Вярваш ли във Възкресение?

/проповед/ 

В началото искам да ви попитам: кога ще повярвате, че някой когото сте познавали, е възкръснал от смъртта?

 Възможни отговори: „Ако ми звънне на вратата“; „Ако вечеряме заедно“; „Ако мога не само да го видя, но и да го пипна“; „Ако той се яви на много други хора, които са го познавали, тогава ще знам, че не халюцинирам.“

Няма да е лесно някой, когото сме познавали и обичали, да ни убеди, че е възкръснал от смъртта! Още по-трудно ще е, ако сме видели да умира, особено от ужасно болезнена смърт и след това сме били на погребението му.

Не е учудващо тогава, че на учениците не беше лесно на онази неделя сутрин. Трудно е да гледаш как някой, който умира, издъхва. Почти невъзможно е да повярваш, че може да оживее отново. А възкресението е още по-трудно за възприемане, защото истинско възкресение означава, че човекът никога повече няма да умре.

Било е трудно да се повярва тогава, трудно е да се повярва и днес.

Когато Исус е на кръста, според евангелист Марк, Той повтаря стих от Псалм 22, който е бил познат за евреите от 1 век: „Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ (Марк 15:34)

 Учениците бяха смутени и объркани, те не очакваха Исус да възкръсне. Жените, които отидоха на гроба, се готвеха да помажат един труп. Но за тяхна изненада, вместо труп те срещнаха ангел, който им каза: „Не се плашете; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха.“ (Марк 16:6)

В началото е имало объркване, не яснота. Лука казва, че учениците са сметнали свидетелството на жените за празния гроб за „празни приказки и не им повярваха“ (Лука 24:11).

И от това несигурно начало се роди Църквата, която днес наброява около 2.6 милиарда души и продължава да расте! Много мюсюлмани в Азия се обръщат към Христос. Същевременно, сред тези които се определят като християни в Европа има такива, които не вярват във възкресението на Христос!

 В България повече от 70 процента се определят като християни, но забележете, само 34% от българите заявяват, че вярват, че има живот след смъртта. След нас в Европа е само Албания.

Може ли да си християнин и да не вярваш във възкресението? Двете са неразривно свързани! Защото, ако костите на Исус Христос можеха да се изкопаят от някой гроб от 1 век, тогава, както казва Павел в 1 Коринтяни 15, нашата вяра е напразна и от всички човеци ние сме най-много за съжаление.

По думите на Скип Хайциг, „Както сърцето ти е помпата, която снабдява с животоподдържаща кръв цялото ти тяло, така и възкресението на Исус дава живот на посланието на благата вест. Без него вярата ни ще е напълно безполезна. Нашето послание ще е напълно безсилно.“

 Има много аргументи в подкрепа на възкресението на Исус. Но ще спомена само два от тях. Първо, в онази неделна сутрин гробът беше наистина празен! Когато жените отидоха там, гробът беше празен. Когато Петър и Йоан отидоха там, гробът беше празен. Когато римляните провериха, гробът беше празен. Когато еврейските водачи отидоха на място, гробът беше празен.

 Това повдига въпроса, ако Исус не е възкръснал, какво е станало с тялото? Римляните и еврейските водачи най-малко имаха интерес да откраднат тялото. То беше охранявано от римска стража в запечатана с печат гробница. Стражите отговаряха с живота си за това, което пазеха.  Дори да предположим, че учениците са взели тялото, как биха могли тези уплашени и объркани от смъртта на техния водач хора не само да направят заговор, но и да преодолеят охраната?

Тогава какво е станало с тялото? В петък вечер Исус беше в гроба. В неделя сутринта бе изчезнал.

 Второ, Исус се яви на повече от 500 човека. Яви се на Мария Магдалина, на Петър и Йоан, на Яков, на всички апостоли и на стотици други. Тези явявания станаха на различни места, при различни обстоятелства, в течение на 40 дни. Исус подкани Тома да Го докосне. Яде риба с апостолите. Когато Павел говори за различните явявания в 1 Коринтяни 15, все едно казва: „Ако се съмнявате, говорете с тези хора, те са свидетели.“

 Във връзка с това, авторът и апологет Лий Стробъл казва, „Aко свикахме съдебен процес, за да установим фактите относно възкресението, и ако трябваше да извикаме всички свидетели, които лично са срещнали възкръсналия Исус и ги разпитахме за 15 минути, ако правехме това без прекъсване, щяхме да слушаме свидетелства от първа ръка в продължение на повече от 128 часа или над 5 денонощия. Кой би си тръгнал неубеден?“

Възкресение Христово е важно. То е важно, защото то е крайъгълният камък на нашата вяра. То е Божият печат на одобрение върху Неговия Син.  Затова Петър държи да каже, че „Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.“ (Деяния 2:32)

Ние се радваме на живота и го ценим, дори той да е съпроводен с много страдания. Това е така, защото той ни е даден от нашия изобилно щедър Творец.  Затова ние, българите, толкова често си пожелаваме „живот и здраве“ в разговори с приятели.

Затова тези думи са дали наименованието на толкова много неща: здравен портал, застрахователно дружество, youtube канал, музикална група, поздравителни картички, тениски и какво ли още не.

Ние ценим живота, той е нашето естествено състояние. Смъртта е неестествена. Смъртта е врагът, който ни отделя от нас, от нашите близки и най-важното, от Бог. Тя е такова проклятие, че беше нужно Божият Син да я премахне, за да можем да живеем с Него във вечността.

 Затова празнуваме на Великден. Дори тези, които се ограничават само с чукането на яйца и яденето на козунаци, подсъзнателно чувстват, че нещо велико се е случило на този ден.

Ние празнуваме Възкресение, защото Исус възкръсна от смъртта. Смъртта не можа да го задържи. Смъртта дойде в света поради греха.  Ап. Павел казва, че „чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха – смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12)

Но на Великден, по думите на пуританския богослов Джон Оуен, човечеството стана свидетел на „смъртта на смъртта в смъртта на Христос. Смъртта беше победена! Затова ап. Павел възкликна, „"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?" (1 Коринтяни 15:55)

 Затова Йоан казва в Откровение 21:4, че в небето „смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ Слава на Бога, на небето няма да има гробища! Исус постигна това в неделя на Възкресение.

Петдесет дни по-късно Петър се изправи и проповядва в двора на храма пред огромна тълпа. В нея несъмнено са били някои от тези, които са викали „Разпни го!“ на Разпети петък. Те бяха участвали в убийството Му. Но след това тръгна мълвата, че Исус се е явил на учениците. Хората не знаеха в какво да вярват.

Какво бихте казали вие на тези хора, ако бяхте на мястото на Петър? Как бихте ги убедили, че Исус е възкръснал? Петър направи нещо много интересно. Той им разказа една история за двама мъже.  Можете да я прочетете в Деяния 2:24-32.

И двамата са умрели. Единият е бил известен, другият не толкова известен. И са погребани недалеч един от друг. Но единият е останал в гроба, а гробът на другия е празен! Единият беше цар и пророк. Той пророкува за възкресението на другия. Вторият също беше цар и пророк. Името на първия е Давид, а на втория – Исус.

Давид записа това пророчество в Псалм 16, Исус го изпълни, а Петър проповядва проповедта. Това беше една гениална проповед, защото евреите почитаха най-много Авраам, Мойсей и Давид.

Авраам беше погребан в Хеврон. Мойсей бе погребан в Моав, но никой не знаеше къде точно е неговият гроб. Но всички знаеха къде е погребан Давид. Той беше умрял 1000 години по-рано, но тялото му беше още в гроба. За разлика от него, Исус взе назаем гроба на Йосиф от Ариматея за около 36 часа. След това го напусна.

Един човек казал на Йосиф. „Йосифе, това беше една толкова красива, скъпа, издълбана в скалата гробница. Защо я даде на някого другиго, за да бъде той погребан там?“ Йосиф отговорил, „Защо не? Той се нуждаеше от нея само за уикенда.“

Исус я взе под наем само до неделя. Той не планираше да се заседи там! Ако не вярвате, идете и вижте!

И тогава Петър каза:

 Деяния 2:36 „И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че този Исус, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ, и Помазаник.“

Той е Бог, така че, поклонете Му се!

Един философ споделил със свой приятел, че е решил да създаде нова религия, която да замени християнството. Тя нямало да има тайнства и щяла да бъде ясна като таблицата за умножение. Щяла да се казва позитивизъм.

Приятелят му отговорил: „Много добре. Ще трябва само да говориш така, както никой друг досега не е говорил, да живееш както никой друг досега не е живял, да бъдеш разпнат, да възкръснеш на третия ден и да накараш света да повярва, че още си жив. Тогава твоята религия може да има шанс.“

 Попитали един мюсюлманин защо е станал християнин. Той отговорил, „Ами, представете си, че вървите по пътя и внезапно пътят се разклонява в две посоки и не знаете накъде да поемете.

Там, на разклона, има двама мъже, един мъртъв и един жив. Кого от двамата ще попитате за напътствия?“ Днес се говори много за това, че всеки път води към спасение, или се спори коя от всички религии е правилната религия. Но ето простият отговор на този въпрос. Намерете религия, чийто основател е възкрънал от смъртта. Това е религията която трябва да следвате. 

Откровение 1:17-18 „Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“

Това е посланието на Великден. Това е причината за нашата надежда. Рано или късно, всички ние ще умрем. В този ден ще загубим всичко, което имаме тук на земята, но ще запазим всичко, което е най-важно, защото смъртта не може да ни отдели от Исус Христос.

 В едно гробище в Хановер, Германия, има гроб с огромни гранитни и мраморни плочи, циментирани една за друга и хванати с тежки стоманени скоби. Той е на жена, която не вярвала във възкресението на мъртвите.

Но, интересно, че завещанието си тя поискала да зазидат гроба ѝ толкова здраво, че ако има възкресение, да не я достигне. На гроба има гравирани думите „Тази гробница да не се отваря никога.“ Но с времето едно семенце покълнало и започнало да расте между плочите. Бавно прокарало стълбце през почвата.

Когато то станало по-голямо, големите плочи постепенно се преместили така, че стоманените скоби излезли от гнездата си. Малкото семенце се превърнало в дърво, което изместило камъните.

Динамичната сила, съдържаща се в това малко семенце е бледа сянка на невероятната мощ на Божието творческо слово, което един ден ще извика в живот телата на всички, които са в гробовете. Той ще повика обратно също всички, удавили се в морето, кремирани или чийто тела са били разрушени по един или друг начин.

За този, който направи нещо от нищо, когато създаваше вселената, няма проблем да направи това. Неверието не може да попречи на възкресението. Но вярата във възкръсналия Христос отваря вратата за благословенията, които Неговото възкресение гарантира – едно славно ново духовно тяло и дом в небето.

В новите си тела ние ще бъдем свързани отново с любимите си хора, които са спасени, за да живеем с Исус през вечността.

Амин!

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

05.05.2024 г.

 

Вятър и огън (Деяния 2:1-41)

 /проповед/

Важно е да изучаваме Библията, за да израстваме в христоподобие, за да сме по-добри свидетели.

Едно момченце се молело, „Господи, ако не можеш да ме направиш по-добър, не се тревожи за това. И така си ми е добре.“ Но ние знаем, че животът без Бога не е удовлетворяващ. Имаме нужда от Него и от Словото. Имаме нужда да разбираме Писанията.

Една от най-вдъхновяващите книги в Библията за мен е Деяния на апостолите. За да разберем книгата Деяния, много важно е да разбираме какво се е случило в деня на Петдесятница. Исус бе казал на учениците да останат в Ерусалим и да чакат да дойде сила върху тях, за да занесат Великото поръчение до целия свят. С тази сила те щяха да отидат до краищата на земята, за да проповядват благата вест и тя щеше да им помага да се изправят срещу преследване.

Миналата седмица видяхме трите основополагащи принципа, на които Христос основа църквата – нашето послание (Христос възкръсна!), нашата сила (силата на Святия Дух) и нашата мисия (мисията да разботи за Неговото царство). Днес ще се спрем по-подробно на това защо дойде Святият Дух. Ще видим, че освен че дойде, за да даде сила на учениците, Той предизвиква различни реакции и днес идва, за да дава сила и на нас.

В покорство на своя Господ, учениците се бяха събрали и се молеха. И точно както Исус им беше обещал, десет дни след като Той възкръсна, Святия Дух се изля върху тях, придружен от звуко-светлинно шоу от вятър и огън.

1.     Святият Дух дойде, за да даде сила на учениците.

Святият Дух дойде, за да даде сила на учениците. В Деяния 1:8 се казва, че те щяха да приемат сила отгоре, за да достигнат до целия свят с вестта за възкръсналия Исус. Тъй като светът още не е евангелизиран напълно, това обещание за силата на Духа е все още в сила.

От историята на Църквата виждаме, че важни пробиви за благовестието и съживления са идвали в резултат на извънредно големи изливания на Святия Дух.

Петдесятница беше първото от тези изливания и ние все още трябва да се молим за нови такива, за да може Църквата Христова да се събуди и да получи сила за благовестие.

Имаш ли силата на Святия Дух за благовестие?

Както казва един проповедник, „средностатистическият християнин и средностатистическата църква са някъде между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница за сила. Витлеем означава „Бог с нас“. Голгота означава „Бог заради нас“. Но Петдесятница означава „Бог в нас.“

Много християни не разбират ролята на Святия Дух и не използват силата на Святия Дух в личния си живот. Днес ние се нуждаем отново от вятъра и огъня на Петдесятница.

Нека видим какъв беше този вятър и огън и какви знамения придружиха изливането на Духа на Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Учениците се бяха събрали за молитва, и тогава шум като фучене на силен вятър премина като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Звукът е бил като при излитане на самолет. Вятър ечи, грехът стене, ако мога да перифразирам една известна песен! Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът беше придружен от светлина:

„И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

На Синай огънят символизираше Божието присъствие. Тук то бе в огнените езици. Също, чрез Йоан Кръстител Бог беше обещал кръщение чрез огън. Йоан каза:

„Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, Който идва след мен... ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“ (Матей 3:11). И ето, че това кръщение беше дошло.

Чрез пророк Йоил Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде (Йоил 2:28-29). И това беше началото на изливането. Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Съществува мнение, че тези езици са били небесни или ангелски езици. Но повечето коментатори се обединяват около тълкуванието, че „други езици“ тук означава съществуващи, разпознаваеми езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Тук става въпрос за една чудодейна способност да се говори чужд език, който не е учен от говорещия, с цел да се послужи на хора, които говорят и разбират езика. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5) Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесятница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесятница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Там човешките езици са размесени, а народите – пръснати. В Ерусалим езиковата бариера е преодоляна свръхестествено като знак, че сега народите ще бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

На онази Петдесятница целият свят се беше събрал, за да приветства раждането на Църквата. Това стана, когато учениците се изпълниха с Духа и техният дух се докосна до величието на Бога. Тази разтърсваща опитност премина в смело и страстно хваление и свидетелство. Говоренето на езици, вятърът и огънят не бяха същността, те бяха само придружаващи знамения на това изпълване.

2.     Святият Дух предизвиква различни реакции.

Когато дойде, Святият Дух предизвика различни реакции у множеството. Духът на Бога дойде върху учениците по един нов начин. Един начин, който предизвика учудването на тълпата. И хората искаха обяснение що за чудо е това!

Деяния 2:12-13 „И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.“

Д-р Лука казва, че те „се смаяха“ и бяха „в недоумение“. Думата, използвана на старогръцки за „смайвам се“ означава буквално „изкарвам някого от ум.“ Днес ние използваме израза „направо ми изкара акъла“ или „хвърли ме в тъч.“

Свидетелите на това чудо направо бяха хвърлени в тъча. И заедно с това бяха в недоумение. Бяха озадачени. Те бяха объркани, защото не разбираха каква е причината това да се случва.

Тяхното недоумение се дължеше и на факта, че учениците бяха от Галилея. Галилеяните имаха лоша слава на простовати селски хора. Те трудно произнасяха гутурални звуци и имаха навика да гълтат цели срички, докато говорят. Затова жителите на Ерусалим гледаха отвисоко на тях като на провинциалисти. И въпреки това, сега тези селяци говореха с чудесно произношение всички тези езици. 

Присъстващите юдеи бяха озадачени. През главата им минаваха най-различни обяснения на случващото се.

Някои от тях казаха, „Какво значи това?“ Те се запитаха каква е причината това да се случва. Това бяха хората, които бяха широкоскроени и искаха да изследват нещата, преди да си съставят мнение.

Но имаше още една група хора, които реагираха доста инфантилно и с присмех. Те погледнаха учениците и си казаха, „Тези са пияни! Това обяснява всичко.“

Днес живеем във време, в който срещаме много цинизъм, студенина и съмнение. Особено що се отнася до благовестието. И този цинизъм не е плод на демокрацията, както някои мислят. Георги Марков описва така промяната в отношенията между хората, настъпила след налагане на комунистическия терор в България:

„Затвори и концлагери бяха препълнени. Безброй хора минаха през стъргалото на милиционерските участъци, където вилнееше с все сила врагоманията. Всички наши отношения в основата си се изграждаха върху подозрението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и разцъфтя най-ярката национална параноя, че всеки е възможен агент на държавна сигурност. Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза... Ние вече бяхме „другари“.“

Вече три поколения българи са възпитани в дух на богоборчество и атеизъм. И докато първите поколения са били лишени от знанието за Бога и от достъп до църквата, днес много хора съзнателно продължават да отхвърлят вярата. Страхът от Държавна сигурност е заменен от страха какво ще помислят хората.

Когато споделям за вярата, някои хора искат да знаят повече. Подобно на събралите се хора на Петдесятница, те питат, „Какво значи това?“ Но много често реакцията е като на втората група на Петдесятница: незаинтересованост, цинизъм и студенина, а понякога и присмех.

Винаги, когато настъпи съживление и когато Святият Дух се излива по невероятен начин, хората се разделят на две. Някои искрено питат какво е това и изпитват нещата. Държат това, което е добро. Другите стоят настрана и се присмиват и приписват всичко на човешки емоции. Казват, „Те са се напили със сладко вино“.

3.     Святият Дух дойде, за да дава сила и на нас.

Но въпреки това, Бог подготвя почвата в сърцата за Словото. Духовната жътва е узряла. Петдесятница дойде, за да може ние да събираме жътвата от души.

Лука 10:2 „И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“

Време е да запретнем ръкави и да започнем да жънем жътвата! Святият Дух подготвя плода за жътвата. Хората търсят Бога. От време на време ми се обаждат хора, за да питат за църквата, за да търсят помощ, молитва... За това свидетелстват и други пастори. Жътвата е изобилна, има нужда от повече работници!

В деня на Петдесятница, когато беше излян Святият Дух, Петър хвърли мрежата и 3000 души бяха спасени и влязоха в Царството. След падането на комунизма в България имаше голямо съживление и стотици хиляди чуха благата вест. Време е за ново съживление!

Бог не ни е дал Святият Дух, за да му се радваме изолирано от другите, докато те вървят с бързи крачки към ада.

Бог обича хората. Той ги обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за тях. И ние не трябва да ги забравяме. Христос ни заповяда да споделяме благата вест с тях.

Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века.“

Ние трябва да се изпълваме със Святия Дух днес! Да четем и изучаваме Словото, и да се молим Бог да работи чрез нас. Да показваме Неговата любов.

Много християни днес са загубили тази сила на Бога за свидетелство. Имат религия, но нямат сила. Приличат на Самсон, който спеше в скута на Далила. Мислеше, че може да се освободи от нападателите си, но силата го беше напуснала. Беше ослепен, вързан и мелеше в мелницата на неприятелите си.

Мъртвата религия отнема от хората силата на Духа и ги оставя да мелят в мелницата на слабост и пораженчество. Те са заслепени от дявола, вързани в религия и най-лошото е, че дори не го знаят.

Бог иска днес да се събудим и да се помолим Духа да влезе пак със сила в живота ни.

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да се покланяме в дух и истина. Такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Целта на човешкия живот е да се покланя на Бога. Поклонението не е да дойдеш на църква и да се преструваш, че пееш песни, след това да чуеш една проповед и да я забравиш още преди да си си отишъл.

Истинското поклонение означава не просто да си наблюдател, а да си участник. Да се покланяш в дух и истина, да издигаш душата си до Бога.

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да предупреждаваме невярващите за опасността от ада. Как може някой да твърди, че обича Бога и служи на Бога, когато не го е грижа за хората около него?

Ако имаш Святия Дух, няма да седиш спокоен, но ще предупреждаваш познатите и приятелите си, че ще трябва да се изправят пред Божия съд, че ако не се покаят, ако името им не е записано в книгата на живота, ще отидат на мястото, отделено от Бога за вечността.

Ако къщата на съседа ти гори, какво ще направиш? Дали само ще се молиш за тях? Или ще отидеш и ще им кажеш, „Излизайте бързо вън, преди да сте изгоряли в пламъците!“

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да имаме сила за свидетелство. Нашият Господ каза, „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене.“ (Деяния 1:8).

Святият Дух не сочи към себе си, а към Исус. Представете си го като застанал зад вас и насочил фенерче над рамото ви към Исус, който е пред вас. Духът никога не казва „Гледай мен, слушай мен, ела при мен, познай мен. Но винаги казва „Гледай Него и виж Неговата слава. Слушай Него и чуй Неговото слово. Иди при Него и имай живот. Опознай Го и вкуси дара на радост и мир.“

Святият Дух е този, който прогонва страха и дава сила, смелост и увереност за свидетелство. Когато тази сила дойде върху Петър, той каза:

Деяния 2:38-39 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.“

Обещанието е и за нас! Ако ти си християнин, ако си спасен, дарът на Святия Дух е за теб!

***

Известният евангелизатор Дуайт Муди сключил завет с Бог, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Една вечер, около 10 ч., той осъзнал, че още не е свидетелствал. Затова излязал на улицата и заговорил един човек, който стоял до уличната лампа, като го попитал: „Вие християнин ли сте?“

Човекът избухнал и заплашил, че ще го набие. По-късно отишъл при един от старейшините на църквата и се оплакал, че „Муди върши повече поразии в Чикаго, отколкото десет човека вършат добро“. Старейшината помолил Муди да укроти малко ентусиазма си. Три месеца по-късно Муди бил събуден от човек, който чукал на вратата му. Бил онзи, на когото бил свидетелствал. Той казал, „Искам да говоря с теб за моята душа.“ Извинил се за начина, по който се отнесъл с Муди и казал, че не е имал мир от онази вечер, когато Муди му свидетелствал. Муди го водил в молитва на покаяние и човекът станал ревностен проповедник.

На Петдесятница Бог използва звуко-светлинното шоу на вятър и огън, за да изпълни учениците със Святия Дух. Така се роди Църквата. Святият Дух бе даден на първите ученици и днес се дава на нас, за да имаме сила за поклонение, сила за да предупреждаваме и сила за свидетелство.

Нека се молим!

_____________________

15.02.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Празният гроб говори и днес

/проповед/

Честито Възкресение Христово! Христос възкръсна! Един пастор поздравил църквата за Възкресение и попитал децата, „Деца, виждате ли нещо различно в нашата църква днес?“ Малкият Тошко бързо разбрал каква е разликата и извикал, „Пълна е!“

Нашата църква, за разлика от други, е пълна не само на празници. И се надявам, че дори след разширението ще е пълна.

Но днес е Възкресение. Празнуваме факта на празния гроб!

Ако има нещо, по което християнството се различава от другите религии, това е празният гроб! Всички други основатели на религии – Буда, Кришна, Мохамед, Конфуций, Джоузеф Смит, Петър Дънов – телата на всички тях се разлагат в гроба.

Не само техните – телата на много диктатори и тирани са също в гроба. От техните империи не е останало нищо.

Само гробът на Христос е празен. И този празен гроб говори и днес. Неговото послание е: Той продължава да работи, за да спасява неспасените. Милиони днес Го следват, защото Той е жив и днес!

Нашият текст днес се намира в Йоан 20 гл. Нека да прочетем...

Йоан 20:1-7 „В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. 2 Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. 3 И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;

4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба. 5 И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре. 6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени 7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.

В древността в Израел, когато някой умирал, някой член на неговото семейство трябвало да затвори очите на мъртвеца и да го целуне по бузата. Когато умирa Исус, това трябва да направят двама мъже – Йосиф от Ариматея и Никодим. Те отиват при Пилат Понтийски и молят за тялото на Исус Христос.

След това те трябвало да Го свалят от кръста, което не е било лесна работа. Първо трябвало да се качат по стълба отстрани на кръста и след това да издърпат ръцете Му през гвоздеите. Нямало начин да извадят тези пирони от дървото – първо защото ъгълът под който застават е неудобен, и второ, защото Неговите ръце са били между дървото и главата на гвоздеите. След като са освободили ръцете му, са положили тялото Му на чаршаф, след което са освободили краката Му от гвоздеите по същия начин.  

Те отнасят тялото на Исус до нов гроб, който Йосиф бил приготвил за себе си. Измиват тялото, увиват го в бял ленен плат, като преди това слагат ръцете Му на гърдите Му. Затварят очите Му, целуват Го по бузата и поставят кърпа на лицето Му.

Излизат и се отдалечават от гроба. Не говорят, може да се чуе само тъжния и приглушен плач и подсмърчане. Сигурно са чувствали огромна буца в гърлото си и са си мислели, „Всичко свърши, това е краят, продължи само 3 години.“

Следващите три дни сигурно са им се сторили като вечност. За три дни всички демони на ада се радваха и Сатана и силите на нечестието си мислеха, че са спечелили победата. Три дни еврейските водачи и римските управници се поздравяваха за хитро скроения заговор.

Но на третия ден се случи нещо чудесно, когато Бог Отец каза на един ангел, „Иди и Го доведи!“ И когато нозете на ангела стъпиха на земята, камъкът се отвали и Исус възкръсна от гроба.

В нашия текст прочетохме, че Мария Магдалина идва първа до гроба. Вижда камъкът отвален и я обзема страх. Изтичва да доведе Петър и Йоан и те се втурват към гроба с всички сили. Йоан изпреварва Петър и когато стига там, не посмява да влезе, но поглежда вътре и вижда плащеницата оставена. След това идва Петър и точно както бихме очаквали да направи, влиза вътре. Той също вижда ленените дрехи. И това, което привлича вниманието му е, че те са свити – на една страна дрехите, а на друга кърпата.

Дали това е важно? Несъмнено е важно. Щом Библията ни обръща внимание на този детайл, той има голямо значение. Йоан споменава този факт, защото той е доказателство, че тялото не е било откраднато.

По онова време се случвало от време на време крадци да задигат дрехите на мъртъвците. Ни никой не бил чувал някой да e откраднaл тялото на мъртвец. Още повече, нямало случай когато крадци да вземат тялото и да оставят дрехите, особено когато те са от нов и фин ленен плат.

Освен това, без да съм специалист по кражби си мисля, че всеки би предпочел да носи облечен, а не гол мъртъв човек!

Има много други доказателства за автентичността на възкресението, като например фактът, че римските стражи са отговаряли с живота си за него! Днес обаче нямаме време да разглеждаме всички тях. Но казаното по-горе също показва, че тялото не е откраднато, каквато конспиративна теория циркулира и до днес.

До този момент Петър и Йоан бяха придружавали Исус три години. Бяха виждали Той да отваря слепи очи и глухи уши. Гледаха как Той буквално възкресяваше хора от мъртвите. След това видяха как Той умря. И тогава всичките им надежди и мечти бяха попарени.

Мислеха си, че всичко е свършило. И в продължение на три безкрайно дълги дни те бяха отчаяни. Последната искрица надежда беше угаснала. Петър дори каза, че отива за риба. Че се връща към предишния си занаят.

Тогава, след 3 дни, те видяха празния гроб. И не само видяха празния гроб, но и видяха плащениците положени внимателно, а до тях кърпата! Мисля си, че при тази гледка Бог им говори и каза, „Исус е жив! Той не е свършил още. Той идва отново!“

И този празен гроб говори и днес! Той ни казва, че Исус не е свършил да спасява. Библията ни казва, че Исус дойде на света, за да умре и възкръсне, да победи смъртта и с това да донесе спасение на всеки, който вярва в Него!

Йоан 3:17 „Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“

Деяния 4:12 „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Поради тази причина днес в света, а вероятно и в тази зала има две групи хора. Те не се различават по цвета на кожата. Не се делят на бедни и богати, на образовани и необразовани, на русофили и русофоби, на ваксъри и антиваксъри.

В очите на Бог има само две групи хора – тези които вече са спасени и тези, които трябва да бъдат спасени.

Много хора си мислят, че добрите хора са спасени и ще отидат в рая, а само лошите се нуждаят от спасение. Лошите наистина се нуждаят от спасение, но от спасение се нуждаят и „добрите“ хора.

Всъщност, няма толкова лош човек, който да не може да бъде спасен и няма толкова добър човек, който да не се нуждае от спасение.

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“

В Божиите очи няма разлика, няма големи грешници и малки грешници, има само грешници. В Божиите очи аз съм толкова виновен, че съм нарушил Божия свят стандарт, колкото и най-големите убийци, изнасилвачи и педофили.

Това разбира се, не означава че е ОK да грешим и да вършим злодеяния.

Днес на няколко стотин километра от България се води кръвополитна война. Руските военни хвърлят бомби по жилищни блокове, болници, театри, родилни домове, училища и детски градини, избиват мирни граждани, изнасилват жени и деца, мародерстват, извършват престъпления срещу човечеството.

Също, макар и сега да не чуваме много за това сега, много християни продължават да умират за вярата си. Радикалните ислямисти и бойците на Идил, Ал Кайда в Близкия изток, Боко Харам в Нигерия убиват всеки, който не е съгласен с тяхната идеология. Същото правят и престъпните комунистически власти в Северна Корея и Китай.

Всички тези хора вършат ужасни и неописуеми престъпления. Но аз съм сигурен, че Бог обича и тях. Празният гроб говори и на тях. Той им казва: Божията воля не е вие да отидете в ада. Бог очаква и вие да се покаете и да се спасите от вечни мъки в огненото езеро.

Това Бог искаше за Хитлер, Сталин, Пол Пот, Мао Дзедун, това иска и за Путин, Ким Чен Ун и Си Джинпин и за всеки друг самозабравил се диктатор. Той кани всички грешници да се покаят. Без значение колко и какви грехове са натрупали.

Яков 2:10 „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“

Има още едно престъпление срещу човечеството, за което почти никой не говори. То навлезе като пандемия в България с настъпването на комунистическия терор. Не, не говоря за унижощението на елита на нацията ни. Не става дума за Белене, Куциян и Бобовдол.

Тези хора не са убити от бомбите на вражеска армия. Не са покосени от шрапнелите на нечий окупатор. Не са унищожени от куршумите на безчовечен агресор. Не са убити и от вируса със звучното име омикрон. Убити са от техните най-близки хора – от техните майки и бащи.

Вече се досещате - говоря за убиването на повече от 6, вероятно вече на 7 милиона българи в утробата.

В Божиите очи има грешници, които са били простени и грешници, които не са простени още, но могат да бъдат простени.

Преди много години един евангелизатор се подготвял за голяма евангелизация в един град. И той писал на кмета на града предварително да му изпрати имената на хората от града му, които се нуждаят от сериозна духовна помощ. За негова изненада, кметът му изпратил ... телефонния указател. Онзи кмет е разбирал, че всички ние се нуждаем от духовна подкрепа.

Гробът е празен! Той говори и днес и неговото послание е: Исус Христос е жив и Той все още спасява души!

Второ, гробът говори и на още една група хора – на отстъпилите от вярата. Той казва: Исус все още ви кани да се върнете при Него!

Няколко дни преди да умре, Христос събра учениците си и им каза какво ще се случи. Каза им, че Той ще бъде предаден, арестуван, бит и разпнат. След това погледна учениците си и каза, всички вие ще Ме изоставите, когато стане напечено.

И типично в негов стил, Петър стана и каза, „Не и аз, Господи. „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“ (СП, Марк 14:29) С други думи, Господи, не знам за тези безделници, но можеш да разчиташ на мене! Дори да трябва да умра с Теб, няма да се отрека от Теб!

И си представям как Исус клати неодобрително глава и казва, „Петре, до утре сутринта ще се отречеш от Мен три пъти.“

След това римските войници дойдоха да арестуват Исус с мечове и копия. И в прилив на смелост Петър замахна с ножа си и отряза ухото на един от тях (но се съмнявам, че се е целил в ухото!)

И тогава Господ направи нещо невероятно. Взе това ухо и свръхестествено го закрепи отново към главата на този човек. Не знам за вас, но ако аз бях един от тези римски войници и видех това чудо, щях да премина на другата страна! Щях да кажа, „Ей, хора, дойдох с вас, но отивам с Него.“

Те арестуваха Исус и Го подложиха на ужасни мъчения. И докато това ставаше, смелостта на Петър съвсем се изпари. Една млада жена дойде при Него и каза, „Познавам те, ти беше с Него.“ И същият този човек, който се беше изправил срещу цялата римска армия, сега се покри и каза, „Не познавам този човек.“

Друг дойде и каза същото, и Петър отново се отрече от Христос. Но още един дойде и каза, акцентът ти те издава, ти си галилеянин, ти си един от Неговите ученици. И той не само се отрече от Христос за трети път, но и за по-голяма убедителност прокле и използва и някои нецензурни думи, и каза, „Не познавам Човека,“ остави ме на мира! (Матей 26:74)

И петелът пропя, и Петър си спомни думите на Исус. И погледна встрани и там стоеше Христос, и техните очи се срещнаха. И когато Петър видя тъгата и мъката в очите на Исус, това разби сърцето му.

Отиде вън, седна на едно място и започна да се бие в гърдите и да нарежда, „О, Боже, как можах да направя това нещо!? Как можеш изобщо да ми простиш! И следващите три дни той живя с чувство за срама, вината и мъката от това, че се беше отрекъл от Господа.

Но нека сега прочетем и да видим как завършва тази история.

Марк 16:1-7 “А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат. 2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето. 3 И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? Защото беше твърде голям. 4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.

5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в дълга бяла дреха, и много се уплашиха. 6 А той им каза: Не се плашете; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха. 7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.”

Представете си картината. Жените тичат при учениците, за да им кажат добрата новина. Казват им, „Той е жив, Той е жив! Той възкръсна от смъртта!“

А Петър се е свил някъде там, в ъгъла на горницата, и шокиран казва, „Какво? Какво казахте? Вярно ли е?“

„Да“ – отговарят жените, Той заръча да отидете да Го срещнете в Галилея“.

И Петър, който е бил в най-дълбока депресия 3 дни, удивен от реалността на Възкресението и почти насърчен, отново си спомня за жалкото си отричане от Христос, и това отново го дърпа надолу в ямата на отчаянието. Казва си, „Той едва ли има предвид и аз да отида... аз се отрекох от Него три пъти, проклинах и кълнях... Няма как да има предвид мен.“

И тогава жените казват, „А, Петре, между другото, Той те спомена по име! Да, спомена името ти.“ „Наистина ли? Какво каза?“ „Каза идете, кажете на учениците Му и на Петър...“

Защо Исус искаше да види Петър? За да го порицае? Не, Той искаше да го възстанови! И един от най-силните моменти в Библията е когато Петър и Исус се срещат, и Исус го прегръща и казва, Петре, обичаш ли Ме? Не му казва „Петре, ще проклинаш ли още?“ Не! Каза му, обичаш ли Ме?

Следователно, ако ти си тук сега и чувстваш, че си охладнял за вярата, нека те попитам, имаше ли време в живота ти, когато ти беше в изправни взаимоотношения с Исус? Ако да, какво ти пречи да ги възстановиш!

Ще кажеш, не чувствам тази първоначална ревност. Боря се с греха, но той често ме побеждава... Срам ме е от Бог. Тогава си спомни за Петър и какво го попита Исус.

Защото истинският въпрос не е ще пиеш ли още, ще кълнеш ли още... Истинският въпрос днес е „Обичаш ли Исус?“ Защото Той те обича!

На Великден гробът беше празен! Исус възкръсна! Той е жив и още спасява души.

Той още вика обратно охладнели и отпаднали хора.

Едно момченце направило голяма пакост. Майка му го наказала. Но той се страхувал, че майка му още му е сърдита. В кухнята имали една коркова дъска, на която си забождали различни съобщения. Той издебнал когато нямало никого и написал следното: „Скъпа мамо, ако ми прощаваш, махни това.“ Отишъл в стаята си и след около час се върнал. За негова изненада съобщението му било свалено!

Ако си далеч от Бог сега, донеси греховете си при кръста. Исус няма да ти натяква за тях. Исус ще ги махне от дъската!

Исус работи и днес. Той не е свършил да спасява!

Някой сигурно ще попита, докога ще прави това? Докога ще чака? Не вижда ли какво става! Икономически кризи, пандемии, войни... Колко невинни хора страдат и умират!

Maрк 13:32 „А за онзи ден или час никой не знае – нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

Тогава ще дойде краят! Последната душа, която ще бъде спасена, ще е спасена. Последният отпаднал вярващ ще бъде приет и ще се върне у дома.

Затова, не чакай да стане прекалено късно. Много хора са се присмивали на предупрежденията на Ной, че ще настъпи всемирен потоп. И когато ковчегът е бил готов, са отказали да влязат в него. Придошлите води са ги изненадали и тогава е било вече твърде късно.

Но днес все още има време! Той продължава да спасява и да ни вика у дома!

Спомни си блудния син. Когато той се върна у дома, баща му го прие обратно с разтворени обятия. Днес Исус те вика у дома, гробът още е празен и говори!

Без значение дали си бил добър или лош човек, ти се нуждаеш от спасение. Без значение дали идваш при Исус за първи път или се връщаш, ела!

Нямаме много място тук отпред, затова аз ще ви водя в молитва. Ако тази молитва се отнася за теб, може да я повтаряш и да се помолиш от място.

Ако не е за теб, може да се помолиш за някой твой близък човек. Нека се молим. Молитва

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

24.04.2022 г.

Църквата на кръстопът (Деяния 15:1-31)

/проповед/

Случавало ли ви се е да стигнете до кръстопът с колата и да не знаете накъде да продължите. Понякога и в живота е така. Както се казваше в един виц, тъкмо стигнеш до кръстопътя на живота си, а там - кръгово!

След раждането на Църквата на Петдесетница, Святият Дух чрез апостолите разнесе благовестието до Юдея, Самария, Африка и Мала Азия. И тогава пред църквата възникна един въпрос, който бе в състояние да спре нейното бурно разрастване. Църквата бе изправена пред избор. Църквата бе на кръстопът.

Този въпрос изглеждаше незначителен богословски дебат, но истината беше, че самата блага вест бе поставена на карта. Добрата вест бе заплашена да стане лоша вест.        

След първата мисионерска обиколка на Павел и Варнава, те се завърнаха в Антиохия и продължиха да работят с местната църква. Всичко беше страхотно, към църквата се прибавяха нови членове.

Как се спасява човек?

Но точно тогава от Юдея дойдоха еврейски вярващи, които започнаха да проповядват едно ново учение. Тези „юдаисти“ (членове на фарисейската секта) започнаха да поучават, че след като човек повярва, трябва да се обреже и да спазва Мойсеевия закон (15:5) и чак тогава може да се спаси.

Те бяха юдеи и за тях вярата им в Исус беше добавка към добрите дела, изисквани от Закона, и към обрязването. Така тяхното спасение беше „довършено“.

Макар и традиционното вероизповедание в България да е източното православие, а не юдеизмът, много българи днес приличат в отношението си към спасението на юдеите. Те смятат, че ако постят и се причестяват на Рождество и Възкресение, ако се молят на икони и подават за умрелите си на задушница, това е достатъчно, за да получат одобрението на Бога. За много хора е непонятно защо освен вяра в Исус ние нямаме и икони в църквата – за тях те са важни за спасението...

За тези от фарисейската секта, повярвалите езичници имаха Исус, но нямаха делата на Закона и обрязване, които също според тях бяха нужни за спасението. По този начин те подкопаваха основите на християнската вяра и предефинираха библейското разбиране за оправданието.

Но, както пише богословът Уейн Грудем, оправданието е еднократно действие, при което Бог вече разглежда нашите грехове като простени и Христовата праведност като принадлежаща на нас, след като сме изповядали вяра в смъртта и възкресението на Исус Христос. С други думи, когато ни оправдава, Бог ни обявява за праведни в Неговите очи.

Следователно, въпросът беше дали човек трябва да прибави вършенето на дела, за да бъде спасен. Това беше именно въпросът, който по-късно щеше да предизвика Реформацията. На този въпрос, как се спасява човек, отговорът на Реформацията беше: sola fide, само чрез вяра.

Днес хората в мнозинството си все още не разбират това. Защо? Защото не разбират каква е разликата между оправданието и освещението.

Божият отговор: спасението е само чрез вяра

За да разрешат спора, местните вярващи решиха да изпратят Павел и Варнава с още няколко човека до църквата в Ерусалим, за да се допитат до апостолите и презвитерите там. С пристигането им църквата свика т.н. Пръв църковен събор в Ерусалим. Това става в 50 г.сл.Хр.

Деяния 15:6-11: „Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос. И след много разпитване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете как в ранните дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас; и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. И сега защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можехме да носим? Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.“

Когато Павел и Варнава се явяват на събора в Ерусалим, очевидно разискванията са доста бурни и дебатите - продължителни. (Деяния 15:6). Най-накрая Петър се изправя и заявява, че Бог е избрал него, за да може вярващите да чуят и повярват, че няма нужда да се налага това изискване върху повярвалите езичници и че единственото изискване за спасението е вяра в Господ Исус (15:8-11).

Разбира се, Петър има предвид срещата си с Корнилий в Деяния 10, чийто инициатор беше сам Бог. Петър сякаш им казва: „Бог прие езичниците и демонстрира това, като им даде Святия Дух. Те бяха необрязани и не спазваха Мойсеевия закон, но Бог ги оправда и ги обяви за праведни, без да им налага да спазват закона и да се обрязват!“

Ефесяни 1:13,14: „Чрез Христос вие също бяхте запечатани със Святия Дух, обещан от Бога, когато чухте посланието на истината, благата вест за вашето спасение, и повярвахте в Христос.“

Представете си, че човек умира. Семейството му ме моли да отида да го видя. Сядам на леглото му. Той е живял небогоугоден начин на живот и умира. Трябва ли да му кажа, че може да се спаси само чрез добри дела? Няма време за добри дела. Няма възможност за тях. Той ме поглежда в агонията си и пита, „Какво трябва да направя, за да се спася?“ Да му прочета ли Десетте Божи заповеди и да му кажа ли, че трябва да ги спазва всичките? Ако спасението беше чрез дела, какво повече мога да кажа? Аз бих бил излишен. Няма никаква надежда за него.

Ако спасението беше чрез дела, нашият Господ не би казал на злодея на кръста, „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Този човек не би могъл да изработи спасението си. Ръцете и нозете му бяха приковани за кръста.

Това е апостолската вяра – ние сме спасени чрез вяра само в Христос и чрез нищо друго.

Оправданието и освещението като две различни части на процеса на спасение

И така, как беше посрещнато изказването на Петър? От ст. 12 научаваме, че „Тогава цялото множество млъкна...“ Очевидно всички са изпълнени от дълбоко уважение към него и свидетелството му.

Това дава възможност на Варнава и Павел да разкажат „какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.“ В този исторически момент знаменията и чудесата бяха важни като потвърждение на думите на апостолите, че спасението е единствено чрез вяра по благодат.

Накрая Яков, братът на Исус, който очевидно ръководи събора, взема думата и обобщава свидетелството на Петър така: „Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.“ (ст.14)

Това твърдение е важно. В Стария завет думата „люде“ или „хора“ (лаос) и изразът „за Своето име“ постоянно се употребяват за Израил. С други думи Яков казва, че вярващите неюдеи вече спадат към истинския Израил, призован и избран от Бога за Негов единствен народ, който да прославя името Му.

Веднага след това ап. Яков цитира пророчество от Амос 9:11-12, с което показва, че това решение е в съгласие със старозаветните пророци.

Много хора смятат, че на църковните събори делегатите са решили кои книги да влязат в Библията и кои не с оглед на интересите на Църквата и властимащите. Но тук виждаме, че съборите нямат авторитет и влияние над Църквата, освен ако решенията им не са в съгласие с Писанията. На този пръв събор като наш единствен авторитет по въпросите на вярата се издига Писанието. Това е и първият принцип на Реформацията, sola Scriptura – само Писанието.

Яков посочва, че има съгласие между това, което Бог е сторил чрез апостолите и онова, което е казал чрез пророците. А какво именно е казал чрез пророците?

Деяния 15:16-17 „След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я изправя; за да потърсят Господа останалите човеци и всичките народи, които се наричат с името Ми.“

В това пророчество на Амос възстановяването на падналата Давидовата скиния и издигането на развалините ѝ сочи към възкресението и възнесението на потомъка на Давид – Христос. Тогава ще стане възможно „останалите от човеците и всички народи да потърсят Господа (Деяния 15:16-17). С други думи, езичниците ще бъдат включени в Божията нова общност.

И след като потвърждава свидетелствата на Павел, Варнава и Петър, Яков прави конкретно предложение за решение на събора:

Деяния 15:19-21 „Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удавено и кръв.“

Според някои това е един на пръв поглед компромисен вариант: Да не се налага изискването за езичниците да спазват Мойсеевия закон и да се обрязват (т.е. да стават евреи), но все пак да им се заръча да се пазят от някои езически практики. Но всъщност, с това предложение Яков има предвид процеса на освещение, не на спасение.

Какво е освещение? Според Грудем, „Освещение е продължителен процес, в който Бог и човек си сътрудничат, за да става човекът все по-свободен от греха и все по-христоподобен.“ Оправданието е еднократно действие, но освещението е дълъг процес, който започва с оправданието и продължава цял живот.

Филипяни 2:12-13 „Изработвайте спасението си със страх и трепет...“

За да живеят такъв живот на освещение, според Яков е важно вярващите да се откажат от следните неща: ядене на храна, жертвана на идоли, блудство и ядене на животни в тяхната кръв. За нас интерес представляват първите две забрани.

Блудство (на гр. „порнея“) включва всички незаконни сексуални контакти като прелюбодейство, кръвосмешение и всякакви други форми на разврат. Те били широко разпространени и безсрамно практикувани сред езическите народи, но считани за грях от Мойсеевия закон. Това бил грехът, на който християните били най-силно изложени, затова е специално споменат тука.

Нещата не са се променили много от древността до наши дни. Днес ние, християните, сме изложени на не по-слаб натиск да приемем сексуалната разпуснатост, която е норма в нашето общество. ЛГБТИ общността осъществява натиск еднополовите бракове да бъдат узаконени. В някои детски градини и училища вече се преподава сексуално възпитание от техни членове. В интернет порнографията е само на един клик разстояние. Внимаваш ли какво гледаш в нета и по телевизията? Работиш ли за твоето освещение?

Тази разпуснатост се отразява и в облеклото, което носим, особено през лятото. В нашата църква няма дрес код, защото се очаква всеки да да приема Библейския код! Нека никой от нас не става повод за съблазън и спънка за другите – както навън, така и в църквата. Нека облеклото ни сочи не към външната, а към вътрешната ни красота. Особено внимателни трябва да бъдат жените:

1 Тимотей 2:9,10 „Също така искам жените да се обличат скромно, в прилични дрехи и да се владеят. Да не си правят сложни прически и да се кичат не със злато, перли или скъпи дрехи, 10 а с добри дела, както е редно за жени, които твърдят, че почитат Бога.“

Облеклото ти също показва дали почиташ Бога!

Освен разврата, яденето на храна, посветена на идоли и продавана по пазарите тук е забранена с цел да не се съблазнят юдейските вярващи, за които това било участие в идолопоклонство. По-късно ап. Павел ще напише в 1 Коринтяни 10 важния принцип да не ставаме съблазън за другия, като ядем, пием или вършим неща, в които неговата съвест го упреква. (1 Кор. 10:32)

В светлината на тези стихове всеки от нас трябва да се замисли дали в поведението ни няма нещо, което да спъва другите в църквата. Това е част от нашето освещение.

Заключение

В Деяния 15 църквата бе застанала на кръстопът. След разгорещени дебати първият църковен събор завършва с написването на писмо с решенията на събора. То е занесено в Антиохия от Варнава, Павел, Юда и Сила, които устно да предадат същото послание. То е прието с радост и  успокоение от вярващите езичници.

Днес, 1970 г. по-късно, ние също трябва да сме благодарни на Бога за това решение. Ръководени от Святия Дух, апостолите взеха правилното решение. Всеки се спасява чрез вяра по благодат и не са нужни дела от Закона! Това се нарича оправдание.

Нека гледаме на Исус за нашето оправдание. Неговият живот, смърт и възкресение са достатъчни за нашето спасение. Той каза, „Свърши се!“ Делото на спасение е завършено, ние трябва само да го приемем с вяра. И нека когато свидетелстваме на невярващите, тази велика истина достигне чрез нас до техните уши и сърца.

Същевременно, освещението е дълъг процес, в който участваме заедно с Бога.

Един мъж купил къща с дърво в двора през зимата. Когато настъпила пролетта, на дървото разцъфнали малки розови пъпки. Колко прекрасни цветове, казал си човекът. Ще се радвам на красотата му цяло лято. Но не след дълго се появил силен вятър и отвял цветовете в двора. Ама че мръсотия, помислил си той. Това дърво май за нищо не става.

Лятото преминало и един ден мъжът забелязал че дървото е обсипано от зелени плодове с размера на голям орех. Скъсал един и отхапал, но го захвърлил с отвращение на земята. „Какъв ужасен вкус! Това дърво е ненужно. Цветовете му са толкова крехки, че вятърът ги отвява, а плодовете му са ужасни и горчиви. Когато дойде зимата, ще го отсека. Но дървото не обърнало внимание на мъжа и продължило да черпи вода от земята и топлина от слънцето, и в късна есен произвело ярко червени ябълки.

Понякога ние виждаме християни с техните ранни цветове на щастие и си мислим, че това ще трае вечно. Или виждаме горчивина в живота им и сме сигурни, че никога няма да произведат плодове на радост. Не забравяме ли, че някои от най-добрите плодове узряват късно?

Исус търпеливо работи в нас и иска все повече да се отдалечаваме от греха и да се приближаваме към Него. Той работи търпеливо в нас и ни напомня да не спъваме с поведението си другите във вярата им. Исус иска да се стремим към святост и да избягваме неморалността и да даваме плодове на освещение в живота си. Амин!

_______________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.07.2018 г.