Излез от затвора "Непростителност"

/проповед/

Една неделна учителка тъкмо завършила урока си и искала да се увери, че децата са го разбрали. Тя казала, „Може ли някой да ми каже какво трябва да направим, преди да получим опрощение на греха ни?“ След кратко мълчание, от задните редици едно момченце казал. „Да съгрешим“.

Днес прошката не е на мода. Живеем в култура, която е ужасно фрагментирана. Отдавна отмина времето на масовата култура, когато всички гледахме и въздишахме пред екраните, гледайки един и същ филм. Всеки днес живее в своята социална мрежа и вижда само информация, която отговаря на неговите убеждения. Това разделя обществото на информационни „племена“.

Обществото се е поляризирало и е силно разделено по политически и религиозни въпроси, затова намирането на общ език става все по-трудно. Традициите и общите ценности отстъпват на глобализацията, а тя води от своя страна към засилена изолация.

Патриархалното семейство отдавна не е на мода. Децата растат под влияние на социалните мрежи и нямат търпение да избягат от дома си в търсене на любов и разбиране. Братя се карат за имоти. Роднини се виждат само на сватби и погребения.

Баща и син в тийнейджърска възраст не се разбирали добре и синът избягал от дома. Баща му започнал да го търси. Накрая, в последен, отчаян опит да го открие, сложил обява в местния вестник: „Скъпи Пако, да се видим пред редакцията на вестника наобяд. Всичко съм простил. Обичам те. Баща ти.“ На следващия ден пред редакцията се събрали 800 Паковци!

Днес във Варна растат много тийнейджъри, които са отчуждени от баща си и майка си. В Аспарухово, Чайка, Кайсиева градина и Владиславово има много хора, за които е трудно да простят. Както казва Лили Иванова, „Аз не прощавам, само Бог може да прости!“

А ние как сме с простителността? Докато благодарим на Бог за това, че е простил греховете ни, запазваме ли си правото да се гневим на тези, които са ни наранили?

Петър се опита да си запази това право, като попита Исус:

Матей 18:21 „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“

Исус тъкмо бе свършил да говори за това, че сме отговорни да покажем вината на брат, който е съгрешил срещу нас (18:15-17). Това може да изглежда логично, но какво да кажем за този, който се е извинил и продължава да върши същия грях? Петър мислеше, че всичко трябва да си има граници!

Но отговорът на Исус ни озадачава.

Матей 18:22 „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“

Както говорихме и преди няколко седмици, това е против естественото ни желание за отмъщение. Ние искаме да контролираме ситуацията, да става това, което искаме. Но желанието за контрол и желанието за отмъщение не са от Бога, те идват от плътта. И затова са израз на бунта на Сатана срещу Бога.

А прошката е точно обратното на желанието ни да сме в контрол. Затова да простиш означава да се откажеш от правото си да контролираш взаимоотношенията си.

За да покаже всичко това, Исус използва една притча.

Прочит Матей 18:23-35.

Един цар извикал хората да уредят сметките си. Един човек му дължал 10 000 таланта (250-300 милиона евро), но не можел да плати. Царят заповядал той и семейството му да бъдат продадени, за да се плати дълга. Мъжът помолил за състрадание и царят простил дълга. Забележете, царят не казал: „дайте му още време“ или „нека изработи план за плащане“... той простил дълга!! Същият този човек излязъл и намерил друг слуга, който му дължал 100 пеняза или 10 динария (20 евро), и поискал плащане. Този човек също помолил за отсрочка, но човекът не искал да прости дълга и го хвърлил в затвора. Царят чул за това и хвърлил и него в затвора!

Смисълът на притчата е ясен – ако нашият небесен Отец ни е простил толкова голям дълг колкото нашия грях, тогава ние трябва като него да прощаваме на другите много по-малки дългове.

Исая 43:25 „Аз, Аз съм, който изличавам твоите престъпления заради Себе Си...”

Бог е заличил нашите престъпления заради Своето име. Затова, заради Неговото име, ние също трябва да прощаваме. Защо заради Неговото име? Защото когато прощаваме, ние отразяваме Неговия характер. А това е угодно на Бога.

За Него е също така угодно неговите последователи да бъдат свободни, не хвърлени в затвора на непростителност. Както разбираме от тази притча, ако откажем да простим, небесният ни Баща ще направи с нас това, което немилостивият слуга направи – ще ни хвърли в затвора. Не че Бог буквално ще ни окове, но последствията от нашата непростителност ще го направят.

Кои са тези тъмничари, които ще ни държат оковани в нашата килия? Горчивина, гняв, ревност… А Бог ни заповядва да оставим всички тези неща, като простим.

Ако откажем да простим, може да изпаднем в депресия. Както казва един автор, „Депресията се подхранва от живот, пълен с непростени наранявания.“

Непростителността може да ни държи в затвора на вината. Исус показа ясно, че прошката, която търсим от Бога е свързана с  това дали ние прощаваме на другите. Ако не простим, няма да ни бъде простено.

Това не означава, че нашето спасение зависи от нашите дела. Но ако кажем, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат.

Нещо повече, ако кажем, че не можем да простим, може би не вярваме, че Бог може да прощава. Защото, ако твърдим, че сме били онеправдани толкова, че не можем да простим, как можем да сме уверени, че огромния ни дълг към Бог може да бъде опростен?

В крайна сметка, докато не си простил на твоя родител или твоето дете, на твоя съпруг или съпруга (а прошката е особено трудна в брака, когато знаеш че съпругът/а ти не я заслужават и могат да злоупотребят с нея), на твоя шеф, на твоя съсед, или дори на някого, който те е наранил физически, този човек се превръща в твоя „тъмничар“.

Авторът Люис Смийдс пише, „Ако кажем, че чудовищата (хората, които са извършили ужасно зло) не могат да бъдат простени, ние им даваме власт, която не трябва да имат – властта да държат живо злото в сърцата на тези, които са страдали най-много. Ние им даваме власт да осъждат своите жертви да живеят завинаги с болезнената памет за своето минало. Ние даваме на чудовищата последната дума. Ако ти не можеш или не искаш да простиш, ти се превръщаш в кукла на конци в ръцете на този, който те е наранил.”

За да излезем от този затвор, ние трябва да простим. Както казва ап. Павел,

Колосяни 3:13 „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие“

За да ти помогна да излезеш от твоя затвор, нека ти кажа какво прошката не е.

Първо, да простиш не означава да забравиш. Колкото по-дълбоко си бил наранен, толкова по-вероятно е да не го забравиш. Но ти можеш да простиш, дори да не можеш да забравиш.

Също, да простиш не означава да се помириш. Помирението винаги е за предпочитане, но за него са нужни двама човека. Но истината е, че съгрешилият може и да не се извини за причиненото зло.

Синът на наша позната бе убит в катастрофа, докато карал мотора си. 27-годишна жена отнема предимството на мотоциклетиста. Виновната така и не се е извинила. Вече няколко години след събитието, майката продължава да настоява за съд и възмездие. От нейните постове става ясно, че тя не е простила. Тази непростителност я изяжда отвътре.

Трето, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение или да си затвориш очите пред злото. Често хората не прощават, защото мислят, че така ще оправдаят постъпката на човека, който ги е наранил. Но прошката не извинява лошото поведение. Затова, когато учим децата ни да се извиняват за нещо, нараненото дете не бива да казва „няма нищо.“ То трябва да прости, но не трябва да казва, че няма нищо, защото има нещо!

Да простиш също не означава да дадеш амнистия. Когато прощаваме, ние се освобождаваме от желанието да отмъстим. Но поведението на другия може да има последствия, които той трябва да понесе. Убиецът, насилникът, крадецът, ще трябва да отговарят пред закона за престъплението си. Те ще трябва да отговарят и пред Бога.

Това прошката не е. Сега да видим какво прошката е.

Първо, да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Когато прощаваме, ние трябва да хвърлим списъка с тези, които са ни онеправдавали.

Двама бизнесмени, които в университета били съквартиранти, се срещнали на едно бизнес събитие, където били отишли със съпругите си. Тъй като не се били виждали от университета, останали да говорят цяла нощ в лобито на хотела. Знаели, че ще имат проблеми със съпругите си. На следващия ден, когато се видели, единият попитал: „Какво каза жена ти?“ Другият отговорил, „Щом влязох в стаята, жена ми стана исторична.“ „Искаш да кажеш истерична?“ „Не, точно исторична. Каза ми всичко лошо, което някога съм правил.“

Първо, прошката е да се откажеш да си го върнеш и да държиш сметка на този, който те е засегнал.

Второ, да простиш означава да не правиш квалификации, да не слагаш етикети. Махни етикета, на който пише, че този човек е лош и осъзнай, че той или тя са същите слаби, нуждаещи се и егоистични хора, какъвто си и ти. Имай състрадание.

И накрая, ние трябва да се молим Бог да благослови човека, който ни е засегнал. Прошката не е завършена, докато не сме изпълнили втората от двете най-големи заповеди да обичаме ближния като себе си.

Една жена, майка на 3 деца, била убита от любовницата на съпруга ѝ. Тяхната съседка, намразила убийцата. Казала, „Приятелката ми беше убита, а нейните деца останаха без майка. Имам всяко право да мразя убийцата.“ Всеки път, когато чувала името ѝ да се споменава по телевизията, настръхвала.

Извършилата престъплението била осъдена на доживотен затвор, но това не успокоило съседката. Всеки път, когато минавала покрай къщата на приятелката си, това отново разпалвало гнева ѝ.

Но някой я поканил на домашна група за Библейско изучаване. По време на дискусията Бог казал на тази жена, че тя трябва да прости. Тя протестирала, „Няма начин, тази жена уби майка на три деца!“

Накрая се предала. Написала писмо на убийцата в затвора, в което ѝ казвала, че ѝ прощава. Щом пуснала писмото в пощенската кутия, сякаш товарът ѝ се вдигнал от нея. Тогава, казва тя, разбрах, че гневът и горчивината, непростителността, ти пречат да преживееш истинска радост. Но това не било всичко.

Другата жена ѝ отговорила от затвора. „Съжалявам, че убих приятелката ти.“ Те започнали да си пишат и скоро се сприятелили. Съседката разбрала, че това което започнало като задължение в отговор на Божията заповед да прости, се превърнало в източник на Божия благодат в собствения ѝ живот. Тя била освободена от затвора „непростителност“. А жената в затвора станала за нея приятелка както убитата ѝ предишна приятелка.

Това е квинтесенцията на християнския живот. Неспособността да прости прибавя още повече нещастие към живота на засегнатия човек. Изборът е твой – дали да живееш автентичен християнски живот, или да си навличаш още повече неприятности. Знам, че си бил нараняван, но ти можеш да простиш.

В заключение, ако казваме, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат. Нежеланието да простим в крайна сметка ни хвърля в затвора на горчивина, гняв, ревност, вина и депресия.

Божията воля за нас е да прощаваме. Когато прощаваме, ние отразяваме Божия характер – неговата любов и благодат. Да простиш не означава да забравиш, да простиш не означава да се помириш, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение на злото. Да простиш също не означава да дадеш амнистия на провинилия се.

Да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Да простиш означава да не лепиш етикети. Да простиш означава да се молиш Бог да благослови човека, който те е засегнал.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.03.2026 г.

Прошката не е...

/проповед/

Един мъж си купил папагал. Но папагалът се отнасял много зле с него. Обиждал го, казвал му „ти си тъп, ти си миризлив, не мога да те понасям” и всеки път, когато се опитвал да го вземе, го клъввал по ръката. Един ден папагалът пак започнал да го обижда, на мъжа му писнало да го слуша, взел го от клетката и той пак го клъвнал по ръката. Тогава му причерняло, отворил фризера, пъхнал го вътре и затворил вратата. Отвътре папагалът продължил да кълне още около 5 секунди и след това внезапно утихнал. Мъжът си помислил, „Май го убих!” Отворил фризера и папагалът само го погледнал. Той го взел. Тогава папагалът казал: „Много съжалявам. Извинявам се за лошото си поведение и ти обещавам, че повече няма да се повтаря. Отсега нататък ще те уважавам и ще ти се покорявам”. „Е, добре”, отговорил мъжът, „извинението се приема”. Папагалът казал: „Благодаря ти”. След това казал: „Може ли да те попитам нещо?” Мъжът казал: „Да, какво?” Папагалът погледнал към фризера и попитал: „Какво е направило онова пиле?”

Често в живота ни се иска да постъпим като с пилето, или поне като с папагала с тези, които ни причиняват болка. Когато някой съгреши против нас, имаме избор – или да простим, или да се огорчим. Библията ни съветва да правим първото, да простим. И 70 пъти по 7 някой да съгреши против тебе, казва Библията, трябва да му простиш ( Мат. 18:21-22).

Защо ли? Защото ако избереш непростителността, която води към горчивината, ще станеш като човека, който те е наранил, защото същият корен, който е в живота му, ще пусне корен и в твоя. Библията нарича горчивината корен (Евр. 12:15). Бог те обича и не иска да ставаш като тези, които са те наранили.

Днес ще говорим за това как да прощаваме на другите. Това е втората ни тема от лятната поредица „Щом питаш...” Но тъй като съществува неразбиране относно прошката, нека видим първо какво прошката не е, за да разберем по-точно какво е тя. И така...

1. Прошката не е одобряване или оневиняване на греха.

Да простиш не означава да кажеш: „Е, няма нищо. Никой не е съвършен. Всеки прави грешки”, или „Какво толкова, ставали са и по-лоши неща”. Не, не може да казваме ‘какво толкова’! Грехът си е проблем! И то е толкова сериозен, че Бог умря заради него. Така че, не обругавай кръста на Исус, като одобряваш или подценяваш нещо, за което е умрял Бог.

2. Да простиш не означава да позволиш на греха да действа.

Виждам това в семейства, в които съпругата разбира погрешно покорството: „Ще се покорявам на съпруга си, защото той е главата на семейството”. Супер. Но той е призован да бъде глава или лидер, който следва Исус и ако не следва Исус, съпругата не трябва да следва него, защото тя трябва да е вярна първо на Исус, а след това на съпруга си. Освен това, тя трябва да е помощник на съпруга. Но понякога мъжете се държат като глупаци – правят лош избор, правят дългове, купуват скъпи коли на изплащане, преследват цели, които са небиблейски и отхвърлят предложения да се съветват с пастора или по-зрели християни. И за да им прости, жената казва: „Прави каквото знаеш, ти си главата на семейството, ти решаваш”. Така тя се превръща в съучастник в неговия бунт и непокорство.

Можеш да простиш на някого без да насърчаваш греха му и да участваш в него. Може да имаш приятел, който е наркоман и да му простиш (ако е откраднал пари от тебе, или се е държал грубо) но да имаш едно на ум с него. Да простиш не означава да подтикваш към съгрешаване. Прошката дори може да означава да конфронтираш или укориш, а понякога дори е задължително да го направиш. Пр. 27:17 – както желязото изостря желязо, така един човек изостря друг.

3. Прошката не означава да се правим, че не е имало грях.

“Все едно не се е случило. Гледам напред. Правя се, все едно нищо не се е случило. Ще си затворя очите и ще си внуша, че това не е вярно.” Но да простиш не означава да се правиш, че не е имало грях. Не можем да си затваряме очите пред фактите. Всяко действие носи последствия за извършителя и за жертвата. За последната това може да е наранено самочувствие, нарушени права, физически недъг, поругана чест... Не може да се правим, че не е имало нищо.

4. Да простиш не означава да очакваш извинение.

Някои от вас казват, “Ще му простя, когато дойде и се извини.” Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но някои хора никога няма да се извинят. Някои хора ще продължават да разрушават живота си чрез своето глупаво непокорство. Някои хора ще продължават да се инатят и да се правят на себеправедни, и никога да не изповядат греха си. Други ще се преместят да живеят на друго място и повече няма да се видите. Други пък ще умрат, преди да са успели да се покаят. Затова прощавайте, преди да са ви поискали прошка.

Не чакай извинение. Както казва Т.Д. Джейкс, „Прошката не оневинява извършителя. Прошката освобождава жертвата. Това е дар, който даваш на себе си.” Прошката е покорство на призива ти да следваш Христос.

5. Да простиш не означава да забравиш.

Това е един от големите християнски митове. “Ще простим и ще забравим.” Не, няма! Не можеш да простиш и да забравиш, просто не можеш. Как можеш да забравиш, ако са те насилили, изоставили, набили, злоупотребили с тебе, ако са те излъгали, предали? Такива неща не се забравят, невъзможно е.

Някой ще възрази, че в Библията Бог казва, че повече няма да помни техните грехове. Например, в Исая се казва: "Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти” " (Исая 43:25).Тези хора казват: „Виждаш ли, Бог не си спомня нашите грехове!”

Вижте, Бог помни нашите грехове. Той е всезнаещ, не забравя нищо и знае всичко. Така ли е? Някои си представят Бог на небето да казва: „Вече всичко съм забравил.” Представяте ли си Богв следната ситуация: „Какво беше направил онзи младеж там, от Варна?” Не мога да си спомня, беше нещо лошо, но паметта ми изневерява...” Бог не забравя. Това е невъзможно да стане, защото тогава той ще престане да е Бог.

Какво тогава означава, че той не помни техния грях повече? Това означава, че той избира да се отнася с нас не въз основа на онова, което сме направили, а въз основа на онова, което Христос е направил. Означава, че той е решил да гледа на нас като на нови създания. Той вижда не всичките грехове, които сме извършили, а делото на Исус на кръста за нас. Той вижда промяната, която ще извърши с благодатта си в нас. Но не си въобразявайте, че Бог няма представа какво сте извършили вчера. Той не забравя нищо. Доказателство в Библията е Откр. 20:12: „мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите’”.

Понякога, когато възникне конфликт, едната страна казва: „Е, не е хубаво да си толкова злопаметен.” Аз съм се хващал да го казвам на Ваня. Но това е невъзможно! Ако съгрешите против родителите си и те решат да ви простят, това не означава, че ще забравят случая! Блудният син бе простен, но баща му никога нямаше да забрави лекомисленото му решение да замине с наследството си.

6. Да простиш не означава повече да не чувстваш болката.

Фактът, че те боли не означава, че не си простил. Болката остава. Може би с някои от вас са се случвали ужасни неща. От сърце съжалявам за това. Би било твърде неуместно да кажем, “Ако си простил, не би трябвало да чувстваш болка.” Глупости, разбира се, че ще чувстваш!

В Библията никъде не пише, че всичките ни сълзи ще бъдат изтрити преди възкресението на мъртвите, преди идването на царството. Пише, че болката ще изчезне на небето. В описанието на новото небе и новата земя в Откровение 21:4, Йоан пише: „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.”

Така че, прошката не заличава болката. През целия си земен път хората ще плачат. Болката продължава. И това не е толкова страшно.

7. Прощаването не е еднократно действие.

Де да можеше да е, но не е. Понякога човекът продължава да съгрешава срещу тебе, затова ти трябва да продължаваш да прощаваш. Колко пъти? 70 пъти по 7 (Maт. 18:21,22)?

В този пасаж Петър пита Исус колко пъти да прощават на съгрешилия, до седем пъти ли, защото равините са учили, че няма смисъл да се прощава при повече от 3 провинения (основано на Амос 1:3-13). Петър се надява Исус да го похвали, защото увеличава броя възможни грехове, които да прощаваме до 7. Исус обаче показва, че с помощта на Святия Дух и Божията благодат християните трябва да прощават безкрайно.

Друг път ти изглежда невъзможно да простиш дълго време едно единствено престъпление, сторено срещу тебе.

Кори Тен Буум, холандката изпратена в концентрационен лагер, защото е спасявала евреи, не можела да прости на човека, който я предава на германците. Изповядала се на един лутерански пастор и той й казал: „Виждаш ли камбанарията на църквата? В нея има камбана, която звъни, когато клисарят дръпне въжето. Но знаеш ли, когато клисарят пусне въжето, камбаната продължава да звъни. И така, докато заглъхне. Същото е и с простителността. Когато простим, пускаме въжето. Но ако сме се борили с горчивината дълго, не бива да се изненадваме, че старите мисли продължават да ни преследват. Това са заглъхващите последни удари на кампаната.

Кент Крокет казва: „Тези, които не прощаваш, те държат като заложник.” Защото, продължава той, „ние основаваме прошката си на това, което Бог е направил за нас, не на онова, което друг човек прави на нас.”

Ако не простим, ние губим своя мир, чувстваме се виновни, ставаме раздразнителни, ядосвамесе, получаваме сърцебиене и главоболие. Винаги е по-добре да простиш, отколкото да се чувстваш зле физически, психически и духовно.

 

8. Да простиш не означава да не настояваш за правосъдие.

Можеш да простиш на някого, че е обрал дома ти, но да извикаш полицията да го арестува.Можеш да простиш на някого и след това да дадеш свидетелски показания срещу него в съда.

Римляни 13 ни учи да се покоряваме на властите. Може този човек да ти каже: „ “Мислех, че си ми простил.” “Да, така е, прощавам ти. Но ти си извършил престъпление. Нарушил си закона.Сега трябва да си понесеш последствията.”

Ако си откраднал, трябва да възстановиш откраднатото. Ако си излъгал, трябва да кажеш истината. Да простиш не означава да пренебрегнеш правосъдието. Можеш да простиш и да преследваш справедливостта. Нещо повече, наказанието е за доброто на провинилия се. По-добре да загуби свободата си за няколко години тук на земята, отколкото да остане пленник на Сатана за вечността. По-добре да загуби свободата си, отколкото душата си.

Един студент в семинарията в Чикаго искал да работи в някакво служение в църква, но намерил работа само като шофьор на автобус. Един ден банда здрави тинейджъри се качили и отказали да си дупчат билет. След като това се повторило няколко дни, шофьорът забелязал полицай край пътя, спрял автобуса и се оплакал на полицая. Полицаят ги накарал да платят, но след това слязал. Когато автобусът се скрил зад ъгъла, бандитите ограбили и жестоко набили семинариста. Той ги обвинил в съда и бандата била и осъдена. Но веднага след това християнинът видял, че имат голяма духовна нужда и ги съжалил. Той продължил да посещава младите мъже в затвора и довел няколко от тях до вяра в Христа.

Да простиш не означава да не настояваш за правосъдие.

9. Да простиш не означава да се довериш.

Това е друга често срещана заблуда. “Един познат, който навремето открадна от нас пари, иска да му заема 200 лв. Мога ли да му се доверя? Отговор: Разбира се, че не. „Моят приятел ме удари, но каза, че съжалява. Да продължим ли да се виждаме?” Отговор: „Не, в никакъв случай.” Вижте, доверието се изгражда бавно, но се губи бързо.

Казвам го като пастор, който е загрижен за вас – особено за тези от вас, които сте склонни да се доверявате. Които сте доверчиви. Ако сте наивни, помнете, че не трябва да се доверявате бързона хората. Доверявайте се постепенно, бавно, и ако някой съгреши срещу вас, дайте му даразбере, че ще трябва много време, за да си възвърне отново загубеното ви доверие.

Това не означава, че вече никога няма да можете да му се доверите. Но той трябва с времето да докаже, че се е покаял искрено, приел е помощ и съветничество и може да му се има доверие.Ако ти е трудно да го кажеш на човека, искай съвет и тогава реши какво да правиш. Понякога обаче ще трябва изобщо да не се доверяваш на някои хора, тъй като рискът да съгрешат против тебе е прекалено голям.

10. Прошката не е същото като помирението.

Ти си простил и пак сте приятели и всичко е по старому? Не. За прошка е нужен един човек. За помирение са нужни двама.

Павел казва: „търсете мир с всички човеци’ (Евр. 12:14). В NIV това звучи така: „Полагайте всички усилия, за да живеете в мир с всички”. А в оригинал на гръцки звучи така: еиренен диокете, което означава „гонете мира” (все едно се състезавате с него). Това означава: „Давайте всичко от себе си, за да постигнете мир. Но не можете да сте в мир с всички. За помирение са нужни двама.

Един мъж не бил верен на жена си. В опита си да прикрие греха си, той вменявал грехове на нея. Непрекъснато я обвинявал за различни неща. Тя се досещала, че той ѝ  изневерява, но искала да запази брака си, затова признала греха си. Но когато му казала, че е добре да се посъветва с пастора и да ходи на църква, да се покори на чужд авторитет, той отказвал. Въпреки нейните усилия не успяла да спаси брака си. Прошката не води до помирение. За помирението са нужни двама.

 

Прошка и справедливост

Някои от вас, които имат силно чувство за справедливост, ще кажат: „Но ако им простя, къде остава тогава справедливостта?” В крайна сметка, справедливостта идва от Исус. Или те ще повярват в Христос и правосъдието ще бъде въздадено на кръста, където кръвта на Исус бе проляна за техните грехове, или ако не се покаят, това, че вие им прощавате не означава, че Бог им е простил.

Те са съгрешили против тебе и Бога и прощавайки им ти ги оставяш в ръцете на Исус. Ако не се покаят, един ден ще бъдат съдени от него и ще бъдат осъдени на вечни духовни мъки заради своя грях и да заплатят вечния си грях на живия Бог.

Така че, когато прощаваме на някого, ние не пренебрегваме справедливостта. Ние я оставяме на съвършения съдия, който да въздаде съвършена справедливост или на кръста или в ада, но така или иначе, справедливостта ще възтържествува. Ние прощаваме в светлината на това.

По време на Втората световна война, шотландски военнопленници били карани насила отяпонските им пазачи да работят на железопътна линия в джунглата. Ужасните условия на живот ги накарали да забравят всичко човешко.

Един ден открили, че липсва една лопата. Дежурният офицер се разярил. Поискал липсващата лопата да бъде намерена. Когато никой не се помръднал, офицерът извадил пистолета си и заплашил да ги убие всички на място... Било ясно, че наистина ще го направи. Накрая един мъж излязал напред. Офицерът оставил пистолета, взел лопата и го пребил до смърт.

Когато свършил, отнеси тялото му до следващия пункт за преброяване на инструментите. Този път не липсвала никаква лопата. Оказало се, че на предишния пункт преброили лопатите неправилно. Вестта се разнесла мълниеносно в целия лагер. Невинен човек доброволно умрял, за да спаси другите! ... Инцидентът имал огромен ефект... Мъжете започнали да се грижат един за друг като братя. Когато съюзниците ги освободили, оцелелите човешки скелети, наредени пред своите пазачи, вместо да се разправят с тях, казали: «Стига с тази омраза. Достатъчно убийства имаше. Сега се нуждаем от прошка.» Жертвоготовната любов ги била преобразила.

Христос умря невинен за нас, за да може ние да бъдем преобразени и да прощаваме. Прошката не означава да оправдаваш греха, да забравиш, да се правиш, че нищо не се е случило, да не чувстваш болка и да не се налага вече да прощаваш. Не означава и да пренебрегваш справедливостта. Прошката понякога не означава да се довериш напълно. Но ние сме призовани да прощаваме.

Нека се помолим.

----

БПЦ "Нов живот" Варна

14.08.2016 г.

Големите камъни

/проповед/

Увод: Да си дадем сметка, че времето ни на земята е кратко и ценно.

Едно момченце играело само баскетбол. Хвърлило топката към коша, казвайки „Аз съм най-великият баскетболист на света!“, но не улучило и казало: „Първи опит.“ Огледало топката, за да види дали всичко е наред и я хвърлило втори път. Отново не улучило. „Втори опит“, казало то. Огледало внимателно коша, за да види дали не е изкривен, след това взело топката и хвърлило трети път. Не улучило и казало: „Еха, какъв защитник. Аз съм най-добрият защитник на света!“

Не съм сигурен дали се смятате за защитници или нападатели. Едно е сигурно, че понякога всеки от нас е пропускал да вкара кош.

Пропускали сме и през миналата година. Тя се изтърколи неусетно. Днес е първата неделя от новата година и докато гледаме назад към отминалите 12 месецa, не съм сигурен как се чувстваме. Като победители или като загубили мача?

Времето тече бързо и неумолимо. Затова е добре да можем да започнем на чисто. От утре учениците ще подновят учебните занятия в училище. Студентите ще отидат в университета за последните заверки преди да започне зимната изпитна сесия. Почивните дни около Рождество и Нова година свършват и всички ще се върнем обратно на работните си места. Вече сме в новата 2016-та година.

Какво очаквате от новата година? Очаквате ли с нетърпение да видите какво ще ви донесе всеки ден от нея? Или се ужасявате при мисълта, че тази година ще е още по-лоша за вас от предходната?

Подобно на момченцето, което играело баскетбол, от вашето отношение ще зависи и каква ще бъде новата 2016-та година за вас – година на успехи и победи, или година на провали и поражения.

Апостол Павел никога не оставаше обстоятелствата да го победят. Но с Божията помощ той е бил решен да спечели лавровия венец на победата. Вижте какво посвещение и решимост личи от тези негови думи във Филипяни 3:12-14:

„Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя - като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Като имаме предвид тези думи на Павел, можем да извлечем ценни поуки за живота си, навлизайки в новата година.

Ценим ли достатъчно времето, което имаме на земята? Колко струва една година от живота ни? Попитайте ученик, който е повтарял година в училище или затворник с присъда от една година.

Колко струва един месец? Попитайте работниците от строителната фирма, която закъсня ужасно с ремонтите във Варна и се наложи за един месец да навакса 3 месеца работа.

Колко струва една минута? Попитайте някого, който е изпускал влака или автобуса и с това важна среща, която не може да се състои по друго време.

Колко струва една секунда? Попитайте олимпийски рекордьор на 100 м. гладко бягане.

Времето е важно, защото живеем в ограничен времеви отрязък. Преминаваме през детство, юношество, младост, средна възраст и старост.

И колкото по-малко време имаме, толкова по-ценно е то. За детето и тийнейджъра времето не е чак толкова ценно, защото им се струва, че ще живеят цяла вечност. За тези от нас, прехвърлили 40-те и 50-те, времето добива съвсем друга, много по-голяма стойност.

Животът е не само кратък, но и много крехък. Може да се счупи всеки момент. Не знаем кога ще си отидем. Затова Евреи 3:15 казва, „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“

Животът ни отлита като миг.

Йов 14:1-2 казва: „Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се задържа.“

Библията сравнява живота с цвят, който окапва, със сянка, която бяга.

Средната продължителност на живота в България е почти 75 г. От тях около 3 пълни години, 24 часа дневно, отиват за учение в училище и университета, 7 години прекарваме в ядене, 14 в работа, 5 години в каране на кола или в обществения транспорт, още 5 години ще минат в разговори, 1 година ще боледуваме и чуйте това – ще прекараме 24 години в спане!

Ще сме прекарали 3 години в четене на книги, вестници и списания и 12 години в гледане на телевизия, посещение на социалните мрежи, ходене на кино, театър, спортни срещи, риболов и др.

Всичко прави 75 години и дотогава повечето от нас ще са преминали живота си.

Нека сега предположим, че си прекарал 3 часа всяка неделя от живота си, от раждане, през детството, юношеството, младостта, зрялостта и старостта в църква. Това прави година и 3 месеца. Сравнете тази година и три месеца с 5-те години, които ще прекарате в кола, влак или автобус, или с 12-те години в гледане на тв и браузване в интернет и участване в други развлечения! И това при положение, че не сте пропускали църква нито веднъж.

Какви са твоите приоритети в живота? Кое е най-ценното за теб?

1.       Не бъди заложник на миналото.

Бог ни е дал чудната способност да помним. Но нашата памет може да е или наш приятел, или наш враг. Надявам се, че си спомняте някои много хубави моменти от изминалата година, но сигурно си спомняте и неприятните моменти.

Понякога се вторачваме в негативните неща, които ни се случват и започваме да се самосъжаляваме. Може би през изминалата година си загубил работата си или си се пенсионирал и сега ти е трудно да свързваш двата края. Гледаш с носталгия назад към времето, когато не си имал такива кахъри.

Може би детето ти е станало студент в друг град или чужбина и сега ужасно ти липсва. Може би си научил, че си болен от нелечима болест. Или си се поддавал много пъти на греха и сега чувстваш вина.

Затова Павел каза, „като забравям това, което е назад...“ Павел също имаше за какво да съжалява. Той преследваше църквата, убиваше християни. Той беше този, който ръководи убийството на Стефан. Павел не допусна да стане заложник на миналото. Ако цял живот си беше посипвал главата с пепел, нямаше да стане този велик апостол, когото четем и от когото се учим днес.

Павел забрави това, което е назад. Той каза: „Господи, предавам миналото си на Теб. Прости ми всички прегрешения и ми помогни да дам всичко, което мога за Твоето дело.

2.       Не гледай напред със страх.

Освен, че допускаме да ставаме заложници на миналото, много от нас се страхуват от бъдещето. Много се питат, какво ще ни донесе 2016-та? Боим се, че бежанците ще наводнят България. Страхуваме се, че кризата и безработицата ще продължат да се задълбочават, че нашите деца ни напускат в търсене на реализация в чужбина и ще останем сами в старостта си, че най-добрите лекари напускат страната и няма да има кой да ни лекува.

Въпросът, който живо ни интересува е, ще се грижи ли Бог за нас и през 2016-та година? Ние знаем на теория, че Бог се грижи за всеки един от нас, но въпреки това се безпокоим, че може и да ни забрави. Все пак, освен нас има ощe 7,391,672,293 човека, за които да мисли!

Исус каза: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.“ (Мат. 6:25)

Какво е безпокойството? Безпокойството е силна загриженост относно нещата от живота. Тревогата, безпокойството нахлуват в живота ти, когато ти си толкова загрижен за нещо, че не можеш да мислиш за нищо друго. Ако ти ставаш от сън и си лягаш с тревога за нещо, ако се хващаш, че мислиш за него във всеки момент, когато си сам със себе си, ако споделяш тревогите си във всеки разговор, тогава ти си жертва на безпокойството.

Да си просто загрижен за нещо не е грях. Но когато не можеш да мислиш за нищо друго, когато безпокойството те разсейва от важните неща в живота, когато не можеш да правиш нищо друго, ти си парализиран от твоите страхове и тревоги.

Безпокойството е грях. Грях е, защото измества Бог в живота ти. Ти живееш така, все едно Бог не съществува или не може да разреши твоя проблем. То е и идолопоклонство, защото с него ти заявяваш на Бога, че чрез тревожене можеш да се справиш сам. С други думи, ти ставаш свой бог!

Но Исус каза: „Не се страхувай. Не се безпокой относно твоя живот. Не оставяй оправданата загриженост да се превърне в грешно тревожене."

Някой беше казал, „Ние обикновено се тревожим за неща от миналото, които вече не можем да променим, за неща от настоящето, върху които нямаме власт и за неща от бъдещето, които няма да се случат.“

Времето ти на този свят е ценно и кратко. Не го губи в самосъжаление относно минали грехове и в тревоги относно бъдещи неща.

3.       Подреди приоритетите си.

Павел каза, „но едно правя" (Фил. 3:13). Е, той сигурно е правел повече от едно неща – той е проповядвал в синагоги, по площади и пазари, основавал е църкви, изцелявал е болни, пишел е писма.

Но той каза: „основен приоритет в живота ми е да се впускам към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ (Фил. 3:14)

Експерт по управление на времето говорил пред група студенти по бизнес мениджмънт. След като говорил известно време, казал: „Сега е време за теста.“ Поставил на бюрото пред тях три-литров стъклен буркан. След това от торба извадил големи обли камъни и внимателно ги поставил един по един в буркана. Когато бурканът се напълнил, попитал: 

„Пълен ли е бурканът?“ Цялата група студенти отговорили: „Да“.

Той попитал: „Наистина ли?“ Протегнал се под бюрото и извадил оттам една кофа с чакъл. Сипал малко чакъл в буркана и го разклатил, за да паднат камъчетата между големите камъни. След това се усмихнал и попитал: „Пълен ли е бурканът?“ Студентите вече виждали накъде бие. Един отговорил, „Вероятно не“.

„Добре!“, казал лекторът. Протегнал ръка под бюрото и оттам извадил кофа пълна с пясък. Започнал да сипва пясъка в буркана и той заел пространството между камъните и чакъла. Пак попитал: „Пълен ли е този буркан?“ Студентите отговорили: „Не!“

Той пак казал „Добре!“ Взел кана с вода и започнал да налива водата в буркана, докато той се напълнил до горе. Погледнал към групата студенти и попитал: „Каква е поуката от тази илюстрация?“ Един студент вдигнал ръка и казал: „Поуката е, че без значение колко натоварена е програмата ти, ако искаш, винаги можеш да вкараш още нещо в нея.“

„Не“, казал говорителят, „не това е поуката.“ Истината, която тази илюстрация показва е следната: ако не сложиш големите камъни първо, няма изобщо да можеш да ги сложиш.

Кои са големите камъни в живота ти? Това е всекидневното време с Бог в молитва, търсенето на водителство за живота ти чрез четене на Словото, ходенето на църква и общуването с вярващи, свидетелстването за Него пред твоите близки, познати и приятели.

Не забравяй през 2016-та да сложиш първо тези камъни в буркана на твоя живот. Ако ги оставиш за най-накрая, никога няма да можеш да ги вкараш в програмата си.

Исус каза: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“ (Мат. 6:33). Първо сложете големите камъни. Имайте правилни приоритети.

Заключение

Към това ни призовава Исус. Само преди няколко дни празнувахме Рождество Христово и си припомнихме, че Бог изпрати Своя Син Исус Христос на земята, за да умре и възкръсне, да победи греха и да ни подари най-великия дар – спасение и вечен живот.

Една бедна старица свършила и последния лев. Не можела да си плаща наема и сметките. Хазяинът заплашил, че ще я изхвърли, ако не плати скоро. Имала само една свещ и на Рождество я запалила, за да се сгрее на пламъка ѝ. На вратата се почукало. Помислила, че хазяйнът ѝ идва да я изхвърли. Затова угасила свещта и в тъмното изчакала неканеният гост да си тръгне. Две седмици по-късно разбрала, че на вратата почукал неин приятел, който бил 

дошъл да ѝ даде пари да си плати наема и сметките.

Чудя се колко от вас са чували тихото чукане на Спасителя, който иска да дойде и да ви освободи от товара на греха и от парализата на безпокойството? Да ви направи победители, не пораженци. Но сте пренебрегвали Неговото чукане на вратата на живота ви.

Днес, в началото на 2016 г., Бог кани всички, които искат да го приемат за Господ и Спасител. Той дойде като бебе в яслите, но и като Изкупител на кръста и днес търпеливо чака твоето решение.

Нека изпеем една песен, след което ще се молим. 

---

БПЦ "Нов живот" Варна

03.01.2016 г.