Та-ра-та-та! Христос воскресе!

/проповед/

През последните няколко месеца разгледахме почти цялото евангелие на Йоан. Спряхме се на всички чудеса и знамения от гл.1-12 (Книга на знаменията), с които Исус показа превъзходството си над Стария Завет, храма, Мойсей, Авраам и природата, след като видяхме как Исус подготви учениците за своята смърт и възкресение и беше арестуван и предаден на Понтий Пилат, от гл.13-19, днес завършваме Книгата на славата с 20 гл, в която ще говорим разбира се за Възкресение Христово. Нека прочетем Йоан 20:1-16,19,24-28.

Една неделна учителка тъкмо завършвала урока за това как Исус умрял и бил поставен в гроба, а отпред сложили огромен камък.

И за да предаде вълнението си от възкресението, попитала: „И какви според вас са били първите думи на Исус, когато е излязал от гроба?” Едно момиченце вдигнало ръка, скочило и развълнувано започнало да вика: „Нека аз, нека аз да кажа!” „Добре”, казала учителката, „Кажи ни, Криси, какво според теб е казал Той?” Протягайки ръцете си високо във въздуха, тя казала: „Та-ра-та-та!”.

Възкресението на Исус за света беше наистина едно „Та-ра-та-та.” То е променяло живота на вярващите през всички векове.

Да.... Та-ра-та-та. Христос воскресе!

В онзи Великден Христос излезе от гроба и влезе в живота ни мощно и победоносно.

Великден е велик празник на възкресението на Исус Христос от мъртвите.

И от Великден до Петдесятница вярващите в България прогласяват възкресението на Исус Христос с един чудесен поздрав: „Христос воскресе!” И хората отговарят: „Воистина воскресе!”

Но откъде знаем, че това е вярно?

Проф. Чарли Мул, известен богослов и специалист по Нов Завет, казва: „Раждането и бързият възход на Христовата Църква ... остава неразрешима загадка за всеки историк, който отказва да вземе насериозно единствено възможното обяснение, с което разполагаме ... възкресението.”

Истината на възкресението възпламени ранната Църква.

Всяка седмица ние изповядваме вярата си във възкресението на Исус Христос от мъртвите, докато го хвалим с песните си, докато отправяме молитви към него и се храним с Неговото слово.

Нашата вяра чудесно е предадена от Апостолското символ верую, прието на събора в Никея (325 г.): „Вярвам в Господ Исус Христос, единородния Син Божий, заченат от Святия Дух, роден от Дева Мария, който бе разпнат за нас при Понтий Пилат и страда, и бе погребан, и възкръсна в третия ден.”

В центъра на нашата вяра е Възкресението. В Първото си послание към Коринтяните, ап. Павел го казва така: „ако Христос не е бил възкресен, суетна (напразна) е вашата вяра.” (1 Кор. 15:17).

Божието слово свидетелства за историческата достоверност на Възкресението:

„Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока” (1 Кор. 15:3-8).

Павел пише, че повече от 500 човека са видели възкръсналия Господ.

Чудили ли сте се някога защо Йоан споменава само 4 след възкресенски явявания на възкръсналия Исус?

В тази 20-та глава на евангелието на Йоан, ние четем за три от тях. Той се явява на Мария Магдалина, на всички ученици с изключение на Тома и накрая на Тома.

А в следващата 21-ва глава четем, че Исус се явява на 7 ученици: на Петър, Яков и Йоан, Тома, Натанаил и двама неназовани ученици, и закусва с тях.

Ако възкресението е толкова важно, защо Йоан не разказва за повече от тези срещи в евангелието си? Мисля, че причината Йоан да не опише повече от след възкресенските срещи е тази: не такава е била целта за написване на евангелието.

Каква е всъщност тя? Йоан обобщава така целта на написване на книгата:

„Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са записани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Йоан 20:31) КРАЙ.

С други думи, Йоан не пише исторически справочник; той пише Книга, която да събуди вяра у хората.

Следователно, тези три след възкресенски събития в Йоан 20 са предадени, за да се събуди вяра у нас.

Все едно Йоан казва: „От вас зависи дали ще повярвате или не. Аз съм написал достатъчно, за да повярвате.”

Но защо Йоан е избрал точно тези срещи на учениците с възкръсналия Христос в гл. 20? Според мен той е избрал точно тези срещи, защото всяка от тях разкрива някаква бариера за вярата, която може да бъде преодоляна чрез среща с Исус Христос.

И всички тези бариери са нещо, което и ние ще преживяваме като християни от време на време.

Първата от тези бариери за вярата е СКРЪБТА... Тя беше преодоляна ... от гласа на Исус.

Мария Магдалина не можеше да види Исус ясно поради скръбта си. Чак когато чу Исус да я вика по име, когато чу „Марийо” тя разбра, че Той е възкръснал. И извика „Равуни!”, което означава „Учителю!”

Исус й говори и я неговите думи прогониха нейната скръб.

Приятели, ще има моменти, когато ще изпитваме скръб. Скръб по загуба на близък човек. Родител, съпруг/а, дете, приятел. И точно тогава ние се нуждаем да чуем... да чуем гласа на Исус.

Помните ли обещанието на Исус, дадено на тези, които са от неговото стадо?

Моите овце слушат гласа ми. Не казва „Може би те ще чуят гласа ми, ... или трябва да чуят гласа ми, ... или те биха могли да чуят гласа ми.”

Думите на Исус към нас са много ясни, неговото обещание е кристално ясно: „Моите овце слушат гласа ми.”

Един християнин загубил работата си по време на рецесията, изгубил значително състояние и прекрасната си къща. След време се поминала и неговата съпруга. Скръбта му била огромна. Един ден, докато отчаяно се скитал в търсене на работа, се спрял да погледа няколко мъже, които обработвали големи камъни за строежа на голяма църква. Един от тях дялал един триъгълен камък. „Къде ще слагаш това?”, попитал християнинът.

Работникът отговорил: „Виждаш ли онзи малък отвор там горе до кулата? Е, аз оформям този камък тук долу, за да пасне там горе.” Докато се отдалечавал, в очите на човека нахлули сълзи. Защото той чул как Бог му говори чрез думите на работника. „Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.”

Приятели, можем да преодоляваме скръбта като слушаме гласа на Исус: Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.

Втората бариера за вярата е СТРАХЪТ. Страхът се преодолява като преживеем присъствието на Исус.

Има много и различни страхове. Това може да е страх от неизвестното, от промяната. Страх от неща, които не разбираме напълно.

Библията казва, че където двама или трима са събрани в неговото име ... Исус е посред тях, Исус присъства сред тях (Мат. 18:20).

Осемгодишният Филип, роден с Даун синдром, посещавал неделно училище с още няколко момчета и момичета на негова възраст. И като на всички други деца на тази възраст, на тях им било трудно да приемат Филип, защото бил различен от тях и те често си правили майтап с него.

Една неделя учителката донесла празни пластмасови яйца без шоколада от Киндер Сюрприз. След това казала на всички деца да излязат навън в двора на църквата и да намерят някакъв символ на новия живот, и да го сложат в яйцето.

След като ги оставила известно време да бягат около църквата и да търсят предмети, децата се върнали в неделното училище и поставили яйцата си на масата.

Обградена от децата, учителката започнала да отваря яйцата едно след друго. При всяко вадене на различни неща от яйце – било то цвете, пеперуда, лист ... всички деца издавали вик на възхищение или одобрение. Накрая учителката отворила последното яйце, но в него нямало нищо.

Децата се развикали: „Ама че глупаво! Не е честно! Някой не е изпълнил задачата!”

Тогава Филип казал: „Това е моето!”

Децата се нахвърлили върху него: „Филип, едно нещо не можеш да свършиш както трябва! В яйцето ти няма нищо!”

Но Филип настоявал: „Аз също съм го направил! Празно е. Гробът беше празен!”

Последвала тишина. Оттогава децата започнали да приемат Филип като напълно нормално дете.

Скоро след това той умрял от инфекция, която повечето деца нямаше и да забележат.

На погребението в църква цялата група от 8-годишни деца, заедно с учителката, отишли да, но не за да положат цветя на ковчега, а за да сложат там празно яйце.

Страхът от неизвестното или от различното може да ни парализира. Ако му позволим.

Учениците се бяха събрали и заключили от страх.

Исус бе разпънат и те се страхуваха, че с тях може да се случи същото.

Исус влезе при тях и ги утеши. Исус каза: „Мир вам!”

След това им показа прободените си ръце. Йоан пише: „Зарадваха се учениците, като видяха Господа.” (Йоан 20:20)

Страхът може да ни парализира. Може да ни накара да реагираме ирационално.

В тези моменти ние се нуждаем от присъствието на Исус. Нуждаем се той да влезе в живота ни, както влезе в онази стая. Да застане пред нас, както застана посред тях.

Защото само в Неговото присъствие можем напълно да познаем мира.

(1) Бариерата на скръбта беше преодоляна от гласа на Исус.

(2) Бариерата на страха беше преодоляна от присъствието на Исус.

И (3) третата бариера за вярата е СЪМНЕНИЕТО, което се преодолява от докосването ... на Исус.

Малко незаслужено Тома си е спечелил лошо име през последните 2000 г. Словосъчетанието „Тома неверник” дори е навлязло в българския и в другите езици и с него наричаме човек, който не вярва в нищо.

Но спомнете си, че Тома не беше с другите ученици, когато те видяха възкръсналия Господ. Той не можа да види това, което видяха те.

Той не можеше да си представи, че Исус е възкръснал. Това беше извън неговите възприятия.

Скъпи приятели, нашата вяра не е нерационална вяра. Нашата вяра се основава на здрава основа, на историческия факт на смъртта и възкресението. Исус знаеше, че Тома се нуждае от потвърждение.

Тома поиска нещо много разумно и Исус му даде това, от което се нуждаеше – да го докосне.

И когато Тома видя Исус, той просто каза: „Господ мой и Бог мой!”

Ако сме искрени, трябва да си признаем – има моменти, когато се нуждаем от специално докосване от Бога.  

Един мъж вървял по улицата, когато забелязал във витрината на магазин прекрасна репродукция на разпятието на Исус Христос.

Картината толкова го пленила, че останал да я наблюдава дълго време. След доста време усетил, че някой стои зад него. Обърнал се и видял едно момченце.

Погалил по главата момченцето и го попитал: „Знаеш ли какво означава тази картина?”

Малкото момченце казало: „Ти не знаеш ли?”

Този човек там е Исус, жената дето плаче е майка му, а тези там са римските войници. Те го убиха.

Човекът се усмихнал и си тръгнал.

След няколко секунди чул някой да бяга след него, обърнал се и видял че е малкото момченце.

То стигнало задъхано до мъжа, поело си дъх и казало: „Господине, господине, забравих да ви кажа ... той не остана мъртъв.”

Скъпи приятели, Слава на Бога, Той не остана мъртъв!

Та-ра-та-та, Христос воскресе!

Исус среща всеки човек по индивидуален начин.

Исус среща всеки човек по различен начин.

(1) Мария се нуждаеше само да чуе гласа на Исус ... и нейната скръб отлетя.

(2) Учениците се нуждаеха да получат мира на Исус ... и техният страх отлетя.

(3) Тома се нуждаеше да види ... да почувства докосването от Възкръсналия Христос ... и то изцели съмненията му.

Всеки от нас има различни нужди – всички ние имаме различни въпроси, но за всички тях има само един отговор – Исус Христос, възкръсналият Господ.

Нека Великден да е ден, в който ние да потърсим и да получим докосване от възкръсналия Исус.

Докосване, което ще ни преобрази.

Докосване, което ще ни направи повече като Исус.

Това докосване преобрази учениците в онази първа великденска утрин. Това докосване е достъпно и за вас днес.

Скъпи приятели, ТА-РА-ТА-ТА,  Христос воскресе!

Амин и амин!

Служба на Възкресение Христово,

Варна, 20.04.2014 г.