Monday, April 28, 2014

Можеш ли да си простиш?

/проповед/

Ето, че сме в края на евангелието от Йоан. Разгледахме Пролога - един химн за Логоса, който говори за това за Словото у Бога, което дойде на света в плът, за да разкрие Отца и да може тези, които повярват в него да станат деца на Бога. След това се спряхме на Книгата на знаменията (1:19-12:50), в която са описани 7-те чудеса и други случаи - сватбата в Кана, инцидентът в храма, срещата с Никодим, с изцеляването на сина на царския сановник, самарянката, изцелението при Ветсаида, нахранването на 5000, конфликтите в Ерусалим, слепородения, възкресението на Лазар, помазването във Витания, заговори за убийството на Исус...

Споменахме 7-те „Аз съм” – хлябът на живота, светлината на света, вратата, добрият пастир, възкресението и животът, пътя, истината и животът, истинската лоза.

И днес, на Томина неделя, ще говорим за  последното след възкресенско явяване при Тивериадското езеро (21:1-25).

Прочит Йоан 21:1-19

Днес нашият пасаж, последният от Йоан, ни насочва към един човек, когото Исус беше нарекъл ... ловец на човеци. Той беше доста припрян човек и често съжаляваше за това. Често казваше неща, които не биваше да изрича.

Но отричането от Господа трябва да му е тежало на сърцето. Той беше казал, че никога няма да се откаже от Исус, даже и другите да го направят. Но ... го направи. При това – цели 3 пъти!

Сигурно си е мислил, че това означава, че вече никога няма да може да върши делото на служението отново. В началото на тази глава Петър казва: „Отивам за риба.” Всъщност, той искаше да каже: „Не ми остава нищо друго, освен да се върна към предишния си живот. Предадох Господа. Виновен съм и не мога да си го простя.”

Той си тръгва, понесъл товара на вината на раменете си... Връща се към своя стар живот. „Неговото иго е много тежко!”

Сигурно е превъртал лентата много пъти. Представял си е мислено как се е отричал от Господа. Не е можел да си прости и сигурно се е питал дали Господ някога ще му прости.

Приятели, животът понякога може да бъде много труден. Да простиш на себе си може да не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.

Един мъж се опитвал да пресече улицата. Но тъкмо когато сложил крак на улицата, иззад ъгъла се появила кола, движеща се с бясна скорост и се насочила право срещу него.
Мъжът ускорил крачка, за да премине по-бързо улицата, но колата навлязла в отсрещното и се насочила право срещу него. Затова мъжът се обърнал назад и се опитал да се върне, но колата се върнала в другата лента и пак се приближавала право срещу него. В един момент колата била толкова близо, мъжът бил толкова уплашен, че от страх се вцепенил и останал насред пътя.
Колата отбила в последния момент и забила спирачки точно до него. Шофьорът свалил прозореца. Оказало се, че шофьорът е ... катерица. И катерицата му казала: „Какво ще кажеш, не е толкова лесно, колкото изглежда, а?”

В живота си всеки от нас е правил неща, за които продължаваме да се упрекваме и обвиняваме. Понякога ни изглежда невъзможно да ги забравим.

Нека видим какво можем да научим от този пасаж, което да ни помогне да преодолеем нещата, които ни правят подвластни на миналото.

В онзи ден там на брега, Исус покани Петър и другите ученици да закусят хляб и риба, приготвена на жаравата. Исус им каза: „Елате да закусите. Донесете от рибата, която уловихте.

В Библията има два случая, където е описан огън с жарава. Единият е този, който прочетохме днес и аз съм сигурен, че той е напомнил на Петър за жаравата, при която той отрече, че познава Исус и че е негов ученик. Имаше две жарави – жаравата на отричането и жаравата на общението и изкуплението.

Исус пое инициативата да покани Петър на закуска около огъня. За съжаление, твърде често и особено когато преминаваме през вътрешна болка, ние не откликваме на поканата на нашия Господ.

Не чуваме Исус, когато ни казва: „Елате... Елате при мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.” (Мат. 11:28) Неговото иго е леко. Защо тогава не чуваме гласът и поканата на нашия Господ? Защото твърде често ние сме погълнати от нашето всекидневие.

Ние се самообвиняваме за миналото и не можем да се освободим от чувството за вина. Исус казва: „Елате! Елате, елате при жаравата на общение с мен.” Ние сме включени.

Исус казва: „Елате, елате. Наслаждавайте се на всеки ден.” Но често ние се чувстваме недостойни. Исус казва: „Ела, ти си поканен. Ела и имай общение с мен.”

Петър може да си е мислил, че е дисквалифициран. Че Исус никога няма да му прости. Често това, което ни пречи най-много да си простим е склонността ни да се въргаляме в собствената си вина.

Ние, българите, сме склонни да се обвиняваме за много неща. Ние увиваме около себе си тези чувства като одеяло и покриваме главата си. Отказваме да натиснем бутона „Стоп на нашето страдание. Понякога отказваме да си простим и сами се самонаказваме. Чувстваме, че трябва да страдаме заради това, което сме извършили.

Дайте всичко, дайте всичко на Исус. Не го задържайте, не задържайте скръбта или тъгата, дайте всичко на Исус. Дайте всичко на Исус и той ще превърне скръбта ви в радост! Именно радостта в Господа е нашата сила.

Петър можеше да откаже поканата да закусва с Исус. Можеше да каже: „Сутрин не закусвам.” Или, „Ще остана тук. Няма да рискувам. Няма да рискувам отново да се проваля.” Но той рискува. Той откликна на поканата.

Мисля, че трябва да се поучим от Петър. Трябва да се научим да поемаме риск. Защото вяра без риск не е никаква вяра. Все едно да искаш да имаш успешен бизнес без да правиш инвестиции! Вяра без риск не е никаква вяра!

Исус каза: „Елате, елате... нека да хапнем заедно.” Исус ни кани на общение с него.

Йоан ни казва, че учениците са хванали 153 големи риби с едно издърпване на мрежата. Когато Писанията използват конкретно число, и особено в евангелието от Йоан, има причина за това.

Не беше случайно, че в мрежата се озоваха 153 риби. Хората по онова време са смятали, че съществуват 153 вида риби. Исус бе нарекъл учениците „ловци на човеци” (Марк 1:17). Следователно, Исус искаше да им каже, че Неговата смърт на кръста предлага спасение за всички хора, от всички нации. Той събира всички, Той кани целият свят да дойде при него.

Общение, прошка... Това бяха неща, от които се нуждаеха всички, не само Петър.

Но Исус имаше специално послание за Петър. Петър трябваше да продължи.
Ние трябва да се справим с миналото си, за да преживеем не само опрощението, което Исус ни даде на кръста, но и за да разберем, че неговата благодат е достатъчна. Неговата благодат е достатъчна, за да простим и на себе си.

Да си християнин и да се самообвиняваш за миналото са две несъвместими неща. Неговата благодат е достатъчна!

Този ден с Исус на брега означаваше много повече от една закуска с хляб и риба. След като закусиха, Исус извика Петър и го попита: „Симоне Йонов, любиш ли ме повече отколкото Ме любят тези?”

Петър гордо бе заявил, че никога няма да изостави Христос, даже ако другите го направят. И след като се провали, Петър не можеше да си прости. И сега Исус деликатно докосна болното място на Петър. Исус му каза: „Петре, време е да си простиш.”

Исус го нарече с името, което използва при първата им среща преди три години. Исус каза: „Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тези?”

Той не го нарече Кифа, Петър (= канара) – името, което му беше дал по време на неговото служение. Исус му напомня първата им среща. Той връща Петър към началото, когато се обърна към него по същия начин. (Симон = Симеон = Бог „слуша”)

Сякаш Исус искаше да разбере дали посвещението на Петър е плитко или е здраво като канара. Дали той беше готов да бъде канарата, върху която Той ще построи църквата си.
Исус се канеше да попита Петър и от отговорите на Петър щеше да проили каква е степента на неговото посвещение.

Eдин човек отишъл за риба със сина си. След като чакали в лодката няколко часа без да се появи нещо, синът започнал да задава въпроси на баща си. „Тате, защо лодката не потъва?” Бащата помислил за момент и казал: „Хвана ме натясно, не знам!” „А как рибите дишат под водата?” Човекът се почесал по главата и казал: „Не знам отговора и на този въпрос.” Момчето продължило настоятелно да задава въпроси: „Защо небето е синьо?” Бащата отговорил: „Наистина не знам, сине.” Момчето започнало да се тревожи, че баща му ще се ядоса на неговите въпроси и казало: „Досаждам ли ти с толкова много въпроси?” Баща му веднага го успокоил: „Не, разбира се, че не, сине! Ако не задаваш въпроси, никога няма да научиш нищо!”

В Йоан 21 гл. обаче Исус получи по-добри отговори от момчето.

Исус пита: „Симоне Йонов, любиш ли ме?” Петър отговаря: „Да, Господи, ти знаеш, че Те обичам.” Исус го пита отново, и за трети път...
След всеки отговор на Петър, Исус му възлага задача. След първия му казва: „Паси агънцата ми” – т.е., паси младите във вярата.

След втория въпрос Той му казва: „Паси овцете Ми.” Бъди пастир на моите овце. Грижи се за тях. Пази ги в безопасност от беди.

Третият път Исус каза: „Паси овцете Ми. Заведи овцете на места, където има паша.”

Исус предизвиква Петър към ново посвещение и потвърждение на неговия призив. На практика Исус казва: „Следвай ме. Продължавай да ме следваш.”

Петър трябва да превъзмогне чувството за вина от миналото, за да стане отново това, което името му означава ... канара.

Преди няколко години група студенти-християни от Варненската група на БХСС отидоха на бригада в САЩ. Поради това, че работиха през цялото време на две места, нямаха време да ходят на църква, да четат Библията и да се молят. Това се беше отразило и на техните взаимоотношения, бяха взели и други неправилни решения. Когато се върнаха в България се бяха отдалечили от Бога и им беше много трудно да се възстановят духовно. Но с помощта на останалите студенти те отново тръгнаха на църква. Но някои от тях се упрекваха, че са допуснали това и най-трудното за тях беше да си простят.

За Петър беше трудно да си прости. Сигурно всяка вечер е имал кошмари и му се е присънвало как се отрича от Исус. Но Исус го предизвика да се посвети отново на Него. Той му каза: „Имам работа за теб. Ако наистина ме обичаш, паси агънцата ми, грижи се за овцете ми. Ти ще си канарата.

Защо Исус го пита три пъти дали Петър го обича?

Сигурен съм, че Исус искаше Петър да помисли хубаво за себе си, за своето посвещение. Исус пита Симон Йонов три пъти „Обичаш ли ме?” Дали това беше с цел да му напомни за трите случая, когато Петър се отрече от Исус?

Може би, но аз мисля че може да има още една причина.

Когато Исус попита Симон Петър дали го обича, Той използва една дума, която означава специален вид любов.
Думата, която Христос използва на гръцки е „агапе”. Агапе означава жертвоготовна любов на пълно посвещение. Любов, която не очаква нищо в замяна.

С други думи, Исус искаше да види дали Петър е готов да жертва всичко и да му се отдаде напълно. Но вижте какво отговори Петър. Той каза: „Да, Господи, ти знаеш, че Те обичам.”

На пръв поглед това звучи като положителен отговор. Но интересното тук е, че Петър използва различна дума от думата, използвана от Исус. Думата, употребена на гръцки тук е „филео”. Тази дума означава „харесвам, падам си по”; = лична привързаност; приятелство.

И дори след този отговор, Исус казва на Петър: „Паси агънцата ми.”
Исус го пита втори път: „Петър, любиш ли ме (използва агапе)?” Петър отговаря: „Знаеш, че те обичам (филео).” Исус казва: „Паси овцете Ми.”

Третият път Исус променя думата и пита: „Симоне Йонов, обичаш ли ме (филео)?” и Петър отговаря: „Господи, ти знаеш всичко, Ти знаеш, че Те обичам (филео).”

Колко пълен с благодат е нашия Господ! Исус среща Петър на нивото на неговата способност да откликне.

Сериозността на заповедта на Христос към Петър не се променя. Без значение колко силна беше неговата любов, Петър трябваше да се грижи за стадото.

Всъщност, Исус дори казва на Петър, че той ще остарее във вярата. Той ще достигне до тази самопожертвователна любов и един ден ще даде живота си за вярата (21:18).

Преданието ни казва, че Петър наистина умира за вярата и е разпънат с главата надолу в Рим.

Последната заповед на Исус към Петър беше същата, като първата заповед, която Той му бе дал преди три години: ... Исус просто каза „Върви след Мене.” (Мат. 4:19).

Исус знае с каква любов го обичаме. Може би го обичаме с филео, а може би с агапе любов.

И в двата случая отговорът на Господ Исус на Симон Петър и към нас е: давайте благодат на тези, които Бог поставя в живота ви. Грижете се за Моите агънца. Грижете се за моите овце.

Исус искаше Петър да получи и да преживее пълно опрощение (Пауза).

Пълна прошка ... истинска радост ... имаме само тогава, когато позволим на Исус да работи в живота ни. Когато му позволим да е Господар над всеки аспект от нашия живот.

Натисни бутона „Стоп”. Слез от въртележката на вината. Престани да проиграваш миналото отново и отново.

Петър не можеше да се върне назад и да изтрие казаното от него.
Петър не можеше да се върне назад и да промени импулсивните си постъпки.
Петър не можеше да направи така, че трите пъти когато се отрече от Исус да не са се случвали.

Може би в момента Бог ти напомня неща в живота ти, за които все още не си си простил. Неща, извършени от теб, за които се самообвиняваш и за които имаш кошмари. Лъжи, изневери, аборт, порнография, зависимости...

Той идва при теб тази сутрин и те кани да потвърдиш своето посвещение, там където си.

Исус те изпраща да бъдеш негов ученик, да показваш неговата благодат ... да споделяш Неговата радост с тези, които Той поставя в живота ти.

Приеми пълнотата на Неговата агапе любов. И бъди преобразен в образа на Христос. Амин


27.04.2014, Томина неделя
Варна