Трансформиращата сила на Възкресение

/проповед/

Трансформиращата сила на Възкресение 12.04.2026

Днес в цяла България и много други страни хората отиват на църква, за да празнуват Великден. Но повечето от тях няма да дойдат отново на църква следващата неделя.

Попитах chatgpt защо хората в България не ходят на църква с изключение на Рождество и Великден. Отговори ми така:

По време на управлението на Българската комунистическа партия (1944–1989) религията е силно обезкуражавана. Държавата насърчава атеизма и ограничава ролята на Българската православна църква. Протестантските църкви са инфилтрирани от агенти на ДС. Много поколения израстват без религиозно възпитание.

Второ, за много българи православието е по-скоро част от националната идентичност, а не ежедневна практика. Дори ходенето на църква на Великден и Рождество Христово е по-скоро традиция и символ (палят се свещи, освещават се козунаци, отиват на нощна служба), отколкото религиозна практика.

И накрая, добавете към всичко това критиките и по-ниското доверие към духовенството и управлението на Българската православна църква.

В резултат, само 5% от православните ходят на църква всяка седмица. Около 46% са ВиК християни (Великден и Коледа). Тоест, на църква всяка неделя ходят около 100000 православни. На църква, но за цялата служба, всяка неделя ходят 50000 протестанти и 25000 католици. Излиза, че практикуващите православни не са кой знае колко повече от католиците и протестантите взети заедно. А изчислено в човекочасове, въпреки че са много по-малко, протестантите прекарват повече общо време в църква от православните.

Но вцърковените са една сравнително малка част от българите. Защо повечето хора не ходят на църква?

Проблемът е, че една голяма част от българите не виждат връзка между християнската вяра и личния си живот. Но всъщност няма нищо по-важно за всеки човек от това как да се подготови за живота след смъртта. Днес, на Великден, ще разгледаме Матей 28 глава, за да видим как Възкресението на Христос може да трансформира всеки, който повярва в него.

Прочит Матей 28:1-10.

Матей 28:1-10 „А като мина съботата, на разсъмване в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба. И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него. Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг.

И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви. А ангелът проговори на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ. Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите.

И, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви. И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му. И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха. Тогава Исус им каза: Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.“

Два пъти в този разказ виждаме заповедта „не се бойте“. Първо в ст. 5 ангелът казва на жените да не се боят. В ст. 10 Исус казва на тези жени същото нещо, „Не бойте се“. Посланието на Великден за нас е, „Вече няма нужда да се боите.“

Както е казал някой, „ние се страхуваме да не се провалим; ние се страхуваме, че хората няма да ни харесат… страхуваме се какво ще ни направят, ако се ядосат; страхуваме се от рак, от замърсяването, от войната… да не загубим материалните си притежания, но най-много се страхуваме от смъртта.“

Общо има около 500 фобии, като се почне от фобия от паяци, височини, кръв, асансьори, та се стигне до номофобия (страх да не останеш без мобилния си телефон).

Много християни също се страхуват, затова не се посвещават на служения и не излизат от зоната си на комфорт, не рискуват да благовестват…

Разбира се, има и здравословен страх. Когато страхът кара адреналинът да се покачва, успяваме да се справим с опасни ситуации. Но в повечето случаи страхът ни парализира.

Ще кажете, какво общо има това с Възкресение Христово?

Има, и то много.

Първо, Възкресение означава, че повече не трябва да се страхуваме от бъдещето.

Най-големият ни страх е страхът от смъртта. Този страх ръководи много от изборите на хората – от това какво да ядат, до това къде да живеят. Този страх ни кара да се притесняваме, когато нещо в тялото ни заболи.

Но възкресението на Исус отне жилото на смъртта. Великден ни показва, че има живот след смъртта. Смъртта е само миг от вечността. Благодарение на това, че Исус се върна от смъртта, можем да срещнем смъртта с увереност. Смъртта е само врата към вечността.

Когато гледам интересен футболен мач от Шампионска лига, обикновено подкрепям единият отбор. Понякога головите положения се редуват едно след друго и е истинско изпитание да дочакам последния съдийски сигнал, за да видя дали моят отбор ще победи.

Но ако вече знам резултата и гледам повторение на мача, страхът и безпокойството изчезват. По същия начин възкресението на Христос ни казва как всичко ще свърши за нас като Божии деца. И като знаем края, това ни помага да се справяме с онова, което се случва преди него. Исус ни показва, че накрая нашият отбор ще победи!

Колосяни 2:15 Исус „като обезоръжи началствата и властите, изложи ги на явен показ, възтържествувайки над тях чрез кръста“.

Исус възтържествува чрез кръста, защото възкръсна от мъртвите!

Преди много години един велик пълководец завладял чужда страна. Армията му разрушавала всичко по пътя, но най-безмилостни били към местните монаси.

Когато армията му стигнала до едно село, вождът на селото казал: „Всички монаси, като чуха че идвате, избягаха в планината. Пълководецът се усмихнал доволен. Но вождът добавил, „Всъщност, всички с изключение на един.“

Пълководецът се разгневил. Отправил се към манастира и ритнал вратата. Там, в двора, стоял единственият останал монах. Пълководецът извикал, „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм този, който може да те прониже с меч, без да ми мигне окото.“

Монахът погледнал пълководецът със спокоен и търпелив поглед, и казал: „А ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм този, който може да те остави да ме пронижеш с меч, без да ми мигне окото.“

Може бъдещето да е мрачно, но ние можем да го посрещнем, защото вярваме в Един, който възкръсна от мъртвите! Няма нужда да се страхуваме от бъдещето, защото имаме тази възкресенска сила в живота си!

Второ, вече няма нужда да се страхуваме от миналото.

Един човек казал на приятеля си, „Нещо ми изглеждаш депресиран. За какво мислиш?“ – „За бъдещето“, отговорил другият. - „И какво го кара да изглежда толкова безнадеждно?“ – Миналото ми.

Преследва ли те миналото ти? Страхуваш ли се хората да не разберат що за човек си? Какво си вършил преди да повярваш, а може би и след това? Страхуваш ли се, че като разберат какво си правил, приятелите ти ще ти обърнат гръб? Боиш ли се, че миналото ти ще те дисквалифицира от небето?

Ако да, тогава ти не си сам. Има много други като тебе. Но Великден ти носи добри новини.

С възкресението си от мъртвите Исус показа, че Неговата жертва е угодна на Бога. Дългът за греха е изплатен, Божият гняв е удовлетворен.

Римляни 10:9 „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“

Исая 1:18 „макар да са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг“.

Да, нашето минало може да ни кара да се срамуваме. Може хората да не ни харесват заради миналото ни. Но то е умито с кръвта на Христос. Ние сме простени. И знаем, че това е вярно поради възкресението. Възкресение носи чудесна свобода!

Християнският автор Уорън Уиърсби е казал, „Не се движиш напред като постоянно гледаш в огледалото за обратно виждане. Миналото е кормило, което да те води, не котва, която да те тегли. Трябва да се учим от миналото, но не да живеем в миналото.“ Много християни правят точно обратното – живеят в миналото без да се учат от него!

Дотук казахме, че Възкресение означава, че няма нужда да се страхуваме от бъдещето, нито да се боим заради миналото ни. Трето,

Може да се изправим срещу настоящето с нова увереност.

Пътят, по който вървим, е неравен. Понякога си казваме, „Слаб съм, няма да се справя с всичко.“ Но след това веднага трябва да си кажем, „Но Бог ми е дал Духа Си! Не е нужно да се боря със собствената си сила. Имам на разположение Неговата възкресенска сила!

След като Исус възкръсна и преди да се възнесе, Той каза на учениците си, че ще ни даде Духа Си да ни води.

Йоан 16:13 „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина.“

Той ще ни води в истината, ще ни дава думи, които да казваме в трудни ситуации, ще ни дава смелост. Той обеща, че нищо няма да може да ни отдели от Неговата любов. Каза, че всичко съдейства за добро на тези, които са призовани от Бога.

В Библията има само едно нещо, за което е казано, че трябва да се страхуваме от Него. Казва се, че трябва да се страхуваме от Господа.

Притчи 1:7 „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“

В класическото произведение „Пътешественикът: oт този свят до онзи“ страхът от Господ е описан като: „осъзнаването на греха, което води до покаяние и спасителна вяра и до свято благоговение пред Бога“. Страхът от Господ е да виждаме Бога такъв, какъвто е, и да Му даваме правилното място в живота си. Всъщност, стига да гледаме към Господ... страхът изчезва. Гледаш ли към Господ?

Първата заповед към жените беше „Не бойте се!“ Втората заповед беше

Матей 28:10 „Идете, кажете…“

Идете и кажете

Преди да се възнесе в небето Исус каза на учениците, „Идете и научете всички народи“, т.е., направете ученици от всички народи.

Един християнин страдал от морска болест на кораб. Точно тогава чул, че човек паднал зад борда. Чудил се какво може да направи, за да помогне. Тогава видял един фенер и го вдигнал пред илюминатора. Потъващият бил спасен. Когато християнинът се оправил от морската болест, излязал на палубата и там срещнал спасения човек. Той му казал, че тъкмо когато потъвал отново за последен път, протегнал ръка. Точно тогава някой осветил илюминатора и светлината паднала върху ръката му. Един мъж го е хванал за ръката и го издърпал в спасителната лодка.

Малко нещо, да вдигнеш фенера, но това спасило човешки живот. Ако не можеш да вършиш велики дела, можеш поне да си светлина за някой, който умира без Христос.

Хората трябва да знаят как могат да имат живот след смъртта. С възкресението си Исус доказа, че животът не свършва със смъртта. Но Възкресение Христово също така показва как можем да имаме този живот след смъртта.

Хората в света са объркани. Някои вярват, че всичко свършва с гроба. Затова живеят според максимата „Един път се живее“ и „Живей за мига“. Но именно този стремеж да опитат всичко на този свят ги прави нещастни.

Други вярват, че ако спазваш определени правила можеш да отидеш на небето. Те се стараят да вършат добро и същевременно се страхуват да не би греховете им да са повече от добрите им дела и да ги дисквалифицират от рая.

Има и такива, които мислят, че всички ще отидат на небето. Когато преди години почина актьорът Чочо Попйорданов, актрисата Йоана Буковска каза: „Мисля, че Чочо е на по-добро място.“ Това се казва от роднините на почти всички умрели хора. Излиза, че няма значение как живееш, всички в крайна сметка ще отидат в рая.

Всички тези хора от трите групи са като овце, които отиват на заколение. Като слепци, водени от слепци. Ако не се обърнат от пътищата си и не се доверят на Христос за спасението си, ще бъдат изхвърлени от Неговото присъствие.

Любовта изисква да казваме на хората за вечния живот

Любовта към ближния трябва да е характерна черта на всеки християнин. Но ако не споделяме най-важната информация на света с хората, ние не ги обичаме наистина.

Както казва авторът Хауърд Хендрикс, в поколение, което крещи за отговори, християните заекват.

Как можем да заекваме, как можем да си мълчим, когато знаем, че някой за когото сме загрижени, ще бъде подложен на адски мъки за цялата вечност?

Дали не им казваме, защото не ни е грижа за тях? Или може би самите ние не вярваме?

Някои хора казват, че няма значение в какво вярваш, стига искрено да го вярваш. Но това е голяма глупост! Ако някой ти каже, че мoже да скочи от 15-тия етаж и да полети, искрено вярва в това и се кани да ти го докаже, няма ли да се опиташ да го спреш? Няма ли да го спреш, въпреки че е искрен?

Той може да е искрен, но всъщност е искрено заблуден. Искреността не може да те спаси. Само истината на Христос ни спасява. Даже искрените хора се нуждаят да чуят благата вест на Исус Христос.

Други хора казват, че искат децата им сами да изберат дали да вярват в Бога или не. Затова те не им влияят. Не водят децата си на църква. Не ги учат на Библията. Но много интересно, че когато стане въпрос за училище, не се отнасят по същия начин. Не им позволяват да изберат дали да ходят на училище или не.

Защо? Защото училището е важно. Но нима изборът да ходиш на училище е по-важен от това къде ще прекараш вечността? И дали дяволът също гледа да не влияе на децата, както тези родители?

Исус ни даде Великото поръчение да отидем и да правим ученици от всички народи. И е най-естествено да започнем от хората в нашето обкръжение.

Въпросът, който трябва да си зададем е: „Аз вярвам ли в Този, който възкръсна от смъртта? Разбирам ли, че Исус е Бог, който стана човек? Вярвам ли, че Той умря, за да плати цената за моя грях? И че няма друг начин, по който да се спасим?

Не можеш да се спасиш с вършене на добри дела. Не можеш да печелиш точки за небето.

Ефесяни 2:8-9 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.“

Ако вярваш в това, не уповавай на собствените си усилия за спасението ти. Довери Му се за твоето спасение и за твоя живот на земята!

Ако си готов да направиш това, кажи му го сега. Направи тази стъпка на вяра. И тогава ще можеш да живееш с увереност. Ще преживееш трансформиращата сила на Възкресение!

Той умря вместо тебе и възкръсна победоносно. Това е най-важната информация, която можеш да получиш и която трябва да предадеш на другите. Амин!

_________________

БПЦ "Нов живот" Варна

12.04.2026, Великден 

Твоето минало, настояще и бъдеще

/проповед/

В рекламата често се използва ефектът на контраста между времето преди и след ползването на рекламирания продукт. Понякога ефектът на контраста между преди и сега е заблуждаващ, като когато хората използват фотошоп и с няколко кликвания на мишката „свалят“ 20 години от лицето си.

Понякога виждаме този ефект на снимки със сантиментална стойност, като на тази майка, която е родила. Или тези трима братя, които позират в същата поза както когато са били малки. Или баща и син.

Тези образи преди и сега имат мощно въздействие върху нас. Те ни дават визуална представа за промяната, настъпила поради нещо, случило се в живота ни. Te ни трогват и въздействат силно. По същия начин Бог използва този контраст между преди и сега в цялата Библия, за да ни помогне да видим промяната, която е настъпила в живота на хора чрез Христос.

И точно това виждаме в този пасаж в Колосяни 1:21-23. Нека го прочетем. В този текст той използва тези думи, за да покаже каква драматична промяна е настъпила след примирението на Божиите люде с Бога. И в този пасаж ще разгледаме 3 компонента – нашето минало, настояще и бъдеще, а накрая ще разгледаме и едно условие.

Ние вече казахме, че Павел пише до църквата в Колос и започва писмото с благодарности към християните там, след което преминава в молитва за тях (ст.9-14). А миналият път видяхме с помощта на п-р Джош как Павел разкрива Христос като върховен Господ и Спасител. Разгледахме десет неща, които според ап. Павел характеризират Христос. Казахме, че Той е видимият Бог, Първородният, Причината, Целта, Главата, Началото, Възкръсналият, Съдът на Божията пълнота, Умилостивение и Жертвата.  

И веднага след като казва кой е Христос, Павел казва „И вас...“ (ст. 21). Фокусът на вниманието се насочва от Христос към нас. От христологичен погледът става онтологичен, бива насочен към нашия живот като Негово творение. Пасажът от ст. 21-23 е едно дълго изречение на гръцки, както е и в българския превод.

В това изречение има един главен глагол и той е в ст. 22 - примири сега. Ако махнем всички обяснителни клаузи на изречението, остава следната основна мисъл: „Вие бяхте примирени, за да ви представи, ако продължите. С това той ни показва ефектът „преди и сега“ на примирението с Бога в живота ни. За целта Павел първо насочва вниманието ни към нашето минало.

Нашето минало

Колосяни 1:21 „И вас, които бяхте някога отстранени от Него и по разположение Негови врагове поради злите си дела.“

Това описание на нашето минало не е много приятно за слушане. Думата отстранени показва пропастта, която е съществувала между нас и Бога. Ние бяхме отстранени или отчуждени от нашия Творец. Павел използва същата дума „отстранени“ в

Ефесяни 4:18 „помрачени в разума и отстранени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им.“

Някой може да си каже, Павел говори тук на бивши езичници в Колос. Те може и да са били такива. Но аз никога не съм бил враждебно настроен срещу Бога. Е, може и да съм членувал в комсомола и да съм се кълнял във вярност на комунистическата партия. Може да не съм ходил на църква и да съм вярвал в диалектическия материализъм. Но тогава не знаех нищо за християнството! Въпреки всичко, нещо вътре в мен ми казваше, че има някаква сила! Даже исках да отида при баба Ванга!

Доносниците на държавна сигурност пък биха казали, „Какво да се прави, такива бяха времената. Всеки на мое място би постъпил така.“

Тук сред нас има и такива, които са родени в християнски семейства. Те сигурно си казват, „Родителите ми се християни, приел съм Христос още като дете, никога не съм бил враг на Бога. Не съм бил атеист. Думите “отстранен“, „враг“ и „зли дела“ не се отнасят до мене.“

Но ако ти мислиш, че тези думи са прекалено силни, ти не си познал сърцето си така, както го вижда Бога. Аз съм християнин вече 27 години и колкото повече време минава, толкова повече съм ужасен от дълбините на греховната си природа. Част от греховната природа е гордостта, която ме кара да казвам: „Имам си кусури, но не съм лош грешник!“

Нашето отстраняване или отчуждаване от Бога се дължи на две неща. Първо, на Божията святост, поради която Той е определил ден, в който ще излее гнева си върху всеки непокаян грешник. От друга страна, аз нося в себе си вродена гордост и себичност, които ме карат да пренебрегвам Бог и да преследвам собствените си желания.

Така между нас се получава разрив, отчуждение, тъй като в своята святост Бог не може да има общение с мен в моя грях. Той не може да направи компромис със Своята святост, а аз не мога да изкореня греха си.

Текстът в ст. 21 показва, че злите ни дела ни поставят в позиция на врагове на Бога. Ние сме врагове в нашите мисли, желания, копнежи, планове и действия. Ние сме „по разположение Негови врагове поради злите си дела.“

Грехът се ражда в ума и ни кара да вършим зли дела. Движи се отвътре навън. Първоначално може и да се скрие, но постепенно оставя отпечатък върху цялостната личност и я променя до неузнаваемост.

Когато Леонардо да Винчи рисувал шедьовъра си „Последната вечеря“, избрал за модел за образа на Христос един млад мъж, Пиетри Бандинели, който пеел в хора на Миланската катедрала. Минали години, преди великата картина да бъде завършена. Когато останал да бъде нарисуван само един образ - този на Юда Искариотски, големият художник забелязал по улиците в Рим един мъж, когото избрал за своя модел.

Раменете му били силно превити надолу, a изражението на лицето му било студено, безчувствено, зло и навъсено. Човекът изглеждал точно така, както художникът си представял Юда. Когато влязал в студиото, този клетник се заоглеждал наоколо, сякаш спомняйки си нещо, случило се преди години. Накрая се обърнал и с изписана на лицето тъга и борба да осъзнае каква промяна е настъпила у него, казал: „Маестро, преди двадесет и пет години аз бях в това студио. Тогава ме взехте за модел на Христос.“

Грехът се ражда в ума. Защо? Защото сме „по разположение Негови врагове“. Думите „по разположение“ означават, че имаме вътрешна предразположеност и нагласа на ума да сме отделени от Бога, което води до зли постъпки.

Това е лошата новина. И докато не разберем лошата новина, не можем да разберем добрата новина, благата вест!

Често в нашето благовестие ние започваме с думите, Исус те обича и има чудесен план за твоя живот. Това е истина, но не е мястото, откъдето трябва да започнем. Ние трябва да започнем от ст. 21. Да кажем, ти си отстранен от Него и по разположение си Негов враг поради злите си дела. И отделен от Божията благодат в Христос, Неговият гняв почива на теб. Само когато видим нашето минало, можем да разберем това, което Бог е направил за нас днес.

Нашето настояще

Преходът към настоящето ни виждаме в ст. 22. „Примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе си святи, непорочни и безупречни.“

На гръцки първите две думи в стиха са „но сега“, с което Павел показва контраста между миналото и настоящето ни. Централният глагол в този пасаж е „примири“.

Когато чуваме думата „примирие“ първата асоциация ни е за сключен договор между две воюващи страни за спиране на военните действия. Това е значението на тази дума примирявам. В НЗ има 6 думи, които обобщават нашето спасение – оправдание, изкупление, умилостивение, опрощение, осиновяване и примирение. Но днес ще спрем вниманието си на примирението.

Как ни примирява Бог със себе си? Чрез Неговата смърт в плътското Му тяло. Божият Син, вечният Бог, идва в човешка плът на земята, живее праведен живот, който никой от нас не може да има и отива на кръста, поема Божия гняв за нашите грехове, за да може тези от нас, които вярват в Него, да приемат спасение.

И това е единственото разрешение на твоя проблем. Ти не можеш сам да компенсираш лошите си дела с добри.

Да си представим, че някой е обрал банка, арестували са го и го съдят за обир, може ли да каже на съдията: „Г-н съдия, съжалявам за постъпката си. Тя беше необмислена. Но искам да изтъкна, че аз съм вършил и много добри дела в живота си. Уважавал съм родителите си и се грижа за тях, обичам семейството си, участвам като доброволец в благотворителни кампании, даже построих параклис с мои средства. Мисля, че моите добри дела надвишават неколкократно тази лоша моя постъпка. С това се надявам да съм я компенсирал.“ Какво ще каже съдията? Дали ще го пусне на свобода?

Не, не можеш да компенсираш лошите дела с добри. Не можеш да поправиш вкуса на омлета от развалени яйца, като добавиш хубави яйца. Не можеш да отидеш на толкова богослужения или да платиш такава сума, че да изкупиш Божия гняв. Има само едно разрешение – Исус трябваше да умре.

В светлината на твоето минало, какво е твоето настояще? Доверил ли си се на Исус за своето спасение? Или се доверяваш на себе си, на своята доброта, способности, усилия и заслуги?! Каква е твоята надежда за примирение?

Един ден ти ще застанеш пред Божия съден престол и ще трябва да отговаряш за твоята измяна, за факта че си бил Божи враг. Какво ще Му отговориш? Има само един отговор – мога да бъда примирен с Бога само чрез смъртта на Христос. Само това ще удовлетвори Божия гняв.

Един съпруг и съпруга, след години брак, постепенно се отчуждили и накрая се разделили. Всеки напуснал града и заживяли в различни части на страната. Един ден съпругът бил изпратен в командировка в родния си град. Отишъл на гробището при гроба на единствения им син. Стоял при гроба и в главата му нахлули скъпи спомени, когато чул стъпки зад себе си. Обърнал се и видял съпругата си. И двамата понечили да си отидат. Но те имали нещо, което ги свързвало в този гроб и вместо да се обърнат, се хванали за ръце над гроба на сина си и се помирили един с друг. Нищо друго не можело да ги примири, освен смъртта! Нищо друго не може да ни примири с Бога, освен смъртта, скъпоценната кръв на Христос.

В миналото ние бяхме отстранени врагове. Слава на Господа, в настоящето ние сме примирени с Него чрез делото на Христос на кръста. Какво да кажем за нашето бъдеще?

Нашето бъдеще

Нека да видим втората част на ст. 22. Тук Павел ни дава нашата цел на съществуване. Той ни примири, за да ни „представи святи, непорочни и безупречни пред Себе си.“

Павел използва тук три прилагателни, всяко от които започва с гръцката буква алфа (agios, amomous, anenkletous). Това е т.н. прийом „алитерация“, който тук е използван за да се подчертае величието на това, към което ние трябва да се стремим един ден.

Помислете за миг – ние, които по природа бяхме грешни, ще застанем пред Бога и ще бъдем представени като святи. Ние, които по природа бяхме порочни, ще застанем пред Бога непорочни. И ние, които по природа навличахме упреци върху себе си, ще застанем пред Бога безупречни.

Ние ще застанем пред съвършения Бог, в когото няма грях, няма тъмнина, който е съвършено свят и праведен и никой няма да може да отправи обвинение срещу нас. И всичко благодарение на това, което Христос е направил! Това е удивителна благодат!

До сградата на Централната поща във Варна има една голяма стена, на която е сложена огромна снимка и името на един български политик. Но какво щеше да стане, ако отдолу с големи букви се изписваха в реално време всичките мисли, които му минават наум в момента? Дали тази реклама би вдигнала рейтинга на този политик?

Сега си представете, че вместо него там е вашата снимка и вашето име, с вашите мисли. Дали те биха спечелили одобрението на хората?

Заради всичко това ние би трябвало да треперим само при мисълта, че ще се изправим пред святия Бог. Но Бог ни казва тук, че поради това, че Той е унищожил греха чрез кръстната смърт на Христос, в един момент в бъдещето ние ще бъдем представени пред Бога като безупречни, като хора срещу които никой няма да може да отправи обвинение.

Това е причина за поклонение и празнуване! Но всичко това идва с едно условие. Дотук разгледахме нашето минало, в което бяхме врагове на Бога. Видяхме, че в настоящето ни ние сме примирени с Бог в Христос и видяхме как в бъдеще ще бъдем представени святи, непорочни и безупречни пред Бога.

Условието

Но в ст. 23 пасажът завършва с едно условие: „ако останете твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в надеждата, открита в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяко създание под небесата, на което аз, Павел, станах служител.“

С други думи, Павел казва: няма представяне без устояване.

Как можем да разпознаем кой е истински християнин? Как да разпознаем човека, в който Бог е извършил делото си на спасение и обновление в сърцето му? Ако трябва да отговорим с една дума, то тя трябва да е думата „останем“. Или да устоим.

Истинският християнин, който е бил примирен в Христос, ще продължи да ходи с вяра твърд и непоклатим в надеждата. Toй не е като временните вярващи, които нямат корен (Лука 9:13), или като деца, които се отвличат от всяка нова доктрина или учение (Ефесяни 4:14).

Така че, когато казва „ако останете твърди и непоколебими във вярата“, Павел ги предупреждава да не се поддават на лъжеучението, което се разпространява сред тях. Както той пише във Фил. 1:6, като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос.

Но същевременно, тестът за автентична вяра е, че тя устоява като остава вярна на благовестието. Това е наша отговорност.

Библията често поставя Божия суверинитет и нашата отговорност в един стих или контекст. Ние можем да се доверим на Бог, че Той ще ни въведе в своята слава в края на времето, но Той прави това чрез нашето покорство и устояване във вярата.

Нашата отговорност е да останем твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в надеждата, открита на вас в благовестието.

Основите са важни. Mиналата седмица в източна Турция имаше силно земетресение, има убити, много са ранени. През 1999 г. при най-разрушителното земетресение в Турция през последния век загинаха 18,000 души. Тогава се устави, че лошото качество на строителството е основна причина за големите жертви. Въпреки взетите мерки, прилагането им не е стриктно. Това бе видно от многото жертви при предишното голямо земетресение от 2011 г. Здравата основа е важна – в строителството и в духовния живот.

Преди време при нас в „Нов живот“ идваше една германка, която даже предложи да започнем у тях група за англоговорящи. И ние започнахме, но каква беше изненадата ни, когато открихме, че тя не вярва в Божествената природа на Исус Христос! Най-интересно беше, че тя беше искрено учудена, че ние вярваме в това!

Тези хора ще се стремят да ви отвлекат далеч от Бога и от надеждата на благовестието, която сте чули. Тук Павел отправя строго предупреждение към колосяните и нас: устоявайте във вярата! Представянето ви пред Бога като святи, непорочни и безупречни зависи от това дали ще останете твърди.

Нашата основа е благовестието на Исус Христос. Познаваш ли благата вест? Ние оставаме основани и твърди във вярата, като прогласяваме благата вест на всички хора. Ако трябва да я обясниш на някого за 1 минута, ще го направиш ли? Знаеш ли стихове наизуст, с които да я илюстрираш?

Освен това, нужно е да разбираш основните библейски доктрини. Врагът ни винаги атакува основни истини като триединството на Бога, личността и делото на Христос, непогрешимостта на Писанията, спасение само по благодат чрез вяра, надеждата за второто идване на Христос, нуждата от святост и др.

Имаш ли тази основа? Ако не, ще бъдеш отнасян от всеки вятър на лъжлива доктрина, който дойде (Ефесяни 4:11-16). Ако още не си чел цялата Библия, можеш да се присъединиш към Плана за четене на Библията за една година, който следваме в църква. Четенето заедно с други вярващи ще ти помогне да не пренебрегваш ежедневната доза духовен хляб.

Исус каза: Матей 24:13 „Но който устои докрай, той ще бъде спасен.“Устояването в благовестието е тестът за автентична вяра.

Устояването, постоянството, не е лесна работа. Чрез постоянство охлювът е достигнал ковчега на Ной, за да се спаси. Крайният успех изисква труд и постоянство.  

Платон написал първото изречение на своята „Република“ по девет различни начини, преди да бъде доволен. Цицерон практикувал да говори пред приятели всеки ден в продължение на тридесет години, за да усъвършенства дикцията си. Ноа Уебстър се трудил 36 години, за да напише речника си, прекосявайки Атлантическия океан два пъти, за да събира материал. Джон Милтън ставал в 4 ч. всеки ден, за да има достатъчно часове за писането на „Изгубеният Рай“. Историкът Едуард Гибън прекарал 26 години в писането на „Залез и упадък на Римската империя.“

Аз благодаря на Бога, че моите деца са се научили на устояване. Моника е втора година студентка, труди се здраво в колежа и вече я канят на работа. Стефан става всяка сутрин в 4 ч., за да има време със Словото и да учи. След това си прави закуска и отива на училище. Следва фитнес и вокален урок. И двамата служат в църква и помагат вкъщи. Постоянството им дава резултати. Тази седмица разбрахме, че Стефан спечели стипендия за отличен успех. Крайният успех идва с постоянство и устояване в трудностите. Същото е и със спасението. Който устои докрай, той ще бъде спасен.

Заключение

Днес говорихме за три периода от живота ни – преди да повярваме, момента когато бяхме примирени с Бога и нашето устояване след това. Накрая, нека всеки си зададе въпроса, къде съм аз? В коя група попадам?

Първата група са нехристияните. Може би някой от тук присъстващите си казва, аз знам, че не съм християнин. Не вярвам в Христос, не съм се покаял за греха си, уповавам на себе си, смятам се за добър човек. Ако ти си това, този пасаж е сериозно предупреждение за теб и за състоянието на душата ти. Ти си отстранен от Бог и враг на Него. Божият гняв е насочен към тебе. Ако останеш така, ще умреш и ще понесеш Божия гняв за вечността в ада.

Това е лошата новина. Но добрата вест е, че не е нужно да останеш в това състояние! Има начин да се примириш с Бога и той е като се покаеш от греховете си и се обърнеш към Христос.

Втората група е групата на псевдо християните. Тези хора си мислят, че са християни, но всъщност не са. Може да ти се е случвало да се молиш на Бога в трудни моменти. Може да си се родил в православна страна, да ходиш на църква на Великден и Рождество (да си от т.н. ВиК християни), да палиш свещ в църквата и дори да си имаш икона и кандило вкъщи. Но влизането в църква на празници не те прави християнин, както влизането във фризьорски салон не те прави фризьор и влизането в конюшна не те прави кон. Но ако си честен със себе си, твоят живот не се характеризира с живот под господството на Исус Христос, а под господството на егото ти.

Така че, този пасаж е напомняне и за теб да се обърнеш към благата вест. Има само една надежда за спасение. Не се заблуждавай, разбери лошата новина и се обърни към Христос за спасението си като единствена надежда.

Третата група е групата на християните, които се борят с различни неща – които се борят с грях или са привлечени от светски неща или от пожеланията на плътта. И ти се изкушаваш, дори сега, дори тази сутрин, се изкушаваш да обърнеш гръб на Христос и да се върнеш към тези грехове.

Този пасаж е напомняне за теб, че трябва да устояваш. Да не се отделяш от надеждата на благовестието. Това устояване е доказателство, че Бог работи в живота ти.

Не забравяй кой беше без Христос. Бъди благодарен за примирението ти с Бога. Защото Бог ни доведе от мястото, където бяхме преди – отчуждени врагове към онова място, където един ден ще бъдем – представени пред него като святи, непорочни и безупречни чрез делото на примирение на Исус Христос на кръста. И условието, което виждаме за всеки от нас е да се обърнем от греха си към Христос и да останем твърди, докато умрем.

Едно момиче приело Христос за Спасител и подало молба за членство в една местна църква. Дяконът я попитал: „Беше ли грешница преди да приемеш Господ Исус в живота си?“ „Да, господине“, отговорила тя. „А сега още ли си грешница?“ „Да ви кажа честно, чувствам се по-голяма грешница от всякога.“ „Тогава каква истинска промяна си преживяла?“ „Не знам как да го обясня, казала тя, „но когато бях грешница бягах след греха, а сега, когато съм спасена, съм грешница, която бяга от греха!“ Била приета в църквата и потвърдила с последователния си живот, че наистина е повярвала.

Нека се молим.

----------------------
БПЦ "Нов живот" - Варна
02.02.2020 г.

Закон за премахване на германските военни и нацистки паметници и музеи

У нас вече години наред върви полемика относно това какво да правим с паметниците на комунизма. Напоследък отново се разгорещиха страстите по темата във връзка с предложението на кандидата за кмет на София на Демократична България, архитект Борислав Игнатов, за трансформиране на паметника на съветската армия.

Много хора изразяват мнението, че няма страна в Европа, която да е разрушила какъвто и да е паметник. Сега няма да коментирам защо от морална гледна точка сме длъжни да премахнем паметниците на лъжата в България. Само ще кажа, че в Украйна, Полша, Чехия и Унгария вече са приети закони и са премахнати стотици такива паметници.

Приетият в Украйна закон за декомунизация отвори врата за премахване на обекти с комунистически символи. Подобен закон от 2017 г. ускори премахването на съветски военни паметници в Полша.

В Чешката република надписът на паметника в чест на маршал Иван Конев е променен така, че да подчертае основната роля на маршала в потушаването на Пражката пролет през 1968 г. В Унгария след промените всички комунистически паметници са положени "да почиват в мир" в т.н. "Memento Park". Подобен музей на открито в Литва е "Grutas Park". Такива има почти във всяка източно европейска страна.

За разлика от другите страни, нашият музей на социалистическото изкуство по-скоро възпява, отколкото да показва уродливото лице и античовешката същност на комунизма.

Този кратък преглед показва, че въпреки общоприетото мнение в България, паметници на комунизма са разрушавани и продължават да бъдат разрушавани. Така и трябва! Това се прави в тези страни, които разбират неговата престъпна същност и не искат комунистически символи да присъстват на емблематични места в техните градове.

Накрая, предлагам ви превод на пълния текст на Закона за премахване на нацистки паметници в Германия, приет през 1946 г. от Управлението на Съюзниците. Това, струва ми се, е едно добро предложение за закон за паметниците на комунизма в България. Защото, нека не забравяме, че двете идеологии са обявени за престъпни дори от закон в България.

-----------

4 май 1946 г.

МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКИ КООРДИНАЦИОНЕН КОМИТЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ КОНТРОЛ И ВЛАСТ

Закон за премахване на германските военни и нацистки паметници и музеи

Контролният съвет издава следната директива:

I

На датата от подписване на тази директива, както и впоследствие, планирането, проектирането, издигането, поставянето или излагането на кой да е паметник, мемориал, плакат, статуя, поставянето на име, емблема, плоча, надпис на сграда, улица или път, които съхраняват или поддържат жива германската военна традиция, възраждат милитаризма или възпоменават Нацистката партия, или които в същността си прославят моменти от войната, както и функционирането на военни музеи и изложби, издигането, инсталирането, поставянето или друго излагане върху сграда или структура на някое от гореизложените, ще бъде забранено и обявено за незаконно; същото се отнася и за повторното отваряне на военни музеи и изложби.

II

Всеки съществуващ паметник, плакат, статуя, име, емблема, плоча или надпис на сграда, улица, път от вида планиран, проектиран, издигнат, поставен или изложен, така забранен от Параграф I от тази Директива трябва напълно да бъде разрушени и премахнат до 1 януари 1947 г. Също така всички военни музеи и изложби трябва да бъдат затворени и премахнати до 1 януари 1947 г. на цялата германска територия.

Всеки предмет с общественo значение или голяма архитектурна стойност не трябва да бъде разрушаван или премахван, когато целите на тази Директива могат да бъдат постигнати чрез отстраняване на спорните части или чрез някоя друга алтернатива, представляваща ефективно заличаване на нейния възпоменателен характер.

Съответните военни власти във всяка Зона ще определят отговорни местни германски служители, които ще бъдат натоварени да съставят пълен списък с паметниците под тяхна юрисдикция, забранени от Параграф I и осъдени на разрушение и премахване от Параграф II на тази Директива.

Освен това, ако отговорните германски власти преценят, че в даден случай трябва да се направи изключение от общото правило по-горе по отношение на предмет с изключителна художествена стойност, те могат да заведат такава молба до съответните военни власти, която да бъде представена за разглеждане на командира на Зоната.

III

На 1 януари 1947 г. и след тази дата, съзнателното запазване или излагане на документ, паметник, плакат, статуя, здание, военен музей или изложба, име, емблема, плоча или надпис на улица или път от вида, планиран, проектиран, издигнат, поставен или инсталиран и съответно забранен от Параграф I, и чието разрушаване се изисква от Параграф II на тази Директива, ще бъде забранено и обявено за незаконно. .

IV

Следващите не са предмет на разрушаване и премахване:

a.    Паметници, издигнати единствено в памет на починали членове на редовни военни организации, с изключение на паравоенни организации, СС и Вафен СС.

b.    Отделни гробове, съществуващи понастоящем или които ще бъдат издигнати вбъдеще, стига архитектурнияте проекти, украшения или надписи на паметниците, споменати в параграфи I и II да не припомнят милитаризма или да възспоменават Нацистката партия.

С оглед запазването на паметниците, посочени в параграфи I и II, промени могат да бъдат правени в архитектурните проекти, декорации или надписи, които биха премахнали спорните характеристики.

V

За целите на тази Директива:

a.    Термините „военен“ и „милитаризъм“, както и изразът „моменти от войната“ се отнасят за военни събития след 1 август 1914 г. по земя, море или във въздуха и личности, организации и институции, директно свързани с такива дейности; и

b.    Терминът „Нацистка партия“ се отнася до предишната Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei и до личности, организации и институции, директно свързани с нея.

VI

Тази Директива влиза в сила в датата на публикуването ѝ.

Берлин, 13 май, 1946 г.

B.H. ROBERTSON, Lieutenant General.
L. KOELTZ, General de Corps d’Armee.
M.I. DRATVIN, Lieutenant General.
Lucius D. CLAY, Lieutenant General.

 Текстът на закона на английски: 

4 May 1946

ALLIED CONTROL AUTHORITY

COORDINATING COMMITTEE

Legislation Dealing With the Liquidation of German Military and Nazi Memorials and Museums

Directive 30

The Control Council directs as follows:

I

On and after the date of this directive, the planning, designing, erection, installation, posting or other display of any monument, memorial, poster, statue, edifice, street or highway name marker, emblem, tablet, or insignia which tends to preserve and keep alive the German military tradition, to revive militarism or to commemorate the Nazi Party, or which is of such a nature as to glorify incidents of war, and the functioning of military museums and exhibitions, and the erection, installation, or posting or other display on a building or other structure of any of the same, will be prohibited and declared illegal; also the reopening of military museums and exhibitions.

II

Every existing monument, poster, statue, edifice, street, or highway name marker, emblem, tablet or insignia, of a type the planning, designing, erection, installation, posting or other display of what is prohibited by Paragraph I of this Directive must be completely destroyed and liquidated by 1 January 1947; also all military museums and exhibitions must be closed and liquidated by 1 January 1947 throughout the entire German territory.

An object of essential public utility or great architectural value should not be destroyed or otherwise liquidated when the purpose of this Directive can be achieved either by the removal therefrom the objectionable part(s) or by some other alternative constituting an effective eradication of its memorial character.

The appropriate military authorities in each Zone will designate responsible local German officials who will be made and held responsible for the compilation of complete lists of memorials in their jurisdiction which are prohibited by Paragraph I and condemned to destruction and liquidation by Paragraph II of this Directive.

Moreover, should those responsible German officials consider that in any particular case concerning an object of exceptional artistic value, an exception to the general rule above should be made, it will be up to them to submit such a request to the appropriate military authorities for forwarding to the Zone Commander for consideration.

III

On or after 1 January 1947, the retention or display knowingly, of any monument, memorial, poster, statue, edifice, military museum or exhibition, street or highway name marker, emblem, tablet, or insignia, of a type the planning, designing, erection, installation, or posting or other display of which is prohibited by Paragraph I and the destruction of which is required by Paragraph II of this Directive will be prohibited and declared illegal.

Responsibility under Paragraph III of this directive shall be upon the owner or owners of the property unlawfully retained or, in the case of a violation involving public property for which no owner can be found, upon the public official or officials responsible for such property.

IV

The following are not subject to destruction and liquidation:

Monuments erected solely in memory of deceased members of regular military organizations, with the exception of paramilitary organizations, the SS and Waffen SS.

Individual tombstones existing at present or to be erected in the future, providing the architectural designs, decorations, or inscriptions of the monuments, mentioned in paragraphs I and II do not recall militarism or commemorate the Nazi party.

With a view to the preservation of the monuments indicated in paragraphs I and II, alterations may be made in the architectural designs, decorations, or inscriptions which would remove objectionable characteristics.

V

For the purposes of this Directive:

The terms “military” and “militarism” and the phrase “incidents of war” refer to warlike activities subsequent to 1 August 1914, whether of land, sea or in the air, and to persons, organizations, and institutions directly associated with such activities; and

The term “Nazi Party” refers to the former Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei and to persons, organizations, and institutions directly associated therewith.

VI

This Directive is effective upon the date of publication.

Done at Berlin on the 13th day of May, 1946.

B.H. ROBERTSON, Lieutenant General.

L. KOELTZ, General de Corps d’Armee.

M.I. DRATVIN, Lieutenant General.

Lucius D. CLAY, Lieutenant General.

________________________
По материали от Slate.com и Washington Post.

Можеш ли да си простиш?

/проповед/

Ето, че сме в края на евангелието от Йоан. Разгледахме Пролога - един химн за Логоса, който говори за това за Словото у Бога, което дойде на света в плът, за да разкрие Отца и да може тези, които повярват в него да станат деца на Бога. След това се спряхме на Книгата на знаменията (1:19-12:50), в която са описани 7-те чудеса и други случаи - сватбата в Кана, инцидентът в храма, срещата с Никодим, с изцеляването на сина на царския сановник, самарянката, изцелението при Ветсаида, нахранването на 5000, конфликтите в Ерусалим, слепородения, възкресението на Лазар, помазването във Витания, заговори за убийството на Исус...

Споменахме 7-те „Аз съм” – хлябът на живота, светлината на света, вратата, добрият пастир, възкресението и животът, пътя, истината и животът, истинската лоза.

И днес, на Томина неделя, ще говорим за  последното след възкресенско явяване при Тивериадското езеро (21:1-25).

Прочит Йоан 21:1-19

Днес нашият пасаж, последният от Йоан, ни насочва към един човек, когото Исус беше нарекъл ... ловец на човеци. Той беше доста припрян човек и често съжаляваше за това. Често казваше неща, които не биваше да изрича.

Но отричането от Господа трябва да му е тежало на сърцето. Той беше казал, че никога няма да се откаже от Исус, даже и другите да го направят. Но ... го направи. При това – цели 3 пъти!

Сигурно си е мислил, че това означава, че вече никога няма да може да върши делото на служението отново. В началото на тази глава Петър казва: „Отивам за риба.” Всъщност, той искаше да каже: „Не ми остава нищо друго, освен да се върна към предишния си живот. Предадох Господа. Виновен съм и не мога да си го простя.”

Той си тръгва, понесъл товара на вината на раменете си... Връща се към своя стар живот. „Неговото иго е много тежко!”

Сигурно е превъртал лентата много пъти. Представял си е мислено как се е отричал от Господа. Не е можел да си прости и сигурно се е питал дали Господ някога ще му прости.

Приятели, животът понякога може да бъде много труден. Да простиш на себе си може да не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.

Един мъж се опитвал да пресече улицата. Но тъкмо когато сложил крак на улицата, иззад ъгъла се появила кола, движеща се с бясна скорост и се насочила право срещу него.

Мъжът ускорил крачка, за да премине по-бързо улицата, но колата навлязла в отсрещното и се насочила право срещу него. Затова мъжът се обърнал назад и се опитал да се върне, но колата се върнала в другата лента и пак се приближавала право срещу него. В един момент колата била толкова близо, мъжът бил толкова уплашен, че от страх се вцепенил и останал насред пътя.

Колата отбила в последния момент и забила спирачки точно до него. Шофьорът свалил прозореца. Оказало се, че шофьорът е ... катерица. И катерицата му казала: „Какво ще кажеш, не е толкова лесно, колкото изглежда, а?”

В живота си всеки от нас е правил неща, за които продължаваме да се упрекваме и обвиняваме. Понякога ни изглежда невъзможно да ги забравим.

Нека видим какво можем да научим от този пасаж, което да ни помогне да преодолеем нещата, които ни правят подвластни на миналото.

В онзи ден там на брега, Исус покани Петър и другите ученици да закусят хляб и риба, приготвена на жаравата. Исус им каза: „Елате да закусите. Донесете от рибата, която уловихте.

В Библията има два случая, където е описан огън с жарава. Единият е този, който прочетохме днес и аз съм сигурен, че той е напомнил на Петър за жаравата, при която той отрече, че познава Исус и че е негов ученик. Имаше две жарави – жаравата на отричането и жаравата на общението и изкуплението.

Исус пое инициативата да покани Петър на закуска около огъня. За съжаление, твърде често и особено когато преминаваме през вътрешна болка, ние не откликваме на поканата на нашия Господ.

Не чуваме Исус, когато ни казва: „Елате... Елате при мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.” (Мат. 11:28) Неговото иго е леко. Защо тогава не чуваме гласът и поканата на нашия Господ? Защото твърде често ние сме погълнати от нашето всекидневие.

Ние се самообвиняваме за миналото и не можем да се освободим от чувството за вина. Исус казва: „Елате! Елате, елате при жаравата на общение с мен.” Ние сме включени.

Исус казва: „Елате, елате. Наслаждавайте се на всеки ден.” Но често ние се чувстваме недостойни. Исус казва: „Ела, ти си поканен. Ела и имай общение с мен.”

Петър може да си е мислил, че е дисквалифициран. Че Исус никога няма да му прости. Често това, което ни пречи най-много да си простим е склонността ни да се въргаляме в собствената си вина.

Ние, българите, сме склонни да се обвиняваме за много неща. Ние увиваме около себе си тези чувства като одеяло и покриваме главата си. Отказваме да натиснем бутона „Стоп” на нашето страдание. Понякога отказваме да си простим и сами се самонаказваме. Чувстваме, че трябва да страдаме заради това, което сме извършили.

Дайте всичко, дайте всичко на Исус. Не го задържайте, не задържайте скръбта или тъгата, дайте всичко на Исус. Дайте всичко на Исус и той ще превърне скръбта ви в радост! Именно радостта в Господа е нашата сила.

Петър можеше да откаже поканата да закусва с Исус. Можеше да каже: „Сутрин не закусвам.” Или, „Ще остана тук. Няма да рискувам. Няма да рискувам отново да се проваля.” Но той рискува. Той откликна на поканата.

Мисля, че трябва да се поучим от Петър. Трябва да се научим да поемаме риск. Защото вяра без риск не е никаква вяра. Все едно да искаш да имаш успешен бизнес без да правиш инвестиции! Вяра без риск не е никаква вяра!

Исус каза: „Елате, елате... нека да хапнем заедно.” Исус ни кани на общение с него.

Йоан ни казва, че учениците са хванали 153 големи риби с едно издърпване на мрежата. Когато Писанията използват конкретно число, и особено в евангелието от Йоан, има причина за това.

Не беше случайно, че в мрежата се озоваха 153 риби. Хората по онова време са смятали, че съществуват 153 вида риби. Исус бе нарекъл учениците „ловци на човеци” (Марк 1:17). Следователно, Исус искаше да им каже, че Неговата смърт на кръста предлага спасение за всички хора, от всички нации. Той събира всички, Той кани целият свят да дойде при него.

Общение, прошка... Това бяха неща, от които се нуждаеха всички, не само Петър.

Но Исус имаше специално послание за Петър. Петър трябваше да продължи.

Ние трябва да се справим с миналото си, за да преживеем не само опрощението, което Исус ни даде на кръста, но и за да разберем, че неговата благодат е достатъчна. Неговата благодат е достатъчна, за да простим и на себе си.

Да си християнин и да се самообвиняваш за миналото са две несъвместими неща. Неговата благодат е достатъчна!

Този ден с Исус на брега означаваше много повече от една закуска с хляб и риба. След като закусиха, Исус извика Петър и го попита: „Симоне Йонов, любиш ли ме повече отколкото Ме любят тези?”

Петър гордо бе заявил, че никога няма да изостави Христос, даже ако другите го направят. И след като се провали, Петър не можеше да си прости. И сега Исус деликатно докосна болното място на Петър. Исус му каза: „Петре, време е да си простиш.”

Исус го нарече с името, което използва при първата им среща преди три години. Исус каза: „Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тези?”

Той не го нарече Кифа, Петър (= канара) – името, което му беше дал по време на неговото служение. Исус му напомня първата им среща. Той връща Петър към началото, когато се обърна към него по същия начин. (Симон = Симеон = Бог „слуша”)

Сякаш Исус искаше да разбере дали посвещението на Петър е плитко или е здраво като канара. Дали той беше готов да бъде канарата, върху която Той ще построи църквата си.

Исус се канеше да попита Петър и от отговорите на Петър щеше да проили каква е степента на неговото посвещение.

Eдин човек отишъл за риба със сина си. След като чакали в лодката няколко часа без да се появи нещо, синът започнал да задава въпроси на баща си. „Тате, защо лодката не потъва?” Бащата помислил за момент и казал: „Хвана ме натясно, не знам!” „А как рибите дишат под водата?” Човекът се почесал по главата и казал: „Не знам отговора и на този въпрос.” Момчето продължило настоятелно да задава въпроси: „Защо небето е синьо?” Бащата отговорил: „Наистина не знам, сине.” Момчето започнало да се тревожи, че баща му ще се ядоса на неговите въпроси и казало: „Досаждам ли ти с толкова много въпроси?” Баща му веднага го успокоил: „Не, разбира се, че не, сине! Ако не задаваш въпроси, никога няма да научиш нищо!”

В Йоан 21 гл. обаче Исус получи по-добри отговори от момчето.

Исус пита: „Симоне Йонов, любиш ли ме?” Петър отговаря: „Да, Господи, ти знаеш, че Те обичам.” Исус го пита отново, и за трети път...

След всеки отговор на Петър, Исус му възлага задача. След първия му казва: „Паси агънцата ми” – т.е., паси младите във вярата.

След втория въпрос Той му казва: „Паси овцете Ми.” Бъди пастир на моите овце. Грижи се за тях. Пази ги в безопасност от беди.

Третият път Исус каза: „Паси овцете Ми. Заведи овцете на места, където има паша.”

Исус предизвиква Петър към ново посвещение и потвърждение на неговия призив. На практика Исус казва: „Следвай ме. Продължавай да ме следваш.”

Петър трябва да превъзмогне чувството за вина от миналото, за да стане отново това, което името му означава ... канара.

Преди няколко години група студенти-християни от Варненската група на БХСС отидоха на бригада в САЩ. Поради това, че работиха през цялото време на две места, нямаха време да ходят на църква, да четат Библията и да се молят. Това се беше отразило и на техните взаимоотношения, бяха взели и други неправилни решения. Когато се върнаха в България се бяха отдалечили от Бога и им беше много трудно да се възстановят духовно. Но с помощта на останалите студенти те отново тръгнаха на църква. Но някои от тях се упрекваха, че са допуснали това и най-трудното за тях беше да си простят.

За Петър беше трудно да си прости. Сигурно всяка вечер е имал кошмари и му се е присънвало как се отрича от Исус. Но Исус го предизвика да се посвети отново на Него. Той му каза: „Имам работа за теб. Ако наистина ме обичаш, паси агънцата ми, грижи се за овцете ми. Ти ще си канарата.

Защо Исус го пита три пъти дали Петър го обича?

Сигурен съм, че Исус искаше Петър да помисли хубаво за себе си, за своето посвещение. Исус пита Симон Йонов три пъти „Обичаш ли ме?” Дали това беше с цел да му напомни за трите случая, когато Петър се отрече от Исус?

Може би, но аз мисля че може да има още една причина.

Когато Исус попита Симон Петър дали го обича, Той използва една дума, която означава специален вид любов.

Думата, която Христос използва на гръцки е „агапе”. Агапе означава жертвоготовна любов на пълно посвещение. Любов, която не очаква нищо в замяна.

С други думи, Исус искаше да види дали Петър е готов да жертва всичко и да му се отдаде напълно. Но вижте какво отговори Петър. Той каза: „Да, Господи, ти знаеш, че Те обичам.”

На пръв поглед това звучи като положителен отговор. Но интересното тук е, че Петър използва различна дума от думата, използвана от Исус. Думата, употребена на гръцки тук е „филео”. Тази дума означава „харесвам, падам си по”; = лична привързаност; приятелство.

И дори след този отговор, Исус казва на Петър: „Паси агънцата ми.”

Исус го пита втори път: „Петър, любиш ли ме (използва агапе)?” Петър отговаря: „Знаеш, че те обичам (филео).” Исус казва: „Паси овцете Ми.”

Третият път Исус променя думата и пита: „Симоне Йонов, обичаш ли ме (филео)?” и Петър отговаря: „Господи, ти знаеш всичко, Ти знаеш, че Те обичам (филео).”

Колко пълен с благодат е нашия Господ! Исус среща Петър на нивото на неговата способност да откликне.

Сериозността на заповедта на Христос към Петър не се променя. Без значение колко силна беше неговата любов, Петър трябваше да се грижи за стадото.

Всъщност, Исус дори казва на Петър, че той ще остарее във вярата. Той ще достигне до тази самопожертвователна любов и един ден ще даде живота си за вярата (21:18).

Преданието ни казва, че Петър наистина умира за вярата и е разпънат с главата надолу в Рим.

Последната заповед на Исус към Петър беше същата, като първата заповед, която Той му бе дал преди три години: ... Исус просто каза „Върви след Мене.” (Мат. 4:19).

Исус знае с каква любов го обичаме. Може би го обичаме с филео, а може би с агапе любов.

И в двата случая отговорът на Господ Исус на Симон Петър и към нас е: давайте благодат на тези, които Бог поставя в живота ви. Грижете се за Моите агънца. Грижете се за моите овце.

Исус искаше Петър да получи и да преживее пълно опрощение (Пауза).

Пълна прошка ... истинска радост ... имаме само тогава, когато позволим на Исус да работи в живота ни. Когато му позволим да е Господар над всеки аспект от нашия живот.

Натисни бутона „Стоп”. Слез от въртележката на вината. Престани да проиграваш миналото отново и отново.

Петър не можеше да се върне назад и да изтрие казаното от него.

Петър не можеше да се върне назад и да промени импулсивните си постъпки.

Петър не можеше да направи така, че трите пъти когато се отрече от Исус да не са се случвали.

Може би в момента Бог ти напомня неща в живота ти, за които все още не си си простил. Неща, извършени от теб, за които се самообвиняваш и за които имаш кошмари. Лъжи, изневери, аборт, порнография, зависимости...

Той идва при теб тази сутрин и те кани да потвърдиш своето посвещение, там където си.

Исус те изпраща да бъдеш негов ученик, да показваш неговата благодат ... да споделяш Неговата радост с тези, които Той поставя в живота ти.

Приеми пълнотата на Неговата агапе любов. И бъди преобразен в образа на Христос. Амин

27.04.2014, Томина неделя

Варна