Та-ра-та-та! Христос воскресе!

/проповед/

През последните няколко месеца разгледахме почти цялото евангелие на Йоан. Спряхме се на всички чудеса и знамения от гл.1-12 (Книга на знаменията), с които Исус показа превъзходството си над Стария Завет, храма, Мойсей, Авраам и природата, след като видяхме как Исус подготви учениците за своята смърт и възкресение и беше арестуван и предаден на Понтий Пилат, от гл.13-19, днес завършваме Книгата на славата с 20 гл, в която ще говорим разбира се за Възкресение Христово. Нека прочетем Йоан 20:1-16,19,24-28.

Една неделна учителка тъкмо завършвала урока за това как Исус умрял и бил поставен в гроба, а отпред сложили огромен камък.

И за да предаде вълнението си от възкресението, попитала: „И какви според вас са били първите думи на Исус, когато е излязал от гроба?” Едно момиченце вдигнало ръка, скочило и развълнувано започнало да вика: „Нека аз, нека аз да кажа!” „Добре”, казала учителката, „Кажи ни, Криси, какво според теб е казал Той?” Протягайки ръцете си високо във въздуха, тя казала: „Та-ра-та-та!”.

Възкресението на Исус за света беше наистина едно „Та-ра-та-та.” То е променяло живота на вярващите през всички векове.

Да.... Та-ра-та-та. Христос воскресе!

В онзи Великден Христос излезе от гроба и влезе в живота ни мощно и победоносно.

Великден е велик празник на възкресението на Исус Христос от мъртвите.

И от Великден до Петдесятница вярващите в България прогласяват възкресението на Исус Христос с един чудесен поздрав: „Христос воскресе!” И хората отговарят: „Воистина воскресе!”

Но откъде знаем, че това е вярно?

Проф. Чарли Мул, известен богослов и специалист по Нов Завет, казва: „Раждането и бързият възход на Христовата Църква ... остава неразрешима загадка за всеки историк, който отказва да вземе насериозно единствено възможното обяснение, с което разполагаме ... възкресението.”

Истината на възкресението възпламени ранната Църква.

Всяка седмица ние изповядваме вярата си във възкресението на Исус Христос от мъртвите, докато го хвалим с песните си, докато отправяме молитви към него и се храним с Неговото слово.

Нашата вяра чудесно е предадена от Апостолското символ верую, прието на събора в Никея (325 г.): „Вярвам в Господ Исус Христос, единородния Син Божий, заченат от Святия Дух, роден от Дева Мария, който бе разпнат за нас при Понтий Пилат и страда, и бе погребан, и възкръсна в третия ден.”

В центъра на нашата вяра е Възкресението. В Първото си послание към Коринтяните, ап. Павел го казва така: „ако Христос не е бил възкресен, суетна (напразна) е вашата вяра.” (1 Кор. 15:17).

Божието слово свидетелства за историческата достоверност на Възкресението:

„Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока” (1 Кор. 15:3-8).

Павел пише, че повече от 500 човека са видели възкръсналия Господ.

Чудили ли сте се някога защо Йоан споменава само 4 след възкресенски явявания на възкръсналия Исус?

В тази 20-та глава на евангелието на Йоан, ние четем за три от тях. Той се явява на Мария Магдалина, на всички ученици с изключение на Тома и накрая на Тома.

А в следващата 21-ва глава четем, че Исус се явява на 7 ученици: на Петър, Яков и Йоан, Тома, Натанаил и двама неназовани ученици, и закусва с тях.

Ако възкресението е толкова важно, защо Йоан не разказва за повече от тези срещи в евангелието си? Мисля, че причината Йоан да не опише повече от след възкресенските срещи е тази: не такава е била целта за написване на евангелието.

Каква е всъщност тя? Йоан обобщава така целта на написване на книгата:

„Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са записани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Йоан 20:31) КРАЙ.

С други думи, Йоан не пише исторически справочник; той пише Книга, която да събуди вяра у хората.

Следователно, тези три след възкресенски събития в Йоан 20 са предадени, за да се събуди вяра у нас.

Все едно Йоан казва: „От вас зависи дали ще повярвате или не. Аз съм написал достатъчно, за да повярвате.”

Но защо Йоан е избрал точно тези срещи на учениците с възкръсналия Христос в гл. 20? Според мен той е избрал точно тези срещи, защото всяка от тях разкрива някаква бариера за вярата, която може да бъде преодоляна чрез среща с Исус Христос.

И всички тези бариери са нещо, което и ние ще преживяваме като християни от време на време.

Първата от тези бариери за вярата е СКРЪБТА... Тя беше преодоляна ... от гласа на Исус.

Мария Магдалина не можеше да види Исус ясно поради скръбта си. Чак когато чу Исус да я вика по име, когато чу „Марийо” тя разбра, че Той е възкръснал. И извика „Равуни!”, което означава „Учителю!”

Исус й говори и я неговите думи прогониха нейната скръб.

Приятели, ще има моменти, когато ще изпитваме скръб. Скръб по загуба на близък човек. Родител, съпруг/а, дете, приятел. И точно тогава ние се нуждаем да чуем... да чуем гласа на Исус.

Помните ли обещанието на Исус, дадено на тези, които са от неговото стадо?

Моите овце слушат гласа ми. Не казва „Може би те ще чуят гласа ми, ... или трябва да чуят гласа ми, ... или те биха могли да чуят гласа ми.”

Думите на Исус към нас са много ясни, неговото обещание е кристално ясно: „Моите овце слушат гласа ми.”

Един християнин загубил работата си по време на рецесията, изгубил значително състояние и прекрасната си къща. След време се поминала и неговата съпруга. Скръбта му била огромна. Един ден, докато отчаяно се скитал в търсене на работа, се спрял да погледа няколко мъже, които обработвали големи камъни за строежа на голяма църква. Един от тях дялал един триъгълен камък. „Къде ще слагаш това?”, попитал християнинът.

Работникът отговорил: „Виждаш ли онзи малък отвор там горе до кулата? Е, аз оформям този камък тук долу, за да пасне там горе.” Докато се отдалечавал, в очите на човека нахлули сълзи. Защото той чул как Бог му говори чрез думите на работника. „Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.”

Приятели, можем да преодоляваме скръбта като слушаме гласа на Исус: Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.

Втората бариера за вярата е СТРАХЪТ. Страхът се преодолява като преживеем присъствието на Исус.

Има много и различни страхове. Това може да е страх от неизвестното, от промяната. Страх от неща, които не разбираме напълно.

Библията казва, че където двама или трима са събрани в неговото име ... Исус е посред тях, Исус присъства сред тях (Мат. 18:20).

Осемгодишният Филип, роден с Даун синдром, посещавал неделно училище с още няколко момчета и момичета на негова възраст. И като на всички други деца на тази възраст, на тях им било трудно да приемат Филип, защото бил различен от тях и те често си правили майтап с него.

Една неделя учителката донесла празни пластмасови яйца без шоколада от Киндер Сюрприз. След това казала на всички деца да излязат навън в двора на църквата и да намерят някакъв символ на новия живот, и да го сложат в яйцето.

След като ги оставила известно време да бягат около църквата и да търсят предмети, децата се върнали в неделното училище и поставили яйцата си на масата.

Обградена от децата, учителката започнала да отваря яйцата едно след друго. При всяко вадене на различни неща от яйце – било то цвете, пеперуда, лист ... всички деца издавали вик на възхищение или одобрение. Накрая учителката отворила последното яйце, но в него нямало нищо.

Децата се развикали: „Ама че глупаво! Не е честно! Някой не е изпълнил задачата!”

Тогава Филип казал: „Това е моето!”

Децата се нахвърлили върху него: „Филип, едно нещо не можеш да свършиш както трябва! В яйцето ти няма нищо!”

Но Филип настоявал: „Аз също съм го направил! Празно е. Гробът беше празен!”

Последвала тишина. Оттогава децата започнали да приемат Филип като напълно нормално дете.

Скоро след това той умрял от инфекция, която повечето деца нямаше и да забележат.

На погребението в църква цялата група от 8-годишни деца, заедно с учителката, отишли да, но не за да положат цветя на ковчега, а за да сложат там празно яйце.

Страхът от неизвестното или от различното може да ни парализира. Ако му позволим.

Учениците се бяха събрали и заключили от страх.

Исус бе разпънат и те се страхуваха, че с тях може да се случи същото.

Исус влезе при тях и ги утеши. Исус каза: „Мир вам!”

След това им показа прободените си ръце. Йоан пише: „Зарадваха се учениците, като видяха Господа.” (Йоан 20:20)

Страхът може да ни парализира. Може да ни накара да реагираме ирационално.

В тези моменти ние се нуждаем от присъствието на Исус. Нуждаем се той да влезе в живота ни, както влезе в онази стая. Да застане пред нас, както застана посред тях.

Защото само в Неговото присъствие можем напълно да познаем мира.

(1) Бариерата на скръбта беше преодоляна от гласа на Исус.

(2) Бариерата на страха беше преодоляна от присъствието на Исус.

И (3) третата бариера за вярата е СЪМНЕНИЕТО, което се преодолява от докосването ... на Исус.

Малко незаслужено Тома си е спечелил лошо име през последните 2000 г. Словосъчетанието „Тома неверник” дори е навлязло в българския и в другите езици и с него наричаме човек, който не вярва в нищо.

Но спомнете си, че Тома не беше с другите ученици, когато те видяха възкръсналия Господ. Той не можа да види това, което видяха те.

Той не можеше да си представи, че Исус е възкръснал. Това беше извън неговите възприятия.

Скъпи приятели, нашата вяра не е нерационална вяра. Нашата вяра се основава на здрава основа, на историческия факт на смъртта и възкресението. Исус знаеше, че Тома се нуждае от потвърждение.

Тома поиска нещо много разумно и Исус му даде това, от което се нуждаеше – да го докосне.

И когато Тома видя Исус, той просто каза: „Господ мой и Бог мой!”

Ако сме искрени, трябва да си признаем – има моменти, когато се нуждаем от специално докосване от Бога.  

Един мъж вървял по улицата, когато забелязал във витрината на магазин прекрасна репродукция на разпятието на Исус Христос.

Картината толкова го пленила, че останал да я наблюдава дълго време. След доста време усетил, че някой стои зад него. Обърнал се и видял едно момченце.

Погалил по главата момченцето и го попитал: „Знаеш ли какво означава тази картина?”

Малкото момченце казало: „Ти не знаеш ли?”

Този човек там е Исус, жената дето плаче е майка му, а тези там са римските войници. Те го убиха.

Човекът се усмихнал и си тръгнал.

След няколко секунди чул някой да бяга след него, обърнал се и видял че е малкото момченце.

То стигнало задъхано до мъжа, поело си дъх и казало: „Господине, господине, забравих да ви кажа ... той не остана мъртъв.”

Скъпи приятели, Слава на Бога, Той не остана мъртъв!

Та-ра-та-та, Христос воскресе!

Исус среща всеки човек по индивидуален начин.

Исус среща всеки човек по различен начин.

(1) Мария се нуждаеше само да чуе гласа на Исус ... и нейната скръб отлетя.

(2) Учениците се нуждаеха да получат мира на Исус ... и техният страх отлетя.

(3) Тома се нуждаеше да види ... да почувства докосването от Възкръсналия Христос ... и то изцели съмненията му.

Всеки от нас има различни нужди – всички ние имаме различни въпроси, но за всички тях има само един отговор – Исус Христос, възкръсналият Господ.

Нека Великден да е ден, в който ние да потърсим и да получим докосване от възкръсналия Исус.

Докосване, което ще ни преобрази.

Докосване, което ще ни направи повече като Исус.

Това докосване преобрази учениците в онази първа великденска утрин. Това докосване е достъпно и за вас днес.

Скъпи приятели, ТА-РА-ТА-ТА,  Христос воскресе!

Амин и амин!

Служба на Възкресение Христово,

Варна, 20.04.2014 г.

Шок и ужас

/проповед/

Жена си купила един Кит-кат, докато чакала да излети самолета й на летището. Огледала се за място за сядане. Залата била пълна с пътници, но накрая забелязала едно свободно място в края на реда. Побързала да го заеме преди някой друг да е седнал и подпряла чантата си на края на седалката, седнала и сложила дамската си чанта с още няколко дребни неща на масичката между нея и един доста едър мъж, който седял в съседство и след това се обърнала, за да изправи чантата си.

Когато оправила всичко, най-накрая била готова да хапне своя Кит-кат. Но за нейна изненада, докато посягала да го вземе, видяла как мъжът на съседната седалка разтваря опаковката на нейния Кит-кат, отчупва парченце и го слага в устата си.

Казала си, това е върхът на нахалството. Тя му хвърлила гневен поглед, той също я погледнал, но не казал нищо. Тя била толкова ядосана, че си казала че ако той си позволява да се държи толкова безсрамно, тя също може. Посегнала към Кит-ката, отчупила парче и го сложила в устата си. Тогава той отчупил още едно парче и го изял.

Едва ли не, започнали да се състезават кой ще изяде повече. Бързо десертното блокче свършило и тя седяла шокирана, и още не можела да повярва как може някой да е толкова нагъл, че да изяде половината й Кит-кат.

След няколко минути на мълчание мъжът станал и отишъл някъде, след това се върнал с още един Кит-кат. Отвил го, отчупил парченце и започнал да яде. Тя си казала: „Той изяде половината от моя Кит-кат, така че и аз ще изям половината от неговия.” Протегнала се и отчупила парче и го изяла.

Същият сценарий се повторил, докато  Кит-катът бил изяден. Тя си мислела: това е най-нелепото нещо, което се е случвало в целия ми живот. Продължавала да го гледа с гневен поглед, той също я гледал, но никой не казвал нищо.

Точно тогава по високоговорителите съобщили, че нейният самолет е готов за качване на пътниците. Тя отворила чантата си, за да извади бордната си карта и за нейно безкрайно учудване, там бил нейният Кит-кат. Тя била изяла половината от двата негови Кит-кат-а, а нейният десерт бил все още в чантата!

Има моменти, когато всичко отива наопаки. Целият ни свят сякаш се разпада и се чудим какво да правим. Има моменти, когато преживяваме шок и ужас. Сякаш губим почва под краката си. Въпреки усилията ни, всичко се сгромолясва. Ние сме смутени и уплашени. Изпитваме шок и ужас.

Шок и ужас са обхванали и България след смъртта на цар Борис III. Разплакани хора се редят на километрична опашка пред „Александър Невски”, за да се простят с царя. Дипломатът Стефан Попов пише: „Над България надвисваше някаква прокоба, чувствахме се осиротели.” Всички са се питали: „Защо ни оставяш? Какво ще стане сега с България?”

Приблизително така се чувстваха апостолите в 14 гл. на Йоан. Само няколко дни преди това те бяха на върха на щастието, когато влизаха в Ерусалим и хората викаха „Осанна, благословен който идва в името на Господа!” Дори фарисеите и книжниците тогава казаха: „Ето, светът отиде след Него.”

Но много от тези, които го приветстваха, впоследствие не разпознаха в Него Божия Син и го изоставиха. Други повярваха, но от страх да не ги отлъчат от синагогата, не Го изповядаха.

И ето, учениците са се събрали в горницата с Исус. Той вече им е предал най-важния си урок по смирение, като им е умил нозете и е заповядал да правят същото един на друг. Казал им е, че Юда ще го предаде и Петър ще се отрече от него.

Но имаше и друго. Той им каза, че ще ги напусне и временно ще се разделят, защото сега не могат да дойдат с него. Тогава Петър заяви (напълно в свой стил), че е готов да умре за Учителя си. Исус обаче му каза: укроти топката, Петре, ти три пъти ще се отречеш от мене преди петелът да е пропял. Какво става след това? Нека прочетем 14:1-6.

Сигурно в стаята е царяло напрежение, те са объркани, шокирани и смутени; учениците са се питали защо Исус иска да ги изостави. Те не са си представяли така края на всичко. Вероятно техните лица са издавали какво става в сърцата им. Затова Исус иска да ги насърчи, като им каза да вярват в три неща. Първо, каза Той, вярвайте в Моето присъствие. Второ, вярвайте в Моите обещания. Трето, просто вярвайте в Мене.

1. ВЯРВАЙТЕ В МОЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Първо, Исус им каза: „Вярвайте в Моето присъствие.” В ст. 1 Той започна, като им каза: "Да се не смущава сърцето ви" (не се тревожете и притеснявайте - в друг превод).

Притеснението е там, където няма вяра. Вярата отпъжда страховете. Който вярва в Бога, трябва да вярва и в Сина. Не е възможно да вярваш в единия и да не вярваш в другия. Затова той им казва "Вярвате в Бога, вярвайте и в Мене".

Исус иска да им каже да вярват не само сега, когато го виждат, но и когато вече не го виждат сред тях. Много от нас са обаче като Тома. В края на евангелието от Йоан ще видим, как Тома казва: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръстите си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. (20:25). Искаме око да види, ръка да пипне, за да повярваме.

Но Исус ни казва, че видимите неща са временни и преходни. Нашите къщи и блоковете, в които живеем, колите които караме, телевизорите които гледаме и компютрите на които работим един ден ще изчезнат. Дори тази зала с тези удобни столове ще изчезне. Как е възможно?! Да, ще изчезнат! Всичко е подвластно на разложение, дори телата ни.

Мъж и жена били женени от 50 г. „Нещата много са се променили”, казала жената. „Преди ти сядаше близо до мен.” Е, това може да се поправи”, казал мъжът и седнал до нея на дивана. „И ме прегръщаше здраво.” „Така добре ли е?”, попитал той, слагайки ръка на раменете й. „Помниш ли, ти ме побутваше нежно по врата и ми хапеше ухото?” Той се изправил и излязъл от стаята. „Къде отиваш?” „Веднага се връщам, трябва да си взема зъбите.” Нашите тела са временни. 

Някой беше казал, че човек е като автомобил. Колкото повече остарява, толкова повече диференциалът започва да поддава, ставите да се износват, карайки задвижващия вал да излезе от строя. Предавките не включват на по-висока скорост и понякога си остават на първа. Цилиндрите се износват и губят компресия, което затруднява изкачването по най-невинния наклон. Когато се изкачва, гърбиците тракат и пукат толкова, че се чудиш дали ще издържат до върха. Карбураторът се пълни със замърсители и други вещества, което затруднява стартирането му сутринта. Трудно е да се поддържа пълен радиатора заради спукан маркуч. Термостатът изключва и не може да постигнеш нужната температура. Светлините отслабват, а клаксонът преграква. Чип паметта спада с няколко мега байта, а акумулаторът се нуждае от постоянно зареждане. По боята се забелязват резки, удари и вдлъбнатини. И накрая автомобилът отива в автоморгата.

Не само нашите автомобили и жилища са временни. Временни сме и ние. Всичко, което можеш да видиш и да докоснеш е тук за малко и след това отива в небитието. Но нещата, които не виждаш, са вечни.

Трудно е да научим този урок. Но важно е да осъзнаем, че макар и невидим, Исус е винаги с нас. Даже когато губим почва под краката си, Той пак е с нас. Той ни е обещал: Аз ще съм с вас до свършека на света. Няма да ви изоставя, нито напусна. Винаги ще съм с вас.

2. ВЯРВАЙТЕ В МОИТЕ ОБЕЩАНИЯ

След това Исус им каза: „Вярвайте в моите обещания.” В ст 2 и 3 Исус казва: „В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие.”

Бог даде много обещания в Стария и в Новия завет. Той обеща на народа на Израел земя, където ще текат мляко и мед. Мина известно време преди обещанието да бъде изпълнено, но накрая то се изпълни.

Бог обеща Месия и това също отне много време, но беше изпълнено. Исус се роди в плът. Бог стана човек.

Исус им обеща също, че ще им даде Своя Дух да е с тях. „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека.” (Йоан 14:16) Той щеше да пребъдва в тях, да ги води в истината и да им дава живот. Но и за това трябваше малко да почакат. Това обещание се изпълни в деня на Петдесятница.

А сега Бог им обещава, че ще се върне, за да ги вземе. Един ден ще отидем при Него и ще бъдем с Него завинаги. Не знаем кога ще стане това, но Бог иска да имаме търпение. Както е изпълнил другите си обещания, ще изпълни и това.

В Библията новото небе и новата земя са описани с различни метафори. То е ‘страна’, защото е огромно. То е като ‘град’, защото е многолюдно. То е ‘царство’, защото има управление. То е ‘рай’, защото е прекрасно и желано.

Но тук Исус го нарича „дома на Отца Ми”. То е дом. Какво е домът? Домът е мястото, където бързаш да се прибереш в студена нощ. „Да се завърнеш в бащината къща,/ когато вечерта смирено гасне/ и тихи пазви тиха нощ разгръща/ да приласкае скръбни и нещастни.”

Домът е мястото, където можеш да свалиш официалните дрехи и да се отпуснеш. Домът е мястото, където си обичан и приет. Там не си гост. Живееш там. Това е домът. „Да се завърнеш в бащината къща...”

И Исус казва: „Ще ви взема със себе си и ще ви заведа в дома на Отца Ми, и той ще стане и ваш дом. Вие ще сте част от семейството. Там ще се чувствате у дома.

„И трябва да ви кажа, че в дома на Отца Ми има много обиталища.” С други думи, Исус им казва, че в Бащиния му дом има много стаи. В Израел, както и все още на някои места в България, когато синът се ожени, той остава да живее в бащината си къща. Баща му построява още една стая в своята къща за младоженците.

Ако има още един син, когато той порасне и се ожени, към къщата добавят още една стая. Къщата става все по-голяма и по-голяма, и всички живеят под един покрив.

Исус каза: „В дома на Отца Ми има много обиталища... отивам да ви приготвя място.” Имайте още малко търпение. Не се обезсърчавайте, не унивайте.

Аз съм бил на много интересни места. Бил съм в Белия дом, в Английския парламент, на Ниагарския водопад, в Австрийските Алпи и Норвежките фиорди. Все места, които човек помни за цял живот. Но ако ме питате кои са най-незабравимите моменти в живота ми, ще ви кажа, че това са миговете, в които съм се връщал от дълго отсъствие у дома.

„В дома на Отца Ми има много обиталища и Аз отивам да ви приготвя място.” Добре е да си спомняме неговото обещание и да мислим за небето. Ако сме Христови, нашата идентичност е там. Имената ни са написани там. Гражданството ни е там. Спасителят ни е там. Голяма част от нас е вече там.

Скоро неговото обещание ще се изпълни. Ние ще отидем в дома на Отца. Ще получим нови тела и няма да се тревожим за това, че ще се разболеем, или ще остареем, че ще умрем. Вярвайте в моите обещания.

3. ВЯРВАЙТЕ В МЕНЕ!

Трето, Исус казва: „Вярвайте в Мене!” От 4 – 6 ст. Той казва: „Вие знаете закъде отивам и пътя знаете. Тома му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как да знаем пътя? Исус му казва: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мене.”

Вижте какво чудно обещание! Той не им казва: ще ви покажа пътя на гугъл мап; или ще ви дам подробни инструкции. Веднъж трябваше да отида в Тирана, Албания и казах на моите домакини. Не се притеснявайте, аз сам ще дойда до мястото на срещата. Те казаха с типично албанско гостоприемство: В никакъв случай, ние ще те вземем от летището и ще те доведем. Лично ген. сек. на албанското движение ме взе с колата си и ме докара. Като видях по какви криви сокаци минахме, бях благодарен, че не ме остави сам да се ориентирам.

Исус каза на учениците си: Ако вярвате в Мене, аз сам ще дойда и ще ви взема, ще ви хвана за ръка и ще ви доведа в дома на Отца ми. Защото Аз съм пътят и само чрез Мене можете да достигнете до Отца. Само чрез Мене.

Има ли някакъв товар и грижи, които те измъчват тази сутрин? Безпокои ли те нещо? Чувстваш ли страх, шок и ужас? Чувстваш ли се така, все едно губиш почва под краката си? Чувстваш ли се изоставен?

Един американски войник се върнал от Виетнам. Родителите му били заможни, това се случило малко преди Рождество и те тъкмо излизали за прием послучай празника. Точно тогава иззвънял телефона, бил техният син. Той казал: Мамо, аз съм в Щатите. Тя казала: Чудесно. Къде си? Ще си дойдеш ли за Рождество? Ще се върнеш ли навреме за празненствата? Всички ще се зарадват да те видят.

Той казал: Да, ще си бъда вкъщи за Рождество, но искам да те питам нещо преди това. Какво, попитала тя. „Ами, с мен е един приятел от Виетнам. Може ли да дойде и той?” „Разбира се, че може, доведи го. На него ще му хареса да празнува с нас.” Той казал: „Един момент, мамо. Трябва да ти обясня нещо за него. Той беше ранен и загуби двата си крака и едната ръка. Лицето му също е обезобразено.”

В телефона за известно време се чула тишина. След това майката казала: „Сине, няма как да стане. Няма да е честно спрямо нас. Това ще провали живота ни. Сигурна съм, че има правителствени служби, които ще се радват да се погрижат за него. Виж, защо не си дойдеш сега у дома, а после може да го навестяваш от време на време.” И после добавила: „Извинявай, но трябва да тръгвам, ще закъснеем за партито. Обади ни се веднага щом знаеш кога се прибираш. Чао.”

Когато родителите се прибрали у дома след партито, на домашния секретар било оставено спешно съобщение от калифорнийската полиция да се обадят.

Те се обадили и служителят казал: „Много съжалявам, че трябваше да ви се обадя, но току-що открихме един млад войник мъртъв в хотелската си стая. Лицето му е обезобразено и е без два крака и една ръка. От документите му ни се струва, че е вашият син.”

Ние трябва да благодарим на Бог, че Той не е като тези коравосърдечни родители. Колкото и обезобразени да сме от греха, Той пак идва при нас и ни казва: вярвай в моето присъствие. Той идва и ни насърчава, като ни казва че ни е приготвил стаи в небесния ни дом. И Той отново ще дойде, за да ни хване за ръка и да ни заведе там. Нека се помолим.

Проповед в БПЦ „Нов живот” Варна

23.02.2014 г.