘по-човечен’. Остава да се надяваме, че е търсил вдъховение за тази си любов към ближния от Своя Създател.