Белезите, които избавят (Йов 42)

/проповед/

Днес завършваме нашата кратка поредица „Уроци на Йов“ върху книгата Йов – една от най-древните книги в Библията. За Йов се смята, че е бил съвременник на Авраам, живял около 2200 г.пр.Хр.

За кратко време Йов загуби всички хора, които обичаше, имуществото си и здравето си. Ужасната му болест сигурно е бледнеела в сравнение със загубата на децата му. Скръбта и болката бяха толкова големи, че Йов сигурно се е чудел дали някога ще престанат. Но за негова изненада, в края на книгата той се среща лице в лице с живия Бог.

Нещо такова преживява една американка - Лиса Биймър, съпругата на една от жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Съпругът ѝ Тод е в четвъртия самолет. След като разбират, че три други самолета са се разбили в обществени сгради, Тод и други пътници решават, че ще се бият с похитителите. Благодарение на тяхната саможертва самолетът пада и се разбива в поле в Пенсилвания.

Президентът Джордж Буш младши отдава почит на подвига на тези пътници, като кани Лиса Биймър да присъства на ежегодната среща „Състояние на съюза“, на която президентът на Америка запознава Конгреса със състоянието на страната. Последват много покани от токшоута с милиони зрители. Отново се среща с президента и съпругата му. Скоро след това написва бестселър за спомените си за 11 септември.

Можете ли да си представите внезапната промяна в живота на Лиса Биймър? На 10 септември тя просто е майка на две деца и в първите месеци на бременност с трето. Ако някой ѝ беше казал, че само след 4 месеца ще познава президента на САЩ, сигурно щеше да му се изсмее!

Сигурно тя би разменила популярността за поне още един ден с нейния съпруг! Цената на срещата ѝ с президента е твърде голяма – скръбта по загубата на нейния съпруг.

Йов също щеше да стигне до най-важната среща в живота си след голяма лична трагедия. Той загуби в един ден всичките си 10 деца. Но към края на житейския си път той е още по-изненадан от Лиса Биймър, когато се среща лице в лице с живия Бог.

Както видяхме през последните три седмици, след трагедията в живота на Йов той е посетен от своите приятели. Цели 35 глави те водят спор относно причините за страданието на Йов. И в края на книгата Бог отговаря на техния спор, но не като отговаря на техните въпроси, а просто като се явява.

Най-накрая Йов може да говори с Бог, но го прави като един дълбоко променен и смирен човек. Вече не настоява за отговор от Бога. Не настоява, че не заслужава да страда, защото е праведен човек.

Йов 42:1-6 „Тогава Йов отговори на Господа: ² Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. ³ Наистина, кой е този, който  помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. ⁴ Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. ⁵ Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

Ако ти преминаваш в момента в скръб или страдание, тази глава ще ти помогне да научиш важни житейски уроци и истини, които са помагали на много поколения християни. Първият от тях е, че…

1.     Единственият подходящ отклик на великия Бог е страхопочитание.

Да срещнеш Бог не се случва всеки ден. Но в Библията виждаме различни хора да се срещат с Бог. Можем да научим много от техните реакции.

Адам и Ева се крият от Бога. Мойсей се бои да погледне към Бога в горящата къпина. Исая казва, „Горко ми! Загинах!“ Даниил пада с лицето си на земята, вцепенен от страхопочитание. Петър пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Савел е толкова разтърсен от срещата с Исус по пътя към Дамаск, че три дни не яде и не пие.

Когато се срещне с живия Бог, и най-големият богохулник и неверник престава да се смее… Осъзнава библейската истина, че „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7)

Никой – нито човек, нито човешко творение, не може да устои пред мощния Бог.  

Днес ние се опитваме да съхраняваме архитектурни паметници, които някога са били просто обикновени сгради. Държавата дава милиони за това. Оплакваме други, които алчни инвеститори разрушават.

Разбира се, добре е да съхраняваме историческите си паметници. Но трябва да знаем също, че един ден „камък върху камък“ от всичко това няма да остане (Лука 21:6). Достатъчно е Бог само да развърже стихиите си.

Когато преди години стана наводнението в Аспарухово, отидохме на място, за да помагаме на бедстващите. Цели коли и къщи бяха погребани под придошлите пясъци на свлачището, причинено от наводнението.

Бог е мощен и е нужно да пристъпваме със смирение и страхопочитание пред Него. Страхопочитанието е здравословен страх.

Например, огънят дава топлина и светлина, но благодарение на здравословния страх от огъня ти няма да си пъхнеш ръката в него. По подобен начин страхът от Господа означава да уважаваш Неговата святост и сила и това да ръководи постъпките ти така, че да избягваш духовно нараняване.

Когато осъзнаем колко могъщ е Бог, ние заприличваме на Йов. Всичките ни въпроси и оплаквания се превръщат в чисто благоговеене.

След всички спорове и аргументи, сега е дошло времето Йов да отговори на Бог. Но той може да каже само това:

Йов 42:5-6 „Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

И млъква. В момента, в който вижда Бог и осъзнава колко велик е Той, Йов може само да откликне със здравословен страх.

2.     Бог ни обича толкова много, че ни дава Своята благодат.

Когато Йов вижда приближаващите облаци (Бог му говори от бурята, Йов 38:1), това сигурно го е смутило. От думите на Елиу разбираме, че това са били впечатляващи облаци, с гръмотевици и светкавици. Гледката е спирала дъха.

Но Йов не беше наранен, напротив! След като Бог се присъединява към разговора, Йов е благословен с деца, имущество и богатство. Неговият престиж и почтеност са възстановени.

Йов 42:16-17 „След това Йов живя стои четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения. И тъй, Йов умря стар и сит от дни“

Що за Бог е това, който се явява на съд, установява вината на човек и след това го благославя повече, отколкото този човек би могъл да мечтае?

Такъв е нашият Бог!

Библията казва, че всички ние сме намерени за виновни в Божия съд:

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. Но ето как продължава следващия стих:

Римляни 3:24 „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“

Един 90-годишен старец отишъл в едно издателство, за да покаже ръкопис за книга и да попита дали от издателството мислят, че книгата си струва да се публикува. Издателят прочел ръкописа и му казал, че е харесал книгата. На следващия ден оставил съобщение на съпругата му, че издателството се е съгласило на аванс от $90000.

Когато се срещнал с издателя няколко дни по-късно, старецът изглеждал притеснен. Казал, че с всичките си разходи за здравето си, няма как да даде на издателството толкова пари. Отнело известно време, но накрая издателят уверил стареца, че издателството ще даде $90000 на него, не обратно!

Каква радост е да разберем, че вместо да трябва да платим на Бог огромна сметка за извършените от нас грехове, Бог е решил да ни даде безценния дар на благодатта – Той вече е изплатил напълно нашите грехове.

Йов 42:7-8 „А когато Господ изговори тези слова на Йов, Господ рече на Теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против тебе и против двамата ти приятели; защото не сте говорили за Мене това, коете е право… слугата Ми Йов ще се помоли за вас… за да не постъпя с вас според безумието ви…“

След като Йов е получил тази Божия благодат, Бог му заповяда да покаже на свой ред благодат към приятелите си. Той трябваше да се моли за тях и да им помогне да възстановят взаимоотношенията си с Бог и с него самия.

Виждаме, че ние получаваме Божията благодат не за да я задържим за нас, а да я предадем нататък!

3.     Единствено правилният отклик: покорство.

Йов получи само една заповед от Бога – да се моли за приятелите си. В резултат Йов получи благодат и на свой ред трябваше да я предаде на приятелите си. Йов бе простен и от него се очакваше да прости. От ст. 10 до края на главата и книгата виждаме всички благословения, които Бог е излял върху Йов (даде му двойно, отколкото имаше преди) и даровете, които приятелите му са му дали (сребро и злато) . И от това разбираме, че Йов се е покорил на Божията заповед.

Но Бог подхожда индивидуално с всеки. На Адам и Ева заповяда да се плодят и да заселят земята извън Едемската градина. На Мойсей – да изведе народа си. На Исая – да пророкува и води народа. На учениците на Исус Той заповяда да занесат благата вест до краищата на земята.

Но за всеки последовател Божията заповед беше съобразена с неговата ситуация. Някои се страхуваха. Мойсей помоли Бог да изпрати друг. Гидеон на два пъти искаше знамения от Бог, за да се увери, че Бог ще е с него. Но въпреки страховете на някои от най-великите личности в Библията, всички те се покориха. Защото когато Бог заповядва нещо, Той приема само покорството.

Понякога Божиите заповеди изглеждат странни и нелогични. Филип трябваше да отиде в пустинята, за да се срещне с етиопския евнух. Петър трябваше да отиде в дома на един езичник. На Павел се наложи да промени маршрута си и да тръгне към Европа. Йов трябваше да прости и възстанови приятелите си, за да започне всичко отначало.

А за теб? Може Бог да ти заповядва да направиш нещо простичко, а може да е нещо, което ще промени твоя живот. Може да е просто да отидеш при някого и да споделиш вярата си, или да насърчиш някого, а може да е да вземеш водно кръщение, да отвориш дома си или да се посветиш на служение.

Но запомни, че каквато и да е заповедта, Бог приема само един отговор – трябва да се покориш.

Ако дори хилядолетни исторически паметници не могат да устоят срещу Божиите стихии, ще бъде разумно да не се изправяме срещу могъщия Бог.

И когато се покориш на Бога, който те обича, това означава да имаш най-удовлетворяващия живот, който можеш да си представиш.

Едно момче се върнало вкъщи един горещ следобед. Живеело в южна Флорида и зад къщата им имало езеро и през лятото той често се разхлаждал там. В движение хвърлил обувките, съблякал ризата и чорапите и се отправил към езерото.

Майка му го забелязала и излязла, за да види дали е добре. Докато гледала как синът ѝ плува навътре в езерото, видяла един алигатор да се движи от другия бряг към сина ѝ! Започнала да крещи и момчето се спряло. Разбрало каква опасност го грози и заплувало с всички сили обратно към брега. И точно когато стигнало до майка си, алигаторът го настигнал.

Започнала яростна борба. Майка му го дърпала за ръцете, а от водата алигаторът го дърпал за краката. Водата бързо се оцветила в кръв.

Един фермер, който минавал наблизо, чул виковете и се втурнал да помогне. Застрелял алигатора и помогнал на майката да се обади за помощ. Момчето оцеляло и след няколко седмици в болницата, най-накрая можел да говори с репортер.

Репортерът попитал дали момчето може да му покаже къде го е бил захапал алигаторът. С типичната момчешка гордост, то показало заздравяващите рани. Но след това казал, „Чакай малко, виж и тези!“ И запретнало ръкавите си, за да покаже белезите по ръцете си. „Имам големи белези и по ръцете! Те са защото мама за нищо на света нямаше да ме пусне.“

Книгата Йов ни напомня, че в живота ще имаме болка. Понякога болката е толкова голяма, че се чудим дали ще можем да продължим. Но когато погледнем към белезите, които са ни останали, някои от тях са от времето, когато Бог не е искал да ни пусне.

Довери Му се и Му се покорявай във всичко. Белезите, които Той ни е оставил, са били с цел да ни избави.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

21.06.2026 г.

Царят Исус (Матей 1)

 

/проповед/

Днес започваме разглеждането на първата част на Евангелието на Матей. С втората част ще продължим юни месец. Евангелието е първата книга в Новия завет и е едно от четирите евангелия (заедно с Марк, Лука и Йоан), всяко от които описва живота, смъртта и възкресението на Исус Христос.

Матей означава „дар от Бога“. Марк и Лука го наричат „Леви“, защото е бил левит. Но той не е служил на Бога като свещеник, а крадял от хората, работейки като бирник. Смята се, че е събирал данъци от търговци и каравани, преминаващи по пътя между Дамаск и Капернаум.

Матей е призован от Исус да стане Негов ученик и след смъртта и възкресението Му пише евангелието между 50 и 60 г. То е предназначено предимно за еврейска християнска читателска аудитория, но има какво да каже и на нас днес!

В евангелието виждаме Исус представен като Цар, който има цялата власт, над всички народи, през цялото време и изискващ вярност от всички. Думите „цар“ и „царство“ са повторени повече от 75 пъти в евангелието (само 110 общо в останалите три евангелия!). Затова като обединяваща тема на поредицата избрахме „Цар и Царство.

Oбикновено разпознаваме един цар по царските му атрибути – корона, скиптър и царска мантия. В историята на България е имала много царе, но не е запазена нито една тяхна корона, макар че от изображения знаем, че те са носили корони.

Короната на Първото българско царство (VII–ХI в.) е пленена в Преслав през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Пленени са короните на цар Роман (992 г.) и на цар Самуил (1018 г.). Те са изгубени.

Знае се каква е била короната, която папа Инокентий III изпраща на цар Калоян през 1204 г. и която носят всички български царе до падането на страната под османска власт в края на ХІV век.

Днес в Националния исторически музей вече може да се види реплика на тази корона (снимка).

Евангелието от Матей обаче говори за един Цар без корона и без скиптър. Въпреки това, този Цар заслужава нашето поклонение и правото да царува над народите. Почти всеки параграф в евангелието сочи към Неговото управление.

Преди няколко седмици видяхме как мъдреците от изток пристигнаха в Ерусалим и питаха, „Къде е юдейският цар, който се е родил? (Матей 2:2). Те донесоха дарове от злато, ливан и смирна и се поклониха на Исус.

A ние? Какво ще направим ние с Исус? Ако признаваме, че Той е Цар на Вселената, би трябвало и ние да Му се поклоним. Това ни казва Матей, като ни представя Царя, достоен за нашето поклонение.

В Матей 1 гл. виждаме три доказателства, че Исус е Царят на царете и Господар на господарите. Това са (пророчествата за) Неговото идване, Неговият произход и Неговият характер.

1.     Неговото идване.

Идването на Исус е пророкувано в Стария завет. 

Еремия 23:5-6 „Ето, идват дни, казва Господ, когато ще въздигна на Давид праведен отрасъл, който като цар ще царува, ще благоденства и ще върши правосъдие и правда по земята. 6 В неговите дни Юда ще бъде спасен и Израил ще обитава в безопасност; и ето името, с което ще се нарича – Господ е наша правда.“

Михей 5:2 „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е от начало, от вечността.“

И Матей започва своето евангелие не с раждането на Спасителя, а с един списък от имена. Тези имена представляват всъщност родословното дърво на Исус.

Някои от нас не са въодушевени от идеята да изследват родословното си дърво, защото предчувстват, че в него има „много скелети в гардероба“. Аз не зная много за моите прародители, но това, което зная, по-скоро ме натъжава, отколкото да ме радва.

Но във времето на Исус родословното дърво било много важно. Произходът ти давал права и задължения. Земята се предавала по наследство. Наследниците на Леви трябвало да се грижат за храма. На наследниците на Давид било обещано, че от техните редици ще излезе Цар, който ще царува вечно над Своето Царство.

Затова Матей започва с този дълъг списък с имена. По този начин той също показва, че цялата история на Израел се изпълнява с идването на истинския Цар, обещания Месия Исус Христос.

Нека прочетем Матей 1:1-17.

Сега, ако трябва да бъдем честни, нека си признаем, колко пъти когато сме започвали да четем Новия завет, сме започвали от ст. 17?

Но тези стихове са важни, защото те са всъщност кондензирана историята на Израел. В това родословие виждаме oчевадни грехове (Авраам, Юда, Давид), крещящо идолопоклонство, Египетското робство, Вавилонския плен, много лоши царе, но въпреки това Божият план се изпълнява.

Сякаш Бог ни казва, „Гладът в земята не можа да спре моя план. 400 години робство в Египет и 70 години Вавилонски плен не разклатиха намеренията ми. Убийствата, покварата и идолопоклонничеството също не Ми попречиха.“

Урокът за нас е ясен – Исус е обещаният от Бог Цар, на когото Бог е заповядал да управлява и когото е съхранил в историята на Израел. Какво означава това за нас днес?

Първо, когато животът ти сякаш излиза от контрол, знай че Бог е в контрол и иска в дори в най-големите житейски бури ти да имаш вяра, надежда и мир.

И второ, изпълнението на повече от 300 пророчества в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос ни показва, че можем да се доверим на Бог и че Неговото Слово е истинно.

Тези пророчества, които остават да се изпълнят, също ще бъдат изпълнени. Бог забавя, но не забравя. Както казва пророк Авакум, „Ако и (пророчеството) да се бави, чакай го, защото непременно ще се сбъдне, няма да закъснее.“ (Авакум 2:3)

Затова гледаме и вярваме в думите на Словото и за Второто Му идване.

Матей 24:30 „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.“

Първо, Неговото Царуване е потвърдено чрез Неговото идване.

2.     Неговият произход.

Но за да е юдейски Цар, Исус се нуждаеше от царски произход. Двете най-важни имена в родословието на Матей са споменати в началото. Исус произхожда от Авраам и от Давид. Исус единствено може да е единственият законен наследник на трона на Израел и на народите.

Той е „син на Авраам“ (1:1). В Битие четем за обещанията на завета, който Бог сключва с Авраам.

Битие 22:18 „в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“

Бог обеща на Авраам, че ще има многобройно потомство и че чрез него ще се роди Спасителя на много народи.

Матей казва също, че Исус е „син на Давид“ (1:1), затова има право да седне на вечния престол на Своето Царство.

2 Царе 7:12-13 „Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му. Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

Това е важно, защото, както и днес, за да се наследи собственост е било нужно доказателство за наследник на семейството, което притежавало тази собственост. При разрушаването на храма през 70 г.сл.Хр., всички родословни документи на евреите с изключение на устната традиция Мишна, са унищожени.

От това следва, че тези евреи, които отхвърлят Исус и все още очакват Месия, не биха могли да установят Неговият произход и претенция за наследник на Авраам и Давид. Исус Христос единствен отговаря на изискването да бъде Месия и Цар. 

Първо, идването на Исус Христос показа, че Той е очакваният Цар. Второ, произходът на Исус Христос показа, че Той единствен може да бъде Месия и Цар не само на юдеите, но и на всеки, който повярва в Него.

Трето, Неговата царска природа се доказва от

3.     Царския Му характер.

Можем да вземем почти всеки един човек от родословието в Матей 1 глава и в живота му да видим тъжните последствия от греха. Но в цялостта си това родословие също отразява красотата на Божията благодат.

Исус бе изпратен от един Бог на благодатта, за да бъде Цар на благодатта. Поради своя произход от Авраам и Давид той имаше законно право да е Цар. Неговото идване доказваше, че Той е Цар. Но за разлика от много други, Той нямаше да демонстрира любов към силата, а щеше да показва силата на любовта.

И животът на хората, които Той избра да бъдат Негови прародители показва чудната Божия благодат, която и днес дава надежда на всички грешници.

Родословието на Матей ни показва действието на Божията благодат в това, че Бог избра четири жени, които бяха отхвърлени, но от които великият Цар щеше да произлезе. И точно затова те са включени в това родословие, в което всички останали са мъже.

Матей 1:3 „Юда роди Фарес и Зара от Тамар“.

В Битие 38 гл. четем, че Тамар се преоблича като проститутка и съблазнява своя свекър Юда. В резултат се раждат Фарес и Зара. Въпреки крещащият грях на кръвосмешение, те стават прародители на Исус. Не само в живота си, но и в родословието си Исус не страни от нечестиви хора. Въпреки своето предателство, Тамар е включена в родословното дърво на Исус.

Матей 1:5 „Салмон роди Вооз от Раав.“

Историята на Раав се намира в Исус Навиев 2 гл. Тя беше проститутка от Ерихон, която повярва в Господ и след това играе ключова роля в победата на Израел в Ерихон. Тя също е включена в коляното на Месия, въпреки че не е еврейка.

Матей 1:5 „Вооз роди Овид от Рут.“

Рут беше моавка, които бяха прокълнат народ, заченат при кръвосмешение на Лот с една от дъщерите му (Битие 19). Но Рут избра да изостави боговете на моавците и да се поклони на истинския Бог. В милостта си Бог имаше план за нея и изпрати в живота ѝ един праведен мъж, Вооз, който се ожени за нея. Въпреки произхода ѝ, тя е включена в потеклото на Исус.

Матей 1:6 „Давид роди Соломон от Уриевата жена.“

Витсавее даде на цар Давид син в лицето на Соломон, но преди това тя беше жена на Урия. След прелюбодейството ѝ с Давид и въпреки него, тя е включена в родословието на Месия.

Една лека жена, една проститутка, прокълната моавка и прелюбодейка. Божията благодат е видна в живота на всяка една от тях чрез включването им в потеклото на Месията и Царя – същия, който дойде за грешниците.

Матей 9:13 „не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние“

Римляни 5:8 „Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Последствията от греха са винаги тъжни, трагични и болезнени. Но същевременно Словото казва…

Римляни 5:20 „а където се умножи грехът, преумножи се благодатта“.

Някои от нас може да чувстват тежестта на своите грехове в миналото. Може дълго да си грешал и да се чудиш дали Бог може да ти прости и да те използва. Тези стихове ни показват, че Той може, но ние трябва да имаме предвид още нещо.

Първо, ти трябва да си сигурен, че грехът ти е останал в миналото. Ако в момента продължаваш да правиш нещо, за което знаеш, че е грях, помоли Бог да ти помогне да оправиш това.

Спри да вземаш този наркотик, изнеси се от човека, с когото живееш, прекъсни връзките с човека, с който вършиш грях, не гледай филмите, не чети книгите и не излизай с приятели, които те карат да падаш духовно. Престани да лъжеш на работното си място. Справи се с греха в твоя живот.

Бог е милостив към грешниците, но Той дава благодат на тези, които се смирят, покаят се за греха си и Го помолят да им прости и да ги промени.

2 Тимотей 2:21 „И така, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на Стопанина, приготвен за всяко добро дело.“

Ние служим на един Цар и Стопанин, който е пълен с милост и благодат. Той е Цар не защото носи корона, мантия и скиптър, а поради Своето идване, произход и характер.

Малко след края на Втората световна война, докато Европа все още била в руини, една мразовита декемврийска сутрин американски войник се връщал в поделението си в Лондон. Завивайки с джипа си по една улица, забелязал малко момченце, което гледало в една сладкарница, със забоден нос във витрината.

Вътре готвачът месил тесто за поредната тава донъти. Гладното дете гледало втренчено, следейки всяко движение на готвача. Войникът спрял колата, слязал и се приближил тихо зад момчето.

През замъглената витрина то можело да види горешите вкусни донъти, току-що извадени от фурната. Момченцето преглътнало и от гърлото му се изтръгнал тих стон, докато гледало пекарят да ги нарежда на тезгяха.

Войникът попитал момчето: „Сине, искаш ли малко от тези?“ Момченцето се стреснало. „О, да, искам!“ Американецът влязал вътре и купил дузина, сложил ги в кесия и отишъл при момчето, застанало отвън в мъгливия студ на лондоската утрин.

Усмихнал се, подал му кесията и просто казал: „Ето, вземи.“ Когато се обърнал да си тръгва, усетил подръпване на палтото си. Погледнал назад и чул детето да пита тихо: „Господине, ти Бог ли си?“

Нашият Цар, Бог, може да се познае по тази благодат. Посред тъгата и руините в живота на едно малко лондонско момче, войник проявил щедра благодат. И посред провалите на нашето минало и в болката на нашето настояще, цар Исус протяга ръката си с щедра благодат.

Нека се помолим.

______________

05.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Истинското покаяниe (Неемия 9)

/проповед/

Увод

Кой е Бог за теб? За непросветените Той е просто сила.  Някои си го представят като дух във вълшебната лампа на Аладин. При всяко щракане на пръстите той се явява и изпълнява желанието ни.

А за нас? Какво е Бог за нас, вярващите? Дали и ние не сме „опитомили“ Бога според собствените си разбирания? Както пише един християнски автор, „За Църквата Бог е станал доста незначителен и тривиален. Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен.“

Сякаш сме си направили едно малко богче, което да прави това, което му кажем. Ние не благоговеем толкова, колкото би трябвало, пред Неговото величие. Величаем Го с устни за Неговата мощ, но не я използваме в живота си. Вземаме за даденост благодатта Му и тя вече не ни удивлява.

Сякаш искаме не толкова Отец на небесата, колкото един добричък дядо в небето, който иска всички да са щастливи и да се забавляват. Но това съвсем не е библейската представа за Бога.

 Когато стигаме до Неемия 9, виждаме едни съвсем различни хора. Както видяхме, изграждането на стената не беше единственото чудо в тази книга. В гл. 8 Ездра прочете и разтълкува Божия закон на народа, който беше застанал прав, и след това празнуваха празника шатроразпъване.

И в гл. 9 те събраха шатрите и се събраха за пост, изповядаха греховете си и се поклониха благоговеейки пред Бога, Неговите чудни дела в историята и удивителната Му благодат въпреки техните грехове.

Нека и ние сега се изправим, за да се помолим за Божието слово.

Молитва.

В християнския живот скръбта и радостта трябва винаги да присъстват. Ние не сме създадени, за да скърбим за греха, Бог иска да се радваме в Неговото спасение. Но пътят към истинското ликуване води през долината на скръбта за греха.

В Неемия 9 виждаме как хората навлязоха в долината на скръбта за греха и това беше угодно на Бога. Днес искам да говоря за природата на истинското покаяние. Ще видим, че истинското покаяние е предизвикано от Словото и Божието дело, истинското покаяние скърби за греха и признава ужасните последствия от него и трето, истинското покаяние изцяло уповава на Божията благодат.

1.      Истинското покаяние се основава на Словото и Божието дело.

В 8 глава, след като стената се съгради, Неемия се фокусира на Божието слово:

Неемия 8:8 „Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.“

И след като хората чуха Божието слово, в 9 глава виждаме техния отклик. Ние не можем да познаем Бога и да разберем Неговия характер, нито да вникнем в дълбините на нашия грях, както го направиха людете в Неемия, ако Божието слово не заработи в ума ни и Божият Дух не предизвика сърцата ни към промяна.

Затова е нужно всеки ден да четем Словото.  Четенето на Библията е като миенето на зъбите. Знаем, че трябва да го правим всеки ден, но някои хора започват чак когато ги заболи и получат духовен кариес.

Не можеш да кажеш, вече съм си мил зъбите 500 пъти, нямам нужда да го правя отново. По същия начин не казвай, чел съм Библията вече 2-3 пъти, нямам нужда да я чета отново. Тя е, която почиства боклука в ума ти и ти помага да видиш греха си и да осъзнаеш, че имаш нужда от промяна.

Хората тук ясно разбраха, че са съгрешили срещу Бога, защото чуха Неговия закон и се огледаха в огледалото на Словото.

И когато това стана, откликнаха с искрена скръб за греховете си. И четем в

 Неемия 9:1 „След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.“

Постът не е приятно преживяване. Бог ни е направил така, че да изпитваме глад и жажда, и когато те не са задоволени, изпитваме болка!

Неемия казва, че хората постеха, облечени с вретища. Вретището беше дреха, направена от козя козина. Тя е много груба и при търкане силно възпалява кожата. Измъчваният от глад човек сядал на земята, облечен в тази ужасно груба дреха, вземал в шепа пепел и пръст от земята, и поръсвал главата си. Не е много забавно, нали?

Изповедта не беше нещо мимолетно и лековато. Те се изповядваха, признавайки своя грях и фактът, че грехът ги владее и че са се провалили пред святия Бог. Когато Исая видя видението със святия Бог със серафимите, които Му се покланяха, той възкликна: „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).

В Лука 5 гл., когато Петър срещна Исус, се засрами от своята грешна природа в присъствието на Бог, дошъл в плът на земята.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, „Как аз откликвам и осъзнавам ли сериозността на собствения си грях?

Израелтяните имаха традиция да показват, че са разбрали сериозността на греха си, като носят това неудобно облекло, като си посипят главата с пепел и като постят. Аз не ви карам да правим всички тези неща, но когато вникнем в сериозността на нашия грях и осъзнаем колко свят е Бог, не можем да гледаме на греха като на нещо тривиално.

2.      Истинското покаяние се изправя срещу грозната истина на греха.

Неемия 9:2 „Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.“

В книгата си „Изповеди“ Св. Августин Блажени пише как като младеж той водил един доста аморален живот. Бил професор по реторика в Милано. От майка си той знаел за Бога, но не бързал да се покае за греховете си. Молил се с тази молитва: „Господи, направи ме добър, но не още.“ По-късно тя преминала в молитвата „Господи, направи ме добър, но не напълно.“ Накрая, когато се покаял с цялото си сърце пред Бога, молитвата станал: „Господи, направи ме добър.“ (точка)

 Когато четем молитвата, която съставлява голяма част от тази 9-та глава, виждаме че те не гледаха лековато на греха. Те дори се идентифицираха със своите бащи и с техните грехове, които самите те не бяха извършили. Те направиха това поради две причини.

Първо, те искаха да признаят пред Бога, че онова което те бяха направили беше грешно. Например, аз не съм лично отговорен за избиването и насилственото покръстване на турци от българите в Тракия през Първата световна война.

Но това не ми пречи категорично да заявя, че това са ужасни грехове (макар и извършвани като отмъщение на подобни зверства на турците) и че ксенофобията и расизмът трябва да се отхвърлят и заклеймят.

Второ, което е може би още по-важно: израелтяните признаваха, че в тях има същата склонност да вършат зло. Макар и аз да не съм избивал хора, аз съм убивал с думи, аз съм подронвал достойнството на хора. Мога да се идентифицирам с опасността да смятам другите за по-малко достойни от мен.

Мога да разбера страха от различните от нас. Не ми е трудно да си представя как и аз бих могъл да оценявам другите по външния вид. И ако си сложиш ръката на сърцето, и ти ще можеш да се идентифицираш с това.

С тази молитва израелтяните искат да се очистят от своите грехове и от греховете на тези преди тях. Те изповядват своята арогантност, инат, гордост, неблагодарност, богохулство, идолопоклонство, беззаконие, убиването на пророците... Беше дошлo време за съграждане и възстановяване – не само на стената, но и на връзката между Бог и хората.

Обърнете внимание, че те не казват просто „Прости ни за всичко, което сме вършили.“ „Прости ни дълговете“. Някой ще каже, не ни ли заповяда Исус точно така да се молим, „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“?

Да, но това което Той ни даде беше модел на молитва, в който изповедта е съществена част от молитвата. Той нямаше предвид да не мислим върху дълбочината и сериозността на греха.

Навремето имаше една песен на „Тake That”, в която се казваше, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам да се върнеш при мен.“

Това е ужасно послание. С други думи, няма значение какво съм казал и направил, важното е да сме пак заедно. Понякога ние също отиваме към Бога с такова разбиране. Не искаме да се изправим срещу реалността на грознотата на греха си. Не се замисляме как той наранява святия Бог и как ни унищожава отвътре, за това че не сме човекът, за който ни мислят.

Искаме да пропуснем тази част. Извиняваме се пред Бога с думите, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам Твоето присъствие да се върне при мене.“ Не, истинското покаяние се изправя пред грозната истина. То има смелостта да я погледне в очите и да я изрече с точното ѝ име.

И когато го направим, ние признаваме, че не заслужаваме нищо добро от Бога. Не можеш да четеш тези редове, в които се говори за непрекъснатите провали на Израил и непрекъснатата прошка и благодат от Бога, без да се удивяваш как е възможно това! Защото Той е толкова различен от мен и теб! Той винаги е готов да даде благодат на тези, които не я заслужават.

3.      Истинското покаяние познава Божия характер и гледа към Божията благодат.

В тази молитва, с която левитите водят народа, виждаме как те славят Бога за това Кой е Той, за Неговата същност и характер.

Неемия 9:5 „После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.“

Те благославят Божието славно име, след което започват да прославят Бога за Неговите божествени атрибути. В ст. 7-8 Бог е разкрит като суверенен. Бог е Този, който ни избира, както е избрал Аврам, който работи в историята, за да извърши Своите цели.

В ст. 9-10 Бог е Този, който откликва на нашите викове за помощ. Той е справедлив – въздава на хората за техните постъпки и така принася слава на Своето име.

В ст. 11-12 виждаме Бог като Един, който снабдява своите деца от Своето богатство в слава, води ги и ги защитава. В ст. 13-15 виждаме, че Бог благоволява да разговаря с нас, че е загрижен за нашето благоденствие и че установява насоки и граници, в които да живеем така, че да Му принасяме слава.

И накрая, от 16-31 стих са изредени греховете на Израил в историята и как Бог в милостта си винаги ги възстановява. Тук са застъпени темите за нашия грях и Божия характер. В тези стихове Бог е описан като прощаващ, милостив, жалостив, дълготърпелив, многомилостив, милосърден, като даващ водителство, снабдител (както на материалните им нужди, така и на земя, която подготвя за тях).

 Гръцкият философ от 6 в.пр.Хр. Ксенофан се оплакал от неморалността на гръцките богове, като посочил че Омир приписал на боговете „всичко, което е срамно и безобразно сред хората“: те крадат, прелюбодействат и се мамят един друг.“ Не е чудно тогава, че Павел открива по време на своите мисионерски пътувания, че много езичници са се обърнали към юдеизма. Те видели, че Богът на юдеите превъзхожда във всичко техните стари богове.“

Бог е добър и любящ Бог. Това казват в молитвата си израелтяните. Дори когато ги предава в ръцете на угнетителите им, Той го прави, за да ги дисциплинира. Защото “Господ наказва този, когото обича“ (Евреи 12:6)

Той откликва на техните викове за помощ и накрая, изпраща избавители, за да ги отърве от техните угнетители. Той прави това много пъти, което ни води към основното послание в тази част, а именно, че истинското покаяние протяга ръце към удивителната Божия благодат. В своето покаяние израелтяните казваха: ние се провалихме тотално, но в благодатта си Ти ни прости и ни възстанови.

 В Своята благодат Бог ни прощава винаги, когато отидем с искрено покаяние при Него. За него няма безнадежден случай, няма невъзможна кауза. Затова благодатта е толкова удивителна.

Тя може да срещне жена, хваната в самото прелюбодейство (като в тази картина на Никола Пусен) и заслужаваща презрението на цялата общност и смърт, да я погледне в очите и да каже: „Не те осъждам“ (Йоан 8:11).

Тя може да срещне една жена при кладенеца – жена с минало и лоша репутация и да ѝ предложи всичко, за което някога е мечтала – вода, която задоволява най-голямата ѝ жажда.

Хората на Ерусалим познаваха своята превратна история, но знаеха също как Божията благодат се беше изливала върху техния народ, за да ги възстановява и изцелява. И знаете ли още какво тази непонятна, неповторима и удивителна благодат може да направи?

Тя може да достигне човек, който е провалил напълно живота си и да каже, „Елате всички, които сте отрудени и обременени, и ще ви дам почивка“.

Тя може да вземе блудния син в ръцете си и да каже, „докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“

Тя може да погледне на теб и мен, които сме давали обещания на Бога и сме ги нарушавали, и сме се държали така, сякаш не сме Божии деца, и да ни предложи прошка отново!

Удивителна благодат, по-велика от всеки мой грях, как мога да я опиша? Тя отнема моя товар, тя освобождава духа ми. Тя бе изляна на Голгота, където бе пролята кръвта на Агнеца. Той изостави Своя трон и проля кръвта си за човеците. Вторият Адам умря, за да може първият Адам да живее. Удивителна благодат. Бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега виждам!

Но трябва да кажем още нещо. Благодатта е безплатна, но тя не е евтина. Тя струва на Исус всичко и ни призовава към жертвоготовна любов. Спасението е хем безплатно, хем много скъпо. Същият Исус, който каза на разбойника на кръста, че след малко ще го види в рая, каза на тези, които искат да го следват, да пресметнат цената. Същият Исус, който каза на жената, че не я осъжда, също ѝ каза, „иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

В ст. 2 хората се подготвиха за тази молитва. Те разбираха, че трябва да се справят с някои проблеми, преди да дойдат при Бога и да искат прошка. Изповедта не се състоеше само в празни думи, но те трябваше да бъдат подкрепени и от дела. Трябваше да се направят някои трудни стъпки. Toгава разбираме дали едно покаяние е истинско.

Тези хора разбираха, че когато благодатта е дадена даром, единственият възможен отклик е животът им да бъде напълно променен от тази благодат.

 Едни съпрузи не се обичали истински. Мъжът имал високи изисквания към жена си и приготвил правила, които тя трябвало да следва. Той настоявал тя да ги прочита всеки ден и да се подчинява безпрекословно. Сред правилата му имало такива подробности като кога т трябва да става сутринта, кога закуската му трябва да е сервирана, как трябва да върши домашната работа. След няколко дълги години, съпругът умрял.

След като минало време, жената се влюбила в друг мъж, който я обичал много. Скоро те се оженили. Съпругът правел всичко, за да направи новата си съпруга щастлива, като често я обсипвал с подаръци, свидетелстващи за неговата любов.

Един ден, докато той чистил къщата, тя намерила в едно чекмедже списъка със заповедите, които първият ѝ съпруг бил написал за нея. Докато го преглеждала, изведнъж се сетила, че макар и настоящият ѝ съпруг да не ѝ бил дал никакъв списък, тя правела всичко, което първият ѝ съпруг изисквал. Тя осъзнала, че е толкова посветена на този мъж, че най-дълбокото ѝ желание е да го радва поради любовта ѝ, не от задължение.

Единственият възможен отклик на Бога е да бъдем променени от Неговата благодат!

Тук отново виждаме, че трябва да има баланс между Божието действие и готовността на хората.

В глава 10, която няма да разглеждаме, четем подробно за завета, който те сключват с Бога в ст. 38.

 Неемия 9:38 „Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.“

В този завет те обещават да пазят Божия закон, да не се женят за чужденки, за да не стават като другите народи, да пазят съботата свята, да носят приносите си в Божия дом, да дават десятъците си от първите плодове, да посвещават първородните си синове и да дават най-доброто от това, което имат на Бога.

Заключение

Всичко това се случи, защото те ясно разбраха кой е този Бог, на когото служат и който ги беше избрал. Знаем ли ние кой ни е избрал?

Или и за нас Бог е станал доста незначителен и тривиален, Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен – както се казва в мисълта, с която започнах?

Ако виждаш нещо от това в живота си, трябва да знаеш, че има лек за него. И той е в това: да имаш правилно разбиране върху Божието слово за това кой е Бог и какви са Неговите обещания. За да достигнеш до истинско покаяние.

И след това да казваш „Да“ на Святия Дух всеки път, когато Той те нуди да израстваш в покорство на Бога. Само така ще можеш да се радваш в живота си на удивителната Божия благодат, която прави от окаяните грешници, които сме ние хора, които са поканени да влязат в Божието присъствие и да станат деца на Бога.

 ____________________

08.09.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Истинското покаяние (Неемия 9)

  

/проповед/

Кой е Бог за теб? За непросветените Той е просто сила. Някои си го представят като дух във вълшебната лампа на Аладин. При всяко щракане на пръстите той се явява и изпълнява желанието ни.

А за нас? Какво е Бог за нас, вярващите? Дали и ние не сме „опитомили“ Бога според собствените си разбирания? Както пише един християнски автор, „За Църквата Бог е станал доста незначителен и тривиален. Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен.“

Сякаш сме си направили едно малко богче, което да прави това, което му кажем. Ние не благоговеем толкова, колкото би трябвало, пред Неговото величие. Величаем Го с устни за Неговата мощ, но не я използваме в живота си. Вземаме за даденост благодатта Му и тя вече не ни удивлява.

Сякаш искаме не толкова Отец на небесата, колкото един добричък дядо в небето, който иска всички да са щастливи и да се забавляват. Но това съвсем не е библейската представа за Бога.

Когато стигаме до Неемия 9, виждаме едни съвсем различни хора. Както видяхме, изграждането на стената не беше единственото чудо в тази книга. В гл. 8 Ездра прочете и разтълкува Божия закон на народа, който беше застанал прав, и след това празнуваха празника шатроразпъване.

И в гл. 9 те събраха шатрите и се събраха за пост, изповядаха греховете си и се поклониха благоговеейки пред Бога, Неговите чудни дела в историята и удивителната Му благодат въпреки техните грехове.

Нека и ние сега се изправим, за да се помолим за Божието слово.

Молитва.

В християнския живот скръбта и радостта трябва винаги да присъстват. Ние не сме създадени, за да скърбим за греха, Бог иска да се радваме в Неговото спасение. Но пътят към истинското ликуване води през долината на скръбта за греха.

В Неемия 9 виждаме как хората навлязоха в долината на скръбта за греха и това беше угодно на Бога. Днес искам да говоря за природата на истинското покаяние. Ще видим, че истинското покаяние е предизвикано от Словото и Божието дело, истинското покаяние скърби за греха и признава ужасните последствия от него и трето, истинското покаяние изцяло уповава на Божията благодат.

1.     Истинското покаяние се основава на Словото и Божието дело.

В 8 глава, след като стената се съгради, Неемия се фокусира на Божието слово:

Неемия 8:8 „Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.“

И след като хората чуха Божието слово, в 9 глава виждаме техния отклик. Ние не можем да познаем Бога и да разберем Неговия характер, нито да вникнем в дълбините на нашия грях, както го направиха людете в Неемия, ако Божието слово не заработи в ума ни и Божият Дух не предизвика сърцата ни към промяна.

Затова е нужно всеки ден да четем Словото. Четенето на Библията е като миенето на зъбите. Знаем, че трябва да го правим всеки ден, но някои хора започват чак когато ги заболи и получат духовен кариес.

Не можеш да кажеш, вече съм си мил зъбите 500 пъти, нямам нужда да го правя отново. По същия начин не казвай, чел съм Библията вече 2-3 пъти, нямам нужда да я чета отново. Тя е, която почиства боклука в ума ти и ти помага да видиш греха си и да осъзнаеш, че имаш нужда от промяна.

Хората тук ясно разбраха, че са съгрешили срещу Бога, защото чуха Неговия закон и се огледаха в огледалото на Словото.

И когато това стана, откликнаха с искрена скръб за греховете си. И четем в

Неемия 9:1 „След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.“

Постът не е приятно преживяване. Бог ни е направил така, че да изпитваме глад и жажда, и когато те не са задоволени, изпитваме болка!

Неемия казва, че хората постеха, облечени с вретища. Вретището беше дреха, направена от козя козина. Тя е много груба и при търкане силно възпалява кожата. Измъчваният от глад човек сядал на земята, облечен в тази ужасно груба дреха, вземал в шепа пепел и пръст от земята, и поръсвал главата си. Не е много забавно, нали?

Изповедта не беше нещо мимолетно и лековато. Те се изповядваха, признавайки своя грях и фактът, че грехът ги владее и че са се провалили пред святия Бог. Когато Исая видя видението със святия Бог със серафимите, които Му се покланяха, той възкликна: „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).

В Лука 5 гл., когато Петър срещна Исус, се засрами от своята грешна природа в присъствието на Бог, дошъл в плът на земята.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, „Как аз откликвам и осъзнавам ли сериозността на собствения си грях?

Израелтяните имаха традиция да показват, че са разбрали сериозността на греха си, като носят това неудобно облекло, като си посипят главата с пепел и като постят. Аз не ви карам да правим всички тези неща, но когато вникнем в сериозността на нашия грях и осъзнаем колко свят е Бог, не можем да гледаме на греха като на нещо тривиално.

2.     Истинското покаяние се изправя срещу грозната истина на греха.

Неемия 9:2 „Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.“

В книгата си „Изповеди“ Св. Августин Блажени пише как като младеж той водил един доста аморален живот. Бил професор по реторика в Милано. От майка си той знаел за Бога, но не бързал да се покае за греховете си. Молил се с тази молитва: „Господи, направи ме добър, но не още.“ По-късно тя преминала в молитвата „Господи, направи ме добър, но не напълно.“ Накрая, когато се покаял с цялото си сърце пред Бога, молитвата станал: „Господи, направи ме добър.“ (точка)

Когато четем молитвата, която съставлява голяма част от тази 9-та глава, виждаме че те не гледаха лековато на греха. Те дори се идентифицираха със своите бащи и с техните грехове, които самите те не бяха извършили. Те направиха това поради две причини.

Първо, те искаха да признаят пред Бога, че онова което те бяха направили беше грешно. Например, аз не съм лично отговорен за избиването и насилственото покръстване на турци от българите в Тракия през Първата световна война.

Но това не ми пречи категорично да заявя, че това са ужасни грехове (макар и извършвани като отмъщение на подобни зверства на турците) и че ксенофобията и расизмът трябва да се отхвърлят и заклеймят.

Второ, което е може би още по-важно: израелтяните признаваха, че в тях има същата склонност да вършат зло. Макар и аз да не съм избивал хора, аз съм убивал с думи, аз съм подронвал достойнството на хора. Мога да се идентифицирам с опасността да смятам другите за по-малко достойни от мен.

Мога да разбера страха от различните от нас. Не ми е трудно да си представя как и аз бих могъл да оценявам другите по външния вид. И ако си сложиш ръката на сърцето, и ти ще можеш да се идентифицираш с това.

С тази молитва израелтяните искат да се очистят от своите грехове и от греховете на тези преди тях. Те изповядват своята арогантност, инат, гордост, неблагодарност, богохулство, идолопоклонство, беззаконие, убиването на пророците... Беше дошли време за съграждане и възстановяване – не само на стената, но и на връзката между Бог и хората.

Обърнете внимание, че те не казват просто „Прости ни за всичко, което сме вършили.“ „Прости ни дълговете“. Някой ще каже, не ни ли заповяда Исус точно така да се молим, „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“?

Да, но това което Той ни даде беше модел на молитва, в който изповедта е съществена част от молитвата. Той нямаше предвид да не мислим върху дълбочината и сериозността на греха.

Навремето имаше една песен на „Тake That”, в която се казваше, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам да се върнеш при мен.“

Това е ужасно послание. С други думи, няма значение какво съм казал и направил, важното е да сме пак заедно. Понякога ние също отиваме към Бога с такова разбиране. Не искаме да се изправим срещу реалността на грознотата на греха си. Не се замисляме как той наранява святия Бог и как ни унищожава отвътре, за това че не сме човекът, за който ни мислят.

Искаме да пропуснем тази част. Извиняваме се пред Бога с думите, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам Твоето присъствие да се върне при мене.“ Не, истинското покаяние се изправя пред грозната истина. То има смелостта да я погледне в очите и да я изрече с точното ѝ име.

И когато го направим, ние признаваме, че не заслужаваме нищо добро от Бога. Не можеш да четеш тези редове, в които се говори за непрекъснатите провали на Израил и непрекъснатата прошка и благодат от Бога, без да се удивяваш как е възможно това! Защото Той е толкова различен от мен и теб! Той винаги е готов да даде благодат на тези, които не я заслужават.

3.     Истинското покаяние познава Божия характер и гледа към Божията благодат.

В тази молитва, с която левитите водят народа, виждаме как те славят Бога за това Кой е Той, за Неговата същност и характер.

Неемия 9:5 „После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.“

Те благославят Божието славно име, след което започват да прославят Бога за Неговите божествени атрибути. В ст. 7-8 Бог е разкрит като суверенен. Бог е Този, който ни избира, както е избрал Аврам, който работи в историята, за да извърши Своите цели.

В ст. 9-10 Бог е Този, който откликва на нашите викове за помощ. Той е справедлив – въздава на хората за техните постъпки и така принася слава на Своето име.

В ст. 11-12 виждаме Бог като Един, който снабдява своите деца от Своето богатство в слава, води ги и ги защитава. В ст. 13-15 виждаме, че Бог благоволява да разговаря с нас, че е загрижен за нашето благоденствие и че установява насоки и граници, в които да живеем така, че да Му принасяме слава.

И накрая, от 16-31 стих са изредени греховете на Израил в историята и как Бог в милостта си винаги ги възстановява. Тук са застъпени темите за нашия грях и Божия характер. В тези стихове Бог е описан като прощаващ, милостив, жалостив, дълготърпелив, многомилостив, милосърден, като даващ водителство, снабдител (както на материалните им нужди, така и на земя, която подготвя за тях).

Гръцкият философ от 6 в.пр.Хр. Ксенофан се оплакал от неморалността на гръцките богове, като посочил че Омир приписал на боговете „всичко, което е срамно и безобразно сред хората“: те крадат, прелюбодействат и се мамят един друг.“ Не е чудно тогава, че Павел открива по време на своите мисионерски пътувания, че много езичници са се обърнали към юдеизма. Те видели, че Богът на юдеите превъзхожда във всичко техните стари богове.“

Бог е добър и любящ Бог. Това казват в молитвата си израелтяните. Дори когато ги предава в ръцете на угнетителите им, Той го прави, за да ги дисциплинира. Защото “Господ наказва този, когото обича“ (Евреи 12:6)

Той откликва на техните викове за помощ и накрая, изпраща избавители, за да ги отърве от техните угнетители. Той прави това много пъти, което ни води към основното послание в тази част, а именно, че истинското покаяние протяга ръце към удивителната Божия благодат. В своето покаяние израелтяните казваха: ние се провалихме тотално, но в благодатта си Ти ни прости и ни възстанови.

В Своята благодат Бог ни прощава винаги, когато отидем с искрено покаяние при Него. За него няма безнадежден случай, няма невъзможна кауза. Затова благодатта е толкова удивителна.

Тя може да срещне жена, хваната в самото прелюбодейство (като в тази картина на Никола Пусен) и заслужаваща презрението на цялата общност и смърт, да я погледне в очите и да каже: „Не те осъждам“ (Йоан 8:11).

Тя може да срещне една жена при кладенеца – жена с минало и лоша репутация и да ѝ предло      жи всичко, за което някога е мечтала – вода, която задоволява най-голямата ѝ жажда.

Хората на Ерусалим познаваха своята превратна история, но знаеха също как Божията благодат се беше изливала върху техния народ, за да ги възстановява и изцелява. И знаете ли още какво тази непонятна, неповторима и удивителна благодат може да направи?

Тя може да достигне човек, който е провалил напълно живота си и да каже, „Елате всички, които сте отрудени и обременени, и ще видам почивка“.

Тя може да вземе блудния син в ръцете си и да каже, „докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“

Тя може да погледне на теб и мен, които сме давали обещания на Бога и сме ги нарушавали, и сме се държали така, сякаш не сме Божии деца, и да ни предложи прошка отново!

Удивителна благодат, по-велика от всеки мой грях, как мога да я опиша? Тя отнема моя товар, тя освобождава духа ми. Тя бе изляна на Голгота, където бе пролята кръвта на Агнеца. Той изостави Своя трон и проля кръвта си за човеците. Вторият Адам умря, за да може първият Адам да живее. Удивителна благодат. Бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега виждам!

Но трябва да кажем още нещо. Благодатта е безплатна, но тя не е евтина. Тя струва на Исус всичко и ни призовава към жертвоготовна любов. Спасението е хем безплатно, хем много скъпо. Същият Исус, който каза на разбойника на кръста, че след малко ще го види в рая, каза на тези, които искат да го следват, да пресметнат цената. Същият Исус, който каза на жената, че не я осъжда, също ѝ каза, „иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

В ст. 2 хората се подготвиха за тази молитва. Те разбираха, че трябва да се справят с някои проблеми, преди да дойдат при Бога и да искат прошка. Изповедта не се състоеше само в празни думи, но те трябваше да бъдат подкрепени и от дела. Трябваше да се направят някои трудни стъпки. Toгава разбираме дали едно покаяние е истинско.

Тези хора разбираха, че когато благодатта е дадена даром, единственият възможен отклик е животът им да бъде напълно променен от тази благодат.

Едни съпрузи не се обичали истински. Мъжът имал високи изисквания към жена си и приготвил правила, които тя трябвало да следва. Той настоявал тя да ги прочита всеки ден и да се подчинява безпрекословно. Сред правилата му имало такива подробности като кога т трябва да става сутринта, кога закуската му трябва да е сервирана, как трябва да върши домашната работа. След няколко дълги години, съпругът умрял.

След като минало време, жената се влюбила в друг мъж, който я обичал много. Скоро те се оженили. Съпругът правел всичко, за да направи новата си съпруга щастлива, като често я обсипвал с подаръци, свидетелстващи за неговата любов.

Един ден, докато той чистил къщата, тя намерила в едно чекмедже списъка със заповедите, които първият ѝ съпруг бил написал за нея. Докато го преглеждала, изведнъж се сетила, че макар и настоящият ѝ съпруг да не ѝ бил дал никакъв списък, тя правела всичко, което първият ѝ съпруг изисквал. Тя осъзнала, че е толкова посветена на този мъж, че най-дълбокото ѝ желание е да го радва поради любовта ѝ, не от задължение.

Единственият възможен отклик на Бога е да бъдем променени от Неговата благодат!

Тук отново виждаме, че трябва да има баланс между Божието действие и готовността на хората.

В глава 10, която няма да разглеждаме, четем подробно за завета, който те сключват с Бога в ст. 38.

Неемия 9:38 „Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.“

В този завет те обещават да пазят Божия закон, да не се женят за чужденки, за да не стават като другите народи, да пазят съботата свята, да носят приносите си в Божия дом, да дават десятъците си от първите плодове, да посвещават първородните си синове и да дават най-доброто от това, което имат на Бога.

Заключение

Всичко това се случи, защото те ясно разбраха кой е този Бог, на когото служат и който ги беше избрал. Знаем ли ние кой ни е избрал?

Или и за нас Бог е станал доста незначителен и тривиален, Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен – както се казва в мисълта, с която започнах?

Ако виждаш нещо от това в живота си, трябва да знаеш, че има лек за него. И той е в това: да имаш правилно разбиране върху Божието слово за това кой е Бог и какви са Неговите обещания. За да достигнеш до истинско покаяние.

И след това да казваш „Да“ на Святия Дух всеки път, когато Той те нуди да израстваш в покорство на Бога. Само така ще можеш да се радваш в живота си на удивителната Божия благодат, която прави от окаяните грешници, които сме ние хора, които са поканени да влязат в Божието присъствие и да станат деца на Бога.

 _____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

08.09.2024 г.