Израел иска цар (1 Царе 8)

/проповед/

Продължаваме с разглеждането на 1 Царе с поредицата проповеди „В търсене на цар“.

Един богат екцентрик умрял и оставил един милион долара наследство на своя племенник Джон. Когато адвокатът прочел завещанието, казал на Джон: „Според волята на чичо ви, изплащането на вашето наследство ще зависи от избора, който ще направите.“ Протегнал двете си ръце със стиснати юмруци и казал, кое избораш, дясната или лявата ръка?

Джон избрал дясната. Адвокатът отворил първо лявата, там имало златна и сребърна монета. Казал, „Ако беше избрал тази ръка, щеше да получиш значителен дял от една златна или сребърна мина в Чили.“ След това отворил дясната ръка, в нея имало една ядка и едно зърно кафе. Казал, „Тези представляват ядки или кафе в Бразилия на стойност 1 милион долара. Кое избираш? Джон избрал ядките.

Минала седмица, докато Джон успял да отиде в Бразилия, за да придобие наследството си. Междувременно пожар изгорил големия склад, в който се съхранявали наследените от Джон ядки, а цената на кафето се удвоила. Тъй като Джон не успял да застрахова притежанието си, скоро трябвало да банкрутира.

Едва намерил пари за полета до Ню Йорк или до Лос Анджелис, където можел да остане при един приятел. Той избрал Лос Анджелис. Малко преди да излети, самолетът за Ню Йорк застанал на пистата – бил чисто нов самолет. За полета до Ел Ей самолетът бил от 1928 г., отнело половин ден да го вдигнат от земята. Бил пълен с плачещи деца. Над Андите единият двигател паднал. Нашият човек допълзял до каютата и казал: „Пуснете ме да скоча, ако искате да се спасите. Дайте ми парашут.“ Пилотът се съгласил, но казал, „В този полет, ако някой иска да скочи, трябва да вземе два парашута.“

Джон скочил и докато падал се опитал да реши коя корда да дръпне. Накрая избрал тази отляво. Била ръждясала и направо се скъсала. Дръпнал другата дръжка. Парашутът се отворил, но въжетата се скъсали. В отчаянието си бедният човек извикал, „Свети Франциск, спаси ме!“

Внезапно една голяма ръка се протегнала от небето, хванала бедния човек за китката и той увиснал във въздуха. След което един нежен глас попитал: „Свети Франциск Хавиер или Свети Франциск от Асизи?

Ние често вземаме лоши решения и решения, за които съжаляваме. 

Много хора осъзнават, че животът им би бил много по-добър, ако са вземали мъдри решения. Особено болезнено е да осъзнаеш, че бедите, които са ти се струпали на главата са резултат от глупави решения, които са вземали в миналото.

Днес ще говорим за един такъв болезнен момент, но от историята на цял един народ. Ще говорим за народа на Израел. Минали са между 20 и 25 години от събитията, описани в 7 глава.

1.     Извинения, извинения.

1 Царе 8:1-5 „Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил. 2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вирсавее. 3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието. 4 Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха: 5 Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.“

Старейшините отправиха молба към Самуил и в нейна подкрепа изтъкнаха няколко аргумента или извинения. Винаги, когато искаме да оправдаем своето поведение, ние привеждаме аргументи, които в нашите очи са доста логични, но всъщност са просто извинения.

Някой е казал, че хората използват три вида извинения, когато са виновни за нещо. Първото е да отричат, че изобщо са участвали в това, за което ги обвиняват. Понякога отричат дори когато вината им е очевидна.

Второто извинение е, „Не е моя вина, той (тя) го направи!“ Човекът прехвърля вината върху някого другиго – съпруг, съпруга, родителя, работодателя и т.н.

Третото извинение е „Направих го, но…“ В този случай човекът обвинява обстоятелствата вместо себе си. Или е бил болен, или не му е било ясно какво точно трябва да направи, или се е счупила колата и т.н.

Следващата история илюстрира колко изобретателни са хората, но и същевременно до какви нелепи обяснения могат да стигнат, за да се оправдаят.

Офицерът в едно поделение пуснал войниците в отпуск. Девет от тях не се явили на сутрешната проверка. Първият от тях се върнал чак в 7 вечерта и казал: „Съжалявам, г-н полковник, но имах среща, загубих представа за времето и изпуснах автобуса си.

Но тъй като бях решен да се върна навреме, взех такси. На половината път колата се развали. Отидох в една ферма и убедих фермера да ми продаде кон. Както яздех към поделението, конят ми падна и умря. Ходих пеш последните 10 км и тъкмо пристигам.“

Макар и да не му повярвал, полковникът го порицал и го пуснал. Но след него следващите седем закъснели войници се върнали и всеки от тях разказал едно и също – как имал среща, изпуснал автобуса, наел такси, купил кон и т.н. До идването на деветия, полковникът вече бил изморен от тези обяснения и казал, „Е, с тебе какво се случи?“

„Г-н полковник, аз имах среща и изпуснах автобуса, затова хванах такси“.

„Чакай, извикал полковника, „само не ми казвай, че колата се е развалила. „Не, г-н полковник, колата не се развали. Но по пътя имаше толкова много мъртви коне, че беше трудно да преминем.“

Нека сега видим какви оправдания старейшините дадоха за това, че искат цар. Първо, те казват на Самуил, че той е твърде стар, за да ги води – „ти остаря“ (ст. 5).

По това време Самуил е между 65 и 70 г. – една доста преклонна за времето възраст. Според старешините той вече „си е изпял песента“ и не може да продължава да ги води.

Втората причина, която старейшините изтъкват за това да имат цар е, „синовете ти не ходят в твоите пътища.“ С други думи, твоите синове не стават за водачи. Това сигурно е засегнало Самуил.

Вероятно е било вярно, защото той не го отрича. Но въпреки това то изглежда като един удобен претекст, който трябва да скрие истинския им мотив – да отхвърлят теократичната система на управление в полза на това да имат цар.

Старейшините бяха много добри в търсене на извинения. Ако сложим ръка на сърцето си, трябва да признаем, че и ние понякога го правим.

В такъв момент, нека си припомним и да следваме примера на нашия Спасител. По думите на пророк Исая, Исус Христос “бе угнетяван и измъчван, но не отвори устата Си; като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си.“ (Исая 53:7)

Той беше без грях, но даде живота си за всеки, който повярва в Него!

2.     Когато следваме културата.

1 Царе 8:5 „както е у всички народи“.

В края на 5 ст. Виждаме истинската причина – те да бъдат като другите народи. Но Бог не създаде Израел, за да бъде като другите народи. Той трябваше да бъде различен от тях и да ги превъзхожда във всичко.

1 Йоан 2:15 „Не обичайте света, нито каквото е на света.“

Както християните днес, те не трябваше да обичат света и да следват неговите пътища. Но както тогава, така и днес има много вярващи, които следват света – мислят, говорят и се държат като невярващи. Защо? Защото вместо да четат Библията, да се молят и да слушат Божия глас, следват гласа на културата.

Търсиш ли Бога в молитва? Очакваш ли да чуеш Неговия глас?

Някои хора мислят, че няма смисъл да се молят, защото Бог не чува молитвите им. Не знам, може би си представят, че Бог е включил гласовата поща. И като Му се обадят, отсреща ще се чуе:

„Благодаря, че потърсихте небето. За английски, натиснете 1. За български, натиснете 2. За други езици, натиснете 3. Моля изберете една от следните възможности: Натиснете 1 за молба. Натиснете 2 за благодарност. Натиснете 3 за оплакване. Натиснете 4 за друго.

Съжалявам, в момента всички наши ангели и светии са заети, за да помагат на други грешници. Но вашата молитва е важна за нас и ще ѝ отговорим по реда на получаване. Моля останете на линията. Ако искате да говорите с Бог Отец, натиснете 1. Ако искате да говорите с Исус, натиснете 2. Ако искате да говорите със Святия Дух, натиснете 3.

За да откриете ваш близък на небето, моля натиснете 5, след което въведете неговото ЕГН. Ако получите отрицателен отговор, затворете и наберете регионален код 666.“

Ако си представяш, че е толкова трудно да се свържеш с Бога, искам да те успокоя – не е! Защото Бог няма гласова поща, а отговаря директно и лично!

Очевидно на израилтяните също липсваше комуникация с Бога. Бяха водени от съдии, а всички останали народи имаха царе. Затова желанието им да имат цар е разбираемо.

Хората си мислеха, че само ако и те имат цар, всичко ще се промени и те ще могат да дадат отпор на нападателите. Но проблемът беше, че това щеше да остави Бог в десета глуха.

Израелтяните искаха цар и смятаха, че той ще разреши проблемите им. Бяха го издигнали в идол. В източна Европа преживяхме нещо подобно с култа към личността на комунистическите диктатори по време на комунизма. Особено силен беше този култ в Румъния. Като дете отидох на екскурзия до Констанца и бях поразен от колко много места гледаше грейналата физиономия на Николае Чаушеску. До ден днешен явно не сме научили урока си и продължаваме да уповаваме на разни самозвани идоли и месии. 

Израелтяните още нямаха цар, но гледаха на него като на панацея. Никъде в текста те не казват, че очакват от Самуил да определи каква е Божията воля относно избора на цар. Не казват, че ще се молят за това, нито демонстрират смирение. Те искаха цар и го искаха сега.

Проблемът не беше, че Израел иска цар, а че забравиха Бога.

И как реагира Самуил на тяхното искане?

1 Царе 8:6 „Обаче на Самуил не му беше приятно, че казаха: Дай ни цар, който да ни съди.“

Еврейската дума за „не му беше приятно“ съдържа значението „виждам някакво зло в нещо.“ Самуил беше силно смутен от желанието на народа, и вероятно имаше защо. Вероятно Самуил се е обидил, че го смятат за прекалено стар, за да може да ги води.

Може да се е почувствал дълбоко наранен от молбата на старейшините. И той си тръгва убеден, че е отхвърлен от людете, на които е служил вярно цял живот. Като благочестив водач той сигурно се е измъчвал над случващото се и се е питал дали то не е заради това, че той се е провалил в нещо.

Може и да не сте се замисляли, но когато някой християнин не живее така, както подобава на последовател на Христос, пасторът страда и се пита, „Какво можех да направя, за да го предотвратя?“ Но може би най-важното беше, че Самуил видя какво отхвърлянето на Бога ще струва на Израел.

1 Царе 8:6-9 „…И Самуил се помоли на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на людете за всичко, което ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, а Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях. Както постъпваха от деня, когато ги изведох от Египет, до днес, като Ме оставяха и служеха на други богове; така постъпват и с тебе. Сега послушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.“

Вместо да се защитава или да спори с хората, в края на 6 ст. Виждаме, че Самуил се помоли на Господа. В отговор Бог първо му показа, че проблемът не е в него, а в тяхното отношение. И второ, Бог му даде напътствия, които го смутиха.

Бог отговори на молитвата на Самуил. Тук виждаме, че Бог отговаря на нашите молитви. Понякога отговорът може да е „да“, друг път е „не“, а може да е и „не още“.

Павел казва на църквата във Филипи:

Филипяни 4:6 „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

Самуил се помоли и получи Божието водителство как да отговори на молбата на старейшините. Второ, получи насърчение в служението си. Бог напомни на Самуил, че те не отхвърлиха него самия, а Бог.

Желанието на Израел за цар беше много повече от просто желание да имат земен цар. Чрез него те отхвърляха Божието управление в живота си. Това не беше първият път, когато Израел отхвърляше Бога. Докато на планината Синай Мойсей получаваше закона, хората в долината поискаха Аарон да им „направи бог“ (Изход 32:1).

След като получиха отчета от съгледвачите на обещаната земя, людете зароптаха и си казаха: „Да си поставим началник и да се върнем в Египет.“ (Числа 14:4).

3.     Понякога Бог ни дава това, което искаме.

Самуил отиде при народа и ги предупреди какво ги очаква, ако имат цар.          

1 Царе 8:11-18 „Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му. 12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му. 13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб. 14 Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си. 15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи. 17 Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги. 18 В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.“

Как щяхте да реагирате вие, ако бяхте на мястото на израелтяните, когато Самуил им каза какво да очакват от своя цар? Щяхте ли да размислите?

Те трябваше да размислят и да се откажат. Но те си мислеха, че знаят по-добре от Бог кое е добро за тях. Послушаха сърцето си, не Божието предупреждение и продължиха да настояват за цар.

1 Царе 8:19-20 „Но народът не искаше да послуша Самуиловия глас, и каза: Не; но нека има цар над нас, за да бъдем и ние както всичките народи…“

Никой цар не можеше да направи за Израел това, което Бог беше направил. Те бяха неблагодарни, защото игнорираха многобройните доказателства за Божията доброта. Въпреки всичко, което Бог бе направил за Израел от момента, в който призова Авраам до завладяването на Обещаната земя, те решиха да обърнат гръб на Всемогъщия Бог и да си поставят един смъртен човек да управлява над тях. Те настояха на своето въпреки Божиите предупреждения.

Както казваме ние, българите, каквото си надробиш, това ще сърбаш. Някой друг пък е казал, „Внимавай за какво се молиш, Бог може да ти го даде.“

Разбира се, Бог може да ни прости греха на упорито настояване за нещо, ако помолим за прошка; но Той не премахва последствията от нашия избор. Понякога най-голямото осъждение, което Бог ни дава е да ни остави да правим каквото сме си наумили.

Забележете градацията в бунта на народа. Те започват като молят Самуил да им даде цар (ст. 6), а накрая не искат да го послушат, но искат да имат цар, който „да ни съди, и да ни предвожда, и да води боевете ни.“ (ст. 19-20)

Много преди това Бог бе казал на Израел, че един ден те ще имат цар. Той бе обещал на Авраам и Сара, че сред наследниците им ще има царе (Битие 17:6, 16). Яков също нарече Юда племето, от което ще произлезе царя (Битие 49:10).

Във Второзаконие 17 Бог бе пророкувал, че когато влязат в Обещаната земя, те ще поставят цар над себе си. И в това пророчество Той дава напътствия как този цар трябва да управлява.

Следователно, виждаме, че Бог казва на Израел, че той ще има цар. Това означава ли, че Израел има право да изисква цар? Не. Фактът, че нещо е пророкувано в Библията не означава, че то е добро и правилно. Предателството на Юда също е пророкувано, както и фактът, че Израел ще отхвърли Христос като Месия.

Но това не означава, че някое от тези две неща е добро или правилно. Само означава, че Бог иска да знаем, че тези неща са част от Неговия план за вечността.

1 Царе 8:21-22 „И Самуил, като изслуша всичките думи на народа, каза ги на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.“

Бог работи и осъществява целите си въпреки нашите провали!

Заключение

Какво можем да кажем в заключение?

Този пасаж ни напомня, че като Христови последователи не ни подобава да се оправдаваме и да изтъкваме извинения. Вместо да отричаме вината си, да я прехвърляме върху някого другиго или да обвинява обстоятелствата, по-добре да отидем при Бога в молитва.

Второ, тук научаваме, че когато следваме пътищата на света и се опитваме да имитираме културата, в която живеем, има опасност да бъдем заслепени и да не чуем Божия глас. Има голяма опасност да следваме грешни приоритети и да си издигнем идоли. Бог иска да пребъдваме в Словото, то да се вселява богато в нас, за да слушаме Неговия глас, не гласа на светската култура. Защото последното може да има трагични последствия.

И накрая, Бог ни обръща внимание, че е важно за какво се молим. Понякога ние се молим за неща, които не са добри за нас. Въпреки това, Бог може да ни ги даде, за да работи в характера ни и да ни дисциплинира и помага да израстваме духовно. Бог може да работи в историята и в нашия живот въпреки нашите провали. Това е добра новина!

Но още по-добре е, ако се молим да бъде Божията воля в живота ни. А за целта трябва да слушаме Божия глас.

Имало едно време един човек, който предизвикал Бог да говори. Изгори храста, както направи за Мойсей, Боже. И аз ще Те следвам. Срути стените, както направи за Исус Навиев, Боже. И ще се бия. Укроти вълните както направи в Галилея, Боже. И аз ще слушам.

И така човекът седнал до един храст, близо до стена, близо до морето и зачакал Бог да говори. И Бог чул човека и му отговорил. Изпратил огън не за храст, а за църква. Съборил стена, не от тухли, а от грях. Успокоил бурята, не на морето, а на една душа. И Бог зачакал човека да отговори. И чакал… чакал… чакал…

Но тъй като човекът гледал храсти, а не сърца; тухли, а не животи, морета, а не души, той решил, че Бог не е направил нищо. Накрая погледнал към Бог и попитал: „Загубил ли си силата си?“

Бог го погледнал и казал: „Загубил ли си слуха си?“ (Макс Лукадо в книгата си "Нежен гръм")

Нека се помолим.

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.05.2025 г.

Присмиватели, сиирджии, лакоми кучета или поклонници

/Проповед върху Йоан 12:12-19/

Представете си, че сте в Ерусалим преди повече от 2000 г. В този ден там се беше събрала голяма тълпа, която беше дошла да празнува празника Пасха. Може би е било нещо като празнуването на 24 май в България.

Пасха е един от най-големите еврейски празници. Според големия еврейски историк Йосиф, на този празник в Ерусалим се принасяли в жертва около 250 000 агнета. Ако всяко агне се жертва за семейство от около 10 човека, излиза че за празника в Ерусалим е имало около 2-3 млн. човека! Хиляди евреи от други места се стичат към храма, за да празнуват пасха. Представяте ли си колко храна е била нужна за изхранването на всички тези хора?

И докато хората се готвят да празнуват, да отбележат един от най-важните празници, изведнъж се разнася вестта, че Исус идва към града. Какво бихте направили, ако Исус дойдеше във Варна и влезеше сега в църква?

Веднъж на Цветница семейство християни оставили 5-годишния си син вкъщи, защото го боляло гърлото и отишли на църква. Като се върнали, носели няколко върбови клонки. Петьо попитал за какво са тези клонки? Баща му отговорил: „Хората ги държаха над главата на Исус, докато той минаваше.” „Знаех си, аз веднъж няма да дойда на църква и Исус точно тогава ще дойде!”

И така, рядко се случва и четирите евангелия да опишат едно и също събитие от живота на Исус. Понякога едно или две евангелия описват определен случай; някои събития са описани от три евангелия. Но случилото се през този ден е описано от всички четири евангелисти. Даже само поради тази причина трябва да ни е ясно, че случилото се тогава е много важно.

Тълпата се събира, докато Исус влиза в града, яхнал осле и хората започват да махат с палмови клонки и да приветстват Исус. Но кои са тези хора в тълпата? Опитайте се да си ги представите. Да видите лицата им. За какво си мислят те? Какво очакват да видят?

           

Вярвам, че ако хвърлим един поглед на хората от множеството, събрали се в онзи ден, можем да открием себе си и някои наши познати сред тях.

1. Там бяха римските войници.

Вероятно там е имало много войници. По време на Пасха често се случвало някои от по-крайните привърженици на юдеизма, зелотите, да се опита да вдигне хората на бунт срещу римската окупация на града и страната. Римските власти са знаели, че те могат да се възползват от струпването на много хора, затова са взимали мерки. Вероятно там е имало много войници, които са наблюдавали какво става, както днес правителството обгражда с полиция парламента, когато има големи протести. И задачата на военния гарнизон е била да държат евреите под око и под контрол.

Със сигурност войниците са наблюдавали внимателно какво става в този ден. И точно тогава идва Исус, яхнал осле. Предполагам, че някои от римските войници са се усмихнали снизходително на това „триумфално влизане”, защото то изобщо не можело да се мери с техните триумфални шествия в Рим.

Когато римски генерал се връща след победа над врага, в която е убил поне 5000 вражески войни и е придобил нова територия, за него се устройва триумфално шествие при влизането му в града. Нещо като посрещането на националния ни отбор по футбол след спечелването на 4-то място на Световното в САЩ през 1994 г., само че много по-бляскаво.

Генералът влизал в града в позлатена каляска, теглена от бели жребци. Той показвал трофеите, които е спечелил. Пленените командири на вражеската армия вървяли оковани във вериги след генерала. Парадът свършвал на арената, където за удоволствие на гражданите на Рим пускали пленниците да се бият с диви зверове.

Затова предполагам, че някои от тези войници са се присмивали на допотопния начин на празнуване на тълпата в онзи ден и при гледката на този т.н. Цар. Та кой цар би яздил магаре? Кой водач би паднал толкова ниско? Вероятно това ги е развеселявало. Разбира се, римляните не можели да знаят, че в историята на Израел царят влизал в града възседнал осле тогава, когато идвал с мир. Цар възседнал кон влизал в град само с намерение да воюва и завладее града и страната.

Не се ли отнасят така към Исус някои хора и днес? Те се подсмихват на разказите за Него. Присмиват се над хората, които вярват в Него. Казват си: как е възможно хората да са толкова заблудени? Кой образован човек би повярвал на нещата, които хората казват, че Той е правел? Правел слепите да прогледнат. Куците да ходят. Глухите да чуват. Вървял по водата. Говорил на бурите и те утихвали. Нахранил 5000 човека с 5 хляба и две риби! Кой с всичкия си би повярвал на подобни неща? С една дума, хората се присмиват на християните за вярата им в Исус от Назарет.

Един професор атеист решил да се подиграе със студентите-християни в аудиторията и казал: „Някой от тук присъстващите колеги виждал ли е Бога? Ако има такива, нека да се изправят.” Всички студенти останали безмълвни по местата си. „Виждате ли, колеги? Никой не е виждал Бога, следователно няма доказателства за Неговото съществуване. В такъв случай можем да сме сигурни, че Бог не съществува!” След малко един студенти вдигнал плахо ръка.

Професорът кимнал, той станал и казал: „Колеги, някой виждал ли е мозъка на г-н професора?” Никой от присъстващите не казал нищо. „Щом никой не е виждал мозъка на професора, значи нямаме доказателства за неговото съществуване. Можем да заключим, че професорът няма мозък.”

Подигравките с християнството могат понякога да доведат до неочакван резултат...

Но в онзи ден със сигурност в тълпата е имало хора, които са се подигравали на Исус.

2. Но освен тях, в онзи ден имаше още една група хора в тълпата, събрала се да празнува Пасха. Ако прочетем предхождащите стихове в Йоан 12 гл., ще видим тези хора:

Йоан 12:9 „А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исус, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.”

Преди да дойде в Ерусалим, Исус прекара време с Мария, Марта и Лазар във Витания. Там виждаме друга голяма тълпа заради възкресението на Лазар малко преди това. Йоан казва, че те са отишли там не само за да видят Исус, но и за да видят Лазар, когото Исус е възкресил от мъртвите.

Тази тълпа искаше да види какво ще стане. Тези хора бяха там, за да видят шоуто, не Учителя. Те искаха да знаят какво става, не ги интересуваше защо Исус беше там. Те дойдоха заради зрелището, да видят Лазар – човека, за когото се говореше, че е възкресен от мъртвите. Нямаха търпение да видят този човек-феномен и да разберат дали се различава по нещо от нормален човек.

И тълпата дойде да празнува един голям празник. Те дойдоха за купона. Където беше Исус ставаха интересни неща, имаше екшън. Там се стичаха всички. Те искаха да участват в купона.

Днес виждаме тези хора да се тълпят по стадиони и молове, в арена „Армеец” и Хепи Суши, но църквите са полупразни. Виждаме ги пред телевизорите, докато върви X-Factor или някоя холивудска продукция, но не и в храма.

Преди десетина години един приятел от студентското служение отиде на гости на студентската християнска група в Тимишоара, Румъния, за да участва в евангелизация сред местните студенти. Когато се върна, го попитах кое му е направило най-силно впечатление. Той каза: „Бях силно впечатлен от пълните с хора трамваи в Тимишоара в неделя в 10 без нещо сутринта. Всички тези хора отиваха на църква.”

Един член на църквата написал писмо до пастора:

Скъпи пасторе, ти често подчертаваш колко важно е християните да посещаваме църква, но аз мисля, че човек има право да пропуска служби от време на време. Мисля, че всеки човек трябва да бъде извинен в следните случаи:

Коледната ваканция (неделята преди и след това) 2

Нова година (купонът продължава до сутринта) 1

3 март (национален празник) 1

Великден (на почивка за празниците) 2

1 май (имам нужда да се разсея малко) 2

Финал за шампионска лига и др. 3

Край на учебната година (децата се нуждаят от почивка) 1

Семейни тържества (мои и на съпругата) 3

6 септември (пътувам до родния ми град) 1

Начало на учебната година (много работа по подготовката на децата) 1

22 септември (със семейството сме в чужбина) 1

Спане до късно (след късно лягане събота вечер) 8

Смърт в семейството 2

Годишнина (втори меден месец) 1

Болест (една за всеки член на семейството) 5

Командировка (няма как да пропусна) 1

Ваканция (3-4 седмици) 6

Лошо време (лед, сняг, дъжд, облаци, вятър) 2

Футбол с приятели 2

Преминаване към зимно и лятно часово време (пролет и есен) 2

Притакане на зелето 2

Неочаквани гости (не мога да им кажа да си тръгнат) 2

Всичко 50 недели на година. Остават две свободни недели. Може да разчиташ, че ще дойдем на църква в четвъртата неделя на февруари и третата неделя на август, освен ако Провидението не ни попречи.

Искрено твой, верен член на църквата.

Това е отношението на някои хора. Какво ще направиш за мен, Исус? Какво ще ми дадеш? Искам „хляб и зрелища”, иначе не ме брой.

Йоан 12:9 „А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исус, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.”

Колко много хора търсят чудесата, но пропускат Господаря? Сигурно в тълпата е имало такива хора в онзи ден.

3. И накрая, сред тълпата в онзи ден имаше още една група хора. Религиозните водачи също бяха там.

Йоан 12:19 „Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.”

Това беше тази религиозна секта в юдеизма, която стриктно спазваше всяка заповед от закона, но беше критикувана от Исус за липсата на любов. Затова в българския език фарисей е синоним на лицемер.

Фарисеите обичаха властта и почестите. Те обичаха славата. Те гледаха на другите отвисоко. Искаха да са фактор в обществото. Всичко беше наред, стига те да са в центъра на вниманието, в светлината на прожекторите.

Хората обаче започваха да идват при Исус и да го следват. И фарисеите чувстваха, че тяхната могъща власт е застрашена.

Колко трагично е, че църквата понякога е свързана с политическата власт. Колко трагично е хора да отхвърлят Христос заради земни блага. Колко трагично е да замениш вечността за социални и политически придобивки. Бог не обича такива водачи.

Езeкиил 34:2-3 „Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и им речи: Така казва Господ Яхве на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадото? Вие ядете тлъстината, обличате се във вълната и колите угоените; но не пасете стадото.”

В Църквата днес има много хора, които се стремят към позиции и власт. Те искат да могат да влияят на другите. И за да спечелят постове и власт, те са готови на всичко.

Неотдавна Светият Синод реши да започне църковно-наказателно дело срещу игумена на Бачковския манастир. Той беше един от двамата кандидати за митрополит на Варна. Но изборът беше касиран след протести на православната общност в града ни. Впоследствие разследването показа, че той е извършвал редица финансови злоупотреби, с неговото име са свързани дори секс скандали. Същият епископ иначе поддържал железен ред в манастира и се карал на посетители, които се кръстели неправилно.

Исая 56:11 „Лакоми кучета, които никога не се насищат. Те са пастири, които не могат да разсъждават, всички са се обърнали към своя си път, всеки за печалбата си, всички до един.”

Да, в тълпата онзи ден имаше някои от тези лоши пастири. И те стигнаха дотам, че заговорничеха, за да убият Исус.

Това бяха хората в тълпата в онзи ден:

Тези, които бяха развеселени и се присмиваха на Исус.

Тези, които искаха да участват в купона и да получат нещо за себе си.

И тези, които искаха власт и престиж.

4. О, почти забравих една група. В онзи ден там имаше още една група.

Йоан 12:20-21 „А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. И те дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исус.”

„Искаме да видим Исус”.

Веднъж пътувах от Шумен за Варна. Оставаха няколко минути до идването на влака. Бях седнал на пейката в чакалнята и очаквах да съобщят за влака. Тогава до мен седна възрастна жена и ме попита дали влака за Русе е заминал. Казах й, че още не е и след това добавих: „Не сте го изпуснала, но по-важното е да не изпуснем другия влак.” Тя каза, „Кой влак?” Отговорих й: „За вечността”. И тогава за 1 минута й казах какво Исус е направил за нея. Очаквах всеки момент говорителят да обяви, че моят влак е пристигнал и да прекъсне разговора. Чудех се защо изобщо захванах тази тема, сигурно и без друго тя щеше да ме прекъсне и да отхвърли благата вест. Но не ме прекъсна, слушаше с голям интерес. Успях да свърша и тя каза: „Момче, аз вярвам в Исус. Какво трябва да направя, за да се спася и да видя Исус? Казах й да се помоли за прошка на греховете и да изповяда, че Исус е Господ и Спасител. Когато свърших, обявиха моя влак. Бяха минали само 2 минути, откакто ме заговори. И докато вървях към перона, думите й кънтяха в ушите ми: „Искам да видя Исус.”

Искам да видя Исус.

Моето горещо желание е всички да кажем: „Искам да видя Исус”. Всички да дойдем в Неговото присъствие, за да му се поклоним. Каква промяна би настъпила в живота ни, ако можехме да кажем „Искаме да видим Исус.”

Защото когато видим Исус и се поклоним на Святото Му име, ние Го приемаме за наш Господ и Спасител и Бог се прославя. Когато разберем, че Исус показа Божията любов към нас, като умря на кръста заради нас, можем да бъдем променени. Когато осъзнаем, че Бог даде своя единствен Син да умре за теб и за мен, за да не погинем но да имаме вечен живот, това променя начина ни на мислене.

Когато видим и повярваме в тази славна истина, тогава наистина започваме да му се покланяме. Започваме да Го следваме и да се покоряваме на волята Му, да го почитаме и да го славим за всичко, което е направил и което ще направи за нас. Да, когато наистина търсим Исус, името Божие е прославено. Тогава се случва истинското поклонение.

Хората в тълпата в този ден викаха нещо, което беше много по-важно, отколкото разбираха. Те викаха „Осанна, осанна!”

Тази еврейска дума означава „Спаси сега”. Те приветстваха своя Цар. Но това не беше цар, който щеше да царува над Израел. Не, този цар беше много по-важен, много по-могъщ от който е и да е земен цар.

И макар и да не го разбираха, те отдаваха почит на Царя на вселената. Те почитаха Царя на царете и Господ на господарите. Те почитаха Царя, който щеше да победи смъртта. Те пееха хваление на Божия Агнец, който щеше да вземе греха на света.

Не трябва ли да правим същото и днес?

От коя група си ти днес?

БПЦ "Нов Живот" Варна

13.04.2014 г.

Вързал ли си Бога?

/проповед върху Йоан 18:1-14/

Прочит Йоан 18:1-14.

Срещата насаме в горницата е свършила. Исус е казал на учениците всичко, което е имал да им  казва, помолил се е Бог да ги пази, да ги освещава и за единство помежду им. Тук го виждаме да излиза и да отива с учениците си в една градина. В следващите 2 глави ще видим, че страданията му и възкресението също щяха да станат в градина. Грехопадението пък стана в Едемската градина. Грехът дойде и беше победен в градина.

И Йоан отбелязва, че Юда знаеше къде да намери Исус, защото Исус често се събираше там с учениците си (18:2). Знаем ли ние къде да търсим Исус? Къде е Исус днес? В ритуалите? В зодиака? В добрите дела? Ефес. 2:8,9.

Юда предава Исус на войниците, той се идентифицира без да се съпротивлява и да прави опит за бягство. Пълководецът на небесната армия е арестуван от шепа войници на Синедриона. Единствената молба на Исус е стражата да освободи учениците му (18:8). Петър отсича с нож ухото на Малх, слугата на първосвещеника, но Исус го скастря (18:11). Учениците се разбягват, а войниците и юдейските служители хващат Исус и Го вързват (18:12).

Отвеждат го при Анна, предишния първосвещеник (13). Анна изпраща Исус вързан при Каяфа (24) Марк ни казва, че там Синедрионът се съвещава отново рано сутринта, вероятно за да покажат, че това което вършат е законно и го изпраща вързан при Пилат с надеждата да бъде осъден на смърт.

Обърнете внимание, че тези които вързаха Исус бяха най-религиозните хора. Защо те вързаха Исус?

А. Те го вързаха, за да го направят безпомощен пред тяхната сила.

Б. Те го вързаха, за да го обезвредят, в случай че реши да ги нападне.

В. Светът няма нищо против да вярва в един Исус, който не ги застрашава. За този подход Павел пише във 2 Тим. 3:5: „тези хора изглеждат благочестиви, но отричат силата му. От такива се отвръщай.” Хората искат да вярват в един опитомен, добричък Исус, който не ги заплашва с нищо.

Преди 1 година по време на една евангелизация във Варна разговарях с един студент. Попитах го, Какъв искаш да бъде Бог, ако го има? Той каза: добър, да ми помага да си вземам изпитите, да имам достатъчно пари и изобщо да прави всичко за мене, но не и да им се бърка в личния живот.

Такъв искаха да направят Исус и юдеите, като го вържат. Разбира се, Исус би могъл да мине сред тях и да изчезне в мрака, както бе правил преди това, но не го направи. Той би могъл да повика дванадесет легиона ангели, но не го направи (Мат. 26:52-53). Той би могъл да ги унищожи със Слово в един миг, но не го направи.

Защо Исус се остави да бъде заловен? Толкова ли здраво беше въжето? Толкова силни ли бяха войниците?

Не въжето на войниците, а кордата на любовта беше тази, която го задържа в ръцете им.

Не тяхната воля, а Неговата воля беше тази, която го накара да се остави да бъде вързан.

Не тяхната сила, а Неговата милост беше тази, която го отведе в съдебната зала

Исус се остави да бъде вързан, след като беше демонстрирал силата си толкова пъти. И днес има много хора, които образно казано, вързват ръцете на Исус.

Не е ли странно някой да се опитва да върже ръцете на Бог?
Не враговете на Исус са тези, които имат силата да го вържат.

Най-странното е, че ние можем да вържем Този, който единствен е способен да ни освободи (Пс. 116:16, Йоан 8:31,32 – Ако пребъдвате в моето учение... ).

Днес почти няма такива, които да не са виновни в това, че вързват ръцете на Исус.

Какво да кажем за нас? Виновни ли сме и ние? И ако да, по какъв начин ние вързваме ръцете на Исус?

Илюстрация: вързвам ръцете на някого, за да илюстрирам как неверието или липсата на посвещение може да ни пречи в служението.

1. Нашето неверие може да върже ръцете Му.
Йоан 1:11 „У своите си дойде, но своите му не го приеха.”

Йоан 12:37 „Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него.”

А. Ние вързваме ръцете му, когато Той иска да ни даде спасение.

Ние често ние вързваме ръцете му, като се опитваме сами да се спасим.

Уочман Ний разказва как по време на престоя му в Китай с още двадесетина християни, баните в общежитието не били достатъчни и те се къпали в близката река. Но веднъж един от мъжете в реката получил мускулни спазми и започнал да потъва.

Уочман Ний направил знак на един от хората, който бил чудесен плувец, да помогне на давещия се. Но за негово учудване човекът не се помръднал. Просто си седял там и наблюдавал потъващия човек. Гласът му ставал все по-слаб и отчаян и невярващия на очите си Уочмън Ний гледал в потрес как плувецът стои и гледа от брега, вместо да се хвърли и да спаси давещия се. Накрая, когато давещия се се скрил под водата, плувецът се изстрелял и след малко и двамата били на брега.

Уочман Ний отишъл при плувеца и го обвинил, че поради егоизма му без малко човекът да си отиде. Но той отговорил: Ако се бях хвърлил веднага, давещият се щеше да ме хване здраво и двамата щяхме най-вероятно да потънем. Давещ се човек не може да бъде спасен, докато не се умори напълно и престане да се опитва сам да се спаси.

Същото е и със спасението. Когато спрем да се опитваме сами да се спасим и се предадем на Господ, Той може да се намеси и да ни спаси.

Б. Ние вързваме ръцете му, когато Той иска да отговори на нашите молитви, а ние не се молим или спираме да се молим.

Руби Хамилтън, бизнес дама на 50+ г., загубила мъжа си при катастрофа след 32 г. брак. Гневът и разочарованието й били огромни. Още на 20 г. тя станала християнка, но съпругът й не споделял нейния интерес в духовните неща. Тя се молила горещо и непрекъснато той да познае Господа. Един ден докато се молила почувствала да я облива вълна на мир и чула този тих глас, който я уверявал, че съпругът й ще се спаси. С нетърпение очаквала деня, когато той ще предаде живота си на Исус. А сега това.

Какво правиш, когато изведнъж се случи най-лошото? Когато Бог не отговаря и не отваря врати пред теб? Руби Хамилтън престанала да живее за Бога.

2. Нашето непостоянство в поклонението ни може да върже ръцете Му

А. Участието в живота на църквата. „И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.” (Евр. 10:25)

Б. Нашето даване за Божието дело (Мария помаза Исус с най-скъпоценното си, Йоан 12:3)

Беше юни месец, 1993 г. Тъкмо бях повярвал в Бога. Сега трябваше да премина втората си сесия в университета. Един от изпитите ми беше особено труден. Имах само 5 дни, а обемът който трябваше да прочета беше огромен. Бях си разпределил времето, за да ми стигне долу-горе, но имаше един проблем. Изпитът беше в понеделник, а в неделя имаше църква. От няколко месеца бях тръгнал редовно на богослуженията, но сега се изкушавах да си остана вкъщи и да си уплътня максимално времето с учене. Исках в деня преди изпита да премина всички въпроси, но това нямаше как да стане, ако отидех на църква. След като се колебах няколко минути, реших все пак да отида. Беше чудесно богослужение. Благодарих на Бог и се помолих той да ми помогне въпреки загубеното време да успея да се подготвя за изпита.

Не знам как стана, но като се върнах, успях да премина всички въпроси, а на сутринта да ги премина още веднъж! На другия ден получих шестица.

„И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно...”

3. Нашата незаинтересованост да свидетелстваме може да върже ръцете Му
А. Божието желание е всеки да се спаси – Йоан 20:31 („тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.”)

Б. Ние отлагаме. „Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жътва.” (Йоан 4:35)

Преди малко ви разказах историята на Руби Хамилтън. Но тя има продължение.

Роджър Симънс пътува на стоп за дома. Той никога няма да забрави този ден – 7 май. Тежкият му куфар вече бил изцедил силите му и той нямал търпение да се прибере у дома и да съблече завинаги войнишката униформа. Вдигнал ръка при приближаването на кола, но се отказал, като видял че е черен, лъскав нов кадилак. За негова изненада, колата спряла.

Вратата се отворила. Той изтичал към колата, хвърлил куфара отзад и благодарил на красивия, добре облечен мъж, докато сядал до него. „Завинаги ли се връщаш?”

„Да.”

„Имаш късмет, ако отиваш в Чикаго”

„Не чак толкова далече – в Чикаго ли живеете?”

„Имам бизнес там. Казвам се Хамилтън.”
Те поговорили за малко и тогава Роджър, който бил християнин, почувствал че Бог сякаш го подканя да сподели вярата си с този 50-годишен, успешен бизнесмен. Но продължил да го отлага, докато накрая разбрал, че остават 30 мин. до дома. Нямало вече закъде да отлага.
„Г-н Хамилтън, бих искал да ви кажа нещо много важно.” И после просто казал на г-н Хамилтън за Божия план за спасение и накрая го попитал дали иска да приеме Исус за свой Спасител и Господ.

Кадилакът отбил до пътя. Роджър очаквал човекът да го изхвърли от колата. Вместо това той навел глава и приел Христос, а след това благодарил на Роджър: „Това е най-великото нещо, което ми се е случвало.”

Минали 5 години. Роджър се оженил, родили му се две деца, започнал бизнес. Докато си приготвял багажа за пътуване до Чикаго, намерил визитката, която Хамилтън му бил дал преди 5 години. В Чикаго отишъл в Хамилтън Ентърпрайсиз. Рецепционистката му казала, че няма как да види г-н Хамилтън, но може да види г-жа Хамилтън. Малко объркан, той бил въведен в много хубав офис, където го чакала жена на около 50 г.

Тя протегнала ръка: „Познавали сте съпруга ми?”

Роджър й разказал как Хамилтън го взел на стоп след войната. „Можете ли да ми кажете кой ден беше това?”

„Разбира се, беше 7 май, преди 5 г., денят в който ме уволниха от армията.”

„Имаше ли е нещо необикновено по време на срещата ви?”, попитала тя.

Той се поколебал, не знаейки дали да спомене как споделил за Исус със съпруга й. „Г-жо Хамилтън, обясних благата вест на вашия съпруг в онзи ден. Той отби до пътя и заплака върху волана. В онзи ден той предаде живота си на Христос.”

Като чула това, тялото й се разтърсило в плач. Накрая се овладяла и казала: „Бях се молила за спасението на съпруга ми с години. Вярвах, че Бог е го спаси.”

„Къде е съпругът ти, Руби?”
„Почина. Катастрофирал е след като те е оставил. Така и не се прибра. Разбираш ли, мислех че Бог не е спазил обещанието си. Престанах да живея за Бога преди 5 г., защото мислех, че Бог не си е спазил обещанието!”

На този свят няма материално въже, което да може да върже Исус.

Самсон, за когото четохме преди няколко дни, беше вързван неколкократно и успяваше да разкъса въжетата. Но дори Исус не може да разкъса въжетата на неверие, непостоянство и незаинтересованост.

Моята молитва тази сутрин е всички да разберем, че когато вързваме ръцете на Исус, вързваме своите собствени ръце.

Знаете ли, вие сте много силни хора. Всеки от вас разполага с голяма сила – да върже или да развърже ръцете на Бога.

Вързали ли сте ръцете на Исус в живота си по някакъв начин? Ако да, отвържете ги и преживейте Неговата сила. Нека се помолим.

- край -

06.04.2014 г.,

БПЦ „Нов живот” - Варна

Гладоморът и българите в Молдова

Този клип заснехме преди 3 години в с. Твърдица, Молдова - едно от най-големите български села в страната.