неделя, април 13, 2014

Присмиватели, сиирджии, лакоми кучета или поклонници

/Проповед върху Йоан 12:12-19/

Представете си, че сте в Ерусалим преди повече от 2000 г. В този ден там се беше събрала голяма тълпа, която беше дошла да празнува празника Пасха. Може би е било нещо като празнуването на 24 май в България.

Пасха е един от най-големите еврейски празници. Според големия еврейски историк Йосиф, на този празник в Ерусалим се принасяли в жертва около 250 000 агнета. Ако всяко агне се жертва за семейство от около 10 човека, излиза че за празника в Ерусалим е имало около 2-3 млн. човека! Хиляди евреи от други места се стичат към храма, за да празнуват пасха. Представяте ли си колко храна е била нужна за изхранването на всички тези хора?

И докато хората се готвят да празнуват, да отбележат един от най-важните празници, изведнъж се разнася вестта, че Исус идва към града. Какво бихте направили, ако Исус дойдеше във Варна и влезеше сега в църква?

Веднъж на Цветница семейство християни оставили 5-годишния си син вкъщи, защото го боляло гърлото и отишли на църква. Като се върнали, носели няколко върбови клонки. Петьо попитал за какво са тези клонки? Баща му отговорил: „Хората ги държаха над главата на Исус, докато той минаваше.” „Знаех си, аз веднъж няма да дойда на църква и Исус точно тогава ще дойде!”

И така, рядко се случва и четирите евангелия да опишат едно и също събитие от живота на Исус. Понякога едно или две евангелия описват определен случай; някои събития са описани от три евангелия. Но случилото се през този ден е описано от всички четири евангелисти. Даже само поради тази причина трябва да ни е ясно, че случилото се тогава е много важно.

Тълпата се събира, докато Исус влиза в града, яхнал осле и хората започват да махат с палмови клонки и да приветстват Исус. Но кои са тези хора в тълпата? Опитайте се да си ги представите. Да видите лицата им. За какво си мислят те? Какво очакват да видят?
           
Вярвам, че ако хвърлим един поглед на хората от множеството, събрали се в онзи ден, можем да открием себе си и някои наши познати сред тях.

1. Там бяха римските войници.

Вероятно там е имало много войници. По време на Пасха често се случвало някои от по-крайните привърженици на юдеизма, зелотите, да се опита да вдигне хората на бунт срещу римската окупация на града и страната. Римските власти са знаели, че те могат да се възползват от струпването на много хора, затова са взимали мерки. Вероятно там е имало много войници, които са наблюдавали какво става, както днес правителството обгражда с полиция парламента, когато има големи протести. И задачата на военния гарнизон е била да държат евреите под око и под контрол.

Със сигурност войниците са наблюдавали внимателно какво става в този ден. И точно тогава идва Исус, яхнал осле. Предполагам, че някои от римските войници са се усмихнали снизходително на това „триумфално влизане”, защото то изобщо не можело да се мери с техните триумфални шествия в Рим.

Когато римски генерал се връща след победа над врага, в която е убил поне 5000 вражески войни и е придобил нова територия, за него се устройва триумфално шествие при влизането му в града. Нещо като посрещането на националния ни отбор по футбол след спечелването на 4-то място на Световното в САЩ през 1994 г., само че много по-бляскаво.

Генералът влизал в града в позлатена каляска, теглена от бели жребци. Той показвал трофеите, които е спечелил. Пленените командири на вражеската армия вървяли оковани във вериги след генерала. Парадът свършвал на арената, където за удоволствие на гражданите на Рим пускали пленниците да се бият с диви зверове.
Затова предполагам, че някои от тези войници са се присмивали на допотопния начин на празнуване на тълпата в онзи ден и при гледката на този т.н. Цар. Та кой цар би яздил магаре? Кой водач би паднал толкова ниско? Вероятно това ги е развеселявало. Разбира се, римляните не можели да знаят, че в историята на Израел царят влизал в града възседнал осле тогава, когато идвал с мир. Цар възседнал кон влизал в град само с намерение да воюва и завладее града и страната.

Не се ли отнасят така към Исус някои хора и днес? Те се подсмихват на разказите за Него. Присмиват се над хората, които вярват в Него. Казват си: как е възможно хората да са толкова заблудени? Кой образован човек би повярвал на нещата, които хората казват, че Той е правел? Правел слепите да прогледнат. Куците да ходят. Глухите да чуват. Вървял по водата. Говорил на бурите и те утихвали. Нахранил 5000 човека с 5 хляба и две риби! Кой с всичкия си би повярвал на подобни неща? С една дума, хората се присмиват на християните за вярата им в Исус от Назарет.

Един професор атеист решил да се подиграе със студентите-християни в аудиторията и казал: „Някой от тук присъстващите колеги виждал ли е Бога? Ако има такива, нека да се изправят.” Всички студенти останали безмълвни по местата си. „Виждате ли, колеги? Никой не е виждал Бога, следователно няма доказателства за Неговото съществуване. В такъв случай можем да сме сигурни, че Бог не съществува!” След малко един студенти вдигнал плахо ръка.

Професорът кимнал, той станал и казал: „Колеги, някой виждал ли е мозъка на г-н професора?” Никой от присъстващите не казал нищо. „Щом никой не е виждал мозъка на професора, значи нямаме доказателства за неговото съществуване. Можем да заключим, че професорът няма мозък.”

Подигравките с християнството могат понякога да доведат до неочакван резултат...

Но в онзи ден със сигурност в тълпата е имало хора, които са се подигравали на Исус.

2. Но освен тях, в онзи ден имаше още една група хора в тълпата, събрала се да празнува Пасха. Ако прочетем предхождащите стихове в Йоан 12 гл., ще видим тези хора:

Йоан 12:9 „А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исус, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.”

Преди да дойде в Ерусалим, Исус прекара време с Мария, Марта и Лазар във Витания. Там виждаме друга голяма тълпа заради възкресението на Лазар малко преди това. Йоан казва, че те са отишли там не само за да видят Исус, но и за да видят Лазар, когото Исус е възкресил от мъртвите.

Тази тълпа искаше да види какво ще стане. Тези хора бяха там, за да видят шоуто, не Учителя. Те искаха да знаят какво става, не ги интересуваше защо Исус беше там. Те дойдоха заради зрелището, да видят Лазар – човека, за когото се говореше, че е възкресен от мъртвите. Нямаха търпение да видят този човек-феномен и да разберат дали се различава по нещо от нормален човек.

И тълпата дойде да празнува един голям празник. Те дойдоха за купона. Където беше Исус ставаха интересни неща, имаше екшън. Там се стичаха всички. Те искаха да участват в купона.

Днес виждаме тези хора да се тълпят по стадиони и молове, в арена „Армеец” и Хепи Суши, но църквите са полупразни. Виждаме ги пред телевизорите, докато върви X-Factor или някоя холивудска продукция, но не и в храма.

Преди десетина години един приятел от студентското служение отиде на гости на студентската християнска група в Тимишоара, Румъния, за да участва в евангелизация сред местните студенти. Когато се върна, го попитах кое му е направило най-силно впечатление. Той каза: „Бях силно впечатлен от пълните с хора трамваи в Тимишоара в неделя в 10 без нещо сутринта. Всички тези хора отиваха на църква.”


Един член на църквата написал писмо до пастора:

Скъпи пасторе, ти често подчертаваш колко важно е християните да посещаваме църква, но аз мисля, че човек има право да пропуска служби от време на време. Мисля, че всеки човек трябва да бъде извинен в следните случаи:

Коледната ваканция (неделята преди и след това) 2
Нова година (купонът продължава до сутринта) 1
3 март (национален празник) 1
Великден (на почивка за празниците) 2
1 май (имам нужда да се разсея малко) 2
Финал за шампионска лига и др. 3
Край на учебната година (децата се нуждаят от почивка) 1
Семейни тържества (мои и на съпругата) 3
6 септември (пътувам до родния ми град) 1
Начало на учебната година (много работа по подготовката на децата) 1
22 септември (със семейството сме в чужбина) 1
Спане до късно (след късно лягане събота вечер) 8
Смърт в семейството 2
Годишнина (втори меден месец) 1
Болест (една за всеки член на семейството) 5
Командировка (няма как да пропусна) 1
Ваканция (3-4 седмици) 6
Лошо време (лед, сняг, дъжд, облаци, вятър) 2
Футбол с приятели 2
Преминаване към зимно и лятно часово време (пролет и есен) 2
Притакане на зелето 2
Неочаквани гости (не мога да им кажа да си тръгнат) 2


Всичко 50 недели на година. Остават две свободни недели. Може да разчиташ, че ще дойдем на църква в четвъртата неделя на февруари и третата неделя на август, освен ако Провидението не ни попречи.

Искрено твой, верен член на църквата.

Това е отношението на някои хора. Какво ще направиш за мен, Исус? Какво ще ми дадеш? Искам „хляб и зрелища”, иначе не ме брой.

Йоан 12:9 „А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исус, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.”

Колко много хора търсят чудесата, но пропускат Господаря? Сигурно в тълпата е имало такива хора в онзи ден.

3. И накрая, сред тълпата в онзи ден имаше още една група хора. Религиозните водачи също бяха там.

Йоан 12:19 „Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.”

Това беше тази религиозна секта в юдеизма, която стриктно спазваше всяка заповед от закона, но беше критикувана от Исус за липсата на любов. Затова в българския език фарисей е синоним на лицемер.

Фарисеите обичаха властта и почестите. Те обичаха славата. Те гледаха на другите отвисоко. Искаха да са фактор в обществото. Всичко беше наред, стига те да са в центъра на вниманието, в светлината на прожекторите.

Хората обаче започваха да идват при Исус и да го следват. И фарисеите чувстваха, че тяхната могъща власт е застрашена.

Колко трагично е, че църквата понякога е свързана с политическата власт. Колко трагично е хора да отхвърлят Христос заради земни блага. Колко трагично е да замениш вечността за социални и политически придобивки. Бог не обича такива водачи.

Езeкиил 34:2-3 „Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и им речи: Така казва Господ Яхве на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадото? Вие ядете тлъстината, обличате се във вълната и колите угоените; но не пасете стадото.”

В Църквата днес има много хора, които се стремят към позиции и власт. Те искат да могат да влияят на другите. И за да спечелят постове и власт, те са готови на всичко.

Неотдавна Светият Синод реши да започне църковно-наказателно дело срещу игумена на Бачковския манастир. Той беше един от двамата кандидати за митрополит на Варна. Но изборът беше касиран след протести на православната общност в града ни. Впоследствие разследването показа, че той е извършвал редица финансови злоупотреби, с неговото име са свързани дори секс скандали. Същият епископ иначе поддържал железен ред в манастира и се карал на посетители, които се кръстели неправилно.

Исая 56:11 „Лакоми кучета, които никога не се насищат. Те са пастири, които не могат да разсъждават, всички са се обърнали към своя си път, всеки за печалбата си, всички до един.”

Да, в тълпата онзи ден имаше някои от тези лоши пастири. И те стигнаха дотам, че заговорничеха, за да убият Исус.

Това бяха хората в тълпата в онзи ден:
Тези, които бяха развеселени и се присмиваха на Исус.
Тези, които искаха да участват в купона и да получат нещо за себе си.
И тези, които искаха власт и престиж.

4. О, почти забравих една група. В онзи ден там имаше още една група.
Йоан 12:20-21 „А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. И те дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исус.”
„Искаме да видим Исус”.

Веднъж пътувах от Шумен за Варна. Оставаха няколко минути до идването на влака. Бях седнал на пейката в чакалнята и очаквах да съобщят за влака. Тогава до мен седна възрастна жена и ме попита дали влака за Русе е заминал. Казах й, че още не е и след това добавих: „Не сте го изпуснала, но по-важното е да не изпуснем другия влак.” Тя каза, „Кой влак?” Отговорих й: „За вечността”. И тогава за 1 минута й казах какво Исус е направил за нея. Очаквах всеки момент говорителят да обяви, че моят влак е пристигнал и да прекъсне разговора. Чудех се защо изобщо захванах тази тема, сигурно и без друго тя щеше да ме прекъсне и да отхвърли благата вест. Но не ме прекъсна, слушаше с голям интерес. Успях да свърша и тя каза: „Момче, аз вярвам в Исус. Какво трябва да направя, за да се спася и да видя Исус? Казах й да се помоли за прошка на греховете и да изповяда, че Исус е Господ и Спасител. Когато свърших, обявиха моя влак. Бяха минали само 2 минути, откакто ме заговори. И докато вървях към перона, думите й кънтяха в ушите ми: „Искам да видя Исус.”

Искам да видя Исус.

Моето горещо желание е всички да кажем: „Искам да видя Исус”. Всички да дойдем в Неговото присъствие, за да му се поклоним. Каква промяна би настъпила в живота ни, ако можехме да кажем „Искаме да видим Исус.”

Защото когато видим Исус и се поклоним на Святото Му име, ние Го приемаме за наш Господ и Спасител и Бог се прославя. Когато разберем, че Исус показа Божията любов към нас, като умря на кръста заради нас, можем да бъдем променени. Когато осъзнаем, че Бог даде своя единствен Син да умре за теб и за мен, за да не погинем но да имаме вечен живот, това променя начина ни на мислене.

Когато видим и повярваме в тази славна истина, тогава наистина започваме да му се покланяме. Започваме да Го следваме и да се покоряваме на волята Му, да го почитаме и да го славим за всичко, което е направил и което ще направи за нас. Да, когато наистина търсим Исус, името Божие е прославено. Тогава се случва истинското поклонение.

Хората в тълпата в този ден викаха нещо, което беше много по-важно, отколкото разбираха. Те викаха „Осанна, осанна!”

Тази еврейска дума означава „Спаси сега”. Те приветстваха своя Цар. Но това не беше цар, който щеше да царува над Израел. Не, този цар беше много по-важен, много по-могъщ от който е и да е земен цар.

И макар и да не го разбираха, те отдаваха почит на Царя на вселената. Те почитаха Царя на царете и Господ на господарите. Те почитаха Царя, който щеше да победи смъртта. Те пееха хваление на Божия Агнец, който щеше да вземе греха на света.

Не трябва ли да правим същото и днес?


От коя група си ти днес?

БПЦ "Нов Живот" Варна
13.04.2014 г.