Победата в Гетсимания (Матей 26)

/проповед/

Двама си говорят:

- Разправят, че в театъра играят пиеса, която не се харесва на зрителите. Постановката била пълен провал.
- Провал е меко казано! Вчера, като се обадих в касата на театъра и попитах в колко часа започва спектакълът, те ме попитаха: "А на вас в колко ще ви е удобно?"

В живота на всички ни има моменти на неуспех. Всички преминаваме през трудности и дори провали. От Библията знаем, че има само един, който не се проваля, Господ Исус Христос.

 Той беше 100 процента Бог и 100 процента човек, не 50% oт едното и 50% от другото. Той бе напълно второто лице на Троицата и същевременно напълно син, роден от Мария. Тази комбинация от Божествена и човешка природа в една личност е наречена ипостасно единство. 

Макар и човек, Исус беше без грях и във всичко вършеше Божията воля.

Но без провал и без грях не означава без вътрешна борба и страдания. Обикновено в евангелията виждаме как Исус има сила да изцелява болни, как проявява състрадание към слабите и отхвърлените, виждаме с каква власт гони демони и проповядва Божието слово. Но не са толкова много моментите, когато Го виждаме да скърби.

Днес ще видим тази друга страна на Исус – Неговата човешка природа. Тя е разкрита в Гетсиманската градина.

Библията започва в Битие с това как Бог ходи в градината и завършва в Откровение с това как Бог обитава отново с нас на земята. А тук, в Матей 26 виждаме Исус да се моли в една градина.

 Матей 26:36-38 „Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания… И като взе със Себе Си Петър и двамата Заведееви синове, захвана да скърби и да тъгува. Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете заедно с Мене.“

Не сме свикнали да виждаме тази страна на Исус. Той бе обзет от такава скръб, че каза на учениците да останат с Него и да се молят с Него.

Защо Исус бе толкова опечален? Защото знаеше какво ще стане с Него. Това беше една трудна нощ за Исус. Малко преди това, докато ядоха, Той каза:

 Матей 26:21 „Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.“

Един от дванадесетте, които бяха живели с Него три години, щеше да Му обърне гръб и да Го предаде за пари.

И след това, когато излязоха на Елеонския хълм, Исус каза на учениците:

 Матей 26:31 „Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ.“

С други думи, „Всички ще Ме изоставите.“ Исус знаеше, че те ще Го изоставят поради страх за живота си и ще Го оставят сам да посрещне смъртта. Всички те – и то три години, след като бяха живели и служили с Исус.

Исус скърбеше не само защото знаеше, че учениците ще Го изоставят, но и защото знаеше какво Му предстои. Само два дни по-рано Той каза на учениците:

 Матей 26:1-2 „Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.“

Исус не само знаеше, че ще умре, но и знаеше как ще умре – чрез разпъване на кръст, която беше най-жестоката и мъчителна смърт.

Кръстната смърт бе измислена, за да може жертвата да бъде изложена на най-голям срам, да бъде подложена на възможно най-голяма болка и за колкото може повече време. Исус знаеше какво щеше да се случи.

И затова не е учудващо, че

Матей 26:39 „като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше.“

А Лука добавя, че Исус беше в такава агония, че „потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.“ (Лука 22:44)

Интересен детайл е, че Гетсимания означава „преса за маслини“. Агонията, при която потта му стана като кръв, показва изключителния вътрешен натиск – „пресата“, на която бе подложен по време на тази вътрешна борба.

Матей 26:39 „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша…“

Исус изпитваше борба. Човешката Му природа викаше срещу тази болка. Но Неговият Дух копнееше да се покори на волята на Отца. Плътта не искаше да отиде на кръста, но Неговият Дух искаше да изпълни плана на Отца да спаси света.

Исус преживяваше този конфликт и Той беше искрен с Отец. Не се правеше на недосегаем. Той изля сърцето си пред Отца. Затова, колко повече, когато ние преминаваме през борби, не трябва да се опитваме да се справим сами, а да споделяме за борбите си с Бога.

За да сме силни, трябва да се молим. Затова Исус каза на учениците:

 Матей 26:41 „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото е немощно.“

Често нашата плът, старото ни естество, ни казва да правим това, което си знаем, но то е срещу Божията воля. Нашият дух обаче знае каква е Божията воля. За да слушаме нея, а не плътта, ние трябва да правим именно това: да бдим и да се молим. Така няма да угаждаме на желанията на плътта.

Но ние ще сгрешим, ако мислим че Исус преминаваше през борба заради предстоящата Му физическа болка. Да, Исус щеше да изпита невероятни страдания, увиснал на пироните, забити в Неговите ръце и нозе. Но Той щеше да се сблъска с едно много по-огромно страдание. В смъртта Си Той щеше да вземе на Себе Си греха на света.

 Исая 53:5-6 „Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“

Товарът на раменето Му не беше физически – това беше товарът на твоя и моя грях. Ние сме тези, които Го изпратихме на кръста.

Макс Лукадо описва тази сцена така в книгата си „И ангелите замлъкнаха“:

„Последният сблъсък вече е започнал. Когато Исус отправя поглед към Йерусалим, Той вижда онова, което учениците не могат да съзрат… Вижда Лукавия, който се приготвя за решителната среща… Адът се отприщва… Историята ще го запише като битка на юдеите срещу Исус. Но не беше така… Това беше битка между Бог и Сатана. И Исус знаеше това. Той знаеше, че преди войната да завърши, ще бъде предаден и пленен. Знаеше, че преди победата ще дойде поражението. Знаеше, че преди трона ще дойде чашата. Знаеше, че преди светлината на неделята ще настъпи мракът на петъка… И се страхуваше.“

Никой не отива на война с огромно желание. Много руснаци избягаха в чужбина, за да не ги мобилизират и изпратят в Украйна. А след като попаднат в армията, много дезертират от фронта. Има и много украинци, които са опитали да излязат от страната с фалшив документ.

Неотдавна на проучване само 30% от българските мъже са отговорили, че биха защитавали страната си с оръжие в случай на нападение от друга държава.

 За Исус каузата беше още по-висока – спасението на целия свят. Затова Той се покори на Отца. Първият път Исус каза:

Матей 26:39 „… не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“

След това отиде да се моли втори път и каза:

Матей 26:42 „Отче Мой, ако не е възможно да [Ме] отмине тая [чаша], без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“

Ето отново откъс от Макс Лукадо (из „И ангелите замлъкнаха“)

„Той знае какво е да молиш Бога да промени решението Си и да чуеш как Бог отговаря – тъй нежно, но твърдо „Не.“ Защото именно това Бог Отец казва на Исус. И Исус приема този отговор.“

Това е класически пример за покорство – да вършиш Божията, не своята воля.

В разказа на Лука се казва, „И яви Му се ангел от небето, и Го подкрепяше.“ (Лука 22:43). Не е ли прекрасно това? Той се покорява на Отца и Отец Му дава това, от което има най-голяма нужда – сила!

По същия начин, когато ти вършиш волята на Отца, Бог ще ти даде сила, за да я изпълниш. Както казват, „Божията воля няма да те заведе там, където Божията благодат не може да те задържи.“

Неотдавна координаторът на Националното молитвено движение ме помоли аз да бъда модератор на важно решение в организацията. Никога не бях правил това преди, и ми се искаше да ме отмине „тази чаша“. В края на краищата, приех. Молих се и Бог беше с мене, чувствах Неговото присъствие и Той даде сила и благодат, за да се справя.

Исус се помоли и Бог изпрати ангел да подкрепи Исус. И какво направи Исус след молитвата?

Матей 26:45-46 „Тогава се върна при учениците и каза им; Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. Станете да вървим; ето, приближава се този, който Ме предава.“

Исус знае, че ще бъде разпънат на кръст. Той отива към своята смърт.

И тогава идва Юда и Го целува. Войниците хващат Исус и го арестуват. Един от мъжете, които са с Исус, измъква меч, удря слугата на първосвещеника и му отсича ухото. Исус казва,

Матей 26:52-54 „Върни меча си на мястото му… Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?“

Тук отново виждаме покорството на Исус. Той не беше някаква бедна, безпомощна жертва, попаднала в някаква неконтрулируема ситуация. Исус съзнателно и целенасочено се отправи към кръста. Той не беше заставен да го направи от Отца, нито от юдейските водачи или римските управници.

Исус каза в

Йоан 10:17-18 „Аз давам живота Си… Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема.“

Евреи 5:8 „ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада“. Пак чета от книгата на Макс Лукадо:

„Битката е спечелена. Може би си мислиш, че е била спечелена на Голгота. Не беше. Може би вярваш, че знакът на победата е празният гроб. Не е. Последният сблъсък бе спечелен в Гетсимания. И белегът на победата е Исус — в мир сред маслиновите дървета. Защото именно в градината Той взе Своето решение… Той предпочете да слезе в ада заради теб, отколкото да отиде на небето без теб.“

Битката бе загубена в Едемската градина, бе спечелена в Гетсиманската градина и един ден ще бъде реализирана в небесната градина. И всичко това заради послушанието на Исус.

Една история ни помага да разберем това. Едно семейство претърпяло тежка катастрофа. По-малкият брат бил тежко ранен и се нуждаел от кръвопреливане.  По-големият — едва на осем години — бил единственият подходящ донор. Бащата му обяснил, че ако даде кръвта си, брат му ще живее. Момчето помълчало за миг и казало: „Добре, татко, ще го направя.“

След преливането, със сълза в очите, то попитало: „Кога ще умра?“ Тогава бащата осъзнал, че детето е мислело, че дава цялата си кръв — че ще умре, за да спаси брат си. И въпреки това било готово да го направи.

Това е покорство поради любов. Любов, която избира да се пожертва и не отстъпва пред страха.

Но има и по-голяма любов. Любовта на Исус. Защото Той не просто мислеше, че ще умре — Той знаеше. И въпреки това избра пътя към кръста… заради теб.“

 Исус премина през голяма скръб и велика борба, но триумфира чрез пълно покорство  на Отца… Това е победата в Гетсимания. Той направи всичко това заради теб и мен. Какъв трябва да е нашият отклик на това?

 Първо, ние трябва да си дадем сметка, че нашият живот е купен с много висока цена, затова трябва да го ценим. Да го предадем на Бога и да Му служим с всичко, което имаме. Помисли какво можеш да направиш за Него днес.

Второ, Исус ни даде много добър пример – да бдим и да се молим. Ако искаш Божието присъствие и сила да са с теб, моли се. Бог ще дойде и ще те укрепи!

Ако все още не си приел Исус за твой Спасител и Господ, направи го днес! Изследвай живота и думите на Исус в евангелията и ще се убедиш, че Той е дошъл с една единствена цел – да потърси и спаси теб.

Как? Като умря вместо нас и плати цената за нашия бунт и грях срещу Бога. Повярвай в Исус и ще се примириш с Бога, и Той ще ти даде нов живот. Амин!

 _______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

04.05.2026

Победата в градината (Лука 22:39-71)

 

/проповед/

Историята започна в една градина. Човешката история също започна в градина. Човешкият грях започна в градина. Според последните глави на Библията човешката история ще достигне своята кулминация в един град-градина, който е приготвен от Бог и идва на земята. В него реката на живота извира от Божия трон. Дървото на живота се простира от двете страни на тази река.

Началото на историята бе поставено в една градина и ще завърши в град-градина. Между тези две градини има трета градина – Гетсиманската градина. Ако животът започна в Едемската градина, то новият живот започна в Гетсиманската градина.

В първата градина Адам се провали, а в Гетсиманската градина Исус победи в тази битка. В първата градина Адам избяга от Бога. Но в Гетсиманската градина Исус се представи на Божията воля. Не избяга, не се скри, а каза, „не моята, а Твоята воля да бъде.“

Ние вече разглеждаме евангелието на Лука от доста време. За някои от вас това е мнооого дълго време. Един стих от евангелието сякаш обобщава цялото послание на книгата и по-миналият път Жоро Георгиев също спомена това: Лука 19:10 „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.“ Дойде да спаси света.

Човешкият Син е старата месианска титла, която Даниил използва, за да опише видението, което Бог му даде. Споменахме това, когато разглеждахме книгата Даниил. В Даниил 7 гл., той видя Бог на Неговия престол на слава и Човешкият Син идещ с небесните облаци, за да получи вечно господство и царство, което няма да премине.

Човешкият Син дойде...

Глави 1-4 показват как Човешкият Син дойде на света – там научаваме за пророчествата за Неговото идване и за самото му раждане. Човешкият Син дойде.. . След това се казва „да потърси“. В глави 5-21 Исус търси хора. Той избира ученици, обучава ги и ги изпраща на мисия. След това изпраща други 70, които Го следват.

Той търси и изцелява някои хора, поучава други, Той търси хората. И след това глави 22-24 говорят за Исус като за Спасител. Човешкият Син дойде, за да спаси погиналото.

Човешкият Син дойде – гл. 1-4, да потърси – гл. 5-21 и да спаси погиналото – гл. 22-24. Имаме цялото евангелие в един стих. Сега сме в последната част, в която Той спасява. Ще говорим за победата, която Спасителят извоюва в Гетсиманската градина.

Тук виждаме, че Исус направи четири неща, за да извоюва победа. Той се помоли, предаде се на волята на Отца, извърши последното си чудо и застана пред съда на враговете Си.

Лука 22:39 „И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.“

Елеонският хълм е много стръмен хълм. В основата му, в долината Кедрон, която разделя стария град от Елеонския хълм и Витания, беше едно от любимите места на Исус. И обърнете внимание, че тук се казва, „След като стигна на мястото...“

Исус е обичал да ходи на различни места в Ерусалим, в дома на Мария и Марта във Витания, но е имал специално отношение към това място, защото от нея има много хубава гледка към стария град и това е много хубаво място за молитва.

Когато се събираме с пасторите от Варна да се молим за града ни, ние отиваме на нашето любимо място – панорамната площадка „Галата“, от което се вижда целия град като на длан. Преди там беше място, където се събираха наркомани и което служеше за облекчаване на пътуващите.

Когато пасторите в града са започнали да се събират, те говорят с предишния кмет там да се направи панорамна площадка, той откликва на предложението им и днес това място радва хиляди варненци и гости на града. А ние, пасторите, продължаваме да се застъпваме за града ни оттам.

Исус също е обичал да се моли от Елеонския хълм.

Лука 22:40 „И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.“

В Лука не се посочва какво е името на мястото, но в Йоан 18 се казва, че това е Гетсиманската градина. Наименованието идва от еврейската дума „гатшманим“. Гат означава „преса“, а шманим е съществително от м. р. мн.ч., което означава маслини.

В градината всъщност беше завода за маслини, пресата за маслини. Тук било добивано масло от маслините. Това ставало като маслините се пресовали или стривали с два големи камъка. Маслото всъщност се добива не само от месото на маслината, но и от костилките. Използвали маслото за всичко – за гориво за лампите, за козметични цели, за приготвяне на храна...

Интересното е, че Исус отива в Гетсимания, в маслинената преса, за да се подготви за своята „преса“ – съдебния процес. Най-ценното в една маслина било маслото. А то можело да се добие само чрез смазване на маслината. Най-голяма стойност маслината имала, когато се смаже.

Исая 53:5 „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“

Точно на това място, в тази долина между Елеонския хълм и Ерусалим, Исус произведе най-голяма стойност.

Той е смазан под пресата на греховете и изкушенията на света. И Той приема товара да отиде на кръста и печели тази битка за нас.

Аз не знам дали някои от нас ще могат някога да видят Гетсиманската градина. Но дори да не успеем, всеки от нас има своята собствена Гетсимания.

Всеки има своите мрачни моменти и преживявания. Имаме своите долини на мрачната сянка. Ние преминаваме през тях, но това не ни харесва, това е болезнено. Молим се Бог да ни освободи от тях.

Някои от вас дори през тази седмица се чувстват смазани като в преса и питат, „Защо, Господи?“ Отговорът е, защото Той иска животът ви да донесе възможно най-високата стойност.

Исус отива там и казва на учениците си да се молят.

Исус се помоли

Лука 22:41 „И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се...“

Всички ние можем да хвърлим камък на различно разстояние, но този израз означава „не много далече“, „малко по-нататък“. И Той коленичи и започна да се моли. Малко по-късно четем...

Лука 22:45-46 „И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.“

Скръбта може наистина да те измори. Когато човек изгуби близък и скърби, това го изтощава. Изкушаващо е да кажем, „те не трябваше да заспиват, а да бдят и да се молят.“

Не сте ли преживявали и вие това? Когато реша да се моля и да се съсредоточа да чуя какво Бог иска да ми каже от Словото си, изведнъж се разсейвам, мислите ми се понасят нанякъде, телефонът започва да звъни, някой влиза в стаята и прекъсва молитвата, или се сещам, че трябва да свърша нещо неотложно...

Защо става така? Първо, защото сме хора и второ, защото имаме враг. Дяволът знае, че в живота ти има две мощни оръжия и ще направи всичко, за да ти пречи да ги използваш – това е молитва и четене на Словото.

Яков казва, „Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“ (Яков 5:16) Павел казва на Тимотей, „Цялото писание е боговдъхновено и полезно за поучение“ (2 Тимотей 3:16). Тъй като има сила в молитвата и има полза в четенето на Словото, Сатана иска на всяка цена да отнеме тази сила и полза от живота ти. Затова те разсейва.

Били Греъм е казал, „Ако не ти се моли, вероятно това е знак, че трябва веднага да започнеш да се молиш.“

Чух една история за мъж, който летял с малкия си частен самолет и по време на полета възникнал проблем. Той се обадил на авиодиспечерите и казал, „Пилотът до кулата: Аз съм на 500 км от летището, на 200 метра височина и горивото ми свърши. Губя височина много бързо. Моля дайте съвет. Край.“ Чул отговор: „Кулата до пилота, повтаряйте след мен: Отче наш, който си на небесата...“

К. С. Луис казва, „Мигът, в който се събуждаш всяка сутрин, всичките ти желания и надежди за деня се втурват към теб като диви зверове. И първата ни работа всяка сутрин се състои в това да ги спрем и да се вслушаме в онзи друг глас, да се съгласим с онази друга перспектива, да оставим да ни завладее онзи другия, по-голям, по-силен, по-тих живот.“

Не е лесно да се молим. Затова искам да ви предизвикам да изградите навика да се молите повече. Просто започнете да се молите, дори можете да го правите няколко пъти на ден, за 2-3, 5 минути. Или извикайте някого, за да се молите заедно.

Ако чакаш да дойде подходящо време за молитва, никога няма да се молиш. Ако чакаш, когато ще имаш време, никога няма да се молиш. Това е нещо, което просто трябва да направиш. Просто си кажи: „Ще си отделя време и ще го направя.“

Исус се покори на волята на Отца

Нека сега видим за какво Исус се помоли.

Лука 22:42 „Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде.“

Исус казва, „Отче, ако искаш...“ Исус ни учи да питаме Бог каква е Неговата воля и след като я знаем, да подчиним нашата воля на Неговата воля. Това е същността на вярата ни.

Ако ти си християнин и казваш, че твоята воля е управлявана от волята на Бога, ти съобразяваш своите планове и покоряваш своята воля на Божията воля - такава, каквато тя е показана в Божието слово.

Затова изучаваме Библията – за да откриваме всяка седмица Неговата воля за живота си, да изваждаме тези принципи и да ги прилагаме в живота си.

 „Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша...“ Чашата тук е метафора, която говори за изпитанието, през което той ще премине. Оттам идва и изразът „да изпиеш до дъно горчивата чаша“, което означава да изтърпиш докрай някаква голяма мъка и страдание.

Трябва да разбираме, че когато Исус отиде на кръста, това не беше просто малко изпитание, през което Той премина. Той не просто беше физически измъчван и не просто умираше. На кръста Той прие върху Себе Си чашата на Божия гняв за всички извършени грехове. Затова Исая казва, че Той беше бит поради нашите беззакония.

И тук виждаме Исус, който още на следващия ден ще изпие чашата, ще увисне на кръста и ще почувства какво е да си отделен от Отца и изоставен от Бога поради греха, когато извиква „Или, Или, лама савахтани?“ Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

Ако е Твоята воля, нека тази чаша ме подмине, обаче не Моята воля, не както Аз искам, а Твоята воля да бъде.

Исус все едно казва, „Ако има някакво друго средство, чрез което хората да бъдат спасени, нека го използваме. Ако хората могат да бъдат спасени като са религиозни, ако могат да бъдат спасени като са добри, ако могат да бъдат спасени като са искрени, ако могат да бъдат спасени чрез смяна на министерския кабинет, страхотно. Но ако Моята смърт на кръста е единственият начин хората да бъдат спасени, тогава не Моята, но Твоята воля да бъде.

Както казва Макс Лукадо, „Той знае какво е да моли Бог да промени решението си и да чуе Бог да казва толкова нежно, но твърдо „Не“. Защото точно това Бог казва на Исус. И Исус приема отговора.“

Лука 22:43-44 „И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.“ Единствено Лука споменава това. „И като беше във вътрешна борба…“ И като беше в agonizomai “… молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.”

Някои мислят, че това просто означава, че Исус се е потял обилно и потта му е капела от челото му като капки кръв. Но според други Исус е преживял това, което медиците наричат хематидроза – отделяне на кървата пот от тялото. При силно психологическо напрежение и стрес понякога малките кръвоносни съдове, които са близо до потните жлези се пръсват и кръвта попада в потните жлези. Така изглежда сякаш кръв излиза от порите на челото.

Това показва силата на страданието, през което преминава Исус, докато Той се подготвя да отиде на кръста.

Последното записано чудо на Исус

Лука 22:45-47 „И им каза: Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.“

Предателят идва и използва символът на приятелство в своето предателство – целувката. И научаваме, че той не е сам, но с него се задава тълпа. Юда води религиозните водачи, които пък са вдигнали на крак охраната на храма и римския взвод. Те искат да се застраховат с голяма военна сила, за да арестуват Исус.

Но явно Юда не е познавал Исус много добре, защото може би си е мислил, че Исус ще се съпротивлява. Освен това, явно не е съзнавал, че с една дума Исус може да унищожи цялата римска власт.

И Юда Го целува.

Лука 22:48 „А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“

Помните ли какво означава името „Юда“? „Хваление“. Когато Юда се е родил, родителите му сигурно са били толкова радостни, че са решили да го нарекът „Хваление“. Това е пожелателно име човекът, който го носи да хвали Бога. Това беше много красиво име.

Но Исус му даде друго име. Знаете, че Исус обичаше да променя имената на хората. Той нарече Симон – Петър. Яков и Йоан нарече „Синове на гърма“.  Знаете е ли как нарече Юда? Син на погибелта. Което значи син на осъждение. Много радикална промяна в името. В Йоан 17, когато се молеше на Отца, Исус каза, „Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тези, които Ми даде, опазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни Писанието.“ (Йоан 17:12)

До каквото се докоснеше Юда, той го оскверняваше. Той беше предател, беше лицемер. Той оскверни своята църква – групата на учениците. Той оскверни дара на жената, която отиде да излее мирото върху Исус. Юда каза, „Това миро можеше да се продаде и парите да се дадат на бедните“.

Йоан казва, че той е казал това, защото е крадец. Тъй че, той оскверни нейния дар. Сега осквернява молитвеното събрание. До каквото се докосне, го осквернява.

Лука 22:49 „И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?“

Ние знаем кой казва това, нали? Йоан казва в своето евангелие, че това е Петър.

Лука 22:50 „И един от тях (Петър!) удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.“

Защо Лука споменава, че Петър е отсякъл дясното ухо? Защо просто не казва „ухото“? Да си спомним, че Лука е лекар. Един лекар би забелязал кое ухо е паднало. Той също така би споменал хематидрозата – отделянето на кървава пот от тялото.

Петър беше рибар, не воин. Той се целеше в главата му, но улучи ухото.

Лука 22:51 „А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.“

Какво правеше Петър, като извади меча? Петър се опитваше да опровергае пророчеството на Исус за него. „Ти ще се отречеш от Мен, Петре“. „Ще ти докажа, че ще съм ти верен и ще умра с теб. Дай ми меча! Ще ти докажа, че твоята преценка за мен е неправилна.“

Всъщност, това е последното описано чудо на Исус в евангелията. В него Исус изцели човек, наранен от Негов ученик. Дали това не е и чудото, което Исус прави най-често днес – да оправя бъркотията, която ние сме забъркали.

Да изцелява тези, които Божиите слуги са наранили. Има християни, които обичат да използват своя меч. „Аз имам Библията, меча на Духа.“ Други нараняват вярващи и оставят невястата Христова окървавена. Уши хвърчат навсякъде... в името на разпознаването на духове.

Имаме нужда Исус да се намеси отново, нали? Ако така използваш Библията си, трябва да прибереш меча.

Исус е изправен на съд

Лука 22:52-54 „А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.“

Исус е доведен на съд пред юдеите. Трябва да разберем, че Исус не беше съден веднъж или два пъти, а цели шест пъти. Той е доведен до действащия първосвещеник Каяфа, след това пред Анна, предишния но все още с най-много влияние първосвещеник. Това става през нощта.

На сутринта Той е изправен пред Санедриона – дотук са три съдебни процеса. След това е доведен в преторията и изправен пред Пилат Понтийски. Пилат го разпитва – това е четвъртият процес. Открива, че Исус е галилеянин и го изпраща на Ирод Антипа. Това е петият процес.

Ирод Го разпитва и Го изпраща обратно на Пилат за последната присъда. Това е шестият последен съдебен процес. Тук сме в началото на тази поредица от съдебни процеси.

Исус е в къщата на първосвещеника. Първосвещеникът Анна е този, който управлява храма, но и който получава прихода от всички търговци на агнета и гълъби и от менячите на пари в храма. Той контролира този паричен поток. Когато Исус обръща масите на търговците и менячите на пари и ги прогонва от храма, това вбесява Анна. Исус го направи два пъти – в началото и в края на своето служение. Исус го е ударил два пъти по болното място. Затова той иска Исус да умре.

Накрая целият този процес е режисиран. Освен това е незаконен, защото са нарушени 4 от правилата на Санедриона: никой процес не е можело да се провежда през нощта, нито в навечерието на събота или на празник, не може да се провежда при закрити врата и не е било позволено на първосвещеника да разпитва осъдения.

Всъщност, Синедрионът нарушава шестата заповед, Не убивай. Те го осъждат на смърт и го отвеждат при Синедриона, а оттам при Пилат. Защо при него? Защото само римската власт може да осъди някого на смърт. 

И му казват,

Лука 22:67-69 „Ако си Ти Помазаникът, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; и ако ви задам въпрос, не ще отговорите. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.“

Както в Лука 19:10, и тук Исус прави препратка към Даниил 7 гл., говорейки за Човешкия Син. Това, което каза Исус пред Пилат беше недвусмислена претенция за Божествен авторитет. Исус казваше, Аз съм Месията. След което потвърди, че е Божият Син.

И те потвърдиха смъртната присъда.

Три процеса – при Каяфа, Анна и пред синедриона. Четвъртият процес започна в 23 глава – процесът при Пилат, при Ирод Антипа и пак при Пилат. Но не знаеха, че победата вече е извоювана в градината.

Заключение

Как трябва да откликнем на всичко това?

Първо, с благодарност и хваление за извоюваната за нас победа в градината. Второ, като следваме Неговия пример и се покоряваме на Божията воля.

Евреи 12:2-3 „като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.“

Исус се помоли и се покори напълно на Своя Отец, но знаеше, че победата в градината скоро ще бъде подпечатана на Голгота. Днес искам да те попитам, можеш ли да го направиш и ти? Можеш ли да се покориш на Неговата воля в областите, където все още се съпротивляваш? Можеш ли да го направиш сега?

Един баща казвал на сина си да си подрежда и почиства стаята. Синът винаги обещавал, но след това не го правел. След гимназията младежът се записал във военноморските сили. Когато го пуснали в отпуск след основното обучение, той си дошъл за малко у дома. Баща му го попитал какво е научил по време на обучението. Синът отговорил, „Тате, научих какво означава думата „сега“.

Нека се помолим.

 ______________________

22.08.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

Градината на утробата

Честито Благовещение! 

В деня, в който Мария каза на ангел Гавриил, "Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал," Словото стана плът в утробата ѝ чрез силата на Святия Дух. Чрез своето покорство Мария направи възможно спасението за всички човеци. 

"Когато ангелът се яви на Мария, Бог обяви Своята любов към новото човечество. Това беше началото на новата земя, а Мария се превърна в телесния рай, в чиято градина да обитава новия Адам. Както в първата градина Ева донесе разрушение, така в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - Aрхиепископ Фултън Шийн.

Вързал ли си Бога?

/проповед върху Йоан 18:1-14/

Прочит Йоан 18:1-14.

Срещата насаме в горницата е свършила. Исус е казал на учениците всичко, което е имал да им  казва, помолил се е Бог да ги пази, да ги освещава и за единство помежду им. Тук го виждаме да излиза и да отива с учениците си в една градина. В следващите 2 глави ще видим, че страданията му и възкресението също щяха да станат в градина. Грехопадението пък стана в Едемската градина. Грехът дойде и беше победен в градина.

И Йоан отбелязва, че Юда знаеше къде да намери Исус, защото Исус често се събираше там с учениците си (18:2). Знаем ли ние къде да търсим Исус? Къде е Исус днес? В ритуалите? В зодиака? В добрите дела? Ефес. 2:8,9.

Юда предава Исус на войниците, той се идентифицира без да се съпротивлява и да прави опит за бягство. Пълководецът на небесната армия е арестуван от шепа войници на Синедриона. Единствената молба на Исус е стражата да освободи учениците му (18:8). Петър отсича с нож ухото на Малх, слугата на първосвещеника, но Исус го скастря (18:11). Учениците се разбягват, а войниците и юдейските служители хващат Исус и Го вързват (18:12).

Отвеждат го при Анна, предишния първосвещеник (13). Анна изпраща Исус вързан при Каяфа (24) Марк ни казва, че там Синедрионът се съвещава отново рано сутринта, вероятно за да покажат, че това което вършат е законно и го изпраща вързан при Пилат с надеждата да бъде осъден на смърт.

Обърнете внимание, че тези които вързаха Исус бяха най-религиозните хора. Защо те вързаха Исус?

А. Те го вързаха, за да го направят безпомощен пред тяхната сила.

Б. Те го вързаха, за да го обезвредят, в случай че реши да ги нападне.

В. Светът няма нищо против да вярва в един Исус, който не ги застрашава. За този подход Павел пише във 2 Тим. 3:5: „тези хора изглеждат благочестиви, но отричат силата му. От такива се отвръщай.” Хората искат да вярват в един опитомен, добричък Исус, който не ги заплашва с нищо.

Преди 1 година по време на една евангелизация във Варна разговарях с един студент. Попитах го, Какъв искаш да бъде Бог, ако го има? Той каза: добър, да ми помага да си вземам изпитите, да имам достатъчно пари и изобщо да прави всичко за мене, но не и да им се бърка в личния живот.

Такъв искаха да направят Исус и юдеите, като го вържат. Разбира се, Исус би могъл да мине сред тях и да изчезне в мрака, както бе правил преди това, но не го направи. Той би могъл да повика дванадесет легиона ангели, но не го направи (Мат. 26:52-53). Той би могъл да ги унищожи със Слово в един миг, но не го направи.

Защо Исус се остави да бъде заловен? Толкова ли здраво беше въжето? Толкова силни ли бяха войниците?

Не въжето на войниците, а кордата на любовта беше тази, която го задържа в ръцете им.

Не тяхната воля, а Неговата воля беше тази, която го накара да се остави да бъде вързан.

Не тяхната сила, а Неговата милост беше тази, която го отведе в съдебната зала

Исус се остави да бъде вързан, след като беше демонстрирал силата си толкова пъти. И днес има много хора, които образно казано, вързват ръцете на Исус.

Не е ли странно някой да се опитва да върже ръцете на Бог?
Не враговете на Исус са тези, които имат силата да го вържат.

Най-странното е, че ние можем да вържем Този, който единствен е способен да ни освободи (Пс. 116:16, Йоан 8:31,32 – Ако пребъдвате в моето учение... ).

Днес почти няма такива, които да не са виновни в това, че вързват ръцете на Исус.

Какво да кажем за нас? Виновни ли сме и ние? И ако да, по какъв начин ние вързваме ръцете на Исус?

Илюстрация: вързвам ръцете на някого, за да илюстрирам как неверието или липсата на посвещение може да ни пречи в служението.

1. Нашето неверие може да върже ръцете Му.
Йоан 1:11 „У своите си дойде, но своите му не го приеха.”

Йоан 12:37 „Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него.”

А. Ние вързваме ръцете му, когато Той иска да ни даде спасение.

Ние често ние вързваме ръцете му, като се опитваме сами да се спасим.

Уочман Ний разказва как по време на престоя му в Китай с още двадесетина християни, баните в общежитието не били достатъчни и те се къпали в близката река. Но веднъж един от мъжете в реката получил мускулни спазми и започнал да потъва.

Уочман Ний направил знак на един от хората, който бил чудесен плувец, да помогне на давещия се. Но за негово учудване човекът не се помръднал. Просто си седял там и наблюдавал потъващия човек. Гласът му ставал все по-слаб и отчаян и невярващия на очите си Уочмън Ний гледал в потрес как плувецът стои и гледа от брега, вместо да се хвърли и да спаси давещия се. Накрая, когато давещия се се скрил под водата, плувецът се изстрелял и след малко и двамата били на брега.

Уочман Ний отишъл при плувеца и го обвинил, че поради егоизма му без малко човекът да си отиде. Но той отговорил: Ако се бях хвърлил веднага, давещият се щеше да ме хване здраво и двамата щяхме най-вероятно да потънем. Давещ се човек не може да бъде спасен, докато не се умори напълно и престане да се опитва сам да се спаси.

Същото е и със спасението. Когато спрем да се опитваме сами да се спасим и се предадем на Господ, Той може да се намеси и да ни спаси.

Б. Ние вързваме ръцете му, когато Той иска да отговори на нашите молитви, а ние не се молим или спираме да се молим.

Руби Хамилтън, бизнес дама на 50+ г., загубила мъжа си при катастрофа след 32 г. брак. Гневът и разочарованието й били огромни. Още на 20 г. тя станала християнка, но съпругът й не споделял нейния интерес в духовните неща. Тя се молила горещо и непрекъснато той да познае Господа. Един ден докато се молила почувствала да я облива вълна на мир и чула този тих глас, който я уверявал, че съпругът й ще се спаси. С нетърпение очаквала деня, когато той ще предаде живота си на Исус. А сега това.

Какво правиш, когато изведнъж се случи най-лошото? Когато Бог не отговаря и не отваря врати пред теб? Руби Хамилтън престанала да живее за Бога.

2. Нашето непостоянство в поклонението ни може да върже ръцете Му

А. Участието в живота на църквата. „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.” (Евр. 10:25)

Б. Нашето даване за Божието дело (Мария помаза Исус с най-скъпоценното си, Йоан 12:3)

Беше юни месец, 1993 г. Тъкмо бях повярвал в Бога. Сега трябваше да премина втората си сесия в университета. Един от изпитите ми беше особено труден. Имах само 5 дни, а обемът който трябваше да прочета беше огромен. Бях си разпределил времето, за да ми стигне долу-горе, но имаше един проблем. Изпитът беше в понеделник, а в неделя имаше църква. От няколко месеца бях тръгнал редовно на богослуженията, но сега се изкушавах да си остана вкъщи и да си уплътня максимално времето с учене. Исках в деня преди изпита да премина всички въпроси, но това нямаше как да стане, ако отидех на църква. След като се колебах няколко минути, реших все пак да отида. Беше чудесно богослужение. Благодарих на Бог и се помолих той да ми помогне въпреки загубеното време да успея да се подготвя за изпита.

Не знам как стана, но като се върнах, успях да премина всички въпроси, а на сутринта да ги премина още веднъж! На другия ден получих шестица.

„И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно...”

3. Нашата незаинтересованост да свидетелстваме може да върже ръцете Му
А. Божието желание е всеки да се спаси – Йоан 20:31 („тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.”)

Б. Ние отлагаме. „Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жътва.” (Йоан 4:35)

Преди малко ви разказах историята на Руби Хамилтън. Но тя има продължение.

Роджър Симънс пътува на стоп за дома. Той никога няма да забрави този ден – 7 май. Тежкият му куфар вече бил изцедил силите му и той нямал търпение да се прибере у дома и да съблече завинаги войнишката униформа. Вдигнал ръка при приближаването на кола, но се отказал, като видял че е черен, лъскав нов кадилак. За негова изненада, колата спряла.

Вратата се отворила. Той изтичал към колата, хвърлил куфара отзад и благодарил на красивия, добре облечен мъж, докато сядал до него. „Завинаги ли се връщаш?”

„Да.”

„Имаш късмет, ако отиваш в Чикаго”

„Не чак толкова далече – в Чикаго ли живеете?”

„Имам бизнес там. Казвам се Хамилтън.”
Те поговорили за малко и тогава Роджър, който бил християнин, почувствал че Бог сякаш го подканя да сподели вярата си с този 50-годишен, успешен бизнесмен. Но продължил да го отлага, докато накрая разбрал, че остават 30 мин. до дома. Нямало вече закъде да отлага.
„Г-н Хамилтън, бих искал да ви кажа нещо много важно.” И после просто казал на г-н Хамилтън за Божия план за спасение и накрая го попитал дали иска да приеме Исус за свой Спасител и Господ.

Кадилакът отбил до пътя. Роджър очаквал човекът да го изхвърли от колата. Вместо това той навел глава и приел Христос, а след това благодарил на Роджър: „Това е най-великото нещо, което ми се е случвало.”

Минали 5 години. Роджър се оженил, родили му се две деца, започнал бизнес. Докато си приготвял багажа за пътуване до Чикаго, намерил визитката, която Хамилтън му бил дал преди 5 години. В Чикаго отишъл в Хамилтън Ентърпрайсиз. Рецепционистката му казала, че няма как да види г-н Хамилтън, но може да види г-жа Хамилтън. Малко объркан, той бил въведен в много хубав офис, където го чакала жена на около 50 г.

Тя протегнала ръка: „Познавали сте съпруга ми?”

Роджър й разказал как Хамилтън го взел на стоп след войната. „Можете ли да ми кажете кой ден беше това?”

„Разбира се, беше 7 май, преди 5 г., денят в който ме уволниха от армията.”

„Имаше ли е нещо необикновено по време на срещата ви?”, попитала тя.

Той се поколебал, не знаейки дали да спомене как споделил за Исус със съпруга й. „Г-жо Хамилтън, обясних благата вест на вашия съпруг в онзи ден. Той отби до пътя и заплака върху волана. В онзи ден той предаде живота си на Христос.”

Като чула това, тялото й се разтърсило в плач. Накрая се овладяла и казала: „Бях се молила за спасението на съпруга ми с години. Вярвах, че Бог е го спаси.”

„Къде е съпругът ти, Руби?”
„Почина. Катастрофирал е след като те е оставил. Така и не се прибра. Разбираш ли, мислех че Бог не е спазил обещанието си. Престанах да живея за Бога преди 5 г., защото мислех, че Бог не си е спазил обещанието!”

На този свят няма материално въже, което да може да върже Исус.

Самсон, за когото четохме преди няколко дни, беше вързван неколкократно и успяваше да разкъса въжетата. Но дори Исус не може да разкъса въжетата на неверие, непостоянство и незаинтересованост.

Моята молитва тази сутрин е всички да разберем, че когато вързваме ръцете на Исус, вързваме своите собствени ръце.

Знаете ли, вие сте много силни хора. Всеки от вас разполага с голяма сила – да върже или да развърже ръцете на Бога.

Вързали ли сте ръцете на Исус в живота си по някакъв начин? Ако да, отвържете ги и преживейте Неговата сила. Нека се помолим.

- край -

06.04.2014 г.,

БПЦ „Нов живот” - Варна