Дръзко видение (Неемия 2)

/проповед/

Увод

Продължаваме поредицата „Време за съграждане“ върху книгата Неемия. Миналият път чухме много силно послание на пастор Тим върху първа глава на Неемия.

Днес ще говорим за видението на християнина. Темата е „Дръзко видение“. Думата дързост извиква различни асоциации, но може би най-много от вас се сещат за филма „Дързост и красота“.

Четох един виц. Питат осъден: - Какво е последното Ви желание? - Да изгледам всички серии на "Дързост и красота"...

Но днес няма да говорим за филма, а за видението от Бога. Под „видение“ нямам предвид само това, което изниква във въображението на човек като някакво привидение насън или наяве. Говоря за нещо много по-голямо.

Имам предвид „способността да планираме или визуализираме бъдещето с помощта на Бога“. Видението се припокрива с думата „визия“, но тя обикновено се употребява в светски смисъл, като човешка способност. Затова предпочитам думата „видение“.

Едно по-добрo определение за видение е способността да създадеш убедителна картина на желано състояние на нещата, която вдъхновява хората да откликнат; нещо, което е желано, което би могло да бъде, трябва да бъде и което е постижимо.

Видението от Бога идва на точното време за църквата и хората. То насърчава вяра, не страх. То мотивира хората към действие и изисква поемане на риск. Видението прославя Бога, не хората.

Един от най-добрите примери за лидер с видение е Неемия. Затова ще разгледаме някои важни истини за видението във 2 гл. на книгата Неемия.

С помощта на п-р Тим разгледахме 1-ва глава, в която видяхме как Неемия чу новините от Ерусалим, как пости и се моли цели 4 месеца и Бог вложи в сърцето му да говори с царя да го пусне, за да съгради стената на Ерусалим.

Добрата ръка на Бог е с Неемия и царят му дава всичко, което той поисква. Военният ескорт осигурява много повече от защита. Той предполага подобаващо посрещане при връчаване на акредитивните писма на околните управители. Този ескорт говори и за обрата в царската политика след забраната да се строи храма.

В онези дни пътуването от Суса до Ерусалим, което е 1365 км, малко повече от разстоянието Варна – Виена, е траело 4 месеца. Пътникът трябвало да става рано сутринта и да прекъсва пътуването си наобяд, за да избегне най-непоносимата жега. На ден Неемия е изминавал около 11 км. Какво ли би дал Неемия за един дори неподдържан асфалтов път. Теренът бил труден, мястото – негостоприемно.

Затова, още с пристигането си той престоява в местния хотел „Холидейз ин“ 3 дни, за да възстанови силите си. Той знае, че му предстои една нелека задача и се нуждае да си отдъхне преди да се впусне в работа. Което ни напомня, че е важно да се грижим за тялото си, за нашия храм на Святия Дух.

В ст. 12, 8 месеца след като научава новините за Ерусалим, виждаме Неемия вече готов да изпълни видението, което Бог е поставил в сърцето му за Ерусалим. Нека видим някои важни истини относно това видение.

1.     Видението идва от Бога.

Неемия 2:12 „И през нощта станах с неколцина други мъже, без да кажа на някого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим.“

Тук виждаме убеждението на Неемия, че това начинание не е негово. То е видение, вложено в сърцето му от Бога - да възстанови стената.

Бог е този, който работи в нас и ни показва какво иска от нас. Ние трябва да се молим Бог да ни показва Своите намерения, да ни дава видение за работата ни.

Аз искам да знам какво Бог върши в църква „Нов живот“ и след това да разбера как Той иска ние да Му сътрудничим, за да стане то реалност. Искам да съм на едни честоти с Божието сърце и ум. Да мечтая за това, което Бог иска да види. И след като разбера какво Бог иска, да имам нужните вяра и посвещение, за да го извърша и Бог да се прослави в това!

Но за да го извърши, Неемия си е написал домашното. Той не се впуска в прибързани действия или приказки. Той знае, че е нужно преди това да проучи състоянието на стената и чак след това да спечели за каузата водачите на народа.

Затова първо излиза да инспектира града през нощта, за да не събуди подозрения. Не споделя идеята веднага, за да не кажат хората, „Ти, Неемия, пристигна едва онзи ден и вече ще ни казваш какво да правим. Какво знаеш ти за нас?“

Понякога нещо, което на пръв поглед е недостатък, може да се превърне в предимство. Неемия не е бил в града преди, но това му позволява да види неща като външен човек, които на местните биха убягнали. Както казва един проповедник, „Неемия видя повече през нощта, отколкото жителите виждаха през деня.“ Жителите на Ерусалим бяха свикнали с гледката на развалините.

Затова, за нас като отделни вярващи, като семейства и като църковно семейство е важно да вземаме предвид обстоятелствата. Да си напишем домашното.

През лятото на 1993 г. за пръв път имах възможност да посетя летен лагер на студентско християнско движение. Това се случи в Унгария. Там видях стотици студенти, събрани от желанието си да се доближават до Бога и да свидетелстват за Него в своите университети.

В това време в България имаше само една студентска група, в нашия университет. И там, в Унгария, Бог ми показа едно видение – как в България също стотици студенти от различни градове се събират в групи за изучаване на Библията и имат също такава национална конференция.

Само след още три години, след като завършихме, станахме работници към Българския християнски студентски съюз. Един пастор ми казваше, „Не се занимавай с тези парацърковни организации, само си губиш времето“. Но само за една година от три студентските групи в страната станаха 11. БХСС стана най-бързо растящото движение в Европа. Видението се превърна в реалност.

Години след това, вече като пастор на църква „Нов живот“, мечтаех да закупим своя сграда. Цените във Варна и тогава бяха космически, нямахме толкова пари в църковната сметка, но вярвах, че ще се случи. Това беше едно доста дръзко видение! Но за Бог няма нищо невъзможно. Той направи път там където нямаше път!

Днес като църква ние се нуждаем да разберем какво е Божието видение за нашия по-нататъшен растеж. Често залата е пълна, което пречи църквата да расте. Затова скоро с лидерския екип ще се съберем, за да се молим и да видим какво Бог иска от нас. Аз не вярвам, че Бог иска на нас да ни е добре тук  и да забравим за това, че около нас има хиляди, които се нуждаят да чуят благата вест! Бог дава много по-смели и дръзки мечти и видения. Той иска да мечтаем велики неща за него.

Но за да имаме такова видение, преди това ние имаме нужда да изследваме нашата ситуация – в нашия живот, семейство, работно място. Какво иска Бог да направим оттук нататък? Какво е Божието видение за твоето израстване в зрялост в тези области на живота ти? Бог едва ли иска просто да оцеляваш или да водиш живот на посредственост като съпруг/а, родител, служител...

2.     Видението рисува картина на бъдещето и вдъхновява.

Неемия 2:17 „Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.“

Във видението, което Бог дава на Неемия, той му помага да види стена там, където има камъни и буренаци. Това беше едно дръзко видение!

Интересен е подходът на Неемия. Той не идва, за да критикува жителите на Ерусалим, че са бездействали досега. Той става един от тях, говори в 1 л. мн. ч. „ние се намираме в това бедствие“... „да съградим“... „да не бъдем за укор“.

Последната фраза, „да не бъдем за укор“, показва че Неемия е мотивиран Ерусалим вече да не опозорява Бога и да стане отново място, където обитава великото Божие име. Той не може да понесе този укор повече.

Забележете, Неемия не иска да построи стената само за да бъдат жителите на Ерусалим защитени. Той е загрижен за укора, който те навличат на Бога с бездействието си.

Това е много важно. Първата причина да направим нещо, което е правилно, е Божията слава. Първата причина, поради която бих насърчил някой християнин-пушач да откаже цигарите не е заради здравето му. Първата причина да ги откаже е фактът, че тялото му е храм на Святия Дух и ние трябва да внимаваме какво правим с храма Му, защото трябва да прославяме Бог с телата си!

Някой може да каже, нали в храма кадяха с тамян. Да, тамянът е благовонна миризма. Ако ти харесва, си кади тамян, но за тютюн, който е зловонен, нищо не е казано. J

Млади хора, най-лошото нещо при извънбрачния секс не е нежеланата бременност или опасността от венерически болести. Тези неща са важни, но са второстепенни. Най-лошото е, че това може да донесе упрек срещу Божията слава.

Най-лошото при аборта не е, че се убиват бебета, което само по себе си е зловещо. Най-лошото е, че убийството е против Божията воля. Най-лошото при лъжата и клюките не е, че хора ще бъдат наранени. Най-лошото при прелюбодейството не е, че то води до разбити семейства.

Най-лошото при похотта не е това, което тя прави на ума ти. Най-лошото на наркотиците не е, че те бавно те убиват. Най-лошото на алчността не е, че други хора няма да пожънат ползите от труда си. Най-лошото от тези неща е, че Божията слава ще бъде помрачена!

Неемия каза, „Срамота е да оставим това така. Но аз имам видение, че ние можем да бъдем Божии инструменти за съграждането на тази стена. Имам една мечта – един ден в недалечно бъдеще стените на Ерусалим да се издигат над долината Кедрон. Имам видение, че славата на Божието име ще бъде възстановена в този град.” Това беше една голяма мечта, едно дръзко видение!

И това видение наистина вдъхнови хората.

Неемия 2:18 „И им разправих как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така те заякчиха ръцете си за това добро дело.“

Обикновено когато някой споделя смела мечта или видение, винаги ще има хора, които ще кажат: „Ами, никога досега не сме правили това. Този е просто един луд мечтател.“

Но тук почти всички казаха, „Хайде да го направим!“ Как стана така, че видението на Неемия мотивира на пръв поглед безразлични хора да станат и да строят стената?

Причината не беше, че идеята беше много умна или оригинална. Не беше и в това, че беше лесно осъществима. Причината беше, че това беше Божия идея!

Само няколко дни по-рано Неемия беше напълно непознат за тези хора, влезе в града и понеже Бог беше зад тази идея, вдъхнови хората да се посветят да работят здраво за съзиждане на стената. Бяха нужни много жертви, посвещение, екипна работа и време. Но когато хората се убедиха, че това беше от Бога, казаха „Ще платим цената и ще свършим работата! С теб сме.“

Понякога си мисля, че проблемът в някои църкви е, че те искат не прекалено много от хората, а твърде малко! Те очакват малко святост и си затварят очите пред различни грехове в църквата. Казват на хората, че дори малкото, което успяват да направят със своето време и таланти за църквата е страхотно.

Не искам нашата църква да е такава! Това не е правилно. Делото на благовестието и помагането на новоповярвалите да израстват в познание на Бога и да прилагат Словото в живота си е най-важното нещо, което Бог иска от нас като църква!

Затова, струва си да жертваме време и усилия за него. Ако ти не инвестираш във взаимоотношенията си с Исус, ти имаш погрешни приоритети и трябва да ги преподредиш.

Ако не си поставяш като приоритет да имаш общение със светиите, трябва да промениш приоритетите си, защото това е което Бог иска от теб. Няма значение дали си интроверт или екстроверт. Бог иска това от теб.

Неемия вярваше в един велик Бог, който му даде едно велико видение, което той предаде на хората в Ерусалим. И понеже те разбраха, че това беше видение от Бога, те казаха: „Да, с теб сме. Да станем и да градим!“

3.     Видението отговаря на своите критици.

Миналата седмица споменахме малко за критиците. В Неемия 2:9-10 за пръв път се споменават Санавалат и Товия. Санавалат е управителят на Самария. Той се страхувал, че ако Неемия построи стената на Ерусалим, той ще укрепи града и ще се превърне във военна опасност за него. Освен това, смята се че преди това Санавалатчо е управлявал и Ерусалим. Така че, сега той вижда съперник в негово лице.

Товия означава „Господ е добър“. Макар и амонец, може би той е бил с еврейски произход и се е покланял на Бога на Израел. Товия е бил управител на земите отвъд Йордан в Персийската империя. Той вероятно е използвал роднините си в Ерусалим, за да черпи информация за намеренията на Неемия.

Арабинът Гешем (2:19) е контролирал заедно със сина си федерация от няколко арабски племена и е управлявал над голяма територия от Северна Арабия. Той е контролирал доходоносна търговия със смирна и ливан и може да се е страхувал, че Неемия ще му отнеме бизнеса.

Тези тримата веднага се надушват в лицето на общия „враг“. Те се превръщат в трън в плътта на Неемия през цялата книга. Тук виждаме първият им сблъсък с него и отговорът на Неемия:

Неемия 2:20 „А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.“

С други думи, Неемия им каза, че Бог ще благослови делото им и по-добре те да стоят настрана. Неемия знаеше, че Бог му е дал ясно видение и отказа да бъде отклонен от него.

Един християнин от Индонезия на име Чанда дълги години имал християнско радио и заедно с други християни достигали до много хора с благата вест. Но мюсюлманското правителство не било щастливо от това и започнали да заглушават сигнала.

Чанда не се примирил със ситуацията. Започнал да се моли какво да направи. Един ден, докато вървял из планината и се молил, видял един кравар, който слушал телефона си. Чанда го попитал, „Как така използваш телефона си тук, нали няма покритие?“ Краварят казал, „Сложил съм един чип в телефона си и така слушам музика и аудио книги – каквото си искам.“

Чанда получил отговор на молитвата си и видение за действие от Бога. Купил телефонни чипове и започнал да качва проповеди, книги и християнско хваление на местния език. После започнал да раздава чипове на приятели от цялата страна, които ги давали на свои приятели, които ги давали на свои приятели.

Не след дълго хиляди хора слушали чиповете на мобилните си телефони. Днес има повече от 700000 човека, които са чули за Бог чрез Чанда и неговите приятели.

Бог влага видение в сърцето на своите служители. Там, където има видение от Бога, ще има опозиция и критици. Важно е да не се отказваме, когато се сблъскаме с тях.

Американският проповедник Суиндол пише: „Видението… се ражда от вярата, поддържа се от надеждата, запалва се от въображението и се укрепва от ентусиазма. То е по-голямо от зрението, по-дълбоко от мечтата, по-широко от идеята. Видението обхваща широки пространства извън царството на предсказуемото, сигурното и очакваното.“

В историята има много личности, които са прегръщали видението си от Бога и са го видели изпълнено.

Един такъв случай е с американския президент Роналд Рейгън. През лятото на 1987 г. той застава пред Брандебургската врата при Берлинската стена и се осмелява да изрече знаменателните слова, които мнозина тогава считат само за неосъществима мечта. Той казва на президента на СССР Горбачов: „Г-н Горбачов, съборете тази стена!“

И той завършва речта си с убеждението, че тази стена ще падне, защото тя не може да устои на вярата. Не може да устои на истината и на свободата. Това е едно видение за свобода и надежда, за една обединена Германия.

Никой тогава не вярва, че по-малко от две години и половина по-късно светът ще гледа с удивление как радостни източногерманци и западногерманци разбиват и премахват с чукове и кирки това чудовище на комунистическите репресии.

Тази победа е вдъхновена от едно видение така, както видението на Неемия вдъхнови хората за действие. Когато сме загрижени за Божията слава както Неемия беше загрижен за славата на Бога, Бог ни изпраща видение.

Ако прегърнем това видение, направим оценка на нашата ситуация и приемем план за действие, Божието видение ще вдъхнови и другите, ще даде отговор на всички критици и в крайна сметка ще успее!

Аз се моля Бог да вдъхновява всеки от нас с видение за бъдещето, за да върши и в нашия живот и в живота на нашата църква удивителни неща, амин!

 _____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

18.08.2024 г.

 

Давай Божието на Бога (Марк 12:13-17)

Преди Великден, на Цветница, видяхме как Исус влезе в Ерусалим. Там го очакваха много скърби: предателство, арестуване, измъчване и разпъване на кръст. Видяхме как във вторник Исус разчисти храма от търговците и показа с прокълнаването на смокинята, че духовният живот на нацията Израел е безплоден.

След това религиозните водачи отново се конфронтираха с Исус, поставяйки под съмнение Неговата власт. Исус им разказа притчата за злите земеделци, с което им показа как евреите са отхвърлили пророците, които Бог им е изпращал, а най-накрая пророкува и че ще убият и Него, Божият Син. С това Той предупреди тях и всички останали, които наивно мислят че Бог ще е благосклонен към тях в деня на Второто пришествие въпреки тяхното неверие.

И стигаме до нашия текст в Марк 12:13-17, когато към Исус е отправен предизвикателен и труден въпрос относно плащането на данъци на кесаря. Нека прочетем текста.

Прочит Марк 12:13-17 и Молитва за Словото.

В българският политически живот има много скандали. Последният, който нашумя е свързан с присвояването на къщи за гости, построени с европейски фондове. В тази връзка се сетих за един виц. Данъчният инспектор се обръща към проверявания:

- Как успяхте да си купите тази луксозна къща, след като декларираните от вас доходи са толкова ниски?

- Нещата стоят по следния начин: Миналото лято по време на риболов хванах една голяма златна риба. Като я откачих от куката, тя проговори с човешки глас "Аз съм магическа риба. Хвърли ме обратно в морето и ще получиш най-луксозната къща, която някога си виждал!" И така - хвърлих я в морето и се сдобих с къщата.

Инспекторът никак не се впечатлил:

- И тази историйка как смяташ да я подкрепиш с доказателства?

- Ето де, не я ли виждаш къщата?

Ние живеем в светска държава и Бог иска да спазваме законите – „всеки човек да се покорява на властите, които са над него“ (Римляни 13:1). Едно от изискванията на държавата е всяка година да си плащаме данъците. Данъците биват много и са различни. Данък за имот, данък смет, данък за кола, ддс... без да броим многото сметки за ток, вода, парно...

Трябва да си плащаме това, което дължим. Но Исус ни показа, че имаме два вида задължения. Едното е хоризонтално – към хората, към правителството. Второто е вертикално – към Бога.

В пасажа който прочетохме, религиозните водачи са изобличени и гневни на Исус. И понеже Неговата популярност им пречи да заловят Исус, сега се опитват да Го злепоставят пред хората. Как? Те са намислили коварен план, с който искат да накарат хората да мислят, че Исус работи за Римските власти срещу тях.

Като оръдие те използват „някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в думите Му“ (ст.13). Доскорошни врагове, сега те отново са се съюзили, за да премахнат Исус. Това вече стана веднъж в Марк 3:6, когато те се наговориха да Го убият, след като той изцели човека с изсъхналата ръка в синагогата.

Кои са фарисеите? Те са влиятелна религиозна секта в юдеизма, които се стремят педантично да спазват всичките повече от 600 закона в Тората. По-крайните от тях са мразели всичко римско и са мечтаели за възстановяване на Царството на Давид.

Когато след 6 г.сл. Хр. евреите са задължени да плащат три вида данъци, парите от които отивали директно в съкровищницата на императора, фарисеите призовават да не се плащат данъци. „Как ще давате пари на окупаторите!?“

Иродианите пък са евреи, които поддържат властта на Ирод. Те са политически противници на фарисеите и приемат управлението на Рим и са готови на всякакви отстъпки.

Силите на злото често обединяват усилия, за да унищожат доброто. Дори когато между тях има дълбоки противоречия.

Очевидно, залогът за съюзяването на фарисеите и иродианите е бил голям! И те казват на Исус:

Марк 12:14-15 „И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на кесаря или не? 15 Да даваме ли или да не даваме?“

В какво се състоеше тяхното коварство? Ако Исус кажеше, че трябва да плащат данък на кесаря, фарисеите щяха да го обвинят, че предава националните им интереси в полза на Рим. Що за Месия би направил това?

От друга страна, ако кажеше да не плащат данък на кесаря, иродианите щяха да го обвинят в подривна дейност, насочена срещу Римските власти. Отговорът на Исус беше изненадващ. Той каза, че въпросът не е кое от двете да правят, а че е важно да правят и двете. Каквото дължат на човеците, трябва да им го върнат. Каквото дължат на Бога, е нужно да го върнат на Бога.

Същото, макар и с други думи, каза ап. Павел на римляните:

Римляни 13:8 Не оставайте никому длъжни в нищо освен да имате любов един на другиго; защото който люби другиго изпълнява закона.

Тази максима трябва да си напомняме и ние днес. Какво дължа на човеците? А на Бога? Какво от Божието трябва да Му дам днес? Правя ли го?

Обикновено, ако дължиш нещо на хора, дори да забравиш, те ще ти напомнят! Или някой приятел ще ти се обади да пита какво става с парите, които му дължиш. Или от общината ще ти изпратят писмо с напомняне за неплатените данъци. Или ще получиш напомнящ имейл, че е време за плащане на застраховка гражданска отговорност.

Като християни ние трябва да се покоряваме на властите и един от начините да го правим е като си плащаме данъците!

Но какво да кажем за Бога? Какво дължим на Бога? Давам ли Му това, което Му дължа или крада от Него? Кой ще ми напомни, когато трябва да се издължа на Бога?

Малахия 3:8 „Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“

В нашия текст Исус предизвика слушателите си да дават това, което дължат – както на хората, така и на Бога. Той каза,

Марк 12:15б-16 „Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя. И те Му донесоха. Тогава им казва: „Чий е този образ и надпис? А те Му рекоха: На кесаря е.“ И Исус им рече: Отдавайте кесаревото на кесаря, и Божието на Бога.“

Но, някой ще попита, какво дължим на Бога?

Разбира се, ние имаме дълг към нашия Господ, който никога не можем да изплатим.

1 Петър 1:18,19 като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, 19 а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист,

Но въпросът е не дали можем да платим дълга си, а дали изобщо даваме нещо на Господа.

Както монетата носеше образа на кесаря, така и ние носим образа на Твореца. Ние сме създадени по Божий образ и подобие. Този образ може да е замърсен поради греха, но не е напълно заличен.

Затова Павел казва,

Римляни 12:1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Едно момче прекарал много часове в изработването на малка платноходка, за да играе с нея в потока близо до дома му. Един ден, докато играело с лодката, тя бързо се понесла надолу по течението. Момчето не успяло да я следва през гъстия листак по брега и я изгубило от поглед. Като разбрало, че загубило пладноходката, момчето се натъжило и продължило да я търси, но напразно. Накрая се отказало.

Известно време по-късно, докато минавало покрай магазин за макети на кораби, то я забелязало на витрината. Помислило че е неговата лодка и когато я огледало по-отблизо, се оказало право. Влязло в магазина и казало на собственика.

Собственикът отговорил, че е купил лодката от някого, който я е намерил. И макар че искал момчето да си я получи обратно, не можел да му я върне. Момчето трябвало да я откупи за сумата, за която той я е купил.

Момчето се върнало у дома и след това отишло до магазина с парите. След като платил за лодката, той ѝ казал, докато вървял по улицата, „Малка лодчице, ти си два пъти моя. Аз те направих и аз те изкупих. Ти си два пъти моя.“

Това се отнася и за всеки повярвал в Христос. Ние сме два пъти негови. Бог ни е дал дара на физически живот, а след това чрез своя Син, Исус Христос, великия Лекар, Той ни е подарил вечен живот.

Ние сме двойно задължени на Бог! Нека това ни мотивира да представим телата си в жива жертва за Него. Какво означава това?

Първо, да му предадем себе си означава да му посветим времето си. Бог иска да общува с тебе. Това става не само когато ние ходим на църква и участваме в неделното богослужение или групата за Библейско изучаване. Бог очаква от теб да прекарваш време в молитва, четене и размишление над Словото. Ако обичаш Бога, трябва да прекарваш време в общение с Него.

Хенри Драмънд казва, „Десет минути, прекарани в присъствието на Христос всеки ден, всъщност, две минути, ще направят целия ден различен.“   

„Не се моли когато ти се моли. Уговаряй си среща с Господа и я спазвай. Един човек е силен, когато е на колене.“ (Кори тен Буум)

Второ, ние трябва да даваме на Бога от нашите финанси. Десятъкът беше старозаветен принцип, чрез който миряните издържаха не само себе си, но и заделяха за свещенослужителите (Числа 18:20-21). Макар и днес да не сме под старозаветния закон, Исус ни съветва да не пренебрегваме даването на десятък (Матей 23:23).

Павел също писа, „Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.“ (1 Коринтяни 9:13)

Всъщност, първият случай на даване на десятък в Библията, предхожда с повече от 400 г. Мойсеевия закон. Toва е една от причините ние да вярваме, че десятъкът не е само за времето на Стария завет, но е минимум, който ние като вярващи трябва да даваме на Господа.

Когато даваме на Господа, ние си мислим, че му даваме от нашите пари. Но Библията казва, че десятъкът не е наш, а на Господа – „Всеки десятък е ... Господен“ (Левит 27:30). Така че, когато даваме на Бога десятък, ние даваме Неговия десятък. Всичко, което притежаваме, е Негово. Той ни е заповядал да даваме една десета от него. Когато ние не го правим, ние ограбваме Бога.

Едно семейство имали две момчета на 8 и 10 години, които били големи пакостници. Винаги се забърквали в големи каши и техните родители знаели, че ако се е случила някаква пакост в града, синовете им непременно имат пръст в нея. Майката чула, че един свещеник в града успешно работи с проблемни деца и го попитала дали може да поговори с нейните момчета. Свещеникът се съгласил, но помолил да се срещне индивидуално с всеки от тях.

Майката изпратила първо 8 годишния си син сутринта, докато по-голямото момче трябвало да се срещне със свещеника следобяд. 

Свещеникът бил с внушителен ръст и гръмлив глас. Сложил по-малкото момче да седне и го попитал рязко, „Къде е Бог?“ Устата на момчето се изкривила, но то не отговорило, само го гледало с широко отворени очи. Затова свещеникът повторил въпроса с още по-сериозен тон, „Къде е Бог!!?“ Отново момчето не рачило да отговори. Затова свещеникът размахал пръст пред лицето му и извикал още по-силно, „Къде е Бог?!“

Момчето изкрещяло и се изстреляло от стаята, дотичало до дома си и се пъхнало в килера, затръшвайки вратата зад себе си. Когато по-големият му брат го открил в килера, попитал, „Какво стана?“

По-малкият брат си поел дъх и отговорил, „Много сме загазили, братче. Бог е изчезнал и те мислят, че НИЕ сме го откраднали!“

Бог съществува независимо от хората без значение дали те вярват или не вярват в Него. Ние не можем да „откраднем“ Бога. Но можем да крадем от Него.

Ти крадеш от Бога, когато не Му даваш това, което Му принадлежи. Когато му даваме десятък, ние показваме, че почитаме Твореца като Собственик на всичко.

Освен това, да се предадем на Бога и да Му отдадем дължимото означава да Му дадем нашите таланти и дарби. Да Му служим. Бог е призовал всеки от нас в служение.         

Казват, че църквата често прилича на стадион, на който 22000 човека, които отчаяно се нуждаят от раздвижване, гледат 22 човека да играят футбол, които отчаяно се нуждаят от почивка. Но християнството не е футболен стадион. Бог очаква всеки от нас да участва в църковния живот и в служенията. Той ни е призовал и ни е дал дарби и способности, които да използваме в служение на Него.

1 Петър 4:10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.

Невярващият човек не разбира, че дарбите и талантите са Му дадени, за да служи на Бога. Нещо повече, той не само служи на собствените си интереси с тях, но и като отхвърля Бога, убива Божия Син, за да узурпира Неговото богатство. Каква ще е неговата съдба? Исус дава отговор в притчата за земеделците наемници в началото на Марк 12 гл. „Стопанинът на лозето (Бог)... ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.“ (Марк 12:9)

Но ние знаем чие е лозето, затова не бива да сме като тези наемници. Не бива да сме и като слугата от притчата за талантите, който взе единия талант и го закопа в земята (Матей 25:18). Той загуби наградата си, защото не се опита да разработи таланта си. Да живеем за Бога означава да Му предлагаме талантите си. Това е друг начин, по който можем да Му предадем себе си.

Но ние дължим на Бога още нещо освен времето, десятъка и талантите си. Ние сме длъжни да разказваме на хората какво Той е направил за нас и за тях.

Римляни 1:14,15 Длъжник съм на всички – на гърци и варвари, на образовани и неуки. 15 Затова съм готов да проповядвам Благата вест и на вас, които живеете в Рим.

Всъщност, това е дълг не към тези, за които Христос е умрял, а е дълг към самия Христос. Той даде живота си за тях така, както го даде и за нас. Комуто много е дадено, много и ще се изисква (Лука 12:48). Ние го дължим на нашия Бог, който даде Себе си за нас.

Дай на кесаря това, което е кесарево и на Бога това, което е Божие.

Какво имаш днес, което принадлежи на Бога? Даваш ли времето си на Господа или ревниво го пазиш за себе си? Наистина ли мислиш, че е Твое? Може би Бог ти казва днес, „Искам да прекарвам време с тебе. Искам да те познавам лично.“

Може би Бог те призовава да се посветиш да отделяш всеки ден време за молитва и Словото Му.

Или може би задържаш Неговите десятъци, като си мислиш, че те не са Негови, а твои? Ограбваш ли Бога? Бог не може да благослови тези, които крадат от Него. Може би Той говори на сърцето ти днес и те призовава да се откажеш от това, което не е твое, но принадлежи на Него. Той ти напомня това, защото иска да те благослови. Започни да даваш десятък днес.

Или може би държиш за себе си талантите и дарбите, които Бог ти е дал. Може би идваш на църква като зрител и нямаш желание да се включиш активно в служение. Бог ти казва днес да се включиш, да се посветиш и да поемеш своята отговорност в тялото Христово.

Ние можем да дадем на Бога само това, което Той вече ни е дал. Ние сме като детето, което искало да даде на баща си подарък за рождения му ден. То отворила гардероба на баща си, взело връзката му, увило я и му я дало, казвайки „Честит рожден ден, тате!“ Когато даваме на Бога, ние вземаме нещо чудесно, което Той ни е дал и което вече принадлежи на Него и Му го даваме, като че ли е било наше. И Той е толкова великодушен! Той се радва на даровете, които Му даваме, макар че не можем да Му дадем нищо, в което вече Той да не ни е благословил.

Искаш ли да си ученик на Христос? Искаш ли да вървиш успешно след Него? Тогава се посвети да даваш на Бога това, което не е твое, а Негово.

Амин.

Вързал ли си Бога?

/проповед върху Йоан 18:1-14/

Прочит Йоан 18:1-14.

Срещата насаме в горницата е свършила. Исус е казал на учениците всичко, което е имал да им  казва, помолил се е Бог да ги пази, да ги освещава и за единство помежду им. Тук го виждаме да излиза и да отива с учениците си в една градина. В следващите 2 глави ще видим, че страданията му и възкресението също щяха да станат в градина. Грехопадението пък стана в Едемската градина. Грехът дойде и беше победен в градина.

И Йоан отбелязва, че Юда знаеше къде да намери Исус, защото Исус често се събираше там с учениците си (18:2). Знаем ли ние къде да търсим Исус? Къде е Исус днес? В ритуалите? В зодиака? В добрите дела? Ефес. 2:8,9.

Юда предава Исус на войниците, той се идентифицира без да се съпротивлява и да прави опит за бягство. Пълководецът на небесната армия е арестуван от шепа войници на Синедриона. Единствената молба на Исус е стражата да освободи учениците му (18:8). Петър отсича с нож ухото на Малх, слугата на първосвещеника, но Исус го скастря (18:11). Учениците се разбягват, а войниците и юдейските служители хващат Исус и Го вързват (18:12).

Отвеждат го при Анна, предишния първосвещеник (13). Анна изпраща Исус вързан при Каяфа (24) Марк ни казва, че там Синедрионът се съвещава отново рано сутринта, вероятно за да покажат, че това което вършат е законно и го изпраща вързан при Пилат с надеждата да бъде осъден на смърт.

Обърнете внимание, че тези които вързаха Исус бяха най-религиозните хора. Защо те вързаха Исус?

А. Те го вързаха, за да го направят безпомощен пред тяхната сила.

Б. Те го вързаха, за да го обезвредят, в случай че реши да ги нападне.

В. Светът няма нищо против да вярва в един Исус, който не ги застрашава. За този подход Павел пише във 2 Тим. 3:5: „тези хора изглеждат благочестиви, но отричат силата му. От такива се отвръщай.” Хората искат да вярват в един опитомен, добричък Исус, който не ги заплашва с нищо.

Преди 1 година по време на една евангелизация във Варна разговарях с един студент. Попитах го, Какъв искаш да бъде Бог, ако го има? Той каза: добър, да ми помага да си вземам изпитите, да имам достатъчно пари и изобщо да прави всичко за мене, но не и да им се бърка в личния живот.

Такъв искаха да направят Исус и юдеите, като го вържат. Разбира се, Исус би могъл да мине сред тях и да изчезне в мрака, както бе правил преди това, но не го направи. Той би могъл да повика дванадесет легиона ангели, но не го направи (Мат. 26:52-53). Той би могъл да ги унищожи със Слово в един миг, но не го направи.

Защо Исус се остави да бъде заловен? Толкова ли здраво беше въжето? Толкова силни ли бяха войниците?

Не въжето на войниците, а кордата на любовта беше тази, която го задържа в ръцете им.

Не тяхната воля, а Неговата воля беше тази, която го накара да се остави да бъде вързан.

Не тяхната сила, а Неговата милост беше тази, която го отведе в съдебната зала

Исус се остави да бъде вързан, след като беше демонстрирал силата си толкова пъти. И днес има много хора, които образно казано, вързват ръцете на Исус.

Не е ли странно някой да се опитва да върже ръцете на Бог?
Не враговете на Исус са тези, които имат силата да го вържат.

Най-странното е, че ние можем да вържем Този, който единствен е способен да ни освободи (Пс. 116:16, Йоан 8:31,32 – Ако пребъдвате в моето учение... ).

Днес почти няма такива, които да не са виновни в това, че вързват ръцете на Исус.

Какво да кажем за нас? Виновни ли сме и ние? И ако да, по какъв начин ние вързваме ръцете на Исус?

Илюстрация: вързвам ръцете на някого, за да илюстрирам как неверието или липсата на посвещение може да ни пречи в служението.

1. Нашето неверие може да върже ръцете Му.
Йоан 1:11 „У своите си дойде, но своите му не го приеха.”

Йоан 12:37 „Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него.”

А. Ние вързваме ръцете му, когато Той иска да ни даде спасение.

Ние често ние вързваме ръцете му, като се опитваме сами да се спасим.

Уочман Ний разказва как по време на престоя му в Китай с още двадесетина християни, баните в общежитието не били достатъчни и те се къпали в близката река. Но веднъж един от мъжете в реката получил мускулни спазми и започнал да потъва.

Уочман Ний направил знак на един от хората, който бил чудесен плувец, да помогне на давещия се. Но за негово учудване човекът не се помръднал. Просто си седял там и наблюдавал потъващия човек. Гласът му ставал все по-слаб и отчаян и невярващия на очите си Уочмън Ний гледал в потрес как плувецът стои и гледа от брега, вместо да се хвърли и да спаси давещия се. Накрая, когато давещия се се скрил под водата, плувецът се изстрелял и след малко и двамата били на брега.

Уочман Ний отишъл при плувеца и го обвинил, че поради егоизма му без малко човекът да си отиде. Но той отговорил: Ако се бях хвърлил веднага, давещият се щеше да ме хване здраво и двамата щяхме най-вероятно да потънем. Давещ се човек не може да бъде спасен, докато не се умори напълно и престане да се опитва сам да се спаси.

Същото е и със спасението. Когато спрем да се опитваме сами да се спасим и се предадем на Господ, Той може да се намеси и да ни спаси.

Б. Ние вързваме ръцете му, когато Той иска да отговори на нашите молитви, а ние не се молим или спираме да се молим.

Руби Хамилтън, бизнес дама на 50+ г., загубила мъжа си при катастрофа след 32 г. брак. Гневът и разочарованието й били огромни. Още на 20 г. тя станала християнка, но съпругът й не споделял нейния интерес в духовните неща. Тя се молила горещо и непрекъснато той да познае Господа. Един ден докато се молила почувствала да я облива вълна на мир и чула този тих глас, който я уверявал, че съпругът й ще се спаси. С нетърпение очаквала деня, когато той ще предаде живота си на Исус. А сега това.

Какво правиш, когато изведнъж се случи най-лошото? Когато Бог не отговаря и не отваря врати пред теб? Руби Хамилтън престанала да живее за Бога.

2. Нашето непостоянство в поклонението ни може да върже ръцете Му

А. Участието в живота на църквата. „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.” (Евр. 10:25)

Б. Нашето даване за Божието дело (Мария помаза Исус с най-скъпоценното си, Йоан 12:3)

Беше юни месец, 1993 г. Тъкмо бях повярвал в Бога. Сега трябваше да премина втората си сесия в университета. Един от изпитите ми беше особено труден. Имах само 5 дни, а обемът който трябваше да прочета беше огромен. Бях си разпределил времето, за да ми стигне долу-горе, но имаше един проблем. Изпитът беше в понеделник, а в неделя имаше църква. От няколко месеца бях тръгнал редовно на богослуженията, но сега се изкушавах да си остана вкъщи и да си уплътня максимално времето с учене. Исках в деня преди изпита да премина всички въпроси, но това нямаше как да стане, ако отидех на църква. След като се колебах няколко минути, реших все пак да отида. Беше чудесно богослужение. Благодарих на Бог и се помолих той да ми помогне въпреки загубеното време да успея да се подготвя за изпита.

Не знам как стана, но като се върнах, успях да премина всички въпроси, а на сутринта да ги премина още веднъж! На другия ден получих шестица.

„И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно...”

3. Нашата незаинтересованост да свидетелстваме може да върже ръцете Му
А. Божието желание е всеки да се спаси – Йоан 20:31 („тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.”)

Б. Ние отлагаме. „Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жътва.” (Йоан 4:35)

Преди малко ви разказах историята на Руби Хамилтън. Но тя има продължение.

Роджър Симънс пътува на стоп за дома. Той никога няма да забрави този ден – 7 май. Тежкият му куфар вече бил изцедил силите му и той нямал търпение да се прибере у дома и да съблече завинаги войнишката униформа. Вдигнал ръка при приближаването на кола, но се отказал, като видял че е черен, лъскав нов кадилак. За негова изненада, колата спряла.

Вратата се отворила. Той изтичал към колата, хвърлил куфара отзад и благодарил на красивия, добре облечен мъж, докато сядал до него. „Завинаги ли се връщаш?”

„Да.”

„Имаш късмет, ако отиваш в Чикаго”

„Не чак толкова далече – в Чикаго ли живеете?”

„Имам бизнес там. Казвам се Хамилтън.”
Те поговорили за малко и тогава Роджър, който бил християнин, почувствал че Бог сякаш го подканя да сподели вярата си с този 50-годишен, успешен бизнесмен. Но продължил да го отлага, докато накрая разбрал, че остават 30 мин. до дома. Нямало вече закъде да отлага.
„Г-н Хамилтън, бих искал да ви кажа нещо много важно.” И после просто казал на г-н Хамилтън за Божия план за спасение и накрая го попитал дали иска да приеме Исус за свой Спасител и Господ.

Кадилакът отбил до пътя. Роджър очаквал човекът да го изхвърли от колата. Вместо това той навел глава и приел Христос, а след това благодарил на Роджър: „Това е най-великото нещо, което ми се е случвало.”

Минали 5 години. Роджър се оженил, родили му се две деца, започнал бизнес. Докато си приготвял багажа за пътуване до Чикаго, намерил визитката, която Хамилтън му бил дал преди 5 години. В Чикаго отишъл в Хамилтън Ентърпрайсиз. Рецепционистката му казала, че няма как да види г-н Хамилтън, но може да види г-жа Хамилтън. Малко объркан, той бил въведен в много хубав офис, където го чакала жена на около 50 г.

Тя протегнала ръка: „Познавали сте съпруга ми?”

Роджър й разказал как Хамилтън го взел на стоп след войната. „Можете ли да ми кажете кой ден беше това?”

„Разбира се, беше 7 май, преди 5 г., денят в който ме уволниха от армията.”

„Имаше ли е нещо необикновено по време на срещата ви?”, попитала тя.

Той се поколебал, не знаейки дали да спомене как споделил за Исус със съпруга й. „Г-жо Хамилтън, обясних благата вест на вашия съпруг в онзи ден. Той отби до пътя и заплака върху волана. В онзи ден той предаде живота си на Христос.”

Като чула това, тялото й се разтърсило в плач. Накрая се овладяла и казала: „Бях се молила за спасението на съпруга ми с години. Вярвах, че Бог е го спаси.”

„Къде е съпругът ти, Руби?”
„Почина. Катастрофирал е след като те е оставил. Така и не се прибра. Разбираш ли, мислех че Бог не е спазил обещанието си. Престанах да живея за Бога преди 5 г., защото мислех, че Бог не си е спазил обещанието!”

На този свят няма материално въже, което да може да върже Исус.

Самсон, за когото четохме преди няколко дни, беше вързван неколкократно и успяваше да разкъса въжетата. Но дори Исус не може да разкъса въжетата на неверие, непостоянство и незаинтересованост.

Моята молитва тази сутрин е всички да разберем, че когато вързваме ръцете на Исус, вързваме своите собствени ръце.

Знаете ли, вие сте много силни хора. Всеки от вас разполага с голяма сила – да върже или да развърже ръцете на Бога.

Вързали ли сте ръцете на Исус в живота си по някакъв начин? Ако да, отвържете ги и преживейте Неговата сила. Нека се помолим.

- край -

06.04.2014 г.,

БПЦ „Нов живот” - Варна

Кой има власт от Бога да управлява

Всяка власт е дадена на управниците от Бога чрез обществен договор с цел да съхраняват мира, реда и справедливостта в едно общество (Рим. 13:1). Когато обаче властниците злоупотребяват с властта си и я използват в ущърб на народа, те са нарушили обществения договор и са в бунт срещу Бога. 

Такъв управител вече не е наместник на Бога на земята и няма право да управлява. Колкото по-бързо той се откаже от властта на всяка цена, толкова по-добре за народа и за него самия. Оттук следва, че право и задължение на всеки християнин е да се бори със законни средства за сваляне на това нечестиво управление.

Гладоморът и българите в Молдова

Този клип заснехме преди 3 години в с. Твърдица, Молдова - едно от най-големите български села в страната.